Точно в дунавския вилает имаме най-голяма активност на българските революционни борби, там са създадени най-значимите комитети от Левски, а и поддържани след обесването му. Но по-ускорен ход на борбата имаме точно след 1868, т.е. след като Мидхад паша вече го няма и започва упадъка на създаденото под негово ръководство, което неминуемо влошава живота на българите във вилаета. Освен това отдавна се е знаело, че ако България бъде възстановена като държава, това ще стане именно на територията на Дунавския вилает, защото през 19 век като географско понятие на Запад хората наричат България именно земите на север от Стара планина, въпреки че българите на юг от Балкана в Македония и Тракия са повече. За Запада и Русия териториите на юг от Стара планина са за едни Румелия, за други просто Тракия и Македония, но въпреки че етнографите от великите сили, обикалящи европейската част на Османската империя признават наличието на огромна маса българи в Македония и Тракия, не наричат тези земи България за разлика от земите в Дунавския вилает. Така или иначе султан Абдул Азис очевидно прави две големи услуги на българското освободително дело. Първата е, че там, където опасността да се загубят нови територии от империята е най-голяма, маха правилния човек въпреки реформите му, отразили се добре и на българското население, заменяйки го с некадърници, които само подстрекават революционните борби и ги правят по-ефективни. Втората е ферманът за екзархията, ефектът за турците от който е като подадения пръст, водещ до това, че кучето захапва цялата ръка. Но пък толкова по-добре за нас.
-
-
В добавка към предишния си пост да отбележа, че благодарение на реформите на Мидхад паша, Дунавският вилает става най-развитата част от европейските владения на Османската империя, точно по тази причина не е било никак лесно да бъде откъснат от нея. Не само защото е толкова ценен за турците, но и за западните велики сили, които са направили империята икономически зависима от тях чрез кредитите, с които редовно я инжектират, е ясно, че ако той бъде откъснат от нея, тя видимо ще намали платежоспособността си. Неслучайно след Освобождението една несъразмерна част от османския външен дълг е прехвърлена на България.Comment
Comment