Битката при Яребичина

[Thorn]

През 1915 изоставянето на плана Шлифен и битката при Марн са били вече минали работи. И въпреки това е изглеждало, че германците побеждават - англофренските опити за настъпление в Пикардия и Артоа са удавени в кръв, слабата турска армия опозорява съюзниците на Галиполи, а руската армия панически изоставя Полша след катастрофално поражение.

[messire Woland]

Това е така, Торн, обаче все още нито Великобритания е понесла някакви съществени загуби (а тя е изключително могъща и немците, дори и разгромявайки Франция не мога да я извадят от войната), а боевете във Франция така и не водят до решителни резултати за толкова време. Русия също е гигантска ... и би трябвало да е ясно, че за Централните сили, чиито ресурси не са безкрайни и чиито територии са съвсем мизерни на фона на техните противници, дори и една неголяма загуба на територия ще е тежка или фатална в зависимост от територията (например Рурската област). Докато това не важи за Антантата, или ако обобщим - ясно е, че Русия може да губи територии и хора много дълго време, Великобритания не може да пострада съществено, а Франция явно не може да бъде разгромена изцяло. И би трябвало да е ясно, че войната е преминала в стадий "на изтощение", а там Централните сили нямат никакви шансове. Вярно е също, че Централните сили обещават повече, но пък би трябвало да е разбираемо защо е така - антагониста, който е в по-лошо положение естествено ще прави това, за разлика от този, който е по-силен.
Отделно би трябвало да е ясно, че за разлика от Антантата, която разполага с възможностите за свободна търговия по море и сътветно с много по-големи възможности и достъп до суровини или пазари, Централните сили са блокирани. А за всекиго би трябвало да е ясно, дори и тогава, че търговията е твърде важен момент от икономиката на държавата и от военните й усилия ...

[gollum]

Мисля че Торн има предвид, че когато България се присъединява към Централните сили резултатъ от ПСВ съвсем не е изглеждал предрешен така, както днес изглежда от дистанцията на натрупаното познание. Затова не може да се каже, че този дипломатически ход на българското правителство е бил самоочевидно неразумен или недалновиден, поне в контекст на тогавашната ситуация.

[resavsky]

Торн през септември 1915 г. едва ли е имало изгледи за скорошна победа на Централните сили - Русия действително губи огромни територии но далеч не е победена.През септември настъплението на германците на изток вече почти е спряно,а на Западния фронт положението е поскоро патово.Дори съюзника на Германия и Австро-Унгария Италия след внимателен анализ преценява че шансовете на Антантата за победа са много по-големи и се включва на тяхна страна във войната.В стратегически план войната на изтощение несъмнено е по-изгодна за Антантата с оглед несравнимо поголемите човешки и материални ресурси.Аргументите на цар Фердинанд и Радославов за присъединяване към Централните сили още тогава не са изглеждали достатъчно убедителни и са предизвикали сериозна съпротива.Но Торн по принцип си прав,че 90 години покъсно е твърде лесно да се критикува.....

[Thorn]

Настъплението на изток по скоро е спряло, а не спряно. Просто германците не са имали ресурси да настъпват още на изток. Но Русия е неспособна на активни действия чак до 1916.

Аргументът за Англия не е достатъчно обоснован.Англиъската сила е в морето, сухопътната им армия е малобройна и жалка в сравнение с немската.

[messire Woland]

Аргументът за Англия не е достатъчно обоснован.Англиъската сила е в морето, сухопътната им армия е малобройна и жалка в сравнение с немската.

Съвършено си прав за англичаните. Обаче това не им пречи да разполагат свободно с над 20% от териториите по света и също толкова свободно да търгуват, докато Централните сили са блокирани и трябва да разчитат само на вътрешните си ресурси. Което между другото за малко не им коства загуба още в първите месеци - ако не е бил изобретен нов метод за производство на боеприпаси.
Ясно е също така, че е било извънредно трудно да се прецени, от сегашна гледна точка ни е съвършено ясно, но ... от друга страна, все пак големината на страните, срещу Германия са три гигантски империи, разполагащи с огромни ресурси, човешки и териториален потенциал. Някак си ... не знам, при една по-трезва преценка би трябвало да стане ясно какво ще се случи. А и по това време Австро-Унгария вече е аут, тя губи огромни армии още първите месеци и не може дори и със Сърбия да се справи ...

[Dinain]

А и по това време Австро-Унгария вече е аут, тя губи огромни армии още първите месеци и не може дори и със Сърбия да се справи ...

Ама все пак се справя с Италия...

[gollum]

- в какъв смисъл "се справя" с Италия? Нещо не помня Италия да е била победена и окупирана от Австро-Унгария .

[Dinain]

Нещо бъркам ли или Италия претърпява няколко тежки поражения от Австро-Унгария и излиза от войната??? Мисля че през 1917 г.

[von Danitz]

Бъркаш, Капорето ядат бой, но не излизат от войната

[messire Woland]

Нещо бъркам ли или Италия претърпява няколко тежки поражения от Австро-Унгария и излиза от войната??? Мисля че през 1917 г.

Да, италианците търпят поражения от австрийците, но дори и Италия да беше извадена от войната, това не би променило нищо в стратегическата ситуация.
Това, за което аз говорех е, че през есента на 1914 година, австрийците губят над 250 000 хиляди войници на руския фронт. И около 100 000 пленници. Това са твърде съществени загуби, от които те така и не успяват да се оправят.

[еМГето]

Николай пише, че 49-ти пех. полк е разчитал на поддръжката на 56 оръдия, а моят източник посочва 77. Освен това той казва, че атаката е предприета от три гръцки и една френска дивизия, а моята информация е за
три гръцки и два френски полка. Тази разлика е съществена. Защо е така?

[dibo]

А кой е твоят източник?

[еМГето]

Преди две години разчиствах мазата в къщи. Попаднах на същинска находка-куп книги-пожълтели,трошливи,но интересни. Още не съм прегле
дал всички,понеже мога да го правя само когато идвам в България. Между тях са "Общоевропейската война и участието на България в нея" "Български герой","Дойранската епопея","Войната в Добруджа"-на някакъв румънец Кирицеску и много други.Открих и купчина списания "Сигнал"(на български).
Между тях е едно малко книжле от 73 страници, но без корици озаглавено
"Боят на Яребична на 29 и 30 май 1918 година и причините за падането и" от
капитан Г.Куссев,издание на Морска учебна част-Печатница-Варна 1930 г.
Знаете ли, ако беше друг щях да премълча, но Николай не е от хората, които правят такива грешки.

[gollum]

Само една вметка ще си позволя - не е задължително да става въпрос за грешка (поне засега от написаното не е съвсем ясно). Ето какво е написал Николай по въпроса за битката (тактическия сблъсък):

На сутринта на следващите ден след ново разораване от артилерията, подкрепена и от съглашенска авиация, пехотата (3 гръцки полка в първа и два френски във втора линия) на няколко гъсти вълни успяват да изтласкат 50 полк и обграждат отвсякъде 49 полк.

и за настъплението (сражението, в смисъл на по-високо ниво от "битка", както съм я употребил по-горе):

Самата атака е проведена на 29 и 30 май 1918 от френската 16 колониална и гръцките Серска, Критска и Архипелагска дивизия срещу 3/5 бригада, заемаща издадения участък южно от село Хума в планинския масив на Паяк планина западно от Гевгели и Вардара. Впрочем в чуждата военна история Яребична е известна като Skra или Skra de Legen.

Т.е. в цялата история участват една френска и три гръцки дивизии (потенциално 4 френски и 12 гръцки полка, не знам каква е била реалната им организация към момента, който обсъждате), но от техните сили в атаката като пехота участват три гръцки и два френски полка. Последното, както разбирам, съвпада с това, което сте намерили, еМГето. Съвсем не е задължително въпреки че в атаката са включени четири дивизии, те да участват с цялата си сила в нея.
Така че не виждам особено противоречие.