Сребролюбие или Цената на парите II

[Кухулин]

А според мен, мое мнение, че от там идва и думата "солидно" - стабилно.

Солта обаче е основна валута и средство за размяна в много страни по периферията на гръко - римските цивилизации ,не само в Европа, където заплатата на войника са дава в сол - сол дат - с гл. дати.

солдат "войник" < лат. solidus "златна монета" < лат. solidus "цял" < ПИЕ *solh2-i-dh1- "цял, пълен"

Базовата семантика е "цял", например думите консолидирам, католически са от същия корен.

За семантичното развитие "цял" > "монета" може да се погледне речника на Найден Геров (1904:531).

Думата солдат няма етимологична връзка с думите сол, salary.

[DelaRea]

Златната монета на Иван Асен II

Смята се че, папа папа Инокентий III е дал официално право за монето сечене на българския цар Калоян, като това право после е наследено и от Борил. Въпреки това, на практика и двамата не секат свои собствени монети, а са се ограничили да правят имитации на тогавашните византийски монети.
Първият български владетел, който наистина прави свои собствени монети е Цар Иван Асен II.
Първо, защото тогава държавата е била наистина много по-мощна от преди и второ - защото монетарницата в Солун попада под власта на Асеневци след битката про Клокотница. Самата блестяща победа там пък е повод за появата на първата златна българска монета. Поради голямото сходство на тази монета с монетите на Теодор Комнин, се предполага, че Иван Асен II е поръчал изсичането на своите златни монети на Солунската монетарница.

Монетата тежи 4,33 g, диаметърът и е 30 mm и e изработена от 18 каратово злато. Т.е., това е класическа златна монета, равна по стойност на всяка една византийска перпера.
Формата им е също много подобна - леко корубеста, но нашата е по-плоска. На едната и страна са изобразени прави и във фас цар Иван Асен II и Св. Димитър Солунски. С едната си ръка светецът подава меч на царя а с другата поставя на главата му корона. Надписите (на български и със съкращения) гласят: "Йоан Асен, цар" и "Свети Димитър". На другата страна е изобразен Христос Пантократор. Надписът е "Исус Христос, цар на славата."

Въпреки очевидното сходство с монетите на Теодор Комнин има и нещо уникално - двойният жест на свети Димитър- едновременно коронова царя и му връчва меч. Едновременното извършване на две действия не се среща в други византийски и славянски монети.

Фактът че е запазена само един екземпляр говори, че монетата е била по-скоро юбилейна, отколкото реално платежно средство. Вероятно се сечени ограничен брой монети, колкото да се ознаменува славаната победа и да се отрази мощта на Царя.
Според мен е много вероятно, всичките монети да се били раздадени, едва ли не като медали на висши държавни служители или роднини на Царя, отколкото да са били пуснати в употреба сред населението.
Това е все едно днес да се отпечата една супер банкнота с номинал от 1000 лева. Кой би я имал и на кого би послужила тя? Не и за пазаруване в магазин, не и за ежедневна употреба, а по-скоро за награда, за спомен, за спестяване. т.е. от хора, които могат да си го позволят. Но такава сегашна банкнота би стояла в сейф в банката, а не в портфейла в джоба.
Моето мнение е, че в случаят не можа да се говори толкова за парично средство, колкото за медал, който се носи на врата.

Така или иначе, Иван Асен наистина полага основата на българското монетосечене, защото той започва да сече и други монети - билонови. Това са вече "истински пари за кесията".

[DelaRea]

Българските сребърници

Истинските пари за кесията на българина през XIII век не са златни а са от смесен метал. Наричат се билонови монети (сплав на мед и сребро). Така това парични средство е много по-евтино, отколкото златните монети и става за ежеднвена употреба. Отделен въпрос е монетите все пак са били в кесиите на богатите хора - "богаташите", за едри покупки, докато масата са били "безсребреници" - бедняци или средна ръка хора, които никога на са правили едри покупки в живота си. Всичко, което са имали са го заплащали предимно с труд, или с натурална размяна. Ако направим аналогия със съвременноста - "сивия сектор в бил над половината от икономиката на страната" - едва ли си е служил масово с монети. Но все пак - монети вече е имало и то нашенско производство.

Както казахме, първите такива монети са сечени от Иван Асен. Вероятно и те са сечени в Солунската монетарница. От едната страна са изобразени царят и свети Димитър Солунски. Изправени и във фас, те държат жезъл с многолъчева звезда. На обратната страна има допоясно изображение на Христос Пантократор.

Теглото им е между 3,00 и 3,08 g.

Колко им е била цената, спрямо другите монети, още не мога да кажа. Вероятно са били сходни на подобните монети във Византия. Но понеже точно по това време - 1230-1240 година, Византия на практика не съществува, малко ме затруднява да дам точен отговор.

Сеченето на български монети за паричния пазар продължава и след смъртта на Иван Асен. Мицо Асен, Константин Асен, както и Георги Тертер със сигурност са секли свои монети. Като особенното тук е многото емисии - една на Мицо и цели седем на Константин Асен и още една на Георги Тертер.

Тегло - 3,04 g ; диаметър- 26,25 mm.

Стойност - неизвестна за момента. Вероятно монетите не са имали една и съща стойност през цялото време - имало е някакво обеценяване на парите - инфлацията, която е изяла от стойността му. Това също е една от вероятните причини за въстанието на Ивайло - обедняването на населението.

В началото на следващия век, цар Теодор Светослав продължава да сече билонови монети, но за разлика от сввоите предшественици, царят започва да сече и истински сребърни монети.

Българските аспри на цар Теодор Светослав са с тегло- 1,53 g.

[DelaRea]

Инфлацията или как парите стават все по-евтини

През 1988 г. си бях направил по поръчка при един златар златна грива - точно 10 гр. 18 каратово злато. Десетина година почти не я бях свалял от ръката си, докато в един момент не забелязах, че закочалката и е изтъняла като косъм и всеки момент може да се скъса. За да не загубя тази ценна за мен вещ, реших да я дам за претопяваме и да си направя нещо друго от златото. Какво беше изумлеието ми, когато бижутера при когото отидох за размяна, премери на точна везна моята прекрасна гривна и установи, че тя е точно 9 грама. Един грам 18 каратово злато се беше отмил, изтъркал, изчезнал. За 10 години бях загубил, без да разбера 1/10 от стойноста на гривната.

Приемете че живеете по времето на цар Иван Асен II и притежавате една негова перпера. Скъпа и ценна вещ, с която не се разделяте, а я носите на врата си. В момента на смърта на царя, след десетина години носене, тази монета вече би се изтъркала, като моята гривна, щеше да изтънее и да има опасност да се загуби, да падне. Решавате да я размените за нещо друго златно, но когато отидете при сътветния златар, той ви заявява, че монетата вече тежи не 4.33 грама, а почти 4 грама - загубила е с времето 1/10 от обема и стойността си.

Ето това е пример за "естествена" инфлация, обезценяване на парите, дори да са от злато с течение на времето. Колкото по-качествена е една златна вещ, толкова по-мек е метала, толкова по-крехка е тази вещ, толкова повечве е изложена на външно влияние и толкова повече губи от обема си. Парадокса е, че колкото по-качествена е една златна момента, толкова по-бързо тя се обезценява.

Вероятно това е един от възможните отговори на въпроса, какво се е случило с перперите на Иван Асен, защо е оцеляла само една - най-вероятно другите са били претопени, защото собствениците им не са искали да губят от златото.

И така, установяваме, че има една както аз я нарекох, "естествена инфлация" - обезценяване на парите, поради намаляване на тяхната тежест. Става дума за сравнително ниски стойности - 10% за 10 години, т.е. около процент на година.

[DelaRea]

Представете си обаче друго - вие сте логотет ("онзи, който води сметките, изчислява и разсъждава логически") на една средно статистическа средновековна държава. Да приемем, че годишният бюджет е 10 милиона, в билонови моменти. Толкова ви трябват за да се издържа царския двор, благородниците, администрацията и армията. Вие ги събирате от данъци, мита, такси и т.н.
Всичко е наред, докато в в един момент се случва нещо радостно събитие - престолонаследникът е вече възмъжал, баща му, царят, решава да го провъзгласи за млад цар и да гарантира приемствено на престола и стабилност в държавата. За да се отбележе това събитие и да стане то достояние на всички поданици на държавата, както и в странство, Негово величество ви заповядва да сторите нужното, за да се отсекат нови монети, на които да се вече и той и младия цар. Процедурата е стандартна, събирате нужното количество монети - да кажем 1 милион, и ги давате за претопяване в съответната монетарница. Веднъж вече сте го правили - когато сегашния цар е поел короната от баща си. Тогава сте поръчали изсичането на да кажем 1 милион монети. Те са стандартни, билонови, от два метала - сребро и мед. Премаме, че са тежали 3 грама всяка една от тях, а сътношението на металите е било 3 към 1, 3/4 сребро и 1/4 мед.

Решавате да направите, както е царската дума, нови 1 милион монети в същото съотношение. Когато обаче предавате 1 милион стари монети за претопяване, се оказва, че те вече не тежат 3 тона (1 миион монети по 3 грама), а 2 тона и 700 килограма.

Съответно, вие вече имате не 2 250 тона сребро и 750 кг мед, а 2 тона сребро и 700 кг мед.
Имате няколко варината - да отсечете по-малко монети или да добавите отнякъде липсващият метал. Едното е невъзможно - ще ви обвинят че сте откраднали парите, второто е твърде скъпо. Варинатът да се отсекат по-малки моменти е невъзможен - трябва да се прави нова матрица, ще се разбере, хората ще започнат да не приемат новите "по-малки пари" и ще стане скандал, който ще ви изяде не само поста, но и главата.
Избирате компромисен вариант - ще запазите броят на монетите, както и тежестта и големината им, като добавите лиспващият метал, но вместо сребро, ще сложите само мед, защото е по-евтин. Така в резултат на това, имаме една нова емисия, с двамата царе, 1 милион монети от по 3 грама.
Всичко е наред, освен факта, че вече сместта се е променила - вместо съотношение 1 към 3, имаме съотношение 1 към 2. Вместо досегашните 75% сребро и 25% мед имаме ново съотношение от 66.6% сребро и 33.3% мед.
Разликата не е забелижима с просто око, цветът е леко променен, малко по-тъмен е станал. Лошото е, че вече сте регистрирали едно обезценяване на държавната си валута с 10% и с времето това ще проличава все повече. Това се нарича инфлационна спирала.

Какво се случва по-късно?
Първи се усещат златарите, бижутерите и сарафите - хора които ежедневно работят с пари и монети. Има необходимите познания и умения, както и инструменти и възможности да измерят и проверят всяка преминала през ръцете им монета. Много бързо установяват, че има променя, макар и малка в съотношението на металите в новите пари. Тяхната работа обаче и тогава, както и до днес е дискретна, те не вдигат много шум, гледат да останат незабелижими. Това, че са узнали за стойността на парите, си остава в гилдията, измежду тях се. Просто те започват да вземат мерки, така че самите те да не инкасират загуба на пари. Това което могат да правят е да обработват всяка преминала през ръцете им монета. Леко изпиляване, отчупване на крайчица, незначителни неща, с пиличката и клещички...
Но когато през менителницата на сарафите, съответно през работилницата на златарите минат стотици или хиляди монети, то тогава вече има смисъл - от всеки 100-200 монети се събира материал за нови пет, шест или дори седем монети. Разбира се, че няма да започнат сами да ги секат - просто ще заменят среброто, като материал за други монети, които също ще обработят и така нататък. 5-7% печалба си струва и мълчанието и труда. Постепенно обаче повечето монети в държавата започват да продибиват тази странна форма - очукани, изпиленим, сякаш отхапани.
Следващата прослойка, която се усеща, вероятно е градската - частни технитари, царски практори или войници - наемници. Хората, които получават за труда си пари, а не стока. Те започват да роптаят, че парите стават все по-малки, а и по-тъмни на цвят. Вероятно от там идва и думата за "черен гологан" - с времето "белите" пари за черни дни са станали тъмни. Хората вече започват да искат да им се плати повече пари за същия труд - вече искат 11 за това, за което вчера са получавали 10 сребърника. Особено неприятно е когато това започнат да го искат градските стражи и наемните войници. Подобно недоволство може да ескалира до нещо по лошо, затова властта взема спешни мерки.

Лошото е, че обикновено по същото време и по-същите причини, данъците неизбежно започват да стават по-малко събираеми - с десетина процента, не повече. Просто не можеш да събереш всички данъци, защото хората са обеднели. Събираш каквото и колкото можеш, да приемем че с около една десета от заложеното. Получава се това, което сега наричаме "бюджетен дефицит" - държавата е заложила някаква сума за издръжка на админстрацията и армията, но не може да събере същата сума като мита, данъци и такси от населението. И така, имаме бюджет от 10 милион, а събираемост от 9 милиона, 1 милион липсва. Междувременно хората по улиците вече недоволстват.
Власта взема мерки - решава се да се отсекат още монети, с които да се допълни дупката в бюджета. Стига се до ново сечене на билонови монети, но когато се събере нужното количество монети, пак се оказва, че има разминаване между бройка и тежест. Същият милион монети отново тежи не три тона, а 2 тона и 700 кг.
Но ние вече знаем как да произведем нови монети, без да стане скандал - пак ще сложим повече мед от преди. Така и става - имаме чисто нови монети, от по 3 грама, само че вместо да имат сребро и мед в съотношение 2 към 1 (66.6% сребро и 33.3% мед), вече е 1.5 към 1 (60% сребро и 40% мед).

И както вече казахме, това се нарича инфлационна спирала, чиято посока е само една. Както казват либертарианците - никой не може да фалира една държава по-успешно от собственото му правителство.

[DelaRea]

Нека да покажем с една проста таблица какво се случва на практика в България през XIII век. Знаем емисиите на българските владетели и според времето на тяхното управление можем приблизително да добавим и годините на сечене на монетите. Ако примем, съвсем условно, че всяка емисия е само с 1/10 по-ниско съдържание на сребро в билоновите монети, можем да установим каква е била кривата на инфлацията през годините. Ето нагледен пример:


1230 година 75.00% сребро, 25.00% мед Цар Иван Асен II 3 към 1
1256 година 66.66% сребро, 33.33% мед Цар Мицо Асен 2 към 1
1257 година 61.00% сребро, 39.00% мед Цар Константин Асен Тих 1-ва емисия
1260 година 55.00% сребро, 45.00% мед Цар Константин Асен Тих 2-ра емисия
1265 година 50.00% сребро, 50.00% мед Цар Константин Асен Тих 3-та емисия 1 към 1
1268 година 45.00% сребро, 55.00% мед Цар Константин Асен Тих 4-та емисия
1271 година 41.00% сребро, 59.00% мед Цар Константин Асен Тих 5-та емисия
1273 година 37.00% сребро, 63.00% мед Цар Константин Асен Тих 6-та емисия
1276 година 33.33% сребро, 66.66% мед Цар Константин Асен Тих 7-ма емисия 1 към 2
1280 година 30.00% сребро, 70.00% мед Цар Георги Тертер
1300 година 25.00% сребро, 75.00% мед Цар Теодор Светослав 1 към 3

Разбира се, горната таблица е малко и много условна.
Ние не знаем нито точните години на отсичане на монетите, нито какво е тяхното качество. Факт е обаче че има влошаване на качеството на монетите, както и знаем точния брой емисии.
Затова съм разположил отсичането им според възможната година, като единствено за Мицо тя е твърда, 1256, защото май само тогава е бил цар. За многото емисии на Константин Асен съм разтегнал максимално периода - приемам че е отсякъл първата веднага, щом се е качил на престола, а последната - в предната година от смъртта му. За Георги Тертерр съм приел началото на неговото царуване, както и за синът му Теодор Светослав, понеже такава е била практиката - да се секат нови моменти при нов цар. Така че, според мен таблицата е максимално коректна в това отношение.

Седемте емисии на Константин Асен са неоспорима историческа истина и за мен са явен показател за сериозна инфлация по време на неговото управление. Ако приемем за вярна или приблизително вярна тази инфлационна таблица, ще разберем, че монетите на Теодор Светослав от 1300 година са точно три пъти по-евтини от тези на Иван Асен през 1230 година. Но все пак става дума за цели 70 години време.
По-страшно е положението при Константин Асен, при когото вероятно има двойно увеличаване на цените - една негова монета в края на царуването му е двойно по евтина от тази, която е отсякъл при възкачването си. Ето кое е предизвикало този взрив на социално недоволство и довел до въстанието на Ивайло. Това е един вид средновековна хипер инфлация, подбна на тази, на която бяхме свидетели ние през 1996-97 година. Краят е един и същ - стопанска разруха и бунтове по улиците на страната, довели до смяна на властта.

[DelaRea]

А кое е "безант"?

Безант или Визант (Byzantium, the Latinized form of the original Greek name (Βυζάντιον), вероятно е някакво сборно наименование на византийската златна монета в Западна Европа, преди появата на собствени златни монети там (златния Флорин 1252 г. и златния внециански Дукат 1284 г.).

Изглежда, че на Запад са гледали на византийските монети като на едно цяло и са ги наричали с едно име, за по-лесно.
Знае се че, златните византийски монети през 10-ти и 11-ти век в Англия се оценяват по два шилинга стерлинги.
Най-общо на Запад, в Европа, по това време съотношението злато към сребро е 1:9.

Пръв Марко Поло дава някаква конкретика за "византийската златна монета" в сравнение с тази на арабите или на китайците. Той дава следното съотношение и за европейските валути: 1 bezant = 20 groats = 133⅓ tornesel.

groat е традиционното наименование на английска сребърна монета на стойност четири пенса

tornesel пък е старата френска сребърна монета (the denier of Tours - дение от Тур)

[DelaRea]

Допълнение и уточнение

За пълнота на картината трябва да отбележим и още нещо - Освен така упоменатите търносвки владетели, още един човек е отсякъл свои монети по това време. Както сигурно се досещате, става дума за деспот Яков Светослав.
Най-вероятно в желанието си да демонстрира пълна независимост от централната власт в Търново, този български феодален владетел сече собствени монети, привилегия по право запазена за коронованите особи. Монетите на деспот Яков Светослав са също билонови, като има две емисии:

Първа: лицева страна - допоясно изображение на свети Димитър Солунски; обратна страна- деспотът изправен в цял ръст. Известни са няколко варианта на монетата.
Втора: лицева страна - Богородица Оранта - допоясно изображение; обратна страна- деспотът изправен в цял ръст. Съществуват са няколко варианта на монетата. Надпис със съкращения "Деспот Светослав".

Монетите на Яков Светослав се отличават с груба изработка, която възпрепятства точното идентифициране на изобразените персонажи.
Не мога да кажа до колко са били качествени, като материал и като стойност, колко са тежали и стрували като пари. Според мен, тези монети са за задоволяване на неговото тщеславие и едва ли са оказали голямо влияние на парични поток в страната, камо ли на инфлацията. Пускам ги тук само за пълното на познанието на върху епохата.

[DelaRea]

Монета на цар Ивайло?

Другото, което на мен лично ми прави впечатление, е последната емисия на Костантин Асен.
Всъщност, тя само условно е наречена така, защото историците и нумизматите все още спорят дали е точно негова. Факт е че там пише "цар" не не се чете или изобщо го няма името на царя. Уникалното е, че има една фигура, която май не се среща никъде другаде - фигурата на Серафим - ангел с шест крила.
Според мен, тази монета може да не е сечена от Константин Асен, а от неговия наследник - цар Ивайло. Минимални бройки (дали не е и само една единствена намерена такава изобщо), много различна, няма никакъв герб, само ангел-хранител.
Като нищо може Ивайло да се е отсякъл една монета "лимитирана серия" за да отбележи възкачването си на престола в Търново. Това обяснява и защо там има изрисувано допоясно изображение на царя държащ лабриум в дясната и кълбо с кръст в лявата ръка. Буквална илюстрация на думите "Седнах на трона и държа властта в ръцете си с божията помощ". За силно религиозен човек като Ивайло, като нищо Серафимът - ангел-хранител може да е герб.

Но това са само мои догадки и предположения, знаете че обичам да ги правя.

[DelaRea]

Валутният борд на цар Теодор Светослав

Този, който вкарва държавата в ред и ред в държавата е моят любимец цар Теодор Светослав. Спокойно можем да заявим, че той прави истинска парична реформа, абсолютно адекватна, навременна и модерна за началото на този век. Бил е "в крак с времето", буквално.

Това е първият български владетел, който сече свои чисто сребърни монети, наричани за по-лесно "аспри" (по аналогия с гръцките монети по това време). Двете монети - българската и византийската, излизат или по едно и също време, или нашата е с едни гърди по-раншна. Но това не е най-важно, макар да е показателно за правилните действия на нашия цар.
Момента е исторически по няколко причини - защото се слага край на сеченето на вечно съмнителните и инфлационни билонови монети (за които никой не знае точно колко от единия метал има и колко от другия, но е ясно, че всяка нова емисия е по-лоша от предната). По този начин веднъж за винаги се спира инфлацията.
От друга страна, започва сеченето на чисто сребърни монети - там е ясно, че метала или е сребро или не е, няма друг вариант. Това е своеобразен средновековен "валутен борд" - няма как да изсечеш повече монети от колкото сребро имаш. Това, пак казвам, спира инфлацията или поне я вкрава в рамките на "естествената" такава от порядъка на 1% годишно, което е по-скоро от полза за икономиката на страната.
Третата полза е международна - със започването да се секат само чисто срребърни монети България става част от една всеобща парична общност - средновековна "еврозона". В тази общност има някакви стандарти, които се спазват с векове и на които се държи цялото финансово равновесия на континента, т.е. в целия християнски свят.

Златният стандарт се задава от Флорина, а сребърния - от Дуката на Венеция. Тези две монети се секат в огромни бройки, но векове наред и тежеста и чистотата на метала в тях остава непроменен. Това е именно тогавашния сребърен и златен стандарт. С него се съобразяват всичко останали държави и към него трябва да се придържат, ако искат собствените им пари да бъдат признати за равностойни. Силата на венецианския сребърен дукат и на флорентинската златна монета става толкова голяма, че дори и византийските монети започват да се съобразяват с техните стандарти за големина и чистота.

Именно за това се стига и до византийските Василикони, които дублират венецианските Дукати. Същото прави и българският цар Теодор Светослав със своите "аспри". Сега ще се спрем и на това, колко са стрували едно към друго, тези пари.

[boilad]

Франческо Пеголоти - флорентински търговец през 20-30 години на 14 век, живеещ в България, може би около Варна пише:
"1 златна "перпера" се равнява на 12 басиликона или на 12.5-13 гроша според перперата"
"1 перпера се равнява на 24-26 грама злато"

Първият венициански консул във Варна Марко Лионардо през 1352 г. пише:
"1 "Варненска перпера" (което вече е тегловна мярка, а не номинал) е с чистота 16 2/3 карата и се равнява на 5 гроша (венициански) и 6 аспри или 8 аспри и 1 грош".

Вероятно има някаква техническа грешка, защото перперата не се равнява на 24-26 гр. злато, а на 24-26 грама сребро. Самата тя (перперата) по идея е златна монета с тегло 4,54 гр., няма как четири и половина грама злато да се равняват на 24 до 26 гр. злато. Тази грешка е пренесена автоматично от темата в БГ наука. Така за съотношението на златото към среброто получаваме 1:5,3 до 1:5,7

През 60-те години на 14 век Йоан V Палеолог извършва монетна реформа при която златното монетосечене е изоставено. Иперперона вече е сребърен с теоретично тегло 8,8 гр. (реално в различни периоди се движи между 7 и 9 гр.). Сребърния иперперон има половината от стойността на златния, тоест към това време съотношението злато-сребро вече е приблизително 1:3,8. Така в разстояние на 30-40 години (от сведението на Пегалоти до реформата на Йоан V) наблюдаваме поскъпване на сребро с близо 30%. Но да продължа с реформата на Йоан V, на базата на сребърния иперперон са създадени и негови деривати с номинали 1/2 (който се разменя за два венециански гроша); 1/4 (съответства на един венециански грош); 1/8 (съответства на турското акче) и 1/16.

[DelaRea]

Колко струва Аспрата?

Флорентинския fiorino d'oro е с тегло от 3,5 грама злато с чистота 0,986 (98.6% = 23.67 карата).
Венецианският дукат е тежал 3,5 грама и е отсечен от злато с чистота 0,986.
Както вече казахме, двете монети са абсолютно еднакви и полагат началото на средновековния златен стандарт
1 florino (1252) = 3.50 gr. (98.6% = 23.67 карата) = 1 ducato (1284) = 3.50 gr. (98.6% = 23.67 карата)

Сребърния стандарт пък се налага от венецианската мярка (май от там идва и думата марка) големия Грош или Матапан. Той е тегло от малко над 2 грама чисто сребро. Толкова тежи и византийския Василикон - сребърна монета с тегло от 2.02 грама и съдържание на 92.7 % сребро. Двете монети струват еднакво.

Колко струва българската аспра?
Монетата тежи 1.53 грама. Ако я приемем за "чиста монета", то качеството на среброто би трябвало да е същото като на Гроша или Василикона (поне в началото), иначе няма ниаккъв смисъл. И така монета от грам и половина сребро вероятно струва 3/4 от друга сребърна монета, която е два грама. Затова приемам съотношението БГ Аспра към Венециански Грош да е 4 към 3, 4 аспри тежат 6 грама сребро, колкото тежат и 3 гроша. Спирам на курса 4 БГ Аспри = 3 Вен. Гроша. Такова е и съотношението на БГ Асприте към Византийските Василикони в началото на XIV век 4=3

А какво става с билонови монети на Теодор Светослав? Те колко струват спрямо новата Аспра?
Според мен, билоновите монети са били с тегло от около 3 грама и със сребро около 25 %. Което означава, че ако е било наистна така, във всяка билонова монета е имало около 0.75 грама сребро. Което прави стойнстта и точно на половината от чистата сребърна Аспра. Аз приемам следното съотношение:
1 А = 2 Б

[DelaRea]

Вероятно има някаква техническа грешка, защото перперата не се равнява на 24-26 гр. злато, а на 24-26 грама сребро. Самата тя (перперата) по идея е златна монета с тегло 4,54 гр., няма как четири и половина грама злато да се равняват на 24 до 26 гр. злато. Тази грешка е пренесена автоматично от темата в БГ наука. Така за съотношението на златото към среброто получаваме 1:5,3 до 1:5,7

Съгласен съм, данните са взети от там, така че вероятно съм пренесъл и грешката. Няма как една перпера да струва 24-26 грама злато, при положение че тежи много по-малко.

Дай да уточним нещо друго - съотношението сребро-злато. Според мен, една "златица" се разменя за 12 "сребърника" (най-общо казано, нарочно го пиша така, защото зависи каква е сребърната и каква е златната монета).



П.П. Ако това е така, 12 василикона да струват 1 перпера, то тогава си идва на място и твърдението на Франческо Пеголоти:
"1 златна "перпера" се равнява на 12 басиликона или на 12.5-13 гроша според перперата"
"1 перпера се равнява на 24-26 грама" - Но сребро, а не злато, както каза правилно ти. А 24-26 грама сребро са си наистина 12 Василикона. Така май всичко си идва на мястото, поне за първата половина на века.

[boilad]

Ами 12 василикона са малко над 24 грама сребро, които се отнасят към 1 перпера (4,5 гр. злато). Тоест делим 24 грама сребро на 4,5 грама злато и получаваме съотношение приблизително 5,5:1. Един грам злато има приблизителната стойност на 5,5 грама сребро.

[DelaRea]

Ами 12 василикона са малко над 24 грама сребро, които се отнасят към 1 перпера (4,5 гр. злато). Тоест делим 24 грама сребро на 4,5 грама злато и получаваме съотношение приблизително 5,5:1. Един грам злато има приблизителната стойност на 5,5 грама сребро.

Зависи за коя перпера става дума. Ако е 4.5 грама 24 карата, да. Обаче, ако е по-лека или с по-малко карати залто, съотношението се променя. Виж какво пише за обеценяването на перперите, пак от онзи форум:

"Златната монета Хиперперон вече е между 15-15 1/2 карата при същият грамаж от 4.40-4.50 гр.. Хиперперона обаче след 1294 г. до края на управлението на Йоан V (1341-1391) се срива като качество на ниво от 14 до 11 карата като накрая вече си е сплав между злато и сребро, а среброто преобладава.

Ето как намалява стойността на византийските златни монети във времето (по данни на Монте Кристо):

1222 г. - 73.00% - 17.1/2 карата

1254 г. - 66.70% - 16

1261-1282 г. - 65.00% -15.1/2

1282-1294 г. - 59.00% - 14.1/4

1294-1303 г. - 56.00% - 13.1/2

1303-1320 г. - 54.00% - 13

1320-1347 г. - 47.00% - 11.1/2

1347-1354 г. - 45.00% - 11