Варшавско-Ивангородското сражение, октомври 1914

[zmaj]

Обикновено за едно сражение се съди по резултатите. В случая, те са по-скоро в полза на руснаците. Загубите, които търпят от 9-та армия, са компенсирани от австрийските неуспехи и последвалото оттегляне на германците.
Един от най-големите страхове на Ставката е руските армии в полската издатина да не попаднат в чувал и обкръжение. Макар реално такъв маньовдър да е трудно осъществим поне през есента на 1914-та. Предполагам, затова и в първата фаза на сражението руските части се грижат повече за оттеглянето си, а не толкова за прекия сблъсък с противника.

По повод объркването за сибирския корпус. Направих си труда да проверя къде чел подробностите. Инфото е от "German High Command", Aspray, и наскоро отпечатаната на български език /която вече споменах в един друг пост/ книга на Дейвид Стивънсън.
Там безвъзвратните загуби /убити/ на германците са 36 хиляди. За съжаление, за обкръжението на сибирския корпус не дават номерацията му, само споменават, че се предали в плен около 136 хиляди. Може и да е печатна грешка. Не споря.

[von Danitz]

Обикновено за едно сражение се съди по резултатите. В случая, те са по-скоро в полза на руснаците. Загубите, които търпят от 9-та армия, са компенсирани от австрийските неуспехи и последвалото оттегляне на германците.
Един от най-големите страхове на Ставката е руските армии в полската издатина да не попаднат в чувал и обкръжение. Макар реално такъв маньовдър да е трудно осъществим поне през есента на 1914-та. Предполагам, затова и в първата фаза на сражението руските части се грижат повече за оттеглянето си, а не толкова за прекия сблъсък с противника.

Но пък интересно се получава, как руснаците и в това и в следващото сражение - за Лодз, който пък губят след сражението, все уж за настъпление в сърцето на Германия се готвят. Т.е. мисълта ми е, че извън плоскостта "настъпихте-отбихме ви"-ерго сме победители, идва логиката на косите удари в избрана от германците посока, която за руснаците остава неразгадаема, някога и след започването на боевете. А всъщност, ако погледнеш на тази операция като диверсия, като втурване извън логиката на фронтове и флангове, германците успяват на 95%. Само не успяват да си приберат черешката, в случая Варшава. Иначе пленници, оръдия, изненада, тактически успехи, също са налице. И стратегически, той като руснаците така и не осъществяват лелеяната операция в Силезия. Но идва тънкостта с оперативния успех, и там вече руснаците печелят. Т.е. по средата. Малко объркано се получи, извинявам се за което, но мисля, че при резултатите винаги някак академично-енциклопедоцентрично подхождаме. Т.е. даваме определения и после гледаме дали фактите отговарят на тях. А Хинденбург всъщност си действа съвсем по каноните на Фридрих Велики от 7-годишната война. Влиза в избрана територия, нафуражира се докато може, като види трудности- назад, и така до следваща кампания. Тук по месеци, буквално същите коси удари.

[zmaj]

Съгласен. Само с уточнението, че и след Лодз руснаците мислят за втурване в Силезия. Едва след Горлице събитията излизат извън контрол.
Иначе, ми се струва, че като говорим за сражението за Ивангород и Варшава е хубаво да споменем и последвалата битка за Лодз. Там вече наистина става въпрос за чисто неумение и пасивност от руска страна.

Макар че наистина е странно колко месеци минават само в закани и подготовки на "великата офанзива" към сърцето на Райха, която така и не става факт...

Не знам защо, но като че ли след Наполеоновите войни така и не се появява достатъчно талантлив руски генерал, който да командва повече от корпус. Изключвам Брусилов, но и той е частен случай...

[von Danitz]

Витгенщайн, Дибич, Тотлебен, Скобелев, а в тази война Алексеев, Юденич и Плеве с някои уговорки.

[zmaj]

Витгенщайн, Дибич, Тотлебен, Скобелев, а в тази война Алексеев, Юденич и Плеве с някои уговорки.

Е, да, но няма блясък. Успехи срещу османската империя /някои от които на кантар/ , фиаско в Кримската и Руско-японската. И при Екатерина Втора е имало бездарни фаворити, но някак нещата са вървели. При Николай Втори работата е неспасяема... Затова и никой не си мърда пръста да го спаси от абдикацията...