Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Битката край Лодз, ноември 1914

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Битката край Лодз, ноември 1914

    Варшавското сражение завършило с оттеглянето на германци и австрийци от Великополша. Руснаците не успели да обкръжат противниковите сили, но все пак се чувствали горди с това, което нарекли "стратегическа хитрост" - бързото си изтегляне и разгръщане по Висла и край Ивангород (Демблин) и Варшава. Пред руското командване отново се появявал въпросът: Накъде? В Ставката нямоло съмнения, трябва да се настъпва в Германия. Веднага било сформирана централна група от ²² и V армии. На 2 ноември излязла и необходимата директива. Сибирските, Туркестанските и Кавказките корпуси отново изиграли, както и през цялата война, ролята на попълнение, резерв и ударен чук. Тръгващата армия се движела по посока Бреслау и Позен (Познан) към Берлин.

    Има обаче две обстоятелства, пречещи на този план. Руските войски, първо, трудно се движели, а скоростта им била изключително ниска. При Варшавското сражение руснаците все пак имали жп линии. В западна Полша, първо заради тяхното оттегляне през август, а после и заради оттеглянето на Хинденбург, линии не останали. Имало само два моста на Висла. Втората причина била новата офанзива на свръхактивния Людендорф. И този път германската цел била да се заобиколят руснаците в тил и да се удари по снабдителната им база във Варшава, само посоката била друга- от фронта по Варта, край Торн, на юго-изток. Девета армия била съсредоточена там в пълен състав към 10 ноември. Сега тя се състояла от 11 пехотни дивизии и се командвала от Макензен. Хинденбург от 1 ноември бил Оберост.

    Очаквайте продължение! (особено любителите на котлите и техните пробиви в стил Втората световна война)


    Карта
    Last edited by von Danitz; 20-09-2009, 18:44.

    #2
    Тази руска мания да се атакува, след като недъзите на армията им лъсват под Таненберг е учудваща. Може би е оправдана, но май още тогава се е видяло, че руските войници дори и добре командвани, което е рядкост в тази война са обречени да бъдат пушечно месо за спасението на Франция.
    Логистиката винаги е била дълбоко подценявана в Русия, вероятно и заради икономическите реалии в империята.

    Comment


      #3
      багатур написа Виж мнение
      Тази руска мания да се атакува, след като недъзите на армията им лъсват под Таненберг е учудваща. Може би е оправдана, но май още тогава се е видяло, че руските войници дори и добре командвани, което е рядкост в тази война са обречени да бъдат пушечно месо за спасението на Франция.
      Логистиката винаги е била дълбоко подценявана в Русия, вероятно и заради икономическите реалии в империята.

      Манталитет - в Русия (СССР) никога, още откак е създадена през ²Х век, не се е ценял човешкият живот. Затова руснаците винаги са печелели (или губили) войните си огромен брой човешки жертви.

      Comment


        #4
        Логистиката е била "дълбоко подценявана" от всички армии по това време, ако може така да се каже. За първи път са се мобилизали такива огромни армии, трябвало е да се снабдяват редовно с храна, муниции, фураж за конете, медикаменти и т.н. и се оказва че само в районите с гъста ЖП мрежа това е било безпроблемно, а в момента в който която и да е тогавашна армия се отдалечава на няколко десетки километра от най-близката гара, снабдяването и започва да куца. Просто ЖП транспортът е бил единственият с достатъчен капацитет в този момент. Например цялата немска армия в началото на войната е разполагала с около 1600 камиона. Даниц ще ме поправи, ако греша.
        "No beast so fierce but knows some touch of pity."
        "But I know none, and therefore am no beast."

        (Richard III - William Shakespeare)

        Comment


          #5
          "Лодьзинская операция 1914, 29.10/11.11/-11/24/11., герм.-австр.войск на рус.-герм. фронте в 1 мир.войне с целью окружит и разгромить 2-ую и 5-ую рус.армии Северозападного фронта /Н.В.Рузский/в районе Лодзи. Рус.войска упорной обороной сорвали план герм.командования. Наносившая гл.удар 9-я герм.армия понесла значительние потери,част ей сил попала в окружение,из которого смогло вьiрваться лиш небольшое количество войск. Лодьзинская операция характеризовалась маневр.действиями и встреч.сражениями." Военний енциклопедический словарь, Москва, Военное издательство,1986.

          Comment


            #6
            @Мурамаса, защо сега тоз пост енциклопедичен, за пригледност ли? Или извън съветската енциклопедия не щеш друго да знаеш? Или ти е по приятна руската реч и текстове? Или позициите залегнали в тази статийка от 1986 година ще защитаваш? Като цяло не схващам.

            @Динаине, колите им наистина са нещо такова като количество, има по една транспортна колона на армия на Запад и по една колона за кавалерийска дивизия, та общо 18 колони. Тези камиончета се грижат за пощата общо взето. Леките автомобили са за съобщения и превоз на вип персони. Горивото пак се пази за авиация и подводници а не за Kraftfahrtruppen. В 8-а армия и дълго време на Изток изобщо липсва тежкотоварен авто-транспорт. Бедността откъм автомобили дори е част от критиките на фон Кул, началник щаба на 1-а армия за неуспеха на "Шлифенистиката". Много го впечатляват зуавите на таксита.

            Железопътният транспорт си е направо половината военна наука тогава.
            Last edited by von Danitz; 21-09-2009, 10:05.

            Comment


              #7
              Първоначално операцията на германската армия не започва специално срещу Лодз. Подобно на Варшавската битка, първите цели са далеч оттам, по-скоро по направление на река Бзура, западен приток на Висла (мястото където през септември 1939 поляците провеждат единствените си смислени контраатаки) към Кутно, после операциите се преместват на юг. През това време по Варта руското настъпление е задържано от два импровизирани корпуса "Позен" и "Бреслау" и кавалерия прехвърлена от Франция - ² и ²²² КК. Руснаците тук също действат предимно с кавалерия, която дори на места преминава Варта и навлиза на територията на Германия. Но руснаците са с изтощени от преходите пехотни части и конницата не може да се закрепи на западния бряг сама.

              Германците имат притеснения и за източния си фланг при настъпление на юг, тъй като там започва да се съсредоточава, но по маниера му, твърде бавно Раненкампф и вече добре известната ви ² армия. Германците всъщност изпреварват удара му само с денонощие. Планът на Макензен е да се "отмести" ² армия оттатък Бзура, след което да удари по тила на ²² армия, като я одреже от снабдяване от Изток. По време на удара в стика между двете руски армии бил само V Сибирски корпус (генерал Сидорин)и Сборната казашка дивизия. Руснаците буквално проспиват тяхното помитане от три усилени германски АК (² резервен, ХХ армейски и ХХV резервен с 3 гвардейска пехотна дивизия) и кавалерията на Фромел в битката при Ковно. Набързо прехвърлят още един сибирски корпус (V² на генерал Васильов), който идва точно навреме не да спаси другарите си, а на свой ред да бъде пометен. Така към 12 ноември фундаментът на ²² руска армия от север е срутен, без тя да е участвала дори в сражението. Това окончателно срива и без това съмнителния авторитет на Раненкампф. 2-ри армейски корпус от ²² армия под командването на генерал Чурин се опитва да задържи "фалангата на Макензен" като се загнездва в самия град Кутно. Но въпреки, че на германците разрязват на две Северозападния фронт на руснаците, в Ставката или в щаба на Рузский пак не реагират. Обстановката явно все още не им е ясна. Към 13 ноември руснаците предполагат, че германците едва започват прегрупиране и че с боевете на северния фас само прикриват това си движение. Така, те пропускат , че близо 170 хилядна групировка на противника поетапно изтребва 120 хилядните 3 корпуса в стика между ² и ²² армии на северния им фланг. В това време 300 хиляди руснаци западно с костенурска скорост се движат към Силезия. Други 200 хиляди клечат пред Бьом-Ермоли и Данкл край Ченстохов и съответно Краков.

              Ще бъде продължено.

              Comment


                #8
                И така, на 11 ноември корпусите на Макензен стоварили вала на своята артилерия върху сибирските подразделения в стика между Първа и Втора руска армии. Като цяло в западната част на Великополша руската армия превъзхождала германската, като имала 24 пехотни срещу 15 германски, част от които в непълен състав. Винаги трябва да се има предвид, че руската дивизия като личен състав била в съотношение 3 към две към щатната германска, но и отстъпвала в артилерия.

                Чак в четвъртия ден на сражениенията, Ставката оценила положението като кризисно. Германците вече имали преимущество и се възползвали от него на терена. За щастие на Петроград, руското командване веднага преценило, че при таково развитие на обстоятелствата е необходимо спешно отстъпление, отново. Заповедта да се излезе от съприкосновение бил изпълнен доста ефективно от Втора армия. За два дни тя влязла в Лодз, град с припаси и индустрия, изоставяйки "Западния поход". В същото време армията на Плеве, бившият български военен министър, Пета, се прехвърлила от южния на северния фланг на руския фронт и подготвила контраудар заедно с Първа армия. В резултат германците трябвало да търсят нов път. Фланговете им били заплашени и от север и от юг.

                генерал от пехотата Рихард фон Шефер-Боядел

                ХХV резервен корпус на генерал Рихард фон Шефер-Боядел, получил заповед да обкръжи Лодз от изток и после от юг. Рискована работа, но не и за този корпус. В този момент , към 20 ноември Плеве ударил от Изток с цялата си армия. До Първата световна и и през цялото и продължение обкръжението вече се е смятало за поражение. Войските не са имали средства да живеят и се бият в чувал. Температурите паднали до - 20 градуса. В така наречения от руснаците "наслоен пирог" или обкръжението източно от Лодз, при Бжежини, попаднали ХХV резервен, 3-а гвардейска дивизия на генерал Карл Лицман, ² кавалерийски корпус на фон Рихтхофен, и части от 72 ландверна бригада. С тях имало 10 хиляди руски пленници и пленена артилерия от двата Сибирски корпуса, както и 2 хиляди ранени(Според Джефри Джукс, Geoffrey Jukes-16 хиляди пленници и 64 руски оръдия). Липсвало връзка с командването. Генерал Данилов заповядва подготовката на композиции за 50 хиляди пленници, които руснаците очакват просто да вземат.

                За една нощ Шефер-Боядел показва забележителните си организационни и командни способности. Силите му се престрояват под единното му командване в нещо като каре, в средата на което са пленниците, обоза и ранените. Кавалерията прикрива тила. Кавалеристите на Рихтхофен действат толкова активно, че руснаците, които би трябвало да преследват измъкващия се противник, смятат, че са пред ново настъпление и се окопават. Руските разунавателни самолети смятат и руските пленници за германски части и съобщават за много по-големи сили на противника от действителните. Пробивът се извършва в северо-източно направление край Лович, на 24 ноември. Там е пак само една руска дивизия, 6 сибирска стрелкова от злощастната Първа армия. През ноща германците вземат отново Бжежини, отхвърляйки слабите сили на генерал Генинг, който получава нещо, което на английски е "nervous collapse", предполагам, нервен срив. Германците се измъкват заедно с пленниците. Раненкампф, най-накрая доказал и подпечатал пълната си некадърност е сменен.

                Така завършва този епизод "първи" от безкрайните после "зимни кампании" и първият плаващ чувал в историята се прибира при своите. Руснаците пак не влизат в Германия, германците пак се обявяват за победители, без да вземат територия. Победители като че ли са австрийците, които скоро след това печелят последната си самостоятелна победа, при Лиманова и Лапанув, градчета в Карпатите. Войната вече не била същата като цяло. Шефер-Боядел, който доста я е променил, през юни 1915 става комендант на Варшава. Pour la Merite получил от кайзера още на 2 декември.
                Last edited by von Danitz; 24-09-2009, 10:40.

                Comment

                Working...
                X