Защо Русия не побеждава на Източния фронт през 1914 и по-късно?

[von Danitz]

Започвам с това, че руснаците са имали повечето предпоставки за това:

Имали са предостатъчно време да съберат сили, да се разгърнат стратегически, да нанесат удар по избор, да навлезат в територии, в които транспорта и придвижването са значително по-лесни. Руснаците имат срещу себе си два противника - Германия и Австро-Унгария. И двата противника са отделили значителни сили за други театри на военни действия. Русия до ноември има само този театър.

виж тук

Руската мобилизация и разгръщане са бавни и трудни, но все пак не са безкрайни. Планове е имало няколко. Силна страна на руския Генерален щаб, това се отчита от водещите експерти в онази война, винаги е било разузнаването. И все пак, почти не се сещам за грешка, която руснаците да не допускат.

На практика разделят силите си на две, по-късно на три. С набързо събрани части, провеждат злополучната си първа операция срещу Източна Прусия, нещо като недостижим фетиш за руското командване, където настъплението е максимално затруднено от неразвит в достатъчна степен транспорт и от двете страни на границата, от крепости и от присъствието на единствената пълнокръвна армия на германците изобщо на театъра.

виж тук

Същевременно пробват нещо като решителна кампания, траяла около 3 седмици, наречана Галицийската битка. Разглеждат обаче това настъпление като две отделни операции, макар и ръководени от един и същи фронт- Юго-западния на генерал Иванов. Постигат териториални успехи, на юг те са особено забележими, но австро-унгарската армия не е окончатлено разбита. Напротив, в началото, при Красник тя нанася доста неочаквано и нъпълно равнимо, макар и не толкова популярно поражение на север, срещу руската 4-а армия. Като цяло австрийците си поставят в началото решителни цели, дори свръхрешителни, и поради надценка на собствените сили и възможности, не успяват да отрежат ЖП линиите към Киев и Москва за голяма част от руската армия, съсредоточаваща се край Варшава, северно от нея и в Мазурите и Литва.

Същевременно на юг, руснаците пак гонят "фетиш", този път това е Лвов, взимат го, но австрийската армия първо се оказва несъсредоточена, второ значително по-западно разположена от очакването. През 1914 Пшемисъл е щурмуван, но не пада. Като цяло срещу Австрия до идването на 2-а австрийска армия от Балканите и германците, имат 47 пехотни и 24 и половина кавалерийски дивизии. Австрийците имат 45 пехотни, част от които ланщурм и хонведи, сиреч второкласни, и 11 кавалерийски дивизии.

След неуспеха на север и придвижването на крайния си ляв фланг, опирайки в Карпатите, руснаците през септември преценяват, че е време за настъпление в сърцето на Германия, от Полша. Първо...прикриват Източна Прусия с три армии, после почват да съсредоточават, бавно и спокойно, което дава време, на германските сили да се подготвят. 8-а армия с 8 пехотни дивизии е оставена в Прусия, а 2 дивизии плюс Ландвера на Войрш, където странно, служи свръхпопулярният по това време експерт генерал фон Бернарди, и 1 а-австрийка армия на Данкл, провеждат изпреварваща контраофанзива, срещу ударната групировка на княз Николай Николаевич. Съотношението пред Ивангород се получава 20 пехотни руски и 9 кавалерийски, срещу 7 пехотни и 1 кавалерийска в 9-а германска армия. Командващият Рузский, (завоевателят на Лвов, вече повишен) се страхувал да отслаби северния си фронт, срещу Прусия, тъй наречената "Принаревска групировка"?!

виж тук

Да, руснаците имат достатъчно сили и Ивангородският курник, както го нарича Людендорф, не пада, но още месец е загубен. Това е месец, достатъчен и за още една операция на Западния фронт - Надпреварата към морето , и за още един опит за унищожение на Сърбия. А и за още едно австрийско настъпление в Галиция, което деблокира Пшемисъл. Там, пък руснаците са разпределили всичко по уникален начин. 12 конни дивизии срещу фронта на 3 австрийски армии, т.н. конна завеса, и 28 пехотни около три австрийски в крепостта.

Е, защо руснаците не победиха и не приключиха войната по-бързо и с по-добър резултат?

Ще се радвам да чуя мнения!

[gollum]

Първо, браво за темата, интересна е . Някак стъпка в правилната посока след онази тема около бъдещето на форума .
Засега ми е трудно да формулирам и изложа някакво по-цялостно мнение по нея, още повече, каквото заслужава - слабо съм запознат с конкретиката, а и колкото познания имах са придобивани отдавна, та са прашасали и се нуждаят от обновяване и допълване. Но, карайки на спомени, руснаците предприемат прибързано настъпление в Източна Прусия и ако не ме лъжа паметта причината за това са настояванията на френските дипломати (а предполагам и военни представители). Т.е. това е политическата причина за тази "прибързаност", която се изразява в предприемане на настъпление преди мобилизацията да е завършила и да са струпани достатъчно сили.
Разбира се, това е само част от проблема, тъй като оперативния план за кампанията в Източна Прусия не е директна рожба на тази прибързаност, макар че вероятно може в някаква степен да е повлиян от политически внушаваната идея за "бързина" в разправянето с Германия и съответно облекчаване на положението на френската армия. Ако не се отчитат проблемите с комуникацията (както от чисто техническо и практическо естество, така и междуличностни), то на пръв поглед идеята за разделянето на двете армии може да изглежда добра, още повече, че се предвижда те да се съединят преди да дадат решаващо сражение на осма армия. Може би, бе да познавам въпроса достатъчно, то е продиктувано и от проблеми, свързани с пространството и възможностите за развъртане на такива войскови маси, т.е. да е нямало как двете армии да настъпват заедно следвайки едното направление, при оставяне на малки блокиращи сили по другото.
Трябва, вероятно, да се отбележат и множеството организационно-политически проблеми на руската армия преди войната, имам и спомени за някакви големи афери около военни министри и прочее (мисля след това има и разни обвинения в "германски шпиони" и прочее скандали).
Та мисълта ми е, че вероятно друг план за настъпление, които в по-малка степен е подвластен на неизбежните местни особености и триене, би бил по-добър, но не знам доколко е бил възможен, както чисто практически - да се настъпва с подобни сили, така и психологически.

[виталий]

Хороший материал по этой теме.

http://nkj.ru/archive/articles/11376/

Причины -Плохая связь, плохие дороги, генеральские амбиции, ошибки, царь с женой-немкой, безграмотное крестьянство в шинелях...
Это сборище с низким моральным духом могло воевать только против туземцев на окрайнах империи, а против регулярной европейской армии было слабо.

[gollum]

Это сборище с низким моральным духом могло воевать только против туземцев на окрайнах империи, а против регулярной европейской армии было слабо.

Виталий, извинявам, че така те "контрирам", но не съм съгласен с теб - двете руски армии (Първа и Втора) са били кадрови и общо взето доста добре подготвени и сравнително добре екипирани, какот и добре обучени. Те показват, че чисто тактически не отстъпват на немската Осма армия. Причината за разгрома на армията на Самсонов е оперативна и се крие наистина в загубата на връзка, т.е. в неуспех да се осъществи първоначално планираното, но причината не е само в полевото командване и още по-малко - в тактическите умения на руските войници, а в първоначалната дефектност на замисъла, която не се съобразява с реалностите.

[von Danitz]

Виталий, доктринерство, да, разбира се, имало е доктринерство и формализъм, но те не са липсвали и на другите армии, и мисля че не можем да го извеждаме като основна причина. Но бих искал да останем на военно-административна вълна, естествено. Тук има нещо интересно.

Автор на руския боен устав о 1912 година, заменил Сухомлиновския от 1901, е пак този генерал Рузский, с помощтта на полковник Бонч-Бруевич (брат на известния болшевишки функционер). И двамата не въвеждат в разпореждането термин "срещно сражение". Говорят за "отбрана" и "настъпление", като естествено се настъпва ала "Молтке" , а в отбрана са а ла Фош. Но срещно сражение не присъства. И средният команден кадър, въпреки впечатленията от Лозенград например, пак се опитва да провежда другите две форми. С добавка -прикладно-щиковата тактика на Драгомиров.

Голъме, да, Морис Палеолог, не се заблуждавайте от името, това е френският посланик в Петербург, много допринася за руското избързване при Танненберг. Нервно им е било на французите, не е ли нормално. Въпросът е , че руснаците са можели да атакуват къде-къде по ефективно. Обаче план наистина липсва, освен атака в сърцето на Германия, към Берлин. Но пък уплаха от Танненберг и Красник, докарват нещата до там, че ни напред, ни назад. И се почва една безкрайна Галиция.

Жената- германка, мисля че малка роля е играла, особено пред Ставката. Това е несериозно, пред Куропаткин и Николай Николаевич, който макар да не е пълководец, е солдафон и славянофил до мозъка на костите си.

[von Danitz]

Ето карта с първоначалното разположение на армиите на Източния фронт

виж тук

Трябва да поясня, че 2 австрийска армия, в началото на кампанията, съобразно с тогавшното австрийско разбиране, е в така наречения, "стратегически резерв". Сиреч, тя е съсредоточава по корпуси на различни гари и е готова за действие в сръбско или руско направление, съгласно с обстановката. Така става, че австрийското съсредоточаване срещу Сърбия - 5 и 6 армия, и попречва навреме да бъде пренесена на Изток, и тя пропуска първите две седмици на операциите.

Подобно е положението и на руснаците, които силно се притесняват от германски десант в Балтика и оставят 6 армейски корпуса в началото на кампанията, в бездействие. Самите германци също имат един корпус срещу Дания през август и септември 1914, макар на щабни учения вече да е изяснено, че стоварването на британския експедиционен корпус в Ютланд е безперспективно.

Бойните действия са започнати от кавалерийските прикритията на двете страни. Може би малко в страни от темата, но първия град който пада в чужди ръце е Ченстохов. Това е близо до Краков, близо до тогавашната граница със Силезия. Само че градът е превзет от редовни, мобилизирани части на V² германски корпус, сили които би трябвало да се товарят на път за Белгия. Това ме кара да мисля, че германците не са били съвсем сигурни към 20 юли 1914, дали пък да не оставят по значителни части на Изток. Зависело е само от това какво ще направят руснаците.

Австрийският фронт е към север, което подсказва какво са предвиждали. На Конрад фон Хетцендорф, началник -щабът им, му са се привиждали огромни клещи, между неговата армия и германците от Източна Прусия на така наречения "Изнесен боен театър", сиреч Полша. Това е невъзможна операция, трябва да подчертая. Людендорф по-нататък също я обмисля, но тя се оказва неосъществима. Откъм Прусия е непроходимо към Варшава за големи маси. На юг край Висла има и няколко крепости - Варшава, Новогеоргиевск, така наречения "руски Мец".

Руснаците са изнесли в началото на века около 40% от общите си сили в Полша. Вместо на Волга или в Москва, полковете им са в разни полски градчета. Това е заради преноса при мобилизация. Планът е бил от времето на генерал Обручев, почитател на Жомини. Предвиждал е руски действия срещу германци и австрийци по така наречените "вътрешни линии", т.е. последователни удари и по двата противника със събрани сили и смяна на фронта. Този план обаче е изменен в последствие, и руснаците, започват своего рода разгръщане източно от Брест-Литовск.
Накрая се получава ни риба, ни рак, една част се съсредоточава там, друга бърза към Прусия, а 8 армия и 3 руски армии остават сами срещу почти празната Галиция и дясното крило на австрийците.

А австрийците искат да вървят на север-северо-изток за да вземат Брест и да разрежат руския ЖП транспорт на две, чрез достигане на Припятските блата, които са непроходими. Дори до Холм да стигнат, виж картата, пак са разделили руския театър на две.

Великият княз Николай, руският главнокомандващ, в Барановичи, всъщност не е взимал решения за този план на руснаците. Той е за настъпления през Висла, към сърцето на Германия. В началото и френският военен министър Месими иска такова настъпление. Но после, обстановката става твърде напрегната във Франция, и французите буквално "почват да молят" руския император за настъпление към Прусия.

Слабостта на руснаците е именно неопределеността на плана, неясната насока и разделянето на силите. Военният интерес им е да разбият австрийците, които и сами им се тикат, но общосъюзническия е да се бият с германците.

[kalinorela64]

Данитц,аз си се чудя защо им е било нужно на руснаците изобщо да се включват в ПСВ.Разбирам договорни задължения,но договорите първо се обмислят и после се сключват.По това време си имат иЧерно море,Балтика и Тихия океан.Граничат с Индия и Китай.Суровини не им трябват.Имат си и нефт/Баку/ и въглища в Украйна и злато в Сибир и дървен материал пак там.Индия е английска,но какво от това.Пак е пазар огромен.Китай е същата история.Далеко-източната ж.п. линия не е построена просто ей така, а с точна цел.Вярно Порт-Артур е паднал,но малко ли е океанкото крайбрежие.Художествено-творческата им интелигенция е на световно ниво.Менделеев не е определял само градуса на водката,нито пък Циолковски само си е мечтаел за влак към звездите.Огромен човешки ресурс.Когато решават да се въоръжат,при наличие на много заводи,разбират?!,че няма да им стигнат пушките, та поръчват пушки по цял свят.
Не разбирам.Ако трябва да водят имперска война е трябвало да воюват срещу Англия,да завземат Индия и да колонизират Китай,да излезнат на Средиземно море,да си върнат Аляска и т.н. :sm186:

[gollum]

Данитц,аз си се чудя защо им е било нужно на руснаците изобщо да се включват в ПСВ.Разбирам договорни задължения,но договорите първо се обмислят и после се сключват.

Е, хъм, аз не мисля, че Даниц поставя въпроса точно по този начин, т.е. не "защо се стига до политическата обстановка в навечерието на ПСВ", а по-скоро "защо се провалят военните им планове". Първият въпрос е съвсем различен от втория и изисква по-различен отговор и отделна тема.

[resavsky]

А какво би станало ако руснаците бяха настъпили не в Източна Прусия а по линията Варшава - Берлин?И погледнато в глобален стратегически план настъплението в Източна Прусия не е ли успех - то изиграва своята роля като намалява натиска върху англо-французите на Западния фронт.Всъщност това настъпление други цели май и няма.Но пък на тактическо ниво изпълнението му е ужасяващо.

[gollum]

И погледнато в глобален стратегически план настъплението в Източна Прусия не е ли успех - то изиграва своята роля като намалява натиска върху англо-французите на Западния фронт.

Това е много сложен въпрос, за да го опростя ще те запитам - а ако Молтке-младши не бе преместил въпросните корпуси към източния фронт (които така или иначе закъсняват да окажат някакво въздействие там), дали щеше нещо съществено да се промени на западния фронт? Не ми се вярва - дори и да оставим настрана въпроса дали плана на Шлифен в оригиналния му вид и при решително командване е осъществим, настъплението на запад се проваля само по себе си, а не заради оттеглянето на упоменатите сили.

[kalinorela64]

Голуме,вярно,че се отплесвам от темата,но според мен въпроса е като онази песничка "Хотят ли руские войны!" или по-скоро кога точно искат русите война.Едно е да имаш план.Може да е златен план,но когато не го изпълниш е просто само планченце-парче хартиял.Току що японците са ги опердашили здраво,загубили са флот,територии,жива сила/която не броят/Неуспехите на фронта може би се дължат на раното влизане във войната,но колкото и да е ранно,колкото и да са неокомплектовани армиите,все пак са огромна сила.Не мога да си го обясня нито с неуки генерали и офицери,нито със световта конспирация,нито със някакъв супер шпионаж.Не е възможно и да е царяло пълно безхаберие в армията на всички нива.ПСВ за руснаците е същата,както и ВСВ до зимата на 1941г.

[von Danitz]

Това е действително не лесен въпрос. Тези новопристигнали корпуси, може и да не са фатални за французите при Марна, трудно е детаилен анализ да се направи, къде не им достигат сили. Но например в Надпреварата към морето и в кулминацията му, Първият Ипър, тези два корпуса в плюс могат да пробият до Кале. Вярно е, че те там срещат нещо, което никой в Германия не е очаквал - Индийския корпус?! Не, такива сметки са невъзможни.

В Русия твърдо вярват, че са помогнали на Марна. Французите са раздвоени, дали Сен-Гондските мочурища или уплаха на 1 германска армия, от съчетания удар на Месими и британците е изиграло главната роля. За англичаните е сигурно, че от тяхна гледна точка, са изиграли основна роля, подобна на тази на Блюхер при Ватерло. Според злите езици, ако някаква роля подобна на тази при Ватерло са изиграли, това е по-скоро на Груши. За германците и без друго много сили са имали в Лотарингия ... или Хенч е бил паникьор...

[Imperial]

За "Плана" си има тема http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8489

[gollum]

Kalinorela64, се пак този въпрос си е за отделна тема. За плана на Шлифен империал е прав - има си на него специално посветено местенце (почти светилище за шлифенистите и място за поругание за останалите). Така че ще се огранича до съвсем кратък коментар: от една страна, ПСВ не е нужна никому. От друга страна, за Русия (макар несъмнено война да не им трябва) би било много неразумно да изоставят съюзника си - Франция, на поризвола на съдбата, особено след като това ще допринесе за засилване на противника им - Австро-Унгария. А да не забравяме и балканския интерес (където, впрочем, противник е и Великобритания, ама това е друга тема). Така че Русия не само че не може да стои встрани, когато Австро-Унгария напада Сърбия, но и заедно с това е крайно неразумно да кибичи докато Германия размазва Франция. Защото след това списъкът с потенциалните съюзници ще се окаже твърде тънък и ще, не ще, ще трябва да се съобразява с Германия, а това значи и с нейния съюзник - Австро-Унгария. Нещата са твърде навързани и затова и се стига до войната, която за никого в Европа не е полезна, ако си гледат интереса, за никого и не би трабвало да е желана, и въпреки това всички войници заминават към фронта, изпълнени с радостно очакване на вълните на ентусиазма.

[von Danitz]

Какви са тези Шлифенисти??? Почитатели на Ханибал? Сред нас ли? Аз за Шлифен нищо не съм писал никога, щото не е участник във войната. Освен в началото онова мое съмнение за V² корпус дето взел Ченстохов в края на юли вместо да гони темп на настъпление към Париж?! Ама не му обърнахте внимание.