Дунавския вилает

[DelaRea]

Отварям тази тема, за да разгледаме и обсъдим Дунавския вилает 1864 -1878 г..
Според мен, той заслужава подобно отношение и внимание, защото (според мен) в много отношения се превръща в първообраз на третата българска държава. Със сигурност "Туна вилаети" е станал витрина на Османската империя, показателен за реформите по време на Танзимата, един "образцов виалает".

[DelaRea]

Дунавския вилает (на отомански турски: ولايت طونه) е създаден през 1864 година чрез сливането на три дотогавашни вилаета - Нишки, Видински и Силистренски. По своя замисъл той е бил отреден за модел на съвременен вилает, който да показва реформите в Империята. Той е трябвало да покаже всичко, постигнато от Портата чрез модернизиране на реформите на Танзиматa. В крайна сметки, всички други вилаети в Османската империя са установени по негов тиртип в цялата империя от 1876 г., с изключение на Арабския полуостров и от тогава полу-независимия Египет.

Административно деление

Самият Дунавски вилает е бил разделен на седем санджака - Тулча, Варна, Русчук, Търново, Видин, София и Ниш. Санджаци са разделени на каази (околии). Споменават се 65 каази, но аз успях да открия само 48 каази и смятам, че това число е по-вярно. Броят на нахиите е бил около 1500 за целия вилает.

Ето кои са каазите в седемте санджака:
Русчук – 10 каази - Русчук, Разград, Силистра, Търговище, Шумен, Никопол, Свищов, Плевен, Тутракан, Нови Пазар
Тулча – 8 каази - Тулча, Бабадаг, Меджидие, Сулина, Исакча, Мачин, Хърсово, Кюстенджа
Варна – 6 каази Варна, Провадия, Балчик, Татар Пазарджик, Мангалия, Козлуджа
Търново – 6 каази - Търново, Троян, Ловеч, Осман пазар, Севлиево, Габрово
Видин – 7 каази - Видин, Берковица, Лом, Белоградчик, Оряхово, Враца, Кула
София – 7 каази - София, Кюстендил, Дупница, Радомир, Златица, Орхание, Самоков
Ниш – 4 каази - Ниш, Лесковац, Пирот, Прокупле


Карта на Видинския санджак от 1870 г.

[DelaRea]

Територия и население

Територията на Дунавския вилает е 34 120 мили или 88 400 km2.

Населението му през 1864 година е 1 955 000 човека.

По времето на Мидхат паша се провежда преброяване на населението във вилаета. Според него в Русчук има 6 602 сгради, и в града живеят 20 644 души. От тях мюсюлманите са 10 765, християните – 7 676, арменците – 778, евреите – 956 и циганите – 469.

Според френския консул в Русе Аубърт през 1876-1878 г. в Дунавския вилает съжителстват около 1 120 000 мюсюлмани и 1 233 500 немюсюлманите, от които 1 150 000 българи (или общо 2 353 500 души).

Със своите 26 163 жители, при преброяването на страната през 1880 г., Русчук е най-голямото населено място в Княжество България (населението на София е 20 856 души, а тогавашният най-голям български град – Пловдив, е извън пределите на княжеството, в рамките на Източна Румелия). Според официалното преброяване в Русчук тогава живеят 11 342 българи, 10 252 турци, 1 943 испански евреи, 841 арменци, 476 немци, 292 гърци, 231 власи, 170 руснаци, 113 сърбо-хървати, 58 италианци, 58 французи, 32 англичани, 19 персийци, 16 чехи и 16 поляци.

Данните за етническия състав на населението в този период точно отговарят на мултикултурната характеристиката, която Нобеловия лауреат Елиас Канети дава за града в Спасеният език: "Русчук, в долното течение на Дунава, където съм се родил, беше чудесен град за едно дете и ако кажа, че той беше в България, давам непълна представа за него, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика..."


Карта на Русчук от 1870 г.

[DelaRea]

Валиите

Дунавския вилает за своето 14-сет годишно съществувание е бил управляван от (поне) 10 валии. Любопитното е, че при различните източници, има разминавания в имената на валиите в късния период. Ето кои са те и кога са били на този пост:

1. Ахмед Шефик Митхад паша (1822 - 1883) - 5 октомври 1864 - 24 февруари 1868
2. Мехмед Сабри паша (? - 1879) - март 1868 - декември 1868
3. Мехмед Акиф паша Арнавуд (1822 - 1894) - 17 март 1869 - 1 февруари 1871
4. Кючюк Омер Февзи паша (1818 - 1878) - 15 февруари - септември 1871
5. Ахмед Расим паша (1826 - 1897) - 14 ноември 1871 - 28 май 1872
6. Ахмед Хамди паша (1826 - 1885) - 14 юни 1872 - 6 април 1873
7. Абдурахман Нуредин паша (1836 - 1912) - 22 април 1873 - април 1874
8. Мехмед Асим паша (1821 - 1886) - 24 април 1874 - октомври 1876
9. Халил Рифат паша (1827 - 1901) - октомври 1876 до февруари 1877
10. Мехмед Садък паша (? - ?) - 5 февруари 1877 - 8 май 1877
11. Ахмед Кайсерли паша - юли 1877 - 22 януари 1878


Мидхат паша

[DelaRea]

Русчук

Мидхат паша пристигнал в столицата на Вилаета Русчук на 22 октомври с екип от лекари, инженери, архитекти, майстори и други специалисти, от различни националности, но преобладавали турци и българи.
Според Феликс Каниц те били "в изпълнение на географските задачи на вилаета".
Н.П. Игнатов изпратил в Петербург следното съобщение: "За дунавски губернатор е назначен Мидхат паша, развил особена дейност по време на управлението на Нишкия еялет и заслужил репутацията на на енергичен губернатор от числото на така наречените нови турци".

Мидхат паша избрал Русчук за главен град на вилаета пред Търново по политически причини. Руският консул в Русчук А. Н. Мошнин пояснява, че изборът на Търново би събудил исторически спомени у българите, защото този град е бил последната им столица.

Според Мидхат паша Русчук бил отворен към Европа и имал перспектива да се превърне във важен транспортен възел, свързващ Османската империя със Средна и Западна Европа по река Дунав, както и с румънските железопътни линии, свързани с железниците на Европа. Феликс Каниц също подчертава предимствата на Русчук като вилаетско средище – добро пристанище, магазини, жп връзка с Черно море, богати и плодородни земи около града и развита търговия по река Дунав.

Валията се съобразил и с интересите на западноевропейските държави към Русчук, довели до разкриване на техните консулства – на Австрия през 1849 г., на Прусия, Великобритания и Италия през 1853 г., на Франция, Белгия, Нидерландия и Гърция през 1864 г. През същата година Русия също преместила своето консулство от Търново в Русчук и по-късно открила свои консулства във Видин, Варна и Тулча.

За тези почетни консулства Феликс Каниц пише: "Богати търговци приемаха с удоволствие длъжностите на почетни консули, защото консулската титла и изобразения на тяхната къщна фасада герб на чуждата държава, ги пазеха от неприятностите на собствената държава. В неделни и празнични дни, когато всички европейски функционери издигаха знамената, едно особено чувство на успокоение изпълваше чужденеца, който се намираше в средата на азиатското безправие".

Пред тези консули Мидхат паша прочел султанския ферман за Дунавската провинция България (Булгаристан). Но Високата порта решила областта да се нарича Туна вилаети.


Печати на консулствата на Белгия, Прусия и Австро-Унгария в Русчук

[DelaRea]

Реформите на Мидхат паша

От септември 1864 г. Русчук станал център на вилаета, но видът му бил твърде неподходящ за новите функции.

За изостаналия и занемарен град д-р Иван Богоров пише в книгата си „Няколко дена разходка по българските места”. За "голата сиромашия" можело да се съди от хората, които ходели "с разкъсани и закърпени дрехи, боси, без обуща и гологлави, уж по влашка мода".
Улиците на града били криви, кални и често задънени – "кьорсокак". Срещу сегашния "Макдоналдс" имало гьол, използван за „плаж на градски биволи”.

Първите опити да се разкраси града Феликс Каниц оценява така: "Русчук прилича на жена, която с грим, червило, разни мазила и изкуствени бенки напразно се мъчи да скрие грозотата си… Нито мазилките, скриващи пукнатините на постройките, нито тържествено крачещите ефендите, облечени в черните палта на реформата, или фиакрите а ла франка, минаващи по площада, могат да заблудят изследователя."

Мидхат паша встъпва в длъжност губернатор на Туна вилаети на 5 октомври 1864 година. Носител на новаторски идеи, той подема твърд курс срещу корупцията. Има амбицията да реконструира вилаетския център, като му даде нужната представителност на европейски град, за да бъде образец на другите градове във вилаета. Привлича на служба архитекти – градостроители като арх. Филип Папазоглу, който идва от Цариград и от 1870 г. се установява за постоянно в Русчук. Още през 1858 г. той е бил последователно в Париж, Лондон, Брюксел, Виена и други европейски градове и съзнавал изостаналостта на Турция.

Никола Обретенов с основание отбелязва: "С идването на Мидxат паша за валия в Русе настъпиха големи промени в живота на българите, които до тогава бяха в много окаяно положение. Поемането на властта от него веднага се почувства и от турците и от българите. Той беше високо посветен човек, със силна воля и голям такт."

В Русчук започнало голямо строителство. Открити били поща, болница, старопиталище. За двата нови хотела – „Исляххане” и „Гюлшен”, били наети готвачи и музиканти от Виена и Букурещ. В хотел „Исляххане” имало 24 стаи, голям салон, казино, градина с обзавеждане от Виена. Подобно било обзавеждането на заведенията на Холенщайн и Риглер. Там звучали валсове и кадрили.

За късо време били постлани 28 км улици с каменна настилка калдъръм – плочести камъни с наклон към средата за оттичане на водата. При прокарване на прави улици били предизвикани умишлени пожари, защото някои от собствениците на дюкяните не пожелали доброволно да ги преместят. Най-голям бил пожарът на 29 юни 1868 г. Скоро се появили първите в града (и в страната) улици с бордюри, тротоари, 150 виенски фенери, заведения и магазини по западен (европейски) образец.

Под ръководството на Абдулах Ефенди се определили имената на улиците и номерация на домовете и магазините, за улесняване на пощенските услуги, преоброяването и пр. Салханите и табаханите – касапниците и работилниците за щавене на кожи – били преместени вън от града. Обърнало се голямо внимание на градските паркове.

Градоустроиството на Русчук било образец за всички градове в областта. По този повод в „Македония” отбелязва: „Днешният Русчук – особено Варуша, никак не прилича на онзи Русчук, който знаехме преди 10-15 години”.


Русчук през 1824 г.

[DelaRea]

Пристанища и параходи

Русчук от 1835 г. става станция на Австрийското параходно дружество (ДДСГ). От тогава на българските дунавски пристанища спират австрийски пътнически кораби. Едва три десетилетия по-късно било създадено параходно дружество ,"Идарие й нахрие" (Речно управление).

Първите средства за параходството постъпили от изградените удобства, предоставени на търговците на панаирите в Черна вода и Ески Джумая (Търговище). Дотогава те подреждали стоката си на панаирната поляна. По инициатива на валията били изградени постройки, навеси, складове, ханове, гостилници, фурни и пр.

Със събраните пари първоначално били доставени параходите „Ниш”, „Сепаре”, „София”. От Тулон (Франция) били закупени параходите „Видин” и „Лом” . По късно към тях са прибавени параходите „Мидхад”, „Мехмед Ариф”, „Назизие”, „Накълъ” и 15 шлепа - построени в корабостроителницата в Линц. Те циркулирали между Видин и Тулча и обслужвали 14 пристанища.

Тук, любопитаната история е около парахода "Накълъ". В средата на 60-те години един предприемчив българин, търговец на зърно от Свищов, Николаки Цветков решил да си купи параход. За тази цел влязъл в съдружие с богат турчин от Оряхово - Абдул Халим ага, и двамата регистрирали "Дунавско Вапорно Дружество".
Злите езици твърдят, че турчина бил съдружник само за парлама, подставено лице, за да няма фирмата проблеми с властите, а от своя страна Евлоги Георгиев имал "скрит дял" в дружеството. Дали е така, никой не знае. Факт е обаче, че дружеството закупува от Австро-Унгария един параход и три шлепа за 13 хиляди "австрийски жълтици".
След пристигането на корабите на "русчушката скеля" (пристанището), лично Мидхат паша свалил австрийското знаме и издигнал османското, като знак, че това е вече кораб на Империята. Параходът бил преименуван на "Начяло", а новите имена на два от шлеповете били "Свищов" и "Оряхово".
Така били положено началото на българското речно корабоплаване и то чрез частната инициатива на един български предприемач, а случката е упомената от в-к "Дунав", брой 219 от 18 октомври 1867 г.
Едва по-късно (седемдесетте години на века) параходът преминал във владение на османското държавно параходно дружество "Идарие й нахрие" и бил прекръстен на "Накълъ".

През 1868 г. била открита ремонтна работилница за кораби, в която работели 30 души. В другата частна работилница се изработвали гемии и лодки. Построена е сграда за Речно управление, която след Освобождението – през 1880 г., става арсенал, а по – късно – столарско училище.

[DelaRea]

Вестник "Дунав"

От Виена била доставена модерна печатница с машини тип "Кайзер", с турски, български и френски букви. В печатницата работели 15 българи, 10 турци, 2-ма чужденци и 30 затворници. В нея са отпечатани много книги, учебници и правителственият вестник "Туна" ("Дунав"), който излизал на турски и български език. От 3 март 1865 г. до 29 май 1877 г. са излезли 1171 броя.

Редактори от турската страна били Исмаил Кемал и Ахмед Мидхад, а от българска – Стоил Попов и Иван Чорапчиев. Печатницата е била разрушена от бомбардировките на руската артилерия по време на Освободителната война. На нейното място е построена мъжката гимназия. Неин продължител е печатницата „Дунав прес”.

Вестни "Дунав" е бил "лист за вътрешни и външни новини и за всякакви разсъждения", издаван в периода март 1865 – юли 1877 г. в Русе. Вестникът се печата на турски и български и излиза отначало веднъж, а в последствие два пъти в седмицата – на 4 страници, всяка сряда и неделя.

"Дунав" е изцяло вестник на турското правителство. Той защитава интересите на Османската империя от гледна точка на централното турско управление и в него се печатат всички правителствени разпореждания, правилници, закони и други държавни документи. Главен редактор на официоза е турският писател, поет и философ Исмаил Кемал.

За нуждите на българската част от вестника и по-специално за превеждането на текстове от турски на български език и обратно, се налага назначаването на български преводачи, солидно владеещи писмения турски език.

Директорът на печатницата Драган Цанков привлича своя бивш цариградски сътрудник, капукехая и началник на писалището за тескерета към униятската канцелария, интелигентния калоферец Стоил Димитров Попов, както и копривщенския младеж, вече учител в русенското класно училище Иван Петров Чорапчиев. Така българите Попов и Чорапчиев под протекцията на своя застъпник, неформалният предводител на партията на "младите" в областния град, се отзовават във вилаетската администрация в качеството си на основни преводачи на вестника.

Наложилото се трайно в историческата литература и повтаряно след това от редица автори определение на Никола Обретенов, че те са назначени и изпълняват функцията на редактори на българската част от вестника е неточно, тъй като техният изричен ангажимент е само да превеждат предварително написани на турски език текстове, статии и правителствени документи. Редакцията е изцяло в ръцете на Исмаил Кемал и на турци от канцеларията на валията.

[DelaRea]

Меджлиса или Общ вилаетски съвет

Мидхат паша реформира администрацията и съдебната система, като създава или преустройва редица институции.

За пръв път османска провинция се сдобива с представителна институция - Общ вилаетски съвет, в който с назначаване от валията или избори влизат представители на различните верски и етнически групи в областта.

Българи-членове на Общия вилаетски съвет са хаджи Иванчо Пенчович и хаджи Атанас Петкович от Русчук, Никола Михайловски и Тодор Марков от Търново, Димитър Трайкович от София, Матю Рачев от Шумен и др.

За жалост, не мога да намеря повече информация за състава на Общия вилаетски съвет - от колко души се е състоял, как са били избирани или назначавани (предполагам, че е имало квота за "избираеми" и квота за "назначени" депутати, както и такива "по право", както в УС от 1879 г.), кога и как е заседавал (май е имал само по една сесия в годината). Моля, ако някой знае повече по въпроса, нека да пише в темата.

Българи със сигурност се назначават и на висши съдебни постове: например Иванчо Пенчович е бил председател на вилаетския търговски съд.


хаджи Иванчо хаджи Пенчович, Цариград, портрет от ателието на братя Абдулах

[DelaRea]

Земеделие и 'Образцовия чифлик"

Мидхат паша е в основата на редица фискални и стопански нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Въвеждат се публични търгове за откупуването на данъците. Водоснабдяването на Русчук и земеделското стопанство "Образцов чифлик" се изграждат по негова инициатива. Значението на тези нови за империята действия е показателно - на 13 декември 1879 г. там е основано първото българско земеделско училище, днес Институт по земеделие и семезнание "Образцов чифлик" към Селскостопанска академия.

През 1865 г. бил създаден Нумине (Образцов) чифлик край Русчук, на мястото на чифлика на английския консул. Това е първото модерно земеделско стопанство в цялата Османсска империя, образец и за останалите вилаети.

В отчетите на Мидхат паша пред Високата порта от юни 1865 г., е отбелязано: "Направи се едно място под името чифлик за опит на земеделие, което ще бъде юрнек за местното земеделие”. Думата юрнек значи терк, модел. образец. Идеята за създаване на чифлика се породила у Мидхат паша след посещението му на опитните земеделски стопанства Бусенго в Елзас, Франция, основано през 1835 г., и на Джилберт и Лаос в Ротамшид – Англия.

През 1866 г. Административният съвет в Русчук взел решение да се закупи от английската фабрика за земеделски машини една парна вършачка с пари от Земеделската каса в Русе. След приключване на вършитбата на житото тя можела да се използва и за смилането му от брашно. Доставката била направена от представителството на фирмата в Галац и докарана с шлеп. През 1867 г. частна фирма доставила втора такава вършачка, но трудността била в това, че нямало подготвени техници за работа с машината и за нейния ремонт.

Поради тази причина доставената през 1868 г. още една парна вършачка била върната и заменена със 7 конски жътварки – за всеки санджак по една. На 5 октомври 1868 г. се решило да се закупят, пак с пари на Земеделската каса, 33 жътварки с конска тяга, всяка за по 3500 гроша. От всяка нахия се изисквало да се изпрати по един човек на Нумие чифлик, където да бъде обучен в управление на жътварките. По-късно били доставени първите две парни плуга. След техните изпитания се решило да се закупи по един плуг за всяка кааза (околия). Така Образцов чифлик, освен с популяризиране и изпитание на нова техника, се заел с подготовката на техници за новите машини, а българчета били изпратени да учат модерно земеделие в град Табор (Чехия ).

Чифликът се специализирал в опити с нови за нашите земи растения като рапица, черен ечемик, ориз за сухи ниви. От лозови анадолски пръчки се селекционирали нови сортове грозде – винени и десертни (като афузали). Опитите с американски памук, засят във Варненско, излезли неуспешни. Затова пък се постигнали отлични резултати в градинарсвото. За Тулченското били доставени арабски коне. Почти във всеки брой на вестник "Дунав" се давали съвети по земеделие, сведения за постиженията в Европа и света, на турски и български език.

През 1864-1866 г. били открити три занаятчийски училища - Русчук, София и Ниш. Към русенското имало мелница, а към софийското – текстилна фабрика. За училищата били доставени шевни и плетачни машини. В Русчук имало две модерни парни мелници, по оценка на руския консул А. Н. Мошнин, едната от тях била най-голямата във вилаета.

[DelaRea]

Банки, взаимно-спомагателни каси и търговски агенции

По инициатива на Мидхат паша били създадени първите Земеделски общополезни йасуи в Шаркьой (Пирот) и Ниш през 1863 г. по време на неговото управление на Нишкия еялет.

Такива каси – "Менафи умумие сандаклъръ", били послужили за основа на Земеделската банка в Истанбул. Там е поставен бюст на Мидхат паша, а в една юбилейна картичка на банката Мидхат паша е показан като защитник на бедните, на сираците – прегърнал две деца, стъпкал змията, символизираща лихварството.

През 1875 г. в Русчук бил открит клон на Банк Отоман. През 1867 г. във вилаета вече имало 48 телеграфни станции. Във вилаетския град функционирал апелативен съд.

Създадено било съобщително дружество на колата "Шаркет арабасъ" за направа на каруци на файтони и за превоз на пътници и багаж. То разполагало с 420 коня, 165 коли и 38 шейни, Сегашната улица "Добруджа" се наричала дълго време "Шеркетска" – име, свързано с "Дружеството на колата".

Австрийският консул Георг фон Мартрирт предлага на Виенската търговска камара да изгради мрежа от търговски агенции, които да насърчават австрийската търговия. През 1864-65 г. Австрийската пощенска служба поддържа преки връзки между Виена и Цариград през Русчук за пренасяне на големи суми и прадлага проект за Австрийско-отоманска банка в Русчук

[DelaRea]

Пътища - шосета и мостове

През март 1865 г. било завършено шосето Русе – Разград – Шумен – Варна и започнало строителството на шосето Русе – Плевен – София – Ниш, с отклонение от Бяла към Търново и балканските проходи. Общо били построени 3 хил. км пътища и 1420 моста.

През 1865 г. Мидхат паша прокарва път през прохода Арабаконак, който свързва София със Северна България. Поради нарасналото значение на с. Самунджиево, разположено на новия път, то е прекръстено на Орхание (дн. Ботевград), обявено е за град и в последствие бързо се разраства.

На изграденото шосе Русчук – София – Ниш майсторът-строител Никола Фичев (Кольо Фичето от Дряново ) построил мост на река Янтра при град Бяла – истински архитектурен шедьовър. Той струвал 700 хил. гроша или 70 хил. гулдена. Дължината му възлизала на 383 аршина (281,80 м), ширината – 18 аршина (8,16 м) а височината над водата – 15 аршина (10,20 м). Неговите 14 свода с отвор 12 м са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан.

За Колю Фичето и Беленския мост Феликс Каниц казва: "И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключая Цариград".

Само между Бяла и Търново били построени 19 по-малки моста.

Феликс Каниц справедливо отбелязва, че Мидхат паша ще остане в историята, като управител, известен с навременното строителство на големи търговски пътища в България, които довели до нейното бързо развитие.

Строителната дейност през този период (отчетена от Митхад паша в доклад от 1869 г.) включва изграждането на 553 километра пътища, ремонтирането на 255 километра пътища и построяването на 237 моста. При разгръщането на тази строителна дейност местното население е силно натоварено с допълнителни данъци и строителна повинност (ангария).


Мостът на Колю Фичето край Бяла

[DelaRea]

Железницата

Но най-голямо строително събитие във вилаета бил първият железен път в българските земи: Русчук – Варна.

Линията била построена през 1864 – 1866 г. от компанията на англичаните Уилям Гладстон и Х. С. Барклей. Главен инженер бил Кандлис, агент за продажба на акции – Майер и ръководител на строежа от турска страна – Вагман бей.

Характерни за трасето на линията са малко строителни работи, насипи, липса на тунели и големи мостове. Турското правителство предоставило много изгодни условия – безплатни земни участъци, по които преминавало трасето, дървен и строителен материал. Техниката, локомотивите и вагоните били внесени без мита. Според договора между компанията и Високата порта, линията щяла да бъде експлоатирана 99 години, след което щяла да стане собственост на турската държава, със задължението да закупи локомотивите и вагоните.

Руският консул А. Н. Мошнин отбелязва: "Линията преминава през полето и заобикаля всичките местни препятствия и следователно всичките изкуствени работи, които биха стрували скъпо."

Строежът на линията се ръководи от екипа на Барклей. С белгийски и норвежки кораби са доставени релси и други материали за строителството. Линията разполага с 30 локомотива, 500 товарни (от тях 300 за насипнни товари), 25 пътнически вагони трета класа, 10 второкласни, 5 първокласни, 10 смесени, един султански вагон и придружаващите го десет фургона. Според доклада на Вагман бей, линията е дълга 140 английски мили или 224 километра.

Пред гарата в Русчук е построена кейова стена и кран за разтоварване. Друга голяма гара е тази във Варна. Други страници били Червена вода, Вятово, Разград, Душетабак, Кейалидере, Шайтанли, Каспичан, Провадия и Гебедже. През 1866 г. на линията са работили над 15 хил. работници.

Тържественото откриването на линията станало на 7 ноември 1866 г. в присъствието на Етем паша от Високата порта, Мидхат паша и представители на компанията от Лондон. Влаковете първоначално пътували само денем, със скорост 22 км/час. По-късно линията била наета за стопанисване от австриеца барон Хирш. Тя свързала двата водни пътя – дунавския и черноморския, за превоз на пътници, поща и стоки от Виена, Пеща и Букурещ до Цариград и обратно. През 1882 г. К. Иречек пише, че "Покрай русенската железница може да вирее и кираджилъкът с биволски коли".Така се конкурирали двата начина за превоз на стоки.

Във вилаетския център имало идеи за жп линия Русе-Видин и оттам връзка с Австро-Унгария през Сърбия, за линии Свищов-Търново, Търново-Разград, Плевен-Сомовит-Никопол, с изграждане на пристанище Сомовит, наречено Султание.


Султанският вагон

[DelaRea]

Мидхат паша - реформатора

Реформаторската политика на валията Мидхат паша, провеждана под девиза за „отоманизиране и изравняване” на всички поданици на империята, целяла притъпяване на националноосвободителните движения. Мидхат паша се отнася най – сурово с българските революционери. Затова неговата личност се възприема от българите повече като отрицателна, като противоречива, макар че неговите реформи ускоряват революционния процес, те създават условия за поява на младотурското прогресивно движение, което достига по-късно своя апогей под ръководството на Кемал Ататюрк.

Константин Иречек пише: „Първият валия Мидхат паша (1864-1868 г.), когато безпристрастните чужденци рисуват като образован и деен човек, сериозно се заловил да прекара реформите. В скоро време пътешествениците били учудени от прокараните шосета и железници, телеграфи, мостове, банка, държавна постройка, хотели, павирни улици, улично осветление и т.н. Дунавската област, тъй да се каже, станала образцов вилает.”

Феликс Каниц подчертава: „Измежду всички живи турски държавници Мидхат паша ще да е най-забележителната, най-привлекателната личност. Мидхат паша притежава нещо от качествата и организационният талант на Петра Велики. Проницателен, подвижен, трудолюбив, честен и с желязна воля, превъзмогващ всички пречки, изглежда, че го въодушевява само една мисъл, да направи Турция наистина достойна да влезе в реда на европейските държави. Така наречените „младотурски реформатори” обикновенно поставят фразата и външността по-високо от същноста, а Мидхат изучава нещата основно, той сериозно се опитва да се бори с покварените и мързеливите, а не придава на делата се само блясък като за парад пред очите на европейците...

Мидхат паша е една светла точка в тая дълга, мрачна нощ на югоизточна Европа! Подобно на метеор тя блясна внезапно, за жалост, пак като метеор, след къс блясък да изчезне! Дали това бе една щастлива игра на случая, или изблик на султанско благоволение, или късна последица на руско-турско-английската анкета, не е сигурно, но назначаването на Мидхат паша за губернатор на Дунавския вилает изглеждаше, че ще промени, като че ли по вълшебен начин всички социални, духовни и материални условия на тая област.”

На 24 март 1868 г. Мидхат паша е освободен от поста губернатор и заменен от Сабри паша.

Вестник „Турция” малко след това отбелязва, че русчушкият валия Ариф паша освобождава всички чиновници, които са привържаници на Мидхат паша. По думите на Феликс Каниц, валията Расим паша бързо погребва и малкото, започнато от неговия амбициозен предшественик.

Състоянието на вилаетското управление, след освобождението на Мидхат паша от длъжност, много добре отбелязва белгийския консул Матио Кличиян: „Всички учреждения, създадени от Мидхат паша, са в упадък и много лошо стопанисвани. Причината за всичко това е лошото управление, поверено на невежи хора... Администрацията е парализирана, съдилищата действат бавно, полицията е корумпирана, а касите на вилаетското управление са празни.”

[DelaRea]

Равносметката

Временната руска управа на Русчук през 1878 година прави равносметка на наследството останало от османската епоха. Като най-значими предприятия са оценени: депото за ремонт на локомотиви и вагони „Тракцията” (сега ЛВЗ), Мелницата на Капитан Яни и Пивоварната фабрика „Света Петка”.

Сега, от дистанцията на времето, можем да обобщим още по-добре развитието на Дунавския вилает през 60-те и 70-те години на XIX век. Извършени са редица нововъведения, целящи осъвременяването на Османската империя.
През 1864 г. се открива първата съвременна печатница в българските земи.
През 1865 г. за първи път в България улиците получават имена.
През 1866 г. се открива първата телеграфна линия у нас между Варна и Русчук, минаваща през Шумен.
През 1867 г. се завършва първата жп линия (Русчук-Варна).
През 1870 г. в Русчук се провежда първото в страната изложение на местната индустрия и земеделското производство и започва да функционира първата Фабрика за алкохолни напитки на Г. Петру.
През 1876 г. се построява първата пивоварна фабрика у нас, „Света Петка“ и започва работа първата парна бояджийска фабрика „Пенков-Павлов“.

В Русчук, избран за вилаетски център, са се намирали почти половината от промишлените предприятия в Дунавския вилает – Корабостроителницата, Барутната фабрика – една от най-големите на балканите, железопътно-ремонтното предприятие – Тракцията, обслужващо първата жп линия Русчук-Варна, Вилаетската печатница, двете най-големи парни мелници в Османската империя.

Впоследствие, това дава голямо предимство на дунавския град и след Освобождението, той влиза с "летящ старт" в новото време. Възползвайки се от предимствата си пред другите градове и от натрупания опит, Русчук успява да осъществи редица нови неща през 80-те години.

През 1878 г. Русе става първият град в България с градоустройствен план, изработен от руските военни инженери Ожио и Николай Копиткин. За първи път у нас се появяват бордюри, тротоари и улични газови (с керосин) фенери. През 1899 г. главните улици на града били покрити със закупените от Франция павета от Санрафаеловите кариери.
През 1879 г. в Русе се създава Дунавската флотилия и първото земеделско училище „Образцов чифлик“.
През 1880 г. в Русе Иван Ведър полага началото на първата масонска ложа в княжество България – „Балканска звезда“.
През 1881 г. е построен първият метален кораб, създадена е първата частна банка „Гирдап“, учредено е морско училище под името Морско машинно училище (което през 1900 г. е преместено във Варна) и е създадена първата фабрика за обработване на кожи на Валентин Месетич и Тасо Елич.
През 1883 г. гордост на Русе става построената от австрийския индустриалец Йозеф Хаберман „Първа българска парна пивоварна“, проектирана от чеха Густав Новак, построена е първата метеорологична станция, както и първата българска фабрика за сапун на Кръстю Йорданов.
Първото не само в България, но и на Балканите, немско училище (Deutche Schule) е открито също през 1883 г.
През 1884 г. е основано Първото аптекарско дружество в България и е открит първият клон на БНБ извън столицата.
През 1885 г. в Русе се създава първото Българско техническо дружество.
През 1887 г. започва работа първата българска плетачна фабрика на Д. Люцканов.
През 1890 г. е учредена Първа българска търговска камара в България, както и е създадена първата българска фабрика за мебели на Соломон Алкалян.
През 1891 г. е създадено първото застрахователно дружество „България“.
През 1896 г. е построен първият ръчно задвижван асансьор в България. Намира се е в сградата „При Чикаго“ (сега на ул. „Пирот“ 5). В нея са се помещавали хотел, ресторант и модна къща за шапки. Задвижването е ставало ръчно от няколко здрави мъже. Асансьорът е стигал до покрива, където е била лятната градина на ресторанта.
През 1897 г. се е състояла първата кинопрожекция в България, в заведението на Марин Чолаков в Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектира филм, който показва посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак.
Месец по-късно, на 22 март, се организира и първата прожекция в София.


Първата частна банка в България – „Гирдап“