Турските зверства в България

[Хана]

Програмата на денонсираната конференция на немски:

http://www.oei.fu-berlin.de/geschichte/soe/termine/Batak.html

[княз Крылов]

Не е конкретна и прецизна, но не бих казал че не е вярна

[Dilana]

Ето нещо, което може би се повтаря за кой ли път, но може би ещ е полезно да не е просто като линк, а да е пред очите на някои хора. Преводът е на Стефан Стамболов, същият, който по - късно е "протурски" настроен:

Предговор към "Турските зверства в България"

Всекиму е познат даровитият кореспондент на вестника "Дейли нюз" Е. А. Макгахан, който чрез своите дописки за турските зверства в България възбуди негодованието на всичкия образован свят против постъпките на турските варвари и всели съчувствие и милост към нашите страдания даже и у народните ни врагове. В настоящата книга се заключават писмата на Макгахана. Ето що говори за тях руският издател на книгата "Зверства в Болгарии":

"Писмата на кореспондента на "Дейли нюз" Макгахан за турските зверства в България съставят едно от най-едрите явления в европейската литература в настоящата (1877) година. Съвършено вярно говори Гладстон в своята знаменита брошура: "Аз напълно съзнавам многоброй-ните заслуги, правени от независимия печат на човечест-вото, свободата и справедливостта, но, доколкото ми е известно, "Дейли нюз" е направил най-голямата и блестяща услуга. Ако да не беше мъжеството, решителността и сръкето на тоя орган на общественото мнение, то ние щяхме досега да стоим в тъмнината, и злочестите българи не щяха да имат своята най-добра и основателна надежда."

Всекиму е позната историята на произхождението на тия многознаменателни писма. На 23 юний 1876 година в английската либерална газета "Дейли нюз" беше напечатано едно писмо от нейния цариградски кореспондент Пирс за жестокостите, правени от турците в България, на основание върху събраните от него местни сведения. Английското обществено мнение се сепна, но Дизраеловото министерство в парламента и в своите органи не само изрази съмнение за справедливостта на тия страшни известия, но направо ги опроверга, като ги назова "сензационни и недостойни за внимание клюки". Предизвикана на бой, газетата гордо вдигна ръкавицата и като видя, че англииското правителство при всичко, че има многобройни агенти в Турция, не може или не иска да разкрие напълно мрачните събития, които позорят нашия просветен век, изцрати в България свой специален кореспондент или комисар, за да направи формално следствие. Изборът най-сполучно падна на Макгахана, който вече се ползуваше с голяма известност като кореспондент на една американска газета при руската армия, в Хивинския поход.

Като пристигнал в Пловдив на 23 юни Макгахан посетил всичките, най-вече пострадали местности и като посветил четири месеца за най-добросъвестно изследване настоящето положение на злочестата страна, върнал се в Цариград чак на 20 ноември. Резултатът на това дознание са писмата, които, като се появяваха според мярката на натрупването на материала, отвориха най-първо очите на Европа, за да види иастоящия характер на турското правителство, извършваните под неговото покровителство беснотии и ужасната съдба на притиснатите християни. Тия писма възбудиха голямо негодование, което се изрази в 300 публични митинга, в които люде от всевъзможни партии и мнения пламенно изказваха, от една страна, отвращение към турското правителство и към политиката на английското министерство, а от друга - своето дълбоко съчувствие към правдолюбивия дописник, който разкри тайната, така старателно покривана не само от турските, но и от английските официални органи.

Победата на "Дейли нюз" беше пълна и Дизраели, ако и не направо, но чрез устата на другаря на министъра на иностранните работи, Бурк, беше принуден да признае, че правителството и всичката страна са много задължени на газетните дописници, с помощта на които станаха известни събитията в България. Тая знаменателна съвременна епопея на формално следствие, направено от частната газета върху действията на една могуществена империя, имаше грамадно влияние върху европейската политика и може да се смята за една от главните причини за свикването на цариградската конференция, резултатьт от която с такова трескаво безпокойство чакаше всичкия свят.

Но без да гледаме на едно такова важно, почти безпримерно значение на Макгахаиовите писма, те още нигде не са се появили изцяло, макар че преводи и отломки от тях да се поместваха във всичките европейски и руски газети. Даже в Англия само първите шест писма са напечатани в отделна брошура, а между това само в общия техен състав те представляват пълна, не само обстоятелна и правдива, но даже художествена картина на зверствата, извършвани от турците в България през пролетта на 1876година, и положението на злощастния народв настоящата минута, за изучаването на което Макгахан е посетил повторно в октомври и ноември всичките прегледани по-напред от него места. Затова ние смятаме за полезно, особенно във вид на проектите за бъдещото устройство на България, обсъждани в цариградската конференция, да представим на руската публика пълния превод на всичките писма на Макгахана.

Като изпълни възложената на него задача, той се обърна към английския народ с тържествено заявление своята благодарност за съчувствието, изказано в многобройните митинги. И твърде скромно на себе си предписваше незначителна роля в изобличението на българските ужаси, като уверяваше, че славата, а следователно и благодарността, най-вече принадлежи на Пирс, който най-напред обърна вниманието на Европа върху тия мрачни фактове, на английския консул Беринг и на американския Скайлер, които посетиха България в едно време с него. Той така също характеристично забележва, че винаги е считал за длъжност на всеки човек, а толкова повече на всеки вестникар, да изобличава всяко престъпление, дето то и да е станало, и да брани слабите и злочестите. И затова, като е изказвал твърде слабо негодуванието, което той е чувствал към турските подвизи, той и не подозирал, че ще го обвинят в желание да порази читателите с трескави ефекти, които действуват неприятно върху нервите на образованите хора.

В отговор на това обвинение, прибавя той, мога само да кажа, че у българските жени и деца, подхвърлени от турците на всевъзможни мъки, така също имаше нерви и че при бездействието, даже отречението на станалите фактове от страна на турското правителство, оставаше ми само да известя на английския народ и на всичкия свят за ония действия на турците, за които и досега не мога да си припомня без ужас и негодувание. Това обръщение към народното сърце не остана безплодно: Англия направи на България материална помощ до 50 000 лири стерлинги и нравствена, която, надявам се, съвършено ще измени бъдещето на тоя страдащ, мъченически народ.

Остава ни да кажем няколко думи за достоверността на съобщаваните от Макгахана сведения. Той се е ползувал от материали от първи ръце и е основавал всичките приведени от него фактове върху свидетелствата на иностранните консули, на немските по железницата чиновници, американските мисионери, най-сетне на самите пострадали българи и техните желати - турците. Справедливостта на описваната от него картина напълно се потвърдява от официалния отчет на Беринг, който не дотам съчувствува на българите, от протокола, съставен от княз Церетелев и Скайлер, а най-вече от подробното Скайлерово донесение на американското правителство, напечатано тия дни и което в главните си черти съставя само повторение на знаменитите писма на неговия другар по пътешествието. Но окончателният извод на Скайлер така е важен и така напълно съвпада с погледите на Макгахан, щото ние ще го приведем изцяло:

"В пловдивския, сливенския и търновския окръзи, а така също в съседните места, на които обърнах особено внимание, казва той, има изгорени досущ или отчасти 79 села, без да говорим за многобройните разграбени села. И така, пропаднали са до 9000 къщи, а като смятаме във всяка къща средно число по 8 души, излиза, че 72 000 човешки създания са останали без покрив. Убити според моята сметка има до 10 984. Разбира се, че много още има убити по полето, големите пътища и горите, но за тях не са останали положителни сведения. Затова мисля, че общата цифра на убитите достига до 15 000 души. Сетне са умрели много хора от болести, затвори и пр. Фактове за позорно оскърбление жените срещаха се на всяка стъпка така много, щото не мога да ги приведа всичките. Изгарянието на домовете, убийствата и всевъзможните зверства, извършени от турците, очевидно съвсем не са били необходими за потъпкването на въстанието, което е било твърде незначително, и селяните при първото поискване давали са оръжието си. Така също тия действия не се оправдават от паниката, защото тя се е била отколе минала, когато войските излезли в поход, или пък с подобни зверства от страна на българите, както утвърдяваха не само турците. Аз старателно изследвах тоя въпрос и не намерих никакви доказателства да са извършвали българите каквито и да са зверства. Само в два случая инсургентите са изгорили две турски села и убили две туркини при бягането им из Панагюрище. Нито една туркиня, нито едно турско дете не са били убити хладнокръвно, преднамерено; нито една туркиня не е била обезчестена, нито един турчин не е бил мъчен, нито една турска къща не е била ограбена и нито една джамия не е била осквернена. Мнозина се стараят да докажат, че Портата не само не е заповядвала да се извършват станалите ужаси в България, но даже че не е знаяла за тях. Но има много причини да ни карат да предполагаме, че Абдул Керим паша, сердар-екрем, изпратен в Едрине за усмиряване на бунта и сетне главнокомандуващ на турската войска в Сърбия, Хюсеин Авни паша, бившия военен министър, и Митхад паша са знаяли твърде добре за българските ужаси, ако да не са ги сами възбудили. Но във всеки случай лицата, които особено са се отличавали със своята жестокост и варварство, са получили награди от турското правителство, а тия, които са се старали да действуват законно и им е било жално да проливат невинна кръв, едвам избягнаха от наказанието."

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Хм, файла ми е 1,49 МВ и не ще да се качва, а е в пдф. Режа и слагам в word.

Бла, бла, бла... "Мнимо 500-годишно турско- мюсюлманско робство", мними главорези в Батак. Обвинения срещу американски журналисти и полски художници във фалшификации. Хитро подмятане за експозиция, свързана с възхода на комунизма като крайна цел на българската история. Обвинения срещу Захарий Стоянов в пропаганда. И още куп други обвинения във фалшификации. А априлското въстание било всъщност един социален конфликт на местно ниво. И накрая се налага впечатлението, че добре сме инсценирали всичко и хитро сме изпързаляли целия свят. Големи са будали, това западняците!:mhehe: А руският император хитро си е точил сабята и само е чакал сгодния момент да наруши милата турско-българска идилия, и да се докопа до топлите морета.

Цитат: "...въображението на същински засегнатото население се стимулира от чуждестранни отзиви" А чуждестранните отзиви се стимулират от традиционната омраза в западните общества към исляма, каквато омраза тук, на Балканите не е имало.
Цитат: " С лаконични примери от вестниците The Illustrated London News, The Graphic, Le Monde illustre и Gazeta Gatzuka трябва да се покаже как иконографията на кланетата в илюстрациите за пресата е белязала националното самоопределение на българите и е довела до ститматизацията на мюсюлманските малцинства в страната..."
Коментар: Значи всичко тръгва от фалшификациите в западната преса... Това ми прилича на един световен заговор срещу Османската империя. Хи-Хи-Хи!

P. S. Струва ми се, че този проект е много дразнещ и може да постигне точно обратни на очакваните резултати.

... А може би целите са точно такива...:sm186:

[Николай]

Прочетох концепцията и, какво да ви кажа, само си затвърдих мнението за "научния колектив", който я е разработил. Впрочем, още вчера в различни информационни сайтове бяха публикуване зачителни откъси от нея, та материала не ме изненадва.
Първо - говори се за "реситуиране(?!) на историята в контекста на Европейското разширение (?!)" - и за това "митът" за Батак трябвало съответно също да се "реситуира". Най-откровени глупости на търкалета с претенции за оригиналност. И с много як дъх на псевдоинтелектуален снобизъм, който лъха и от понатруфения език на брошурката.
Второ, едва ли не цялата изложба щяла да се посвети на някаква картина, за която аз лично дори не бях чувал - на полския художник Пиотровски. Според типично по швабски самоуверените че са всезнаещи автори, точно тази картина имала едва ли не централно място в народното съзнание на българите при съзнаване на "мита за Батак" (?!).
Айде сега онези от вас, които въобще са чували за тази картина, да вдигнат ръка...
И сега черешката върху тортата -. от моето систематично тълкуване излиза, че авторите на изложбата щели да развенчаят "мита" за Батак, като посочат фактологични грешки и анахронизми във въпросната картина. Или с други думи - в картината има грешки - ерго - източниците на художника са фалшиви - ерго всичко е мит и такъв факт няма. Интересно, нали? Знаете ли за какво се сещам сега. В картината на Вешин по-долу османските войници са изобразени с фесове. Ядец, пан Ярослав, това е неточност. През 1912 г. османския низам не е носел фесове, а едни шапки с особена форма. Ерго, такива схватки въобще не е имало. Ерго, и Балканските войни са само мит.

Не мисля да си губя времето повече с подобни малоумия.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Тази полска картина е рисувана доста време след събитията. Затова е възможно да има някои неточности. Но това е само изкуство. И не мисля, че е много исторично да и се придава толкова голямо значение, като на някакъв исторически документ. Сигурно съм я виждал тази картина, когато съм посещавал Батак, но не си я спомням.

[княз Крылов]

Ами, незнам защо рипате срещу факта че освободителното движение в България е най-вече социално и икономически продиктуван процес. И какво точно срамно има в това?

По-скоро е наивно да се говори за безприцедентен бум на патриотизъм и масово вдигане на нога срещу турските изверзи след 500 години съвместно с тях съществуване. Освен това както отбелязах подобна организация и въоръжаване изисква доста средства и уреждане на канали за внос на оръжия и и печатане на пропагандни материали. сигурно е имало и богати родолюбци, но едва ли са зарязали манижакпутире и бизнеса си за да избягат в четата на Ботев например.

Просто не ми се вярва, че просто 70-те години на 19-ти век турците са започнали масови зверства а дотогава всички са живели мирно и тихо и само на места хайдуци се дигали за лична вендета срещу някой ага.

Явно не в зверствата е причината. Освен това съм и сигурен, че всеки средностатистически Българин в Османска България би ви гледал много странно и би се старал да се отърве колкото се може по-бързо от вашето присъствие ако почнете да му говорите за отминало величие и чест на България - най-много да иде и да ви изколади на агата, само и само и той да не загази по-късно покрай вас.

съжелявам , но просто не вярвам в легендите за народа-герой, единствен на света, неповторим и крайно честолюбив.

[resavsky]

По принцип избягвам да виждам зад всеки ъгъл световна конспирация но този път наистина си задавам въпроса кой има полза от подобен проект???И толкова шум около тази картина.Едва ли двама непредубедени / и безкористни / учени биха отделили толкова усилия за да "разобличат" мита около Батак и в крайна сметка да стигнат до разнищване на една картина само от чисто научен интерес.Статията във вестник Култура е написана в изключително витиевит стил и не дава отговор на двата важни въпроса:
1.Имало ли е въстание в Батак
2.Имало ли е клане на невинни жители
Вместо това се дига сериозен шум около едно безобидно пътуване на един световно неизвестен художник и още по неизествната му картина а на Захари Стоянов май е поверена ролята на главен сценарист на "мита" около Батак.Само дето европиейските изследователи са забравили да напишат какъв е мотива на Захари в края на 80 те години на Х²Х век да създава мита за Батак - десетина години след края на войната започната по повод на този мит?

[gollum]

Основно място в статията (от в. "Култура") заема картината на въпросиня Пьотровски и да отбележа, след въпроса на Николай - преди да прочета статията не я бях нито чувал, нито виждал. Въпросната картина е рисувана много след събитията и въз основа на възстановка на място - общо взето това бе и основното за което ставаше въпрос в тази статия. Възможно е навремето, т.е. в края на Х²Х век, тази картина да е изиграла някаква роля около въпросните митове, та затова да й е отделено толкова място. Не виждам защо обаче трябва да се свързва статията и въпросната брошурка и начинание, които явно са глуповати, да не напиша нещо повече, но пък май доста добре се вписват в определени тенденции на българската, а и не само политика и култура в последно време (статията не ми направи такова впечатление).
И конкретно на въпроса ти, Ресавски, не мисля, че статията се е самоназначила да отговаря или да се занимава с въпроса дали е имало въстание в Батак. А за "клане", т.е. избиване на населението на селото ако правилно си спомням се отговаряше, че е имало. Във всеки случай в същата тази статия имаше момент (цитиран май от НИколай някъде в постовете), в който се посочваха множество села, в които кланета е имало. Така че не мисля, че в статията някой се опитва да обяви въстанието или кланетата за мит, т.е. нещо никога неслучвало се, а по-скоро се опитва дасе занимае с митовете около тези събития, възникнали доста след тях. А такива митове очевидно има.

[Юлиан Август]

E, може би авторите просто търсят евтина популярност и оправдание за изхарчени пари, получени по някой проект. Нищо особено като съдържание, не си струва и 1 % от енергията, хвърлена от потребителите на форума... Странно и аз имах малко по-различна представа за общото ниво тук, но явно имало с какво да бъда изненадан.

[resavsky]

Основно място в статията (от в. "Култура") заема картината на въпросиня Пьотровски и да отбележа, след въпроса на Николай - преди да прочета статията не я бях нито чувал, нито виждал. Въпросната картина е рисувана много след събитията и въз основа на възстановка на място - общо взето това бе и основното за което ставаше въпрос в тази статия. Възможно е навремето, т.е. в края на Х²Х век, тази картина да е изиграла някаква роля около въпросните митове, та затова да й е отделено толкова място. Не виждам защо обаче трябва да се свързва статията и въпросната брошурка и начинание, които явно са глуповати, да не напиша нещо повече, но пък май доста добре се вписват в определени тенденции на българската, а и не само политика и култура в последно време (статията не ми направи такова впечатление).
И конкретно на въпроса ти, Ресавски, не мисля, че статията се е самоназначила да отговаря или да се занимава с въпроса дали е имало въстание в Батак. А за "клане", т.е. избиване на населението на селото ако правилно си спомням се отговаряше, че е имало. Във всеки случай в същата тази статия имаше момент (цитиран май от НИколай някъде в постовете), в който се посочваха множество села, в които кланета е имало. Така че не мисля, че в статията някой се опитва да обяви въстанието или кланетата за мит, т.е. нещо никога неслучвало се, а по-скоро се опитва дасе занимае с митовете около тези събития, възникнали доста след тях. А такива митове очевидно има.

Ам гъл не виждам каква роля да изиграе тази картина защото в началото на 90 те години на Х²Х век никой в Европа не си е спомнял за Батак и няма абсолютно никакви податки тази картина да е поставила начало на нов интерес / респективно мит/ към клането.И една съвсем лека забележка Ам гъл към 1876 г. Батак не е село а процъфтяващ град с около 5 000 души население - доста по голям към момента да речем от Бургас или Пазарджик.

[Thorn]

През 19 век по цяла Европа една след друга са избухвали революции и граждански войни. Либералите и консерваторите са се изколвали до самозабрава. Особено когато е освен социални е имало и религиозни или нациналистически мотиви. И всички тези войни са се водили изключително жестоко с широко участие на нередовни части и с пълно презрение към обичаите на войната, които и тогава не са били особено хуманни по принцип.

Гражданските войни в Испания между карлисти и кристиноси, потушаването на полското въстание през 1863-1864 /случило се буквално вчера от гледна точка на тогавашния момент, само преди 12 години, толкова скоро, че командирите на руската армия са едни и същи/, опустошителния поход на Шърман през Джорджия по същото време, действията на французите в Алжир и Кохинхина, на прусаците във Франция през 1870-1871 и на самите французи при разгрома на парижката комуна също биха дали достатъчен материал за подобни картини.

Самата картина на Пиотровски представлява купчина голи тела на избитите и изнасилени баташки девойки на фона на горящия Батак. Лично за мен тя е по-скоро в жанра софт порно и в никакъв случай не формира каквито и да е нагласи. Но това, че кланета и зверства е имало навсякъде, не означава, че трябва да плеснем с ръце, да се прегърнем и да забравим. Конфликтът не е бил само социален, жестока национална и религиозна дискриминация е съществувала до последно. Самият факт, че България, с нейните ограничени, даже бих казал микроскопични ресурси дръпва толкова след 1878 показва колко огромни са били пречките за всякакво нормално развитие в турската империя.


Така, че - не се учудвам на кланетата, те са нормални за ситуацията, но ги е имало и не приемам, че животът под сянката на султана е бил приемлив и че оставането ни империята е било по-добрата алтернатива.

[княз Крылов]

Определено не е било добра алтернатива. При подобен сценарий Османската империя просто щеше да завлече българските си провинции след себе си и накрая те пак щяха да се освободят, но положението им щеше да бъде много по-жалко след освобождението.

[Thorn]

я се освободят, я не - справка арменските и гръцките провинции

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Ами, незнам защо рипате срещу факта че освободителното движение в България е най-вече социално и икономически продиктуван процес. И какво точно срамно има в това?

Не че има нещо срамно, но да се обясни априлското въстание само с икономически подбуди е най-малкото непълно. Други мотиви за освободителното движение са дискриминацията на религиозна основа, национализъм, който е бил обхванал цяла Европа. Примерът на съседните Румъния, Сърбия и Гърция, които от доста време си имат собствени национални държави, където вече не е имало спънки за самостоятелно развитие на тези народи.
Самото въстание е национално-освободително по своя характер, а не просто антифеодална революция. Крайната цел е била създаването на независима българска държава. Друг е въпросът, че на въстанието му е липсвала масовост.

А кланетата, независимо от подбудите и преувеличенията, са доказан факт, и стига сте казвали на черното, бяло.

я се освободят, я не - справка арменските и гръцките провинции

И кюрдите, и кюрдите...

P. S. и чеченците...