В.Левски-1846

[Parabellum]

А... странно... защо половината, че и повече от половината статия, е написана отзан-напред? Или само на моя компютър излиза така? Думите се четат - но отзад-напред... нещо като Левски написано иксвеЛ...

Явно нещо ти се скапало ПС-то.При мен излиза чудесно.

[TypTyp]

Aslan

В. ЛЕВСКИ – НОВИ ДАННИ ОТНОСНО ИСТИНАТА ЗА ВЪЗРАСТТА МУ И НЕГОВАТА ДЕЙСТВИТЕЛНА РОЖДЕНА ГОДИНА – 1846

V. LEVSKI – NEW FACTS ON THE TRUTH ABOUT HIS REAL AGE AND YEAR OF BIRTH – 1846

/ Доклад от 2 юни т. г. от научната конференция с международно участие – Стара Загора 2005 /


The article is about the greatest revolutionary, ideologist and organizer of the Bulgarian bourgeois-democratic revolution – Vassil Levski. In 1872 he was caught, sentenced to death and hung in Sofia on the 6/18 February, 1873, at the age of 36. It is accepted that Levski was born in 1837 but according to the author of this article he was 9 years younger and died at the age of 26-27. As a historian the author is convinced that the Apostle of the Bulgarian Freedom, Vassil Levski, wasn`t born in 1837 but in 1846 and he aims to prove the rightness of this hypothesis.


В историята на който и да е народ винаги се срещат събития и личности, които остават безсмъртни, независимо от безвъзвратното ни отдалечаване от тях във времето и пространството. Поради това за тях се говори и пише непрестанно. Колкото и действителна, толкова и легендарна за нас българите такава е личността на В. Левски – Дякона. Няколко поколения са се сменили от времето на неговата гибел, но Апостолът на българската свобода продължава да олицетворява собственото ни героично минало, напрегнато настояще и така жадуваното от всички ни светло бъдеще. Съвременник на всяка наша епоха, винаги същият и все пак недостатъчно разбран и разгадан, Левски си остава вечната еманация на времето в нас и на българина във времето. Ето защо ние и днес още го преоткриваме, но неминуемо ни убягва по нещо, което пречи да се докоснем до истинската му същност.
В тази връзка от близо вече десетина години се опитвам да наложа една нова представа за Апостола на българската свобода. Тя не само, че не накърнява неговото величие, напротив – подчертава го с още по-голяма сила, като освен това дава логично обяснение и на редица неразкрити моменти от неговата биография. Става дума за становището ми, първоначално изразено пред тесен кръг от колеги, че всъщност титанът на българското националноосвободително революционно движение – Васил Левски, е роден не през 1837 г., както се знаеше досега, а през 1846-а. Убеден в правотата на горното си твърдение през 1997 г. аз го изложих официално на Х²-я национален семинар по училищно краезнание в гр. Хисар. То бе отразено в пресата и медиите, както на местно, така и на национално ниво, но не получи необходимата широка гласност. Поради тази причина през 2000 г. издадох в почти символичен тираж изследването си под заглавие: “Възкресението на Апостола (или кога всъщност е роден Васил Левски)”, където отново издигнах хипотезата си и се опитах по-подробно да я защитя. Неотстъпчивите и ревностни към своите трудове историци обаче продължават да се придържат към “неоспоримите” факти и не искат да се съгласят с мен – нещо напълно разбираемо от гледна точка сериозността на проблема. А той е не толкова в това кога, т. е. през коя година се е родил Левски, колкото в допуснатата в случая псевдонаучност при установяване на истината. Въпросът е принципен и пренебрегването му би донесло само вреда на историческото познание и на историята въобще като наука. Естествено при подобна провокация от моя страна колегите-професионалисти, пазейки собствения си авторитет, трудно ще приемат едно ново тълкуване на изследваните вече извори, коренно противоречащо на отдавна защитените и утвърдени становища. Повечето от тях дори биха ме обвинили, че търся сензация и евтина слава. Въпреки всичко и днес продължавам да изказвам твърденията си следвайки единствено фактите и никой не може да ме упрекне, че ги подбирам едва ли не нарочно, просто за да докажа хипотезата си. Сторил съм възможно най-доброто, за да проверя, съпоставя и анализирам прецизно всички данни, с които си служа и съм убеден в правотата си. Що се отнася до целта на настоящето изложение, то тя е да направя заключенията си по засегнатата проблематика достояние на колкото се може по-широк кръг от хора и да ги накарам да повярват в тяхната истинност.
И така, основният исторически факт, върху който се гради хипотезата ми, това са непосредствените обяснения на Левски, дадени от него самия още по време на първия му разпит пред съда в София на 4. ². 1873 г. Тогава, на обичайните или рутинни за всеки един разпит въпроси относно името, възрастта и занятието му, той отговаря: “Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест – двадесет и седем години…”(1) Като пряко доказателство за истинската възраст на Апостола това изключително ценно свидетелство съм разгледал подробно в споменатото си по-горе самостоятелно изследване. В него се спирам обстойно на неколкократно изказваните досега съмнения относно достоверността на изречените от Дякона думи и аргументирано отхвърлям като неоснователни и неверни твърденията на някои автори, че Левски уж съзнателно е намалил възрастта си с цел да заблуди съда.(2) Твърде стандартно и лаконично въпросното тълкувание отдавна е абсолютизирано и неправилно се взима за “чиста монета”. Всъщност фактите не са чак толкова непоклатими или поне не толкова, колкото на някои им се иска да бъдат. Затова си позволявам за пореден път да ги подложа на съмнение като същевременно изложа и редица нови данни в подкрепа на моето становище.
Най-напред нека обърнем внимание на обяснението, което дава на цитираните думи на Апостола проф. Ив. Унджиев още в първото издание на своята биография на Левски. То е от особена важност, понеже след него всички следващи изследователи, възприемайки изкривената веднъж действителност за неопровержима истина, вече наготово се ползват от нея и на практика продължават изопачаването на историческа картина. По-конкретно, в бележките към своя труд, Унджиев пише следното: “Според протокола, …Апостолът съобщава на съда, че е 26 – 27, а не 37 годишен. В случая, по всяка вероятност, имаме работа с грешка, допусната или от протоколиста, или от чиновника, който е приготвил изпратения в Цариград препис. В турския език ръкописните цифри на числата 2 и 3 са извънредно сходни и могат лесно да се сбъркат…” (3) Съгласен съм с професора, че тук има грешка, но веднага повдигам въпроса чия е всъщност тя? Наистина, според използваното в някогашната Османска империя арабско писмо, цифровите еквиваленти на числата са се изписвали по следния начин: 1 – ١, 2 – ٢, 3 – ٣, 4 – ٤, 5 – ٥, 6 – ٦, 7 – ٧, 8 – ٨, 9 – ٩, 10 – ١ׂ. Оттук всеки непрофесионалист би могъл да сбърка “двойката” с “тройка” или ۲ с ۳. Разликата между тях е твърде малка, но съществена и ако за един некомпетентен четец или преписвач евентуална грешка е оправдана, то такава е недопустима за служител в държавната администрация на Османската империя, за когото подобно деяние съставлява сериозно нарушение на професионалните задължения. Казаното е валидно с още по-голяма сила като се вземат предвид твърденията на Ал. Бурмов и Н. Гайдаров, съобразно които: “За грешка у преписвача не може да става дума, тъй като възрастта е отбелязана не с цифри, а с думи…” (4) Следователно грешката е не на преписвача, според мен, а на самия Унджиев. Именно той в случая си служи с цифри, а не с думи. И колкото и да ми се иска да вярвам, че до подобно незачитане на фактите се е стигнало неволно, то дълбоко се съмнявам в това, тъй като то идеално обслужва версията за допусната грешка. Не може обаче невъзможността да се анализират обективно събитията да се компенсира с приписването на грешки на когото и да било. При установяване на истината историческата наука не си позволява да борави с предположения и лични предпочитания. Обратното за един учен е равносилно на професионално самоубийство. Моите уважения към проф. Унджиев, но в действителност той не е дипломиран историк и съзнателно или не продължава да ни води по неверен път.
Така в капиталния си труд за Левски професорът пише, че “…годината, когато се е родил Апостолът, е установена”(5) – т. е. 1837, но не уточнява кога и как точно е станало самото установяване. Авторът явно приема посочената година за сигурна разчитайки безрезервно на вече написаното от Захари Стоянов – “първият и най-стар биограф на Левски” и “втория биограф на Апостола, Стоян Заимов”.(6) Фактически З. Стоянов и Ст. Заимов не са първият и вторият, както смята Унджиев, биографи на Левски, а съответно вторият и третият, като се има предвид най-ранният опит в това отношение на друг един автор – Георги Яков Кирков (1848-1929). Именно той за първи път споменава, че “Васил Левски (впоследствие “дяконът”) е роден в Карлово около Петровден в 1837 г.…” (7) И ако трябва да се търси грешка, би следвало да се тръгне още от началото – от споменатия пръв биографичен очерк за Левски. Защото нито един от дотук цитираните автори не посочва какъвто и да е извор и не дава логично обяснение как и откъде се е взела въпросната 1837 година като рождена такава на Апостола. Т. е. изправени сме пред едно наслояване и преповтаряне на непотвърдена информация, превърнала се след време в “безспорен” исторически факт. Пъртината, както се казва, вече е прокарана и всеки следващ изследовател, заел се с живота и делото на Дякона, просто върви по-нататък по добре утъпкания път. Само че, ето какво изтъква проф. Ал. Бурмов по повод биографиите на Левски от З. Стоянов (1883/84 г.) и Ст. Заимов (1895 г.): “… и двете книги в най-добрия случай са само сносна белетристика – фактите са тъй преплетени с измислици и приумици, че се получава всичко друго, но не и научна, проверена биография. Любопитно е да се отбележи, че и двамата автори, ако и да са съвременници и може би са черпели от едни и същи източници своите материали, ни дават крайно неотговарящи едни на други сведения за живота и делото на Апостола.”(8) Объркването е тотално, което принуждава и самият З. Стоянов да признае, че: “Ни библиотека, ни вестници, ни възпоминания, ни някакви си архиви съществуват, към които да може да се обърне бъдещият биограф на Васил Дякона.” (9)
При такава липса на пряка изворова информация, поне що се отнася до рождената година на Левски, проф. Унджиев се опитва по-късно да внесе малко яснота, но само във връзка с конкретизацията на датата, на която Апостолът е роден – 6 юли, иначе годината си остава същата – 1837. “За да се определи тая дата, заслуга има роднинският съвет, в който сега влиза и Васил Караиванов, пръв братовчед на Левски, негов едноименник и другар от детинство…”(10) – пише Унджиев, като подробно обяснява по-нататък как именно се стига до “разрешаването” на тоя въпрос и приемането на 6 юли 1837 г. за рождена дата на Апостола. Тук обаче се натъкваме на следващото голямо противоречие. Защото ако е вярно, че В. Караиванов е едноименник на Левски и негов пръв братовчед (по майчина линия), то в никакъв случай не може да бъде вярно твърдението, че той му е и “другар от детинство”, при положение, че Левски наистина е роден през 1837 г. Тогава възрастовата разлика между двамата щеше да е цели 10 години, тъй като същият Васил Генчев Караиванов е роден през 1847 г.(11) За него разполагаме с още една много важна в случая податка от страна на Димитър Т. Страшимиров (1868-1939), който пише следното: “Този (х. В. Караиванов) е пръв братовчед и почти съвръстник на Левски в Карлово. Жив още.”(12) Греши ли най-големият познавач на Левски – Д. Страшимиров, в уточнението си, което прави или просто ни казва истината? За мен безспорно е второто. И продължавам да твърдя, че Дяконът е роден през 1846 г., в което впрочем вярвам, че е бил убеден и самият Страшимиров. Само при такова тълкуване на фактите можем да наречем известният братовчед на Апостола негов “почти съвръстник” и “другар от детинство”. Всичко останало е съзнателна тенденциозност да се опровергават неща, които очевидно се доказват от изворите.
Но да се върнем отново на изворите за да видим, че те съдържат и други данни, потвърждаващи изнесената хипотеза. В спомените си, например, за Стоян Велков Софийски старият хайдушки войвода П. Хитов дава подробно описание на същия, където между другото се казва, че е бил “…тамам около 21 или 22 годишен, ръст саварзан, як, очи сиви…”(13) и т. н. Въпросният Ст. Софийски участва заедно с Левски в четата на Хитов, която през 1867 г. минава в България, а изложените събития се отнасят към началото на същата година. Следователно той е роден или през, или около 1846 г. (най-рано през 1845 г.). И за този другар на Левски от четата в Балкана Д. Страшимиров прави уточнението, че е един от неговите “съвръстници и съратници”.(14) Съвръстници или почти съвръстници са въобще повечето от съмишлениците на Левски, което съвсем не е случайно. Сред тях, младото поколение на неговата възраст, идеите на Дякона намират най-широко разпространение, затова и списъкът с имената на такива революционни дейци може да бъде безкраен. По-накратко ето някои от тях: Георги Данчов – Зографина (27. 07. 1846 – 19. 02. 1908) – председател на революционния комитет в Чирпан, човекът, чиято година и дата на раждане според нас е най-близка до тази на Апостола; Марин поп Луканов (1845 – 1913) – виден представител на комитетската организация в Ловеч; Кольо Ганчев (1843/47 – 1876) – председател на революционния комитет в Ст. Загора; Иван х. Димитров (1845 – 1922) – председател на революционния комитет в Търново; Сава Кършовски (1847 – 1913) – председател на комитета в Елена; Михаил Греков (1847 – 1922) – оглавяващ Сливенския комитет през 1872 г.; Христо Цонев – Латинеца (ок. 1846 или 1847 – след Освобождението?) – притежателя на Къкринското ханче; Теньо Милошев (ок.1845 – неизв.) – доверено лице, придружаващо често Левски; войводата Таньо Стоянов Куртев (1846 – 1876) – един от най-верните съратници и телохранители на Дякона; Сава Младенов (1845 – 1876); Иван Т. Драсов (1848 – 1901) – член и секретар на Ловешкия комитет; Сребрьо П. Стойновски (1847/48 – ок. 1895?) – участник на 14-15 годишна възраст в Първата българска легия в Белград и естествено много още други, които просто е невъзможно да бъдат посочени тук, единствено поради недостиг на място.
Д. Страшимиров ни дава сведения и за една позабравена възрожденска личност, свързана по особен начин с Апостола – Анна (Анка) Иванова Бояджиева, известна още като монахиня Евгения. И тя, според автора, е “съвръстница и позната на Левски още от Карлово, а също и през легионерството на Левски в 1867 г. в Белград.”(15) Евгения или “Генчето”, както интимно се обръща към нея Дяконът, е всъщност неговото прекрасно сърдечно увлечение, за което до преди няколко години нищо не смееше да се пише. Любовта между двамата разцъфтява през 1867/68 г. в Белград по време на Втората легия на Раковски и когато Левски остава на легло, в резултат на претърпяна операция, Евгения е именно “сестрата”, която се грижи за него. За да приемем, че е “съвръстница” на Дякона тя трябва да е родена или през 1837, или през 1846 г. (съобразно нашата хипотеза). Първото предположение е изключено, защото никъде не се потвърждава в изворите, а и както ще проличи по-надолу, дори е абсурдно. Освен това за Анка Бояджиева историкът Евтим Танчев пише несигурно кога е родена – през 1848 или 1850 г.(16) По-категорична информация откриваме в енциклопедия “Българската възрожденска интелигенция”, където за рождена нейна година е посочена съответно 1850-та.(17) Коя от всичките въпросни податки в случая може да бъде вярна, става ясно едва след поредна справка с документите. Те ни казват, че Анка (Евгения) е била развито момиче и през 1867 г. пред нея се открива възможността да учи в богословското училище в Белград, но само ако приеме монашество и при положение, че е на не повече от 14-16 годишна възраст. Възрастта й обаче “е била по-голяма…”, та затова, според информацията идваща непосредствено от семейството й “…е станало нужда да издават кръщелно свидетелство с по-малко години за да отговаря на условията.”(18) Т. е. налице е едно фактическо намаляване на възрастта не с една, но с няколко години – най-малко с две, а защо не и повече. Съотнесено спрямо която и да е от споменатите по-горе като рождени на Евгения години (без 1837-а естествено) това не само, че не противоречи на твърдението ни, че В. Левски е роден през 1846 г., но напротив – потвърждава го за пореден път. Логично излиза, че щом Анка е родена някъде в периода 1846-1848-1850 г. само от такава позиция тя може безспорно да бъде възприета като “съвръстница” на Апостола – не и ако той е с десетина или повече години по-възрастен.
В помощ на историческата наука и в подкрепа на изложеното дотук може да послужи също и художествената литература, конкретно – класикът ни Ив. Вазов. Колкото и несериозно да изглежда търсенето на доказателства и аргументи с историческа стойност във Вазовото творчество, все пак трябва да признаем убедителността и огромната въздействаща сила на неговите думи. През живота си Вазов се среща лично с Дякона два пъти – през есента на 1870 г. в Троянския проход и две години по-късно, през 1872 г., у приятеля си Кошников в Сопот. Случките са подробно обрисувани във възпоменанието “Из кривините”, съвсем действителни са и нямат нищо общо с художествената измислица.(19) Това, че става въпрос за литературно произведение не ни дава никакво основание да се съмняваме в достоверността на изнесените от автора факти. Същото се отнася и за информацията поместена в прословутия разказ “Апостолът в премеждие”. В него народният поет описва Левски чрез думите на един от турските си персонажи по следния начин: “Ти гледа ли добре? Запомни ли хубаво? Около двайсет и пет годишен, рус, сивоок, мършав, среден ръст и с черно сако...”(20) В този разказ, както уточнява авторът в самото му начало, са отразени събития от юни 1871 г. и ако по онова време Левски според Вазов е бил на “около двайсет и пет” години, то тогава естествено се налага изводът, че е роден именно през 1846 г. (в “най-лошия” случай някъде около същата година).
Накрая ще си позволя да се върна отново към онази безценна документална съкровищница – “Извори”-те на Д. Страшимиров, по-точно изданието от 1929 г. Там, непосредствено още в предговора, който между другото е от името на самите членове на Народния комитет “Васил Левски”, се казва: “Първоначалният състав на Народния комитет “Васил Левски” беше следния: старият П. Попов, съгражданин на Апостола от Карлово, почти съвръстник и другар негов в революционното дело, избран с единодушие за председател…”(21) Споменатият Петър Попов – един от членовете на революционния комитет в Карлово преди Освобождението, секретар на Първия карловски градски съвет, адвокат в София и пръв председател на Народния комитет “Васил Левски”, е роден около 1850 г. и умира през 1926 г. В достоверността на този факт може да се убеди дори обикновеният посетител на “Къща-музей Васил Левски” – гр. Карлово само като погледне написаното там под неговата снимка. И след като за колегите му от “Комитета” той е “почти съвръстник” на Дякона, аз просто нямам повече какво да добавя в защита на хипотезата си. Все пак, ако някой продължава да се съмнява в логиката и истинността на изказаните от мен твърдения, трябва да е сигурен, че оттук нататък всеки опит да бъда опроверган ще става много по-труден, а защо не и невъзможен. Пред фактите и боговете мълчат, та затова ги оставят на историците.

1. “Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд”, С. 1952 г., под редакцията на проф. Ал. Бурмов, стр. 186; Виж също и изданието от 1987 г.
2.Туртуриков, Г., “Възкресението на Апостола (или кога всъщност е роден Васил Левски)”, ИК “АБ” ЕООД, Ст. Загора, 2000 г., стр. 8 – 11.
3.Унджиев, Ив., “Васил Левски. Биография”, С. 1945 г., стр. 1055, бел. ¹ 16.
4.“Васил Левски и неговите сподвижници пред …”, С. 1952 г., стр. 435, бележка отнасяща се до стр. 186.; Виж също: Гайдаров, Н., “Извънредният съд”, сп. “Отечество”, бр. 14 / 22. V²². 1986 г., стр. 18, както и “Процесът срещу Васил Левски и революционната организация” от същия автор, С. 1987 г., стр. 164.
5.Унджиев, Ив., цит. произв., стр. 756, бел. ¹ 1.
6. Пак там, стр. 756 и 757.
7.Яков Кирков, Г., “Василъ Левский (Диаконът). Черти от живота, деятельностьта и трагическата му кончина. По случай парастаса на 9-та му годишнина”, Средец, 1882 г., стр. 3.
8.Сп. “Отец Паисий”, 1936, кн. 1-2, стр. 33, “Последните дни на Васил Левски”.
9.Стоянов, З., “Васил Левски. Четите в България. Христо Ботйов.”, С. 1980 г., Изд. на БЗНС, стр. 23.
10. Унджиев, Ив., цит. произв., стр. 757.
11.“Енциклопедия България”, т. 3, С. 1982 г.
12.Страшимиров, Д., “Васил Левски. Живот, дела, извори”, т. ², С. 1929 г., стр. 711, бележката изнесена под линия.
13.Пак там, стр. 665.
14.Пак там, бележката под линия.
15.Пак там, стр. 703.
16.В. “24 часа”, бр. 69 / 10. 03. 2001 г., стр. 19.
17.“Българската възрожденска интелигенция”,Енциклопедия, ДИ “Д-р Петър Берон”, С. 1988 г., стр. 89.
18.Страшимиров, Д., цит. произв., стр. 703 и 704, както и бележките към тях под линия.
19.Неделчева, Цв., “Нравствена сила и величие на духа”, статия в юбилейния вестник по повод 165 годишнината от рождението на Васил Левски, изд. на Общобългарския комитет и фондация “Васил Левски”, 2002 г., стр. 13.
20.Вазов, Ив., “Апостолът в премеждие”, сп. “Изкуство”, кн. ²., януари 1895 г.
21.Страшимиров, Д., цит. произв., стр. ХV – ХV²².

[Parabellum]

Имам въпрос.
Щом годината на раждане на Апостола е 1846, кога Българската историческа наука ще я признае?

[Mauser]

Може би когато признае, че поп Кръстю не е предател...

[танкиста от Харков]

За годините на Левски

:nworthy: Прочетох внимателно доводите на ТурТур. И хем ми изглеждат логични, хем нещо не ми пасват. Младичък ми се вижда Левски и това е. А пък какво точно е харесъл автора в тая 1846 г. и аз не знам. В тия времена напълно възможно е да има разлика от няколко години, която видимо да не личи. Това си е индивидуалност при всеки. Може да е добре хранен като дете, може и обратно. Може пък Левски да е бил младолик и да са му давали по-малко години. И за да е в тон с конспирацията, сам той да подържа тази теза пред турския съд. Напълно възможно е той да не споменава своите години, воден от мъсълта за запазване на организацията. Още повече, че документите, които са в турски ръце са от последните една-две години. А обяснимо е, че за по ранния период, той е мълчал. Както мълчи и за всичко, което го питат и за което няма признания от неговите съратници - бивши! А е имало какво да се спасява и да не се съобщава. И е останало много неизяснено и неизвесно. И за нас!
А 13 г. за да се стане дякон ми се струват малко. Дори с връзки, каквито той е имал. После разлика от 3-4 години не е чак толкова очевидна. Дори да не е вярна годината 1837, истината вероятно е някъде по средата. Така една работна хипотеза зе 1840-41 г е много по-вероятна и буди много по-малко съмнения. Аз поне така мисля.
А това, че монахиня Евгения е била по-голяма, или по-малка не доказва нищо за Левски. Вярно, че практиката за оженването на момчетата в патриархалното ни общество е била да им се търсят една-две години по-големи моми за женене. Има много случаи, при които, за да не бъдат взети като девширме, някой младежи са били оженвани много млади. Но тук няма такава опасност. И няма натиск от страна на семейството. Симпатии могат да възникнат и при голяма разлика в полза на мъжа. Даже е по вероятна от обратното.
Имам едно подозрение, че в руски архиви могат да се намерят автентични документи за руски разузнавателни мисии в страната и за контактите на руското разузнаване с Левски. Там има вероятност да е отбелязана възраста му. Може да има и документи в турските архиви. Нямам данни да са търсени от наши учени конкретно документи от този период. Дай-боже да излезе от там нещо!

[TypTyp]

Здравейте! Не съм ви забравил. Книгата ми вече излезе и е на книжния пазар у нас. Който желае може да я намери в "Хеликон" или "Пингвините" под заглавие: "Възкресението на Апостола (или кога всъщност е роден В. Левски)".

[Станимер чаркчи]

Бинго! Прадядото на жена ми приживе е твърдял, че е раждан в една година с Левски. Не се знае точната година на раждане, но според изчисленията на тъст ми няма как да е роден (дядото) през 1837, по-скоро в началото на 40-те...

[T.Jonchev]

Не бях видял тази тема преди, иначе щях да се сетя чия може да бъде.
Четох книгата ти още когато излезе първото издание и макар че ранната възраст, на която според теб Левски е посветен в дяконски сан, попритесни и мене, приеми поздравления! Спомняш си, предполагам, че Възраждането не е точно моята стихия (затова съм и пропуснал тази тема във форума), но методът на изследването ти е просто брилянтен и резултатът трябва да е правилният. На тази наука й трябва развитие, а не омагьосани кръгове, така че - дерзай!

[resavsky]

Няма никаква логика Левски да си признае самоличността пред турския съд / точнити имена,родно място,имена на родители и т.н./ и да тръгне да лъже за годините си.Просто е лишено от смисъл.Освен това турските власти с напълно елементарна справка могат да установят кога е роден Левски /най-вероятно са го и направили/.Дори чисто визуално трудно един мъж на 37 г. би скрил десетина години от вързраста си.Трябва да има впредвид,че по онова време хората са ставали революционери буквално от юношеска възраст - вижте биографията на Стамболов,Стоян Заимов и други.

[Гост]

И така не е...

"Левски отговаря: “Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест - двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование” . "
Но отговаря бегло(в смисъл на неточно)т.е.ориентировъчно.Което значи,че тези факти не са нито преки,нито сигурни.Да се напише цяла книга,за да се извадят няколко числа(например 1873-27=1846) е несериозно.Та Левски е обесен В САМОТО НАЧАЛО НА 1873г.(Левски застава пред съдиите на 5 януари ст.ст.),което,според мен означава,че 1846г е неточна(т.е.произволна).

[TypTyp]

Напротив, Левски отговаря много точно и конкретно. Фактът е повече от пряк - извлечен е от исторически документ, под който на всичко отгоре стои подписът на самия Апостол. Що се отнася до тези според теб "няколко числа" - виж подробно разсъжденията ми за цифровите еквиваленти на числата в арабското писмо и ще разбереш откъде тръгва грешката. 1846 година съвсем не е произволна. И по въпроса за обесването също има разминавания. Да, станало е на 6 (ст. ст.) или 18 (н. ст.), а не на 19 февруари, но има автори, които твърдят, че денят е вторник - пазарен ден тогава в София. 06. 02. 1873 г. обаче не се пада във вторник...!? Кога най-после ще сложим ред в къщата си? Може би когато ние всички като Ботев направим "ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба" и излезем сами срещу стихиите (поне в историческата ни наука). Между другото знаеш ли, че Ботев не е роден в Калофер, а в с. Осен, Врачанско...!?

[Гост]

Ако потърсиш данни за лицето йеродякон Игнатий ще разбереш,че си далече от истината.

[TypTyp]

Такива данни цитирам на стр. 53 в книгата си. Ако прочетеш там какво споделя духовния кръстник на Левски - отец Кирил, ще разбереш, че съм много по-близо до истината, отколкото предполагаш. По думите на отеца неговият духовен син тогава е бил "тих, мирен, благонравен, чини ми се, че бе и страхлив. Нямаше нито един косъм на лицето си, когато го задяконихме..." Става въпрос за 12-13 годишно момче, а не за 21-22 годишен мъж. По този въпрос мога да ти пусна цяла лекция.

[Николай]

Такива данни цитирам на стр. 53 в книгата си. Ако прочетеш там какво споделя духовния кръстник на Левски - отец Кирил, ще разбереш, че съм много по-близо до истината, отколкото предполагаш. По думите на отеца неговият духовен син тогава е бил "тих, мирен, благонравен, чини ми се, че бе и страхлив. Нямаше нито един косъм на лицето си, когато го задяконихме..." Става въпрос за 12-13 годишно момче, а не за 21-22 годишен мъж. По този въпрос мога да ти пусна цяла лекция.

Ако доказателствата са все от тоя род - няма смисъл от лекция... Както предполагам и от книга...

Впрочем тук вече има известен брой постове кандидати за раздел "Майтапи". Като например за родното място на Ботев.

А знаете ли, че Наполеон всъщност е роден в Хасково, а Хенри Кисинджър в село Кисимовци.

[T.Jonchev]

По-предпазливо с ирониите. Ботев е отрасъл в Калофер, но не е роден там.