Участието на турски корпус в боевете в Добруджа

[dibo]

Шифрована твърде бърза телеграма на фелдмаршал фон Макензен до командващия III българска армия по повод съвместните военни действия на българските и турските войски на Добруджанския фронт

Б. м., 4 септември 1916 г.

Турските войски са добри, но те са годни главно за отбрана. На тях трябва да се гледа като на българските войски от 2-ра линия (опълченски и маршеви полкове).
За това за препоръчване е щото българските войски от 2-ра линия и турските войски да бъдат употребявани за отбрана в участъка зад Батовската река; петях дружини от 4-та дивизия с придадената им артилерия могат да бъдат съсредоточени в района Баладжа - Ново Ботево за преграждане на идещите от Добрич пътища и за да бъдат готови за активна отбрана като оперативни войски.

/п./: Фон Макензен, генерал фелдмаршал. №15
Вярно: Майор Дочев
Вярно: началник Оперативна секция от Генералния щаб
подполковник /п./: /не се чете/

Ф. 40, оп. 2, а. е. 749, л. 267. Препис. Машинопис.

[Николай]

В боевете при Добрич на 6 и 7 септември 1916 г. турски части не са участвали. Първия ешелон от 6 турски корпус (75 пех.полк) пристига южно от Добрич на 7 септември следобед, след като боят е вече приключил и руско-румънските части са отстъпили в безредие на север. За първи път частите на 6 корпус вземат участие в боевете при първата атака на Кубадинската позиция на 16 септември. Мисля, че днес тази позиция е на румънска територия, но не съм напълно сигурен.
Не бих казал, че османските части са воювали лошо през Първата световна война. При Кубадин са се били добре. Единствено два от полковете на корпуса, съставени от араби от Сирия са се разколебали в един момент и губят една батарея. Но частите, съставени от турци, получават доста добра оценка както от Макензен, така и от генералите Тошев и Кантарджиев.
Българското Главно командване е било против това в Добруджа да се пращат османски вместо немски войски, не защото не е имало добро мнение за бойните качества на Османската армия (напротив!), а защото е считало, че султанското правителство впоследствие може да използва това като повод да иска териториални компенсации (главно в Тракия). И през 1918 така и става...

[dibo]

Поверителен рапорт ¹ 7 от началника на Оперативна секция при Щаба на II армия до командващия II армия с известие за пристигналите части от 50-а турска дивизия

Гара Ангиста, 2 октомври 1916 г.

До днес, втори того, са пристигнали и са разтоварени следните части от 50-а турска дивизия:
ПЕХОТА:
1 1/2 дружина (6 роти-1466 щика) от 158 пех. полк. 2 картечни роти по 4 картечници на рота - всичко в картеч.).
КОННИЦА: 1/2 ескадрон - дивизионни конници.
АРТИЛЕРИЯ:
1 полско с. с. отделение - 2 батареи - всичко 8 оръдия (без част от конете си).
ИНЖЕНЕРНИ ЧАСТИ: 1 рота пионерна - 300 души. 1 телеграфен взвод - 64 души.
САНИТАРНИ ЧАСТИ: 1 санитарна рота.
ИНТЕНДАНТСКИ ЧАСТИ: 1 хлебарско отделение.

50-а турска дивизия, от която е пехотата, е нова дивизия, формирана преди една година в Бозанти (Мала Азия). Изглежда обаче, че изпращаната тук 50-а дивизия всъщност е сборна дивизия, която сега се напълно формира в Макри кьой (при Цариград).
Пехотните части са попълнени с млади войници, неслужили, отложени по болест, главно от Мала Азия, между които има бежанци от Тракия с шестмесечно обучение, неучаствували още в боеве. Има и оздравели ранени войници, повечето с незаздравели още рани. От стоварените дружини едната е пълна - има 17 офицери [и] 1134 долни чинове (1006 щика). Тази дружина няма болни и съмнителни от холера. Тя, дезинфекцирана и пречистена, вчера, първи того, замина и се разположи на бивак северно от с. Черепляни. Другата дружина пристигнала само с двете си роти. Другите две роти по неизвестни причини (вероятно са заразени от холера) са останали в Сан Стефано (при Цариград). Пристигналите две роти имат всичко 420 души - и в една от тези роти има съмнително болни от холера. Независимо от това, в тази дружина има много болни от дезинтерия и от малария. Тази дружина, изолирана от другите части и пазена от верига турски часови, е оставена източно от гара Ангиста на няколкодневна карантина.
Турските пехотни роти имат по 3 взвода. Всички са въоръжени с пушката „Маузер" - модел 1916 г. Всеки войник носи 210 патрона на себе си. Стъкмени са с ново снаряжение и облекло.
Войниците изглеждат неопитни и несръчни - като млади войници. С редовно и целесъобразно обучение биха могли да станат много добри войници.
По-добро впечатление правят картечните роти, които са били на Чанак Кале при Дарданелите. Те са от други дивизии и не са още предадени към пехотните полкове, които полкове не познават. Въоръжени са с картечници „Максим" - 4 картечници в рота, и са натоварени на добри мулета.
Артилерийското отделение (2 батареи по 4 оръдия - всичко 8 оръдия) 7,5 см полско с. с. оръдие. Система Круп, модел 1916 г., по-лек от това модел 1911 и 1906 г. Разглобява се на три парчета за товарене на трена и за пренасяне по силно пресечена местност. Отделението е пристигнало с част от конете си, с целия си обоз и своя парк. Колата на батареите, също малки леки, ще бъдат добри за тукашните пътища. В парка - необучени войници с разнообразно облекло (правят впечатление на башибозук). Отделението е участвувало в боевете при Чанак Кале (Дарданелите). Сега се придава към дивизията, която не познава.
За организацията на специалните части ще донеса допълнително.
Всички много добре си маскират биваците за противоаеропланно разузнаване.
В биваците им сравнително има ред: няма опасност от заразителни болести, както и от разнасянето им.
Големи заслуги за това имат г-н професор д-р Мюленц и санитарният подполковник д-р Герганов, които ежедневно ходят от бивак на бивак и наставляват строевите началници върху хигиеническите мерки, които е нужно да се вземат, като и следят за прилагането на предписаните мерки.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Офицерите правят добро впечатление - не им липсва добра воля, често обаче за много работи не се сещат и нямат енергията да прокарат което е нужно. Войнишкият материал е недообу-чен и несглобен, но с малко работа могат да се добият добри резултати.
Необходимо е взаимно опознаване на частите, които образуват дивизията.

/п./: ротмистър Богданов
Вярно.
Пом.-н-к на Оперативната секция поручик /п./: /не се чете/

Ф. 40, оп. 2, а. е. 592, л. 176, 177. Препис. Машинопис.

[dibo]

Таен бърз рапорт ¹ 4579
на III българска армия до Щаба на
Действащата армия за състава и дейността
на 6-и турски корпус в Добруджа през 1916-1917 г.

Бабадаг, 15 юли 1918 г.
Рапорт

На ¹ 10474.

Представям в Щаба на Действующата армия за сведение приложеното изложение за силата, състава и бойната дейност на 6-и турски корпус в кампанията в Добруджа през 1916-1917 г.
При това донасям, че препис от това изложение представих и в Министерството на войната - канцелария.
Прилага се изложението.

Началник-щаба на армията от Генералния щаб
генерал-майор: /п./: /не се чете/
Началник на Оперативно отделение от Генералния щаб
полковник: /п./: /не се чете/

ИЗЛОЖЕНИЕ За силата, състава и дейността на
6-и турски корпус в Добруджа през 1916-1917 г.

Участието на 6-и турски корпус в боевете в Добруджа

Състав на корпуса:
6-и турски корпус се състоеше от 15-а и 25-а дивизии. Всяка от дивизиите имаше по три пехотни полка от по 3 дружини всеки; един артилерийски полк от 4 с. с. полски батареи; 1 картечна рота за цялата дивизия, 1 пионерна рота и 1 ескадрон дивизионна конница.
25-а турска дивизия още в първия бой при Амузачеа на 3 октомври изгуби двете си батареи и тя остана само с две. Тъй че корпусът остана до края на операциите в Добруджа с 6 полски батареи. Във втората половина на ноември корпусът получи от германците само материална част за една 15 см гаубична батарея, за запрягане на която им се даде добитък (волове, биволи) и кола от нашето тилово управление. За засилване слабата артилерия на корпуса, според бойната обстановка му. са придавани в различно време разни количества български батареи, както ще се види по-долу. Но и тези малко батареи, които имаше турският корпус, почти никога нямаха достатъчно снаряди и често трябваше да бездействат. Така например, за да не бездействат турските батареи при с. Амузачеа, от нашите складове при Кара-Омерската гара им са дадени през времето от 5 до 13 октомври 1916 г. 9395 снаряда, а за пехотата - на 24 и 25 септември 1916 г. -104 915 трилинейни патрони.
Извършеното от 3-и армейски телеграфен парк и дадените от него материали за поддържане съобщенията подир частите от 6-и турски корпус се вижда от приложение ¹ 1, а за останалите дадени инженерни материали - от приложение ¹ 2.
Турските дивизии нямаха нужните полкови и дивизионни обози Службата на дивизионния продоволствен транспорт за 25-а турска дивизия се носеше от 1 австро-унгарска провиаитска колона (обоз от конни кола). А от нашето тилово управление им са дадени: за дивизио-нен продоволствен транспорт: 417 кола, 842 добитъка, 200 хамутя. 8 бъчви за кола и 2 чула; за воден транспорт: 154 кола, 308 добитъка, 300 чула, 250 бъчви, 170 фунии, 150 рогозки, 30 брадви и 35 тесли; за 51 военен турски лазарет: 4 кола, 8 добитъка и всички принадлежности за колата и добитъка на интенданта на корпуса: 11 кола, 22 вола, 4 чула. 8 рогозки и 15 юлара.
За турската тежка батарея, за която се спомена по-горе, са дадени: 129 добитъка заедно с яремите и 6 кофи за вода.
Турските дивизии в началото нямаха достатъчно болници и бяха обслужвани от нашите.
За изразходваните за техните болни и ранени медикаменти, а така също [за] дадените от разните наши интендантства и части припаси и материали на турците, сведения няма. Такива сега се събират от Тиловото управление.
Общата численост на строевия елемент на корпуса при пристигането му в Добруджа е била около 20 000 души, обаче още в качалото, при паническото отстъпление на 25-а дивизия на 3 октомври, последната изгуби 6429 человека пленници, ранени, самонаранени и убити и остана (корпусът) в състав 13 688 человека. През октомври месец 1916 г. корпусът беше попълнен с 4000 души турци от Гюмюрджинско. Според едно сведение от 3 ноември корпусът има състав: офицери 232, офицерски кандидати - 65, подофицери - 1266, войници - 14 914 человека.
Корпусът се превозва от 29 август 1916 г. докъм 10 октомври, тъй щото частите му вземаха участие в боевете последователно.
Действията на частите от турския корпус. Първата турска част, която пристигна на Добруджанския военен театър, беше 75-и ни-замски полк, който на 12 септември 1916 г. с 3 германски 10,5 см батареи настъпи зад дясната колона на добричките войски, действащи под командата на генерал-майор Кантарджиев. Полкът настъпи по пътя Добрич - Хайданбей114.
Дясната колона се състоеше от 8-и пех. приморски полк с 2 батареи и 6 картечници и настъпи по пътя Добруджа - Чубан Куюсу115. Дясно странично прикритие: една дружина, една батарея и две картечници - по пътя Карли-бейкьой - Герзалар116 - Касъмкьой117. Лявата колона (2 дружини, 4 оръдия) - по пътя кота 255 - с. Пчеларово - с. Каса-пли118 - кота 226. След отблъсването на слаби неприятелски части (2-3 ескадрона с 2 оръдия) и двете колони заемат определените им обекти.
75-и турски полк остана в резерв на началника на войските.
Този ден в Добрич е пристигнала една дружина от 74-и низамски полк.

13 септември

Пред пладне лявата и дясната колона заеха коти 220 и 223, между селата Мусубей119 и Кара Агач. Към 2 часа след пладне се усилва артилерийският огън от двете страни, а към 4 часа 30 м. противникът преминава в атака срещу левия фланг (кота 220) с превъзходни сили. Постепенно боят се разпространява по целия фронт. Противникът се доближил до 500 крачки от нашите позиции, обаче обсипан със силен пехотен и артилерийски огън, той е отстъпил на старите си позиции, преследван от нашите части. Това е станало около 7 ч. след пладне. Артилерийската стрелба е продължила до стъмняване.
75-и турски полк този ден е бил в разпореждането на началника на добричските войски.
Пристигналите в Добрич 5 роти от 75-и турски полк са били изпратени в разпореждането на началника на конната дивизия.

14 септември

На 14 септември с оперативна заповед ¹ 25 на добричките войски се поставяше задача: „В 6 ч. пр. пл. да настъпят с десния фланг напред и атакуват противника, като лявата колона с две тежки батареи се насочи към Мусубей, с цел да съдействува на 6-а пех. бдинска дивизия."
Армията този ден рано сутринта почна атаката на неприятелската позиция. Боят трая през целия ден и бе много ожесточен, в резултат на който отчаяната съпротива на противника на линията Кузгун120 — Добромир - Аптаат121 - Деведжикъой122 - Богдали123 - Мусубей - Чифут Куюсу124 биде сломена.
Войските от Добричкия гарнизон към 12 ч. 30 м. след пладне заеха - кота 200, източно от с. Пориац, двете могили западно от същото село и височините североизточно и северозападно от с. Мусубей и продължиха настъплението в посока на с. с. Енидже Хайдар125 - Докузач, но не можаха да използват докрай успеха си, защото около 5 ч. 20 м. сл. пл. срещу тях се явила една неприятелска колона, около пехотна бригада, с която завързват нов бой. Частите от левия фланг са занощу-вали 1/2 км западно от с. Дураси126.
Към пладне в с. Айдинбей127 пристигнали две дружини от 74-и турски полк и един турски ескадрон.

15 септември

За този ден на добричките войски, усилени са две турски батареи, една турска картечна рота (всичко турски части: 75-и полк, 2 батареи и 1 картечна рота), се заповяда на разсъмване да продължат преследването на противника в две колони в устап назад на 6-а дивизия: лявата от Докузачи за Каваклар, и дясната в устап назад на лявата колона.
Армията преследва разбития противник почти до смръкване, като дивизиите занощуваха на линиите: с. Казил Мурат - с. Калмаджа - Де-мирча, 1 км северно от с. Хайранкъой - с. Дели Юсуф Куюсу128- Ха-санча129 - Калайджи130 - кота 196, северно от с. Севенджик - с. Настра-дин131 - с. Караамат - височината 181(върха Кузгун) - с. Алиман - с. Получи. Добричките войски - на линията - с. с. Калмаджа - Демирча и северно 1 км от с. Хайранкьой.

16 септември

На 16 септември армията продължи преследването на противника. Добричските войски, които настъпваха в две колони, без съпротивление от страна на неприятеля достигнаха: дясната - с. Гювенлия132, ля-зата - с. Кавакалар.
Пристигналите две дружни от 74-и низамски полк се предадоха към Добричските войски.

17 септември

На 17 септември лявата колона от Добричските войски (3 дружини от 8-и пех. приморски полк, една картечна рота и две батареи) зае височините между селата Софулар133 - Казичи. Дясната (75-и низамски полк, една картечна рота и една батарея) зае височините 4 км североизточно от Гювенлия. Колоните се затвърдиха на заетите места.
Този ден дивизиите от армията инсталирваха тежката си артилерия и се подготовляваха за атаката на неговата укрепена позиция, която се почна на следующия ден.

18 септември

На 18 септември армията започна атаката на Кобадинската укрепена позиция. Дясната колона от Добричските войски (75-и низамски полк) достигна с. Аджемлер134, където зае позиция с фронт на североизток, за прикриване фланга на армията от североизточна посока. 74-и низамски полк се намираше в резерв на началника на Добричските войски.

19 септември

На 19 септември сутринта армията продължи атаката на Кобадинската позиция. В състава на Добричските войски, които този ден водиха бой с неприятеля северно от с. Османча, влизаха 74-и, 75-и низамски полкове, една турска картечна рота, две турски батареи и една турска пионерна рота.
Поради срещната силна съпротива от страна на противника пред фронта на 8-а дивизия и Добричските войски и поради стремителните контраатаки на превъзходен противник срещу 4-а и 1-а дивизии, атаката на Кобадинската позиция не успя и дивизиите през нощта на 19 срещу 20 септември се оттеглиха на старите си позиции, от които бяха почнали атаката на 18 септември.

20 септември

Войските от Добричския гарнизон (по една дружина от 48-и пех. и 4-и маршеви полкове, 74-и турски полк с пионерната рота и една батарея) заеха участък от пътя между Каваклар за Софулар, през кота 134 (Чаталюк). 75-и и 59-и турски полкове с една батарея под началството на началника на 25-а турска дивизия, който беше пристигнал, се разположиха при с. Байрам дере, в разпореждане на командующ армията.

21 септември

На 21-и септември в 9 ч. пр. пл. на началника на 25-а турска дивизия се заповядва да тръгне с 75-и и 59-и полкове и придадените им части от Байрам дере за Гювенлия, като веднага с пристигането си се изпратят частите към Мустафа Ачи за укрепяване солидно линията: кота 114 - кота 125 - с. Азаплар - кота 120 (южно от Азаплар135).
Към 11 ч. пр. пл. противникът настъпи в две колони срещу Добричските войски. На началника на 25-а турска дивизия се заповяда чрез началника на Добричските войски да настъпи и атакува противника, нас-тъпающ във фланг на Добричските войски. 25-а турска дивизия успя след пладне да пристигне на полесражението и настъпи в интервала между конната дивизия и Добричските войски, като е развърнала и насочила единия си полк към с. Енгец във фланг на противника. Деятелно участие в боя полкът не е успял да вземе, обаче самото му развръщане във фланг на противника е оказало влияние за добрия изход на боя.

22 септември

На 22 септември турска дивизия се разположи: 75-и полк без две роти в с. Азаплар; 59-и полк в село Еребилер; Щабът на дивизията, две батареи, дивизионната конница и 2 дружини от 56-и пех. полк - в с. Мустафа Ачи с линия на охранението с. Азаплар - кота 12 5- кота 114. Дивизията този ден не прояви активни действия. Дивизията оставаше в разпореждането на командующия армията със заповед, в случай на настъпление на противника срещу Добричските войски, да ги поддържи по своя инициатива.

23 септември

На 23 септември привечер 25-а турската дивизия завърза югоза-падно от с. Амузачеа бой с противник в състав около три дружини, две гареи и четири ескадрона. Боят се е свършил в наша полза и противникът се е оттеглил към с. Амузачеа.

24 септември

На 24 септември дясното крило на армията настъпи, за да заеме по-изгодни позиции. Вечерта частите от 25-а турска дивизия се разположиха: 59-и полк 2,5 км северно от Амузачеа, 75-и полк - източно от него, една дружина от 56-и полк - на кота 104. Противникът отстъпи по посока Топраисар.

25 септември

От 25 септември до 1 октомври пред фронта на армията настана сравнително затишие. Това се използува, за да се подготви армията за новата настъпателна акция.
Понеже на 25 септември част от 15-а турска дивизия беше пристигнала заедно с Щаба на корпуса, то се заповяда последният да се разположи в Кара Омур, за да поеме корпусния командир командването на корпуса.
Освен 50-и полк, който беше придаден към 25-а дивизия, другите части от 15-а дивизия с пристигането си се съсредоточаваха в Мустафа Ачи, гдето оставаха в разпореждане на командующия армията. До този ден (26 септември) от последната дивизия бяха пристигнали един пехотен полк и 5 роти от 38-и полк. На 27 септември пристигнаха и останалите роти от 38-и полк. На 29-и пристигнаха пионерната и санитарната роти на 15-а турска дивизия.
На 1 октомври сутринта неприятелят настъпи срещу центъра и десния фланг на армията (срещу конната, 25-а дивизия, Добричските войски и 6-а дивизия). Стремителната неприятелска атака обаче биде спряна и на места отбита.
На 2 октомври сутринта боят пред десния флаг на армията се започна наново. Противникът насочваше главния си удар срещу конната дивизия. Понеже вечерта противникът бе занощувал най-близо и със значителни сили срещу позициите на турския корпус, то последният още вечерта се засили с български подкрепления (I дружина от 4-и мар-шеви полк, 2 роти от 8-и полк, 1-а дружина и картечна рота от 6-и мар-шеви полк и една полска с. с. батарея).
На 3 октомври сутринта противникът продължи настъплението си. като привечер стремително атакува турската дивизия и я принуди да отстъпи; положението биде поправено с помощта на армейския резерв. Същевременно биде атакувана и 6-а дивизия, от 115-а руска дивизия, но атаката тук биде отбита.
Ходът на боя пред 25-а турска дивизия се разви така: боят се започнал от страна на противника към 6 часа пред пладне, който открил силен артилерийски огън по позицията на дивизията. Началникът на 25-а турска дивизия с телефонограма ¹ 115 от 7 ч. 30 м. пр. пл. донесе, че очакваното нападение за през нощта не станало. Противникът бил на 800-1000 крачки от позицията на дивизията. От 1 час почнал силен бой. Българската дружина от 6-и маршеви полк, която бе вчера пратена за подкрепление на 1 -а конна дивизия, се върнала и началникът на дивизията я поставил като дивизионен резерв зад 36-ия полк.
В 11 ч. 30 м. пр. пл. командирът на 6-и турски корпус, който бе приел вече ръководството в боя на турските войски от 25-а дивизия, с телефонограма без номер донесе, че потвърдил заповедта до началника 25-а дивизия да не се изтеглят сега турските дружини, които са ангажирани в бой при конната дивизия, но молеше разрешение по взаимно споразумение с началника 1-а конна дивизия да си разменят българските с турските дружини, за да се избегне смесването. Такова разрешение се даде, но размяната трябва да стане не сега, а при първа възможност - нощно време, и незабелязно от противника. Тук наново се съобщи командиру корпуса, че дружината (7 роти) от 4-и маршеви полк и българската полска с. с. батарея остават в негово разпореждане.
Тук му е мястото да се отбележи, че смесването на турските с българските дружини, макар и станало случайно, в силата на екстрената необходимост в боя на 2 октомври, се оказа впоследствие (в развоя на боя на 3 октомври) щастливо, защото, както ще се види по-долу, при разколебаването и отстъплението на турските 59-и и 75-и полкове катастрофата на десния фланг на армията биде избегната благодарение
на близкото присъствие на българските дружини и батарея, които спряха отстъплението и възстановиха положението. Впоследствие и сам командирът на турския корпус искаше вече за подкрепление български части).
Към 11 ч. 45 м. пр. пл. началикът на 25-а турска дивизия донесе, че пехотните неприятелски части били окопани около 1-1 км пред десния фланг и центъра на дивизията и при всичките му опити да напредне от силния артилерийски, картечен и пушечен огън на защитниците не успял. С ¹ 3, подадено в 6 ч. сл. пл., командирът на корпуса донесе, че към левия фланг на дивизията противникът успял да се приближи до 500, а впоследствие до 200 крачки от окопите на турците, но и началникът на дивизията взел мерки за контраатакуването му на смръкване и за прогонването му. Беше се стъмнило вече и по получените донесения от дивизиите, противникът беше отбит навсякъде, боят се считаше за привършен в наша полза и командующият армията с Щаба се готвеше да замине в Добрич, когато в 7 часа сл. пл. се получи от българския офицер за свръзка при 25-а турска дивизия, поручик Генов, следната кратка телеграма: „25-а турска дивизия е в пълно отстъпление."
Донесението беше пълна изненада за Щаба на армията, толкова повече, че преди малко сам началникът на 25-а турска дивизия, полковник Шукри, беше искал разрешение да премине в контраатака с цялата дивизия и да прогони противника. Веднага командващият армията изпрати с автомобил подполковник Василев, турския офицер за свръзка при Щаба на армията капитан Сабри, от полицейския ескадрон поручик Маджаров на самото място, за да се удостоверят за същността на работата. Негово царско височество престолонаследникът изпрати със същата цел майор Калфов. След малко поручик Маджаров се завърна и потвърди, че действително турските войски в пълен безпорядък отстъпвали, като увлекли със себе си и дружината от 6-и маршеви полк, която била в дивизионна поддръжка, а тъй също и една гаубична батарея, които почнали да отстъпват по шосето Амузачеа - Мустафа Ачи. Горното се потвърди малко по късно от донесението на командира на корпуса под ¹ 5.
Останалите от изпратените офицери останаха там, като с всички средства се заели да спрат отстъпающите групи и да въведат порядък.
По донесение на началника на конната дивизия ¹ 387, основано на донесението на началника на разезд, който на 3-и вечерта бил в с. Амузачеа, привечер противникът настъпил, турците не издържали и противникът заел с. Амузачеа, като пленил и две турски батареи. В същото време противникът бил контраатакуван от 2—3 роти от 4-и марше-ви полк и прогонен от селото. Българските роти заели окрайнината на селото, към които след това се присъединили 7 наново устроени турски роти.
С донесението си ¹ 3 от 6 ч. 50 м. сл. пл. командирът на турския корпус донесе, че по донесение от началника на 25-а дивизия противникът, който настъпвал пред левия фланг на дивизията (56-и полк), се приближил на 300 крачки до окопите и се затвърдил на позиция с 3 картечници; противникът, настъпващи срещу центъра (59-и полк), бил отбит със силен артилерийски огън, а от наблюдателния пункт на дивизията било забелязано, че част от 75-и полк отстъпвала, но по причина на тъмнината по-нататъшното наблюдение било невъзможно, а с телеграмата си ¹ 4 от 9 ч. 36 м. сл. пл. командирът на корпуса донесе следното: „Въпреки че досега не съм получил сведения от изпратените на фронта разузнавателни разезди, според сведенията от пристигнали войници от 59-и полк и по тези от един телефонист от Амузачеа, 59-и полк, след като бил приведен в ред, наново напреднал и сега се намира северно от Амузачеа. От 75-и полк никакви сведения. За проучване положението на 75-и полк изпратих разезди по различните му позиции. До пристигането на изпратените от страната Ви подкрепления, моля разпоредете да се изпратят нужните подкрепления от конната дивизия за задържане на позициите си. Във всеки случай, за да не се даде възможност на неприятеля утре призори да нападне на юг, моля изпратете нужните артилерийски и пехотни подкрепления. Понеже е възможнс неприятелят да предприеме една нощна атака с превъзходни сили против останалите на позициите си части от 25-а дивизия, необходимо е да изпратите колкото е възможно по-скоро нужните подкрепления. Надявам се, че положението ще се поправи, ако навреме ни бъдат изпратени: необходимите подкрепления."
Още с получаването на първите сведения за отстъплението на 25-а дивизия, командващият армията изпрати на началника на конната дивизия телеграма ¹ 8:
„Влезте в най-тясна връзка с 25-а турска дивизия и й окажете ефикасно съдействие, за да заздрави положението си. По едни сведения турската дивизия се оттеглювала, а според други тя се държала на позициите си. Проверете горното добре и съобразявайте с това Вашите действия, като употребите енергични усилия, за да не се открие флангът на армията."
На командира на 6-и турски корпус командващият армията изпрати телеграма ¹ 9:
„Неочакваното отстъпление на 59-и и 75-и полкове в безредие поставя армията в критическо положение. Незабавно разпоредете да се спрат бегълците, приведете ги в ред и гледайте да вземат на всяка цена първоначалното положение, иначе, предупреждавам Ви, че Ви държа отговорен за станалото и за страшните последствия от него. Изпращам Ви от с. Гювенлия за Мустафа Ачи две дружини подкрепление с картечна рота от 2-и маршеви полк, за да си послужите за възстановяване положението. Действайте енергично. За направеното донесете. Изпратете нарочен човек да срещне тия дружини и да ги отведе на определеното от Вас място. Дружините тръгват сега от Гювенлия." Положението беше сериозно.
59-и и 75-и турски полкове, командвани от сирийци, впечатлител-ни и неиздръжливи, внушаваха малко доверие. При това промяната на климата, постоянните дъждове, калове и ниска температура са оказали влияние за физическото разслабление и упадъка на духа им. Необходими бяха бързи мерки за предотвратяване лошите последствия, които биха могли да произлязат на разсъмване, ако противникът би решил да продължи енергично настъплението си, за което командващият армията направи следните разпореждания:
На командира на 2-и маршеви полк, който беше в разпореждане на командващия армията, се изпрати телеграма ¹ 10:
„Положението на 25-а турска дивизия е разклатено. Има разколебани части, които са дръзнали да отстъпят. Тръгнете незабавно с двете I дружини и картечната рота за с. Мустафа Ачи и открийте свръзка с командира на 6-и турски корпус, в чието разпореждане се давате, за да ги насочи за заздравяване на положението. Всички бегълци, които срещате по пътя, прибирайте с Вас и водете напред, като им внушавайте, че тяхното отдръпване е срамно и безпричинно. Съобщено е командиру турския корпус да изпрати войници и офицери да Ви посрещнат."
Началникът на конната дивизия изпратил към десния фланг на турската дивизия лейб-гвардейския конен полк, който застанал в промеждутъка между двете дивизии.
С ¹ 12 се заповяда на началника на Добричските войски още през
нощта да изпрати батареята, която е при Чатал юк (кота 134), с едно
о прикритие за Мустафа Ачи, гдето ще влезе в подчинение на командира на 6-и турски корпус. Същият да разпореди, щото германската 10,5 см батарея на капитан Хагендорф да насочи двете си оръдия, за да може да бие с огъня си местността източно и североизточно от с. Аму зачеа."
С ¹ 10 от 1ч. 30 м. пр. пл. (на 4 октомври) до началника на 4-а дивизия му се заповяда да изпрати две роти от 8-и приморски полк и ед-на полска с. с. батарея в Мустафа Ачи в разпореждане на командира на корпуса.
На командира на 6-и турски корпус с ¹ 13 му се съобщи, че освен двете дружини и картечната рота от 11-и маршеви полк, заповядано е да тръгнат от Байрам Дере за Мустафа Ачи тази нощ две роти от 8-и приморски полк (останалите 2 роти от дружината, която пристигна вчера от Варненския укрепен пункт) и една полска с. с. батарея, които ще пристигнат не по-рано от 10 ч. пр. пл. на 4 октомври. Освен това през нощта тръгва от с. Каваклар за Мустафа Ачи друга полска с. с. батарея, а от Кара Омур за Мустафа Ачи - две дълги 10,5 см оръдия.
За спиране на бегълците командващият армията заповяда на командира на нестроевия ескадрон от 2-и конен полк ротмистър Арнаудов, който квартируваше в с. Кара Омур, да събере всичките си разполагаеми войници, с които да заеме кордон на шосето Кара Омур - Мустафа Ачи и да не им позволява по-нататъшното отстъпление към Кара Омур - поръчение, което веднага биде приведено в изпълнение.
Всички тия разпореждания за осигуряване на турската дивизия се направиха през нощта срещу 4 октомври.
Късно вечерта боят пред целия фронт на армията затихна. Разклатеното положение на 25-а турска дивизия, благодарение на взетите мерки през нощта, се поправи. При това отстъпление дивизията изгуби 2 батареи, взети от противника.
В едно по-сетнешно (от 8 октомври) донесение за численния състав на 25-а турска дивизия началникът на дивизията бе показал, че в последните боеве от дивизията му са се предали в плен 2557 души. С една телеграма без номер командирът на корпуса на 3 октомври донасяше, че някои турски войници избягали от полковете си и се криели в селата зад фронта и в Добрич и Варна. Една част от тях облекли моха-меданско цивилно облекло и минавали за местно население. Молеше тия войници да се заловят и му се изпратят, за да може след произвеждане на късо дознание да ги застрелва.
Тук ще подчертаем, че за долното качество на войските от 6-и турски корпус като негодни за настъпателни действия сам фелдмаршалът фон Макензен бе предупридил Щаба на III армия с шифрована телеграма от 4 септември 1916 г., предадена от Търново по телеграфа чрез българския офицер за свръзка при Щаба фон Макензен майор Дочев с ¹ 15. В тая тереграма се казва: Турските войски са добри, но те са годни главно за отбрана. На тях трябва да се гледа като на българските войски от втора линия (опълченски и маршеви полкове). Затова за препоръчване е, щото българските войски от втора линия и турските войски да бъдат употребявани за отбрана и пр.
Щабът на армията се ръководеше от тая рекомендация при употреблението на турските войски в боя и гледаше да им дава второстепенни задачи, обаче в силата на необходимостта, по липса на достатъчно сили, турските войски се употребяваха временно и за активни цели, но непременно се анкадрирваха между български войски. В боевете на 3-4 октомври турската 25-а дивизия имаше чисто отбранителна задача да задържа позицията си при Амузачеа, но оказва се, че и при тия отбранителни действия турските войски не издържат.
Впоследствие, както ще се види по-после (атаката на Топраисар на 19 октомври), Щабът на групата заповядваше специални прегрупирания надлъж по фронта на армията, само и само да се избегне да се даде на турския корпус активна задача.
До 6 октомври противникът продължава да проявява същата активност срещу десния фланг на армията: конната дивизия, 25-а турска дивизия, Добричските войски и 6-а бдинска дивизия. При всичко, че имаше малки колебания в някои от турските полкове, но последните, поддържани при нужда от наши дружини, успяха да задържат позициите си. Началникът на 25-а турска дивизия обаче продължаваше да рисува положението на дивизията си опасно и да иска постоянно поддръжки. Затова командващият армията (на 5 октомври) счете за нужно да обърне вниманието на началника на дивизията за алармичното искане на подкрепления и му съобщи следующото:
„Имате на разположение 16 дружини. Вижда се, че всичките сте ги поставили в една линия. Трябваше поне четири да оставите в поддръжка, за да посрещнете изненадите. Па и сега, когато частите са в една линия, трябваше да прехвърляте от незастрашения фланг и центъра. С Вашите действия измъкнахте всичките ми резерви. За подобен начин на действие държа Ви отговорен в случай, че тази вечер частите Ви се отдръпват назад. Поддръжки не мога да Ви дам, освен в краен случай, за което трябва да държите сметка, когато искате такива. Частите Ви трябва да умрат на позициите."
В отговор на горното началникът на 25-а дивизия донесе:
„Аз турих моите резерви в линията само затова, за да запълня загубите от продължителните петдневни боеве, и то с голяма икономия. Аз Ви осигурявам, екселенс, че никой път не бих искал резерви, ако да нямах абсолютна нужда.
Дивизията досега не е получила войници, които да заместят излезлите от строя. Загубите, особено на офицери, са толкова големи, щото има подпоручици, които командват дружини. Кадърът на офицери и подофицери е толкова малък, че на това отдавам отстъпването на войските предната вечер, които останаха без водачи. Този недостатък, за да се отстрани, моля Вашите постъпки пред Цариград - да изпратят офицери и подофицери."
На 5 октомври пристигнаха в Кара Омур две дружини от 45-и турски полк, който полк отдавна се очакваше, но твърде бавно се превозваше. Тези дружини с пристигането си се отправиха в Мустафа Ачи, като едната от тях се даде в разпореждането на началника на 25-а дивизия, а другата остана в разпореждането на командващия армията.
С телеграма ¹ 18 от 9 ч. 40 м. сл. пл. на 5 октомври началникът на 25-а дивизия донесе, че турските батареи, с които разполага, нямат снаряди, нямали и боен обоз и затова моли да му се изпратят снаряди. Щабът на армията не разполагаше нито с камиони, нито с бойни припаси за турската материална част.
От 7 октомври противникът премина от атака към отбрана, като направи последен опит за атака срещу конната дивизия, вероятно за да маскира оттеглюването на старите си позиции.
От 7 до 19 октомври - деня, от който се почна от наша страна атаката за овладяване на Кобадинската укрепена позиция, пред фронта на армията крупни действия не се развиха. Деятелността и на двете страни бе ограничена в разузнавания, патрулни схватки, артилерийска и пушечна стрелба между охраняющите части.
При атаката на укрепената позиция Кобадин - Топраисар беше решено главният удар да се нанесе срещу Топраисар. Този главен удар Щабът на групата искаше да бъде произведен от български и германски войски, затова заповяда войските от турския корпус да се преместят от позициите, които заемаха (срещу Топраисар), и поставят западно от железопътната линия Кобадин - Добрич (в участъка с. Енигея -с. Карабакъ136). Това крайно опасно разместване се извършваше, защото Щабът на групата ф. Макензен считаше, че турските войски не са годни за атака. При всичко, че на турския корпус се даваше един по-второстопенен участък, той пак не се остави самостоятелно, а му се придадоха 4 български дружини (47-и полк и 1 дружина от 48-и полк), 3 полски и една 12 см гаубична батарея - всичко 4 български батареи.
Точни сведения за числеността на турския корпус преди започването на атаката на 19 октомври не можаха да се получат, макар и нееднократно да се искаха от командира на корпуса. Според едно сведение от 8 октомври съставът на корпуса възлизаше на 12 000 души.
През време на тридневния бой (19-21 октомври) за завладяването на укрепената Кобадинска позиция турският корпус, въпреки че противникът срещу него не оказваше сериозно съпротивление и разполагаше само с 2 батареи, не прояви достатъчно енергия и стремителност в действията си. Командирът на корпуса още първия ден почна да донася, че батареите му разполагали със съвсем малко снаряди. Това накара началника на западната група да заповяда да се предадат от 1-ва софийска дивизия още 2 батареи на турския корпус.
След завладяването на неприятелската укрепена позиция на 21 октомври, на 22-и армията настъпи да преследва отстъпващия противник. Преследването се прекрати на 26 октомври.
След това от състава на армията излязоха 1-ва софийска дивизия, 217-а германска дивизия и германската тежка артилерия, които заминаха за Свищов за извършването на операцията с Дунавската армия във Влашко.
III армия получми задача: 1) да продължи преследването с усилената кавалерийска дивизия; 2) да укрепи една позиция с всички средства на общата линия ез. Ташавлу - Бонасчик, която да държи на всяка цена.
От 4 ноември до 15 декември е периодът на упорната отбрана на армията. До 21 ноември частите от армията работеха усилено по укрепването на гореказаната позиция. От тази позиция 6-и турски корпус заемаше участък от пътя Кьор-Чешме - Саръджа137 - кота 171 изключително, до кота 177 (югозападно от Естер) включително. На корпуса беше придадена българска полска и тежка артилерия (3 полски, една 10,5 см гаубична, една 12 см гаубична, една 15 см тежка гаубична и една 12 см Д 28 дълга батарея - или всичко 7 батареи*).
* Тези батареи останаха придадени към турския корпус през всичкото време, докато той действаше в Добруджа.
На 21 ноември авангардите на дивизиите се оттеглиха на главната позиция под натиска на противника. На 23 ноември последният настъпи с по-големи сили, като с веригите си достигна на някои места на 400-500 крачки от телените мрежи. На 30 ноември русите започнаха своите стремителни атаки срещу 4-а преславска дивизия, които продължиха с необикновен устрем и на 1 и 2 декември. По всичко изглеждаше, че противникът търсеше успеха в този участък. На останалия фронт на армията (Турския копрус и Сборната дивизия) действията му нямаха тази упоритост и имаха повече демонстративен характер.
След неуспешните тридневни атаки противникът се оттегли, като от 4 декември премина към отбрана. Това положение на затишие, което се нарушаваше периодически само с взаимна артилерийска и пехотна престрелка, продължава до 14 декември.
През нощта срещу 15 декември русите отстъпиха, а армията сутринта същия ден премина в настъпление. При преследването на противника дивизиите водеха отделни боеве с неговите ариергардни части. По-сериозно съпротивление русите оказаха на линията кота 336 (при с. Туркоаия) - с. Черна - с. Балабанча - Алибей-кьой - Денис тепе (кота 266).
На 22 декември Сборната дивизия завладя гр. Тулча, а на 24-и части от 4-а и Сборната дивизии - гр. Исакча. Русите след това продължаваха да защитават упорито посоката за гр. Мачин - Браила, защото оттук се застрашаваше левият фланг на армията им във Влашко. За това им способстваше извънредно пресечната и труднодостъпна местност и за благовременно приготвените ред укрепени позиции. Завладяването: на тези позиции, които съставляваха Мачинския тет де пон, и изтиква-нето окончателно противника от Добруджа се възложи на усилената конна дивизия, 4-а преславска и Сборната дивизии.
Борбата тук, която носеше особено упорит характер, се продължи до 4 януари.
На турския корпус на 24 декември, след заемането на гр. Исакча, се заповяда да се групира в с. Николицел и Мейдан кьой. На 28 декември 15-а турска дивизия тръгна за Хърсово, където премина на леви» бряг на Дунава. По причина на голямото упорство, което оказваха русите, в борбата за Мачинския тет де пон, 25-а турска дивизия се задържа временно в разпореждането на командващия армията до завършването операцията около Мачин. На 5 януари и тази дивизия тръгна за Хърсово.
От 25-а дивизия в боевете около Мачин взеха участие само нейните батареи (4 полски и една 15 см гаубична).
Сведение за всички загуби, които турците са дали в Добруджа, в Щаба на армията няма, обаче трябва да се предполага, че те са значителни, макар и несъответстващи на тактическите резултати от действията на корпуса. Това се дължи на неумелото действие на турците и тяхната неустойчивост в боевете. Техните големи загуби са дадени в маловажни, без особено значение боеве. Така например, вследствие на па-ническото отстъпление на 3 октомври 1916 г. при Амузачеа, 25-а турска дивизия има загуби 6429 человека, от които 2557 пленници и изчезнали. Също така турският корпус даде големи загуби при с. Ортакьой, при преследването на русите, по причина, че пред самите телени мрежи на противника някои части поддадоха назад. Друго едно обстоятелство, което увеличаваше техните загуби, беше и това, че много от войниците им се самонараняваха. По полето се виждаха постоянно групи войници да се движат назад, самонаранени в лявата ръка.

Заключение. От гореизложеното се вижда, че първият решителен удар на Румънската армия и на първите пристигнали руски дивизии в Добруджа в паметните боеве при Тутракан и Добрич се нанесе от български войски, подкрепени с отделни малки германски части. В решителния бой на 13 и 14 септември, при с. с. Кузгун-Добромир-Апта-ат-ДеведжикьойЧЗогдали-Мусубей-Чифут Куюсу, в който Румъно-руската армия биде разбита, от турския корпус, взе участие в боя само 75-и низамски полк, и то като резерв на Добричските войски. В първата атака на Кобадинската укрепена позиция, 18-19 септември, която атака, макар и да не успя, но тя силно разстрои неприятелската армия, от турските части взеха участие само 74-и и 75-и низамски полкове, една турска картечна рота, две турски батареи и една пионерна рота, като 74-и полк първия ден се намираше в резерв на Добричските войски. Чак при втората атака вече на същата позиция, турският корпус взе участие в "целия си състав, обаче на него беше даден един от най-маловажните участъци. При това той беше подкрепен с български дружини и батареи. В този бой корпусът не прояви необходимото усилие. Боят се реши от българските дивизии. При отбраната от армията на укрепената позиция на линията езерото Ташавлу-с. Бонасчик, най-многото и упорити атаки на русите бяха насочени срещу 4-а преславска дивизия, на участъка на която те искаха да пробият нашите позиции. След заемането на гр. Исакча на 24 декември, извънредно упоритите боеве, които се водиха до 4 януари за завладяването на Мачинския тет де пон. се водиха само от български дивизии. От турския корпус взеха участие само 4 полски и една 15 см гаубична батареи.
Резултатите следователно от действието на турския корпус в Добруджа не са тъй големи, както искат да ги представят турците, а често пъти той е бил и в тежест на армията.
Но което е още по-важно, то е, че турците имат едно много криво схващане за задачата на нашата армия - в Добруджа, и тази на техния корпус. Те забравят, че Румъно-руската армия имаше за задача не да пази Добруджа, а да прекъсне съобщенията между Турция и Централните сили, а след това и да завладее Цариград, и че Българската армия със своите бързи действия осуети тази й цел. И турците, като подпомагаха нашата армия, те преди всичко защитаваха свои интереси. Друго едно обстоятелство, което също трябва да се има предвид, то е, че когато турският корпус взе участие в боевете, Румънската армия беше вече разстроена от първите съкрушителни удари на Българската армия и след това тя все повече и повече се засилваше с руски дивизии, а разнебитените румънски части се изтегляха, докато най-после през втория период на войната (ноември и декември) в Добруджа останаха да действуват само руски корпуси (47-и армейски корпус, 4-и сибирски корпус, 3-а стрелкова дивизия, 30-а пех. дивизия, Опълченска дивизия. 3-а конна дивизия и само 5-а каларашка румънска бригада). Ясно е, че тези руски корпуси нямаха за задача да пазят Добруджа и не затова те произвеждаха своите бесни атаки за пробиването на нашата укрепена позиция Ташавлу-Бонасчик, а имаха по-далечна такава, която еднакво засягаше България и Турция. Най-после, с разгрома на Руската армия, и Българската армия допринесе нещо за общия разгром на Русия, от който разгром Турция тъй много спечели.

Началник-щаба на III армия от Генералния щаб
ГЕНЕРАЛ МАЙОР /п./: /не се чете/

Началник Оперативна секция от Генералния щаб
ПОДПОЛКОВНИК /п./: /не се чете/

Ф. 40, оп. 2, а. е. 749, л. 231-260. Оригинал. Машинопис.

Има и 4 приложения. Приложение Номера 3 и 4 дават числеността на корпуса по части към 8.10.1916 и 10.11.1916. Те са интересни и ги прилагам в JPG

[dibo]

Трите цитирани документа са от "Българо-турски военни отношения през Първата световна война (1914-1918)" - Сборник от документи от Централния военен архив; Издателство "Гутенберг", София 2004.

Преди да започнете с коментарите, само бих искал да обърна внимание, че доклада на 3-та армия е писан в момент, когато отношенията между България и Турция са обтегнати във връзка с Добруджа и всяка от страните се стреми да омаловажи приноса на другата и да изтъкне своя.

Утре вечер ще пусна и турската гледна точка към събитията....

[resavsky]

Турците несъмнено има принос / но не решителен/ за победата в Добруджа.В тази връзка един техен паметник не би бил неоснователен.Друг е въпросът е че едва ли при Добрич е точното му място.
П.П. Съвсем друг въпрос е че 25 дивизия е била съставена почти изцяло от араби които не се горели от желание да умират в Добруджа.Същите с голяма охота са се предавали в руски плен като явно са го считали за по малкото зло.

[dibo]

Ето и обещаната гледна точка към събитията от турска страна:

Нурджан Фидан - Съвместните турско-български военни операции през Първата световна война - Статия в "Българо-турските военнополитически отношения през първата половина на XX век", София, Военно издателство, 2005

Военните операции на Румънския фронт
С присъединяването на Румъния към войната на Балканския полуостров се открива още един фронт. Веднага след обявяването на война Румъния нарушава границата на Австро-Унгария и напредва към Трансилвания. Освен това Русия, подкрепена от Румъния, преминава в настъпление на север. На 29 август 1916 г. румънците овладяват някои проходи и окупират Кронщад.
браната и започват преследване на противника. В резултат на дългите походи в Добруджа частите на 3-та българска армия отпадат физически, а и не са попълвани загубите им вследствие на боевете. Въпреки това маршал Макензен счита, че бойният дух на румънците е сломен и една серия от атаки ще бъде успешна. Командващият на 3-та българска армия се присъединява към мнението на маршала и въпреки умората на 18 септември българите започват поредица от атаки срещу румънските подразделения. В началото атаката в направление Кобадин е неуспешна. На 21 септември румънците преминават в настъпление срещу 74-и турски полк и 1-ва българска кавалерийска дивизия. Защитавайки героично позициите си с артилерийската поддръжка на български и германски артилерийски батареи, турските подразделения успяват да отблъснат румънците. В това сражение загиват 22 войници, а двама офицери и други 130 войници са ранени. Румънските атаки не успяват и в другите направления22.
Привечер на 21 септември 25-а турска дивизия, която вече се е придвижила до с. Мустафааси, получава заповед да завземе Амузаджа във взаимодействие с 1-ва българска кавалерийска дивизия, която трябва да овладее Проля. Започва подготовка за изпълнение на заповедта. На 23 септември в битката при Каракьой 75-и турски полк дава 9 убити, 16 ранени и 88 изчезнали. На 24 септември започва първото сражение при Амузаджа, в резултат на което 75-и турски полк завзема Амузаджа, а 59-и турски полк овладява отметка 140. Намиращата се вдясно на 25-а турска дивизия 1-ва българска кавалерийски дивизия приближава Проля, а малко по-късно и я овладява.
Съгласно заповедите 74-и турски полк, намиращ се под командването на командващия добричката групировка генерал Топалов, на 24 септември преминава в настъпление по линията Кашъкчълар-Енгенез и я овладява.
От този момент нататък 3-та българска армия преминава в позиционна отбрана на рубежа, който е достигнала. 74-и полк от 25-а турска дивизия под командването на генерал Топалов, 59-и и 75-и полк под командването на командира на 25-а турска дивизия и 56-и полк от 15-а турска дивизия се разполагат на първия рубеж на отбраната. На 1 октомври 1916 г. румънската армия преминава в настъпление, като направлението на главния удар е 25-а турска дивизия. В същото време румънската армия преминава Дунав и започва настъпление и на юг. Сраженията се разгарят с пълна сила. Командващият на 3-та българска армия заповядва усилената с два българска батальона 25-а турска дивизия да премине в контранастъпление. 25-а турска дивизия предприема контранастъпление. В тази операция се включва и 1-ва българска кавалерийска дивизия. Българските и турските съединения спират настъплението на румънците, а 65-и турски полк преследва румънците. 74-и турски полк също спира настъпващите противникови сили. Румънските войски, преминали Дунав, също са отблъснати. Отделената за Дунавския фронт 217-а немска дивизия е подчинена на действащата в Добруджа 3-та българска армия. Продължилата шест дни румънска кампания, която обаче не успява да пробие турската отбрана и се провежда предимзен съсредоточава основните сили на поверената му армия по границите с Добруджа, докато другите на Дунавския фронт остават в отбрана. Съсредоточената в Добруджа армия е Трета българска под командването на генерал Тошев. Трета българска армия се състои от 1-ва, 4-та и 6-а пехотна дивизия и Дунавското командване, което включва 1-ва кавалерийска дивизия, подразделенията във Варна и в Русе, един малък немски отряд и теж-коартилерийските дивизиони, дислоцирани в Шумен18.
В Ефляк е сформирана група армии под командването на архидук Шарл. Тази група е дислоцирана западно от Карпатите и северно от Трансилванските планини19.
В това време намиращата се в Добруджа 3-та румънска армия се разделя на две групи. В източната група, в района на Добруджа, остават 19-а пехотна дивизия и една кавалерийска бригада, а в района на гр. Меджидийе е разположен руски корпус. Западната група включва, както следва: от Калафат до Силистра - 16-а и 18-а пехотна дивизия и една кавалерийска дивизия; в Тутракан- 17-а пехотна дивизия; в Силистра - 9-а пехотна дивизия и една кавалерийска бригада. Като резерв в Букурещ остава 5-и румънски корпус20.
От своя страна в Ефляк, на линията западно от Карпатите и северно от Трансилванските планини, са съсредоточени 1-ва, 2-ра и 4-та румънска армия21.
По това време дислоцираната в Трансилвания 9-а германска армия атакува десния фланг на 1 -ва румънска армия, вследствие на което румънците започват да отстъпват към Карпатите, където успяват да отразят последвалите австрийско-германски атаки. На юг дислоцираната в Добруджа 3-та българска армия започва настъпление към Северна Добруджа.
Вследствие на започналите от 3-та армия на 2 септември 1916 г. активни настъпателни действия крепостите Тутракан и Силистра са овладени от българите. Румънските и руските части се изтеглят на линията Дунав-Му-сабей-Мангалия.
Идващите по подразделения турски части, включително и тези, които вече са на Добруджанския фронт, до пристигането на щаба на 6-и турски корпус остават под командването на командирите на българските дивизии.
На 12 септември 1916 г. започва подготовка за пробив на новата линия на отбрана на румънците. Частите на Добричкия фронт, намиращи се под командването на генерал Кантарджиев, са разделени на две групи. Дясната група е под командването на полковник Габарев, а лявата - на подполковник Георгиев. Дошлите първи на фронта 74-и и 75-и турски полк участват в настъпателните бойни действия заедно с българските части. След пристигането й 25-а турска дивизия е придадена под командването на генерал Кантарджиев и на 16 септември 1916 г. образува дяснофланговата група. Малко по-късно тя преминава директно под командването на командващия на 3-та българска армия генерал Тошев. 75-и турски полк остава под командването на подполковник Георгиев.
Съгласно получените заповеди турските части съвместно с българските продължават настъпателните действия, овладяват първите линии на отбраната и започват преследване на противника. В резултат на дългите походи в Добруджа частите на 3-та българска армия отпадат физически, а и не са попълвани загубите им вследствие на боевете. Въпреки това маршал Макензен счита, че бойният дух на румънците е сломен и една серия от атаки ще бъде успешна. Командващият на 3-та българска армия се присъединява към мнението на маршала и въпреки умората на 18 септември българите започват поредица от атаки срещу румънските подразделения. В началото атаката в направление Кобадин е неуспешна. На 21 септември румънците преминават в настъпление срещу 74-и турски полк и 1-ва българска кавалерийска дивизия. Защитавайки героично позициите си с артилерийската поддръжка на български и германски артилерийски батареи, турските подразделения успяват да отблъснат румънците. В това сражение загиват 22 войници, а двама офицери и други 130 войници са ранени. Румънските атаки не успяват и в другите направления22.
Привечер на 21 септември 25-а турска дивизия, която вече се е придвижила до с. Мустафааси, получава заповед да завземе Амузаджа във взаимодействие с 1-ва българска кавалерийска дивизия, която трябва да овладее Проля. Започва подготовка за изпълнение на заповедта. На 23 септември в битката при Каракьой 75-и турски полк дава 9 убити, 16 ранени и 88 изчезнали. На 24 септември започва първото сражение при Амузаджа, в резултат на което 75-и турски иолк завзема Амузаджа, а 59-и турски полк овладява отметка 140. Намиращата се вдясно на 25-а турска дивизия 1-ва българска кавалерийски дивизия приближава Проля, а малко по-късно и я овладява.
Съгласно заповедите 74-и турски полк, намиращ се под командването на командващия добричката групировка генерал Топалов, на 24 септември преминава в настъпление по линията Кашъкчълар-Енгенез и я овладява.
От този момент нататък 3-та българска армия преминава в позиционна отбрана на рубежа, който е достигнала. 74-и полк от 25-а турска дивизия под командването на генерал Топалов, 59-и и 75-и полк под командването на командира на 25-а турска дивизия и 56-и полк от 15-а турска дивизия се разполагат на първия рубеж на отбраната. На 1 октомври 1916 г. румънската армия преминава в настъпление, като направлението на главния удар е 25-а турска дивизия. В същото време румънската армия преминава Дунав и започва настъпление и на юг. Сраженията се разгарят с пълна сила. Командващият на 3-та българска армия заповядва усилената с два българска батальона 25-а турска дивизия да премине в контранастъпление. 25-а турска дивизия предприема контранастъпление. В тази операция се включва и 1-ва българска кавалерийска дивизия. Българските и турските съединения спират настъплението на румънците, а 65-и турски полк преследва румънците. 74-и турски полк също спира настъпващите противникови сили. Румънските войски, преминали Дунав, също са отблъснати. Отделената за Дунавския фронт 217-а немска дивизия е подчинена на действащата в Добруджа 3-та българска армия. Продължилата шест дни румънска кампания, която обаче не успява да пробие турската отбрана и се провежда предимно около гр. Амузаджа, е известна като второто сражение при Амузаджа. При това сражение турските части и съединения дават следните загуби: убит е командирът на 56-и полк23 заедно с още 17 офицери и 795 войници; 39 офицери и 2854 войници са ранени; 960 са безследно изчезналите24.
През това време командващият на 6-и турски корпус Мустафа Хилми паша пристига в района и от 3 октомври 1916 г. поема командването на корпуса.
На север обединените сили на Германия и Австро-Унгария напредват към Трансилванските Алпи. Следващите операции са планирани, както следва:
Войските на Тройния съюз в Трансилвания, след като пробият Румънският фронт, се спускат на юг към Ефляк, от своя страна Дунавската армия преминава Дунав и настъпва към Букурещ, където се обединява с другите съюзнически армии. По този начин румънската армия ще бъде унищожена, Букурещ ще бъде завзет и ще се премахне Румънският фронт. За да се приложи този план и за да се отблъсне задържаната на рубежа румънска армия, маршал Макензен изготвя свой план. Съгласно него фронтът жп линията Гювенли-Кобадин и Меджидийе се разделя на две отделни части -Източна и Западна. Източната групировка, състояща се от 1-ва българска кавалерийска дивизия заедно с 217-а немска дивизия и група български пехотни дивизии под командването на генерал Кантарджиев, ще настъпи на фронт от Черно море до жп линията Кобадин-р. Дунав. Западната групировка в състав: 4-та българска дивизия, 6-и турски корпус и най-западно 1-ва българска дивизия под командването на командващия на 3-та българска армия генерал Тошев, ще проведе настъпателна операция по фронта жп линия Кобадин - р. Дунав. Общото командване на двете групировки се осъществява от маршал Макензен25.
Докато източната групировка провежда основната настъпателна операция, западната - с настъпление на широк фронт, ще увлича румънците и ще им пречи да се изтеглят.
В започналото на 19 октомври 1916 г. настъпление Източната групировка напредва до южните покрайнини на Топракхисар. Западната групировка отвлича вниманието на румънците с показни атаки. 6-и турски корпус и 1-ва българска дивизия също напредват26. Най-много напредва 15-а турска дивизия. На 20 октомври 25-а турска дивизия получава заповед да овладее рубежа Качамак - отм. 147 с цел подпомагане на настъплението на 4-та българска дивизия27. На 21 октомври 15-а и 25-а турска дивизия вместо фалшиви атаки предприемат истински и напредват значително. Румънците са принудени да отстъпят28, в резултат на което 75-и полк от 25-а турска дивизия завзема с. Качамак. От своя страна 4-та българска дивизия завзема Кобадин.
При втората атака на Кобадин 6-и турски корпус с активните си настъпателни действия принуждава румънците да се оттеглят и значително подпомага действията на Източната групировка.
След успехите при Кобадин маршал Макензен преследва румънските войски, които се изтеглят в направлението Кюстенджа-Меджидийе-Черна вода29. На 24 октомври 1916 г. 25-а турска дивизия заедно с 1-ва и 4-та българска дивизия влизат в Черна вода. На 26 октомври 6-и турски корпус се съединява с 15-а и 25-а дивизия в района между Мирчова и източно от Черна вода. За проявения героизъм и себеотрицание при последните сражения 6-и турски корпус е високо оценен от турското и от германското главно командване. Загубите на корпуса за седем дни от 19 октомври -началото на настъпателната операция, възлизат на: от състава на 15-а турска дивизия - убити 17 офицери, 523 подофицери и войници; 36 офицери, 3352 подофицери и войници ранени и 329 подофицери и войници безследно изчезнали; от състава на 25-а турска дивизия - убити 2 офицери, 99 подофицери и войници, ранени 7 офицери и 771 подофицери и войници, а 69 подофицери и войници безследно изчезнали30.
Маршал Макензен предприема подготовка на Дунавската армия за форсиране на Дунав в направление Ефляк. Останалите сили са преминали в отбрана на линията Тасавлу-Банасчък. От 8 ноември румънците предприемат настъпателни бойни действия. Командващият на 3-та българска армия заповядва на 6-и турски корпус да отбранява предната линия. Другите части също се включват в отбиване на атаките на румънските сили. Веднага след това маршал Макензен заповядва 3-та българска армия да премине в контранастъпление и от 15 ноември 6-и турски корпус и другите български дивизии след тежки сражения успяват да отхвърлят румънците от заеманите от тях позиции.
На 20 декември 1916 г, започналата отново настъпление 3-та българска армия продължава победния си ход. В продължилите два дни сражения при Башкьой-Чинели 6-и корпус дава повече от 2000 загуби в жива сила31. В тези боеве румънците също дават големи загуби - пленени са над 400 противникови войници, в т.ч. 4 офицери32.
На 24 декември са овладени Николител и Исакча33. Изтеглящите се на северозапад от Добруджа румънци са преследвани. На 31 декември 1916 г. след успешна атака намиращият се в състава на продължаващата настъплението си 4-та българска дивизия 75-и турски полк овладява отметка 90 югоизточно от Мачин. Една рота от този полк пленява самостоятелно около 200 руски и румънски войници, като отделно, заедно с българските подразделения, взима в плен още около 500 противникови войници34. Добруджанската операция вече завършва. След това маршал Макензен включва 6-и турски корпус и 15-а турска дивизия в състава на Дунавската армия.
На 3 януари 1917 г. след съвместна офанзива на 4-та българска дивизия и 75-и турски полк и последните останали румънски части в Добруджа се изтеглят към Дунав. По този начин на 5 януари 1917 г. цяла Добруджа е овладяна от силите на съюзниците.
След като намиращите се в Трансилвания германски и австро-унгарски войски приближават долината на Ефляк, от 11 ноември 1916 г. Дунавската армия (217-а германска дивизия, 6-и турски корпус и 1-ва българска дивизия) под командването на маршал Макензен е съсредоточена в Свищов, където започва подготовка за форсиране на р. Дунав. По това време към тези съединения се присъединява и изпратената от Турция и пристигнала в България на 26 ноември 1916 г. 26-а турска дивизия, състояща се от 73-и, 76-и и 78-и пехотен полк и 26-и артилерийски полк.
Обединявайки намиращите се в негово подчинение 1-ва и 12-а българска и 217-а германска дивизия, командващият на Дунавската армия маршал Макензен създава ново съединение - 52-и корпус. Една германска кавалерийска дивизия и 26-а турска дивизия са оставени в резерв на армията35.
Сутринта на 23 ноември 1916 г. под противодействието на артилерийски огън от румънските сили 217-а германска дивизия започва форсиране на река Дунав. Операцията се извършва под прикритието на австрийски речни бойни кораби и приключва на 25 ноември с прехвърлянето и на 26-а турска дивизия.
Преминалата Дунав Дунавска армия на 26 ноември напредва на североизток, докато достигналата проходите в Трансилвания 9-а германска армия настъпва на изток и на юг в долината на Ефляк, като в същото време и намиращата се по на север 1-ва австрийска армия атакува румънците в Северните Карпати.
Дунавската армия настъпва в две направления: основните сили по линията Йеркьой-Топаро-Драганещи и 26-а турска дивизия в направлението Александрия-Витанещи. Участващият в операцията в дясното направление 75-и полк влиза в съприкосновение с румънците в окрайнините на Марзанещи и въпреки че не разполага с артилерия, успява да ги отблъсне.
На 1 декември 1916 г. румънците преминават в контранастъпление срещу Дунавската армия, която до този момент не успява да се обедини с 9-а германска армия. Маршал Макензен заповядва отделената в резерв и намираща се във втори ешелон на левия фланг 26-а турска дивизия съвместно с германската кавалерийска дивизия да отразят настъплението на противника. На другите съединения и части, разположени на десния фланг, също е отдадена заповед да настъпват. Вследствие на тежки сражения в района на Драганещи румънците понасят големи загуби и настъплението им е спряно, дори подразделения на 76-и полк от 26-а дивизия овладяват Търнова. Загубите на 26-а дивизия от този боен ден са: 86 убити, между които 1 офицер; 525 ранени, включително 7 офицери; 357 безследно изчезнали36. На следващия ден маршал Макензен установява контакт с 9-а немска армия. Двете армии се насочват заедно към Букурещ.
На 3 декември 1916 г. едно от съединенията, извършващи марш - кавалерийска бригада от германската кавалерийска дивизия, е контраатаку-вано от румънците при Балария. Изпратеният там командир на 26-а турска дивизия подполковник Хамди бей първоначално изпраща в района 78-и полк с два батальона. Германската бригада предава района на турската част и се присъединява към своята дивизия. В най-решителния момент на отбраната на Балария, под ожесточения огън на противника, разчитайки само на два пехотни батальона и на германски артилерийски дивизион, в помощ на 78-и турски полк пристига командирът на 26-а турска дивизия със 73-и и 76-и полк. 76-и полк усилва 78-и полк по десния фланг, а 73-и полк - по левия фланг. След обяд, когато румънската армия започва да се огъва, след като в сражението се включват и германски подразделения, 26-а турска дивизия предприема настъпление, в резултат на което успява да отблъсне румънците северно от р. Арджеш. При паническото отстъпление на румънските сили 26-а турска дивизия пленява 3600 противникови войници, между които 66 офицери; много боеприпаси; един артилерийски полк; 37 оръдия; 20 картечници; 3 автомобила и 100 каруци. Загубите на дивизията възлизат на 500 убити и 1600 ранени37.
С това сражение 26-а турска дивизия предотвратява пробив на фронта на Дунавската армия и прекъсване на оперативната връзка между 9-а германска армия и Дунавската армия, а създалата се ситуация благоприятства изключително съюзническите армии. Поради тази причина действията на дивизията са оценени високо от турското главно командване. На 15 декември бойното знаме на 78-и полк е удостоено с военен медал38.
Форсирайки р. Арджеш, Дунавската армия продължава марша си към Букурещ. На 3 декември 1916 г. Букурещ е овладян39. На 7 декември е проведена церемония по влизане в Букурещ, в която участва и 26-а турска дивизия със своя представителна част.
След това маршал Макензен, начело на Дунавската армия и на ново-подчинената му 9-а германска армия преследва изтеглилите се към р. Се-рет румънски и руски части. Дунавската армия, без да срещне особена съпротива, преминава на северния бряг на р. Яломица и се отправя в североизточно направление, а 9-а германска армия - на северозапад. След разузнавателни действия, които показват, че руските и румънските сили подготвят отбранителни позиции, на 22 декември маршал Макензен заповядва на 9-а германска армия да настъпи по линията Дрогал-Гиоргери-Пиртила. По-късно, на 26 декември, и Дунавската армия получава заповед да атакува. 26-а турска дивизия изпълнява възложената й задача и на 28 декември овладява Визирол. Отдясно на 26-а дивизия е отрядът на Назлъмов, а отляво - 1-ва българска дивизия. 9-а германска армия спечелва сражението при Румникулсарат и отблъсква противниковите съединения. Противникът отстъпва и пред Дунавската армия.
На 1 януари 1917 г. 15-а турска дивизия преминава на левия бряг на р. Дунав40. Преминалият на левия бряг на р. Дунав на 2 януари 1917 г. командващ на 6-и турски корпус41 бригаден генерал Мустафа Хилми на 4 януари пристига във Визирол, поема командването и на 26-а турска дивизия и преминава в разпореждане на Дунавската армия. На 4 януари преминалата отново в настъпление Дунавска армия напредва успешно. Отстъпващите румънски части са преследвани упорито от 1-ва българска дивизия, германска кавалерийска дивизия и 6-и турски корпус. На 5 януари 3-та българска добруджанска армия приближава Браила и започва артилерийски обстрел. Същия ден Браила е превзет от германската кавалерийска дивизия и от 6-и турски корпус, в резултат на което са пленени 1400 противникови войници и 6 картечници42. Румънците са принудени да отстъпят към р. Серет. От другата страна и 9-а германска армия приближава р. Серет и р. Дунав.
По време на преследването на 12 януари 1917 г. 15-а турска дивизия завзема Михаела след щурм на нож, проведен от 38-и и 45-и полк. Пленени са 3 офицери и 363 войници, както и 10 картечници43. Загубите на 15-а турска дивизия в този бой са: 63 убити войници и 121 ранени, от които 2 офицери44. На 14 януари 26-а турска дивизия след успешни атаки успява да овладее Вадени и да отблъсне румънците на север от р. Серет. Обаче на следващия ден румънците провеждат успешна контраатака и успяват да си възвърнат Вадени, но не успяват да развият успеха.
На 9 януари придадената в състава на 6-и турски корпус 25-а турска дивизия форсира р. Дунав и заменя 26-а турска дивизия. След кратък отдих 26-а турска дивизия отново получава бойна задача да заеме позициите на намиращата се на левия фланг на корпуса 145-а австрийска бригада.
След това заелата отбранителни позиции южно от р. Серет Дунавска армия започва укрепването им. До сключеното с Русия и с Румъния примирие армията остава на същите позиции, които не се променят въпреки имащите временен характер спорадични артилерийски дуели, атаки и контраатаки. В началото на август 1917 г. е отразено успешно настъплението на руси и румънци, чиито позиции са овладени и са взети пленници и военни трофеи. По тази причина и по повод постигнатите военни успехи командващият 9-а германска армия оценява високо действията на командирите и на частите45.
На 17 март 1917 г. командването на 6-и турски корпус изтегля от предната линия 26-а турска дивизия и издава заповед за подготовка за транспортиране на частите й46. На 1 април започва поетапното транспортиране на 26-а дивизия в направление Истанбул.
На 30 септември 1917 г. командването на 6-и турски корпус получава заповед за завръщането и на 25-а дивизия, на чието място ще бъде изпратена друга дивизия47. Съобщено е, че тази дивизия ще бъде заменена от 46-а дивизия, от която е изпратен дори един полк. След сключеното с Русия примирие обаче турското главно командване се отказва да изпрати 46-а дивизия, а изпратеният вече полк се завръща в Истанбул заедно с 25-а дивизия. Започналото на 1 декември 1917 г.48 транспортиране на 25-а дивизия продължава дълго и завършва чак на 29 декември 1917 г. в Истанбул.
Останалата на фронта 15-а турска дивизия изпълнява успешно поставените й задачи. За успехите при проведеното настъпление в началото на септември 1917 г. командващият на 3-та българска армия изразява благодарността си на командващия и на войнишкия състав49.
Към сключеното на 15 декември 1917 г. между Русия и държавите от Тройния съюз примирие през март 1918 г. се присъединява и Румъния. Русия се изтегля от този фронт, като руските части се предават на дивизията на Бавера.
При това развитие на ситуацията, след заповед от Истанбул, щабът на 6-и турски корпус и частите на 15-а турска дивизия започват подготовка за завръщане. На 29 април 1918 г. щабът на корпуса, а на 15 май 1918 г. и 15-а дивизия потеглят от Браила50. Отправилите се към Батуми части пристигат на местоназначението си на 29 юни 1918 г.
По време на изтеглянето от Румънския фронт командващият на турския корпус, дивизионните командири и целият войнишки състав са поздравени за честта и достойнството си лично от маршал Макензен и от другите германски и български висши офицери.

[resavsky]

Доста пристрастно написано.Всъщност е спестена цялата истина за битката на 4 октомври при Амузача където турците от 25 дивизия панически се разбягват при една нощна атака и цялата 3 армия е заплашена с катастрофа.Само грамотните и навременни действия на генерал Тошев спасяват положението.Турците дават поовече от 2 000 пленени коегто просто е премълчано.Да се говори за някаква специална роля на турските части при пробива на Кубадинската позиция е най малкото пресилено.За битката при Арджеш и действията на север от Дунав не бих могъл да коментирам но за действията в Добруджа спокойно може да се каже че именно турските части са били "ахилесовата пета" на войските на Централните сили.

[Amazon]

Не мога да се сдържа - отлична тема. Информативна, подредена и без излишни глупости. Благодаря! :tup:

[dibo]

Турците дават поовече от 2 000 пленени коегто просто е премълчано.

Не е премълчано. В текста са дадени следните загуби: При това сражение турските части и съединения дават следните загуби: убит е командирът на 56-и полк23 заедно с още 17 офицери и 795 войници; 39 офицери и 2854 войници са ранени; 960 са безследно изчезналите. Цитираното от теб число е взето от българските източници и се базира на приложение 3 от Таен бърз рапорт ¹ 4579 на III българска армия до Щаба на Действащата армия за състава и дейността на 6-и турски корпус в Добруджа през 1916-1917 г. Само че ако се вгледаш в края на приложението има един текст, че цитираните загуби на турските войски са от идването им в Добруджа до 08.10.

Останалото е оценка, а не факти, и не се наемам да я коментирам...

[Kramer]

Добре е изложено. Нека се има в предвид, че за Турция /Османската империя/ това е най-големия период на криза в изминалото столетие. Наред с Галиполи и случайни успехи в Месопотамия срещу англичаните, кампанията съвместно с Българската армия под общото командване на Макензен през 1916/17г. се оказва животоспасяваща за държавата.