В късната пролет на 1915 година, войната постепенно измества тежестта на усилията на страните на Изток. За това има няколко причини, сред които факта, че новата тактита и оръжия за новите условия на запад все още не са внедрени, включването на нови страни във конфликта и търсенето на бърза победа и от двете страни.
Най-видимата част от това изместване е включването на Италия във войната и Галиполската операция на британците, подкрепени от френски части срещу Константинопол. На самият Източен фронт като че ли в началото на годината нищо съществено не се е променило. Грубо обобщение ще е, ако кажем, че руснаците тук и там опитват фронтални, масови настъпления с по две до три армии, на което германското командване отговаря неизменно с маневрени удари във фланг с до една армия. Такива са боевете в Августовската гора и разгрома на 10-а руска армия, както и Лизингеновото настъпление през март в т.н. Червона Рус или Третата галицийска битка. Обаче пада Пшемисъл, което има поне "медиен" ефект.
Руснаците привършват обучения си резерв. В строя трябва да влязат нови 25 дивизии от 100 до 124, това са 16 батальонни формирования с по 16 оръдия в само един дивизион. Подготовката е много ниска. Австрийците пък трябва да истеглят част от силите си към Тирол, което най-накрая обръща вниманието на Фалкенхайн към Източния фронт. Въпросът е, че тук той няма авторитета на Хинденбург и Людендорф.
Все пак е разработен план за разгром на руснаците, по-скоро два плана. Търсена е армията, заела най-широк фронт, и в този момент това се оказва ІІІ армия на генерал Радко Димитриев. Срещу него, но на тесен фронт са съсредоточени 5 корпуса, прехвърлени от Франция, където се спират всякакви офанзивни действия след втория Ипр. новопристигналите корпуси се обединяват в ХІ армия, под командването на генерал Макензен. на него е подчинена и ІV австрийска армия на ерцхерцог Йосиф-Фердинанд.
виж тук
Руснаците имат силни резерви, почти 18 дивизии, но те са предимно на север, в Литва, тъй като по всичко е изглеждало, че Хинденбург ще има следващата дума. Така иска и Людендорф, но неговата офанзива тук, е твърде кървава, бавна и неумела. Все пак тя свършва своята работа, макар и двамата германски генерали да не са искали точно това. Искали са пак голям чувал, с обход на 10-а армия на Айхорн, през Вилно(Вилнюс) към Минск на среща на Макензен (почти буквално повторение на Барбароса но без механизирни войски и на много по-голямо разстояние.). Фалкенхайновият план е по лек, 12-а армия на Галвиц да премине Пултуските блата и да срещтне Макензен при Варшава. Преценете сами кой план е по -реален. Факт е обаче , че Людендорф настоява на своето, и в резултат вместо един смъртоносен удар, руската армия получава два силни, но не фатални удара.
На целия фронт по руски данни има 108 руски пехотни дивизии, 16 стрелкови дивизии и 35 кавалерийски дивизии срещу 123 пехотни и 21 кавалерийски на германци и австрийци. според германците, тяхната групировка се засилва чак през август-септември. През май тя е далеч по-скромна - на изток действат 30 пехотни дивизии.
От картата мисля, става ясно какво се получава. Това настъпление е с дълбочина от 300-450 км. Макензен взима Брест-Литовск, преди руснаците да евакуират Варшава. Докато се водят упоритите боеве в Литва с Неманската и 10-а армия на германците, центърът и лявото крило на руснаците са премазани. Отстъпват дори в Галиция, това си е вече заслуга на австрийците, с помощта на бугската германска армия.
Новогеоргиевск, най-силната руска крепост в Полша е превзета за 10 дни, макар в нея да се намират два корпуса и близо 1/4 от всички налични снаряди!!! 1 млн. Тя е превзета от групата на германският експерт Безелер, завоевателят на Антверпен. Комендантът на крепостта генерал Бобир, губейки присъствие на духа, бяга при германците и от плен нарежда нейната капитулация. Крепостта е презета от ландверни части.
Руснаците ,макар и да губят много територия, през цялото време се бият преди всичко в Литва, край Ковно (Каунас) те като че ли просто пропускат какво се случва на юг. Предишната им упоритост - нито крачка назад се сменя с лениво отстъпление. Николай Николаевич мислил, че фронт е възможен чак на Днепър, а Тула и Курск се укрепяват! Добре че го сменят. Това отстъпление е един кошмар. Губят артилерията, доста от армията, на принципа удар по една дивизия е гибел за цяла армия. При това в 5 германски кавалерийски дивизии на фронта има не повече от 7 хиляди конници. Ако имаха по-голяма маневрена сила, ударът щеше да е още по-страшен.
Всичко спира през зимата. Французите нанасят два удара, в Пикардия и в Артоа, но губят до 200 000 хиляди и с нищо не помагат, макар, че руснаците едва ли го знаят това. Но и германският план да се изведе Русия от войната не успява. Отново проблемът с пространствата идва. Безпътицата и разстоянията си казват думата. Германският генерален щаб констатира, че и на Изток войната не можеда свърши бързо. И Германия се обръща на юг- към Сърбия...
Но как мислите, дали планът на Фалкенхайн, изпълнен в пълнота би довел до победа. Или може би големия обхват през Минск на Людендорф? И изобщо какво значи победа при германските условия на Източния фронт?
Най-видимата част от това изместване е включването на Италия във войната и Галиполската операция на британците, подкрепени от френски части срещу Константинопол. На самият Източен фронт като че ли в началото на годината нищо съществено не се е променило. Грубо обобщение ще е, ако кажем, че руснаците тук и там опитват фронтални, масови настъпления с по две до три армии, на което германското командване отговаря неизменно с маневрени удари във фланг с до една армия. Такива са боевете в Августовската гора и разгрома на 10-а руска армия, както и Лизингеновото настъпление през март в т.н. Червона Рус или Третата галицийска битка. Обаче пада Пшемисъл, което има поне "медиен" ефект.
Руснаците привършват обучения си резерв. В строя трябва да влязат нови 25 дивизии от 100 до 124, това са 16 батальонни формирования с по 16 оръдия в само един дивизион. Подготовката е много ниска. Австрийците пък трябва да истеглят част от силите си към Тирол, което най-накрая обръща вниманието на Фалкенхайн към Източния фронт. Въпросът е, че тук той няма авторитета на Хинденбург и Людендорф.
Все пак е разработен план за разгром на руснаците, по-скоро два плана. Търсена е армията, заела най-широк фронт, и в този момент това се оказва ІІІ армия на генерал Радко Димитриев. Срещу него, но на тесен фронт са съсредоточени 5 корпуса, прехвърлени от Франция, където се спират всякакви офанзивни действия след втория Ипр. новопристигналите корпуси се обединяват в ХІ армия, под командването на генерал Макензен. на него е подчинена и ІV австрийска армия на ерцхерцог Йосиф-Фердинанд.
виж тук
Руснаците имат силни резерви, почти 18 дивизии, но те са предимно на север, в Литва, тъй като по всичко е изглеждало, че Хинденбург ще има следващата дума. Така иска и Людендорф, но неговата офанзива тук, е твърде кървава, бавна и неумела. Все пак тя свършва своята работа, макар и двамата германски генерали да не са искали точно това. Искали са пак голям чувал, с обход на 10-а армия на Айхорн, през Вилно(Вилнюс) към Минск на среща на Макензен (почти буквално повторение на Барбароса но без механизирни войски и на много по-голямо разстояние.). Фалкенхайновият план е по лек, 12-а армия на Галвиц да премине Пултуските блата и да срещтне Макензен при Варшава. Преценете сами кой план е по -реален. Факт е обаче , че Людендорф настоява на своето, и в резултат вместо един смъртоносен удар, руската армия получава два силни, но не фатални удара.
На целия фронт по руски данни има 108 руски пехотни дивизии, 16 стрелкови дивизии и 35 кавалерийски дивизии срещу 123 пехотни и 21 кавалерийски на германци и австрийци. според германците, тяхната групировка се засилва чак през август-септември. През май тя е далеч по-скромна - на изток действат 30 пехотни дивизии.
От картата мисля, става ясно какво се получава. Това настъпление е с дълбочина от 300-450 км. Макензен взима Брест-Литовск, преди руснаците да евакуират Варшава. Докато се водят упоритите боеве в Литва с Неманската и 10-а армия на германците, центърът и лявото крило на руснаците са премазани. Отстъпват дори в Галиция, това си е вече заслуга на австрийците, с помощта на бугската германска армия.
Новогеоргиевск, най-силната руска крепост в Полша е превзета за 10 дни, макар в нея да се намират два корпуса и близо 1/4 от всички налични снаряди!!! 1 млн. Тя е превзета от групата на германският експерт Безелер, завоевателят на Антверпен. Комендантът на крепостта генерал Бобир, губейки присъствие на духа, бяга при германците и от плен нарежда нейната капитулация. Крепостта е презета от ландверни части.
Руснаците ,макар и да губят много територия, през цялото време се бият преди всичко в Литва, край Ковно (Каунас) те като че ли просто пропускат какво се случва на юг. Предишната им упоритост - нито крачка назад се сменя с лениво отстъпление. Николай Николаевич мислил, че фронт е възможен чак на Днепър, а Тула и Курск се укрепяват! Добре че го сменят. Това отстъпление е един кошмар. Губят артилерията, доста от армията, на принципа удар по една дивизия е гибел за цяла армия. При това в 5 германски кавалерийски дивизии на фронта има не повече от 7 хиляди конници. Ако имаха по-голяма маневрена сила, ударът щеше да е още по-страшен.
Всичко спира през зимата. Французите нанасят два удара, в Пикардия и в Артоа, но губят до 200 000 хиляди и с нищо не помагат, макар, че руснаците едва ли го знаят това. Но и германският план да се изведе Русия от войната не успява. Отново проблемът с пространствата идва. Безпътицата и разстоянията си казват думата. Германският генерален щаб констатира, че и на Изток войната не можеда свърши бързо. И Германия се обръща на юг- към Сърбия...
Но как мислите, дали планът на Фалкенхайн, изпълнен в пълнота би довел до победа. Или може би големия обхват през Минск на Людендорф? И изобщо какво значи победа при германските условия на Източния фронт?
), е щял да хване в обкръжение две армии по всяка вероятност - 2 и 4, както и остатъци от лявото и дясното крило на 1 и 3 армии. Но за щастие на руснаците, Фалкенхайн, не че не е имал авторитет да застави Хинденбург и Людендорф, а просто не е и искал да им се наложи. Пък има и друго. Австрийското върховно командване се е притеснявало операциите да не станат прекалено северни. Гледали са не толкова към Варшава, а по-скоро към Лвов. Но за руснаците е било наистина много важно да изведат невредими 2 и 4 армия, което и правят. Скъпо им излиза, но все пак го правят.
Comment