Ноемврийската революция - началото на края

[plamen_starbov]

Тези дни, ако не се лъжа, се навършва годишнината от Ноемврийската революция. Тя избухва и сваля монархията. Но това ли е наистина началото на края на войната или е само повод? Според мен това е причина, защото е нямало как да се предотврати революция. Ресурсите на Германия и съюзниците и са изчерпани. Шири се глад и мизерия. Вече 4 години се води изтощителна война. Вие как мислите?

[Parabellum]

Ами Фервуарската революция какво е?
Пък и в Унгария има революция, което пък дава повод на Победителите допълнително да поорежат територията.

[tonev]

значи цар Николай 2-ри е свален още от февруарската революция. Но след нея Русия не излиза от войната, напротив изпраща още войски и прави опит за още 1 настъпление. След февр. революция на власт е правителство доминирано от ЕСЕР /мисля че се превежда социалистически революционери/ и широките социалисти. Това правителство е слабо, подложено на удари отвън и отвътре. В това време в германия се чудят как да излезнат от пата във войната. На някои му хрумваше да изпроводят Ленин от Швеицария където е на заточение. Дават му и крупна сума пари. Връщайки се обаче пак трябва да бяга - този път в Финландия. Основна част от подготовката на новия метеж се пада на Троцки . Участват и някои позабравени герои - Каменев, Зиновиев. Как да е де метежът успява с помоща на моряците от морската база в Кронщат. Връща се Ленин , появява се Сталин. Войските са демобилизирани, правитеството е арестувано вечерта на 25.10/7.11.
Излизането на Русия от войната дава възможност на Германия да прехвърли войски на западния фронт, които в комбинация с нови тактически прийоми дава възможност да се осъществи пролетното настъпление на германската армия. Така че на въпроса ти - не т.н. Октомврийска революция не води до побърз край на войната - според мен де. Повече за пролетното настъпление .... нека някой друг да даде.
Може би Албирео. Просто не знам достатъчно.
Мен на пример ме интерисува защо някой твърдят че при това настъпление английските войски губят територии който не са стратегически , т.е. нямат значение.
за края на войната според мен е от колосално значение влизането на САЩ във войната.

[albireo]

Според мен въпросът беше за Ноемврийската революция в Германия. Поне аз така го разбрах.

[von Danitz]

Нищо не разбрах от въпроса

[krum-strashni]

e, че руската на чичко В.И.Л. май все още се води "октомврийска"...

Albireo напипа правилния път, мисля аз

[Parabellum]

Много революции ей!!!!Като започнеш от Холандците и Англичаните, че стигнеш до днес.

[tonev]

аз си мислех, че въпросът е за края на войната ако съм се объркал - съжелявам.

[ndragostinov]

Ако не греша, преди самото завръщане на Ленин, Троцки и сподвижниците му правят опит да свалят правителството на Керенски, но търпят провал и още при първите несполуки се уплашват, което изиграва решаващо значение за начинанието им. Октомврийският вожд доста ги хока след това, сипейки обвинения за недостатъчна решителност.

[кало]

Нямам време да пиша подробно, но - общо взето през по-голямата част от войната в Русия цари хаос, който все повече се засилва. Основните сили се оказват у разните социалистически и центристки движения - есери, кадети, меншевики, които в усилията им към революция - а именно - сваляне на стария строй (самодържието) и установяване на нов (първоначално конституционна монархия, после целта се променя - демократична република), използват до началото на 17-та година всички позволени средства. Глупостта и крайният консерватизъм на про-монархически настроените партии водят до неизбежното - революцията от февруари 1917, при която Николай 2 абдикира. Така, без да е официално обявена, Русия се превръща в нещо като република. И се почва още по-голям хаос. В новосформираната Дума или нейно подобие участват доста от представителите на десетките социалистически партии, дори на моменти и болшевики. В правителството също социалистите имат решаваща дума. Само че болшевиките, левите есери, част от меншевиките искат по-радикална реформа - и издигат лениновия лозунг "вся власть советам". Съветите по това време са изборни органи (главно на работнически колективи или на селяните - комитети), с определени властови функции по отношение на градското и селското население. По-голямата част от тези съвети НЕ е под контрола на болшевиките, а на меншевики (особено в Грузия), на леви есери, на есери и на разни други. Така или иначе, до октомври 1917 няколко са основните задачи, с които трябва и не успява да се справи полу-социалистическата власт - войната, правата на пролетариата, разпределението на властта, въпроса с множеството национални течения и борби, водещ до разпокъсване на империята, защита на постигнатото до момента от революцията (а именно - сериозна крачка към наистина, и за първи път в Русия, демократична република със социален елемент). Въпросът за собствеността на земята е оставен за решение след края на войната от Учредително събрание, което трябва да положи основите на новия тип държава, която ще заеме мястото на Руската империя.
Накратко - правителството, в което Керенски е само член в началото (министър на сухопътната армия и флота), не успява да се справи с почти никоя от задачите - пораженията по фронта преобладават пред победите, задълбочават се икономическите проблеми, водещи до сериозен глад, селяните, водени от есери, започват насилествено и сами да си вземат земята от помешчиците (без да чакат Учредително събрание), започват яки стачки и локаути по градовете, няколко нации пробват да се отцепят от вече бившата империя - Полша, Финландия, Украйна, Грузия, мюсюлманите около Казан, по-голямата част от Закавказието.
След като получават само малцинство в първия общоруски конгрес на съветите (юни 1917), болшевиките решават да организират манифестации и протести, от които в последствие се отказват, но работниците и войниците от гарнизона на Петроград все пак излизат на улицита и за удивление на самите болшевики, я "завладяват". Демостранциите продължават през юли, макар Ленин да ги преценява като ненавременни. За ръководството на болшевишката партия обаче е невъзможно да удържи натиска на улицата. Така се стига до въоръжено потушаване на вълненията, бягство на Ленин във Финландия, закриване на болшевишкия вестник "Правда", възстановяване на смъртната присъда на фронта (този тип наказание е напълно отменено още през февруари). След тези събития премиерът княз Лвов се оттегля, а водещата роля се пада на социалиста Керенски. Той се насочва към формирането на Държавно събрание, което да предхожда Учредителното и да изземе властовите функции на действащите съвети. Междувременно Керенски е принуден да се справя със сериозния опит за преврат (или контрареволюция) на шефа на генщаба Корнилов, като зарязва центристките сили и печели левите, включително и болшевиките, ставайки основен защитник на революцията. С помощта на контролираните от леви есери, меншевики и болшевики (които са освободени от затворите, където са вкарани през юни) войски и моряци, Корнилов е спрян и арестуван. В следващите два месеца обществото тотално се разпада. Избухват стотици селски бунтове, в градовете цари анархия, в армията - дезертьорство. Опитите на правителството на Керенски да се справи силово с тези проблеми не водят до нищо, освен до засилена ответна реакция на още по-голям хаос. В началото на октомври Ленин решава, че трябва да се действа, и се завръща от Финландия, за да убеди ръководството на болшевиките в необходимостта от вземането на властта чрез въстание. Основно против силовия подод са Каменев и Зиновиев, но мнозинството застава зад идеята на Ленин. Общо взето, макар и сравнително малка партия, сравнена с меншевиките и есерите, болшевишката в този етап, е най-организираната и решена за действие. Затова и печели. Създаден е петроградски военно-революционен комитет, който организира вземането на властта. Това става постепенно, въпреки съпротивата на правителството (и общо взето чрез уличен натиск, но почти без насилие) за няколко дни. Така, на 25 октомври (стар стил) целият Петроград, без Зимния дворец, където е правителството, е под контрола на работническо-военно-моряшки отряди, ръководени от болшевиките и левите есери. След ултиматум към правителсвото, Зимният дворец е превзет със щурм, началото на който е обявено с халосни залпове на "Аврора". Общо в щурма участват около стотина души и от двете страни, като убитите са 6 (от защитниците на двореца). Правителството е арестувано, а властта пада в ръцете на болшевиките...

[von Rihthoffen]

Доколкото разбирам, става дума за революцията в Германия на 11 ноември 1918. За нея знам само че избухнала след като Хинденбург и Лудендорф обявяват, че ще водят войната "до победен край"( :sm113: )след отказа им да се съгласят с условията на примирие, предложени от Антантата.Това вече прелива чашата на недоволството и синдикатите, надъхвани от комунистите се вдигат на бунт и обявяват Германия за република.Точно по този повод Лудендорф скалъпва и историята за "удар с нож в гърба".Вилхелм бяга в Холандия и по този начин е сложено началото на Ваймарската република.