KG125 написа
-
Ето ме отново. KG125, учебникът е издаден след 1989 година, но имам само 2-3 страници от него, затова не мога да кажа как се казва. -
Е, и след 89-та година да е, някои неща се репродуцират
Съгласен съм с втората част за моралната оценика и т.н.; за ген. Ковачев - в какво му е вината за 1913 год. персонално? Това поначало е друг въпрос, но е интересен също.Николай написа
Аз цитирам данните от спомените му, които са си точно, доколкото знам.
Относно Фердинанд и отговорните правителства - така е, има и парламентарно мнозинство, има и избори и т.н. М
оето мнение обаче е, че Фердинанд си заслужава упреците, поради това, поради което повечето от държавните глави си ги заслужават - заради общото си ръководство на страната. След убийството на Стамболов, в което за мен поне участието му е несъмнено, и донякъде след оставката на Констнин Стоилов, България остава без, пардон за клишето, "истински" политици, хора, които не само за дълбоко загрижени за държавният интерес, ч чиято ценостна система той е, но и разбират точно за какво става дума. Правителствата от началото на 20-ти век по правило се водят от "сиви" от гл.т. на голямата политика хора, политиканстващи, интригантстващи и пр., като всеки политик, но лишени от политическа визия. Поради това са сервилничели на монарха и т.н. (позната е атмосферата оттогава). Единственият, който се е правел на държавник е бил Фердинанд и той го е правил нескопосано, защото дълбоко в себе си е бил човек с объркани представи и ценности, най-вече поставящ персоната си и нейните амбиции в основата на всичко. Късогледството на съюза му с немците може да се прости, макар, че е факт огромното му лично финансово обвързване с тях в навечерието на войната /защото за разлика от сина си, нему никога не са стигали парите от България за да бъде на висотата на царското си "величие"/, обаче дивотията през 1913 и особено общото му ръководство на държавата, издигащо все не особено кадърни хора не могат да му се простят.Comment
-
Нещо много бързо почнахте да изказвате определения и крайни мнения....
Разбунтувалите се войници са от разни дивизии, но предимно от 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 9-та дивизии. Общият им брой е изчисляван от свидетелите първоначално на 10-20 хиляди, от тях в нападението над София участват около 6-7 хиляди. Тоест не всички са бунтовници, част от тях просто искат да се приберат по домовете си.
Сред тях е имало всякакви, включително немалко фронтоваци, воювали и гладували три години на фронта.
Ако някой иска да прочете сравнително непредубено описание на събитията, през 2002г. преиздадоха една книжка, писана през 1938г. Казва се "Клетвопрестъпниците. Владайските събития през септември 1918г."Attached FilesWe don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
-
Коя година е новото издание?Comment
-
Струва ли си книгата и от къде мога да я намеря.Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.
Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.Comment
-
Николов, Коста. Клетвопрестъпниците. Владайските събития през септември 1918 г. 1 изд. - София: Работилница за книжнина В. Станилов, 2002. - 124с.; 14х20см; ISBN 9548248042
През 1938 е публикувана във вестник "Мир".We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
Абсолютно си струва. Книгата е много добра и наистина, както казва Дибо сравнително непредубедена. Авторът е бил НЩ на крепоста София по време на събитията, но прави впечатление колко по-мек и разумно осъзнат е тона му сравнен с този на редактора написал послеслова - "Проклети да са...", "хвърлете камък по паметника..." и прочее :tdown. Авторът като офицер и непсоредствен учатник в събитията много добре е познавал и разбирал настроенията сред войниците и войнишката психика, докато за редактора от дистанцията на времето е останала само идеологическата призма, през която да "прекара" цялото събитие.
Иначе в самата книга могат да се открият много интерсни подробности. Пише за "ранените войници", има спомени и на други участници, вижда се чия е заслугата за спасението на столицата, а и страната, вижда се също така и кои са скатавките, ослушващите се (Стамболийски, Дамян Велчев, самия Фердинанд, австрийската дружина) и откровенните виновници (Райко Даскалов). Въобще - хубава книга. Мисля че все още може да се намери из някои книжарници,Comment
-
1. Ще напомня, че генерал Ковачев е командирът на армията, извършила нападението през нощта на 17 юни 1913 г. Когато два дни преди това получава телеграмата от ген. Савов Н: 5597, нареждаща да извърши нападението, той нито за момент не се постарава дори да разбере кой е дал нареждането за започване на война, взето ли е съответно решение от правителството, член на което като министър на войната е бил самия Ковачев. Между момента на получаване на телеграмата - 21 ч на 15 юни и момента на планираното нападение - 03 ч. на 17 е имал предостатъчно време да се свърже със София. Никъде на телеграмата не е била посочена фразата - "По решение на правителството..", следователно на Ковачев би следвало да му е пределно ясно, че всяка подобна заповед е била незаконна и престъпна, тъй като дори царят не е можел да обяви война (какъвто по съществото си се е явявал акта на 17 юни, и това на Ковачев също би следвало да му е пределно ясно) без решение на правителството. Но Ковачев и командващия 2 армия ген. Иванов са се направили на глухи. Нещо повече, заповедта от 15 юни е разпратена секретно с нарочни куриери веднага след получаването й, и е обявена на офицерите по частите едва късно вечерта на 16 юни. Ковачев е пазел пълно мълчание цяло денонощие даже по отношение на командира на 5 армия, чието съдействие за успеха е било от жизнена необходимост. Свързва се с него едва вечерта на 16-и и "остава като гръмнат", когато генерал Тошев му казал, че заповед за атака не е получавал. На Ковачев едва тогава му било станало ясно, че ставало дума за "игра на война". Станало му ясно, но не отменя заповедта, а е имал поне 5 часа на разположение.... И на него морето му се е виждало до колене, и той си е мислел, че сърбите ще направят почетен шпалир по пътя към Скопие. Изобщо спомените му в тази си част са доста странни и престорено наивни (както между другото и мемоарите на ген. Иванов), което щеше да е смешно, ако не беше трагично..KG125 написаЕ, и след 89-та година да е, някои неща се репродуцират
Съгласен съм с втората част за моралната оценика и т.н.; за ген. Ковачев - в какво му е вината за 1913 год. персонално? Това поначало е друг въпрос, но е интересен също.
Аз цитирам данните от спомените му, които са си точно, доколкото знам.
2. Като командващ 4 армия, командването му между 17 и 28 юни, когато е свален от поста си, е било под всякаква критика. И това не е моя оценка, а оценка на всички военни историци от онази епоха- Дървингов, Д.Азманов, А.Христов, А. Ганчев, сръбския историк Лазаревич и т.н. При атаката частите се хвърлят в настъпление едновременно по три разходящи се направления, без всякаква връзка, без никакви резерви. Това довежда до неуспехите на 8 дивизия, спряна при Ежов рид и на 7 дивизия, спряна западно от Кочани. Цялата изненада, на която толкова се е разчитало, отива по дяволите. При отстъплението на 4 армия след 21 юни, вместо да даде заповед 2 пд, 1/3 бригада и цялата 8 пд, да настъпят във фланг и тил на сръбската 3 армия, чието дясно крило е било смазано при Криволак, Ковачев заповядва общо отстъпление и на практика напуска поста си, малодушно настоявайки правителството да сключи примирие. Между 25 и 28 юни от щаба на 4 армия не е дадена нито една заповед до частите, които са отстъпвали. Всеки е бил оставен да се оправя както може....
3. За лошото тилово снабдяване през ПСВ, ще кажа само, че началник на Главното тилово управление (отговорно за снабдяването на войската с всичко необходимо) през войната е бил самия ген. Ковачев.
С оглед на гореизложеното всеки може да прецени доколко точни и безпристрасни са спомените на ген. Ковачев.
"Участието" на Фердинанд в убийството на Стамболов въобще не е несъмнено. Въпреки, че определена полза е имал от отстраняването на Стамболов от политическия живот. Но между това да имаш полза от това някой да млъкне и това да участваш в убийството му, разлика определено има. Убийството на Стамболов е чисто лично отмъщение от страна на Наум Тюфекчиев, наел убийците, за да отмъсти за екзекуцията на брат си... Макар, че пак казвам, полза са имали мнозина - на първо място правителството на Стоилов.KG125 написа
Последната част от мнението са си твои разсъждения. Нещата поне според мен са били доста по-сложни. Специално легендата за това, че България влязла във войната, щото немците подкупили царя, е не само пълна вестникарска измишльотина, никога недоказана (ако става на въпрос финансово той е бил далеч повече обвързан с Русия, Англия и Франция), но и дълбоко обидна спрямо паметта на онези, които са жертвали живота си за българското обединение.
.................................................. .................................................
Абдикацията на Фердинанд не е имала нищо общо с "въстанието". Пак един от митовете на комунистическата историография... На всички, и най-вече на самия него му е било ясно, че при загуба във войната, която се е очертавала месеци преди Добро поле, въпросът за абдикацията е бил предрешен. Това той самия дава ясно да се разбере в телеграмата си до аташето в Берлин след неуспеха при Яребична още през май 1918 г. Когато след примирието Ляпчев отива в двореца, Фердинанд след една доста театрална сцена, му връчва вече написания и подписан предварително текст на абдикацията си. Въпреки, че никъде в текста на примирието страна на Антантата не се е поставял въпроса за това той да се отрече от престола.
Comment
-
[QUOTE=KG125]
Край Владая има огромен паметник на войниците, но никъде няма такъв на падналите през 1912-1918, например.
QUOTE]
Лъжеш се , има един побит камък на края на Перник колкото да се каже че го има щото някаквми от ВМРО дигнаха пушилка !
Аз иначе също съм чул , че в падинката , където сега минават релсите , бунта както го окачествяват местните историци , е приключил и то за 60 минутки !
Бунтовниците не са имали нищо , времето е било срещу тях, и не са успяли да удържат втората или третата атака .
Ще поразпитам на едно място и ще напиша по-обширна тема :mike:Comment
-
Николай, ти говориш за битката при Яребична. Можеш ли да кажеш с две-три думи за нея, защото съм непосветен. Малко се отклонявам от темата, но все пак.Comment
-
Може критиките да са основателни; препратката ми има предвид таблици, цитирани в спомените, за състоянието на снабдяването. Самият генерал не го крие, че е катастрофално така че нямаме основание да смятаме фактите за неверни. Цифрата "0" там присъства на смущаващо много места.Николай написа
И аз знаех, че абдикацията няма общо с въстанието.Николай написа
Нямам предвид нещо толкова директно и профанизиращо, като това, че немците били подкупили Фердинанд. Само че финансовото му обвързване с тях няма как да не си е казало думата в мотивацията му.
Моят упрек е по-скоро като общи качества. В един решителен, критичен от гл.т. на "голямата история" момент той се оказва човек не на място, движен от дълбоко неадекватни личностни мотиви, в които нито разбирането на политическия процес, нито интересът на държавата са водещи, а личното тщеславие и утопии (докато Стамболов ходи в Цариград да върти султана, за да изкопчва училища и църкви в Македония, Фердинанд ходи да сяда мистично на троновете в Св.София ......)
Също и че, след Стамболов и донякъде Стоилов като държавен глава и пример за елитите, налага в България политика на некадърни кабинети ...
Големият му грях е разривът със Стамболов (за убийството му лично аз, субективно съм сигурен, че има пръст, без да имам факти; ако не директно, то индиректно, чрез внушения и т.н. ..... макар, че може и да е работа само на Тюфекчиев, но докато вестта за убийството му не се разнася, Васил Друмев виси в Петербург и бива приет да подобрява отношенията с императора чак след това ...)
Давайgstg написа
Бунтовниците са разбити бързо, защото нито са водени както трябва, нито мотивацията им е била сериозна ...
А това за "диспропроцията в паметниците" не е никак приятно ...Comment
-
Грубото , е че , всеки ден перничани минават край камъчето и не знаят за какво става на въпрос . Още по-тъжно е като видя другите паметници в този град , а те са много , за жалост безпаричието ги съсипва.KG125 написа
Comment
-
И все пак от къде мога да намеря книгата на Коста Николов "Клетвопрестъпниците"?Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.
Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.Comment
-
Ето яShelenberg написа Ща ме извините за качеството - все още се уча 
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
Жив да си, ей!Comment
Comment