Участие на Япония в Първата Световна война
Японски военен гроб в Малта в чест на загиналите през Първата Световна война.
Япония участва в Първата Световна война от 1914 до 1917 г., като една от водещите сили в Антантата и изиграва важна роля като охранява морските пътища в Южния Тих океан и Индийския океан срещу немския имперски флот. От политическа гледна точка, Япония успява да разшири зоната си на влияние в Китай и да бъде призната за велика сила в следвоенната ера..
Събитията от 1914 г.
На 7 август 1914, японското правителство получава официално заявка от британското за помощ срещу германските сили на имперския флот в и около китайски води. Япония изпраща ултиматум на Германия на 14 август , който остава без отговор и заради това първата обявява война на Германската империя на 23 август.
Японските сили бързо окупират германските колониални владения и подмандатни територии в Далечния изток. На 2 септември 1914 г., японските войски дебаркират в китайската провинция Шандун и обграждат германското поселище в Цинтао.
През октомври, действайки независимо от правителството, японския флот превзема няколко германски колонии в Тихия океан, Марианските, Каролинските и Маршаловите острови без реална съпротива. По това време японския флот извършва за първи път в историята военни излитания от кораби срещу немски цели в провинция Шандун и кораби в залива Цияозу от японския хидроавионосец „Уакамия”. Обсадата на Цинтао е кулминацията на същинските военни действия, която се осъществява на 7 ноември и завършва с капитулацията на немските колониални сили.
Германски войски в Цинтао.
Събития от 1915 г.
През февруари 1915 г. морски пехотинци от японския флот, който се намира в Сингапур потушава бунт на индийски войници срещу британското правителство. Тъй като съюзниците на Япония са твърде заети с воденето на войната в Европа, тя решава да консолидира позицията си в Китай като поставя своите „Двадесет и едно искания” на китайския президент Юан Шикай през същия месец. Ако бъдели изпълнени, Китай щял да се превърне в японски протекторат на цената на още привилегии, на които се радвали европейските сили, които също имали сфери на влияние в страната. Главно поради бавното водене на преговори и назряващите антияпонски течения в САЩ , Япония се принуждава да оттегли някои от по-сериозните искания за концесии, военни съветници и ресурси и договорът с Китай е подписан на 25 май.
През 1915-1916 г. Германия се проваля в опитите си да подпише сепаративен мир с Япония. На 3 юли 1916 г., Русия и Япония подписват договор, според който всяка от страните се задължава да не подписва сепаративен мир с Германия и да си окаже помощ, ако нейна сфера на влияние в Далечният изток бъде застрашена от трета страна. Този договор подпомага утвърждаването на японската хегемония над Манджурия и Вътрешна Монголия.
Хидроавионосецът „Уакамия”.
Събития от 1917 г.
На 18 декември 1916 г. британското адмиралтейство отново моли Япония за военна помощ. Два от четирите крайцера на Първа Специална Ескадра в Сингапур биват изпратени в Кейп Таун (Южна Африка), а четири миноносеца в Средиземно море и закотвени в Малта. Адмирал от запаса Сато Козо на крайцера „Акаши”, заедно с 10-то и 11-то подразделение миноносци (8 на брой) пристигат в Малта на 13 април 1917 г. По пътя си те минават през Коломбо (Шри Ланка) и Порт Саид. Втора ескадра била съставена от 17 кораба – 1 крайцер , 12 миноносеца, 2 бивши британски миноносеца и 2 по-малки кораба. Нейна задача била да ескортира транспортни кораби с войници, както и да се справя с подводници по пътя. Японската ескадра охранява всичко 348 курса от Малта, ескортирайки 788 кораба и всичко 700 000 войници, с което допринася много във военните усилия. Тя спасява 7075 души от потъващи или повредени кораби. Заради помощта Британската империя признава японските придобивки в Шандун и тихоокеанските острови на север от екватора.
Когато Съединените щати влизат във войната на 6 април 1917 г., японци и американци се отзовават на една и съща страна, макар и силните им противоречия относно Китай и съревнованието за влияние в Тихия океан . Това води до договореността „Лансинг-Ишии”,подписана на 2 ноември, която имала за цел да изглади обтегнатите отношения между двете страни.
Събития от 1918 г.
През 1918 г. Япония продължава да разширява привилегиите и влиянието си над Китай посредством заемите „Ншихара” (заеми, отдадени на Бейанската китайска армия, връщани по неизгодни условия за китайците). След разпада на Руската империя и Болшевишката революция, Япония, заедно със САЩ изпраща войски в Сибир за да подпомогнат водача на белогвардейците – Адмирал Александър Колчак срещу Червената армия. По време на интервенцията, японското командване планира да изпрати повече от 70 000 войници, които да окупират Сибир чак до езерото Байкал на запад. Планът обаче не бил осъществен главно заради несъгласието на САЩ.
Към края на войната, Япония изпълнявала поръчки за военни припаси към Съглашението. Военният бум довел до развитието на индустрията, увеличил износа и помогнал на страната за първи път да се превърне от страна-длъжник в страна заемодател. Това обаче довело и до инфлация. През август 1918 г. избухват оризовите бунтове вследствие на нея.
Събития от 1919 г.
Япония посреща 1919 г. като държава от „Голямата четворка” на конференцията във Версай. На страната е разрешено да получи постоянно място в Обществото на народите (Предшественик на ООН) и на конференцията е санкционирано правото и да получи немските колонии в Шандун. Немските тихоокеански острови и се отдават като подмандатни територии. Макар сравнително малката роля, която Япония изиграва в Първата Световна война и отказа на западните демокрации да признаят расовото равенство на японския народ, тя се превръща във велика сила. Просперитета от военните години обаче не се запазва за дълго. Макар и леката индустрия да била подсигурена с част от световния пазар, страната отново изпада в дефицит и взема заеми. Това е само част от причините, които водят до развитие на японския милитаризъм от 1920 и 1930 г.
Японски военен гроб в Малта в чест на загиналите през Първата Световна война.
Япония участва в Първата Световна война от 1914 до 1917 г., като една от водещите сили в Антантата и изиграва важна роля като охранява морските пътища в Южния Тих океан и Индийския океан срещу немския имперски флот. От политическа гледна точка, Япония успява да разшири зоната си на влияние в Китай и да бъде призната за велика сила в следвоенната ера..
Събитията от 1914 г.
На 7 август 1914, японското правителство получава официално заявка от британското за помощ срещу германските сили на имперския флот в и около китайски води. Япония изпраща ултиматум на Германия на 14 август , който остава без отговор и заради това първата обявява война на Германската империя на 23 август.
Японските сили бързо окупират германските колониални владения и подмандатни територии в Далечния изток. На 2 септември 1914 г., японските войски дебаркират в китайската провинция Шандун и обграждат германското поселище в Цинтао.
През октомври, действайки независимо от правителството, японския флот превзема няколко германски колонии в Тихия океан, Марианските, Каролинските и Маршаловите острови без реална съпротива. По това време японския флот извършва за първи път в историята военни излитания от кораби срещу немски цели в провинция Шандун и кораби в залива Цияозу от японския хидроавионосец „Уакамия”. Обсадата на Цинтао е кулминацията на същинските военни действия, която се осъществява на 7 ноември и завършва с капитулацията на немските колониални сили.
Германски войски в Цинтао.
Събития от 1915 г.
През февруари 1915 г. морски пехотинци от японския флот, който се намира в Сингапур потушава бунт на индийски войници срещу британското правителство. Тъй като съюзниците на Япония са твърде заети с воденето на войната в Европа, тя решава да консолидира позицията си в Китай като поставя своите „Двадесет и едно искания” на китайския президент Юан Шикай през същия месец. Ако бъдели изпълнени, Китай щял да се превърне в японски протекторат на цената на още привилегии, на които се радвали европейските сили, които също имали сфери на влияние в страната. Главно поради бавното водене на преговори и назряващите антияпонски течения в САЩ , Япония се принуждава да оттегли някои от по-сериозните искания за концесии, военни съветници и ресурси и договорът с Китай е подписан на 25 май.
През 1915-1916 г. Германия се проваля в опитите си да подпише сепаративен мир с Япония. На 3 юли 1916 г., Русия и Япония подписват договор, според който всяка от страните се задължава да не подписва сепаративен мир с Германия и да си окаже помощ, ако нейна сфера на влияние в Далечният изток бъде застрашена от трета страна. Този договор подпомага утвърждаването на японската хегемония над Манджурия и Вътрешна Монголия.
Хидроавионосецът „Уакамия”.
Събития от 1917 г.
На 18 декември 1916 г. британското адмиралтейство отново моли Япония за военна помощ. Два от четирите крайцера на Първа Специална Ескадра в Сингапур биват изпратени в Кейп Таун (Южна Африка), а четири миноносеца в Средиземно море и закотвени в Малта. Адмирал от запаса Сато Козо на крайцера „Акаши”, заедно с 10-то и 11-то подразделение миноносци (8 на брой) пристигат в Малта на 13 април 1917 г. По пътя си те минават през Коломбо (Шри Ланка) и Порт Саид. Втора ескадра била съставена от 17 кораба – 1 крайцер , 12 миноносеца, 2 бивши британски миноносеца и 2 по-малки кораба. Нейна задача била да ескортира транспортни кораби с войници, както и да се справя с подводници по пътя. Японската ескадра охранява всичко 348 курса от Малта, ескортирайки 788 кораба и всичко 700 000 войници, с което допринася много във военните усилия. Тя спасява 7075 души от потъващи или повредени кораби. Заради помощта Британската империя признава японските придобивки в Шандун и тихоокеанските острови на север от екватора.
Когато Съединените щати влизат във войната на 6 април 1917 г., японци и американци се отзовават на една и съща страна, макар и силните им противоречия относно Китай и съревнованието за влияние в Тихия океан . Това води до договореността „Лансинг-Ишии”,подписана на 2 ноември, която имала за цел да изглади обтегнатите отношения между двете страни.
Събития от 1918 г.
През 1918 г. Япония продължава да разширява привилегиите и влиянието си над Китай посредством заемите „Ншихара” (заеми, отдадени на Бейанската китайска армия, връщани по неизгодни условия за китайците). След разпада на Руската империя и Болшевишката революция, Япония, заедно със САЩ изпраща войски в Сибир за да подпомогнат водача на белогвардейците – Адмирал Александър Колчак срещу Червената армия. По време на интервенцията, японското командване планира да изпрати повече от 70 000 войници, които да окупират Сибир чак до езерото Байкал на запад. Планът обаче не бил осъществен главно заради несъгласието на САЩ.
Към края на войната, Япония изпълнявала поръчки за военни припаси към Съглашението. Военният бум довел до развитието на индустрията, увеличил износа и помогнал на страната за първи път да се превърне от страна-длъжник в страна заемодател. Това обаче довело и до инфлация. През август 1918 г. избухват оризовите бунтове вследствие на нея.
Събития от 1919 г.
Япония посреща 1919 г. като държава от „Голямата четворка” на конференцията във Версай. На страната е разрешено да получи постоянно място в Обществото на народите (Предшественик на ООН) и на конференцията е санкционирано правото и да получи немските колонии в Шандун. Немските тихоокеански острови и се отдават като подмандатни територии. Макар сравнително малката роля, която Япония изиграва в Първата Световна война и отказа на западните демокрации да признаят расовото равенство на японския народ, тя се превръща във велика сила. Просперитета от военните години обаче не се запазва за дълго. Макар и леката индустрия да била подсигурена с част от световния пазар, страната отново изпада в дефицит и взема заеми. Това е само част от причините, които водят до развитие на японския милитаризъм от 1920 и 1930 г.
Браво, браво, имахме нужда. За ролята пък на принц Сайонджи на Парижката мирна конференция определено би било хубаво да се поговори, както и за делегацията ръководена от барон Макино, бивш външен министър и граф Чинда, посланика във Великобритания. Резултатите са били на ръба. Но пък добра дипломация и успехът е видим.
Comment