Мата Хари или историята на един мит

[mellisa]

,

[bsb]

.....
***Странен свят е онзи, в който да си лека жена е по-приемливо от това да си шпионин...
.....

Навсякъде за шпионаж те тикват зад решетките, а по време на война направо те убиват. Така че е значително по-приемливо да си лека жена...

[mellisa]

,

[bukvite]

А къде остава честта?

Има един известен лаф, че от затвор се излиза, от гроб - не.
А за честта - по-него време, а и май не само по него, елитните компаньонки винаги са били високо уважавани.

[mellisa]

,

[bukvite]

А защо трябва да се излиза от гроба? Тези, които са влезли в него с чест вече са постигнали безсмъртие.

Мелиса - губи ми се нещо в разсъжденията ти.
Още от древната история - хетери, гейши, компаньнки, фаворитки на краля и прочие, че до наши дни категорията на елитните компаньонки е винаги високо ценена и тези жени се ползват с уважение.
Обратно - шпионските дейности винаги са били приемани като нерицарски и на тоя тип хора се е гледало като на наемните убийци - абе нужни, но нежелани.

А категорията - жени, които спят с някого заради сведения винаги е била презирана.

Така, че казвайки това Мата Хари си е запазила честта - както си личи и през почти века, който е изминал.

[albireo]

Аз все си мисля, че честта няма нищо общо с уважението на другите. Тя идва от вътре...По какъв начин гледат другите на леките жени и на шпионите и какво мислят за тях няма абсолютно никакво значение, когато говорим за чест. Да си шпионин може и да е кауза, да си лека жена едва ли. (вече не говоря за конкретния случай с Мата Хари). За да си шпионин се иска и ум, за лека жена - очевидно друго освен тяло не е нужно.
bukvite, струва ми се, че бъркаш чест и уважение, собствени морални критерии и имидж...

[bukvite]

Аз все си мисля, че честта няма нищо общо с уважението на другите. Тя идва от вътре...По какъв начин гледат другите на леките жени и на шпионите и какво мислят за тях няма абсолютно никакво значение, когато говорим за чест. Да си шпионин може и да е кауза, да си лека жена едва ли. (вече не говоря за конкретния случай с Мата Хари). За да си шпионин се иска и ум, за лека жена - очевидно друго освен тяло не е нужно.
bukvite, струва ми се, че бъркаш чест и уважение, собствени морални критерии и имидж...

- Репутацията е онова, което хората знаят за теб. Честта е онова, което сам знаеш за себе си.
- Хм.
- Триене се получава, когато между двете се появи разлика. По въпроса
за смъртта на Ворсоасон ти как оценяваш самия себе си?
"Как успява да стигне до центъра само с един удар?"
- Не съм сигурен. Нечистите помисли броят ли се?
- Не - твърдо рече графът. - Само съзнателните действия.
- А действията от глупост?
- Това е сива зона и не ми казвай, че за пръв път се озоваваш във въпросния полумрак.
- Живял съм там през по-голямата част от живота си, сър. Не че от време на време не съм изскачал и в ослепителния светлик на компетентността. Проблемът ми е с поддържането на височината.

Графът вдигна вежди и се усмихна криво, но милостиво се въздържа от потвърждение.
- Така. В такъв случай изглежда, че непосредственият ти проблем се
отнася по-скоро до репутацията.
Майлс въздъхна.
- Имам чувството, че ме гризат плъхове от всички страни. Дребни,
подривни плъхове, които изчезват преди да съм се обърнал и да съм им смазал главичките.
Графът заразглежда съсредоточено ноктите си.
- Можеше да е и по-лошо. Няма по-празно чувство от това честта ти да е
разбитата парченца в краката ти, а неопетнената ти обществена репутация да те обсипва с награди. Това наистина може да унищожи душата на човек.Обратното просто е много, много неприятно.

Това по въпроса ти.
Но избягахме силно от темата. Повечето хора възприемат, че "шпионин" е синоним на "предател". Каква репутация, каква чест тогава?

А действието на Мата Хари си е много на място - със частична загуба на авторитет - че е една обикновенна лека жена, тя печели време, възможност за отлагане, възможност за замяна с друг пленен шпионин и тнт.

Пак в горния роман се казваше, че не е чест да загинеш на бойното поле, чест е да победиш, а ако е невъзможно - да се съхраниш за следващи битки.

- Бараяр е имал онези луди войници Вор. Смахнати хора, които са се хвърляли в бой, които са обичали да умират. Марилак просто няма такъв вид културна традиция. Ние сме цивилизовани… по-точно - бяхме някога…

- Нека ви разкажа за бараярските Вор - прекъсна я Майлс. - Умопобърканите, които са търсили славна смърт в битката, са я намерили много рано. Така бараярците бързо се очистили от глупаци. Оцелели онези, които се научили да се бият непримиримо и да оцеляват, за да се бият на следващия ден отново и да побеждават. За тях нищо не било по-важно от победата - нито удобствата, нито сигурността, нито семейството или приятелите, или безсмъртието на душите.

[Хана]

То от край време нещата си вървят така: като се почне от Юдит, която се промъкнала в противниковия лагер и отрязала главата на Олоферн, и се свърши (може и да не е последен случай, но поне аз това се сещам) с аферата Профюмо през студената война, когато нежна мома англичанка се оказва заплетена в любовен триъгълник между руски агент и министъра (мисля, на финансите) Профюмо, в резултат на което министърът си подава оставката, а консерваторите губят следващите избори.

[albireo]

bukvite, лекцията за честта и репутацията е може би един от най-любимите ми моменти от всички книги за Бараяр! :nworthy:
Но аз все още смятам за по-неприемливо от гледна точка на това, което една жена знае за себе си, тя да бъде смятана за лека жена, отколкото за шпионка. Шпионин не винаги означава предател.

Колкото до това, че бъркаш чест и репутация - останах с такова впечатление от тази твоя реплика:

А за честта - по-него време, а и май не само по него, елитните компаньонки винаги са били високо уважавани.