Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Жените-воини в Априлската епопея от 1876 г. и войните за национално освобождение

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Жените-воини в Априлската епопея от 1876 г. и войните за национално освобождение

    Мисля че няма такава тема във форума, затова и си позволявам да я открия. Не са малко българките-героини, които, освен че са подпомагали бащите, мъжете и братята си по време на Априлското въстание, са се борили и с оръжие в ръка срещу поробителя. Те заслужават нашата признателност и нека всеки, който знае по нещо за такива славни жени, да го сподели - за да съхраним спомена за делата и подвизите им!

    Започвам с първата такава жена, оскъдна информация за която открих наскоро в "История на България", т. V², Българско Възраждане 1856 1878, изд. на БАН, С. 1987 г., стр. 394 – 395. Тя се казва Стояна Иванова Драгановска (Драгневска) – Нишанджийката. Родена е ок. средата на Х²Х в. в с. Ново село (дн. квартал на гр. Априлци), Ловешко. Произхожда от бунтовническото семейство на новоселските казанджии Драгановци, които са ярък пример за истинско, неподправено родолюбие и жертвоготовност. По време на Априлското въстание в ²-ви (Търновски) революционен окръг само от този род излизат 5-ма въстаници: Стояна, брат й Илия Ив. Драганов, който е един от знаменосците на въстаниците в Ново село, баща й Иван Драганов, чичо й Аврам Драганов – член на бойния щаб в селото, както и техния племенник Васил Попиванов, също знаменосец.
    Стоянка израства в Кесалийската махала на родното си село. За това, че не е от случаен “корен” подсказва не само буйната й непокорна кръв, но и физическият й облик. На външен вид е мургава, с едра фигура, широки плещи, по мъжки свъсени вежди и гърлест глас. Уверено язди кон, пее хайдушки песни, а по нейно настояване чичо й Аврам я обучава в стрелба, както и да борави със сабя. Стреля толкова точно, че започват да я наричат “нишанджийката”. Още преди Априлското въстание е редом с мъжете на тайно провежданите нощни комитетски събрания и активно се включва в трескавата революционна подготовка. След избухването на самото въстание се проявява като истинска героиня. Участва наравно с мъжете в боевете срещу турците на 5 – 9 май 1876 г. при Дебневския боаз (проход). При разбиването на въстаниците успешно прикрива изтеглянето им към Балкана под напора на черкезите и башибозуците. Заедно с още няколко смелчаци остава на позициите при местността Маринска и поддържа огъня срещу вражеските редици, докато хората от селото успеят да се спасят. Благодарение на точната й стрелба преследвачите на бягащото към планината беззащитно население са разколебани и в крайна сметка спрени. Когато боеприпасите свършват Стояна предвидливо скрива пушката си, малко преди да бъде заловена. Турците я откарват в селото и в къщата на поп Петко я изправят пред импровизиран съд. Разпитвана е заедно с пленените оцелели въстаници, но никой от заловените й другари не я издава. Поради липса на доказателства е освободена, доживява Освобождението, но не е известно кога и при какви обстоятелства умира.
    Last edited by dibo; 03-02-2012, 15:23.
    Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

    #2
    Друга българка, дори и още по-малко известна, която участва в сраженията през Априлското въстание, това е Мария Иванова Сутич – първата и единствена жена в “Хвърковатата чета” на Бенковски.
    Мария Ангелова (по съпруг Мария Иванова Сутич) е българка от Татар Пазарджик (дн. Пазарджик). Родена е през 1856 или 1857 г. На около 17-18 годишна възраст се омъжва за далматинеца от Дубровник Иван Сутич, който работи като специалист по изграждащата се тогава в Южна България ж. п. линия на австрийския предприемач барон Мориц Хирш. Заедно със съпруга си се установява да живее на гара Белово. При избухването на Априлското въстание в ²V-ти (Панагюрски) революционен окръг двамата се включват в сформираната чета на Георги Бенковски. По този повод Бенковски се обръща към помощника си Захари Стоянов с думите: “Запиши, че днес, на 27 априлий, към нашата чета се присъединява и госпожата на Иван Сутич, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята”.
    При разгрома на въстанието Мария или Ньонка (Йонка), както я наричат четниците, се оттегля с мъжа си и останалите около Бенковски хора към Стара планина. В резултат на преследването от турските потери и мъчителния преход в суровите условия, както пише Захари Стоянов: “Горката Йонка беше заприличала в лицето на сянка... Хубавото й бяло лице и малките ръчички бяха се охлузили и надраскали като географически атлас, а за тънките й дрехи не питайте... Няколко фанатици-братя от четата, неосвободени още от дебелите предразсъдъци, по свещено уж предание от старохайдушкия катехизис, че жената е пакостна твар във всяко юнашко предприятие, бяха решили помежду си да убият нещастната мъченица, едничката българка, която се бе удостоила да стои под байрака за свободата... Разбира се, че аз употребих всичкото си красноречие, за да ги отклоня от фанатическата им постъпка.”
    С угасването и на последните надежди за спасение Мария моли мъжа си да я убие, но между с. Липен и Тетевен те са заловени и откарани в Софийския затвор. Там прекарват три месеца при изключително тежки условия. След намесата на чуждестранните консули Иван Сутич е освободен като чужд поданик, а с него и жена му.
    През 1903 г. Мария е все още жива, но остава вдовица (съпругът й умира скоро след Освобождението). Не е достатъчно оценена и ролята й в Априлското въстание. На молбата й да й бъде отпусната народна пенсия тоговашното българско правителство първоначално отказва, но по-късно й отпуска малка поборническа пенсия. До края на живота си М. Сутич се установява да живее в Пловдив, където умира през декември 1932 г. на 76-годишна възраст. Със съпруга си тя не оставя потомство. Сестра й Теофана в това отношение има по-различна съдба. Тя се омъжва за Петър Иванов Тресоглавски, с когото имат 4 деца. Нейна правнучка днес е бившата президентша на Р. България – Антонина Стоянова, съпругата на българския президент Петър Стоянов.
    Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

    Comment


      #3
      Е как изпусна най-известната:
      Райна Княгиня

      Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна като Райна Княгиня, е българска учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието, тя го развява редом с Бенковски. Райна Футекова е родена през 1856 г. в Панагюрище.
      След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания - бита и оставена на хляб и вода повече от месец в пловдивския затвор.
      През 1876 г. Райна Попгеоргиева успява да стигне в Москва с подправен паспорт. Там учи три години медицина и става акушерка. Написва своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият й брат.
      Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, за да се омъжи за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.
      Имат пет сина: Иван, Георги Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце - Гина.
      През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на побоите в Черната джамия и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Поддържа тесни връзки със семейството на Христо Ботев.
      Умира 61-годишна на 29 юли 1917 г.

      Comment


        #4
        nikd2 написа Виж мнение
        Е как изпусна най-известната:
        Райна Княгиня
        Естествено че не съм я забравил, но съзнателно не я сложих на първо място. Райна Попгеоргиева Футекова - това двадесетгодишно девойче просто е "набедено" за бунтовник, защото има шанса да попадне тъкмо в епицентъра на събитията. Първоначалната й роля е просто да ушие знамето, което тя така и не успява да завърши навреме поради по-ранното избухване на въстанието - остава й да изпише думата "смърт" и го прави буквално в последния момент. После действията на Бенковски и щаба на въстаниците в Панагюрище й определят друга роля - емоционална, идеологическа, целяща да повдигне бойния дух на българите и да ги нахъса срещу поробителя. Доколко е имало ефект е друг въпрос - истинският байрактар Крайчо Самоходов доста сериозно се е разсърдил и обидил от факта, че предоставят знамето на една жена, па макар и била тя тази, която го е ушила. Захари Стоянов също не е много възторжен и когато описва познатата ни картина споменава, че Райна "...стоеше на коня без знамето, (и) представляваше нещо карикатурно със своето късо сукманче, но щом й подадоха разкошното знаме, отведнъж се яви в своето величие на същинска героиня."
        Такава естествено тя остава и за поколенията, но е факт че за първи път врагът в лицето на татарпазарджишкият каймакамин я нарича с презрение "Българска княгиня".
        Истинският героизъм на тази българка е по-скоро свързан с това, което тя изтърпява след драматичните априлски събития от 1876 г. Заловена и измъчвана, в това число и „изнасилена от четирима башибозуци в присъствието на шест нейни другарки”, Райна едва оживява. След няколкомесечен затвор през лятото на 1876 г. е освободена благодарение застъпничеството на Дж. Макгахан и няколко чужди консули.
        По-известна след Освобождението като Райна Дипчева, тя умира на 61 години в София, измъчена от костно-ставна туберкулоза.
        На широко известната й снимка във въстанически дрехи, изправена до знамето на панагюрци (копие на истинското, направено пак от нея през 1901 г. по повод 25-годишнината от Априлското въстание), със сабя в дясната ръка и револвер в лявата, тя е 45-годишна (снимката е от 1901 г.).
        Животът на човека е не само низ от постъпки и действия, но и въвличането му (по собствено или не желание) в определени събития. Случаят с Райна Попгеоргиева според мен е точно такъв, което, разбира се, не омаловажава ролята й в Априлската епопея. Тя си остава значима фигура, макар и да не участва реално в бойните действия на въстаниците. И те, и поколенията остават да я помнят като първата княгиня в новата история на българите. Това дори да не е равнозначно на подвиг, все пак е национално достояние, на което се базира всяко безсмъртие...
        Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

        Comment


          #5
          TypTyp, много интересна тема. За съжаление не мога да допринеса с нещо, но те чета с удоволствие и не само аз предполагам.

          Comment


            #6
            KIZIL DELI написа Виж мнение
            TypTyp, много интересна тема. За съжаление не мога да допринеса с нещо, но те чета с удоволствие и не само аз предполагам.
            Тогава продължавам нататък,макар че никой не подхваща темата и става все по-трудно...

            Гана Найденова Стоилова от Сопот е следващата, която се нарежда в кохортата на славните ни жени от Априлската епопея. Родена е през 1851 г. Първоначално учи в Сопотския девически манастир, след това и в класното училище в Клисура, където по-късно става учителка (1871 – 1876). Член е на тайния революционен комитет в Клисура. По време на подготовката за Априлското въстание шие въстанически дрехи и заедно с ученичката си от Стара Загора Зюмбюла Стефанова (Попстефанова) Колчева извезва знамето на клисурските въстаници. След обявяването на въстанието участва наравно с мъжете в сражението при местността Зли дол, Клисурско. Спасява се от погрома, като се укрива в гората, после намира убежище в Копривщица, но там се разболява тежко и едва оцелява. След Освобождението продължава да учителства. Умира ок. 1916 г.
            Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

            Comment


              #7
              ОТ Може би не би било лошо, ако освен тук, на форума, Тур Тур пусне и няколко статии в Уикипедия за тези поборнички. Иначе, освен идеи, които не са ми стрували нищо , друг принос към темата не мога да дам.
              Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!

              Comment


                #8
                Здравейте!Темата е много интересна,но мога само да я чета,поне за сега
                Нартиада

                Comment


                  #9
                  Не знам, както е направена, темата е малко... възрожденска. Но предполагам, че авторът е ученик, така че поздравления за ентусиазма

                  Инак първия път като я отварях, реших, че е някаква екзотика. Нали съм си ударен в главата, прочетох "Жените-воини в Артуровия епос" и веднага се метнах насам, а то не било точно така
                  Луд на шарено се радва - цивилен блог

                  Comment


                    #10
                    gregorianus написа Виж мнение
                    Не знам, както е направена, темата е малко... възрожденска. Но предполагам, че авторът е ученик...
                    Даааа, темата е възрожденска, щото е към раздел "Възраждане", а аз че съм си ученик, ученик съм - вече близо 50 години се уча... от собствената си глупост и от живота (на другите), включително и от този на жените изброени по-горе. Това че няма сериозна дискусия по темата ме навежда на мисълта, че малко се знае за тези героини или въобще нищо не се знае. А такива воини (думата може да е пресилена за някои, но за мен всеки, който се сражава с оръжие в ръка си е воин - професионален или не, за 1 ден или за цял живот - се тая) от нежния пол има не 1 или 2 да са участвали в Априлското въстание. Ако търсим разлика между тях и например древните амазонки - естествено, че ще намерим такава. Не това е обаче целта на темата.
                    Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                    Comment


                      #11
                      TypTyp написа Виж мнение
                      Това че няма сериозна дискусия по темата ме навежда на мисълта, че малко се знае за тези героини или въобще нищо не се знае.
                      Мен ако питаш просто не се знае, затова и мисля, че е много интересно, това което си започнал

                      Comment


                        #12
                        Еееее, благодаря! И съм отворен (не "открехнат" отвсякъде...) за всякакви идеи или промени по темата, още повече че не ми (Ви) струват нищо, както спомена и Лаика. Подаръци (разбирай идеи) приемам винаги - даже и нищо да е, важното е да е от сърце.
                        Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                        Comment


                          #13
                          Към посочените героини следва да бъдат добавени и 2-те дъщери на Бачо Киро, за които има сведения, че участват в четата на Цанко Дюстабанов.
                          Ирина Кирова Петрова (по съпруг Тотева) е родена през 1857 г. в Бяла черква, Търновско. Завършва Габровското девическо училище, след което става учителка в родното си село (1875 – 1876). След Освобождението се омъжва (1886) за Тодор Тотев – син на легендарния войвода Филип Тотю, преселва се в с. Летница, Ловешко и учителства там до смъртта си през 1894 г. (или 1897 г.) В Летница се ражда и синът им Филип(чо) Тотев (ок. 1887 – ок. 1889).
                          По-малката (всъщност най-малката) дъщеря Димитра Кирова Петрова е ученичка в Габровското девическо училище, но го напуска по настояване на баща си. След Освобождението тя се омъжва за даскал Петър Андреев Даскалов, с когото имат 4 деца. Синът им Андрей Даскалов по-късно сродява рода на Бачо Киро с този на Ал. Дюма – син, като се оженва за Валери Дюма (дъщеря на Сципион – синът на Ал. Дюма – син). Съпругът на Димитра умира в началото на ХХ в., а тя самата доживява до дълбока старост.
                          При избухването на въстанието в ²-ви (Търновски) революционен окръг Бачо Киро въоръжава дъщерите си и ги завежда лично при войводата Ц. Дюстабанов. Според дописка във в. “Български глас” от 1876 г. бащата се обръща към войводата с думите: “Приеми, воеводо, и моите две любими дъщери в редовете на твоята дружина, защото аз не ще имам време да стоя дома и да ги варда от варварите. По-добре да умрат на бойното поле, отколкото да попаднат в ръцете на немилостивия азиятец.” Пак според същия източник в последвалите схватки с вековния поробител девойките се държат не по-малко героично от славния си баща. В едно от сраженията с турска потеря по-малката дъщеря Димитра, която тогава е едва на 15 г., успява да стигне до предводителя на потерята Юсуф ага и да го повали със сабята си – постъпка, колкото смела и безстрашна, толкова и достойна за възхищение.
                          Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                          Comment


                            #15
                            Дааааа, знам я - Донка Ставрева Ушлинова. Тази жена е уникален случай, но за нея по-нататък, ако бъде продължена темата.
                            Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                            Comment

                            Working...
                            X