Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Централноазиатският прабългарски хан Зиези

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Централноазиатският прабългарски хан Зиези

    Централноазиатският прабългарски хан Зиези

    Според римляните от 354 г. родоначалникът на българите е Зиези (Анонимен Римски Хронограф).

    Всъщност и в действителност това е централноазиатският прабългарски хан Джичи, кит. Чжичжи, който около средата на I в. пр.н.е. завършва земния си път, победен от китайците и за когото има голям брой най-подробни сведения и данни в древнокитайските летописи, на основата на които в най-ново време са осъществени немалък брой конкретно-частни или по-общи проучвания, особено подробно-задълбочено, а и фактологически най-богато сред които е това на Боровкова Л. А., Царства “Западного края” –Восточный Туркестан и Средняя Азия по сведениям “Ши цзи” и “Хань шу”. Москва, 2001., стр. 295-307.

    Днес вече лингвистически повече от очевидно-безспорно името Зиези е гръко-римска фонотактическа реинтерпретация на центаз. праб. *Джичи, заето и адаптирано в китайския език като Чжичжи.

    Прабългарското мъжко лично име *Джичи, възниква и се образува на основата на централноазиатското праб. *джичи “конник”, основата на което *джи “кон” е прабългарска интерпретация и адаптация на скитосарм. дзи “кон”, което от своя страна пък е в основата и на оронима Дзиакан – Хипийските Планини, дн. Ставрополски Възвишения, които при Михаил Сирийски обаче се споменават под собствено прабългарското си име Имеон, образувано на основата на праб. имен “кон” и източноиранското по произход *йон “планина”.

    Според Азбелев в състава на войските на хан Зиези има малък римски отряд, именно поради което никак не е изключено сведения за него да са стигнали до Рим още по това време, но според нас най-вероятно споменаването му в Хронографа е по гръцка линия.

    Особено важното и съществено за отбелязване тук е и това, че гърците от към началото на Новата Ера вече са чували и знаят за прабългарите и то на основата на тяхното изконно-първично и основно-главно народностно название болгар.

    А от последната извадка по същия въпрос Читателят ще добие от ярка по-ярка представа за ирационално-легендарните дебри, сред които и до края на Света ще блуждае съвременната езотерико-паранормална българска медиевистика, стигайки до там да ни обяви и за библейски народ, откъдето пък няма начин Целокупното Человечество, че даже и Звездите да не ги “Удивява дълбочината, от която българската държавнотворна и военно-административна традиция черпи своите основания.”

    До това толкова удивително, но и повече от гениално прозрение професорът философ достига много преди да се научи, че трябва да се преведе не „от който”, а „от когото”, което обаче ни най-малко не му пречи с напълно чиста съвест и най-сервилно-коленопреклонно, също и повече от неграмотно-безотговорно да приеме, признае и обяви Счетоводителя за пръв и единствен, направо световно гениален лингвист с изобщо неподражаеми и недостижими приноси за българската култура, даже много над Делото на Светите Братя.

    И цялото това, безкрайно унизително-мерзко за всеки здравомислещ Българин въздигане на Счетоводителя до висините недостижими, неграмотно-безотговорният български Аристотел го прави, без изобщо да си дава сметка и дори и без да подозира, че при въпросния дребнобълхарски гений няма даже и една-единствена правилна етимология и нито един-единствен вярно и точно разчетен и преведен прабългарски надпис, да не говорим пък за псевдолингвистичния му пасквил, наречен "Езикът на Аспаруховите и Куберовите българи. Речник и граматика", С., 1995 г., за който ние лично недоумяваме как въобще може да бъде написан, когато Счетоводителят, за разлика от децата четвъртокласници, не може да разграничи съществително от прилагателно име!??


    Добрев Ив., Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.
    Напълно неоснователно е също така и твърдението му, че тези хуни не са били забелязани от римляните, защото, най-напред, за хуните – Xoũnoi, в Сарматия пише още Батламиус, който съчинява географията си по времето на Марк Аврелий (161-180), но бележките му възлизат към Маринос от Тирос, живял по времето на император Адриан (117-138) [Németh 1962, 287], а и наистина малко по-късният римски Анонимен Хронограф от 354 г. съобщава за едни българи, които произлизат от Зиези – Ziezi ex quo Vulgares, т.е. “Зиези, от когото са българите”, без обаче да посочва дали се отнася за българи откъм южната, персийската или източната, скитската граница на Империята.

    Именно поради това, указанието на Птоломей решава проблема в полза на второто допускане, което състояние на нещата като че ли изобщо не се променя от факта, че Анонимният Хронограф като цяло е превод на по-старата гръцка хроника на Иполит, доведена до 290 г. и според която тези българи са на Северен Кавказ, но още и от това, че в Хронографа на латински език народностното название на българите е изписано посредством букв. v, което потвърждава и засилва убеждението по-скоро за гръцко посредничество, недостатъчно ясно и определено донякъде като ретроспекция все пак поради неяснотата относно това кога всъщност започва спирантизацията на средногръцкия звук бета [вж. и срв. Джафаров 1985, 25-26; ЛтИзв-1, 82].

    Бичурин
    21. Кангюй. Кангюйский владетель пребывание имеет в стране Лоюени, в городе Битянь, за 12.300 ли от Чан-ань. Он не зависит от наместника. От Лоюени семь дней пути до летнего владетелева местопребывания. Окружность земель его содержит 9.104 ли. 47 Народонаселение состоит из 120.000 семейств, 600.000 душ; строевого войска 120.000 человек. На восток до местопребывания наместника 5 550 ли. Обыкновения одинаковы с Большим Юечжы. Кангюй на востоке подчинен хуннам. 48 В царствование Сюань-ди произошли беспокойствия в пределах хуннов. Пять шаньюев вступили между собою в спор о престоле. Китайский Двор возвел Хуханьйе-шаньюя. Чжичжы-шаньюй, негодуя на это, убил китайского посланника, и на западе укрепился в Кангюе. 49 Впоследствии наместник Гань Янь-шеу [185] и помощник его Чень Тхан, собрав своих военнопоселян и войска из государств Западного края, пришли в Кангюй, и истребили Чжичжы-шаньюя. 50 Об этом пространнее см. в повествовании о Гань Янь-шеу и Чень [36] Тхан. Сие случилось при Юань-ди, в 3-е лето правления Гянь-чжао, 36 до Р.X.

    Кюнер
    (3) В "История династии Цзинь: записки о Хэлянь Бобо" написано, что Бобо был "потомком сюннского Юсянь-вана Цюйбэя, из рода Лю Юаньхая.... Бобо ростом был 8 чи 5 цуней, пояс длиной в 10 вэй, по натуре мудрый, прекрасный и благородный." Еще в "Истории династии Вэй: жизнеописание Лю Сю" сказано: "Мать Лю Сю была из рода Хэлянь, ростом 7 чи 9 цуней "

    Из этих записей можно видеть, что сюнну (аристократы) были высокое, белокожие, с красивыми усами и бородой. А это явно не отличительные черты монголоидной внешности. Согласно «Цзи чжи тун цзянь: Цзинь цзи», на 9-й год правления под девизом Юнхэ (353год), "Ху из западного края Лю Кан выдавал себя за сына Лю Яо, собрал народ в Пин-ян и объявил себя ваном Цзинь". Сам Лю Кан, может быть, был ху из семьи (рода) Кан. Этот ху назвал себя сыном Яо потому, что действительно был похож на его сына, что дает нам право считать, что внешне род Лю был очень похож на ху из западного края.

    В «Синь Тан шу: Хуйху чжуань»("Новой истории династии Тан: повествование Хуйху")"Сягасы - это древняя страна Цзянькунь, земли ее находились к западу от И-у, севернее Яньцы, рядом с горами Байшань. Ее род смешался с Динлин, была соседом сюнну на западе. Сюнну назначили ханьского капитулянта-военачальника Ли Лина Юсянь-ваном (отмечаем: дожно быть, Юсяо-ван), Вэй Люя – Динлин-ваном.

    Потом Чжичжи шаньюй разбил Цзянькунь, тогда он находился на востоке от двора шаньюя в 7000 ли, на юге от Чэши в 5000 ли. Чжичжи остановился и определил столицу там же... Все великим ростом, с красными волосами, белым лицом и зелеными глазами. Они считали черные волосы не к добру. Черноглазых непременно называли потомками (Ли)Линского Мяо." Цзянькунь была подчинена сюнну. Если бы сюнну были черноволосыми, разве они осмелились бы считать, что черные волосы не к добру; если бы сюнну были также черноглазыми, то черноглазых назвали бы потомками сюннского Мяо. Но судя по фразе "непременно называли потомками Линьского Мяо", сюнну, как будто, вовсе не были черноглазыми. У Лю Яо "в глазах красный блеск", может быть, цвет его глаз был различный, а у Лю Юаня было "три красных волоса", пожалуй, его тоже можно отнести к "красноволосым".44

    Ю.С. Худяков. Проблемы истории древних кыргызов (первоначальное расселение).
    В источниках более определенно о местоположении цзянькуней и динлинов говорится при описании событий середины I в. до н.э. После распада единой хуннской державы Чжичжи, шаньюй северных хуннов, совершил поход на запад, в Притяньшанье. Во время этого похода он "на севере от усуньских земель разбил (племя) уцзе, и уцзе сдались (ему). Подняв их (уцзе) войско, (Чжичжи) на западе (от уцзе) разгромил цзянькуней. К северу (от уцзе и цзянькуней) сдались динлины. Объединив (эти) три владения, (Чжичжи) неоднократно направлял свои войска против усуней и всегда побеждал их. В 7000 ли на восток от Цзянькунь находится ставка шаньюев, а в 5000 ли на юг - Чеши; Чжичжи и обосновался (в землях цзянькуней)" [46].

    Хотя места расселения цзянькуней указаны довольно точно, исследователи локализовали их по-разному, поскольку направления и расстояния не вполне соответствуют друг другу. По реконструкции Л.А. Боровковой, земли уцзе и цзянькуней находились севернее восточных земель усуней к северу от хребта Боро-Хоро в системе Восточного Тянь-Шаня и к западу от пустыни Дзосотын-Элисун [47]. Динлины обитали севернее цзянькуней. По-видимому, они занимали значительно большую территорию, чем цзянькуни, поскольку ранее упоминались в качестве северных соседей самих хуннов. Во время пребывания Чжичжи в земле цзянькуней к нему было направлено посольство от правителя Канцзюя. Затем Чжичжи с войском ушел на запад к канцзюйцам, где и погиб [48].

    Наконец, об исторической судьбе союза сюнну, о возможности появления сюнну в Европе. Выше отмечалось, что исходным толчком, который привел к возможной миграции сюнну и трансформации их в европейских гуннов, чаще всего называют либо события, связанные с перекочевкой отряда шаньюя Чжичжи на запад, в стану "Канцзюй", либо поражение сюнну от сяньбийцев, в конце 1 в. н. э. Рассмотрим достоверность обеих версий.

    Согласно сведениям письменных источников, вместе с Чжичжи до "Канцзюй" дошло 3 тыс. человек, которые жили в "городе" шаньюя на берегу р. Дулай, отождествляемой иногда с р. Талас в Киргизии. Однако, в Таласской долине, хорошо изученной археологически, до сих пор не найдено ничего похожего на поселение сюнну или тем более город. Существенно, впрочем, другое. При разгроме ставки шаньюя в 36 г. до н. э. из пришедших с ним сюнну убито 1518 человек и свыше 1200 попало в плен. Естественно, это обстоятельство перечеркивает попытки связать эпопею шаньюя Чжичжи с началом перемещения сюнну на запад.

    Абдуманапов Р.А., К вопросу происхождения кыргызского племени кангды
    С начала нашего тысячелетия Кангюй оказывается вовлеченным в события связанные с крушением державы хунну. Завершающим эпизодом событий 91 г.н.э., когда произошло фактическое уничтожение могущества северных хунну, было бегство шаньюя Чжичжи на запад - в Кангюй. В пределы государства прибыло несколько тысяч подданых шаньюя, и если принять во внимание версию о тюркоязычности хунну, можно предположить, что началом постепенной тюркизации владения Кангюй послужило именно это переселение. Известно то, что кангюйский правитель поселил шаньюя и его народ на реке Или, отдав ему в жены свою дочь и часть своего войска. Проанализировав китайские источники, Л.А. Боровкова пришла к выводу о том, что граница между Кангюем и государством Усунь в I в.н.э. проходила по территориям немного восточнее озера Иссык-куль [13].

    П. П. Азбелев, Древние кыргызы. Очерки истории и археологии
    Более ч¸ткая локализация кыргызов-гяньгунь содержится в повествовании о мятежнике Чжичжи. Эта драматическая история могла бы стать сюжетом захватывающего романа или кинофильма, однако здесь существенна прежде всего познавательная е¸ часть. Суть событий состояла в следующем. В ходе междоусобиц середины I в. до н.э. у хуннов оказалось сразу два шанъюя: Хуханье и Чжичжи, близкие родственники.

    В 50 г. до н.э. китайский императорский двор поддержал притязания Хуханье, и таким образом вышло, что Чжичжи мятежник. Ему оставалось только сражаться, и после нескольких неудач Чжичжи “остался жить в Западной стороне. Расчисляя, что собственными силами не в состоянии утвердить спокойствие во владениях хуннов, подался далее на запад к Усуню, < ... > выставил сво¸ войско и, ударив на усуньцев, разбил их; отселе, поворотив на север, ударил на Угйе. Угйе покорился, и Чжичжы при помощи войск его разбил на западе Гяньгунь; на севере покорил Динлин. Покорив три царства, он часто посылал войска на Усунь, и всегда одерживал верх. Гянь-гунь от шаньюевой орды на запад отстоит на 7000 ли, от Чешы на север 5000 ли. Здесь Чжичжы утвердил сво¸ пребывание”.

    Через год Чжичжи уш¸л на запад в Кангюй, где заключил союз с местным владетелем, но это ему не помогло: китайский карательный отряд добрался-таки до мятежника и разгромил его окончательно (Бичурин 1951, т. I: ). Интересно отметить, что в последней битве на стороне Чжичжи выступал небольшой римский отряд, невесть как оказавшийся так далеко на востоке ( ); присутствие римлян в регионе подтверждается разрозненными латинскими надписями ( ).

    Атанас Стаматов, TEMPORA INCOGNITA НА РАННАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ
    Но християнският IV в. не е приемал така еднозначно библейското ни родословие. В две вече споменавани съчинения - "Латинския хронограф от 354 г." и "Анонима", преписван на св. Методий Патарски, - древните българи се обявяват за семити. "Анонимът" ги нарича "синове Амонови", потомци от дъщерите на Лот. В Библията има два интересни момента с участието на амонитяните - Бит. 14:5 и Вт. 2:20. Там става дума за народ, който веднъж е наречен "Зузим", втори път "Замзумим". Зузимите са били древно племе, обитавало района на Хам (предполага се, че става дума за Рабат Амон) на изток от р. Йордан. Името на този народ е било считано за общоизвестно и хронистите го съпровождали с определителен член. В Септуагинтата то е прието за съществително нарицателно и се превежда с понятията "сила" и "могъщество".

    Летописите отъждествяват зузимите с гигантите от племето "Рафаим", разбити някога от коалиция народи, начело с еламския цар Кедорлаомер (Кудур-Лагомар). Някои изследователи наричат остатъците от зузимите "амонитяни"; други смятат, че амонитяните са се населили в земите на гигантите и са нарекли оцелелите от племето "Рафаим" - Замзумим [Еврейская энциклопедiя,М., 1991 г., т. VII,с. 666,856].

    Всичко това не би ни интересувало пряко, ако в Хронографа не бяхме споменати редом с еламитите, асирийците, халдеите и пр. [Виж прил. ¹9] като потомци на Сим с родоначалник Зиези. Съблазнителна е възможността да се види проецирана библейската представа за народа "Зузим/Замзумим" като силен, могъщ в епонима Зиези.

    По-перспективна изглежда връзката на споменатия епоним с името на сарматския вожд Зизаис отбелязано по времето на имп. Констанций II (358 г.) в Панония. Но търсенията в посока символното значение на името "Зиези" все още изцяло е в сферата на хипотетичното. За сметка на това, докато се ровех в изворовия материал, попаднах на един интересен паралел. В клинописите от времето на Саргон II(722/21 - 705 г. пр. Р. Х.) се споменава географското понятие "Зизи", което приблизително покрива района между езерото Урмия и сегашните Талишки планини. Тъй като в Талишките планини са открити топоними с ясен български произход умувах възможно ли е появата на българите в този район с утвърдено от векове име да е станало причина по топонимичен път да са получили епонима "Зиези" от Хронографа?

    В друг случай бях попаднал на понятието "канаранг" - пазител на границата. И двете понятия, особено първото, действително ни откриват една библейска по време проекция. Удивява дълбочината, от която българската държавнотворна и военно-административна традиция черпи своите основания [Виж Дьяконов И. М., Цит. съч., кн. 2/1951 г., с. 303-309,319-320;кн. 3/1951 г., с. 249].

    В крайна сметка, ако трябва да квалифицираме историческото битие на българите в географските и етнолингвистични представи за библейското разделение на света между Ноевите синове, то определено коренът ни е яфетически и редом с арменците можем да извеждаме библейското си родословие от "дома на Тогарма". Убеден съм, че резултатите биха оправдали усилието за осъществяване на едно по-обстойно изследване относно мястото на българите в създаваните през Средновековието генеалогии, надстроявани над библейския разказ за разселението, като специално внимание се отдели и на еврейската генеалогична традиция.

    С библейски епоним и династична хроника в стила на библейските генеалогии; с календар и военно-административна титулатура, които носят белезите на предхристиянската епоха; въпреки че не присъствуват с народностното си име в библейските текстове, древните българи спокойно могат да бъдат определени и като библейски народ.

    Стремежът на П. Добрев да разчисти езиковедски хоризонта към нова историческа перспектива му коства над двадесетгодишен упорит изследователски труд. Крайният резултат откриваме в книгата му "Езикът на Аспаруховите и Куберовите българи. Речник и граматика", С., 1995 г. В граматично, фонетично отношение и словен фонд езикът на древните българи се оказа най-близък до езиците на малките реликтови етноси населяващи долините на Памир и Хиндукуш.

    Тези етноси запазват своя език, бит и култура, мигрирайки навътре в планините при тюркизацията, а по-късно и при ислямизацията на Средна Азия. Към тях спадат ваханците, мунджанците, народността "тагчи" и др. Етимологиите на много понятия и на повечето от запазените лични имена го отпращат към народите от авестийско-иранския кръг, между които трябва да са били и древните българи. Тесните връзки на тези народи с културите на Шумер и Елам явно са дали своето отражение и П. Добрев определя езика на древните българи като "ирански език със силен шумеро-акадски и в частност еламски отпечатък, а това показва, че той е твърде стар и е възникнал много векове преди да се появят средновековните ирански езици" [Добрев П., Каменната книга на прабългарите, С., 1992 г., с. 120].

    Половината, дори една трета от предложените над 1000 етимологии да се окажат точни, това вече прави трудно защитима хуно-тюрко-алтайската теза за етническия произход на българите. И обратно - вече звучи доста пресилено схващането, че като етнос и език българите са "изчезнали" безследно в "огромното славянско море" само два и половина, три века след изграждането на Дунавска България.

    Но П. Добрев не спира до тук. След като се оказа, че древните българи са имали своя писменост, той възстанови азбуката на Аспаруховите и Куберовите българи въз основа на съхранените надписи (Виж прил.¹1). Неговите възстановки бяха потвърдени от изследванията на Ел. Димитрова и Д. Ил. Димитров [Идентификацията на българската руническа писменост и на глаголицата в индоевропейския ареал, сп. Ави-Тохол, кн. 3/1995 г.].

    Изкушавам се да приведа техните изводи: # Графично-фонетичната връзка между българските руни, писмото "брахми" и глаголицата е несъмнена.
    # Авторът на глаголицата Константин-Кирил Философ не е имал за прототип гръцката азбука.
    # Глаголицата е създадена, за да обслужва българския народ с неговия език и графично се опира на българското руническо писмо.
    # Несъстоятелно е твърдението, че глаголицата е създадена от някакви "славянски" или "готски" руни.
    # Потвърждава се рунната азбука на Петър Добрев.
    # Създателят на глаголицата е черпил от опита на "Кармина Фигурата" и се е стремил графично към христограми, които да включват "култа без образ" и "символите на вярата".
    # Създаването на глаголицата говори за цялостна и далеч преди покръстването подготовка за християнизация на България [с. 45-46].

    #2
    Г-н професоре, след като сътворихте нова антропология и археология, вече творите и нова лингвистика. Буди недоумение терминът "центаз. праб". Що за чудо е това?
    А иначе Зиези има съвсем друг произход и естествена няма нищо общо с Чжичжи. Средноазиатските династии от онова време са имали един общ прародител, който не е хун, нито тюрк, нито афанасиевски пототюркоогузопрабългаротураноид. Кой е той Ви оставям сам да отагнете.

    Comment


      #3
      Кой е Счетоводителят?

      Comment


        #4
        Има ли някакъв смисъл да дирим това Зиези изобщо - ами ако е чист плод на въображението? Все едно да търсим под път и над път наследниците на някой крал от викингските саги...

        Comment


          #5
          von Danitz написа Виж мнение
          Кой е Счетоводителят?
          Петър Добрев - вождът на "иранистите", който е професор по стопанска история.


          thorn

          Средновековните църкви в България

          Comment


            #6
            Thorn написа Виж мнение
            Петър Добрев - вождът на "иранистите", който е професор по стопанска история.
            Професор?

            Comment


              #7

              Comment


                #8
                Това май ще е по-добре в &quot;Майтапи&quot;

                Аналогични черти от бита, религията и бойното дело на "траки", "прабългари":

                1. И в двата случая става дума за конни народи.
                2. Изключителна воинственост и смелост в битките.
                3. Боини похвати - нападение с отстъпление и въвличане на противника в засади.
                4. Поставяне на засади по проходите на Стара планина при водене на битки./4.- стр. 127/.
                5. Татуиране на тялото /4.- стр. 111/.
                6. Прическа чумбас (перчем) /4.- стр. 78/.
                7. И "траките" и "прабългарите" са обвинявани несправедливо от гърците, че принасят човешки жертви /4.- стр. 133/.
                8. Принасяне на жертви - коне и кучета.
                9. Развъждане на породисти кучета /4.- стр. 134/.
                10. Тотем на гетите и мизите е бил вълкът (столица Даусдава-Вълчи град). Същото важи и за "прабългарите".
                11. Атила (чието име или прозвище е "тракийско" - както видяхме по-горе от името на "тракийския" Бог Баща Ате) е твърдял, че притежава меча на Марс. Марс е "тракийски" бог (Арес). Спомен за бог Марс съществува и до днес в българския фолклор - популярният митологичен образ Крали Марко. Няма селище в България, в което да не се почитат свещени скали свързани с мита за Великана Крали Марко - следи от гигантските му стъпки, следи от тялото му в скалата и т.н. Че името на Марс е било познато на "траките" под формата Марко, говори наличието на "тракийски" град на име Маркодава (Марко град) /25. - стр. 248/.
                12. Античните автори говорят за балкански траки и малоазийски траки. Средновековният свод от документи на волжските българи, наречен "Джакфар тарахи" свидетелства, че прародината на българите е "малкия и големия Рум" (Балканският полуостров и Мала Азия). Държавата на малоазийските българи е просъществувала до началото на XVI век /17./. И до днес част от централната планинска верига в Мала Азия се нарича Българска планина.
                13. Военен трофеи - отрязани глави на убити противници /4.- стр. 183/.
                14. Ритуално пиене от чаша - череп на противник /4.- стр. 206/.
                15. Власт над природните стихии на жреца владетел /4.- стр. 236/.
                16. Култ към Слънцето.
                17. Умения в обработването на кожи /4.- стр. 239/.
                18. Тракийските войски били облечени с брони /4.- стр. 242/. Множество средновековни автори твърдят същото и за "прабългарите", дори се смята че бронята е "донесена" в Европа от "прабългарите".
                19. Според историята на волжските българи (Джакфар тарахи), прародителите на българите са народите синд и имен, които както вече споменахме, населявали Балканите и Мала Азия. Древното име на Стара планина е било Айм, Им (на латински Хемус), сиреч ясно е кои са били именците. Що се отнася до синдийците - на науката е известен народът синт - населяващ поречието на река Струма в античността.
                20. Омуртаг си строи храм-гробница , също както царят жрец на "траките" Залмоксис /6.- стр. 192/.
                21. При погребалните обряди "траките" са прилагали трупополагане и трупоизгаряне - /4.- стр. 106/. Същото важи и за древните българи -интересно защо този факт е послужил на науката за довод за разделянето им на "славяни" и "прабългари".
                22. Използване за храна на кобилешкото мляко. Нещо повече - цял свят знае, че киселото мляко е български патент, а според античните автори, "траките" са правели кисело мляко /25.- стр. 43/.
                23. "Траките" са основната съставна част от войската и главнокомандващите на Александър Велики (около 20 000 /25.- стр. 165/). Когато стига до Бактрия, той дава земя на голяма част от войската си, и дори оставя "тракийските" си военачалници да владеят Бактрия. И до днес обаче по тези места не знаят нищо нито за "траки", нито за "македонци", но знаят отлично кои са българите - в Афганистан "българин" означава човек, живеещ отвъд планините /в северен Афганистан - древна Бактрия/.
                24. В епосът на волгокамските българи "Шан кизи дастани" се разказва легендата, че волгокамските българи са потомци на войници на Александър Велики /20. - стр. 63/.
                25. Повечето "тракийски" светилища са използвани и от "прабългарите". Нещо повече - най-голямото "тракийско" светилище в Мизия - Мадара, е и най-голямото "прабългарско" светилище!
                26. Иконографията на "тракийския конник" се покрива почти на 100% с иконогафския сюжет на "Мадарския конник". Очевидно е, че другия паралел - сасанидският е производен и по-късен от тях.
                27. Използването на "тракийски" некрополи за погребване на българи от ранното и същинско средновековие. Съществуват "тракийски" могили, в които буквално един до друг (в един могилен насип, в един и същ стратиграфски хоризонт !) се откриват гробове датирани например от 6 век преди новата ера и 8 в. от н.е. !
                28. Върху короната на предхристиянските български владетели е изобразен не някой "тюркски" или "славянски" герой, а Александър Велики.
                29. Единственото селище, в което до днес (всъщност до скоро - днес селото е вече почти обезлюдено) се е съхранил "тракийския" обичай нестинарство, се нарича ... Българи! Средновековното име на това странджанско село е ... Ургари (Вургари, Бургари?) - пряка връзка със споменатия по-горе етноним "бургари" !
                30. Император Траян завладял "тракийския" народ даките през 106 година. Съществуват голям брой български апокрифи, народни приказки и песни, в които присъства образът на Цар Траян. Смешно е да се смята, че някакви пришълци ("тюрки" или "славяни"), ще пазят така упорито /десетки векове! / спомени за събития, които не ги касаят пряко.
                31. Музикален инсрумент подобен на китара е бил използван от гетите, когато са отправяли молитви към боговете или са изпращали парламеньори /25.- стр. 106/. Случайно ли днес съществува особен вид китара, тамбура, наречена и булгарина, булгария, булгаре!? Всъщност добре знаем кой пръв свири на струнен инструмент - Орфей с неговата арфа, кръстена на негово име. "Тракийски" струнен инструмен е засвидетелстван под име, което звучи доста по български - брънч(ос) [bruncoV], /1.- стр. 103/ от българското - брънка, дрънка, бръмчи, дрънчи. Нека не забравяме, че днешните български народни инструменти кавал и гайда са всъщност "тракийски".
                32. Жрецът на гетите Дикеней изкоренил лозята и забранил пиенето на вино /25. - стр. 252/. Същото се знае и за българския цар Крум. Владетелите на "траки" и "прабългари" се придържат към една и съща морална норма - въздържание на народа от ежедневна употребата на алкохол. Виното се е използвало единствено като атрибут при обряди и религиозни празници.
                33. "Златната църква" във Велики Преслав по план е аналогична на повечето "тракийски" храмове - кръгло главно помещение и четириъгълен притвор пред него.
                34. Може със сигурност да се каже, че огромна част от митологичните сюжети и персонажи в българския фолклор не са "славянски", нито пък "тюркски", а "тракийски" /27./
                35. Облеклото на простолюдието сред "траките" е много подобно на българската национална носия. При женската носия аналогията е абсолютна - дълга памучна риза, над нея фустан, елече и престилка, везани с многоцветни геометрични орнаменти! /29. - стр. 20/
                36. Царят на бизалтите ослепил синовете си, които не му се подчинили, също както Борис I ослепил непокорния си син Владимир Расате./29. - стр. 21/
                37. Грубите "тракийски" антропоморфни скулптури са аналогични на "пра-българските" така наречени "каменни баби".
                38. Апостол Андрей покръства "траките" по Черноморското крайбрежие още в I век след Христа. Факт е, че най-почитаният светец сред българските преселници на Апенините /преселиния IV-VII век/ е именно Апостол Андрей. Този факт е учудващ, ако се доверим на "науката", според която българите са езичници чак до IX век. Очевидно е, че българите са били християни по време на преселението си на Апенините - християни, покръстени от Апостол Андрей в Родината си на Балканския полуостров.
                39. За "траките" и "прабългарите" е характерен култът към скални масиви. Справка - Мадара, където имаме наличие на заградена с каменна стена скала от "прабългарите". При "траките" този култ е доказан. Някои автори говорят за Великата Богиня Майка и нейният син - Богът на скалите.




                Особено ме впечатли прическата чомбас и развъждането на породисти кучета; както и "култът към скални масиви"... Не, че останалите ме разсмяха, пардон - впечатлиха - по-малко...
                Обаче, като се замисля как Омуртаг си строи гробница, и като прибавя култа към слънцето, си мисля, че на авторът му убягва друг важен паралел - този с египетските фараони.
                На вниманието на автора: Египтяните всъщност са били прабългаро-траки. Ето още доказателства:
                *Власт над природните стихии на жреца владетел
                *Умения в обработването на кожи (което е едно от най-солидните доказателства - въпросното умение е било владяно само от ограничен кръг посветени, и тайната се е предавала от баща на син)
                *Култът към скални масиви
                *Да не забравим колесниците!
                Last edited by pebble; 04-03-2009, 20:15. Причина: допълнителна информация по темата

                Comment


                  #9
                  Grifona написа Виж мнение
                  Г-н професоре, след като сътворихте нова антропология и археология,
                  вече творите и нова лингвистика.
                  Аз не сътворявам нищо, а само, като се облягам на съществуващите подробно-задълбочени изследвания върху прабългарите, се опитвам да осветля още по-пълно и последователно някои страни и моменти
                  от тяхната история, език и култура.

                  В посветеното си главно на хазарите “историко-филологическо” проучване P. Golden [1980], представя накратко като етнос и език и прабългарите или болгарите – the Bulğars, при което, макар и да съзнава, че не е “всеобщо приета”, изхожда от “смесената” етимология на Етнонима, която според него имплицира и техния смесен, в по-голямата им част, характер на “тясно свързани племена”, които са част от “по-ранни племенни съюзи”;...

                  ...“Тяхната федерация съдържа остатъци от хуните на Атила, примесени с многобройни огуротюркски племена, заселени нашироко в Причерноморско-Каспийските степи през ²V-V²² в.”; the Bulğars, т.е. болгарите или което за него е същото, огуротюрките – Oğuric Turks, се формират по земите на днешен Казахстан,...

                  ...докато Карасукската култура от Минусинск генерира “етническата маса” на “една специфична група на древните тюркски народи, която е чувствително по-различна от останалите тюрки, както по своята култура,
                  така и по своя език”;...

                  ...от края на V в. е първото упоменаване на болгарите като “ранно обединение от огурски и хунски племена под предводителството на Атиловия син Ирник”, което изглежда се потвърждава и от появата на името на Ирник в Именника на българските ханове [42-43].
                  Golden P., Khazar Studies –An Historico-Philological Inquiry into the Origins of the Khazars, vol. 1-2.
                  Budapest, 1980.


                  В тази своя прародина, както много по-убедително и достоверно, отколкото проф. Ом. Притсак, ни разказва унгарският историк проф. П. Юхас [1985], като анализира и синтезира проучванията основно на унгарски историци и езиковеди, протомаджарите имат за съседи тюркобългарски племена и по-специално оногури от огурския племенен съюз динлин с център долината на р. Енисей;...

                  ...контактите между оногури и маджари започват още в началото на ² хил. пр.н.е.; през втората половина на ²V в. пр.н.е., археологически идентифицираните и определени като Ананинската култура, оногури проникват от околностите на гр. Перм чак до горното течение на р. Кама, като от тях са оставени находките от бойни брадви, украсени с глава на хищна птица, бронзовите и железни ножове с плоско острие; от железни стрели, мечове, коланни обкови, позлатени и украсени със скъпоценни камъни; те отглеждат едър рогат добитък и “най-силно впечатление” прави това, че погребват мъртвите си в гробове.

                  С установяването и примесването на оногурите към маджарите нараства ролята и значението на лова на животни с ценна кожа, което се задава и същевременно има за резултат процъфтяването на търговията с кожи, насочена и достигаща до крайбрежието на Черно море и Южен Сибир и доставяща като “насрещна” стока, метални предмети и оръжие.

                  Антропологически, на места се наблюдава “силно изразен вътрешноазиатски монголоиден характер, макар че някои от тях показват смесване с европеидния тип”; монголоидният тип се среща особено често при жените, докато преобладаващата част от населението спада към европеидния тип, така че като цяло е налице смесване на европеидния и монголоидния тип.

                  Лингвистичното свидетелство и доказателство за тези ранни контакти на оногури и маджари са и двете много характерни думи в съвременния унгарски език – nyak “врат, шия” и nyár “лято”, които са заети през първата половина на ² хил. пр.н.е. също така и в съседните самоедски езици и които заемки, поради това, че в началото си имат зв. n-, се явяват и представляват по същество, възможно най-архаичният лексикален инвентар от най-старото състояние на тюркския праезик, дължащ се на факта, че огурите и огурските езици са се откъснали най-рано от живеещите в Алтайските Планини древни тюрки [49-53].
                  Юхас П., Тюрко-българи и маджари –Влияние на тюрко-българската култура върху маджарите.
                  София, 1985.
                  Last edited by ; 05-03-2009, 09:39.

                  Comment


                    #10
                    Кухулин написа Виж мнение
                    Професор?
                    Съгласно Закона за научните степени и звания, на хабилитираните преподаватели от висшите учебни заведения се присвояват научно-педагогическите звания "доцент" и "професор", а на хабилитираните научни сътрудници от институтите на БАН - само научните звания "старши научен сътрудник ²² степен" и "старши научен сътрудник ² степен".

                    Въпросната особа, никак нелицеприятните деяния на когото хвърлят сянка
                    дори и върху Делото на Светите Братя, е ст.н.с. ²² ст. в Икономическия институт на БАН.

                    Comment


                      #11
                      ОК, разбрахме, че не е професор, а само има звание, отговарящо на "доцент", а пък вие сте професор по турска филология във Военна академия и вече имаме ясност по тези животрептящи въпроси. Да прекратим офтопика.


                      thorn

                      Средновековните църкви в България

                      Comment


                        #12
                        pebble написа Виж мнение
                        Обаче, като се замисля как Омуртаг си строи гробница, и като прибавя култа към слънцето, си мисля, че на авторът му убягва друг важен паралел - този с египетските фараони.
                        Е, на него може би, но на Кръстю Мутавчиев не е - чети "Прабългарите в световната история на Homo Sapiens - за произхода на Хомо сапиенс"

                        Сега сериозно:
                        проф. Добрев, струва ли си по една единствена, ама единствена бележка в един хронограф, описващ легендарния произход на някои народи, основан пак само на друг изцяло легендарен такъв - Библията, да се отваря цяла тема, в която да се бистри една очевидно пак легендарна личност ?
                        Ако търсим нещо само заради удоволствието на самото търсене или с цел непременно да открием предварително намислен отговор, е друга работа. Но за мен това е графоложка мастурбация.
                        За цитираните "изследвания" на Ел. Димитрова и Д. Ил. Димитров нямам думи ...
                        Quae fuerant vitia, mores sunt.

                        Comment


                          #13
                          Thorn написа Виж мнение
                          ОК, разбрахме, че не е професор, а само има звание, отговарящо на "доцент", а пък вие сте професор по турска филология във Военна академия и вече имаме ясност по тези животрептящи въпроси. Да прекратим офтопика.
                          Thorn, аз пък мисля, че си е много intopic, даже. Защото ми убягва да разбера как един филолог (пък бил той професор по турска филология), може да претендира да бъде КАКЪВТО и да било авторитет в областта на ИСТОРИЯТА. Защото дискутираната тема Е историческа. И е ОК да се изразяват мнения и становища, но без претенции за последна инстанция и безусловна истина, скрити зад професури по ДРУГИ науки.

                          Т.е., ако човечеца беше посветил живота си (и образованието си) на историята, аз (за другите участници във форума може, разбира се, да не е така), щях да го приема за легитимен капацитет по въпроса, и да разгледам задълбочено твърденията му.
                          В случая обаче нещата са на ниво лаик-любител (точно там, където съм и аз), и освен любопитство по отношение на гледната точка, не виждам какво друго могат да предизвикат теориите му.
                          Държа да отбележа - това по никакъв начин не е лична нападка, а изясняване как АЗ възприемам нещата и ЗАЩО (аз) ги възприемам така.
                          Г-н Професорът вероятно е чудесен тюрколог, though.

                          В тази насока - наскоро попаднах на един подобен материал - емаил до Йейл от наш научен сътрудник на същата тема, ония хора изглеждаха бая шащисани от "изложението" му и използваните логично-следствени връзки.

                          Comment


                            #14
                            проф. Добрев написа Виж мнение
                            [FONT="Times New Roman"][SIZE="3"]Аз не сътворявам нищо, а само, като се облягам на съществуващите подробно-задълбочени изследвания върху прабългарите, се опитвам да осветля още по-пълно и последователно някои страни и моменти
                            от тяхната история, език и култура.
                            Ако т.нар порфесор беше прочел в живота си поне едно археологическо изследване и поне една серизона историческа книга нямаше да се опира на въпросните маджарски патриотарски фантасмагории, да не кажа простотии.

                            проф. Добрев написа Виж мнение
                            [FONT="Times New Roman"][SIZE="3"]
                            “Тяхната федерация съдържа остатъци от хуните на Атила, примесени с многобройни огуротюркски племена, заселени нашироко в Причерноморско-Каспийските степи през ²V-V²² в.”; the Bulğars, т.е. болгарите или което за него е същото, огуротюрките – Oğuric Turks, се формират по земите на днешен Казахстан,...
                            Оногурите имат толкова общо с Огурите (разбирай протоунгарци), колкото уногондурите с чукундурите. Не съществуват никакви доказателства, подкрепящи едно такова твърдение. А да се твърди че има тюрки в Причерноморието пре ²V в. е меко казано несериозно. А самите прабългари са живеели на територията на дн. Украйна, а не на Казахстан.

                            проф. Добрев написа Виж мнение
                            [FONT="Times New Roman"][SIZE="3"]

                            ...докато Карасукската култура от Минусинск генерира “етническата маса” на “една специфична група на древните тюркски народи, която е чувствително по-различна от останалите тюрки, както по своята култура,
                            така и по своя език”;...
                            И тук стигаме до една голяма простотия. Карасукската култура били тюрки. И къде го е прочел маджарският фантазьор? Единственото, което се знае за карасукската култура е че са европеиди с лек монголоиден примес. Но какъв език са говорили това никой не е в състояние да отговори. А да се твърди че са били тюрки може да го каже само някой тотален неграмотник.



                            проф. Добрев написа Виж мнение
                            [FONT="Times New Roman"][SIZE="3"]
                            ...от края на V в. е първото упоменаване на болгарите като “ранно обединение от огурски и хунски племена под предводителството на Атиловия син Ирник”, което изглежда се потвърждава и от появата на името на Ирник в Именника на българските ханове [42-43].


                            Ами още К.Тревер изясни че хони и хуни нямат нищо общо. Синът на Атила е Ернах, не Ирник. А много интересно в кой източник се обяснява че българите били коктейл между огури (разбирай протоунгарци) и Атилови хуни, при условие че именно последните остатъци от Атиловите хуни са доунищожени от аланите и българите.

                            Цитираният труд е само едно доказателство що са извори чете нашият уважаван т.нар професор.

                            Comment


                              #15
                              napoletano написа Виж мнение
                              Има ли някакъв смисъл да дирим това Зиези изобщо - ами ако е чист плод на въображението? Все едно да търсим под път и над път наследниците на някой крал от викингските саги...
                              Надявам се, че се шегуваш относно викингските саги... То във връзка с Библията колко работи се откриват...

                              Между другото, тоя `чист плод на въображението` ме наведе на мисълта, че във форума липсва раздел `Исторически недоразумения и фалшификации`. Веднага мога да предложа няколко теми за там - фантастични карти (виж 8ми абзац); професионални `легенди` - миньорски (напр. в "Чудното пътуване на Нилс Холгерсон"), моряшки; карго култ; патриотични (напр. Зеленохорския ръкопис) - и разбира се, текущата тема! Какво тук значи някакъв си извор, особено пък анонимен - голяма работа, че Зиези изрично е сложен с народите от Сим; какво от туй, че в цитираните абзаци пише, че Чжичжи НЕ е владетел на Кангюй, който пък `има обичаи като тези на големите юечжи`, които юечжи пък се приемат за ИЕ; да не говорим пък за такива `еретични` дреболии като спора за езика на споменатите от китайците `хунну` - виж напр. Nicola Di Cosmo, "Ancient China and Its Enemies". Published by Cambridge University Press, 2004. pg 164:"Bailey on the other hand, viewed the Hsiung-nu as Iranian speakers, while Doerfer denied the possibility of a relationship between the Hsiung-nu language and any other known language and rejected in the strongest terms any connection with Turkish or Mongolian"!
                              "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                              Comment

                              Working...
                              X