Големите битки през ПСВ

[Glenn Miller]

Наистина списъкът е доста дълъг и завършва с Дойранската епопея 1918г. !

[Николай]

Това е идея. Аз в момента не разполагам с необходимите цифри.Някой случайно да ги има?

Аз имам следните цифри (взети са главно от Ст.Нойков-"Защо не победихме" и Ал.Ганчев-"Войните през Третото българско царство"):

По бойното разписание от 1/14.10.1915:

1 българска армия: 88 пехотни дружини + 4 погранични дружини,90 батареи, 18 ескадрона или 3968 офицери, 173 142 под. и войници, 99 472 пушки, 359 оръдия, 2680 саби

2 българска армия: 66 пехотни дружини + 5 погранични дружини,59 батареи,20 1/2 ескадрона, 3110 офицери,133 087 поофицери и войници,74604 пушки,282 оръдия, 3223 саби

После през ноември 1915 към Втора армия са придадени и 5 Дунавска и 11 Македонска дивизии или още 40 пехотни дружини.

16 август 1916 преди Чеганската операция:

1 армия : 57 пехотни дружини, 128 картечници,48 батареи,11 ескадрона
Срещу нея са били 1,2 и 3 Сръбски армии: 74 батальона,288 картечници,56 батареи, 7 ескадрона
11 германска армия(3 български и 1 германска дивизии):62 дружини,209 картечници,68 батареи,6 1/2 ескадрона
2 армия:58 дружини116 картечници,57 батареи,5 ескадрона
Срещу 11 и 2 армии са били общо 4 френски,5 английски дивизии, 2 руски бригади или общо 115 000 французи,119 000 англичани,10 000 руснаци.

Към 15 юли 1918:

11 армия: български: 132 дружини,50 полски и план.батареи с 200 оръдия,12 тежки батареи с 48 оръдия, 5 ескадрона
германски: 3 батальона,16 батареи,9 тежки батареи,4 ескадрона
австрийски (напуснали в края на август):1 батальон,7 батареи,28 оръдия,2 тежки батареи с 6 оръдия

1 армия:български:66 дружини,71 полски и планински батареи с 284 оръдия,13 тежки батареи с 50 оръдия,3 ескадрона
германски: 10 полски батареи с 40 оръдия, 8 тежки батареи с 28 оръдия

2 армия:48 дружини,54 полски и планински батареи с 216 оръдия,15 тежки батареи с 54 оръдия,7 ескадрона - всички български

4 армия:26 дружини,58 полски и планински батареи с 232 оръдия,19 тежки батареи с 75 оръдия,21 ескадрона- всички български

или общо преди атаката при Добро поле на целия фронт (от Албания до Марица) са били:
275 дружини (другаде съм срещал 272),259 полски и планински батареи,82 батареи тежка артилерия и 39 ескадрона; 182 000 пушки,1345 оръдия,4800 саби.

В Румъния е имало български 6 дружини и 12 батареи.

Антантата: 323 батальона,287 полски батареи с общо 1158 оръдия,111 батареи тежка артилерия с 388 оръдия,56 ескадрона

По литературата могат да се срещнат и други цифри, но разликата мисля, че не е бог знае колко голяма.

[Parabellum]

Тези цифри трябва със златни букви да ги запишем тук.
Наистина впечатляващо.

[Shelenberg]

Капорето

Ами аз ще опиша до колкото мога една битка на Италианският фронт

На 24 октомври 1917 г. австро-унгарските и немските войски направили пробив в италианската фронтова линия при Капорето в Истрия. За две седмици падналите духом италианци капитулирали и отстъпили земята си, а в резултат на това хиляди хора станали военнопленници.

Италианската граница с Австрия, представляваща фронтовата линия, се простирала на 350 мили от швейцарската граница до река Исонзо, при носа на Адриатическо море. Само в долината на р. Исонзо теренът не бил толкова планински и бил удобен за офанзивни операции. Между юни 1915 г. и септември 1917 г. италианците предприели там редица нападения. Но тези 11 битки спечелили малки територии и им стрували повече от 1 000 000 жертви.

Тъй като англичаните постигнали малък напредък в Пасчендейл (третата битка в Ипрес), а руснаците били в отстъпление, Германия най-накрая се почуствала достатъчно стабилна, за да задоволи желанията на австрийците за военни подкрепления, с които да атакува Италия. Генерал Фон Деломензинген, експерт в планинското военно дело, бил изпратен, за да изпълни плана, начертан от австрийците през 1916 г. той включвал атаки през долината Исонзо от малко австрийско предмостово укрепление, в областта Толмино. Намеренията били италианските 2-ра и 3-та армии да се изтласкат обратно зад река Талиаменто, на около 30 мили встрани.

Основната атака щяла да бъде предприета от немската 14-а армия, командвана от ген. Ото фон Белов, която се състояла от 7 немски и 3 австрийски дивизии. Щели да ги подкрепят на север: част от 10-та австрийска армия, а на юг: 1-ва и 2-ра австрийски армии. Ключовият елемент на атаката се състоял в кратката и жестока бомбардировка с използване на газ. само 14-а армия разполагала с повече от 1800 пушки и тежки минохвъргачки. Първоначално насрочена за 20 октомври, атака била отложена с четери дни заради проливния дъжд, който започнал да вали.

Първоначално ген. Луиджи Кадорна помислил, че атаката ще бъде проведена на запад, в района на Трентино, и на север от езерото Гарда. Но до началото на октомври неговото разузнаване идентифицирало 35 от 53 немски и австрийски дивизии, които били разположени на италианския фронт при р. Исонзо. Срещу тях се намирали 34 дивизии на неговите италиански 2-ра и 3-та армии. Станало ясно, че атаката ще се проведе там.

Сутринта на 24 октомври австро-германската артилерия открила огън по фронт от 60 мили, северно от Адриатическо море. Около Толмино и Капорето, където била насочена атаката, бомбардировката продължила два часа и половина и включвала нападение с газови бомбички. Ефектът от това бил почустван незабавно и силният италиански стрелкови отпор замрял. Четери часа по-късно започнала нова бомбардировка, този път насочена срещу щаба, складовете с амуниции, близките пътища и артелерийските позиции.

Атаката започнала подкрепена от дъжда и мъглата. Най-грандиозният пробив бил направен в слабо охранявания сектор на Капорето. установявайки пробив в италианската фронтова линия и пленявайки Капорето, немската 12-а дивизия завила надясно и се придвижила на север на около пет мили зад италианските 46-а и 43-а дивизии. След това тя отново тръгнала надясно и излязла в тила на италианската 19-а дивизия, която била атакувана от австрийската 50-а дивизия. Резултатът бил пълна катастрофа, която оставила невероятна пролука в италианския фронт. Най-накрая 12-а дивизия се обърнала и тръгнала на запад. До вечерта тя се предвижила напред с повече от 15 мили и взела за военнопленници повече от 15 000 души.

По-малък напредък бил направен от съседните 50-а австрийска дивизия и Немския алпийски корпус, както и от 1-ви корпус, комндван от ген. Краус, намиращ се още по на север. Още по-скромен прогрес бил постигнат на юг от останалите два корпуса на 14-а армия, докато под тях срещу австрийската 2-ра армия била предприета контраатака, и тя била върната на стартова позиция. Все пак денят им донесъл огромни придобивки. Кардона се опитал да спре лавината от двете страни на Капорето, укрепвайки обкръжената 2-ра армия с войски от 10-та и 3-та армии. Но положението било безнадеждно. Нещата се влошили заради липсата на желание за битка, показана от италианците, като цели италиански войскови части или капитулирали, или хуквали да бягат в отстъпление.

На следващия ден австро-германците продължили своето придвижване. Генерал Капело командващ 2-ра армия бил принуден заради болеста си, да предаде командването на ген. Монтуари. Но преди да влезе в болница, той посъветвал Кадорна да започне оттегляне към страшната бариера на река талиаменто, разположена на повече от 30 мили зад първоначалния фронт. Кадорна първоначално бил изкушен от това предложение, но по-късно го отхвърлил като крайна мярка. Това решение било ужасна грешка.

Тука искам да вметна че когато италианските войски отстъпвали панически младия тогава капитан Ервин Ромел, млад ротен командир във Вюртембергския планински батальон, пленил 12 офицери и 500 войника.

На 25 октомври италианската 2-ра армия била в абсолютен безпорядък. "Резервните войски, пристигащи да изпълнят бойния си дълг, били посрещани с псувни и крясъци: "Стачкоизменници!" Ситуацията от лоша скоро станала фатална. На 26 октомври, Монте Магори, една от междинните позиции, предложена от Капело, била пленена от немския алпийски корпус, освен това били пленени и върховете Кук и Матажур, западно от толмино. Ромел бил инициатор и изпълнител и на двете последни акции. На едно място той преминал с войската си покрай огромна група италианци, които го призовавали да се предадат.

"Изведнъж аз бях заобиколен и покачен върху италиански рамене - спомня си той. - "Да живее Германия!" звучеше от хиляди гърла. Един италиански офицер, който се колебаеше дали да се предаде, беше застрелян от собствените си войници". Ромел пленил 1 500 души от 1-ви пехотен полк на бригадата "Салерно". До края на деня били пленени 150 офицери и 9000 души. За тази забележителна бойна служба Ромел бил награден с "Блу Макс" - най-високата императорска награда, за храброст.

До 27 октомври немската 14-а армия се предвижила още 15 мили навътре в Италия, макар че 2-ра австрийска армия успяла да се придвижи едва на 4 мили. Тъй като целият му североизточен фронт бил пред заплахата да бъде унищожен изцяло, Кадорна най-накрая наредил да се предприеме отстъпление зад река Талиаменто.


Независимо че целта на офанзивата била постигната, австрийците имали голямо желание да продължат нататък. Генерал Ерик фон Лудендорф, немския началник-щаб, се съгласил да увеличи заема от войски към австрийските си съюзници, но само докато достигнат до река Пиаве. На 31 октомври и през следващите два дни австро-немските войски се опитвали безуспешно да пресекат река Талиаменто. По всичко личало, че италианците ще удържат на натиска при укрепените си там позиции и Кадорна заявил на англичаните и французите, че той няма нужда от двадесетте дивизии, за които помолил. Шестт дивизии, които вече били изпратени, щели да бъдат достатъчни.

Но всичко се променило през нощта на 2 ноември, когато немската 55-а дивизия пленила предмостовото укрепление близо до Корнинхо. Двете италиански дивизии (36-а и 63-та), били пленени откъм фланговете и хиляди техни войници се превърнали във военнопленници. Следобед на 3 ноември, информирайки италианското правителство, че има опасност фронтовата линия при река Талиаменто да бъде разрушена, Кадорна поискал разрешение да се отегли към река Пиаве. По същото време той помолил съюзниците си да му изпратят 15 дивизии, за да укрепи отбраната си. Те се съгласили и му изпратили 12 дивизии (6 френски и 6 английски), но дали ясно да се разбере, че промяна в командването не трябва да има.

На 7 ноември точно след като издал заповедта към войниците си да "умрат, но да не се предават", Кадорна бил информиран за освобождаването си от поста. До обяд на 9 ноември, когато неговият заместник, ген. Армандо Диаз, поел командването, последната италианска войска пресякла реката, а малко след това останалите мостове били взривени.

До 16 ноември били направни още няколко опита, да се пресече реката, при които били спечелени минимални позиции, но като цяло опитите били пълен провал. Австро-немските линии на доставка били изчерпани, дори нямало достатъчно кораби, които да донесат материали, за да подпомогнат с тях пресичането на реката. Наближавала зимата и австрийците решили да отложат понататъшните офанзиви до следващата пролет.

Все пак, по стандартите на ПСВ, поражението при Капорето било едно от най-големите за италианците. Само за две седмици австро-немските войски ги отблъснали навътре в Италия на 50 мили, като пленили междувременно 3000 пушки и огромно количество друго снаряжение. Освен това причинили повече от 300 000 жертви. А фактът, че 85% от тези жертви били военнопленници, показва до каква степен италианците били загубили бойния си дух по онова време.

[Dragony]

Мхм, сигурно е превод от руски- миналото време и "пушки" вместо "оръдия", хихи

[Shelenberg]

Превода е от английски, ако не се лъжа.

[подпоручикъ-летецъ]

Някой би ли разяснил статута на т.н. "опълченски дружини" в състава на Българската армия през Световната война ?

[Николай]

Опълченските дружини са еквивалент на ландщурма в Германия и Австрия, на опълчението в Русия и на териториялната армия във Франция в онази епоха- грубо казано това е "третия призив" мобилизирани (след действащата армия и резервните части). В България съгласно закона от 1903 г. опълчението се е свиквало при мобилизация и в него са се зачислявали отслужилите на възраст от 40 до 46 г. (за служилите в пехотата) и от 39 до 46 г. (за служилите в другите родове войски). За опълчението не са се предвиждали кадри в мирно време. Опълчението се е деляло на два призива - първи обхващал тези на възраст от 39(40) до 44 г. и втори - тези от 44 до 46 години. Разликата между давата призива се е състояла в това, че I призив е можел да бъде използван на бойното поле като част от Действуващата армия и можел да воюва и извън пределите на Царството, докато II призив е можел да бъде използван само в рамките на Царството. Опълчението при мобилизация се е групирало в дружини, като всяко от 36-те полкови военни окръжия е организирало по една опълченска дружина I призив (от 4 роти) и една дружина II призив (от 2 роти), всички носещи номерата на окръжието си. В случай на нужда дружините I призив е можело да се обединяват и в по-големи единици (полкове). През балканските войни 4 от тези дружини (1,6,25 и 26-та) образуват 58 пехотен полк от 11 дивизия, отличил се с героизма си при превземането на Одрин и направил сам отчаян опит да го защити срещу цялата турска армия през юли 1913 г. Други 3 дружини (13,14 и 22) са организирани в 7 опълченски полк, охранявал почти сам цяла източна Македония през януари-май 1913 г. и влязъл по-късно в състава на 4 армия на генерал Ковачев. Заслужава си да се отбележи и героизма на защитниците на Видин през Междусъюзническата война- 3,15, 5,8 и 20 опълченски дружини I и 3 дружина II призив, под ръководството на запасния генерал Кръстю Маринов.
След 1913 г. настъпват известни промени в организацията на опълчението, като вече за военнозадължени се считат и отслужилите между 46 и 48 г. Сега вече I призив са от 39(40) до 44 г., а втори призив -от 46 до 48 г. Военнозадължените на възраст от 44 до 46 г. са мобилизирани в етапните войски - общо 10 полка (за всяка пехотна дивизия по един) с основно назначение да охраняват комуникационните линии на действащата армия.
При мобилизацията на 12.09.1915 г. всяко от 40-те военни окръжия пак мобилизира по една дружина I (по 4 роти, освен окръжията в Десета дивизионна област, където тези дружини имат само по две роти) и една II призив (по 2 роти)
Почти веднага след мобилизацията дружините от I призив са обединени по 4 в общо 10 опълченски полка, носещи номерата на дивизионните си области. Част от тях вземат участие в състава на 12 пехотна дивизия в боевете при Арджеш и Букурещ срещу Румъния, а други (4 опълченски полк) се сражават геройски в боевете при Черна и Битоля през есента на 1916 г. През следващата 1917 г. и опълченските полкове минават от 4-на 3-дружинен състав. Общо през цялата война са образувани 13 опълченски полка (13-и е съставен в Македония от македонски българи в "опълченска възраст"). През 1918 г. част от опълченските дружини образуват 87 и 88-и пехотни полкове, натоварени с охраната на Беломорското крайбрежие, а други остават като "окупационни войски" в Добруджа и Румъния.

[подпоручикъ-летецъ]

Силно благодаря :nworthy:

[подпоручикъ-летецъ]

Скоро научих, че във военното гробище в Тутракан са погребани някоко френски офицери, загинали при щурма на крепостта през 1916. Имате ли представа кои са, какви са и как са се оказали в Тутракан ?

[Parabellum]

Може би са били френски експерти наблюдатели и помощници на Румънският гарнизон.

[подпоручикъ-летецъ]

Напълно възможно ! Просто се интересувах от повече подробности за тях.

[HELLCAT]

Кавалерийската атака на Конната дивизия на ген.Колев при Добрич през 1916г. е може би последната класическа кавалерийска атака през Първата световна война.

[Samurai]

Добруджанската конница


Посвещава се генералу Колеву


Не конница — морски
Вълни побеснели,
Сонмъ зверове горски
Отъ гневъ пощърклели;


Не конница — буря
Отъ бесни демони,
Що сичко катуря,
Илъ тъпче, илъ гони.

Не конница — хала
Отъ сабленъ звенъ, блясъкъ,
Огъ цвилъ „ура"! — цяла
Отъ топотъ и трясъкъ.

Блянъ вихренъ понесенъ
Надъ степь ековита,
Ужасната песень
На конски копита.

Не конница — лава
Въ димящи талази,
Въ прахъ, гърмотъ и слава
Летящи витязи.

1916 г.

Ив. Вазовъ

:nworthy: :nworthy: :nworthy:

[fen]

Някой от немските генерали преэ ВСВ не беше ли каэал,че се е учил от конницата на ген.Колев на маневрена война с танкове?Гудериан или Ромел!?