Чужда помощ

[Shelenberg]

Значи преди няколко дена ходих във военните гробища (с дядо ми търсехме негов родственик загинал през 1916 г., не го намерихме, но уредника ни каза че тука почивали главно офицери и каза че ще ни помогне като потърси информация в Търново) в Добрич и видях че за освобождението на Добруджа има загинали турски, еврейски, румънски войници. Та въпроса ми е от каква народност войници са помагали на българите за освобождението на Добруджа. Ако наистина е имало румънци те защо са се били срещу свои.

Направо в темата може да се дискутира помоща на чужди войски в битките където участват българи.

[HELLCAT]

Добричкото военно гробище са погребани останките на загиналите в боевете в Добруджа воини от всички националности: българи, германци, турци ( по - скоро араби от състава на 6 турски корпус, ако не се лъжа, рекрутиран основно от арабските провинции на Османската импераия, включен в състава на Трета Българска армия. И още една забележка - турците не участват в боевете за Добрич, а се включват във военните действия малко по - късно. ), румънци, руси, сърби ( от състава на Сърбо-хърватската дивизия, включена в руския корпус ) . Ако си обърнал внимание, на гробовете на лицата от еврейското вероизповедание ( или народност) са поставени еврейските шестолъчни звезди, макар да не става ясно в коя армия са се сражавали. Румънците, естествено, че са се сражавали в редовете на румънската армия. Непосредствено след боевете, в местността "Панаира" са погребани останките на загиналите български воини и е оформено военно гробище. Българското военно командуване е пологало специални грижи за него. Няколко години комендант на гробището е бил старият опълченец Василев, чиито останки през 1978г. са пренесени в т.н. Опълченска алея. За периода 1916 - 1918г. в гробището са погребани останките на загинали в различни боеве български офицери и войници, както и на воини от съюзните армии - германска и турска. След окупацията на Южна Добруджа, румънците пренасят останките на войници от румънската, както и от съюзните им армии - руси и сърби. През 1929г. е построен сградния фонд и параклиса на гробището. След връщането на Южна Добруджа, в гробището са погребани останките на един летец - Симеон Михайлов, загинал ако не се лъжа на 10.01.1944г. и един офицер - бронеизтребител, загинал във войната срещу Германия. Между другото, румънците са се опитали да обезличат военния характер на гробището, като за периода на румънската окупация в него са погребвани и останките на служители от румънската полиция. Мисля, че поне два от гробовете на румънски полицаи са запазени и се намират в един от отдалечените краища на гробището, вдясно от входа.

[Shelenberg]

Страшно много ти благодаря за информацията. Наистина в единия край на гробището май имаше такива гробове. Видях и тези на летците абе това което казваш половината го знаех от уредника, но другото научавам от теб. Там има загинали българи от Добруджанския край на т. нар. Опълченска алея за Освобождението на България. Наистина румънците правят малко мизерии. Аз направих доста снимки там ще видя обаче кога ще ги изкарвам и сканирвам. Иначе вече намерихме единия родственик, а сега ще потърсим за другия. Ще гледам да им намеря снимки и ако имам финанси да им направя нови надгробни плочи.


ПС. Ти имаш ли скенер че когато изкарам снимките да ти ги пратя и да ги сложиш тук?

[HELLCAT]

Да, в службата. С моите приятели също сме правили снимки от гробищата вДобрич и Тутракан, така че скоро ще ги кача. Ще ни разкажеш ли повече подробности за твоите роднини, които са погребани в Добрич ?
P.S. Уредникът на Военното гробище е мой много добър приятел! Често ходим на гробището и често казано това място притежава някаква особена атмосфера.

[Shelenberg]

Значи не мога да ти кажа някаква информация за моите роднини, защото аз самия не знам много. Един ден питах дядо ми дали има роднини загинали през войните и той ми каза само един и аз го накарах да тръгнем да го издирваме, обаче именно него не открихме знаем само че загинал от приятелски огън след като се връщали от бой един от войниците си оправял нещо пушката и без да искал го застрелял. Обаче уредника намерил друга наша роднина, за която не знаехме. Значи дядо ми познава уредника, когато той самия е бил още бебе (познава родителите му) но от тогава не го е виждал каза ми че бил много добро момче аз лично не го познавам. Повече подробности не знам но ако мога ще гледам да им направя плочи ако имам възможности. Иначе уредника направил цял списък със загиналите от Каварненска област или поне така разбрах от дядо ми. Иначе наистина гробището има някаква друга атмосфера. Значи от тебе ще чакам да акчиш снимки на гробището, аз моите по нататък ще ги изкарвам като свърша лентата пазя я за евентуалната ми среща със Стефан Маринополски през февруари.