Македонската и елинистическата фаланга :

[gladiator]

Без съмнение периода от 338 г. пр.Хр. до 168 г. пр. Хр. – с други думи от Херонея до Пидна си остава доминиран от присъствието по бойните поля на фалангата, но не такава, каквато я познават гърците, съставена от хоплити, а от копиеносци с тежки копия наречени сарисофори.
Макар, че доста е писано по въпроса, иска ми се да нахвърля няколко отделни аспекта, върху които да поръзсъждаваме.

І. Поява, функции на фалангата от сарисофори.
За жалост в гръцкият свят доминира традицията на героичната художествена живопис, където отделните персонажи се изобразени в героични двубои, а не в масови батални сцени. По тази причина ни липсват изображения на фалангистите строени в гъсти редици, насочили напред или нагоре своите сариси. Определено самата сариса твърде се различава от хоплитското копие. За него се привеждат размери обхващащи диапазона от 2 м до около 2,25-2,30 м. самата сариса е с доста по-големи размери. Теофраст пише, че македонската пика или сариса била дълга 12 кубита, или 5,4 м. Асклеопид твърди, че най-късата пика е 10 кубита, а най-дългата 12 кубита. По времето на спартанският цар Клеопим – 300 г. пр. Хр., според Полиен дължината на копието нараснала на 16 кубита.
Според Майнър Маркъл основният материал за изработването или е бил дрян или череша. Той много се основава на една втулка открита при Вергина, която според него е служила за съединяването на двете части на дългата дръжка. Подобни възгледи отстоява и Питър Конали. Те дават и една тежест на оръжието, първият около 7 кг, вторият около 4кг. В техните възтановки задължителен елемент се явяват накрайникът от Вергина намерен с втулката, както и една масивна задна част - утежнен шип, подобен на накрайниците на хоплитските копия, наричани соутери. Маркъл дори индетифицира още няколко върха от Вергина като такива от сариси, което би било доста любопитно, стига да може наистина да се потвърди.
Мисля, че наличието на този масивен накрайник е доста странно. Майнър Маркъл приема, че той балансира дългата пика, тъй като тя се хваща в края, също така служи да се забие в земята при противостояне на конница, при счупване оръжието може да се обърне и да се използва отново
Кое е интересното в случея? През Античността няма такива вихрени кавалерийски атаки на гъсто построени пехотински маси. Така, че идеята да се забие края в земята за посрещане на конница ми се струва странен. В късното Средновековие при масовото доминиране на пиките и с тогавашната конница, никой не се е сетил за такова решение на въпроса. Пиките нямат накрайници отзад, просто се опират на земята и се застъпват.
Ако се счупи върха, как ще се обърне сарисата в огромната маса от гъсто строени хора, които максимално са се згъстили за битката? При една своя въстановка проведена с 14 човека, Конали пише, че задният шип не пречи на хората в следващите редици, но все пак той ми се струва даденост с която те е трябвало да се съобразяват.
Всички знаем как се строява фалангата, как действа. Тя наистина се явява страховита бойна машина, но само при настъпление с прикрити флангове и тил. Най-малкото препятствие би разрушило нейната единност и обрекло всичко на провал. Странно но класическата фаланга се използва доста малко, в няколко сражения. Отивайки все по на Изток, Александър изостава фалангистите и се обгражда с по-мобилни части, способни да воюват при начупеният терен на Согдиана, Бактрия, Индия. Всичко това ме навежда на идеята, че тя е създадена от Филип специално за похода му срещу персите, за който той толкова се е готвил. Не знам да ли може да се вярва на идеята, че той копира сарисата от Епаминонд, но това бойно построение е ефективно именно в огромните азиатски равнини, а не на Балканите. Нужен е бил един “таралеж”, който да не може да се пробие от персийската конница и стрелци.
Смущаващ е и големият брой хора в дълбочина. Те обичайно са 16 реда, но по някога могат да се удвоят и да станат 32. Това се обяснява с нуждата от заменяемост т на падналите бойци и с натиск на задните маси напред. Някъде бяхме разсъждавали за хоплитите и още там писах, че този натиск, когато щитът на задния притиска гърба на боеца отпред е невъзможен и дори вреден по време на бой. А къде забравяме острите соутери насочени назад? Те как се избягват от задните, които по време на бой натискат напред?
Толкова много хора струпани на тясно пространство едва ли е било добър вариант. Това го виждаме в битките при Магнезия и Пидна, където скупчените фалангити просто били изклани от легионерите.

[gladiator]

²². Оръжие, доспехи.
Често се пише, че задните редове нямали нужда от защитно снаряжение. Никой обаче не обеснява как са се пазили от падащите стрели и как когато предните 6 реда загинат в битките, задните си намират доспех. Не считам масово наличието на метална защита, но един ленен доспех е належаща необходимост. Той най-вероятно е обозначен и в устава от времето на Филип V открит при Амфиполис, където са споменати различни доспехи с различа глоба при тяхната липса.
Доспехът също така е бил нужен при обсада, при улични сражения, когато неминуемо фалангата не е могла да се използва.
Интересен е македонският щит. Античните автори споменават, че той е по-малък от обичайният т.е. от хоплона. Открити са няколко такива екземпляра, които са имали изцяло бронзово покритие, дори единият има надпис на Димитрий Полиоркет. Налага се мнението, че щита е висял на ремък през рамо, вероятно е имал само един ремък през, които се е промушвала пред мишницата, като дланта е държала пиката. Така на практика, той е прикривал само лявото рамо и малка част от гърдите – още една причина да се използва доспех. Може би при истественото изкривяване на една страна при ход напред с копието, площа , която е прикривал е била достатъчна. Той обаче е едно предимство пред средновековните пикинери, които освен носеният по някога юмручен щит -баклер, нямат такъв тип защита.Явно е спасил живота не на един войн, имайки в предвид масовото използване на стрелци и прашкари през Античността

[gladiator]

III. Проблема за хипаспстите. Фаланга или …всичко по старому.

Хипаспистите са корпус или род войски, който играе явно огромна роля при походите и битките на Александър. Те се явяват най-важното звено, хора прикриващи фланговете на фалангата, следващи царя, изнасящи най-важните битки на гърба си. Явно имаме тяхното изображение върху т.н “Саркофаг на Александър”. Това е пехота въоръжена по хоплитския нчин – шлем, хоплон, броня – ленена или метална, евентуално наколенници. Употребата на големият хоплитски щит е потвърдена и от гробницата при Вергина, независимо дали е на Филип или не. Може би най-важното при тях е било обикновеното копие, а не дългата пика. По този начин те не са били сковавани от необходимостта да поддържат едно тромаво построение, което е можело да настъпва само напред. Добре защитени, хипаспистите идеално са служели за прикритие на фалангата, за бълзи преходи в труден терен, за обсада и щурм на крепости.
Това са род войска, нещо като късните драгуни – полифункционални, или може би командоси, пригодни за всякакъв род операции.
Те изнасят почти винаги тежестта на Александровите походи.

[Prince Of Conde]

Ще проявя нотка на нессъгласие с теб....Македонеца печели повечето си сражения нанасяйки фатален удар със своите етайри ( (h)oi etairoi ), докато фалангата задържа настиска на персите и постепено ги изтласква на зад. Лично моето мнение, е че фалангата работи на принципа на подвижната стена - тласка врага на зад, докато той не се пречупи. Дългите копия не позволяват прекаленото приближаване на противника за ръкопашен вой, за който плътния строй на фалангата е напълно непригоден, както доказват сраженията с римляните от 146г. пр. Хр. Колкото до щита който са носели, бил съм във Вергина и видях парадните щитове, които, поне по размер не са чак толкова малки, тъй че вероятно и бойните са с подобен размер. А и нека не забравяме факта, че ръста на тогавашните и сегашните хора е доста различен, като гърците и македонците са подчертано по - дребни от повечето източни народи.

Иначе си се потрудил добре за информацията, браво :tup:

[Sir Gray]

Аз само една съвсем дребна вметка относно загубите -

Никой обаче не обеснява как са се пазили от падащите стрели и как когато предните 6 реда загинат в битките,

Далеч преди предните 6 редици да са паднали цялата фаланга ще се е разбягала (или опитала да се разбяга). Физическата загуба на жива сила по време на самия бой е малка (с изключение на изключенията ), в рамките на 5-10%, дори и по-малко. Загубите на "победителите", които се предполага, че са само тези по време на бой, говорят достатъчно добре.
А относно защитата от стрели - твърди се, че самите копия дават добра защита от обстрел. Доколко е вярно идея си нямам.
Иначе хубаво описание от gladiator, както винаги Само точката с натиска и построението не е много сигурна, ама това е стара тема

[Ханс]

Хмм, а доколко имаме представа за дължината на сарисата по времето на Александър или на Филип? Предполагам между двамата едва ли е съществувала съществена разлика. Впрочем тълкуването за Епаминонд не е ли малко спорно. Доколко е подкрепено от някакви находки или изображения. Разполагаме с доста смътни източници, които ни говорят за увеличение на дължината на копието, но поне за мен(признавам си от древните езици нищо не разбирам) не е ясен резултата. От една страна не е сигурно точно колко е увеличено копието, второ не е ясно кое копие е увеличено и накрая не е ясен резултата.
И все пак можем да направим някои спекулации(и нищо повече) по въпроса. Не е ли възможно да става дума за увеличение в рамките на стандартното - тоест от средното по дължина хплитско копие да се върви към горната граница - примерно от около 1.9м към 2.3м? Или не е ли възможно да става дума за издължаване на метателното копие, така че то да стане по-подходящо за близък бой. И последно едно увеличение от 2.20м до 2.8м вкарва ли копието в графа сариса и задължително ли е да се свързва с македонските реформи.
Изобщо промените, които се приписват на Епаминонд изяснени ли са. Аз поне има доста смътна представа за резултата от това което се описва и съвсем не съм съгласен(не че това има някакво значение де) с много от нещата, които съм виждал по въпроса. Всъщност мисля, че имаше една тема по въпроса.
Но да се върнем на македонците. При тях от времето на Филип, а и от преди това, конницата е основната, водещата сила. Пехотата има спомагателна функция. Това може да се проследи както при Филип и Александър, така и при диадохите, които запазват и развиват македонското военно изкуство. При това положение не е ли възможно да се предположи, че сарисофора е просто резулат от обстоятелствата - гъстият строй и дългото копие са изключитлно подходящи за слабо обучени и ненадеждни пехотинци, чиято роля в боя е да сковават част от силите на противника докато конницата реши изхода на сражението? Това в известна степен може да обясни и значителната дълбочина(до 32 редици) - тя е особено необходима за слабоустойчиви части. Допълнителната дълбочина се явява и улеснение в процеса на маневрирането, които при сарисофорите със сигурност е значителна трудност. Аз лично не мога да си представя, че функцията на човека от 20 редица е да замени този от първата.
Корпуса на хипаспстите пък е антипода в пехотата - високо надежден, устойчив и маневрен - логично той няма нужда от сариса, а от старото и ефектвино хоплитксо копие, вероятно и дълбочината му е по-малка.

Донякъде промененият състав на македонската армия в късните походи на Александър също може да се пречупи от тази гледна точка. Съвсем логично изглежда с натрупването на опит от армията тя да се откаже от неудобно оръжие като сарисата.

[gladiator]

Става дума вероятно за щита с покритие от злато и слонова кост, но той е с хоплитски размери. Доказано, е че македонските са по-малки с около 15-12 см.
Това, че вдигнатите копия на задните редове пазят от падащи стрели ми се струва образно описание на античните, а не реалност.
Колкото до ръстта-съгласен в цяло че са по-малки от нас. НО ДА СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ ГЪРЦИ И МАКЕДОНЦИ СА ПО-ДРЕБНИ ОТ ОСТАНАЛИТЕ НАРОДИ Е СМЕШНО. сИГУРНО И ОТ НОМАДИТЕ, А?
а КАКВО ЩЕ КАЖЕШ ЗА БОЙНИ ХОПЛИТСКИ ЩИТОВЕ С ДИАМЕТЪР ОТ 1,2 м?
Гледах на живо шлема и наколенниците от Голямата Космата, спокойно могат да ми станат

[Prince Of Conde]

Ами поне за персите мисля че са по големички, за коптите също, но разбира се, това е условно. Все пак, мисля че фалангата си е била една 100% действаща формация, която се е ползвала поне 2 века от всички държави от елинистическия свят и то с успех...е докато не се появиле легионите де

Но трябва да се съглася с твоето мнение за подвижните части, тъй като фалангата има един основен минус и това е мобилността.

Бързам да се съглася и с твърдението, че Александър е променил начина си на воюване с напредването в Азия, тъй като безспорно се е сблъсквал с нови условия, към които армията му е трябвало да се пригажда. Все пак за да имаш добра армия, не бива да си твърде консервативен по отношение на тактиката и средствата за водене на бой

[gladiator]

Е, ако не е тайна от къде са данните за ръста на персите?
Ако погледнем прехваленият легион, в момента на построяването за сблъсък явно е вид фаланга. Някъде бяхме спорили дали има разстояние между манипулите или не. През 3-2 в. пр. Хр. легиона е съставен от мобилизирани селяни и едва ли има много голяма подготовка. Колкото до това, че фалангата се е използвала 2 века знаем колко е консервативно военното дело.
За жалост за Епаминонд няма почти никакви данни.
Трудно мога да кажа от каквадължина нагоре копието е сариса.

[Prince Of Conde]

Е не бих нарекал късната републиканска армия "прехвалена". Но по времето когато Александър поема на своите походи, Рим действително е провинциално градче в Лациум. Колкото до двата века употреба на фалангата, не мисля че е въпрос на консервативност, просто не са имали по - добра алтернатива.

[gladiator]

Е не бих нарекал късната републиканска армия "прехвалена". Но по времето когато Александър поема на своите походи, Рим действително е провинциално градче в Лациум. Колкото до двата века употреба на фалангата, не мисля че е въпрос на консервативност, просто не са имали по - добра алтернатива.

Изместваме темата, по добре да се върнем на македонската фаланга.
Хубава статия за конницата:

http://www.xlegio.ru/armies/max/a_equites.htm

[gladiator]

Четох две статии на Минор Маркъл. Той например отрича наличието на сарири до битката при Гавгамела. Дори и за там казва, че те заедно с малките щитове са носени отделно, а хоплитите-фалангити имат нормално оръжие.

[Sir Gray]

В какъв смисъл носени отделно? Така в обоза, да си ги имат за идеята?
И как точно достига до това заключение, с какви аргументи, защото на мен ми се струва малко вероятно да има някакво фактологическо обяснение при липсата на данни. Всъщност можеш ли директно да постнеш линкове към статиите, ако са в нета де, че ще ми е интересно да им хвърля един поглед.

[gladiator]

Съжалявам Сър, на хартия са.
Идеята, че никъде до Гавгамела не се споменават сариси. Твърди, че е невъзможно да се премине Граник в такава формация.
Това се свързва с отколешните терзания на мой познат защо фалангата се дърпа пред настъпващите колесници. Защопросто не навежда копията напред?
Е, не го вярвам напълно-скъпо е да имаш двойно въоръжение. Но е факт, че фалангитите много рядко се използват като такива-при Гавгамела и срещу Пор.

[Sir Gray]

Жалко за статиите, може би скан?
При Граник е възможно, даже вероятно, на помощ да са се притекли хипаспистите. Пък и е достатъчно подчертано в какво безредие преминават.
Същинската фаланга в крайна сметка при Александър е подчертано дефанзивна и само непряко офанзивна (с функцията си да сковава чрез заплаха определени вражески сили). Което и обяснява защо се въвлича в сериозен бой само в наистина напечените битки.
Допълнително остава и моментът с промяната в характера на войската като цяло и на самата фаланга в частност с течение на кампаниите, който сме засягали вече.