Диарбекир

[muntzer2]

Известно, но не единственото място, където българските политически затворници са бивани изпращани на каторга. Напоследък събирам материали за тази тема в Историята ни. Интересно ми беше да открия, че Българите (над 100 в един период) са предимно освободени от затвора и всеки е изкарвал лично прехраната си. Отворени са различни търговски и занаятчийски 'бизнеси'. Постоянна кореспонденция се води с Цариградските българи с молби за политическо представяне пред властите, за събиране на финансови помощи. За поне един каторжник се споменава, че довежда жена си. Неколцина се оженват. Един става протестант и се жени за дъщерята на гръцки пастор. Понеже е имало няколко попа, българите си отварят и самостоятелна църква. Тук се разбират и по-добре със гръцките православни.

След освобождението неколцина остават да си продадат бизнеса и съберат парите, поне 2-ма тръгват за Ерусалим на религиозно-туристическа разходка преди да се приберат у дома. Неколцината женени се бавят в Диарбекир, остават си там или домъкват иноземните си булки в България.

Четох някъде за Българи каторжници в Месопотамия, дали няма някой информация за това?

По принцип, излиза че трудноста е в прекосяването на Малоазиатската пустош, докато се стигне Диарбекир /десетки измират по пътя/, намирането на гаранция /парична сума заплащана от локален гражданин за освобождаването от затвора/, и намирането на подходящ поминък. Да не говорим за дългата, понякога доживотна, раздяла с роднини и семеиство. Но нашите са политически затворници и като такива подлежащи на определен брой амнистии през годините и вероятното освобождение слез 1878-ма. Понеже полицейския режим е много слаб, единственото по-сериозно задържане в Д. крепост е климатът заобикалящ града. Но при по-добра подготовка околу 20-тина българи през годините успяват да избягат.

[танкиста от Харков]

За Дейр Бакър

От наследници на Баба Тонка и сина и Никола Обретенов знам, че той при заточението си в Диарбекир (Дейр ал Бакър), се е издържал, като произвеждал ръчно, едни много високи и богато украсени със седеф и резби налъми от чимшир. Те имат много интересна форма и тамошните кадъни ги купували охотно, защото ги правели с 15-20 см по-високи и изглеждали по-добре по пазара и в банята. Има един оригинален чифт запазен от внука му, който сме слагали в музея преди десетина години.
Чувал съм за някой заточеници, че са наемани за някаква работа в града и околностите, но през ноща е трябвало да се връщат в крепоста и да преспиват там.

[muntzer2]

leasure

Ето един цитат от 'Видрица'-та на Поп Минчо Кънчев в писмо до баща си.

"Честолюбивий ми тате, ...Здрав съм като панджар. Дрехи ще си направя тука, а книги и черковни одежди за заточените българи в Д. Русия ни изпроводи, с които служихме по Български на православните араби в черквата "Мар- Козма. Ходим с поп Еня за лов, но не е като онзи в едирхехските полци - за риба в река Тигър и в друга река, Карасу, 1 1/2 час от Д. настрана..."" ст. 414-415 тм. 1

И още един абзац.

"Тая сутрин излязох сам из Урумкансусу, там заварих Костадин Доганов, който беше седнал на един стол, теглеше, та пушеше наргиле с дълаг маркуч и пиеше каве.

Аз се спрях, та седнах при него, пих каве и изпуших едно наргиле... тругнахме двамата, та отидохме на хаджи Станя и Петка Милев на гости, които държаха с кирия къща на Куцик баджи при Ески пазар, на изток до стената на втората крепост. Дядо хаджи и П.М. се зарадваха, напълниха цъклата с "Бяла Рада", туриха мезе - фурми и бутуни. Запали дядо хаджия наргилето, а ний цигарите - царски гуляй" ст. 413

[muntzer2]

Мисля, че и двамата братя Обретенови са били заточени в крепост Сен Жан-Д Акр, а не в Диарбекир. Поне така пише в книгата "Диарбекирските Заточеници" от Стефан Каракостов за Ангел О. А следният цитат е от онзи сайт за масоните:

..."заловен жив, но по застъпничеството на чужди консулства наказанието било заменено с вечно заточение в същата крепост Сен Жан-Д Акр, където е бил затворен брат му още през 1866 г."

Крепостта е още извесна като Акка в Палестина.

[muntzer2]

От наследници на Баба Тонка и сина и Никола Обретенов знам, че той при заточението си в Диарбекир (Дейр ал Бакър), се е издържал, като произвеждал ръчно, едни много високи и богато украсени със седеф и резби налъми от чимшир.

Каракостов също вмъква разказ описан от Заимов /диктуван от Ангел Обретенови Дончо Сточнов/ според тях стария брат Ангел О. е правил тези папучки не Никола.