Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Карпатския фронт на румънците 1916

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Карпатския фронт на румънците 1916

    Да, ще го разгледаме. Работя по въпроса. Но вижте, колко страшна сила сме ние, българите, ако Ръсате знаеше, ако полковник Петков видеше...

    Англоезичната Уикипедия е сравнително богата и подробна. И как иначе? Но, уви, дори и на тях битката при Роте тур и безпримерния поход на Алпийския корпус по билото в обход на Втора румънска армия, под ръководството на Фалкенхайн, не е по силите. Далечна и мъглива е Трансилвания, непознаваем и необятен е Източния фронт.

    Цитат:
    Eight days later, two Bulgarian divisions of mountain troops nearly cut off an advancing Romanian column near Hermannstadt (modern day Sibiu). Defeated, the Romanians retreated back into the mountains and the Bulgarian troops captured Turnu Roşu Pass.
    :argh:

    Нашите!!! Кои са ни тия планински дивизии?! Планинската ли??? Това първоаприлска шега ли е? Да им пиша ли, да си погледнат източника. Или българско е синоним на "германско"?

    Ето вижте http://en.wikipedia.org/wiki/Romania...n_(World_War_I)

    #2
    Даниц, тая Википедия е толкова ненадеждна, че просто няма накъде!
    Германците казват, че са пленили на о. Лерос 600 англичани,а Википедията казва, че са 1 348!
    Аз имам каталог на "Ягдпантера" където дават даже чертежи на зъбчатките на трансмисията и казват произведени 382 бр., даже изреждат номерата на шаситата. Голум казва 425! То не е виновно момчето, защото е видяло тази цифра някъде (може и от Википедията). Така, че изобщо не се учудвай!
    А сега ще сканирам две неща и ще ги постна. Те са за трансилванския фронт.
    Бойно разписание на румънската армия и карта на дислокацията им.
    Last edited by еМГето; 02-04-2008, 22:17.

    Comment


      #3
      Хубаво, а от коя книга е това, къде е издадена, кой я е писал и коя година е пусната? А?

      Comment


        #4
        "Исторически преглед на Общоевропейската война и участието на България в нея" от А.(танас) Христов, генерал-майор о. з. Издадена в София, Печатница на армейско военно издателство, 1925. Отгоре е написано
        ¹ 32 Военна библиотека ¹ 32.

        Comment


          #5
          Имаше един потребител, на форума, много го харесва Христов. За конкретното сражение, при Черваната кула, можем да ползваме тази карта.

          Comment


            #6
            Там има нова румънска дивизия (23-та). Тя е била в процес на формиране и не участва в графика на Христов. Вероятно е прехвърлена преди да завърши формирането си, но колкото и дивизии да прехвърлят, те не са войнствени хора!

            Comment


              #7
              23 пехотна дивизия на румънците от началото на войната си е част от Олтенския (или ² армейски корпус) на генерал Поповичи, заедно с 13 пехотна дивизия.На десния им фланг при настъплението към Херманщад (Сибиу по румънски) 1 кавалерийска (каларашка) бригада. Резерви, нямат.
              2 армия също има пропуски в приложения от генерал Христов боен ред, но това са допустими работи Не като да пратиш две български планински дивизии в Карпатите. По темата аз ще приложа сведения от спомените на Фалкенхайн за тези операции, преди два месеца се сдобих с тях на смешна цена, но на румънски чета бавно и мъчително, все пак обаче с речника на дядо ми, схващам "кой върши действието". Има и по обстойна карта, на която ясно личи обхвата нагоре в планината на Алпийския корпус. Това е брилянтен пример, изобщо, за какво служат планинските войски. Но хората като чуят корпус и веднага си викат, "ясно, две дивизии"..а всъщност това са две ... 3 батальонни бригади. Ще ползвам и фон Лееб-овата "Отбрана", в частта за тази операция, достъпна на Гугъл буукс без права. И трето, на grwar-а има още една детайлна статия, на Попов, включваща и сраженията при Херманщад, Кронщад и преминаването през прохада Вулкан във Влахия на Девета германска армия.

              Кралство Румъния влиза във войната на страната на Антантата на 27 август 1916. Но не може да се каже, че Централните сили не са готови за това. Германският началник на ОНL фон Фалкенхайн от близо година мисли по въпроса и дори има готови планове. Разбира се, те се различават от тези на щабовете във Виена и за това румънското настъпление, макар и не много уверено, в началото има известен успех. Но Фалкенхайн, най-малкото защото го е предсказал, получава командването щаба на Девета германска армия. В нея са включени постепенно 187 германска и 76 резервна дивизии, Алпийския корпус, 51-я австро-унгарска дивизия, 2 отделни австрийски пехотни бригади (144 и 145), 2 кавалерийски дивизии - 1 австрийска (хусарска) и 3 германска (ген. Шметтов). Фронтът на армията е 200 км, но главните и сили се съсредоточават в района на Петрошани – Карлсбург - Херманштад. От Петрошани до Дунав (почти 100 км) фронтът е всъщност заслон, прикрит от 1 (145) бригада в долината на р. Черна (друга Черна!).

              Фалкенхайн пише по-късно:” В цялата история на войната трудно ще се намерят кампании, в които курсът на събитията толкова малко да се отклонява от направения първоначално план.” Разбира се, това е малко пресилено, имало е моменти на несигурност, особено около опитите на Девета армия на всяка цена да обкръжи ² румънски корпус. Силите на Алпийския корпус на генерал Крафт фон Делмензинген се оказват разпръснати и недостатъчно за прекъсване на връзките с Влахия през планинските проходи, а конницата на фон Шметов, всъщност се хвърля да изпълнява друга задача, така че от двете крила, едното наистина изпълнява задачата, но без да може да се задържи дълго време, а другото отсъства. Но това си е, все пак, истинска Bewegungskrieg – “Подвижна война” и за това е много интересна, тъй като става дума за 1916.
              Last edited by von Danitz; 03-04-2008, 13:41. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

              Comment


                #8
                Даниц, мисля, че не е възможно Христов да прави такава грешка. В неговото разписание са посочени всички румънски дивизии, но само до 20-та.
                Вероятно дивизиите с номера над 20 не са били на фронта към времето описано от Христов, па макар и да са били вече зачислени от рум. ген.
                щаб към съответните армии и корпуси.

                Comment


                  #9
                  23 пехотна дивизия
                  3 пехотна бригада (2, 42 пп)
                  Сборна бригада (44 пп, 1 граничен полк)

                  Принципно от 1 до 10 дивизия на румънците са първоразрядни. От 11 до 16 са второразрядни с 2 бригади, а от 16 до 23 са второразрядни с пехотна бригада и сборна бригада с териториални части. Всичко е свикано при мобилизацията. Но пак ти казвам, това не е толкоз страшно. Просто тази дивизия си я има. Води се че е свиквана в района на Бакау.

                  Comment


                    #10
                    Той не отрича, че са 23 (виж предната страница), но в разписанието не ги посочва къде са. Разбирам, че не е от особена важност. Ти на румънците им дай още пет дивизии, същата работа!
                    Last edited by еМГето; 03-04-2008, 17:27.

                    Comment


                      #11
                      Въпросната дивизия се сражава доста храбро срещу комбинираните атаки на ХХХ²Х корпус от Север и на Алпийския в тил. Но наистина, румънските дивизии не могат да се сравняват като качества и характеристики с тези на Централните сили. Макар че имат доста пехота - 16 батальона,във втораразредните се случва и 14, а само 1 дивизия е с 24 батальона, все пак са доста слаби откъм артилерия. Плюс това и ръководството на войските е много различно. На румънците не им липсват инициативни командири, но пък това се размива на повечето напълно безинициативни. И накрая, военния план на кампанията е напълно неясен. Те се бият за Трансилвания, но се страхуват много в Добруджа, като през цялото време държат и голям резерв край столицата си за всеки случай. И като резултат: "Който пази всичко, губи всичко." Ядат бой в Добруджа, защото може би и руския корпус не е много адекватен там, бити са на порции в южна Трансилвания, в две последователни сражения, на север, войските им от така наречената Северна армия( води се и Четвърта армия тук-таме), спират от само себе си, когато на юг нещата тръгват на зле и накрая дават и столицата си.

                      Но аз почнах за кампанията на север. Така наречените Трансилвански Алпи, там където оперира ² румънски корпус, не са много високи, но не са и ниски. Върховете са с височина около 2000м, плюс-минус 100, 200 метра (нещо като Витоша). През прохода през който преминават през края на август румънските войски има и ЖП линия, което улеснява марша им. Херманщад, желана от тях цел, е отбраняван, или по-скоро наблюдаван от хусарска бригада на австрийците. Като цяло, това направление на северния фронт на румънците е горе долу, в средата. На изток тяхната Втора армия се придвижва към Кронщад, също през планинските вериги и излиза в равното. Когато и двете им групировки излизат в равното те образуват връзка по между си, тъй като са близко, но тази връзка е кавалерийска - 1 бригада, и съвсем слаба, по поречието на река Олта.

                      Другият фланг, този на Първа армия, настъпва не на север, като другите, а на Запад, към Банат и долината на река Муреш. Връзката с него е възможна само през прохода "Червената кула".

                      Германското командване явно веднага очертава тези три направления и тъй като става дума за контраудар, който да спре румънското предвижване, а чак след това в заимодействие с Дунавската армия от България за преминаване в общо настъпление, се решава да се действа в центъра на общата диспозиция на румънците. Добър избор, тъй като ако спреш центъра им, двете крила си спират сами.

                      Общата картина на войната по това време е нерадостна за Германия. През септември, тежки атаки при Сома, от няколко дни вече и с танкове. При Вердюн, французите са наред. В Италия фронта се държи от съвсем малко сили. Удар е нанесен от Антантата и Македония. Фалкеанхайн има съвсем малко време и сили за да реагира. Германските дивизи се разтоварват до към 21-22 септември в Херманщад. На 25 септември един цепелин нанася удар по Букурещ. Това е нещо като символично начало на контраатаката.

                      За атаката Фалкенхайн формира от ход две корпусни групи , от ХХХ²Х корпус прави група фон Штаабс, която включва 187 германска и 51 австрийски дивизии, и група фон Шметов - двете кавалерийски дивизии и 76 резервна. Основният удар трябва да нанесе Штаабс, а Шметов да прекъсне връзката с Втора румънска армия на изток(виж приложените по-горе карти). Същевременно западно, Алпийския корпус с 5 батальона се изкачва до билото на Трансилванските Алпи и през гребена с звучното балканско име Негованул и дву дневен преход на чист планински въздух, благодарение на здравите си баварски обувки , да достигнат без пришки до прохода Червената кула и южно от него, до гара Вадулуй.

                      Един батальон алпийски егери се спуска и в тила на 23 дивизия на румънците по рида Саларе. Другите продължават пътя си и на 27 , срещайки съпротивата на етапните части на румънците, заемат набелязаните пунктове. Румънците не са проспали съвсем придвижването на планинските части, но странно изпращат два батальона с артилерия в долините, под ридовете по които се придвижват германците. Така са заобиколени. И с един удар целия ² корпус на румънската армия е откъснат в северните предпланини на Карпатите към Трансилвания.

                      Поповичи обаче не губи присъствие на духа в тази обстановка. Първо, веднага иска подкрепата и на дясностоящата от него 4 дивизия на Втора армия, после и от Първа армия оттатък планината. После сам организира с един полк от 23 дивизия настъпление от север. От юг помощта не закъснява, 5 батальона от 20 румънска дивизия, с артилерия започват да се разтоварват пред планинската гара.

                      От другата страна, Фалкенхайн и Щаабс не знаят много за постигнатия успех. Настъплението на германската пехота от Херманщад срещу фронта на румънците, макар и успешно, само ги изтласква в планините, а не това е целта. Фон Шметов пък, прекъсва връзката с Втора румънска армия, но трябва с кавалерия да се брани от настъпващата 4 дивизия на румънците. На егерите хич не им е весело. 5 батальона са притиснати жестоко и от север и от юг. До вечерта на другия ден те губят контрол и над прохода, и над гарата, макар че жп линията и шосето остават под картечния им обстрел.

                      Поповичи започва изтегляне. 13 дивизия бързо влиза в планината. 4 специално подбрани нейни батальони атакуват по склоновете егерите, но са отблъснати. Най-тежкото пак е при 23 дивизия, която се брани по фронта, по фланговете и в тил от 2 батальона егери. Бита е и от концентричния огън на германската артилерия. Към края на 29 септември обаче и те успяват да се измъкнат през Ротен тур и превалите източно от прохода.Корпусът временно губи боеспособност, но личния състав в голямата си част се измъква.

                      Германците на Щаабс все пак прекалено усърдни в началото, накрая са твърде бавни и завладяват позиции напуснати от противника. Егерите на фон Делмензинген са твърде малобройни да удържат целия фронт на обкръжението. Все пак работата е свършена. Центърът на румънския фронт рухва, с тяхното настъпление в Трансилвания е свършено.
                      Last edited by von Danitz; 04-04-2008, 11:36.

                      Comment


                        #12
                        Целият план за война на румънците е грешен. Той предвижда първо да се
                        разправят с австро-германците в Трансилвания(!), а след това да смажат България. С възприемането на този план те автоматически губят войната!
                        Половината румънска армия (12 дивизии) е оставена на юг. Това е колкото цялата българска армия! Плана е променян няколко пъти! Изобщо тежко и горко за тези, които имат за съюзник Румъния.

                        Comment

                        Working...
                        X