Дуетът Хинденбург - Лудендорф

[gollum]

Това, за което Ханс мисля че пише, а и което предизвика моята кратка забележка в темата, е случаят когато коня се поставя зад каруцата и за всеобща изненада се оказва, че е неспособен да я задвижи. Вероятно това е принципната разлика, за котяо писа Ханс, макар че той по-добре ще обясни това от мен.

[Ханс]

Както казах не се разбираме, което е лошото, а не факта, че сме на различни мнения.

Ще се върна на въпроса, оня първоначалният, от който тръгнахме. А именно дали идването на Лудендорф е въздействало повече положително или повече отрицателно върху изхода на войната (приемам и възможността, че не е въздействало). Струва ми се, че от тази гледна токчка имам широтата да засягам политиката. Имам я не по друга ппричина, а защото самият Лудендорф усилено се намесва в нея. Той така да се каже действа и като военен и като политик, което съвсем не е изключение в историята. Донякъде изклюение е, че стъпил на политическата сцена той си остава на първо място военен, а чак след това политик.
Както и да е, сгрешил съм, форума си се казва Бойна Слава, а не Изборна Слава и политиката не ни интересува.
Но нека погледнем стратега Лудендорф, по специално Kaiserschlacht-а. Какво иска да постигне, как смята да го направи и доколко и защо успява/неуспява?

[von Danitz]

Лудендорф, се стреми да накара Русия, после и цялата Антанта да узрее за мир. Т.е. Той обвинява тези които говорят за мир, като социалистите, но и дипломатите, че по-скоро отслабват германска решимост да се постигне мир, чрез приказките им. Но не карат Антантата да узрее за мир. За него тя ще узрее за мир само чрез поражение. Нещо повече, той достига до идеята, че дори самото поражени няма да донесе мира, а отчаянието, отказването от войната. Силно подценява французите, между нас казано.
После, вече към 18-та започва по-скоро материалшлахта, войната на изтощението, на провизите и на пробивите. Там идеята е на непреките действия.И в двата случая стига до половината. Това е на ниво политика.
Като военен, макар че ясно вижда нуждата да се пести и да не се подкрепят неуспешни атаки, все пак дори и при втората Марна, в 12 без 5, пак поддържа щурмове които смята за правилни, а не тези които са успешни и имат перспектива. Ако беше танкист, щеше да е касапин. Но в по-ранен период успява в единствената битка на обкръжение във войната. То си е Кана, даже е малко по-сложно от Кана. Така, че пак е някъде между способен командир и примитивен солдафон. Като цяло, в негова защита, трябва да се каже, че държи на добрата подготовка и маньовъра. Спокойно е можел да изпълнява функците си.

През септември изпада в паника.После пък в еуфория. Принц фон Баден го заменя, за такива слабости наистина няма място,още повече , че Берлин е пред революция. Паническите му съобщения да се иска мир, повлияват най-вече на съюзниците. Нас не ни брой, но Турция и Австрия капитулират. Франше Д'Епре вече е на Дунав, фланговете са оголени. Но пък на Рейн, Германците, освен във Фландрия са имали още една линия. Пършинг не е постигнал повече от обикновено, взели са две три позиции по линията Хинденлбург. Но на германците вече не им се воюва.

[mitya]

Някой може ли да ми каже сайт с подробна информация за животът на Лудендорф

[von Danitz]

о, да, http://strategy.boinaslava.net има му и книжката в резюме, и биографийка, и някой другички неща

[Kramer]

Лудендорф, та Лудендорф. Защо забравяте Макс Хофман, началника на оперативния му отдел. Кой планира разгрома при Таненберг?

[von Danitz]

Не сме го забравяли, но претенцията му, че той е авторът на плана, е застъпена само в собствените му спомени.

[Kramer]

Тандемът Хинденбург-Лудендорф го назначават след неуспешаната битка при Гумбинен на мястото на фон Притвитц. До тоя момент единствения старши офицер, който е най-добре запознат с обстановката е началникът на оперативния отдел на 8-ма армия Хофман.

[von Danitz]

Така е. Но Притвиц се кани да отстъпва зад Висла. А какво, Хофман се канел да настъпва през езерата на юг ли?

[Kramer]

Планът е изграден върху бързото прегрупиране на юг срещу Самсонов. Добре познавайки обстановката в 1 и 2 армии в следствие на по-доброто си разузнаване Хофман гради замисъла си на това че Роененкампф в никакъв случай няма да взаимодейства със Самсонов и да дели частичния си успех с него. Реално няма много време,така че Хинденбург-Лудендорф веднага слуд пристигането си дават "добро" на плана.

[von Danitz]

Наистина съм скептичен към това, че германците са имали някакъв систематичен план за поразяването на Самсоновата армия. Отстъплението на ² корпус на Артамонов, на практика без бой, и V² корпус разбит по стечение на обстоятелствата, просто оставя трите им централни корпуси без флангове. Но пък фон Франсуа изобщо не схваща в началото операцията, а в центъра германците дори ядат бой и действията им са доста разстроени.

Рискът срещу Неманската армия, с лекото прикритие пък ще го видиш повторен многократно по-нататък във войната. Германците просто са по-маневрени, особено на своя територия. И виновен за пасивността на 1-а армия е по-скоро главнокомандващия на Северозападния фронт - Жилински.

[Kramer]

Фон Притвитц го сменят на 23 август, като още преди това по предложение на Хофман е отдал заповед за прегрупиране на юг /на 20-ти вечерта, малко преди това се колебае дали да не оттегли армията зад Висла/, на 21-ви 1-ви корпус вече е натоварен и пътува на югозапад. На 26-ти започва сражението. Наистина 1-ви корпус на Франсуа не очаква че ще изиграе ключовата роля. Дори Франсуа се забавя с настъплението, изчаквайки подхода на артилерията. А в това време руснаците в центъра продържават да напредват и влизат в капана.

[Kramer]

Вярно, в случая говорим за операция. Но нека да направим сравнение между тримата: - извадения от нафталина Хинденбург, кариериста Лудендорф и реалиста Макс Хофман. Между впрочем Хофман си свършва своята част от работата във войната срещу Русия. На преговорите в Брест-Литовск през 1918г. основната водеща роля от немска страна е негова.

[von Danitz]

На Хофман съм чел и двете книги, за Таненберг на английски, за Брест-литовските преговори, на руски, интересни са с малките им забележки за атмосферата и героите на събитията, но иначе си придава прекалено голямо собствено значение. Суета, какво да се направи.

Много ми хареса например как аристократът, мисля Макс фон Баден, бъдещия канцлер, е сложен да вечеря до руска анархистка, убила лично руски императорски министър, а към момента членка на делегацията по преговорите на болшевиките. Контрастът е пълен. Хофман всъщност е писател, като се замисля. Харесва ми и веселата му реплика: "Тук Хинденбург спа преди сражението, спа на същото място и след сражението, а като си припомня, и по време на сражението... " Ех, весели първоизточници. Не помня всичко в подробности и детайли, но ми е било винаги приятно.