Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Големите битки през ПСВ

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Фон Даниц,
    Без да отричам двете обрисувани обстоятелствено и картинно от теб тези и варианти за многото жертви в битките през историята, както и относимостта на първата спрямо примера с битката при Кана, все пак бих желал да отбележа, че историята е била свидетел и на, нека го кажа "типични" битки с множество жертви. Пример е сражението при Бородино - то е фронтално, изключително ожесточено, без обграждания и без паники, с 12 часа продължителност и поне 70 хил. убити.
    Подобни битки (извън твоите два варианта) е имало още доста, с жертви над 30 000. От нашата история се сещам например за Ахелой и Одрин.
    От световната - за обсадата на Виена през 1683, с 80 хил. жертви само от турска страна, но тя е за по-дълъг период от време.
    За битките на Изтока да не говорим!
    Не можете да искате от мен да съм обективен, а не субективен, защото аз съм субект, а не обект!

    Comment


      Да, но тези сражения не са операции, не са част от по-широк фронт, в същата кампания (същата година, дори месец или седмица) се водят поне още една такава битка през Голямата война, оръжията са много по унищожителни, а боевете продължават с месеци. Нищо такова няма дорни при Наполеон. След подобни сражения, нещата се израждат в зимни квартири, паднали столици, обсади, преследвания...В Първата световна - нищо такова. Единствената прилика, наистина си се досетил сполучливо е донякъде кампанията в Русия, там има и опити за по-големи обединения от армии, и многопластовост, широта и дълбочина. При Бородино фронтът не е пробит. Подобно е положението и при Ватерло за едната страна, но флангов удар решава изхода. Това е предтеча на оперативното изкуство от Първата световна, но с много примитивна в сравнение техника и задачи. Но войските се движат заедно, с авангард и обози, едно построение, което ще разчупи чак Молтке-старши, за да го видим в широта при младши и Жофр.
      Last edited by von Danitz; 05-03-2009, 18:05.

      Comment


        Е, за сражения на широк фронт преди ПСВ май наистина не може да се говори в историята.
        Имало е, все пак, едновременни настъпления на няколко армии по дадено направление - макар че ако говорим за голям мащаб се сещам само за монголите - настъплението в Цзин през 1211 и настъплението срещу Европа 1238 - с обща численост на войските от по над 100 000, разделени на няколко армии в различни части от общото направление.
        Мисля че такова едновременно настъпление има и от страна на Севера през Гражданската война в САЩ.
        От българската история също има някои примери.
        Но дано не стана твърде оф-топик!
        Не можете да искате от мен да съм обективен, а не субективен, защото аз съм субект, а не обект!

        Comment


          Сатавахане, може би първата ти бележка всъщност бе насочена към мен (въпреки че не съм Даниц, май аз обрисувах "картинно" двата варианта ). Веднага се съгласявам с това: огнестрелното оръжие (Бородино, а то не е единствения пример от тази епоха) дава тази възможност - фронтални сражения, в които артилерията и мускетите (в по-малка степен) нанасят не малки щети и на двете страни, без да е необходимо бягство или обграждане. Но все пак маньовъра и намеренията на командващите се стремят към това - пресичане на пътищата за отстъпление, обход, обхват и "търсене на фланга". Но се съгласявам, че и по-рано има сражения с много жертви извън споменатите от мен две основни ситуации.
          Все пак ще си позволя да допълня две неща. Първо, именно на тези две основни ситуации се дължат сраженията с много жертви - особено в епохата на хладното оръжие. Второ, аз отграничих във втория си пост още един пласт от различия, който има своята голяма роля - решителността или поне ясно различимото виляние или връзка между загубите в сражението и хода на кампанията и войната. В този смисъл мога да си позволя да коментирам, че сражението при Бородино макар и да няма решителен резултат (все пак едната армия печели бойното поле и защитавания обект), има своето голямо въздействие върху хода на кампанията. Докато обсъжданото в тази тема сражение няма на практика почти никакъв ефект - поне не и ясно видим. Т.е. в единият смисъл жертвите могат да бъдат оправдани по някакъв начин с постигнатото, докато във вторият - не.
          Що се отнася до примерите с Ахелой и Одрин - не ги познавам добре и не мога да коментирам. От друга страна, не е тук мястото да те моля да бъдеш по-конкретен, защото съвсем ще излезем от темата.

          Comment


            Здравейте!
            Темата е много интерсна. Ще се опитам да я разширя малко, давайки мнение по един друг въпрос.
            Първата световна война в тактически аспект се превръща в повратна точка по отношение използването на войските, офицерския и най-вече сержантския състав. До това води отпадането на линейния тип противопоставяне на войските, а също и технологичниите нововъведения, които от своя страна водят до децентрализацията на командването на подразделенията.

            Като резултат от опита придобит по фронтовете на войната, най-важният тактически урок за участниците е изключителната важност на акции провеждани от малки подразделения (състав до рота). За съжаление до този извод се стига след стотици хиляди жертви, дадени от европейските участници, особенно на западния фронт. Именно колосалните загуби в жива сила при битки като Сома и Вердюн водят към курс за избягване на противопоставяне на огромни подразделения.

            Германците първи научават горчивият урок и започват да прилагат използването на малките части, които за кратко време доказват боеспособността и важността си. Те се отличават с висока мобилност и многофункционалност. Стават незаменими при извършване на маньоври (като форсиране на реки например) с възможността за бързо развръщане и водене на прикриващ огън.

            След включването на САЩ във войната в Европа това не остава незабелязано от тях и на практика копирайки първоначално немския опит те доразвиват тактиката за самостоятелно използване на малките подразделения и я усъвършенстват. Заслугите за това са главно на ген. Пършинг. Изправени пред голям недостиг на младши офицери (породен и от високата смъртност), именно ген. Пършинг като командващ Американския Експедиционен Корпус (АЕК) дава заповед за отваряне на сержантски академии в които сержантите добиват нови за времето си умения: тактическа, техническа грамотност и командирски умения с цел използването им като лидери на малките подразделения. Всичко това се налага от избраната доктрина за използване на АЕК, а именно в настъпателни операции, излизане от траншейната война, увличане на немските войски в "подвижни" боеве.

            Добър пример за използването и ефективността на малкото подразделение ръководено от сержант е случилото се на 08.10.1918г. при битката за Аргонската гора (Meuse-Argonne Offensive) във Франция.
            Части на 82ра пехотна дивизия (САЩ) се натъкват на много добре укрепени немски позиции, които напълно спират настъплението на американците. Взема се решение да се изпрати подразделение от 17 военнослужещи ръководени от сержант Бърнард Ърли, които да обходят позицията на немците и да прочистят картечните гнезда. В хода на операцията загиват 6 войника, други 3 са ранени (вкл. и серж. Ърли). В тази ситуация командването се поема от серж. Йорк, който заедно с другите 7 оцелели успяват да неутрализират картечните гнезда на противника, като забележете: убиват 28 неприятелски военнослужещи, пленяват други 132 и конфискуват 32 картечници!

            Ето как се заражда концепцията за силен, отлично подготвен и действащ (на тактическо ниво) сержантски корпус. Доктрина която в последствие е усъвършенствана, а днес е валидна във всички модерни армии.

            Поздрави и let the force be with you!!!

            Comment

            Working...
            X