Скоро се натъкнах на такова сведение. И се сетих че скоро имаше сведение за американски участник, па рекох да попитам някой знае ли какво става с тези хора у нас.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Има ли българи живи участници в ПСВ ?
Collapse
X
-
tonev написа Виж мнениеСкоро се натъкнах на такова сведение. И се сетих че скоро имаше сведение за американски участник, па рекох да попитам някой знае ли какво става с тези хора у нас.
Най-стария Бг гражданин беше една баба с турско име на 104г. ли ? ...нещо такова...
-
Гост
Магдалина Русева от Благоевград на 106 години е в момента мисля най-старата.
А иначе ти говориш за Фейме Асанова,но тя мисля се спомина отдавна.
А колкото до въпроса който е поставен в темата-едва ли.Няма как да стане.Сега трябва да са минимум на 109 години.
Comment
-
Когато служех през 1995, редовно четях вестник "Българска армия", държа да отбележа ,че никога не съм го използвал не по предназначение (т.е. в WC).
В един брой не помня дали беше 95 или 96-та имаше една статия за П.С.В., в която пишеше за последния жив български офицер от нея. Той беше на около 90-95 г. ,но със сигурност помня още ,че имаше и 15 до 20 живи участника подофицери и войници.
Много вода изтече от тогава ...сигурно са починали . Бог да ги прости !
Comment
-
Гост
ETH BEHTI написа Виж мнениеМного вода изтече от тогава ...сигурно са починали .
То вече и хората,които са участвали във ВСВ взеха съществено да оредяват,та камо ли за първата.Все пак дори и те сега са на минимум 84-85години.
Comment
-
Много съществено и ценно е да се събира информация под формата на разкази, разбира се, от такива хора- за ПСВ вече не, останали са няколко за този наш свят, но за ВСВ все още има много преживели и воювали в нея. Всеки ден от тях си заминават мнозона от старост и затова и затова всеки един контакт записан на хартия или чрез диктофон, мобилен телефон е нещо безценно като информация, а и много интересно, разказано, от пеживял събитията човек. Така че не прпускайте малкото моменти на тези хора, в които те с гордост и удоволствие ще ви разкажат за миналите отдавна гоини, забрвени и непотърсени от никой...
Знаете ли, единия от дядовците ми почина през 1992-ра. Беше счетоводител, аз наследих професията му 12 години по-късно. Та той, малко преди да почине, седмица-две, отвори пред мен една стара кутия, в която е съхранявал 47 години своите снимки от войната. Бяха стари, неизбелели поради осторожното съхранение. Тогава разбрах, че той е бил офицер, при това капитан, сражавал се по целя път на българската армия до Виена, раняван е няколко пъти, като парче от шрапнел е неизвдено тогава от бедрото му и тояй си го занесе в гроба...
Той знаеше, че ще умре скоро, беше болен от странен рак, и се опитваше да разкажа всичко неразказоно от него, отнасящо се до всичките му спомени...
...Тогава извади кутията със снимки, в стаята бяхме аз и леля ми и започна да разказва коя снимка от къде е и какво се е случоло там, докато неговата част е воювала. След 10-тина минути аз си хванах колеото и отидох при моите аверчета за да правим щуротий, а леля ми отишла да пуши навън и после да гледа телевизия в друга стая. Така и го заварихме моя дядо на следващата сутрин- заспал, а снимите от кутията- разпъснати край него. Две седмици по-късно той почина...неразказал на никой своите историй от войната...само знех, че бил капитан и е убил един германец в бой...След това гледах въпросните снимки, открих и кутия с ордени, които е получил след войната и по време на нея, но го нямаше човекът, който да говори за тях. Беше си заминал, заедно със спомените и исторята си, заедно с онези години за които всички ние сме тук...Last edited by peterpetroff; 28-06-2009, 19:33.GOTT MIT UNS!
Comment
-
peterpetroff написа Виж мнениеМного съществено и ценно е да се събира информация под формата на разкази, разбира се, от такива хора- за ПСВ вече не, останали са няколко за този наш свят, но за ВСВ все още има много преживели и воювали в нея. Всеки ден от тях си заминават мнозона от старост и затова и затова всеки един контакт записан на хартия или чрез диктофон, мобилен телефон е нещо безценно като информация, а и много интересно, разказано, от пеживял събитията човек. Така че не прпускайте малкото моменти на тези хора, в които те с гордост и удоволствие ще ви разкажат за миналите отдавна гоини, забрвени и непотърсени от никой...
Аз пък имам друг проблем. Преди много години аз и братовчед ми записахме много спомени на нашия дядо на касетофон. Сега смятаме да ги прехвърлим на дискове. Иска ни се обаче да открием някой, който да "набере" всичко това като текст.
Някой чувал ли е да се предлагат подобни услуги някъде?
Comment
Comment