След победата на Октомврийската революция свалените от власт започват въоръжена борба срещу болшевиките. В подкрепа на старата власт са САЩ, Англия, Франция, Германия, Япония, които започват открити бойни действия срещу Русия. В края на 1917 и началото на 1918 г. въоръжените сили на революцията разгромяват метежа на А. Керенски и П. Краснов, разбиват войските на А.М. Дугов в Оренбурския район. През януари 1918 Румъния окупира цяла Бесарабия. През февруари 1918 части на младата Червена армия дават отпор на настъпващите германски войски при Псков и Нарва и на 3 март 1918 е сключен Брест-Литовския мир. На 9 март в района на Мурманск дебаркират английски, а след това и френски, американски и канадски войски. На 5 април в района на Владивосток дебаркират японски, а след тях английски, американски и френски интервенти. През август английски войски завземат Баку и нахлуват в Туркестанска АССР. В Северен Кавказ през пролетта и лятото на 1918 засилва своите действия белогвардейската доброволческа армия, организирана от генералите Корнилов, Алексеев и Деникин. С подкрепата на германските интервенти казашкият генерал Краснов създава донската белоказашка армия, която настъпва срещу Царицин. Въпреки Брест-Литовския мир германците, които контролират Полша, Финландия, Прибалтика и Белорусия изцяло окупират Украйна, Кримския полуостров, завладяват Ростов на Дон и едновременно с турските войски нахлуват в Закавказието. На 25 май започва организираният от Антантата контрареволюционен метеж на чехословашкия корпус, който заедно с белогвардейската армия завземат цялата Сибирска жп линия до Владивосток и значителна част от Поволожието. През лятото на 1918 г. 3/4 от територията на страната се намира под ръководството на интервентите и белогвардейците. Съветска Русия бива откъсната от основните си продоволствени, суровинни, топлинни източници и оградена от всякъде от врагове. Военното поражение на Германия и избухналата Ноемврийска революция дават възможност на Антантата да усили натиска и да установи блокада над Съветската република. В Украйна и Закавказието на мястото на германските войски нахлуват английски и френски. В Балтийско и Черно море влизат английски, американски и френски ескадри. През ноември адмирал А. Колчак е обявен за върховен главнокомандващ и управител на Русия. В началото на 1919 г. червената армия започва да нанася големи поражения на белогвардейците и интервентите. Тя спира настъплението на Колчак в района на Перм, освобождава хлебните райони на юг и изток, възстановява съветската власт в Белорусия, открива достъп до Донбас и възстановява връзката с Туркестан. В началото на март 1919 белогвардейската армия на Колчак, при пълната подкрепа на интервентите, започва настъпление, като се стреми да излезе на Волга и да се съедини с войските на Деникин за удар срещу Москва. Под непосредственото ръководство на Ленин е изработен план за разгромяване на контрареволюционерите, осуетяване на съединението на армиите на Деникин и Колчак, освобождаването на Урал и Сибир, използване на партизанско движение за нанасяне на удари в тила на контрареволюционните войски. Под командването на М. Фрунзе се сформира Южната група на войските, действаща в десния участък на Източния фронт. В края на април Южната група преминава в настъпление и превзема Уфа, Екатеринбург и др. През юни-юли е освободено Приуралието. В тила на Колчак в Сибир се разгръща масово партизанско движение и до края на годината Сибир също е освободен.
За да отвлече силите на червената армия от Източния фронт и да окаже помощ на Колчак, Н. Юденич, подкрепен от английският флот и белогвардейски, финландски и естонски войски, настъпва към Петербург, но през август са разбити. Накрая интервентите са принудени да се откажат от пращането на нови войски в Русия и да се изтеглят от Одеса и Крим, от Закаспийската област, Баку, Архангелск и Мурманск. Антантата насочва свдоите усилия и средства към снабдяване и засилване на белогвардейците на ген. Деникин, който през лятото на 1919 започва поход към Москва и завзема Донбас, както и част отПоволожието и Украйна. На 20 септември войските му завземат Курск, на 3 октомври - Воронеж, на 13 октомври - Орел и заплашват Тула. Съветското правителство обявява военно положение в Москва. На 11 октомври съветските войски преминават в настъпление на Южния фронт и разгромява белогвардейците, като освобождава Харков, Ростов на Дон, Одеса, Новоросийск. Останките от армията на Деникин се евакуират в Крим. След разгрома на Юденич при Петербург английските военни кораби са принудени да напуснат Балтийско море. На източния фронт и Колчак бива напълно разгромен. В края на април 1920 е възстановена съветската власт в Азербайджан, Каспийското крайбрежие и Закаспийската област. През пролетта на 1920 Западът прави нов опит да нанесе удар върху Съветската република чрез силите на буржоазно-помешчишката Полша и белогвардейският генерал Врангел, но през юни е разбита Полша и е сключено примирие. А през октомври-ноември е разгромена и Врангеловата армия при Крим. През 1921-1922 са потушени белогвардейски, кулашки, и буржоазно-националистически движения в Кронщат, Украйна и др. и са ликвидирани последните остатъци от интервентите и белогвардейците в Закавказието, Средна Азия, Далечния изток. На 25 октомври е освободен и Владивосток.
За да отвлече силите на червената армия от Източния фронт и да окаже помощ на Колчак, Н. Юденич, подкрепен от английският флот и белогвардейски, финландски и естонски войски, настъпва към Петербург, но през август са разбити. Накрая интервентите са принудени да се откажат от пращането на нови войски в Русия и да се изтеглят от Одеса и Крим, от Закаспийската област, Баку, Архангелск и Мурманск. Антантата насочва свдоите усилия и средства към снабдяване и засилване на белогвардейците на ген. Деникин, който през лятото на 1919 започва поход към Москва и завзема Донбас, както и част отПоволожието и Украйна. На 20 септември войските му завземат Курск, на 3 октомври - Воронеж, на 13 октомври - Орел и заплашват Тула. Съветското правителство обявява военно положение в Москва. На 11 октомври съветските войски преминават в настъпление на Южния фронт и разгромява белогвардейците, като освобождава Харков, Ростов на Дон, Одеса, Новоросийск. Останките от армията на Деникин се евакуират в Крим. След разгрома на Юденич при Петербург английските военни кораби са принудени да напуснат Балтийско море. На източния фронт и Колчак бива напълно разгромен. В края на април 1920 е възстановена съветската власт в Азербайджан, Каспийското крайбрежие и Закаспийската област. През пролетта на 1920 Западът прави нов опит да нанесе удар върху Съветската република чрез силите на буржоазно-помешчишката Полша и белогвардейският генерал Врангел, но през юни е разбита Полша и е сключено примирие. А през октомври-ноември е разгромена и Врангеловата армия при Крим. През 1921-1922 са потушени белогвардейски, кулашки, и буржоазно-националистически движения в Кронщат, Украйна и др. и са ликвидирани последните остатъци от интервентите и белогвардейците в Закавказието, Средна Азия, Далечния изток. На 25 октомври е освободен и Владивосток.
Comment