Големите битки през ПСВ

[hahorat]

Някой наема ли се да разкаже за големите битки през ПСВ?

[dragunov]

за мой срам знам само за врдюн.сома.ютландсаката.марна,варшавско-иваногордската.саръкамашеката и операциите в шампан.артоа и фландрия.
би било интересно да науча и аз повече за тях щото ги зна само по имена.

[messire Woland]

Може, стига да има свободно време за целта. Лично за мен най-интересни бяха военните действия в началния маневрен период на войната. След това е само касапница, с малки изключения. Най-много данни имам за пограничното сражение във Белгия и Франция и руското настъпление в Източна Прусия.

[Imperial]

Ееее. Позиционната касапница е общо взето от зимата на 1914-1915 до началото на 1918, и то основно на Западния фронт. На Източния фронт никога не се образува такава стабилна фронтова линия и действията през цялото време са маневрени.

[gollum]

Е, така си е. Но ми се струва малко неоправдано да "претупваме" всичко в една обща тема - по-добре отделна за всеки период или операция от войната. Но както отбеляза Воланд, за това трябва свободно време, пък напоследък то е кът.

[von Danitz]

http://www.geocities.com/bunker1914/verdun.htm

адски добре балансиран сайт за Вердюн

[Parabellum]

Българската армия на СОЛУНСКИЯ ФРОНТ

(юли-декември 1916 г.)

Струмска Настъпателна Операция

(17-23 август 1916 год)

Докато протича Леринската операция, съединенията на 2-ра българска армия провеждат активни настъпателни действия, но на левия фланг на Солунския, фронт, т.е. в Източна Македония, където осъществяват Струмската настъпателна операция. Предвиждайки развоя на предстоящите събития, още на 12 август 1916 г. началникът на щаба на Действащата армия, генерал-майор Константин Жостов изпраща строго поверително разпореждане до командващия 2-ра армия и до началника на 10-а пехотна Беломорска дивизия, с което им съобщава, че е твърде възможно „обстоятелствата да ни наложат тия дни да предприемем едно настъпление с нашите флангове срещу антантските войски в Гръцка Македония". В документа ясно и категорично са посочени рубежите, до които отделните съединения трябва да достигнат след започването на настъплението, начинът на действие на войските, отношенията им с местното население и власти, както и вероятната дата на началото на предстоящото настъпление - 16 август 1916 г., но след получаването на специална заповед за това.

Съгласно получените указания се предвижда 11-а пехотна Македонска дивизия да напредне от Беласица към Бутковското езеро, което да опре с десния си фланг. 7-а пехотна Рилска дивизия заедно с 3-а бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия и пограничните дружини получават за задача да достигнат линията р. Струма (при с. Ернекьой) - с. Просеник - Тахинско-то езеро - Яйкин тепе в Змийника планина - Боздаг - ж.п. гара Козлукьой -к. 1351 - Саръшабан, а 2-рата й бригада да продължи да охранява Беломорското крайбрежие.1

В съответствие с получената на 17 август 1916 г. нова заповед, конкретизираща началния час на предстоящите действия, 7-а пехотна Рилска и 10-а пехотна Беломорска дивизия преминават в настъпление още през нощта на 17 срещу 18 август, а частите на 11-а пехотна Македонска дивизия - сутринта на 18 август 1916 г.

Още същия ден 11-а пехотна Македонска дивизия, която през предшестващите дни се предислоцира на изток на мястото на 3-а бригада от 7-а пехотна дивизия и е заела участъка вр. Кунгуре (в Беласица планина) - Бутковското езеро, започва артилерийска престрелка с противниковите батареи, разположени в близост до с. Акбузалък и гара Порой. През следващите дни нашата артилерия обстрелва неприятелските части при селата Шугово, Мътница, Горни Порой, Соколово и укрепленията при Дова тепе, а в отговор противникът води артилерийски огън по нашите позиции на Тумба, Демиркапия и к, 570 (североизточно от Горни Порой), които неприятелската пехота безуспешно се опитва да овладее. Независими от това на следващия ден (21 август) съглашенските части заемат селата Света Петка, Пал-миш, Шугово, Мътница, Горни и Долни Порой, като по този начин се оказват в непосредствена близост до укрепените български позиции в Беласица планина.2

Точно в 22,30 ч. на 18 август 1916 г. 7-а пехотна Рилска дивизия започва настъплението си от Рупелското дефиле, а в 23,00 ч. преминава безпрепятствено гръцките постове. Още на 19 август нейната 3-а бригада достига Де-мирхисар и след като пленява една гръцка полурота, го заема и продължава движението си на югозапад през Серското поле, достигайки до края на деня линията с. Ернекьой - с. Хазнатар - с. Баракли Джумая - с. Кумли - с. Про-сеник. През целия ден бригадата преследва преминалия на източния бряг на р. Струма френски авангард в състав от 13 пехотни дружини, 3 батареи и 9 ескадрона. В същото време 2-ра бригада настъпва към Сяр, а 1-ва - към Шария планина. От своя страна придадената към съединението 3-а бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия, след като заема укреплението Лизе (Елеш) и с. Старчища и пленява изоставените от отстъпващите гръцки части оръдия и муниции, достига манастира Св. Димитър и височините около с. Калапот3.

През следващите дни съединението продължава настъплението си на юг. За разлика от отстъпващите френски части, които се изтеглят на западния бряг на р. Струма при с. Орляк, с които нашите войски водят чести престрелки, почти навсякъде гръцките части се оттеглят доброволно. Пленени са около 40 френски войници, има и доста убити и ранени. До началото на септември 1-ва и 2-ра бригада на дивизията прекосяват Серското поле и достигат до гр. Сяр, а 3-а бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия, без да срещне каквато и да било съпротива от гръцка страна, продължава безпрепятствено настъплението си на юг, заема с. Алистрат и след като прекосява Крушница планина, излиза на Орфанския залив, прекъсвайки изцяло комуникациите между б-а и 7-а гръцка дивизия, дислоцирани около гр. Драма4.

В 2,00 ч. сутринта на 18 август в две колони настъпва и десният фланг на 1-а пехотна Беломорска дивизия (37-и пехотен Пирински и 38-и пехотен Одрински полк). 37-и пехотен Пирински полк заема граничната гара Окчи-лар и въпреки че страничното му прикритие е временно задържано при Кар-пус и вр. Ахлад, продължава настъплението си към Саръшабан. До вечерта на 20 август той достига линията с. Чеглаик - к. 702 - с. Саръшабан - с. Органджели - нос Куюн на брега на Егейско море, където започва да се укрепява. Още в първия ден на настъплението с цената на 5 убити, 17 ранени и един безследно изчезнал, е превзето гръцкото укрепление Инджас, като са пленени 8 оръдия, 7 картечници и огромно количество боеприпаси. Привечер на 19 август един съглашенски параход обстрелва намиращия се в съседство със заетия от полка нос Куюн български пограничен пост, разположен на нос Керемидли бурун. Направен е и опит за дебаркиране на няколко лодки съглашенски войници, който обаче е своевременно осуетен от нашите бойци.

От своя страна на 18 август 38-и пехотен Одрински полк след усилен 17-часов непрекъснат пеши марш достига и овладява без бой гара Бук и големия железопътен мост на р. Места южно от гарата. До вечерта на 19 август той достига линията с. Лилилер - ж.п. гара Козлукьой - к. 1351, а на следващите дни продължава настъплението си.5

През следващите дни 10-и пехотна Беломорска дивизия осъществява напълно поставената й задача, като постепенно овладява предварително определените й райони. Тъй като според заповедта на Щаба на Действащата армия от 19 август 1916 г. по най-категоричен начин се препоръчва да се спазва искането на германския съюзник да не се заемат градовете Кавала, Драма и Сяр, частите на съединението стриктно спазват получените указания. Предвижда се и проявяването на „най-голяма коректност" по отношение на гръцкото население6.

И действително, в хода на своето настъпление нашите войски избягват сблъсъците с гръцките части (освен ако не са предизвикани), като се държат толерантно с местното гръцко население, а въпреки възможността да заемат трите града, не го осъществяват. На 23 август например 37-и пехотен Пирински полк достига Кавала, но не овладява града, а само четирите укрепления около него, заедно с намиращите се там 14 оръдия. По подобен начин действа и 8-а погранична дружина и придружаващите я подразделения (една планинска батарея и една пионерна рота), които същия ден обграждат Драма, без обаче да влизат в града7.

До 23 август 1916 г. частите на 10-а пехотна Беломорска дивизия реализират напълно поставените им задачи. Заедно с частите на 7-а пехотна Рилска дивизия те заемат изцяло територията източно от р. Струма (с изключение на съглашенските предмостия при селата Комариян, Орляк и Коприва), които обаче са твърде незначителни по площ, поради което нямат особено стратегическо и тактическо значение. След излизането си на Егейско-то крайбрежие, те получават задачата да отбраняват „целия Беломорски бряг от устието на р. Марица до устието на р. Струма при Орфанския залив"8,11.

По такъв начин целта на Струмската настъпателна операция, осъществена от нашите войски в Източна Македония, е напълно постигната. В продължение на 6 оперативни дни (от 18 до 23 август 1916 г.) 2-ра армия, съвместно с части на 10-а пехотна Беломорска дивизия, овладява площ от около 4000 кв.км. Достигнатата максимална дълбочина е около 80-90 км, т.е. средно денонощният темп на настъпление е около 13-15 км, а ширината на фронта, на който се води настъплението - около 230 км. Достигнатата плътност по време на операцията е около 85 км на дивизия, 0,9 оръдия и 0,5 картечници на фронт. В резултат на Струмската настъпателна операция дъл жината на Солунския фронт е съкратена с около 100-120 км, т.е. фронтът на 2-ра армия е съкратен наполовина. Всичко това дава възможност българската армия да концентрира усилията си за предстоящите бойни действия.

Не по-маловажна последица от заемането на територията между реките Струма и Места от нашите войски е окончателно разформиране на дис-лоцирания тук 4-и гръцки корпус (с численост 464 офицери и 6373 войници). Заедно с цялото им въоръжение, в това число 15 планински оръдия и 31 картечници, те са транспортирани в Силезия (по това време в Германия), където остават до 1919 г., поради което не са включени в състава на гръцката армия след влизането на Гърция в Първата световна война на страната на Антантата9,10.

На 27 август 1916 г. Кралство Румъния прекратява своя неутралитет и обявява война на Австро-Унгария, включвайки се по този начин във войната на страната на Съглашението. Колебливата и неясна до този момент за Централните сили позиция на северната ни съседка най-после придобива реални очертания и дава своето отражение и върху решенията на нашето Главно командване, което още на 26 август отдава заповед за преминаването на 2-ра армия към отбрана.

БЕЛЕЖКИ

1 За загубите вж. поверителния бюлетин на Щаба на Действащата армия за бойните действия от 25 август 1916 г. - ЦВА, ф. 40, on. 2, a.e. 526, л. 481. Вж. Цв. Попов. Пое. съч., с. 407.

2 Л Дашкинов. Пое. съч., 30-31, 37, 44; Й, Миланов. Пое. съч. 104-106.

3 Цв. Попов, Пос. съч., с. 208-209; Ат. Христов. Исторически преглед...,с.263

4 ЦВА, ф. 40, on. 2, a.e. 576, л. 177, 183-184; Г. Марков. Пое. съч., с. 264.

5.ЦВА ф. 40, on. 2, a.e. 811, л. 183, 188-189, 194, 200, 205, 214.

6. Пак там, л. 194-195; В. Шарков. 14 пехотен Македонски полк във войната за обединението на българите през 1915-1918 год. С., 1942, с. 71 и сл.; Ат. Христов. Исторически преглед,.., с.254.

7 ЦВА, ф. 40, on. 2, а.е. 811, л. 194, 200, 206; История на 22-й пехотен Тракийски полк н Световната война 1915-1918 год. Кн. 2. Дупница, 1940, 127-130; Историко-географски картини и впечатления от участието на перничани и рилци в Световната война (1915-1918 г.). Кюстендил, 1938, 136-138.

8. НБКМ-БИА, ф. 267, а.е. 15, л. 111,114; ЦВА, ф. 40, on. 2, a.e. 576, л. 229; a.e. 811, л. 195, 200; История на 37-й пех. Пирински полк. Б. м. г., ръкопис. - Военноисторическа библиотека, III 750,с. 22.

9. ЦВА, ф. 40, on. 2, а.е. 526, л. 209; a.e. 557, л. 166; a.e. 811, л. 201.

10.Пак там, а.е. 526, л. 474; История на 37-й пех. Пирински ..., 22-23.

11 ЦВА, ф. 40, on. 2, а.е. 811, л. 207, 214.

[Parabellum]

Забравих да сложа картата.Ето я

[Parabellum]

Българската армия на Солунския фронт

(юли-декември 1916 г.)

Леринска Настъпателна Операция

(17-27 август 1916 г.)

Неприятелската офанзива през август 1916 г. принуждава нашето главно военно командване да избърза с окончателното вземане на подходящо решение с оглед оказването на противодействие на съглашенските войски по долината на р. Вардар, а и за изтръгването на инициативата от тях на Солунския фронт въобще. Тъкмо поради тази причина Щабът на Действащата армия пристъпва към осъществяването на контранастъпление с двете крила на нашите войски в Македония. Предвид на развиващите се в момента събития на Солунския фронт, той най-после е подкрепен и от Щаба на армейската група „Макензен", който в разгара на съглашенската офанзива (на 14 август 1916 г.) отдава отдавна очакваната от българското командване директива.1

Към момента на получаването на документа срещу съюзените българско-германски сили пред фронта на 1-ва армия е съсредоточен личният състав на повече от четири сръбски дивизии. Между градовете Корча и Лерин са разположени около 2000 души, които обаче вече се пренасочват към Лерин. Намиращите се оттук до Острово (предимно по линията пл. Малка Нидже - Чеганска пл. - Метерис тепе) две сръбски дивизии все още не са изградили своите позиции. По едно сръбско съединение е разположено в долината на р. Мъгленица и в околностите на гр.Воден, но те се намират пред фронта на 11-а германска армия.2

Рано след обед на 14 август 1916 г. директивата, с която се нарежда да

започне „настъпление в Югозападна Македония" през „нощта на 16 срещу 17 т.г" е получена в щаба на 1-ва българска армия. Все според съдържанието на документа се предвижда в хода на предстоящата настъпателна операция изненадващо да се заеме дефилето между Островското езеро и Метерис тепе, да се овладее и пресече пътя, водещ от Корча за Костурското езер както и пътя гр. Лерин - с. Чакон, където да се съсредоточат значителни наши сили. След достигането на заповяданата линия, армията трябвало да има готовност за настъпление срещу левия фланг на намиращите се в долината на р. Вардар главни съглашенски сили. В директивата са уточнени конкретните задачи на всички съединения; предвидено е действието и на едно авиационно отделение, което получава особени инструкции3.

Непосредствено преди началото на замисляната операция, съединенията на 1-ва армия заемат полосата от Охридското езеро до вр. Мала Рул;

Кожух планина. Нейните 8-а пехотна Тунджанска дивизия заема участъка Охридското езеро до хребета Старков гроб по фронта междината от Охри, кото до Преспанското езеро - с. Лажец - с. Меджидли - с. Кенали - с. Брод, Старков гроб. Оттук до вр, Мала Рула (по фронта Старков гроб - вр. Кайм чалан - хребета Добро поле - вр. Ветреник - вр. Козяк - вр. Мала Рула разположена 3-а пехотна Балканска дивизия. Освен двете съединения в зерв на обединението са 15-и пехотен Ломски полк, части от 3-а пехотна визия и две германски дружини, разположени северно от гр. Битоля4.

По този начин съединенията на 1-ва българска армия са разположени кордонно, при това в планинска местност, на един твърде разтегнат фро) дължина около 130-150 километра, което силно затруднява подготовка" осъществяването на неочакван удар в предстоящата операция по протто ковите войски по точно определено направление.

Още на следващия ден - 15 август, командващият 1-ва армия генерал- лейтенант Климент Бояджиев отдава оперативна заповед, с която уточнява подробностите по предстоящата Леринска операция. Целта е твърде о поставена и е формулирана по следния начин; „Първа армия... да настъпи, разбие сърбите и заеме линията западния бряг на Островското езеро Жерви - Гор. Родиво - Струпино - Сборско, на която да се затвърди"5

Изключително краткото време до началото на настъплението обаче дава възможност да бъде извършена някаква особена подготовка за операцията. Това донякъде се предопределя и от липсата на подходяща

пътна мрежа в близост до фронтовата линия, както и от отдалечеността на железопътната линия, преминаваща по долината на р. Вардар, което не позволява осъществяването на своевременен подвоз, прегрупиране и съсредоточаване на войските непосредствено преди настъплението. Макар че в заповедта е поставена целта на предстоящата операция, не е посочено къде ще бъде нанесен решителният удар срещу противника (например Мъгленската долина или западно от Островското езеро), което предопределя и липсата на такъв по време на операцията6''.

Според съдържанието на заповедта7 2-ра бригада от 8-а пехотна Тун-джанска дивизия (23-и пехотен Шипченски полк, две и половина планински батареи и два ескадрона, т.е. общо 4 дружини, две и половина планински батареи и 2 ескадрона) получава задача да настъпи под командването на полковник Иван Пашинов и да достигне линията вр. Вич - с. Брезница - с. Биглища, след което да осигури десния фланг на армията.

На 8-а пехотна Тунджанска дивизия в състав 1-ва и 3-а бригада, 3-а бригада от 6-а пехотна Бдинска дивизия, 11-и пехотен Сливенски и 12-и пехотен Балкански полк. 3-а конна бригада, 3-и ескадрон от 5-и германски хусарски полк и 8-а пионерна дружина, както и някои други български и германски подразделения (общо 28 пехотни дружини, 31 батареи и 8 ескадрона) се възлага да настъпи под командването на генерал-майор Тодор Митов към линията с. Суровичево - с. Чеган - с. Горно Родино. Целта е да се разбият противниковите сили, намиращи се западно от Островското езеро, да се отреже пътят им за отстъпление и едновременно с това да се поеме охраната на юг по хребета Мала река. 3-а пехотна Балканска дивизия (в това число нейните 2-ра и 3-а бригада, 24-и пехотен Черноморски и 58-и полк, артилерийски и картечни подразделения, включително и германски) в общ състав 21 дружини, 13 батареи и един ескадрон, командвана от генерал-майор Никола Рибаров, получава задачата да настъпи към линията с. Горно Родиво - с. Струпино -с. Сборско с. Нъте, с цел да осъществи демонстративни действия към долината Мъглена, да прикове намиращия се пред съединението противник, след което да подготви пътища, по които да се спусне артилерията в долината. Предвижда се и настъплението на една бригада от дивизията към южните разклонения на Нидже планина (около с. Пожар) за подпомагане атаката на 8-а пехотна Тунджанска дивизия.

В резерв на генерал-лейтенант Климент Бояджиев е предвидено да останат всичко б дружини и 4 батареи (15-и пехотен Ломски полк, две полски нескорострелни батареи, две пехотни германски дружини и две тежки германски батареи), на които е наредено да се предислоцират в с. Баница, Леринско.

По такъв начин при едно съпоставяне силите на двете воюващи страни

в полосата от Охридското езеро до Нидже планина ясно се вижда, че предвиденият от командващия 1-ва армия резерв е твърде недостатъчен.

Независимо от това, а и поради липсата на време за подготовката на предстоящата Леринска операция, се пристъпва незабавно към съсредоточаването на силите, а през нощта на 16 срещу 17 август 1916 г. 1-ва армия преминава в настъпление. Още на 17 август, командваната от полковник Иван Пашинов, 2-ра бригада от 8-а пехотна Тунджанска дивизия (дясната колона на обединението) се спуска на юг в междината между Охридското и Преспанското езеро и след кратък бой с едно сръбско подразделение късно след обед заема с. Звезда. Без никаква съпротива тя продължава настъплението си на югоизток и достига на 19 август с, Руля, а на 20 - линията с. Тръстеник - вие. Бук - к. 1120 - к. 1145, на която се спира и до 25 август осигурява охраната на десния фланг на армията.8

Изпълнявайки възложените му задачи, през нощта на 16 срещу 17 август в няколко колони настъпва и командваното от генерал-майор Т. Митов съединение (средната колона на 1-ва армия). Към 16,30 ч. същия ден, след като прогонват с бой сръбското подразделение при с. Горно Клещени и от още няколко последователни позиции, бойците от 30-и пехотен Шейновски полк успяват да овладеят гр. Лерин. Още през първия ден от своето настъпление и 3-а конна бригада успешно напредва по шосето с. Негочани -с. Долни Каленик, където благодарение на осъществената изненада преодолява леко съпротивата на квартируващата в селището сръбска рота и почти напълно я унищожава. По такъв начин към края на първия ден от началото на Леринската операция 1-ва бригада от 8-а пехотна Тунджанска дивизия достига линията вие. Чечева - гр. Лерин - с. Арменохор, а 3-а конна бригада и 3-а бригада от б-а пехотна Бдинска дивизия до линията с. Вакъфкьой -с. Долно Върбени.

Настъплението на 8-а пехотна Тунджанска дивизия продължава и през следващите дни. На 18 август основните сили на настъпващите части достигат до подножието на планината Малка Нидже. Само ден по-късно - 19 август, след ожесточени боеве и яростни контраатаки от страна на противника и след като овладява прохода Кирли Дервент и няколко височини, съединението достига в непосредствена близост (на 500-1000 м) от сръбската укрепена линия, оборудвана по билото на планината. Тук, според придобитите разузнавателни сведения, са заели позиция сръбските Дринска, Вардарска и Дунавска дивизия.

Боевете продължават с нестихваща сила и през следващите дни. Кавалерийската бригада (включена в състава на съединението) например настъпва на югоизток и последователно заема селата Екшису, Суровичево и Пътели, за да достигне към 25 август след водените при с. Суровичево, с. Елевас и при Албанкьой боеве, до линията вие. Бич - с. Екшису Новиград.9

В продължение на четири дни (от 20 до 24 август 1916 г.) една колона на дивизията (10-и пехотен Родопски и 30-и пехотен Шейновски полк),

действаща под командването на полковник Владимир Серафимов на десния й фланг настъпва, атакува противника по фронт и фланг и заема гребена на планината Малка Нидже, след което продължава настъплението си на североизток по посока на с. Чеган. Достигайки на 23 август силно укрепените неприятелски позиции от двете страни на пътя с. Пътели - с. Острово (по западния бряг на Островското езеро), родопци и шейновци успяват след тежки двудневни боеве до овладеят двата от трите реда окопи на укрепената линия.

„Въпреки че в своите неколкодневни настъпателни действия колоната е дейно подпомагана от войските от левия фланг на 8-а пехотна дивизия, те не успяват особено да напреднат. Частите на левия фланг се придвижват бавно поради силно пресечената местност, но главно поради постоянния кръстосан неприятелски огън, на който са подложени. Все пак на 22 август сутринта 12-и пехотен Балкански полк успява да овладее най-голямата височина по билото на планината Малък Нидже, като пленява и две неприятелски картечници. 11-и, 51-ви и 56-ти пехотен.полк достигат само на 100-150 крачки от неприятелските окопи, разположени по югоизточните склонове на к. 1500 и Метерис тепе, но поради силния флангов артилерийски огън са принудени да се окопаят на достигнатите позиции. Боевете продължават и през следващите дни, като противникът неколкократно контраатакува.

Особено ожесточени са боевете на 24 август 1916 г. През този ден родопци и шейновци атакуват противниковите позиции югозападно от манастира Св. Спиридон на западния бряг на Островското езеро. Посрещнати от масирания фронтален огън на неприятелската артилерия, воден от източния бряг на езерото, настъпващите понасят чувствителни загуби, поради което спират временно опитите си за овладяване на противниковите позиции. Независимо от това .на 25 август 51-ви и 52-ри пехотен полк достигат линията с. Жерви - с. Чеган, а 12-и пехотен Балкански полк, усилен с три полски батареи - височините югоизточно от к. 1500. Тъй като се оказва, че осъществяването на пробив в силно укрепените сръбски позиции е невъзможно без предварителна подготовка и прегрупиране на силите, на 27 август Щабът на Действащата армия разпорежда да се спрат понататъшните атаки и се укрепи достигнатата вече линия.

Само за периода 17-22 август 1916 г. 8-а пехотна Тунджанска дивизия съумява да плени 7 неприятелски офицери и около 200 войници, а също и голямо число ранени. Взето е и огромно количество трофейно оръжие - 5 скорострелни оръдия, 9 зарядни ракли, 4 картечници, една минохвъргачка, огромно количество пушки о.бр. 1916 г., 15 вагона, 3 камиона, една хелиографска станция, над 50 коня и др.10

Едновременно с настъплението на 8-а пехотна Тунджанска дивизия, на 17 август започват и бойните действия на 3-а пехотна Балканска дивизия (лявата колона на обединението) срещу частите:на сръбските Моравска,

Тимошка и Шумадийска дивизия. Веднага след получаването на заповедта за настъпление съединението настъпва в две колони към селата Пожар и Ба-хово, разположени в източните склонове на Нидже планина. Завързва се ожесточен бой с разположените тук части от Шумадийската дивизия. През деня се водят изключително тежки боеве и за вр. Голащ и Пожарски рид в Нидже планина. Бойците от 19-и пехотен Ямболски полк успяват да овладеят атакуваните обекти, но поради огромния брой на дадените жертви (188 убити, 476 ранени и 39 безследно изчезнали) не съумяват да ги задържат и след последвалата противникова контраатака са принудени да ги отстъпят. През същия ден една неприятелска въздушна ескадрила в състав от 9 самолета бомбардира и гр. Битоля (където в момента се намират части от 3-а бригада на дивизията), но без да постигне особен успех.

През следващите дни до 21 август 1916 г. по целия си фронт съединението предприема енергични демонстративни действия. На 22 август с цената на многобройни жертви противникът неколкократно контраатакува, като се опитва да овладее предните постове (охранения) на нашия 32-ри пехотен Загорски полк на височините Ковил и Кукуруз. Получил подкрепления, на следния ден (23 август) неприятелят подновява контраатаките си с нова сила. Освен към двата обекта, противникът прави опит за безуспешно настъпление и към вие. Преспал, като едновременно с това обстрелва селата Тушин и Нъте.

Общо в продължение на двата дни (22 и 23 август 1916 г. частите от Шумадийската дивизия провеждат 18 атаки, но без да се доберат до желания от тях успех и с цената на огромни загуби. Все пак благодарение на активната си настъпателна дейност и въпреки неуспехите си през двата дни, противникът успява да прикове силите на нашата 3-а пехотна дивизия на нейните позиции, като по този начин облекчава усилията на двете сръбски дивизии Дунавската и Дринската, действащи срещу частите на 8-а пехотна Тунджанска дивизия11.

Както размахът на всяка операция, така и този на Леринската е до голяма степен мерило за нейната ефективност. По време на Леринската настъпателна операция в продължение на 11 бойни дни (от 17 до 27 август 1916 г.) съединенията и частите на 1-ва българска армия успяват да достигнат максимална дълбочина 25 км, т.е. средният денонощен темп на настъпление е около 2,3 км. На практика обаче тази дълбочина е достигната още през първите дни на операцията; до края й понататъшно настъпление не се осъществява поради водените упорити боеве на източния фронт на 1-ва българска армия.

Широчината на фронта, по който се води настъплението, е около 130-150 км, а плътността - около 45 км на дивизия, 1 оръдие и 1,1 картечници на километър фронт.

По време на операцията 1-ва българска армия овладява гр. Лерин,

както и сравнително големите селища Биглища, Арменохор, Екшису, Баница и др., а в резултат на настъплението е заета площ от около 2500 кв. км, заемана до този момент от съглашенци. В резултат на водените боеве до началото на операцията (17 август), до 25 август 1916 г. са дадени като жертви 32 офицери и 1047 войници убити, а други 66 офицери и 4333 войници са ранени12.

Новост за нашата армия при провеждането на операцията е, че въздушните сили са използвани освен за разузнаване (рекогносцировка) и за нанасяне бомбени удари на противника, и за борба с неговата авиация, както и за коригиране огъня на артилерията. От своя страна подразделенията от инженерния резерв за първи път по време на операцията участват в построяването на въжена дековилна линия, с помощта на която затрудненията по снабдяването с боеприпаси, породени от лошата пътна мрежа са до голяма степен преодолени13.

Независимо от всичко казано обаче целта на операцията не е напълно изпълнена, а армията не успява да реализира поставените й задачи14. Причините за това са много. Още при планирането на операцията например, не е посочено направлението на главния удар, който да бъде нанесен от нашите войски. Почти не е отчетено и обстоятелството, че планинско-гористият характер на местността предполага планирането на обходни и обхватни действия, каквито на практика на левия фланг не се осъществяват. Нещо повече, при настъплението десният фланг на нашите войски е раздробен на няколко колони, между които липсва не само връзка, но и координиране на действията. Постигнатият в хода на настъплението успех не се доразвива, в резултат на което противникът получава възможност да маневрира със своите резерви и да ги пренасочва към най-застрашените участъци.

За разлика от десния фланг, поради численото превъзходство на противниковата артилерия, левият фланг на нашата 1-ва армия не успява да задържи овладените обекти, а фактически и да напредне. Разбира се причина за това е не само предимно демонстративният характер на водените от нашите войски действия, но и непрестанните контраатаки на все новите и нови съглашенски войски, въвеждани в боя, както и невъзможността нашите бойци да се окопаят в скалистата почва на откритата местност.

Бележки
1 ЦВА, ф. 40, on. 2, а.е. 526, л.(415; а.е. 811, л. 156; М. Андреев. Пое. съч., с. 46.

2 ЦВА, ф. 40, on. 2, а.е. 811, л 180-181; Ив. Люлински. Леринска операция. Б. м. г., ръкопис. -Военноисторическа библиотека, III 556, с. 78; Цв. Попов, Планинската война С., 1930, 202-204.

3 ЦВА, ф. 20, on. 2, а.е. 526, л. 415-417; а.е, 811, л. 156-158, 180; Цв. Попов. Пое. с 200. На 16 август 1916 г. Щабът на Действащата армия получава и телеграма от нача на германския Генерален щаб генерал фон фалкенхайн. Както и Щабът на армейска" па „Макензен", той потвърждава съгласието си с българското предложение заедно в едно започване на настъплението на Солунския фронт с двете крила на съюзните българо- германски сили, т.е. от съединенията на 1-ва и 2-ра българска армия.

4 Ив. Люлински. Пое. съч., 13; Ат. Христов. Исторически преглед..., с. 255; Ил. кое. Попувековният път на 15и пехотен Ломски полк. С., 1939, с. 117.

5 ЦВА, ф. 40, on. 2, а.е. 811, л. 180; М. Андреев. Пое. съч, с. 46; Ат. Христов. Истс ки преглед..., 258-259; П. Дошкинов. Чеганската операция. Кн. 1. С., 1940, с. 45.
6 Вж. по-подробно Ат. Христов. Исторически преглед..., с. 258; М. Андреев. Пое. съч., с. 46; Цв. Попов. Пое. съч., 200-202.

7 ЦВА, ф. 40, on. 2, а.е. 557, л. 145; а.е. 811, л. 180-181: Цв. Попов. Пое. съч., 203-204; К. Те/нисток^ев. 1916 година - едно кърваво лято. - Загинали за Родината, 1944, ¹ 1-3, с. 28.
8.ЦВА, ф. 40, on. 2, а.е. 811, л. 203; Ат. Христов. Исторически преглед..., 259-260.

9.ЦВА, ф. 40, on. 2, а.е. 526, л, 480; а.е. 811, л, 185-186, 191. 198, 203, 208, 216; Л. Дошки-нов. Пое. съч., с. 66 и сл.; Ат. Христов. Исторически преглед..., с. 262.
10.ЦВА, ф. 40, on. 2, а.е. 526, л. 474, 477, 480, 484, 489; a.e. 811, л. 212-213, 216.
11 Пак там, а.е. 526, л. 475, 478, 481, 489, 494: a.e. 811, л. 186. 191, 198, 209, 217;

Л. Дошкинов. Пое. съч., с. 87 и сл.

12.За загубите вж.поверителния бюлетин на Щаба на Действащата армия за бойните действия от 25 август 1916 г.-ЦВА, ф.40, оп.2, а.е 481.Вж Цв.Попов.Пос.съч.,с.407.

13.П.Дошников. Пос.съч.,30-31,37,44; Й.Миланов.Пос.съч.104-106.

13.Цв.Попов, Пос.съч.,с.208-209;Ат.Христов. Исторически преглед…,с.263.

[Parabellum]

Абе не е много по темата, но за нас тези сражения също са големи, като се има в предвид, че Австро-Унгария в началото яде доста бой от Сърбите.

[fen]

може ли някой да ми каже,какво е съотношението на силите на македонския фронт по години?

[Parabellum]

Това е идея. Аз в момента не разполагам с необходимите цифри.Някой случайно да ги има?

[Елемаг]

Ето как изглежда района където е бил Македонския фронт от Космоса:
ftp://eol.jsc.nasa.gov/ESC_large_ISS...06-E-32589.JPG

[Glenn Miller]

Да не забравяме и операциите на Българската армия ! Достатъчно е да споменем превземането на Тутракан 1916; отбраната на Добрич 1916; атаката на Кубадинската позиция 1916; разгрома на румънската армия при Ряхово 1916, десантът на Дунав 1917г., боевете в Румъния и колоко още много други !

[Parabellum]

Да не забравяме и операциите на Българската армия ! Достатъчно е да споменем превземането на Тутракан 1916; отбраната на Добрич 1916; атаката на Кубадинската позиция 1916; разгрома на румънската армия при Ряхово 1916, десантът на Дунав 1917г., боевете в Румъния и колоко още много други !

Аз доколкото мога съм ги описал тези боеве, но пак е хубаво да се споменат