Въпрос: Сражения с Руски войски?

[Thorn]

Култовата песен е пълна с правописни грешки.

[Николай]

Аз честно казано не видях нито една...

[Nick]

Чак пък пълна...

"Увы не понят нам в чем наша вина.." трябва да е "Увы, не понять..."

Другото са вариации, напр. потеет дождями вм. горит под ногами, корабль "Император" вм. корабль-император, Расея-страна вм. Россия-страна и т.н., но и това са спорни точки, имайки предвид фолклорния характер на песента. На последно място е метафората "застыл, как стрела" - мигар стрелите "застиват"? Е, след като се забодат, да...

Първата касета с тази песен ми бе донесена не отнякъде другаде, а от Франция (запис в ресторант), така че не съм убеден в българската следа.

[Гост]

Първата касета с тази песен ми бе донесена не отнякъде другаде, а от Франция (запис в ресторант), така че не съм убеден в българската следа.

Зависи за кой вариант става дума. Ето два от няколкото:

http://ifolder.ru/575787

[vlady_gerasimov]

А в комунистическите ни, мракобесни учебници пише, че сме големи сладурчета. Според тях българите стигат до Букурещ, но НЕ влизат в него. Също така, при гледката на братята-освободители, българите захвърлят оръжия и отказват да се бият с руснаци. Техния протест е в знак на уважение към освободителите. Също така пише, че после войската ни се връща намръщена в България и пита намусено защо аджеба трябва да се бием с приятели?! Тогава избухват грозни размирици в столицата, които водят до бягството на Фердинанд от България барабар със всички благини, оставени от Германия.

Какво ще кажете за тази интерпретация?

(Малко офтопик)
Междодругото ако някой може да ми даде информация за генерал Вазов и за военните му действия в гърция ще съм много благодарен. Това, което аз знам е, че той остава в историята като един от най-уважаваните генерали заради феноменално спечелените си битки, също и с това, че когато отива в Англия години след войната, англиийските генерали му козируват докато се вее българския флаг.
После става кмет на София, и прави повече за нея за 8 години отколкото повечето политици за двойно повече.
Но както се видя, няма абсолютно достоверни източници и бих искал да узнач повече. Благодаря.

[von Danitz]

За Дойран много се е писало и брисало:

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7548&highlight=%C4%EE%E9%F0%E0%ED

и

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7397&highlight=%C4%EE%E9%F0%E0%ED

За Вазов си има тема:

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7470&highlight=%C4%EE%E9%F0%E0%ED

Сега мен ми стана интересна една руска статия за руските войски в Македония. През 16 година изпращат четири полка през Архангелск за Брест, оттам за Марсилия и Солун. Първата бригада участва в боевете при Битоля и превземането на града. Втората в преврата в Атина. Двете бригади са сведени през 1917 в обща специална сборна дивизия. Тя почти е небоеспособна, особено сед слуховете за революциите и метежите в Русия, но не се стига до открит бунт както с руснаците във Франция. Пращат ги на работа в Алжир. Някои остават доброволци в сръбската армия.

Идеята, като цяло е френска, руските войски да се докарат на Солунския фронт за да се пробва да развалят българската дисциплина. Обаче българите си се бият и с тях. Напротив, руската дисциплина, толкова далеч и срещу нас се оказва проблем.

[Ванюш]

Извини дарагой Виталий наверно я с ума сашол и не понял.
Где бъйли руские войски в ета время? И какая работа имели на Болгаро -Роменская граница и на какая страна ани бъйли?
Если болгарские войски примерна бъйли на Руско- Турецкая граница и помагали на Тюрки что тъй тагда подумаш за Болгарии?

[HELLCAT]

В кн. 7-8/1927г. на сп. Военно - исторически сборник бе поместена статията на ген. Артамонов "Руските войски на Солунския фронт". Авторът е бивш руски военен аташе в Белград до началото на Световната война, след което - военен представител в Сръбската главна квартира.
На 18 май 1916г. с височайша заповед за действие на Солунския фронт е сформирана 2 специална бригада със следния щат: два полка ( 3 и 4 спец. полк ) с 3 батальонен състав, един маршеви батальон от шест роти. Към щаба на бригадата са причислени 15, а към щабовете на полковете - 24 френски войници като посредници при отношенията с френските институции и учреждения. Въоръжението е френско. Пехотните полкове имат 59 офицери, 8 чиновника, 1 свещеник, 3 200 подофицери и войници, 282 коня и 80 обозни коли. Към бригадата са придадени 8 картечни команди: 8 картечници, 3 офицери, 143 подофицери и войници, 58 коня и 6 обозни коли. Маршевият батальон има 29 офицери, 4 чиновника, 1 495 подофицери и войници, от които 4 французи. Бригадата по щат наброява 174 офицери, 24 чиновника, 2 свещеника, 8 862 подофицери и войници, от тях 2 офицера, 5 чиновника и 100 подофицера и войници французи. Сформирането на бригадата завършва на 13 юни 1916г. в Москва, като цели роти от различни полкове са придадени на бригадата. На 28 юни 1916г. започва превозването по маршрут Москва - Архангелск - Брест - Марсилия или Тулон - Солун. Първият ешелон пристига на 30 юли, а последният - трети - на 17 септември. Командир на 2 спец. бригада - ген. - майор Дитерихс; НЩ - полк. Шишкин, к-р на 3 полк ген. - майор Тербяев, к-р 4 полк - полк. Алексеев.
На 13 юли е сформирана нова спец. бригада - 4 спец. бригада ( 7 и 8 спец. полкове + мрашеви батальон ). На 21 октомври бригадата пристига в Солун. К-р на 4 спец. бригада - ген. майор Леонтиев, ТЩ - полк. от ГЩ Дуров, к-р 7 полк - полк от ГЩ Мочулски и к-р на 8 полк - полк. от ГЩ Грундщрьом
Следва продължение...

[HELLCAT]

2 руска спец. пех. бригада участва в контраофанзивата от 26.08. - 26.09.1916г. в района на Кайлар - Лерин -Битоля. От бригадата е сформиран сборен руско - френски отряд в състав: 3 руски спец. полк, 3 руска картечна команда, два френски зуавски пола, 1 ескадрон африкански шасьори ( !? ), 11 и 12 френски конни батареи. К-р на отряда ген. Дитерихс. За този период от време руските загуби възлизат на 487 убити и ранени и 260 заболели.
В перидоа 26.09.-24.11.1916г. бригадата действа в района на р. Черна - ез. Преспа без особен успех срещу българските войски. Бригадата губи около 1000 убити и ранени.
На 24.11.1916г. по заповед на ген. Сарай бригадата е включена в състава на 1 - ва сръбска армия. До 03.12.1916г. бригадата е в армейски резерв. На 04.12.1916г. сменя на позициите Вардарската и Моравската дивизии. Предприема няколко неуспешни атаки срещу българските позиции. На 21.12.1916г. сменя Дунавската дивизия на сравнително спокоен участък от фронта. Със заповед на ген. Сарай бригадата е извадена от състава на 1 - ва сръбска армия и е подчинена на командващия френската Източна армия. За този пориод бригадата губи убити: 2 офицери и 130 войници; ранени 10 офицери и 500 войници; болни 90 офицери и 1241 войници. На 25.03.1917г. на бригадата е прочетен манифеста на императора за отричане от престола. На 02.04.1917г. бригадата полага клетва за вярност към Временното правителство. Бригадата води "упорита окопна война". На 09.05.1917г. бригадата атакува немските позици на в. Дабица. В края на м. май.1917г. в бригадата действат революционни учруждения, които подронват военната дисциплина. На 02.06.1916г. бригадата е изтеглена на почивка.

4 руска спец. пех. бригада пристига в Солун на 21.10.1916г. Със заповед на ген.. Сарай 4 бригада е придадена км 3 - та сръбска армия. Към бригадата са придадени сръбски арт. части: 1 и 4 планински батареи, 1 взвод полски оридя и 1 гаубимна батарея. Бригадата участва в сблъсъци с българските части - на 11.12.1916г., 29.01.1917г., 20.03.1917г. На 24.03.1917г. на бригадата е прочетен манифеста на императора за отричането от престола. На 02.-04.1917г. бригадата полага клетва за вярност към Временното правителство. На 10.06.19171г. бригадата минава в непосредствено подчинение на главнокомандващия съюзните армии.

[HELLCAT]

На 07.06.1917г. 2 и 4 руски спец. бригади са обединени във 2 - ра руска спец. дивизия под командата на ген. Дитерихс. По това време се провеждат реформите в Руската армия. Въведени са ротни, полкови и армейски комитети и дисциплинарни съдилища за войниците, които отнемат дисциплинарната власт на офицерския корпус. Разпорежданията от Временното правителство на Керенски и от Съвета на войнишките и работническите депутати деморализират дисциплината в частта. На 03.07.1917г. ген. Дитерихс е повишен и отзован в Русия, като сдава командуването на ген. Тарбеев. За к-р на 2 бригада е назначен полк от ГЩ Александров, на 4 - полк. от ГЩ Грудщрьом; к-р на 4 полк - полк. Миндра, 7 - полк. Иесходовски; 8 - полк. Шехеров.
През юни 1917г. части от 2 бригадата вземат участие в окупацията на Гърция от войските на Антантата, като действат в района Атина - Пирея.
На 24.07.1917г. 2 дивизия влиза в състава на френската Източна армия и заема участъка ез. Преспа - Охрид - Малик. На 08.08.1917г. е сформирана 2 спец. арт. бригада в състав от 37 офицери и 1553 войници, въоръжени с френска мат. част. Периодът от 24.07.1917г. - 13.01.1918г. се характеризира с "еднообразна арт. борба, пушечни престрелки, патрулни нападения." Вестта за болшевишкия преврат е имала деморализиращо действия за частите. Фиксирани са тежки нарушения на дисциплрината, вкл. отказ на отделни части да заемат позициите си. Поради тези причини, френското правителство взема решение изтегляне на руската дивизия от фронта и изпращането й на работа в тила. На 14.01.1918г. смяната на руските части приключва. Болшинството от руските части сдават и въоръжението си.На руските военнослужащи от полски произход е предложено да постъпят в частите на сформираната във Франция полска армия. След снемане от позициите, руските части са поставени под френска юрисдикция. Личният състав е разпределен в три категории: ² - желаещи да носят бойна служба; ²² - желаещи да работят в тила; ²²² - нежелаещи да носят бойна или тилова служба. ² категория са изпратени на служба в руския легион във Франция. От ²² категория са съставени 9 работни батальона, 2 от които са изпратени на о. Крит, а останалите 7 - в тила на Източната алмия. ²²² категория са изпратани в Бизерта. Дивизията е разформирована на 28.02.1918г. Голямата част от офицерите не съчувстват на новия режим и правят постъпки за приемането им на служба във френската армия. На 07.05.1918г. Франция приема руски офицери на служба в Алжир, Мароко и други колонии.
СЛЕДВА: "Италианският експедиционен корпус на Македонския фронт" и "11-та германска армия в Македония".

[von Danitz]

Това, което имах предвид е статия, публикувана по темата в "Нов часовой" през 1997 г. Възможно е статията да е първоизточника и на българската, без да съм сигурен. Ето я без съкращения на генщаб.ру: http://www.genstab.ru/ww1_rus_maced.htm

[HELLCAT]

Няма начин. Статията, на която направих резюме е написана през 1927г. от ген. Артамонов по молба на редакцията на "Военно - исторически сборник". Общо взето ген. Артамонов е доста обективен.

[ротмистър]

Ортодоксалната версия беше, че българите отказали да се сражават с кандидат-съветските си братя. В добавка се слагаше снимка на "побратимаване" на руски и български войници (а уж и преди туй сме си били братя :sm186: ). Иначе доколкото си спомням май нашата конница беше понапердашила прославената казашка. Но май го четох в някой вестник, което ще рече, че достоверността е под въпрос.

И аз съм чел подобна информация но в една книга (великите битки и борби на българите след освбождението)

[borko]

Колги,темата е много интересна!Ако прочетете разказа на Йордан Йовков " ПРИ ЕЗЕРОТО ТУРКОЙА" ще се потвърди тезата че братушките са яли пердах! Мисля че на един съвременник на тези събития та дори и пряк участник във войната можем да вярваме на 100% ,а такъв е Йовков. Разказът е от сборниците с военни разкази,а именно от сборника " КРАЙ МЕСТА". Ако си направите удоволствието да прочетете и някой друг разказ ,ще се потвърди и друго много съществено нещо, че нашата кавалерия е всявала неописуем страх у Румънските части.Ако имате желание бих посочил и имената на такива разкази.

[еМГето]

Действията на руската армия срещу българската не само в Добруджа, а и във Влашко са били много калпави. Както в отбрана, така и в настъпление - пълно безсилие. Говорил съм с хора-участници и никой не е споменавал нещо за симпатии. Съвсем е логично! Когато става въпрос за България - какви симпатии? Затова пък са били отлични плячкаджии. Плячкосвали са наред! Христов пише: "...така, че и съюзниците-руси помагаха в разорението на страната...". Бягали са като зайци! Дори първата заповед на ген. Сахаров (сменил Зиончковски) е симптоматична: "...бягството и грабежите да бъдат прекратени! Заповядал съм артилерия и картечници да стрелят срещу бегълците! Дошли сме да воюваме с чест, а не да се надпреварваме в бяг!".
Разбира се, че българските войски са влезли в Букурещ! Дядо ми казваше, че там било така, като че няма война. Улиците пълни с народ, навсякъде кебапчийници и отвсякъде се чува "мъй, мъй"!