Искам да отворя темата за белите армии през руската гражданска война. Като малък изчетох много книги и изгледах доста филми за периода, оттогава ми е останал интерес към белогвардейците, на които винаги съм симпатизирал повече, отколкото на червените. От материали, които четох през последните години, видях за страшните зверства и на едните, и на другите, което много ме отврати. Все пак се приема, че при белите зверствата са по-скоро изолирано явление, което не се поощрява от командването, докато за болшевиките терорът е тяхна политика и той се явява една от важните причини за окончателната им победа.
Да обсъдим обаче не толкова изстъпленията и жестокостите, колкото военната страна на нещата - белогвардейски армии и тяхната численост и въоръжение, сравнение с червените армии по тези показатели. Основни сражения и военни кампании, най-способните бели генерали според вас. И може би най-вайжният въпрос - имали ли са белите реален шанс да победят в гражданската война и как?
Развитието на войната с две думи - карам на спомени без предварителна подготвка, наскоро съм чел единствено за армиите на белите на северозапад и книжката беше за униформите им, затова може и да допусна някои неточности:
Начало - краят на 1917 г., това са частите на казашкия генерал Краснов, частите на Корнилов, мисля че и Алексеев някъде тогава почва борбата. Става дума за съвсем малобройни части на този етап. Червените на този етап се справят с тях и до лятото - есента на 1918 г. няма сериозна опасност за болшевишкото правителство. През пролетта на 1918 г. се подписва Брест-литовския мир, който допълнително развързва ръцете на болшевиките. Германците си остават интересен фактор в развитието на войната, подпомагат материално белите северозападни армии и даже отделни части от немски доброволци се бият заедно с белите (балтийският ландсвер например). От друга страна обаче, съм срещал сведения за това, че немците оказват много по-сериозна помощ с оръжие, муниции и хора на червените, и до голяма степен червените се закрепят с тяхна помощ - това също може да се дискутира.
Та да се върнем на белите - 1918 г. са убити Корнилов и Алексеев (за да дадат имената си на бели полкове, а впоследствие - и дивизии), 4 хил. бели извършват известния леден поход, предвождани май вече от Деникин. В средата на 1918 г. чешкия военно-пленически корпус, който неизвестно за мен защо е въоръжен, почва да си проправя път към родината. Червените му създават проблеми и той започва да воюва с тях, като се оказва в този период на пълна анархия най-голямата организирана военна сила - няколко десетки хиляди човека. С помощта на чехите Сибир е прочистен от червените, там се създава социалдемократическо Омско правителсво (мисля, че доминирано от есерите). През есента на 1918 г. обаче Колчак прави преврат и става начело на бялото движение в Сибир, като през 1919 г. е признат и от другите бели сили - от Деникин, Юденич и остналите за върховен главнокомандващ на цялото бяло движение. Оттога Колчак постига значителни военни успехи, воюва с героя на безброй вицове Чапаев. Негова е и най-голямата бяла армия, постигнала числеността си обаче за сметка на организираността, боеспособността и дисциплината. Срещал съм различни данни, приемам за достоверни към 160 хил. души.
Настъплението на Колчак обаче е спряно през пролетта на 1919 г. от черевеноармейците, до лятото се водят битки с променлив успех, като Колчак постепенно бива изтласкван и през есента на 1919 г. - разбит. Самият Колчак бива пленен от чехите и предаден на болшевиките, които го разстрелват през януари 1920 г.
После ще продължа, чакам и вашите постинги.
Ако има интерес, мога да направя и фотогалерия за белите, събрал съм доста цветни снимки от музеи, илюстрации и реенактори.
За начало - снимки на униформи на войници от Алексеевския, Корниловския, Дроздовския и Марковския полк/дивизия от частите на Деникин - впоследствие Врангел.
Да обсъдим обаче не толкова изстъпленията и жестокостите, колкото военната страна на нещата - белогвардейски армии и тяхната численост и въоръжение, сравнение с червените армии по тези показатели. Основни сражения и военни кампании, най-способните бели генерали според вас. И може би най-вайжният въпрос - имали ли са белите реален шанс да победят в гражданската война и как?
Развитието на войната с две думи - карам на спомени без предварителна подготвка, наскоро съм чел единствено за армиите на белите на северозапад и книжката беше за униформите им, затова може и да допусна някои неточности:
Начало - краят на 1917 г., това са частите на казашкия генерал Краснов, частите на Корнилов, мисля че и Алексеев някъде тогава почва борбата. Става дума за съвсем малобройни части на този етап. Червените на този етап се справят с тях и до лятото - есента на 1918 г. няма сериозна опасност за болшевишкото правителство. През пролетта на 1918 г. се подписва Брест-литовския мир, който допълнително развързва ръцете на болшевиките. Германците си остават интересен фактор в развитието на войната, подпомагат материално белите северозападни армии и даже отделни части от немски доброволци се бият заедно с белите (балтийският ландсвер например). От друга страна обаче, съм срещал сведения за това, че немците оказват много по-сериозна помощ с оръжие, муниции и хора на червените, и до голяма степен червените се закрепят с тяхна помощ - това също може да се дискутира.
Та да се върнем на белите - 1918 г. са убити Корнилов и Алексеев (за да дадат имената си на бели полкове, а впоследствие - и дивизии), 4 хил. бели извършват известния леден поход, предвождани май вече от Деникин. В средата на 1918 г. чешкия военно-пленически корпус, който неизвестно за мен защо е въоръжен, почва да си проправя път към родината. Червените му създават проблеми и той започва да воюва с тях, като се оказва в този период на пълна анархия най-голямата организирана военна сила - няколко десетки хиляди човека. С помощта на чехите Сибир е прочистен от червените, там се създава социалдемократическо Омско правителсво (мисля, че доминирано от есерите). През есента на 1918 г. обаче Колчак прави преврат и става начело на бялото движение в Сибир, като през 1919 г. е признат и от другите бели сили - от Деникин, Юденич и остналите за върховен главнокомандващ на цялото бяло движение. Оттога Колчак постига значителни военни успехи, воюва с героя на безброй вицове Чапаев. Негова е и най-голямата бяла армия, постигнала числеността си обаче за сметка на организираността, боеспособността и дисциплината. Срещал съм различни данни, приемам за достоверни към 160 хил. души.
Настъплението на Колчак обаче е спряно през пролетта на 1919 г. от черевеноармейците, до лятото се водят битки с променлив успех, като Колчак постепенно бива изтласкван и през есента на 1919 г. - разбит. Самият Колчак бива пленен от чехите и предаден на болшевиките, които го разстрелват през януари 1920 г.
После ще продължа, чакам и вашите постинги.
Ако има интерес, мога да направя и фотогалерия за белите, събрал съм доста цветни снимки от музеи, илюстрации и реенактори.
За начало - снимки на униформи на войници от Алексеевския, Корниловския, Дроздовския и Марковския полк/дивизия от частите на Деникин - впоследствие Врангел.
Comment