Причините за ПСВ

[Ханс]

Ами като подкрепа на Голъм(от която той съвсем няма нужда) искам да посоча исотрията на един млад човек, който отивайки да се запише доброволец е отхвърлен по здравословни причини, това обаче само го амбицира и той пише писмо на краля на Бавария и в крайна сметка е зачислен във 2-и Баварски пехотен полк.

Но ентусиазма в началото на тази война лесно може да се забележи от коя да е кинохроника показваща изпращана на войниците на фронта. Всъщност тези хроники силно напомнят на Балканската война и в това те доста точно отразяват настроенията на хората.

[Dinain]

Аз неслучайно посочих, че тези неща няма да ги намериш в писмата, Голъме, нито в лозунгите или кинопрегледите. Доводи мога да приема че си дал толкова колкото и аз. Твоето мнение беше, че "никой не правел Х", което не мисля че си способен да докажеш, поне докато не говориш лично с няколко хиляди ветерани от ПСВ (ако са останали толкова). Моето мнение е чисто и просто че "някои са правели Х".
За колониите - не знам къде си видял да говоря за индийски офицери. Ако можех да ти покажа списък на кметовете и административните чиновници в Индия от началото на века, и да сметнем колко от тях са карали служба в британската армия и колко не - може би щеше да си промениш мнението. Такъв списък обаче нямам. Както и много други неща, които твърдя, са на практика недоказуеми и се основават единствено на елементарна народопсихология и общия положителен имидж на войната по това време. Франция е силно патриотична държава и до днес, но със сегашния имидж на войната(реален) не мисля, че щяха да се образуват такива тълпи от радостни наборници.

Разбира се, не отричам посочените от теб мотиви. Отричам твърдението ти, че са единствените мотиви и другите мотиви (посочени от мен) въобще не са съществували. Ако някой желае да добави нещо за причините за ПСВ, добре е дошъл.

Толкова по тази тема. Не съм чел много за ПСВ и отскоро се заинтересувах, както си казах още в началото на темата, но това не значи че трябва да наричам черното бяло, нали? Поздрави.

[bukvite]

Аз неслучайно посочих, че тези неща няма да ги намериш в писмата, Голъме, нито в лозунгите или кинопрегледите. Доводи мога да приема че си дал толкова колкото и аз. Твоето мнение беше, че "никой не правел Х", което не мисля че си способен да докажеш, поне докато не говориш лично с няколко хиляди ветерани от ПСВ (ако са останали толкова). Моето мнение е чисто и просто че "някои са правели Х".
За колониите - не знам къде си видял да говоря за индийски офицери. Ако можех да ти покажа списък на кметовете и административните чиновници в Индия от началото на века, и да сметнем колко от тях са карали служба в британската армия и колко не - може би щеше да си промениш мнението. Такъв списък обаче нямам. Както и много други неща, които твърдя, са на практика недоказуеми и се основават единствено на елементарна народопсихология и общия положителен имидж на войната по това време. Франция е силно патриотична държава и до днес, но със сегашния имидж на войната(реален) не мисля, че щяха да се образуват такива тълпи от радостни наборници.

Разбира се, не отричам посочените от теб мотиви. Отричам твърдението ти, че са единствените мотиви и другите мотиви (посочени от мен) въобще не са съществували. Ако някой желае да добави нещо за причините за ПСВ, добре е дошъл.

Толкова по тази тема. Не съм чел много за ПСВ и отскоро се заинтересувах, както си казах още в началото на темата, но това не значи че трябва да наричам черното бяло, нали? Поздрави.

Предложение - прочети "На Западният фронт нищо ново" на Ремарк, както и продължението и. Точно тези неща за които говориш са добре описани там.

[gollum]

Едно последно уточнение

Добро предложение, bukvite. Тези книги са много добър (според мен) източник за индивидуалните усещания на войната. Но те отразяват по-късния етап на войната, а екзалтацията и особеностите, за които писах (и спорихме) по-долу са присъщи на един съвсем кратък момент от нейното начало.
Обмислях известно време темата (не толкова спорът-отклонение) и успях да представя малко по-стройно (сопред мен) представите си за това защо се е случила ПСВ при това в този й вид.
Както бе посочено вече в темата, за ПСВ могат да се изброят един куп мотиви от икономически и политически характер, които предизвикват конфликти между отделни държави, като може би най-силен мотив е икономическото противопоставяне между Великобритания и Германската империя. Но сами по себе си тези мотиви въобще не водят задължително до криза, завършваща с война. А дори и някои от тях да имат реалният шанс да се развият в тази насока, то по-скоро биха довели до война между две държави (като Австро-Пруската, Френско-Пруската или някой друг конфликт от втората половина на Х²Х век). Т.е., погледната само откъм света на обективните мотиви от политически и икономически характер, ПСВ е възможна, но въобще не е задължителна.
Затова за мен допълнителният фактор има голямо значение. Става въпрос за идеологическият фактор, за който споменах по-долу чи който се споменава във всички исторически изследвания за ПСВ, които съм чел), т.е. за национализма, който довежда до създаването на модерните западни държави именно в този им вид.

Тук ми се иска да му отделя още малко време, за де се поясня. Както отбеляза Динаин, на хората са присъщи преди всичко мисленето за себе си и егоистичната мотивация за действие, инстинкт за самосъхранение. И нормално във всекидневния си живот и ситуации основната маса хора действат перди всичко по този начин и изхождайки от тези подбуди. Погледнати като цяло обаче тези хора съставят общество, социум, който в определени ситуации проявява склонността да действа като едно цяло (или като съставен от няколко отделин групи, с вътрешно обединение), т.е. над личната мотивация в определени ситуации надделява определена групова мотивация, която в рамките на тези сиутации измества личната/егоистична и има доминиращо влияние. Причината това да се случва е в проявата на определен тип информационни (културно-социални) структури, които често на форума назовавам с обединяващото име "инофрмационни обекти". Това са идеологии, казано по друг начин, т.е. структура от свързани представи и ценности, която се възпроизвежда в рамикте на социума и чието основно дейстиве е в моделирането на представите на членовете на социума за света, т.е., на техинят светоглед. Разбира се, идеологията никога не може изцяло да замести личността, нито пък може да десйтва еднакво върху целия социум - в реалността степента на нейното въздейстиве варира изключително много и винаги остават хора, окито са по-"трезви" от останалите. Но погледнато по-отдалеч, така че погледът да обхваща картина, в която влиза цяла държава и цялото общество, дребните разлики са трудно отличими, докато напротив, приликите изпъкват и заемат цялото полезрение на гледащия.
В реалността винаги един социум е порнизан от множество идеологии, намиращи се в различен стадии на развитие и въздействащи с различна сила върху различните членове на социума. Когато обаче се случи една-единстевна идеология да вземе връх и да се превърне в обединяващ фактор, върху който се преизгражда цялото общестов и държава, то в този случай вилянието на тази идеология и способността й да кара хората да действат без оглед на личния си интерес и разбирания, т.е. заедно и като едно цяло, нараства изключително много и тя се превръща в доминираща мотивационна сила. Една характерна черта на точно този частен идеологически случай е, че такава идеология въздейства върху целия социум, а не само върху отделна прослойка негови членове.

Връщайки се към въпроса за причините за ПСВ ще продължа като отбележа, че когато към икономическите и политическите противоречия добавим и вилянието на идеологията на национализма, която в този момент влияе изкюлчително силно върху почти всички европейски държави и освен че предизвиква определен ефект сред цялото население (ефектът, за който бе последният спор и към който ще добавя още нещо закюлчително по-долу), въздейства и върху преценката на неговите лидери, които стават все по-склонни да не виждам трезво реалността, т.е. вече не преценяват реално възможностите на собстевната си държава, нито ситуацията, в която се намира и са склонни да вярват, че именно бързото разрешение с военни средства на ситуацията ще им донесе успех. Т.е., донякъде уникалното съчетание от икономически и политически противоречия заедно с горящата вяра в собствените възможности и в неотложността на реализацията на "националните интереси" пораждат една ситуация, в която ПСВ става не само възможна, но и неизбежна. Ако влиянието на тези фактори бе разминато във времето или един от тях не действаше, то самата война би била досат по-малко вероятна, особено във вида, в който се случва в реалността.
Казано с едно изречение, моята представа за причините за ПСВ е, че става въпрос за уникално съчетание от няколко фактора, които сами по себе си не водят до война задължително (още по-малко до общоевропейска), но съчетанието на въздейстивето им я прави неизбежна. Т.е., появяват се нови фактори - мощна и почти еднаков ваздейставща навсякъде идеология, множество технически средства (най-вече информационни и комуникационни, които усилват разпространението и влиянието на идеологията), които усилват интензивността на мобилизацията на силите, а селдователно и на цялото усилие във войната. И пълно неразбиране от страна на лидерите за дейстивето и вилянието на тези нови фактори (то няма и как да е иначе), съчетано със заслепяващия ефект на национализирания светоглед.

Преди наистина да приключа за себе си с темата ми се иска да отбележа няколко неща - невероятната националистическа екзалтация, характерна за началния период на ПСВ, която кара огромното монжество от хора (масите) да пренебрегнат изцяло личния си интерес, чувство за самосъхранение, нормален егоизъм, и да действат единно в името на националния идеал/интерес, така както си го представят, се изчерпва изкюлчително бързо пред реалностите на войната. Само няколко месеца по-късно цялата тази екзалтация напълно приключва, унищожена в "ужасите на войната". ПСВ става причина за едно много силно крушение на идеализма и съответно на идеологическото възпирятие, което представя социума като едно цяло, с общ интерес и мотивация за десйтвие. В резултат на това се "ражда" "изгубеното поколение", което няма никакви идеали и не вярва в нищо. Т.е., войната разрушава почти напълно идеологията като идентифицираща и мотивираща положителна (в смисъл на подклеждаща активно действие) сила. В резултат на това в следавщите години на войната отношението към нея сред масите е коренно различно от характерното за началато й. То е порпито от нормалния егоизъм и инстинкт за самосъхранение (до характерните, добре описани в "Приключенията на добрия войник Швейк" самоосакатявания само и само да се избегне фронта). Същевременно вече метаморфозиращата се под влияние на войната идеология дава совите гортескни плодове в развихрянето на военната пропаганда.
Между другото, съвсем правилно, според мен, е представянето на ПСВ и ВСВ (и случилите се между тях събития) като единен процес, който се развива до голяма степен закономерно. Метаморфозата на националната идеология перз ПСВ и крахът й за много от държавите след нея довежда до злокачественото й развитие в нови идеологии, които и се борят помежду си през селдавщите десетилетия (и особено се развихрят през ВСВ).

P.S. Като едно допълнение към нещата, които написах горе - това мое мнение съвсем не е някаква критика на национализма или идеологиите въобще, нещо повече, аз съм на мнение, че те са абсолютно необходима и неизбежна съставка на всяко общество, защото създават спойката му (и по този начин и причините за разделение, по един неизбежно дуалистичен начин). Още повече, че без идеологията като система за надличностна мотивация, най-вероятно не е възможно каквато и да е неегоистично действие.

[Хана]

Голъм, да разбирам ли, че това е първата война от информационен характер? Информационен в смисъл, че мотивацията е била насочена към това, което ти наричаш "информационен обект", а не към обекти от едно ниво по-ниска степен на абстрактност: политически, икономически и т.н.

[gollum]

О, не съм съвсем сигурен, че е така. Най-малкото не на осъзнато ниво. Освен това идеологическата мотивация се среща и много по-рано в историята като един от мотивите (религиозните войни са и това). Но това според мен е един от съществените фактори, които допринасят за случването на войната. Вероятно сам по себе си този фактор (без същестувването на каквито и да е икономически и политически проблеми, което впорчем е възможно само в лабораторно чиста среда ) не би бил самодостатъчен. Впрочем, нещата са достатъчно сложни и объркани и всеки опит за анализ, естествено целящ разбиране, внася малко повече подреденост и пригледност, отколкото същестувват в реалността.
За мен е важно да не пропускаме идеологическия фактор, като действащ наред с останалите и достатъчно сериозен "виновник" за сулчилото се. Защото съществува едно, погрешно според мен, мнение, че ПСВ е е все още "класическа" война, докато изведнъж ВСВ е вече изцяло идеологическа война. Според мен става въпрос за развиващ се процес, в който са свързани и двете войни и всички малки конфликти между тях. Този процес се развива и прави идеологията все по-сериозен мотивационен фактор (и въобще фактор във формирането на светогледа, а следователно и начинът, по който разбираме света и интепретираме явленията, т.е., фактор влияещ на нашата преценка и на решенията, които взимаме), началото му е далеч пред ПСВ (идеологията вече е достатъчно сериозен фактор във войните след Френската революция; случвало се е да е монго сериозен фактор и далеч преди това), кулуминацията му би могла да е ВСВ (макар че не съм съвсем сигурен за това).
От друга страна, съчетанието между технологичния прогрес в останалите области и прогресът в областта на идеологията (и връзката й със социума и държавата) прави ситуацията от първата половина на миналия век достатъчно уникална (каквото донякъде е всяко историческо явление) и съответно идеологичесикят елемент действа малко по-различно, отколкото да речем в религиозните войни от Средновековието. Не съм сигурен, обаче, дали ми стигат знанията и разбирането, за да определя добре това "по-различно" .

[Odzava]

е можах да се сдържа - Ам Гъл винаги съм изпитвал искрено удоволствие от твоите постове. Сега ще си дочета!!!!

[г-н Никой]

Четох, четох, преди да му загуба края. Но ми направи впечатление, че причините за ПСВ си остават слабо разгледани. Например никой не е обърнал внимание на:

1. Страхът на Германия от бързо растящата икономическа, а оттам и военна мощ на Русия, която немците разчитат да разрушат с една бърза и победоносна война.
2. Защо Германия започва да строи голям военен флот? Причината не е само защото кайзерът иска да си има корабчета, с които да се перчи (и този момент го има) или за да се осигурят патриотични поръчки за закъсалата германска корабна индустрия, конкурирана жестоко от английската. В един момент размахът на немската търговия става световен и Райхът решава, че за да бъде защитена тази търговия от евентуален британски произвол, трябва да се създаде силен военен флот. Което британците приемат като посегателство на военноморското им първенство. Немците искат да построят флот, който да не е най-силният, но да е толкова силен, че една война да стане много рискована за Англия. Обаче Лондон не се поддава на тази маневра и решава да строи "кил срещу два", т.е. по 2 английски дреднаута на 1 немски. Конкретно през юли 1914 г. британският премиер Е. Грей прави едно частно изявление: "никога не сме били по-подготвени от сега за война...", с което е подсказал, че Англия няма интерес да отлага повече голямата война и да обуздава Германия, Австрия и Русия както по време на предишните кризи. А и крайно време е да се справят с немския търговски дънпинг, който съсипва английската индустриална икономика.
3. Къде отиде Русия? В съветско-комунистическата историография, въпреки че се критикува империализма на царска Русия, ролята на Русия за избухването на войната е леко предъвквана. Предлаганото обяснение е, че славянска Русия не можела да остави славянска Сърбия да бъде смазана от австрийския ботуш, защото щяла да изгуби престиж. Но всъщност смазването на Сърбия значи, че на Балканите Русия остава без съюзници и васали и мечтата й за проливите пропада. България върви към немския блок, Гърция е разделена между немското и английското влияние, в Румъния също е силно немското влияние. За Турция - тя е била вече полуколония на немците. Но ако се направи една трезва равносметка, за Русия войната с Германия е бедствие. Не само заради милионите убити, а и заради това, че преди войната Германия изкупува 40% от руската земеделска продукция и е основен вносител на индустриални стоки в Русия.
4. Австрия не виждам особен смисъл да се брои. Тя има една единствена цел - да оцелее като държава. Французите са също дребни риби - целта им е Елзас и Лотарингия. Италия не си струва да я броим. Още през 80-те години на Х²Х век Бисмарк я нарича "чакал, вървящ подир едрите хищници". Ако някой търси причина за войната, да я търси между трите наистина ивмперски сили - Русия, Германия и Англия.

По-горе някой спомена, че войната била водена за налагане на победения на своя стил на живот и реалност. До 1914 г. в културно и цивилизационно отношение Европа е едно цяло. Няма англосаксонски (морски, мондиален) и немско-австрийско-руски (континентален, евразийски) модел. Това цивилизационно единство на Европа в не малка степен се дължи и на кръвните династични връзки. След 1918 г. това единство е разрушено. В Русия идва на власт типично азиатския по жестокост, бруталност и липса на уважение към закона болшевишки режим, който откъсва Русия от цивилизования свят. В Германия най-накрая властта взимат западните (социалдемократи, евреи, социалисти), а източните (монархисти, офицери, пастори, държавни чиновници) са в опозиция. Почти цяла Германия мрази западните и тяхната Ваймарска република, които отъждествява с унищожителния Версайски договор, англосаксонците и англосаксоно-еврейския световен капитал. Затова в победената страна все по-силни стават позициите на източните, които искат не само реванш, но и създаване на огромна континентална империя до Урал и Кавказ, която да има свои ресурси и да бъде независима от англосаксонската световна система на капитал и контрол чрез него. През 1933 г. Хитлер, най-големия източен в Германия, взема властта и европейското цивилизационно единство напълно е разбито.

[zmaj]

Низ от случайности, недомислия, блъфове и зле премерени дипломатически ходове - това е причината за Първата световна война. Могло е никога да не избухне. За добро или зло, светът сега щеше да е далеч по-различен. Поне това твърди изследователят Дейвид Стивънсън. И съм склонен да се съглася с него, след като прочетох дебелата му тухла "История на Първата световна война"

Не ме разбирайте погрешно: безспорно между двата основни лагера от Велики сили са съществували огромни противоречия, но не е било задължително те да ескалират в кръвопролитен конфликт, отнел живота на около 10 милиона човешки същества.
"Странното" е , че и двете страни - Антантата и Централните сили - до средата на 1915 година , а и след това не са били съвсем наясно защо водят тази война. Липсвали са ясни и конкретни политически цели.

Какво имам предвид...
Австро-Унгария има нужда от локален конфликт със Сърбия, за да реши вътрешните си проблеми със славянските малцинства, които все повече надигат глава и се стремят към самоопределение. Дуалистичната империя всъщност не желае война с Русия, но я предизвиква "неволно" с блъф: малцина в Берлин и Виена вярват, че Петербург ще рискува военен конфликт с Германия и Австро-Унгария едновременно от чист престиж - в позата на покровител на славяните /в случая сърбите/.
В началото на войната никой в Русия не мисли сериозно за Проливите, те идват на дневен ред, едва след влизането в конфликта на Османската империя. Една чиста случайност /френският посланик в Русия е на път и със закъснение научава за намерението на Петербург да обяви мобилизация/ - Франция е поставена пред свършен факт и няма друг избор, освен да подкрепи руския си съюзник, от страх да не се повтори ситуацията от 1870 - франсетата сами срещу страшните прусаци. Британската империя влиза във войната заради Белгия - в Лондон никой не гори от желание да воюва на континента /всъщност според поетите пред белгийския двор задължения от 1839 година - Британия би обявила война и на съюзника си Франция, ако последната наруши суверенитета на Белгия - такава възможност е обсъждана като превантивна мярка от френския генерален щаб, но е откхвърлена/.
Самата Германия също е в небрано лозе - войната е започната по военни, а не по политически причини, в смисъл , че Вилхелм Втори е повече повлиян от генералите си с тяхната логика "ако ще има война, по-добре сега да я предизвикаме", отколкото от дипломатите и канцлера си.

Противно на общоприетото схващане за борбата за колониална хегемония и така наречените "непреодолими империалистически противоречия", Германия всъщност няма нужда от войната, но я започва от страх, че ще остане без съюзник, ако през лятото на 1914 г. не подкрепи Австро-Унгария.

Парадоксално е, че всъщност целите във войната се определят много след началото й и се променят многократно....

Например, ако зависише само от британците, част от заграбените от Германия колонии, щяха да й бъдат върнати след войната, но уви

[г-н Никой]

Към горния пост относно това, че май никой не е искал тази война, бих добавил, че никой не я е и очаквал, поне през лятото на 1914 г.

1. Например през юни 1914 г. англичаните решават отново да извадят от праха на архивите договора си с Германия от 1899 г. за подялба на португалските колонии, с който бил купен неутралитета на Берлин по време на Англо-бурската война. В Лондон мислели да огледат дали все пак не може да се даде нещо на немците, за да се кротнат за някое време. Ако си планирал да водиш война в непосредствено бъдеще, ваденето на стар договор е безсмислено.

2. Стефан Цвайг пише нещо интересно. Във втората половина на юли 1914 г. той е на курорт в Белгия. Никой нищо не е очаквал. Внезапно Цвайг е трябвало да се прибира спешно в Австрия, а докато влакът пъплел в междугарните отсечки, отсреща по четворната немска ЖП линия идвали ешелони с артилерия и войници.

3. Бих добавил и още нещо, ако и да си навлека гнева на модераторите с обвинения, че лансирам конспиративни теории. В своите мемоари (преиздадоха ги фототипно през 1994 г.) някогашният български министър-председател Васил Радославов заявява в прав текст, че атентатът в Сараево е бил организиран от "сръбската масонска офицерска организация Црна рука". Никъде у друг автор не съм срещал подобно твърдение, което нищо не значи. Радославов обаче все пак е бил в час какво става. Нека имаме предвид, че в края на краищата от ПСВ най-голяма полза извлече идеалната масонска държава - САЩ. Ползата беше съсипването на Европа и нейното световно могъщество.

[messire Woland]

"сръбската масонска офицерска организация Црна рука". Никъде у друг автор не съм срещал подобно твърдение, което нищо не значи. Радославов обаче все пак е бил в час какво става. Нека имаме предвид, че в края на краищата от ПСВ най-голяма полза извлече идеалната масонска държава - САЩ. Ползата беше съсипването на Европа и нейното световно могъщество.

Че организация с такова име седи за атентата, седи, да.
Обаче какво е масонското на САЩ, особено в тая връзка ... не е ясно. За конспиративните теории сам знаеш, че са глупости. И че този род глупости не са добре приети тук. Въздържай се по възможност от тях, както и от писането на спам, независимо от причините, седящи зад тези ти постове.

[Dinain]

"Сараевските атентатори принадлежали към група наречена "Млада Босна", съставена предимно от ученици.
... И макар че австрийският ултиматум обвинявал като техен помощник организацията "Народна Отбрана", истинският виновник била "Църна ръка", чийто ръководител полковник Драгутин Димитриевич-Апис бил шеф на сръбското военно разузнаване. Именно "Църна ръка" снабдява Принцип и неговите съучастници с пистолети и бомби, осигурява тяхната подготовка и им помага при преминаването на границата, като в този случай австрийците са прави да допускат, че сръбски офицери и служители са част от заговора, макар че кабинета и премиер-министърът Никола Пашич, изглежда, не са били замесени. Всъщност Пашич е политически противник на Апис, когото по-късно арестува и екзекутира.
...
На практика се оказва, че сръбската армия и разузнаване са извън правителствения контрол. Самите сръбски военни били разделени на подкрепящи и осъждащи конспираторите...

"История на Първата Световна Война", Дейвид Стивънсън, стр. 52-53.

Разбира се, за масони не се споменава нищо.

[ivan_kunchev]

Ако "страхът е главният двигател на големите начинания на този век (Н. Давила)", то може би и Първата Световна война не прави изключение. Всъщност не се ли изпуска от главните причини и тази, че Германия все повече започва да се опасява, че с развитието на техниката, осигуряваща и по-бързото придвижване, "шедьовърът на Шлифен" (доколкото го има) ще стане неосъществим? Т.е авансът от седмици, необходим за бърз разгром на Франция непрекъснато ще трябва да се скъсява, ако руснаците са в състояние да осигуряват все по-бързо мобилизацията и придвижването на войските си?
Що се отнася до идеологията във войната. Тук не мога да не напомня Шмит, още повече в контекста на Хобсбоум, че ПСВ лежи все още на границите на 19в. Идеологическата война, според мен не е просто война, където воюващите са движени от национализъм. Всъщност истинската война е възродена от Наполеон, от революционния тип водене на война, с разбирането и не просто за династичен, но за истински враг. Абсолютната война е, според Шмит, породена от Ленин, тя се корени в идеологията, че и врагът е абсолютен, той е самото зло, което трябва да се изтреби. И това включва цели класи, съсловия от хора. По-късно, пречупено от известни фигури на ХХв - цели народи, или раси.
Васил Радославов не беше ли сам масон, между другото?

[muramasa]

Димитриевич-Апис е бил професионален превратаджия. Под негово ръководство е извършен преврата в Сърбия през 1903г. когато са убити крал Александър Обренович и кралица Драга. "Църна ръка" е била държава в държавата, затова Пашич го ликвидира, мисля че на Солунския фронт.

[muramasa]

Страхът на Димитриевич-Апис, от това че Франц Фердинанд предвижда обширна реформа, която ще доведе до големи права на славянските народи в Австро-Унгария, което ще обезмисли панславянските и великосръбски идеи в Сърбия го кара да организира атентата през 1914г.
А ето и описание на преврата през 1903г. срещу краля Обренович:
"…они поразили Короля шестью выстрелами из револьвера и 40 ударами сабли, а Королеву 63 ударами сабли и двумя револьверными пулями. Королева почти вся была изрублена, грудь отрезана, живот вскрыт, щеки, руки тоже порезаны, особенно велики разрезы между пальцев, — вероятно, Королева схватилась руками за саблю, когда ее убивали, что, по-видимому, опровергает мнение докторов, что она была убита сразу. Кроме того, тело ее было покрыто многочисленными кровоподтеками от ударов каблуками топтавших ее офицеров. О других надругательствах над трупом Драги. я предпочитаю не говорить, до такой степени они чудовищны и омерзительны. Когда убийцы натешились вдоволь над беззащитными трупами, они выбросили их через окно в дворцовый сад, причем труп Драги был совершенно обнажен."
Описанието е от Уикипедия.