Отношението на Франция към Вeрсайската система

[squash]

Здравейте, за много години ! Преди малко открих вашият форум И реших да попитам нещо. ( не съм сигурен дали тук трвба да ми е поместен въпроса, но все пак ) Въпросът ми е следния " Какво е отношението на Франция към Версайската система и ролята й в събитията през 30- те години ? " това е малко след Първата светона война. Аз съм 11- ти клас и това е тема дадена от господина която трвба да има увод, изложение и заключение ( междъ дръгуто тази тема трвба да я напиша до 6- ти ). Ако някои от вас има материали които е намерил в Интернет и може да ми помогне нека да пише . Благодаря предварително!

[HELLCAT]

Версай е творение на Франция, ревностно и безкомпромисно защищавано от своя създател ( само един пример: окупацията на Рейнската демилитаризирана зона от френски и белгийски войски през 1926г. като реакцията на спирането на контрибуционните плащания от страна на Германия; можемда споменем и Локарно - има подобна тема във форума );през 30 - те години твърдата френска политика по отношение на Германия търпи еволюция, чиято връхна точка е Мюнхенската криза от 1938г. Към края на 30 - те години реалностите са други. Може да се каже, че 1938г. бележи "де факто" края на Версай. Френската позиция вече е политика на компромиса и омиротворяване на Германия чрез удовлетворяване на нейните териториални претенции. Препоръчвам ти "Дипломацията" на Кисинджър, както и всяко историческо изследване, посветено на Втората световна война.

[squash]

Благодаря

Здравей. Благодаря ти за бързия отговор, но от тези неща които ми каза честно не разбрах много. Уча История за 10- ти клас и някои неща от тука не сме ги вземали затова можеби са ми нови. Аз исках да попитам отношението на Франция към Версайската система и ролята й в събитията през 30- те години ? Под 30- те години разбирам до началото на Втората световна война, а не по нейно време . Това за което питам е времето когато се сключва Версайския договор и до започването на Втората световна война. Аз така мисля, а как ми беше зададен въпроса от учителя написах по- горе. Благодаря отново !

[albireo]

Здравей. Благодаря ти за бързия отговор, но от тези неща които ми каза честно не разбрах много. Уча История за 10- ти клас и някои неща от тука не сме ги вземали затова можеби са ми нови. Аз исках да попитам отношението на Франция към Версайската система и ролята й в събитията през 30- те години ? Под 30- те години разбирам до началото на Втората световна война, а не по нейно време . Това за което питам е времето когато се сключва Версайския договор и до започването на Втората световна война. Аз така мисля, а как ми беше зададен въпроса от учителя написах по- горе. Благодаря отново !

Нещата, които са ти нови както ти казваш се научават - просто почваш да се ровиш в нета и четеш! Хелкет ти е маркирал съвсем съвсем накратко ТОЧНО отношението на Франция ПРЕДИ ВСВ (през 30те години) и ти е дал хубав съвет какво да четеш - Кисинджър "Дипломацията" + което и да е историческо изследване за ВСВ (там ако не знаеш, се разглеждат и причините за започване на войната, а в тях влиза и какво се случва с Версайската система -т.е. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще пише нещо и за френската позиция по въпроса)

[Гост]

Абе то четеноето си е четене, но 2-3 думи не вреди да му се кажат на момчето в края на краищата.


Долното е мое мнение, някои запознат може да ме поправи, но все ще те ориентира. Направи си и допълнителни справки, но аз поне ги виждам работите така:

Франция е един от създателите на Версайската система, заедно със САЩ и Англия. Това е система от договори между победителите и победените през Първата световна война, на думи стремяща се да уреди международните отношения на почвата на справедливостта, за да има мир, на дело обаче поставяща победените на колене.
Сред тях е и България.
Проблемът тръгва от това, че в края на краищата и претенциите на победените са достатъчно справедливи (например българските са адски справедливи - един американски дипломат, Джордж Рендъл по-късно ще пише на шефовете си, че "българските претенции са така справедливи, че и един дяволски съд би ги оправдал").
Щатите чрез президента си Удроу Уилсън заемат позицията, че "всичко трябва да се уреди по справедливост". Уилсън излага прочутите си 14 принципа, според които, общо взето, трябва да се търси баланс на интересите на победили и победени. Това се оказват обаче празни приказки.
Англия не знам доколко участва активно при европейските въпроси, тя се интересува повече от колониите си.
Франция е "организатора и вдъхновителя" на Версайската система и отношението й към победените е повече от агресивно. С типично френска патетика тя не позволява на представителите на победените да вземат пълноценно участие в преговорите, не им дава възможност да "се обаждат" много, налага унизителни и много тежки условия /репарации, контрибуции, забрани/, като по същество така урежда, но прекомерно, своите интереси и тези на съюзниците си - в нашия случай Гърция, Югославия и Руъмния, за сметка на победените. /Стига се дотам, че немската делегация е накарана да върви пеша от гарата до хотела си, багажът им е извхърлен и са всячески унижавани. Това поражда разбираем гняв и реакция/.
Конкретние цифри на плащанията, които победените трябва да направят ще ги видиш в учебниците, не го помня, но са огромни.
Австроунгария е унищожена и от нея произлизат Австрия, Унгария, Чехия, а Хърватско и Словения попадат, за тяхно явно неудоволствие, в Югославия. Турция със Севърския мирен договор е разделена на 6, практически разпарчетосана. Само твърдата воля на Кемал Ататюрк и военната победа над Гърция в Смирна /това е днешният град Измир, там и в околността е имало много гърци, но някъде 1919 или 20-та, не помня точно, турците ги изгонват оттам /успяват да я спасят. При България няма кой да се застъпи, тя няма в този момент политик като Ататюрк, ръководи се от Ал.Стамболийски, който се интересува повече от опитите си за вътрешни полуреволюционни реформи, отколкото да защити нещо от териториите на България. Германия изпада в голяма икономическа криза, за което допринася и високия размер на плащанията които трябва да прави.

Като цяло, заради агресивността и политическия егоизъм на Франция върху победените се нанася прекомерен удар и това води до реваншистките настроения ред тях, и в крайна сметка допринася да избухне Втората световна война. Политиката поначало е взаимно надхитряне и търсене на интереса на съответната страна, но всяко нещо си има граници, а Франция ги минава. Когато започва да прави отстъпки през 30-тте, вече Хитлер е дошъл и духът е пуснат от бутилката.
Като цяло позицията на Франция за Версай може да се прецени като политически късогледа и непоследователна. Така се пропуска шанс в Европа да има истински мир и трябва да дойде още една война, та да се сетят европейците, че взаимното уважение е основа на мира.

Тука на Балканите нашите съседи повтарят примера й и си присвояват нещо, което по право не им принадлежи.

[squash]

Благодаря много. Това което сте написали ми е от полза, даже KG125 направо го е написал така както трвба ( разбирасе аз ще му направя някои корекции, защото има неща които господина ще се учуди от къде ги знам ), а за тази книга я нямам. Мене ми трвбаше така ориентировачно както го е направил KG125. Благоаря на всички. И все пак, ако още някои има нещо да напише да напише. Чао

[Warlord]

Турция със Севърския мирен договор е разделена на 6, практически разпарчетосана. Само твърдата воля на Кемал Ататюрк и военната победа над Гърция в Смирна /това е днешният град Измир, там и в околността е имало много гърци, но някъде 1919 или 20-та, не помня точно, турците ги изгонват оттам /успяват да я спасят.

Наистина тогава само Ататюрк успява да спаси Турция. Според Версайската система е трябвало тя да бъде свита само до централните части на Мала Азия. Предвидено е било вече Кюрдистан да бъде откъснат и обособен в отделна държава, Източна Тракия и областите около Измир и Егейско море да бъдат дадени на Гърция, Истанбул и проливите да станат временно международна зона, чието бъдеще да бъде определено в последствие от Великите сили. Но Ататюрк съхранява Турция в днешните й граници, а също така слага край завинаги на Османската империя.

[Гост]

Наистина тогава само Ататюрк успява да спаси Турция. Според Версайската система е трябвало тя да бъде свита само до централните части на Мала Азия. Предвидено е било вече Кюрдистан да бъде откъснат и обособен в отделна държава, Източна Тракия и областите около Измир и Егейско море да бъдат дадени на Гърция, Истанбул и проливите да станат временно международна зона, чието бъдеще да бъде определено в последствие от Великите сили. Но Ататюрк съхранява Турция в днешните й граници, а също така слага край завинаги на Османската империя.

Това показва, че държавите трябва да се доверяват и да си пазят политиците с главно "П", когато имат късмета да ги имат. А не да ги колят по улиците, както това се е случило при нас за лош късмет през 1895-та. В моменти, когато историята се е решавала за столетие напред, сърбите са имали Пашич, гърците - Евангелос Венизелос /дано да не му бъркам името/, турците - Мустафа Кемал.
При нас, за съжаление - .....

...защото има неща които господина ще се учуди от къде ги знам )

Ами че кажи му - питах, четох в интернет. Няма лошо да търсиш странични източници, тъй му и кажи - от страничен източник в интернет, ама забравих какво беше

[Warlord]

При нас, за съжаление - .....

Фердинанд! :aaa:

[Гост]

Вместо (няма какво да си кривим душата в посока "ама то личностите не са толкова влиятелни в историята") Стефан Стамболов. По това време май той единтствен е разбирал от голяма политика у нас, и не само какво е, но и КАК СЕ ПРАВИ.

ПП

Прочетете му дневника - на 60 страници има много информация за това как е мислел. ..

[Warlord]

Да, естествено, че Стамболов е може би най-яркия пример. Но точно по отношение на Българският национален въпрос политиката му е била съвсем пасивна.

[Гост]

О. не. По-скоро стратегическа.
Той лично страда много за разпокъсаността и това му е мотив на политиката /дневника, който не е и за публикуване писан, го сочи/.
Само че политиката му е с дълбок стратегически замисъл, от една страна, от друга - пред България тогава стоят и други проблеми, тя не е лесна работа така да хукнеш да освобождаваш Македония.
Начините, по които се справя с кризите са забележителни - Контрапреврата, Съединението ("за вас има два пътя - към Дармщат или към Пловдив!"), показват колко енергично и умно едновеременно може да действа.
Стъпките му показват много дълбоки цели, за които той, пренебрегвайки първосигналните моменти на такива като Паница и др. подобни, създава топли отношения със султана (едно в противовес на имперска Русия, но не само), и получава българската екзархия и училища в Македония. Вътрешно модернизиране и укрепване на България /а може ли една слаба държава да си реши националните проблеми/, от една страна, а от друга - отстъпка след отсъпка от Цариград. Това само с училищата и с църквата в Македония какво значение има ...
/Да се замислим, каква би била първата "патриотична" реакция - "ама той отиде и се съюзи с вековния поробител!". Да, ама от тия приятелски посещения образователната и църковна система на Македония е българска и се управлява, е да, от Цариград, в рамките на формалната васална зависимост на Княжеството от Турция, но от екзарха, чието седалище тогава е било там.
То е лесно, както късогледите македонски комити, да се вихриш и палиш от справедлив иначе патос - номера е да се постигне трайно крайната цел, а те, както се видя, не само че не можаха, ами вдигнаха неуспешно и ранно въстание и сетне се изпотрепаха помежду си, след като, между другото, очистиха и Стамболов /макар, че там двореца и някои други са решаващите фактори .../.

Живота показва, че единственото решение тогава е военното, но обезпечено политически, където тоя тъпчо Фердинанд се проваля с трясък на два пъти.

[Warlord]

Това, че е страдал за Македония и че просто е отлагал за неопределен период решението на този проблем в случая няма значение, гледа се крайният резултат и реалните последици.
Всъщност един от проектите му за лесно разрешение на националния въпрос е бил предложение към турския султан за дуалистична държава като Австро-унгария. Тъй като Османската империя е в процес на неминуем упадък и разпад. И при разпадането й, или дори преди това, българите да се отцепят заедно със всичките балкански владения на империята. Естествено скъпите ни комшии нямаше да наблюдават кротко през оградата на задния двор, а без съмнение щяха да грабят наготово с пълни шепи, но въпреки това е било възможно да запазим все пак Тракия, Македония и Западните покрайнини... май много се отклоних от темата, ама все ме избива на едни такива хипотетични предположения как е можело да се осъществи

[Гост]

Не се отвличаш никак. Не е отлагал нищо, ами е чакал и активно подготвял подходящ момент. И това с дуалистичната монархия е далечен замисъл - обединяване под турска шапка (!) и после отцепване на всичко заедно, когато това е било възможно. Това си е направо политическо айкидо

Дори и да не го е мислел сериозно, а само да е уйдурдисвал султана, пак го е правил добре.

А пък и реалните последици - възход на държавата, българско образование вкл. до 1912-та в Македония си е негова заслуга.

Пусто не могат у нас разните тенденции да се обединят.

(Така е било и при Ньой...)

[Warlord]

Ами султанът едва ли е бил толкова глупав, че да не се досети веднага какъв е замисълът на българите. Едва ли е щял да се съгласи на подобно нещо. То си е жива подигравка - тези, които досега с кървави въстания и войни срещу него се отцепват сега пък си променят мнението и изведнъж решават, че всъщност искат да са негови поданици. Не е ли малко подозрително? Още повече, че българския народ щеше масово да протестира против подобен акт - връщане обратно към вековния поробител.

А пък и реалните последици - възход на държавата, българско образование вкл. до 1912-та в Македония си е негова заслуга.

Несъмнено, това е възход започнат почти от нулата! :nworthy:Ако Фердинанд не го беше отстранил и да кажем през Балканските войни координаторът на външната ни политика беше останал Стамболов съвсем иначе щяха да стоят нещата.