Майор Луков

[Ламя]

Авторът е от ония, дето девета година поред правят Луков марш. Имат си форум да си викат "Зиг хайл" на воля.
Заради тях оня ден София беше нафрашкана с полиция и жандарми. Та чак и багажниците ни караха да отваряме.

Само да спомена: Текстът в кавичките е копи-пейст и не отговарям за правописните грешки на автора.

[НВС]

Ето и въпросната версия:
"Христо Н. Луков е роден във Варна през 1888г. Завършва ВНВУ с 27-ми випуск. През 1907г. Кариерата му като строеви артилерийски офицер го заварва като командир на отделение в 27-ми артилерийски полк кум края на Първата световна война. Тогава комунисти и земеделци провокират бунтове сред войската. Войниците масово дезертират от фронта и тръгват към София. Врагът безпрепятствено навлиза в нашите позиции.
По това време отделението на майор Луков е на позиция край Кюстендил. Войниците му се разбунтуват, напускат поста си и побягват към Радомир. Насреща напредва мощна сръбска пехотна част. Майор Луков останал съвсем сам зад четитите оръдия започва трескава стрелба.."

Авторът (който и да е той) явно бърка Балканската с Първата световна война. Тесните социалисти се формират като партия 1903 година и едва в 1919 влизат в Коминтерна, т.е. стават комунисти. БЗНС наистина провеждат антимонархическа политика по време на Балканската война, но никъде не се намират документи, доказващи или показващи войнишки бунтове в армията по време на тая война. Виж, друга е работата в края на ПСВ, когато избухва т.нар. "войнишко въстание", но това е друга бира...

[boilad]

Легендата:

През 1918-та година в последните дни на Първата Световна война, под влияние на комунистическата пропаганда част от войниците, напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирската република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат отстъпващите войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент той с помощта на няколко овчари открил огън по настъпващите сърби.
Те били отблъснати. На другия ден след сключване на примирието, подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба лице.
“А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него.
“В историята на Франция, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си - маршал Ней.
Щастлива е България, че има такива защитници офицери."

Действителността:

Все пак на 22 септември ген. Бурмов нарежда Школата за запасни подпоручици да пристигне от столицата на разположение на Главната квартира. Подразделението е преместено с цел превантивното засилване на охраната. Началникът на Военното училище полк. Каишев заповядва веднага да заминат 19 офицери, 21 офицерски кандидати, 20 подофицери, 650 школници и 64 войници с 6 картечници и 57 коне. На другия ден ядрото е последвано от остатъка – 4 офицери, 2 офицерски кандидати, 254 школници, 70 коня и 4 оръдия – 2 полски и 2 планински. Втора батареята се ръководи от майор Хр. Луков. (ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а.е. 306, л. 65, 66, 67, 69; а.е. 295, 117–122.; ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а.е. 277, л. 215.)(Фонд 1521 – Народно военно училище „Васил Левски“)
Пристигнали в града, те са насочени веднага към Кадин мост с цел да прикриват възможно проникване на войници по направлението от Царево село. Затова са изпратени наблюдателни застави към с. Четирци, по р. Речица и Дупница. Въпреки съсредоточената над 1000 души жива сила неефективното разположение изиграва своята негативна роля. Фактите потвърждават мнението на полк. Коста Николов, че практически самата Главната квартира остава без охрана. (Николов, К. Клетвопрестъпниците. Владайските събития през септември 1918 г. С., 2002, 13–14) В този план са и спомените на Стойчо Мошанов. Налага му се да изслуша доклада на коменданта на Кюстендил подп. Ст. Андреев, който недоволства от заповедта на полк. Каишев основната част от школата да се разположи далеч от града. (НА-БАН, Сб. IV, оп. 1, а.е. 143, л. 232; Документален сборник „Българите и Голямата война“..., с. 394.)
26 септември ... Сред респектиращите фактори безспорно е разполагането отново около Кюстендил на Школата за запасни подпоручици. Според К. Николов призори на същия ден тя успява да достигне града и да заеме ключови места за охрана от казармата през Хисарлъка и дупнишкото шосе до жп гарата. След обяда получава заповед да се съсредоточи на последното място и да се натовари на една композиция. Изпълняват нареждането, но скоро под натиска на тълпата войници отново са разтоварени. Дезертьорите заемат местата им и заминават към Радомир, а школата остава на бивак на същото място. Сутринта на 27 септември получават заповед да се разделят, като една рота под командването на майор Морфов заеме Кадин мост и направлението към Черната скала и Царево село, а други две, ръководени от подп. Печигаргов, обезпечи посоката от вр. Руен и Деве баир. Последната достига до с. Гърляно и там бивакува. Сред бойците се забелязват признаци на разколебаване, прераснали в края на деня в явно нежелание за продължаване към границата, а завръщане в Княжево. Има опити на цели взводове да тръгнат към Кюстендил, но своевременно са успокоени от решителната намеса на офицерите. (Николов, К. Клетвопрестъпниците..., 23–26.)
На 28 септември става ясно, че сръбската кавалерия е достигнала до Царево село... Защитата на града отново се подсигурява от Школата за запасни подпоручици. След повторното превземане на Главната квартира подразделенията са съсредоточени в западната му част... Следва нова заповед, като ротата на майор Никола Спасов заема позиция при Кюнек в посока вр. Руен. Ротата на майор Стефан Серафимов изгражда стражева застава при вр. Бождерица и охранява Деве баир, а тази на майор Александър Морфов достига Черната скала. Последната настъпва и води на следващия ден „жесток бой“ със сърбите. След него се оттегля на старата граница. (Николов, К. Клетвопрестъпниците..., с. 26, 47, 49–50) Именно тя, изглежда, съдейства на отряда на полк. Цветков, който възпира неприятеля да проникне в довоенните предели на Царството."
Джонев, Ангел; Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война; стр. 359-368 (със съкращения)
http://www.kyustendilmuseum.primasof...a-Bulgaria.pdf

Имам забележка единствено към последното цитирано изречение, тъй като за момента, според цитираните по-горе спомени на полковник Величков, знаем единствено за искането на сърбите българите да се предадат, при наличната за сега информация може само да се спекулира дали целта им в онзи момент е да нахлуят в Кюстендил.
Интересно е да се отбележи, че по това време в Кюстендил е Йордан Пеев, който е ранен и евакуиран. По-късно той, вече като началник щаб, ще разкрие гешефтарските афери Луков. Слухове твърдят, че Луков е замесен в убийството му (което според мен едва ли е вярно, но тогава е имало основания за съмнения).

[messire Woland]

Т.е. легендата си е легенда и се използва за пропагандни съчинения с обратна сила, за създаване на красиво минало за този нацист.
Благодаря за добре подбраната информация на Боилад, както и за мненията дотук. Предвид политическата натовареност на темата и голямото влияние на на нацистките организации в съвременна България, темата се заключва. Ако някой иска да добави нещо стойностно (например Боилад или друг, който има какво да каже - да ми пише ЛС).