Сръбската гледна точка за Войната - 1915

[Thorn]

Аз не защитавам мероприятието, явно е, че там ще се съберат някакви историци, огледално отражение на Б. Д. (на който впрочем все пак съм благодарен, че ми разреши да снимам в Бояна) и ще говорят националстически глупости. Дори съм склонен да се съглася, макар и с уговорки, че голяма част от сръбското население има подбни убеждения. Но ми е странно защо от това следва да се прави извод, че ние не трябва да сътрудничим със Сърбия, не трябва да се опитваме да имаме добросъседски и приятелски отношения и че те не са братя. Ми доколкото е уместна такава дума за отношения между народи - братя са.

И най вече, защо ги изкарвате нещо уникално!? Все едно няма други народи "които ползват историята за патерица на нараненото си национално самочувствие", други народи в които историята представлява интерес само като подраздел на националистическата пропаганда? И защо да дружим с румънците, с турците!, с гърците! и даже с македонците, които по всички твои параметри са два пъти по-комплексирани и антибългарски зомбирани може, а именно със сърбите, по някакво изключение - не може! Защо?

Мислиш ли, че подобен тип конференция в Скопие или Анкара или Атина ще има различен характер?

[Amazon]

Но ми е странно защо от това следва да се прави извод, че ние не трябва да сътрудничим със Сърбия, не трябва да се опитваме да имаме добросъседски и приятелски отношения

Торн, ако това е към мен, не си коректен. Такова нещо не съм казвал. Точно за това беснея заради инфантилната неприязън и гледане от високо към нас от страна на сърбите. Защото са пречка на такова развитие.
А това че не ги имам за "братя" е факт.

И защо да дружим с румънците, с турците!, с гърците!

Защото те искат да дружат с нас!!! Или поне не ни смятат за врагове.

Мислиш ли, че подобен тип конференция в Скопие или Анкара или Атина ще има различен характер?

Да ама подобни конференции няма!!! И точно в това е смисъла.

и даже с македонците, които по всички твои параметри са два пъти по-комплексирани и антибългарски зомбирани

Това с антибългарската зомбираност на фрюмците като че ли лека полека остана в миналото. В момента няма такова нещо в голям мащаб нито по техните СМИ, нито при хората с които съм разговарял. Поне се надявам да е така. Приеми го от човек който често обича да се рови в македонски форуми от всякакво естество. По-скоро в момента има предпазлива симпатия. Гледам че напоследък и от наша страна дори Божидар Димитров се е кротнал по македонският въпрос.

[General Lukov]

А кой наслои тази омраза на македонците към нас и продължава и до днес да правят (макар и по-прикрито) провокации на антибългарска основа ? - Отново сръбските тайни служби и техните структури в БЮРМ. Омразата на нашите югозападни бивши (за съжаление) сънародници не е паднала от небето. Тя е инспирирана отново от Белград и въобще почти всеки човек в БЮРМ, който изпитва омраза към България и българите е в някаква степен и сърбоман! За сетен път подчертавам, че поне половината от т.нар. днешен сръбски народ е съставен върху/като щета на българския етнокорпус в течение на неколковековна пропаганда. Многобройните пътешественици от Западна Европа и дори от Русия (ако предположим, че те биха били дори повече просръбско настроени), пишат своите впечатления за Ниш като първия български град в Османската империя и за никакви сърби живеещи на изток от Ниш. Отделно българите започват да се забелязват и е било най-малко смесено населението дори в Крагуевац. Да не споменавам многобройните чисто български села в околностите на Белград, като мисля че част от тях просъществуват дори до края на 19 век преди да им бъде окончателно и насилствено сменена идентичността. За щастие в последно време имам наблюдения, че все повече хора от Поморавието кандидатстват за български паспорти и търсят всякакви документи от поколения назад за да докажат български произход. Да, това изглежда че е най-вече от комерсиален интерес както и при голяма част от македонците, защото със сръбски/македонски паспорт имаш много ограничения, а с българския можеш да работиш навсякъде в страните от ЕС. Както и да е, това е все пак знак в положителна посока и в известна степен ребългаризация на част от това население, изгубило своето самосъзнание в предходните векове по една или друга причина. Иначе относно БЮРМ и аз виждам известен спад в говоренето против България в тамошните СМИ, разбира се докато не чуем поредната регулярна изцепка на Драган Латас (етнически сърбин), собственик на телевизия Сител в Скопие.

[Amazon]

Този Драган ли го спрягаха за човек на сръбското разузнаване и съветник на Груевски, или се бъркам?

[General Lukov]

Да. И беше разкрит мисля че като такъв преди няколко години. През март 1999г. той лично организира един протест пред посолството на САЩ в Скопие заради бомбардировките на НАТО и мисля, че и до днес е разследван от американски служби за подготвяне на терористичен акт срещу американското посолство в Скопие.

На 19 януари, 2010 г от страниците на скопския „Утрински весник” бившият директор на македонското Управление за контраразузнаване Горан Митевски заяви, че според формата и съдържанието на публикувания от „Време” документ, според който журналистът Драган Павлович Латас е бил сътрудник на чужда тайна служба, изглежда достоверен. „Начинът, по който е написан, терминологията, която е използвана сочат, че това е документ на Дирекцията за сигурност и контраразузнаване. Това е материал от оперативен работник, който разказва за среща на Латас с представител на посолството на тогавашна Съюзна Република Югославия, работел за структурите за сигурност”–заключи експертът.

Митевски добави, че дори Латас да подаде жалба за клевета, било факт, че е представлявал интерес за службите за сигурност и в Македония, и за някои чужди служби заради контактите му. Той потвърди, че докато е бил директор на Управлението за контраразузнаване, е разполагал с информация, че Латас контактува с лица от чужди посолства, но никога не са успели да съберат достатъчно доказателства, за да докажат това и да бъде съден. „Не само със сръбската, Латас контактуваше с повече чужди служби, но не бих искал да ги споменавам”, твърди Митевски.

Според съдържанието на публикуваните документи през март, 1999 г. Джорджевич, който бил доказан сътрудник на сръбските разузнавателни служби заедно с Латас и още едно лице са се договаряли на среща в ресторант „Езерце” в градския парк в Скопие да организират масови демонстрации и в суматохата около тях пред американското посолство да извършат палежът му.

Macedonian daily newspaper Vreme (Time) has published a formerly secret documents, which show that in 1999 Dragan Pavlovic-Latas organized the attack on the US embassy, on behalf of Yugoslavia’s State Security Service. The document containing information on Latas’s contact with a Serbian Intelligence officer and in which he appears to be receiving an order to contact other members of the Serbian community in the country to organize a protest in front of the US embassy that would appear spontaneous. The US embassy would be turned to ashes, Latas allegedly replied, according to the document.

Who tried to burn down the US embassy in Skopje in 1999?

On March 25, 1999, approximately 200 people broke off from a much larger crowd of pro-Serbian demonstrators in downtown Skopje, Macedonia, and, in a military-style operation, tore down the security perimeter around the US embassy and occupied its courtyard for several hours. With the US ambassador, Christopher Hill, and most of the embassy staff inside the building, the occupiers set fire to embassy cars and tried to set the building alight. By the time they were dispersed by police, the rioters had managed to destroy all the cars parked in the embassy’s courtyard, as well as a large part of the embassy building’s exterior. The demonstrators were protesting US and NATO airstrikes against Yugoslavia, which had begun on the previous day, sparked by brutal ethnic clashes in the Kosovo region. But the question remains: who, if anyone, organized the attempted burning down of the US embassy? On Monday, Skopje-based daily newspaper Vreme (Time) published what it says are formerly secret documents, which show that Dragan Pavlovic-Latas, one of Macedonia’s most prominent newspaper and television editors, organized the attack on the embassy, on behalf of Yugoslavia’s State Security Service. The paper alleges Pavlovic-Latas was a paid informant for the Serbs, who asked him to arrange a seemingly spontaneous takeover of the US embassy by “outraged citizens”. The documents suggest that he told the Serbs he would try to reduce the embassy “to ashes”.

[Warlord]

А кой е бил най-главния и интензивен път на Балканите честно казано идея си нямам, ако кажеш две думи мисля ще е интересно.

Е винаги си е бил Виа Диагоналис: Белград-Ниш-София-Пловдив-Одрин-Цариград. Т.е. винаги е имало оживени пътни станции по трасето.

А тая конференция верно е голема свинщина. Просто и там учените са си още от старата школа и повтарят като папагали титовските трактовки за историята. Даже като гледам и нови бисери са сътворили - че хърватите се били вдъхновили от нас да ги репресират през ВСВ. Че Александър нарочно покрил доказателствата за жертвите, щото имал планове да ни включва и нас в Юго федерацията.
Тъй че институциите масово си продължават старата песничка, но не съм убеден че обикновените хора в Сърбия им се връзват особено. Говорил съм с доста хора оттам, които дори и да се връзват на пропагандната версия за историята, въпреки това не изпитват никаква омраза към нас, за неща случили се преди и дядовците ни да се родят.
Наскоро даже един българин от Сурдулица писа в БгНаука по въпроса, че даже не е и чувал, че ще има подобна конференция в града му и никой от познатите му нищо не е чувал, нито пък някой се интересува - това което се обсъждало по кафенетата общо взето било фолк певици и футбол

[General Lukov]

Точно Тито едва ли е давал подобни трактовки. Той е хървато-словенец и му е било през оная работа за сърбите. След ВСВ ни опрощава репарациите, които е трябвало да платим на Югославия заради предполагаеми сръбски жертви сред цивилното население 1941-1944 в районите под българска администрация по време на войната. И второ - не дава разрешение за обновяване на скверния паметник в Сурдулица, издигнат след ПСВ, на който е пишело, че "българския окупатор" е избил около 20хил. души цивилно население само в този район по време на ПСВ, при положение че цялото население в околията тогава е било по-малко... През 1941г. когато българската армия и администрация отново влиза в района разрушава този скверен клеветящ паметник.

Иначе конкретно на нас привидно ни изглежда, че Тито е подкрепял сърбите против нас и процесите на денационализация на българското население в Македония, не от някаква обич към тях, а защото са били все пак интегрална част от неговата идея/експеримент за панюгославизъм и чрез него в един бъдещ период създаване на един хомогенен югославски народ, заличавайки разликите между славянските народности населяващи югославия. Сърбо-хърватският език също е негово творение/експеримент. Затова и днес югоносталгичарите в страните от бивша Югославия са главно комунисти и левичари, докато консервативните, традиционалистични и националистически слоеве без значение сърби, хървати, словенци и т.н. имат крайно негативно отношение към него, защото се е опитал от няколко отделни народа да ги абсорбира и да направи един - югославски.

[Shenandoah]

Сръбска патриотична романтика:


Како ¼е други Обилиž ухватио бугарског официра

Храбром ¼унаку Или¼и Илиžу, добровоšцу у српским ратовима, ко¼и се са фронта вратио са осам рана и десет крстова, ордена и медаšа, маршал Франше д’Еспере нудио стан и пензи¼у у Француско¼, а он се захвалио на понуди и вратио се у родни Боровац где ¼е умро у сиромаштву


Или¼а Поп Тоне Илиž

У априлу 1917. године француски генерал Морис Сара¼, командант савезничких трупа, обилазио ¼е српске положа¼е у пратœи српских команданата Живо¼ина Мишиžа и Степе Степановиžа. На положа¼у Камена чука генерал ¼е застао и двогледом осмотрио бугарски положа¼. – Господине команданте, треба нам бугарски во¼ник – обратио се Степи. То ¼е чуо ¼унак кога су звали Други Обилиž, искочио ¼е из рова и у ставу мирно саопштио да žе он лично да ухвати бугарског во¼ника. – Како се зовеш во¼ниче, из ко¼е си ¼единице, упитао ¼е командант. – Господине команданте, ¼а сам редов Или¼а Поп Тоне Илиž из села Боровца, £абланичког среза, Враœског округа, бомбаш Прве арми¼е, прве чете, треžег батаšона, шеснаестог пешади¼ског пука „Цар Никола други”. Во¼ници ме зову Други Обилиž.

Команданти су били одушевšени œеговим ставом и одобрили су му да изврши задатак. Док су они обилазили положа¼е, Или¼а ¼е, користеžи се ратним лукавством, пришао бугарском положа¼у и у први сумрак се кроз шикару прикрао бугарском рову. Када се по¼авио бугарски официр, као пантер ¼е скочио и шчепао га за врат. Изненаен и уплашен, ни¼е се опирао, веž ¼е запомагао и молио Или¼у да га пусти. Или¼а га ¼е довео у командно место, а затим га уз обезбееœе и пратœу предао. Заробšени официр ¼е испричао: – Ваш во¼ник ¼е извео изненадни препад. Хитар ¼е и веома ¼ак. Кад ме ¼е заскочио, мислио сам да ме ¼е ухватио медвед, а не човек. Био ¼е као неко ванземаšско биžе и нека сила са небеса.

Поред бро¼них подвига овог ¼унака, историчар Добросав Туровиž у сво¼им делима опису¼е и œегов сусрет са командантом, регентом Александром. Наиме, после заузеžа бугарског положа¼а, српска во¼ска ¼е постро¼ена да свечано дочека регента Александра, француског генерала Сара¼а и команданте српских арми¼а. После извршене смотре, регент ¼е наредио да изау бомбаши. Први ¼е искочио Други Обилиž и у ставу мирно оштро поздравио Александра.

– £есте ли ви, ¼уначе, Или¼а Поп Тоне Илиž – упитао ¼е регент.

– £есам, ваше величанство – одговори одсечно Илиž.

– £уначе, одлику¼ем те Караоревом звездом, да и даšе служиш нашо¼ во¼сци за пример. Регент се срдачно руковао са Или¼ом и на œегову во¼ничку блузу окачио Караореву звезду са мачевима. Тада ¼е одликован и итали¼анском Златном медаšом за храброст.

Или¼а Поп Тоне Илиž роен ¼е 10. ¼ануара 1893. године у Боровцу код Си¼аринске Баœе, од оца Тона и ма¼ке Вучице, роене Мазиž. Œегова породица води порекло из села Чобиžа са Косова. Отац поп Тоне Илиž био ¼е српски комита и борио се против арбанашког и турског ропства. Пошто су му злотвори ушли у траг, са женом Вучицом бежи у Срби¼у, у село Боровац. Или¼а се оженио Дивном, роеном Спалевиž, са ко¼ом ¼е изродио осморо деце: Милована, Радована, Мило¼а, Милоша, Даринку, Петру, Лепосаву и Радо¼ку.

У ратовима од 1912. до 1918. године учествовао ¼е као добровоšац. На Солунском фронту поднаредник Или¼а Илиž био ¼е на¼храбри¼и борац 16. пешади¼ског пука. Био ¼е прави горостас, висок преко два метра, широк и кошчат, мрка ока и брка и оштрих црта лица. Дуго во¼еваœе завршио ¼е 1918. године са осам рана и десетак крстова, ордена и медаšа. У позну ¼есен те године вратио се са фронта у опустошени завича¼. Уместо куžе, затекао ¼е згариште и гробове. Све до смрти живео ¼е у кра¼œем сиромаштву.

Поводом десет година од пробо¼а Солунског фронта Влада Краšевине £угослави¼е организовала ¼е у Београду прославу ко¼о¼ ¼е присуствовао Лу¼ Франше д’Еспере, командант савезничке во¼ске на Солунском фронту. Испред Белог двора постро¼или су се ¼унаци Караореве звезде и Леги¼е части. Био ¼е ту и горостас Други Обилиž ко¼и ¼е сво¼ом фигуром надвисио стро¼. Био ¼е у сукненом оделу, са опанцима на ногама, на изношено¼ блузи блистала су одлич¼а. Смотру су извршили маршал Д’Еспере и краš Александар. Маршал га ¼е питао где ¼е добио Леги¼у части, а он ¼е одговорио: „Господине маршале, на бугарском неосво¼ивом кршу.” – Да ¼уначе, добро се сеžам, читао сам о вашем ¼унаштву у нашим новинама – узвратио ¼е Д’Еспере, а затим ¼е рекао српско¼ пратœи да такав ¼унак не би требало да буде у тако оскудно¼ одеžи. Приметио ¼е да Срби изгледа не зна¼у за œегове ¼уначке подвиге. Понудио му ¼е пензи¼у и стан у Француско¼, али ¼е он захвалио на понуди и вратио се у завича¼.

Десет година после тога, 1938. године, разболео се од стомачних болести, па су га синови воловским колима одвезли у приштинску болницу. – Докторе, ако ме вечерас не оперишете, умреžу, рекао ¼е лекару, а он му ¼е узвратио да žе ¼ош дуго живети. Те ноžи ¼е умро. Синови су га довезли куžи. Уз во¼ничке почасти сахраœен ¼е на гробšу у Си¼аринско¼ Баœи.

Милан Момчиловиž
об¼авšено: 21.11.2015.

http://www.politika.rs/rubrike/Srbija/Kako-je-drugi-Obilic-uhvatio-bugarskog-oficira.sr.html

Не зная как несвикналите със сръбския език го възприемат по-лесно, при четене на латиница или кирилица. Латиницата е преобладаваща в медиите, но се стремя да поствам текстове на кирилица, когато има такава.

[Shenandoah]

Сръбска научна конференция с международно участие, посветена на българската окупация на Южна Сърбия:


Bugarska okupacija juga Srbije u Prvom ratu pod lupom istoričara

Autor: Jugmedia

20.10.2015

[ATTACH=CONFIG]29238[/ATTACH]

LESKOVAC – Leskovački istoričari iz Narodnog muzeja pripremaju veliki naučni skup i izložbu pod nazivom „Bugarska okupacija juga Srbije u Prvom svetskom ratu“, čiji je cilj da se osvetle događaji i zverstva o kojima se decenijama malo govorilo.

Naučni skup kome će prisustvovati eminetni istoričari iz Srbije, Amerike, Rusije i Švajcarske biće održan 29. oktobra u Surdulici i nastavljen 30 i 31. oktobra u Leskovcu. Učešće je prijavilo 42 istoričara i naučnika.

Projekat se nastavlja izložbom, planiranom za kraj novembra, gde će pored svakodnevnog života pod bugarskom okupacijom, biti i fotografije južnjaka koji su sa srpskom vojskom prešli Albaniju i ratovali na Solunskom frontu, kao i onih koji su se rausli po mediteranu.

Naučni skup i izložbu pripremamju istoričari i muzejski savetnici Mira Ninošević i Veroljub Trajković.

(Kraj)

http://jugmedia.rs/bugarska-okupacij...om-istoricara/

Пропуснал съм някои статии на Novinska agencija "juGmedia" по темата:


Prikrivana istorija: Pokolj Bugara nad srpskim narodom u Prvom svetskom ratu

Autor: Jugmedia 27.10.2015



LESKOVAC/SURDULICA – Pod Bugarskom okupacijom u Prvom svetskom ratu stradalo je na desetine hiljada ljudi na jugu Srbije. Samo u Surdulici je ubijeno između 10.000 i 30.000 ljudi 1915. godine, dok su Bugari u Arapovoj dolini dve godine kasnije pobili veliki broj Leskovčana, a tačan broj nikada nije ustanovljen.

Bugari su pokuašali da izvrše genocid nad Srpskim narodom a istorija je do sada ostala nema, rečeno je danas u leskovačkom Narodnom muzeju prilikom najave velikog naučnog skupa i izložbe pod nazivom „Bugarska okupacija juga Srbije u Prvom svetskom ratu“.

„Cilj da se osvetle događaji i zverstva o kojima se decenijama malo govorilo” istakao je istoričar Dejan Antić sa niškog Filološkog fakulteta i jedan od inicijatora ovog naučnog skupa.

Njemu će prisustvovati eminetni istoričari iz Srbije, Amerike, Rusije i Švajcarske, 29. oktobra u Surdulici i 30 i 31. oktobra u Leskovcu. Učešće je prijavilo 42 istoričara i naučnika.

„O zverstvima Bugara na ovim prostorima se jako malo govorilo. Postoje istoričari koji i danas smatraju da ovu temu ne treba otvarati, ali ne želimo da gazimo po svojim žrtvama“ istakao je istoričar Antić.



Pokolj se odvijao tokom noći, u Surdulici je bio na snazi strogi policijski čas, noću su ljudi ostajali u kućama dok su pijani bugarski vojnici sprovodili krvave orgije na nedužnom srpskom stanovništvu. Nikada nije utvrđen broj stradalih Srba od novembra 1915. godine do februara 1916. godine ali brojke se kreću od 2.000 do 4.000 masakriranih Srba iz Leskovca i južne Srbije.

„Surdulica je ostala simbol najvećeg stradanja Srba u 20. veku. Arčibald Rajs i Vilijam Drajton u svojim istorijskim spisima iz tog vremena govore o brojci između 150.000 i 180.000 Srba sa juga Srbije koji su prošli kroz Surdulicu. Samo je između 10.000 i 30.000 civila ubijeno na zverski način u tom mestu“ objasnio je istoričar leskovačkogh Narodnog muzeja Velibor Trajković.



Toliko su gnusna zlodela bugarskih okupatora bila da su dobila i svoje knjige štamapne čak u Danskoj u kojima se govori o do tada nezabeleženom stradanju nekog evropskog naroda u 20. veku.

Nakon naučnog skupa ovaj projekat će se nastaviti izložbom, planiranom za kraj novembra, gde će pored svakodnevnog života pod bugarskom okupacijom, biti i fotografije južnjaka koji su sa srpskom vojskom prešli Albaniju i ratovali na Solunskom frontu, kao i onih koji su se rausli po mediteranu.

Naučni skup i izložbu pripremamju istoričari i muzejski savetnici Mira Ninošević i Veroljub Trajković.

http://jugmedia.rs/prikrivana-istorija-pokolj-bugara-nad-srpskim-narodom-u-prvom-svetskom-ratu/

Srpski istoričari traže uvid u bugarske arhive

Autor: Jugmedia 02.11.2015



LESKOVAC – Srpski istoričari zatražiće od bugarskih kolega saradnju i uvid u tamošnje arhive kako bi se konačno utvrdio broj žrtava i druga šteta koju su Bugari naneli jugu Srbije tokom Prvog svetksog rata.

Ovo je jedan od zaključaka s trodnevnog naučnog skupa u Leskovcu i Surdulici pod nazivom “Bugarska okupacija južne Srbije u Prvom svetskom ratu”, na kome su istoričari govorili o, “do tada neviđenim zverstvima”, što je rezultiralo čuvenim Topličkim ustankom.

Surdulica je bila neka vrsta “prolaznog koncentracionog” logora kroz koji je prošlo itmeđu 150.000 i 180.000 Srba, ali ni vek kasnije nije se došlo do tačnog broja ubijenih civila i vojnika pod bugarskom okupacijom, pa su srpski istoričari detaljnije izveštaje najavili tokom obeležavanja stogodišnjice Tolpičkog ustanka.

Istroičari takođe smatraju da je potrebno da se od Bugara zatraži povraćaj crkvenih relikivija, dokumenata, arhivske građe, bibliotečkih fondova i druga kulturna i materijalna dobra, koja su odneta u periodu okupacije sa prostora jugoistočne Srbije, a predstavnici Ministarstva za rad, boračka i socijalna pitanja obećali su obnovu Kosturnice u Surdulici.

Naučni skup sa preko 40 učesnika iz Srbije, Meksika, Rusije i Švajcarske, organizovao je Narodni muzej u Leskovcu, u saradnji sa Filozofskim fakultetom u Nišu, Institutom za savremenu istoriju u Beogradu i Eparhijom vranjskom.

http://jugmedia.rs/srpski-istoricari-traze-uvid-u-bugarske-arhive/

Две статии на сръбската "Политика", свързани с Първата световна война и България:


Солунци ко¼и су остали испод Ка¼макчалана

Српски во¼ници ко¼и су изгубили животе у првим биткама на Солунском фронту и даšе почива¼у на местима где су пали


Археолог аматер £анис Карагеоргиу (Фото Лична архива)

Гуменица, северна Грчка – Планине северозападно од Солуна и даšе кри¼у остатке више хиšада српских во¼ника ко¼и су животе изгубили кра¼ем лета и током ¼есени 1916. године. Тада се српска во¼ска, после опоравка на Крфу, први пут сукобила са Бугарима на Солунском фронту. Трагови тих борби видšиви су и данас, на само десетак километара од ауто-пута према Солуну.

– Тада ¼ош ни¼е био формиран класичан фронт са рововима и склоништима, тако да ¼е на¼веžи део во¼ника настрадао од артиšери¼е. Срби су били у наступаœу и Бугари су их ухватили на отвореном терену. Сачуван ¼е, рецимо, ¼едан британски извешта¼ да су делови тела били разбацани на све стране, докле поглед сеже. Због тога на¼чешžе наилазимо на по¼единачне делове тела, а ако ¼е у питаœу цео скелет, онда ¼е настрадали на¼вероватни¼е био затрпан земšом од експлози¼е – об¼ашœава £анис Карагеорги¼у из Гуменице, археолог аматер и колекционар во¼них предмета ко¼и истражу¼е пределе ко¼има се протезао Солунски фронт. Он планира да отвори музе¼ и истиче да дубоко пошту¼е српски народ, посебно œегову во¼ну истори¼у ко¼у изучава веž годинама.

Локално становништво свакодневно проналази предмете заостале на попришту борби. То су на¼чешžе артиšери¼ски гелери, носачи бодšикаве жице, муници¼а, бомбе и гранате свих калибара па и метални делови оруж¼а ¼ер су кундаци од дрвета одавно иструлели. Природа полако, али сигурно брише трагове рата о чему сведочи ¼едно дрво ко¼е ¼е током раста упило француску пушку, какву ¼е користила и српска во¼ска. Ни¼е познато да ли ¼у ¼е власник сам наслонио на то дрво или ¼е тако остала после експлози¼е.

– Šудских остатака има и на површини земšе. То су делови кости¼у, док веžе остатке или целе скелете проналазимо под земšом, уз помоž метал детектора. Ако ¼е во¼ник у тренутку погиби¼е имао шлем, ба¼онет или фишекли¼е с муници¼ом онда детектор да¼е ¼асан сигнал и усмерава нас где да тражимо. Знамо ко¼а ¼е во¼ска држала ко¼е позици¼е па тако отприлике знамо и чи¼и су остаци, али на¼сигурни¼е ¼е када пронаемо, рецимо, шлем са српском или француском кокардом. У том случа¼у нема забуне –истиче £анис.

Места на ко¼има пронае šудске остатке уредно обележава. Ако ¼е то могуžе, пренесе их до на¼ближег пута где оставšа траг са поруком да ту почива непознати во¼ник. Али, за сада ¼ош нико ни¼е показао интересоваœе да нешто организовано учини, т¼. да сакупи кости и положи их на неко од во¼ничких гробšа, у случа¼у Срба – на Зе¼тинлик. Притом, £анис упозорава да то ни¼е посао за аматере, односно оне ко¼е нема¼у искуство са истраживаœем попришта борби. Разлог ¼е ¼едноставан – земšа кри¼е десетине хиšада неексплодираних бомби и граната. Због тога свака неопрезност приликом копаœа може да угрози живот. На то га свакодневно упозорава ожиšак на руци ¼ер се упаšач ¼едне бомбе ко¼у ¼е пронашао активирао, али, на œегову среžу, ни¼е запалио експлозивно пуœеœе.


Српски шлем (Фото Лична архива)

За разлику од српских во¼ника ко¼и су носили француску опрему, али су имали шлемове са српским ознакама, идентификаци¼а бугарских во¼ника ¼е готово немогуžа. Они су користили немачке и аустроугарске шлемове, без националних ознака због чега нико са сигурношžу не може да каже ко¼о¼ во¼сци ¼е припадао настрадали. Приликом идентификаци¼е, може да помогне дугме, копча за каиш. Или неки лични предмет са натписом или посветом, али такви случа¼еви су малобро¼ни. Рецимо, саговорник нам ¼е показао прстен неког бугарског во¼ника са угравираним податком да ¼е служио у друго¼ арми¼и и идентификациону плочицу француског во¼ника ко¼и ¼е према подацима доступним прекоинтернета, сахраœен у œегово¼ домовини.

– Сваки погинули во¼ник заслужу¼е да буде сахраœен меу сво¼им саборцима. На Македонском фронту, односно Солунском фронту како га зовете ви Срби, има ¼ош доста посла због планинског терена. Треба обиžи све врхове, истражити пеžине, а о копаœу да и не говорим. Некада су предмети под земšом на дубини од само неколико сантиметара, а понекад треба копати данима. Али, оно што се воли, не пада тешко – закšучу¼е £анис Карагеорги¼у.

На питаœе да ли ¼е œегов рад легалан, он каже да ¼е потребна дозвола за рад са метал детектором. На сугести¼у да неки можда неžе имати разумеваœе за копаœе по попришту борби ¼ер ¼е рецимо у по¼единим европским земšама то забраœено због раширене трговине во¼ним ископинама, £анис готово да се наšутио. Каже да никада не би продао ни ¼едну ствар ко¼у ¼е пронашао и да се нада да žе ¼едног дана сво¼ рад у виду неке поставке моžи да представи и у Срби¼и.

М. Лакиž
об¼авšено: 25.07.2015.

http://www.politika.rs/rubrike/Drustvo/Solunci-koji-su-ostali-ispod-Kajmakcalana.sr.html

Век од почетка Макензенове офанзиве на Срби¼у

У селу Рам на Дунаву у среду žе бити обележена стогодишœица од првог судара српске во¼ске са немачким трупама у Великом рату


Осматрачки зма¼-балон српске во¼ске (Фото Истори¼ски архив Пожаревац)

Ових дана навршава се сто година откако су у Првом светском рату, после блиставих победа српске во¼ске на Церу и Колубари 1914. године, здруженим снагама Немачка, Аустроугарска извршиле напад на Краšевину Срби¼у почетком октобра 1915. године. Након што им се придружила Бугарска, српска во¼ска се и поред ¼уначког отпора нашла у безизлазно¼ ситуаци¼и, а оно што ¼е потом уследило данас нам ¼е познато као „Албанска голгота”.

£едан од главних праваца продора немачких снага, с ко¼има се српски во¼ник тада први пут срео, био ¼е у селу Рам на Дунаву, у општини Велико Градиште. Тим поводом, општина Велико Градиште и град Пожаревац за¼едничким програмом обележава¼у стогодишœицу одбране Стига у Великом рату.

„Пре сто година овде се бранила Срби¼а. Треба напоменути чиœеницу да ¼е велики бро¼ во¼ника потицао управо с овог подруч¼а, из општина Велико Градиште и Пожаревац. У беспоштедним борбама с Немцима во¼ници из Стига, Млаве и Хомоšа су буквално бранили куžни праг”, каже за „Политику” Драган Милиž, први човек општине Велико Градиште и председник Организационог одбора за обележаваœе стогодишœице одбране Стига.

У намери да бро¼но надмоžни¼ем и технички опремšени¼ем непри¼атеšу пруже отпор што дуже, како би држали одступницу главнини во¼ске и избеглицама у повлачеœу, српске снаге су десетковане, а меу изгинулим ¼унацима био ¼е и син ¼единац кœижевника Бранислава Нушиžа, Страхиœа Бан Нушиž. У свом делу „Деветстопетнаеста: трагеди¼а ¼едног народа” Бранислав Нушиž ¼е описао ову тешку годину у српско¼ истори¼и.

После ¼едног века од почетка Макензенове офанзиве, браниоцима Срби¼е изгинулим у борбама с Немцима на овом делу тадашœег балканског фронта биžе откривено спомен-обележ¼е.

„Централна свечаност одржаžе у среду, седмог октобра у селу Рам, где ¼е пре сто година почело пребациваœе немачке 11. арми¼е преко Дунава. Позвали смо цео државни врх, а за сада смо добили усмену потврду министра Братислава Гашиžа да žе присуствовати овом догаа¼у”, рекао ¼е Драган Милиž.

Откриваœу споменика претходиžе културно-уметнички програм, као и виртуелна изложба Истори¼ског архива Пожаревац „Стогодишœица одбране Стига и Браничева 1915–2015”. Др £асмина Николиž, директорка истори¼ског архива у Пожаревцу, об¼ашœава да су се током периода затиш¼а 1915. године Централне силе припремале за велику офанзиву против Срби¼е у ко¼о¼ ¼е планирано ангажоваœе елитних ¼единица три државе, Немачке, Аустроугарске и Бугарске, под командом Макензена.

„Немачке и аустроугарске трупе почеле су артиšери¼ски и десантни напад 6. октобра 1915, да би 7. октобра започеле форсираœе Дунава на рамском и костолачком сектору. Главнина немачке во¼ске извршила ¼е упад источно од Београда према долини Велике Мораве, док ¼е на Београд усмерена аустроугарска во¼ска због морално-политичког и пропагандног знача¼а осва¼аœа престонице”, наводи др Николиž.

Немачка 11. арми¼а, под командом генерала Макса фон Галвица, била ¼е распореена су на лево¼ обали Дунава од Београда до Голупца. Супротставиле су им се, на потесу од Гроцке до Голупца, Дринска и Дунавска дивизи¼а првог позива, као и Браничевски одред (три пешади¼ска пука треžег позива). Ове трупе биле су део 3. српске арми¼е под командом генерала Павла £уришиžа Штурма.

Према наредбама Врховне команде, ко¼а ¼е очекивала савезничку помоž, српска во¼ска ¼е у борбама почетком октобра 1915. ипак успела да делимично успори напредоваœе непри¼атеšа. Будуžи да су савезничке акци¼е изостале, Врховна команда издала ¼е наредбу о повлачеœу. До 15. октобра су аустроугарска во¼ска правцем преко Дрине и Саве, а немачка арми¼а преко Дунава, заузеле Београд, Смедерево, Пожаревац и Голубац, приморавши српске трупе на повлачеœе према £ужно¼ Срби¼и. Истовремено, 15. октобра 1915. без об¼аве рата, Срби¼у ¼е напала Бугарска арми¼а, онемогуžивши повлачеœе српске во¼ске према грчко¼ граници и Солуну.

„Уследиле су у новембру 1915. тешке борбе Српске оперативне групе генерала Петра Бо¼овиžа против шест бугарских дивизи¼а ради пробо¼а према Скопšу. Пошто пробо¼ ни¼е успео, повлачеœе српске во¼ске се, преко Косова и Метохи¼е, Црне Горе и Албани¼е, завршило на £адрану”, додала ¼е др £асмина Николиž.

----------------------------------

Срби¼а пионир у разво¼у ратног ваздухопловства

У оквиру виртуелне изложбе Истори¼ског архива Пожаревац поводом стогодишœице Макензенове офанзиве, посебна пажœа биžе посвеžена борбеним де¼ствима српске во¼ске на рекама (Сави и Дунаву), као и у ваздуху.

„Срби¼а ¼е била ¼една од пионира у разво¼у ратног ваздухопловства, као и у œегово¼ примени. Ваздухопловна команда била ¼е 1915. године пребачена из Београда у Пожаревац, где ¼е радила и извиачка школа”, рекла ¼е др £асмина Николиž.

Марко Албуновиž
об¼авšено: 05.10.2015.

http://www.politika.rs/rubrike/Drustvo/Vek-od-pocetka-Makenzenove-ofanzive-na-Srbiju.sr.html

[straight`edge]

http://www.rts.rs/page/stories/sr/st...ikog+rata.html

В поредицата The Great War,направиха епизод за Милунка Савич, сръбска героиня от първата световна, участвала през цялата война и наградена с множество ордени, едно от геройствата,които и приписват е собственоръчното пленяване на 23 български войници. Някой чувал ли е за това? Доста апокрифно ми звучи специално тази история.

Milunka Savić je pokazala veliku hrabrost u borbama - zarobila je 23 bugarska vojnika, pomagala u dostavljanju municije, istakla se u bombaškim napadima.

[General Lukov]

========================

[General Lukov]

Хмм...отново самоуправство от страна на конкретен модератор (той си знае кой е) без дори уведомление. Първият път цялото ми мнение беше изтрито, сега почти същото, само че направено така, че ако не бях влязъл случайно тук, нямаше да разбера до следващия пост в темата, тъй като мнението ми е оставено, но съдържанието изпразнено и сложени някакви необясними червени линийки. Ще ми е интересно да разбера кое от написаното от мен нарушава каквито и да е правила от форума, щото аз мога да посоча и в момента някои постове на други потребители, които нарушават добрия тон и лексикалната култура, но по една или друга причина си стоят, дори нередактирани.
В целият ми пост да кажем имаше само една "дискусионна" дума, която може да се счете от някой супер строг модератор като обидна. Хубаво. Но това означава ли, че целия пост трябва да бъде изтрит, а не просто да бъде редактирана съответната дума със звездичка или там както намери за добре наблюдаващия модератор ?
Не знам какви са тези двойни стандарти тук, но определено ми намирисва на диктатура в този форум, който е, или поне беше доста популярен преди години, а и сега е такъв въпреки силно намалялата потребителска маса по обясними причини (проблем, който съществува и в други сайтове/форуми, заради появата на фейсбук и други социални мрежи).
Държа да прочета сносен и конкретен отговор за изтриването на целия ми пост, а не просто на конкретната проблемна дума, която може да бъде определена като обидна.

[Thorn]

Смяташ, че имаше смисъл от постинг, в общо взето казваш, че въпросната Милунка по-вероятно е отнесла секс от двадесет и три войници, отколкото да ги плени? И че това е нормално да стои в БС? Сори, без такъв тип хумор. Колкото до сътворяването на митове - митът за спасяването на Кюстендил от Христо Луков е вероятно най-характерният пример.

Ето, аргументирах се.

[General Lukov]

Както и очаквах, удобно изхлузване без ясен отговор, и отклоняване на същественото ми питане със споменаване на някакъв евентуален подвиг на генерал Луков. За твое нещастие обаче и аз не вярвам в това нещо или ако е имало подобно събитие нещата са силно преувеличени или украсени, както го определихме вече влиза в графата "народна митология". Така че тук твоя "аргумент" директно отива в кофата за боклук и преминаваме към съществения ми въпрос (ако искаш го приеми това "хващане на тясно") за двойните стандарти, които се проявяват в този форум. При това аз не съм някакъв стар потребител, който да си е изградил с годините "лошо реноме" и да е бил намразен от един или повече модератори, които да действат предубедено по мой адрес. Както споменах вече, това не е инцидент и първи случай на изтриване на мой пост. Направи го отново есента по отношение на един мой доста дълъг пост, в който нямаше никакви квалификации или обидни епитети към когото и да било. В същото време гледам в другите теми някои потребители се ползват със специален статут и използват език и обръщения, които аз ако напиша ще получа вероятно едномесечен бан. И накрая като толкова не искаш да дадеш конкретен отговор, вместо да отклоняваш въпросите ми с неща, за които не съм повдигал дискусия, направо си кажи, че си си набелязал дадени хора, в това число и аз, които не са ти приятни дали заради юзър нейма, дали заради идеология и други неща и просто ей така си решил да търсиш под вола теле, чудейки се за коя дума/буква да се хванеш само и само да изтриеш даден пост.
И за да не спамим темата, това ми е последното обръщение към теб в тази тема. Ако искаш отговори, ако искаш не пиши нищо. Аз не те задължавам, но ще си направя съответните изводи за теб и дали ако продължават нещата по този начин има смисъл да пиша в тоя форум.

[Thorn]

Че имам предубеждение към юзър нейма, въобще не съм крил. Но не трия заради това. Просто ти пусна някаква сексуална шега, която не само, че не и е мястото в БС, ами и смятам, че беше тъпа. И няма връзка с дискусията. За тази Милунка нищо не знаеш, можеше неутрално да напишеш, че историята не ти изглежда достоверна, като се има предвид колко митове са съчиняани от пропагандата по това време, без да намесваш колко ..... е изяла.