Италианско участие на Македонския фронт

[von Danitz]

Италианците са на Балканите от 1914, на практика преди да се включат официално във войната. Те превземат Вльора и Сазан. По това време Албания е напълно разкъсана. Югът и е окупиран от гърците, но там албански племенни вождове продължават някаква четническа борба. Северът е под контрола на Черна гора, а централните области, под сръбски. С включването на Италия във войната, има план за десантна операция срещу австрийците в Далмация, за да се помогне на сърбите, но генерал Кадорна не го удобрява, заради спомена от Лис.
Италианците съсредоточават до 100 000 души в Албания, с авиация и артилерия, в рамките на ХVІ корпус на генерал Фереро. Срещу австрийците те заемат позиции на река Вьоша, северно от Вльора. Но първите им операции са срещу гърците. Гърция по това време е на ръба на гражданска война, управлявана от две правителства. Антантата и съответно италианците покрепят Венизелос срещу крал Константин и действат в нещо като многомесечен преврат срещу верните му войски.

Италианските инжинери строят път през албанските планини, до Солун, което дава удобен канал за превоз на доставки за силите на Сарай. Срещу нас действат с една раздута дивизия - 35-та на генерал Петити. Тя се състои от три бригади - Калиарската, Сицилийската и Иврийската. Общо с тиловите части и артилерията са били около 30 хиляди души, на практика корпус. Британците се изказвали добре за италианците, французите също.

[resavsky]

През септември 1918 г. в състава на коя армия влиза тази дивизия?

[von Danitz]

При Гюйома са в състава на Източната армия, в долината на Долна Маковка, до западното "коляно "на Черна, заедно с 17 колониална френска. После пак, до септември са си все на Черна.

[MCP]

Нещо за италианска армия (в английски език):

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=117670&postcount=54

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=117671&postcount=55

[багатур]

Нашите дивизии тогава също са "раздути" като личен състав.през 1915г. 8 Тунджанска дивиз.ия е 42 000, по-късно 9 Плевенска 34 500, общо взето средно 30 000 души на дивизия. Не са ли прекалено тромави, трудни за управления тези съединения на дивизионно равнище? Коя е причината да са такива? Териториалната система на комплектоване, недостига на командни кадри....Ще съм ви благодарен ако ме осветлите по въпроса!

[gollum]

Може би причината е организационна. Сега се сещам, че някъде бях чел коментар по този повод за британските, френски, немски и белгийски дивизии. Та за белгийската армия се отбелязваше, че тъй като няма корпусно ниво на организация (за разлика от другите три), то дивизиите са по-големи, защото включват в себе си елементи, които при останалите армии са на корпусно, а не на дивизионно ниво. Възможно е причината да е същата.

[dibo]

За нашата армия причината е, че българската дивизия като организационна единица е готвена да се сражава с турски корпус.

[resavsky]

Преди Междусъюзническата война Михаил Савов трескаво започва да създава нови формирования:Серска бригада,Драмска бригада,Одринска бригада и Отделна бригада плюс 12 и 13 дивизия.За всяко едно от тези формирования е използван офицерски и войнишки кадър от старите съединения които естествено губят от боеспособността си в резултат от намаляването на личния си състав.А новосформираните така и не успяват да бъдат комплектовани и обучени до започване на военните действия.Като капак на всичко Савов организира цели пет армии като освен 4 армия всички останали са с ограничен потенциал способни да водят главно отбранителни действия.

[Николай]

Според закона от 1903 г. и мобилизационните планове, се е предвиждало всяка от деветте мирновременни дивизии да мобилизира корпус: т. е всеки от 36-те полка развръща с кадър от двете си дружини два военновременни полка от общо 8 дружини, всяка бригада се развръща в дивизия от две бригади по два полка, и всяка дивизия се развръща в пехотен корпус от две дивизии. Или с други думи 72-те мирновременни пехотни дружини при мобилизация се развръщат в общо 288 военновременни: 72 пех. полка, 36 бригади, 18 дивизии, 9 корпуса. При този план българските корпуси и дивизии биха били максимално близки до организацията на руската и австрийска армии, където полковете също са от по 4 дружини. През 1907-1908 г. обаче се преценява, че мирновременния кадър е напълно недостатъчен в близките поне 10 години да покрие изискванията на този план. Отделно тогава на власт е правителството на Демократическата партия на Малинов, което силно орязва военния бюджет. През 1908 г. тогавашните плановици със съгласието на началника на Щаба на армията ген. Назлъмов разработват един преходен, временен вариант - т.нар. сгъстени щатове. Корпусите са премахнати и се възприема идеята вместо 288, мобилизираните пех. дружини да бъдат намалени с една четвърт - 216, като дивизиите станат трибригадни - по 24 дружини и 6 полка в дивизия. Считало се е за временен вариант, а се получава така, че с тази тромава и неведнъж доказала непрактичността си структура армията ни воюва и в трите войни.
Много от критиците на този мобилизационен план са предлагали вместо дивизиите да се натоварват с прекалено много пехота (и прекалено малко модерна артилерия) да се възприеме тридружинната организация на пехотния полк, какъвто е бил случая в германската, френската, японската армии. Изтъквало се е, че тази структура би позволила с възможните 216 дружини да се формират все пак 9 корпуса от по 24 дружини, разделени на 2 дивизии от по 2 бригади от по 2 полка. Несравнимо по-гъвкава организация, напълно отговаряща и на най-добрите образци от онази епоха. За съжаление тези предложения са отминати без внимание. Необяснимо защо. А е имало възможност да се осигурят и подготвят за това време - между 1907 и 1912 - необходимия брой висши и генералщабни офицери за 18 дивизионни и 9 корпусни щаба.
Интересно е, че като един от основните изводи след двете балкански войни в тогавашната периодична литература се сочи преимуществото на тридружинната организация на полковете. Мобилизационния план, подготвен в края на 1914 г., е предвиждал при мобилизация 58-те мобилизирани пехотни полка да преминат изцяло на 3 дружини, като обаче се запазва трибригадната дивизия. Непосредствено преди мобилизацията обаче, някъде в края на август 1915, на генерал Жеков му хрумва неизвестно защо идеята 40-те мирновременни полка да мобилизират все пак по 4 дружини, а 18-те военновременни по 3. И става манджа с грозде... Нашите дивизии с тромавата си структура от по 3 пехотни и една артилерийска бригади на пръв поглед би трябвало да са равностойни и дори по-силни от по две сръбски, френски или английски дивизии. това впечатление обаче е измамно. Всъщност са много по-лошо снабдени с артилерия в сравнение с англо-френците. При настъплението в Сърбия през 1915 природните особености на терена пък на практика принуждават офанзивата да се води от отделните бригади, разкъсва се координацията при използване на гаубичната и планинска артилерия, По този начин срещу вече значително отслабените сръбски дивизии вместо дивизии с по 12 батальона и 6-8 батареи действащи самостоятелно като едно солидно цяло, обикновено заради трудностите със съобщенията и координацията в планинската местност действат отделни бригади от по 6-8 дружини, към които в зависимост от усмотрението на отделните дивизионните щабове се придава по едно отделение полска и някоя и друга батарея планинска артилерия. Това довежда и до забавянето на настъплението през октомври към долината на Морава и до поражението на 3 Софийска бригада при Пуста.