Майор Луков

[bonebiter]

От доста време ме интересува въпросът за историята за Луков и отбраната на Кюстендил. Става въпрос за това как той отбранява Кюстендил през 1918 от настъпващия сръбски полк на подполковник Томич с 4 оръдия и с точен огън успява да спре настъплението на целия полк, след като е изоставен от войниците, които въстават.. Някъде го окачествяват като легенда.. Някой има ли повече информация относно този случай?

[von Danitz]

1. В кой ден става това "сражение"?
2. Подписано ли е Солунското примирие. И ако да, какво гласи то за влизане на сръбски войски на територията на Стара България?
3. Къде са описани тези събития?
4. Възможна ли е цялата история, тази с единия решителен офицер и четирите оръдия срещу полк? В края на Първата световна война?

Почни да търсиш отговор на тези простички въпроси и може би сам ще стигнеш до някои изводи по темата, която те интересува.

[Sula]

Аз лично съм доста скептично настроен към цялата история, особено като се има в редвид, кой е майор Луков и каква е ролята му в нашата история, когато става генерал. Още повече, че сега той е превърнат в идол на една футболна агитка, а тълпите винаги се нуждаят от идеализирани фигури и подвизи. В този смисъл фон Даниц задава правилните въпроси и си заслужава да се направи едно обективно изследване от уважаемите съфорумници, които имат за своя мисия да поставят под съмнение делеч по-утвърдени исторически факт от описаната случка.
Така че ето моите пет цента в модела предложен от Даниц, за да се започне подобно изследване:
1. В кой ден става това "сражение"?- Според привържениците на легендата за подвига на майор Луков, сражението става на 28-ми септември 1918 г. между Царев връх и Калин камък. Царев връх е в Осоговската планина и е в днешна Македония, но той е доста висок 2085 м., а Калин камък не можах да открия къде е. Даденото описание за местонахождението на събитието е доста общо за разположението на 4 оръдия.
2. Подписано ли е Солунското примирие. И ако да, какво гласи то за влизане на сръбски войски на територията на Стара България? - Примирието естествено е подписано на 29.09.1918 г., а случката, за която говорим се разиграва на 28.09.1918г. т.е. напълно възможно е да е имало сблъсък между отстъпващи български части и твърде напреднали навътре в българската територия сърби.
3. Къде са описани тези събития? - Източниците са мъгляви и поне аз не намерих никъде по-сериозни описания от вестник Седем от 18. 02. 2009г. и Дарик нюз. Ако някой може да цитира по-достоверни източници, то ще е от полза, тъй като тези не са сериозни.
4. Възможна ли е цялата история, тази с единия решителен офицер и четирите оръдия срещу полк? В края на Първата световна война? - Крайно съмнително.
Бих добавил и още един въпрос, по който за съжаление нямам възможност да проведа разследване:
5. Каква е диспозицията на българските и сръбските части на 28. 09. 1918г. и възможно ли е стълкновение между тях в този участък?

[gollum]

Единствено по четвърта точка: принципно е възможно, т.е. подобни неща са се случвали в началото на войната. Стига да са изпълнени следните условия:

4.1 имало е кой да наблюдава въпросния сръбски полк и да насочва огъня на артилерията;

4.2 сръбският полк се движи в походна колона;

4.3 местността е благоприятна, т.е. открита или слабо пресечена с малко дървета (че наблюдението да не е сложно и да няма възможност за скрит подход);

4.4 четирите оръдия са скорострелни (т.е. могат да достигнат ускорен огън от 18-20 изстрела в минута), т.е. нещо от типа на френската 75-милиметровка. Дори една батарея може да изстреля

4.5 има достатъчен запас снаряди (шрапнелни).

При тези условия е възможно, с някои корекции: подобни неща са се случвали през 14-та година. Въпросът е, че тактиката много се променя през годините делящи 14-та от 18-та. Не съм запознат със сръбската армия, но като се има предвид, че участват във военни действия през цялото време, малко вероятно е да се движат по подобен начин, така че уточнението на Даниц (към 18-та година) е съвсем на място. Но просто да уточня, че теоретично е възможно батарея скорострелни оръдия да нанесе известни загуби на полк, движещ се в походен строй, иначе казано, да го принуди да прекъсне движението си и да се разгърне (задържане за определено време плюс не малки загуби). Но теоретичната възможност съвсем не означава, че така се е случило.

[Sula]

Подозирам, че по 4-та точка можем да разсъждаваме само ако сме изчистили 5-та т.е. диспозицията на сръбските и българските войски в региона между Царев връх и Калин камък на 28.09.1918 г.. Ако в района няма сърби, 4-та точка си е чисто интелектуално упражнение. Ако ги има, но са по-малко от полк, то тогава трябва да се локализира позицията на българската артилерия, за да се прецени по метода предложен от Голъм, дали разчет от четири оръдия би могъл да бъде толкова ефективен, колкото е описан в легендата. А после да се установи дали този разчет е бил командван от майор Луков.

[dibo]

Отговор накратко - повече информация за този случай няма, защото е стандартна нашенска измислица.
Николай, ако намине през темата, вероятно ще обясни по-подробно, защото вече се е занимавал с нея, но накратко казано нито сръбски войски, нито гаубичното отделение от 27 артилерийски полк от Планинската дивизия, което е командвал майор Христо Луков по това време са били в описваните райони

[четец]

Става малко като вица с компютрите и компотите.
Артилерийска престрелка пред Кюстендил /на старата граница/ е имало, но не от самотни офицери, а с по-многобройни действащи лица, нашите артилерийски и пехотни части са били дисциплинирани и оръдията съвсем не са изоставени от дезертьори. Целта на сърбите не е била превземането на града, който е далече, а са се опитвали да ловят други риби в мътната вода, но рибите са се оказали доста хищни и опасни за сръбските въдичари.
Полковник Величко Величков описва случая в наскоро излязлата биографична книга "Моята служба":
"На път за Черната скала - старата гранична линия със Сърбия, застигнахме оттеглящи се наши пехотни поделения от 20-и и 18-и пехотен полк... Дисциплината на походното движение на тези пехотни поделения беше добра...
След пладне на 28 септември 1918 г. бяхме при Черната скала, гдето се прибрахме при батареята и артилерийското ни отделение /1-во отделение от 11 дивизионен арт. полк/. То бе на позиция с готовност за стрелба на запад.... От Кюстендил пристигнаха камиони с хранителни и бойни припаси...
На 29 септември осъмнахме на позицията. Току що след закуска противникова товарна батарея с взводни редове започна да обстрелва нашите ПРЕДНИ ПЕХОТНИ поделения. Тя бе открита от нашите наблюдатели. След кратка пристрелка нашите ТРИ БАТАРЕИ се нахвърлиха с урагани по нея. Тя замлъкна. Скоро се забелязаха откъм противника двама конници, които се движеха на усилен алюр по шосето към нас. Задният държеше бял флаг. Явно бяха парламентьори. Отправени бяха към майор Балтаджиев /командир на артилерийското отделение/. Парламентьорът беше капитан от сръбската дивизия.
- Сключено е примирие. Вашите части следва да се предадат в плен. - съобщи той.
Майор Балтаджиев, видимо нервиран, му отговори:
- Ние нямаме нареждане от нашето командване за това и ако настъпите ще се бием. Ето - показа батареите - ние сме готови. Доложете това на вашето началство.
Парламентьорът, смутен, се завърна. Отделението ни веднага се потегна в пълна бойна готовност. В противниковото разположение се наблюдаваше раздвижване. Не след дълго започна ПУШЕЧНА И КАРТЕЧНА СТРЕЛБА ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ.
Противниковата товарна батарея с едно оръдие започна пристрелка по ПЕХОТНИТЕ НИ ПОДЕЛЕНИЯ.
ОТДЕЛЕНИЕТО ни с ураганен огън се нахвърли по нея последователно и тя спря огъня си.
В паузата на един от ураганите се забеляза пак идващ към нас парламентьор. Бяха четирима души. Край нас минаха полковник, майор, капитан и тръбач, носещ белия флаг. Сръбският бригаден полковник предяви наново същото искане:
- Примирието е сключено днес. Предайте се!
Майор Балтаджиев му повтори същия отговор. Сръбският бригаден полковник се върна видимо пребледнял и сърдит.
Противникът не предприе след това никакви огневи действия и движения."
За въстанали войници и напускане на позицията изобщо не става дума.
В ръкописни спомени на офицер от 1-ви артилерийски полк съм чел, че капитан Луков - командир на 12см батарея, през 1917 г. е бил прикрепен към 1-ва артилерийска бригада, дори е водил курсове по артилерийско дело на позиците на Пета Дунавска дивизия при Гевгели през октомври 1917 г. За добрите артилерийско-командни качества на батарейния командир Х. Луков от 1-ва артилерийска бригада, пак при стрелби през същия октомври, на позициите на 11-ти артилерийски полк от бригадата, пише и полк. Величков в книгата си.
Не ми е известно дали новопроизведеният на 01.01.1918 г. майор Луков е останал до края на войната в дивизията. Възможно е да няма нищо общо с описваното събитие от 29 септември 1918 г., както е възможно при изтеглянето /или още по-рано/ батареята му да е била придадена към въпросното 1-во отделение от 11-ти артилерийски полк, който е част от 1-ва арт. бригада или да е попаднала в суматохата в същия район и да е участвала в сражението.
Но в никакъв случай не става въпрос за самотен артилерист, спасил Кюстендил и не виждам защо трябва героизмът на достойните артилеристи от отделението на 11-ти дивизионен артилерийски полк и пехотинците от ротите на 18-ти пехотен Етърски и 20-ти пехотен Добруджански полкове /Втора бригада от Пета пехотна Дунавска дивизия/, които въпреки покрусата от поражението са останали верни на Отечеството си докрай, да се пренебрегва, да се приписва на самотни герои във фантастични екшъни и да се сътворяват небивалици.

[Николай]

Нямам кой знае какво ново да добавя. Въпросният "подвиг" на Луков е абсолютна измислица. 1-о планинско гаубично отделение от 27 артилерийски полк (командвано от майор Луков) през 1917-18 е било придадено към 1-а артилерийска бригада на 5-а Дунавска дивизия. На 23 септември 1918 обаче при отстъплението по заповед се отделя от основните сили на бригадата при ст. Градец на Вардара и през Конче планина се изтегля на изток - към отстъпващата вляво Планинска дивизия. На 29 септември би следвало да е се е намирало някъде между Пехчево и Берово. По-подробни сведения нямам. Но в боя, за който Четец споменава поне по моите сведения това отделение не е участвало. А и Черната скала е чак при Царево село - доста далеч от Кюстендил в южна посока. До момента на примирието най-близките до Кюстендил сръбски части доколкото знам са били на поне 50-60 км от града. Отделно сключеното тогава Солунско примирие изрично изключва възможността сръбски и гръцки части да навлизат в довоенната българска територия.

[Sula]

Напротив, Николай, подвиг има и той е на майор Балтаджиев и на войниците от поделения от 20-и и 18-и пехотни полкове, както и на 1-во отделение от 11 дивизионен арт. полк.. Те извършват нещо достойно за уважение: разбита армия се мобилизира и отблъсква противника на няколко пъти. С достойнство преговаря с него и накрая му налага волята си. Това ако не е достойно за уважение поведение, здраве!
От дядовците и прадядовците си знам колко трудно е да накараш войник да се бие в последния ден на войната. На всеки живота е мил и когато е остискал цяла война най-малкото му се мре в последния ден, когато е наясно, че краят му се вижда. И въпреки това, тези мъже го правят.
Нищо, че звучи патетично не мога да не напиша "Вечна слава!" и да не се възхитя.
Благодарен съм на Четец, че научих нещо ново.

[Kramer]

Нямам кой знае какво ново да добавя. Въпросният "подвиг" на Луков е абсолютна измислица. 1-о планинско гаубично отделение от 27 артилерийски полк (командвано от майор Луков) през 1917-18 е било придадено към 1-а артилерийска бригада на 5-а Дунавска дивизия. На 23 септември 1918 обаче при отстъплението по заповед се отделя от основните сили на бригадата при ст. Градец на Вардара и през Конче планина се изтегля на изток - към отстъпващата вляво Планинска дивизия. На 29 септември би следвало да е се е намирало някъде между Пехчево и Берово. По-подробни сведения нямам. Но в боя, за който Четец споменава поне по моите сведения това отделение не е участвало. А и Черната скала е чак при Царево село - доста далеч от Кюстендил в южна посока. До момента на примирието най-близките до Кюстендил сръбски части доколкото знам са били на поне 50-60 км от града. Отделно сключеното тогава Солунско примирие изрично изключва възможността сръбски и гръцки части да навлизат в довоенната българска територия.

Черната скала е близо до Царево село, днешно Делчево, това е доста южно от Кюстендил, но пък е съседният проход по старата граница на юг, от който също има път на север, застрашаващ града. Така, че батареята на Луков е напълно възможно да е била при Черната скала, щото ако отстъпва на юг през Берово, то ще излезе южно от Кресна.

[Николай]

Черната скала е близо до Царево село, днешно Делчево, това е доста южно от Кюстендил, но пък е съседният проход по старата граница на юг, от който също има път на север, застрашаващ града. Така, че батареята на Луков е напълно възможно да е била при Черната скала, щото ако отстъпва на юг през Берово, то ще излезе южно от Кресна.

Някой ако знае точното разстояние от Черната скала до Кюстендил (разбира се, не по въздушна линия) да го каже.
Луков тогава е командвал отделение, не батарея. И отделението му не е било сред тези, които са взели участие в този бой, а в този ден е било още по на юг- между Пехчево и Берово в Малешевските планини. Луков може да е участвал в боя само ако предположим, че е дезертирал от отделението си и самосиндикално е отишъл в друга войскова част. Което не ми се вярва. Бил си е читав артилерийски офицер. Поне докато е бил на дайствителна военна служба. Дейността му през периода 1938-1943 вече е съвсем друга тема...
Тази измишльотина за първи път съм я срещал някъде началото на деветдесетте години, когато се възраждаще легионерското движение. В нито една сериозна публикация преди 1944 не съм срещал и дума за подобно нещо. Включително и в полковата история на 1-а артилерийска бригада, където боят на 28-29 септември е описан подробно. Ако някой може да ме опровергае - да заповяда.

[Ламя]

За т. 4: Това практически е невъзможно. Далеч съм от мисълта да омаловажавам достойнствата на този офицер, но това с 4- те гаубици няма как да стане. Да беше тежка картечница, как да е, макар че и там трябва поне подавач, а и трябва да се сменя позицията, иначе вражеската артилерия ще я подави. Ако няма пехотно прикритие и картечари, сърбите просто ще напреднат с прибежки и когато стигнат на подходящо разстояние за пушечен изстрел, ще убият офицера. При това той не може да залегне и да се прикрива, защото как ще пълни гаубиците легнал? А и сам човек да тича между четири оръдия, да ги зарежда, да ги насочва... как ще стане това?
Направо прилича на Рамбо 4 в Афганистан.

[Kramer]

А на теб кой ти гарантира че на сърбите след 4 г. война и то "яко тепанье" ще им си умира за чужди чукари?

[Ламя]

Естествено, че не им се е умирало. На кой му се умира, та и в първия ден на войната да е.
Става въпрос за чисто практическото положение. Аз съм чел и още една версия на тая история, там разказвачът малко се беше усетил и въвеждаше в картинката минаващи наблизо овчари. Които зарязали овцете и се притичали на помощ да носят снарядите.
Значи война, бойно поле, бойни действия, снаряди падат от небето, обаче ние си пасем овцете. И то точно в зоната на престрелката.
Ти да видиш чудо.
Ето и въпросната версия:
"Христо Н. Луков е роден във Варна през 1888г. Завършва ВНВУ с 27-ми випуск. През 1907г. Кариерата му като строеви артилерийски офицер го заварва като командир на отделение в 27-ми артилерийски полк кум края на Първата световна война. Тогава комунисти и земеделци провокират бунтове сред войската. Войниците масово дезертират от фронта и тръгват към София. Врагът безпрепятствено навлиза в нашите позиции.
По това време отделението на майор Луков е на позиция край Кюстендил. Войниците му се разбунтуват, напускат поста си и побягват към Радомир. Насреща напредва мощна сръбска пехотна част. Майор Луков останал съвсем сам зад четитите оръдия започва трескава стрелба. Видяли трогателната сцена, трима овчари от близките села се притичват на помощ и започват да му подават снарядите. Стрелбата продължава цяла нощ и сърбите не успяват да преминат позицията. На другият ден е подписано примирието. Границата е очертана. Кюстендил остава в България. Полковникът, командвал сръбската пехота не може да повярва, че е бил спрян от един единствен човек – майор Христо Луков."

Хайде стига, бил съм артилерист на 122 мм гаубица, една идея по-модерна - модел 1938г.
Това не може да го постигне разчет от 6 човека, та какво остава за един. Човекът може би има достатъчно други заслуги към Отечеството и не е нужно да му се приписват измислени екшъни.

[Изчезнал Безследно]

жестоко!
трима овчари... четири гаубици... трескава стрелба
остава само да кажеш кой е автора и къде публикува.