Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Големите битки през ПСВ

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Мисълта ми беше за жертвите и за цифрата - аритметиките, на база изстрели в секунда, минута, час, и поразени. Дали са верни? Толкова стряскаща ли е истината...? Иначе за фактори, подробности и пълен анализ - без съмнение си имам работа с безспорен ерудит в областта!

    П.С. Плийз, говори ми на ти Така с е чувствам като плешив дебел професор с очила в непроветрен кабинет с много папки
    Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

    МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

    Comment


      Описанието на тези събития не е лека работа, трябва да си Данте Но да почнем по ред. Загубите на британците, тъй като, поне в общественото пространство, това е "британска" тема, не са равномерни по фронта на настъплението. Х²²² и ХV корпуси от Четвърта армия отнасят основните загуби, но навсякъде условията са, как да се изразя, "специфични". Едно е пред Фрикур и Мамез (и навътре в гората през следващите седмици), съвсем друго при при Ла Баусел.

      В корпуса на Конгрийв (Х²²²) артилерията дори добре си е била свършила работата, така както са я виждали тогава, да разруши огражденията пред Монтобан. Съчетано с взрива на две големи мини от по 27 тона амонал, успехът би трябвало да е гарантиран. Но тук "пренасянето на огъня в дълбочина" е изиграло лоша шега. Само с вдигането на бригадите, 30 минути след пренасянето на огъня в дъбочина, за десетина минути, 80% от войниците им се превръщат в това , което днес наричаме, бойни загуби. За 15-20 минути германците явно могат да организират отбрана, след артилерийско особено интензивно нападение, не подготовка.

      Виж, при Х корпус нещата вървят малко по-гладко, заради склоновете на река Анкър. Голяма част от Олстърците се крият в тях, или , айде да не се крият, като недостойно, но поне не ги забелязват германците. 17-ти хайлендърски батальон (британците биха казали полк) дори заляга и си прочиства пътя с прибежки и огън, така че там е имало успех.

      Но вече при Ла Баусел няма прошка. Англичаните са знаели за бункерите там. Винаги се споменава 1 кралски Нюфаундлрендски полк, и двата му съседни батальона, те изчезват. Отсреща са бункери. Това е повсеместната картина. Срещу тях е 180 германски полк, той губи 180 човека за деня. 4-та дивизия на британците - 5121 от общо около 12 000. Буквално германците губят от увереността си като наблюдават как с широка ръка противникът разполага с резервите си и ги губи.

      Отдолу слагам малко схемички на отбранителната система.

      Comment


        А на кой фронт при Сома и кога точно немският войник Адолф Хитлер е ранен в крака?
        Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

        МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

        Comment


          в крака или под крака?

          Comment


            "Hitler has only got one ball, the other is in the Albert Hall" -
            Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

            МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

            Comment


              С извинение към Даниц, че му отвличам темата, но като ще сме запускали текста, нека да го пускаме докрай :

              Land of soap and water,
              Hitler's having a bath.
              Churchill's looking through the keyhole,
              Having a jolly good laugh

              Be..e..e..e..cause...

              Hitler, he only had one ball,
              Goering, he had two but very small,
              Himmler had something simmler,
              But poor old Goebbels had no balls at all.

              Frankfurt has only one beer hall,
              Stuttgart, die München all on call,
              Munich, vee lift our tunich,
              To show vee 'Cherman' have no balls at all.

              Hans Otto is very short, not tall,
              And blotto, for drinking Singhai and Skol.
              A 'Cherman', unlike Bruce Erwin,
              Because Hans Otto has no balls at all.

              Hitler has only got one ball,
              The other is in the Albert Hall.
              His mother, the dirty bugger,
              Cut it off when he was small.
              Recalibrating my lack of faith in humanity...

              https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

              Comment


                Весело, действително, но на Сома не е било никак. Но, явно, хората днес се вълнуват на Пош дядо и къде е уцелен и на Бекъм баба му дали го е превързвала. Май трябва една "Военна история за геймъри" или най-добре "Светска хроника за прародителите на звездите" да спретна.

                Comment


                  Малко съм изненадан от реакциите за 30 000 жертви през първия ден при Сома като невероятно голяма цифра?
                  Все пак нали в историята е имало и по-кървави битки, провели се в един ден - например при Кана, с ок. 50 000 жертви само от едната страна, доколкото знам! При вида на използваните оръжия през ПСВ и при Кана, и по-големите жертви във втория (първи по време) случай, това е много по впечатляващо?
                  Не че се възторгвам от многото жертви, де!
                  Не можете да искате от мен да съм обективен, а не субективен, защото аз съм субект, а не обект!

                  Comment


                    Кана е била дълга битка, в която жертвите са дадени вече след практическото и приключване, когато сгъчканите във вече неуправляема тълпа римляни са изклани. Сом /в края на краищата нали така се произнася?/ и подобните и битки са поразяващи с безчовечната си механичност, когато армиите са смилани по един индустриален начин, напълно независимо от неща като храброст, хладнокръвие и твърдост.

                    Иначе като най-брутални битки ми се струват някои от сраженията през Войната за испанското наследство, когато две строени като идеални мишени армии се е случвало да се разстрелват взаимно от 50 метра. Едва ли чувството за обреченост когато си изправен неприкрит и немърдащ слещу изригващия залпа си противник е било по-различно от чувството, което са изпитвали бойците от ПСВ изскачайки от окопа си срещу вражеските картечници. Нито пък шансът да оцелееш е бил по-голям.


                    thorn

                    Средновековните църкви в България

                    Comment


                      Моето обяснение, Сатавахане, е донякъде в тон с гласа на Торн, но заради привичките ми вероятно ще ми отнеме повече думи, за да го изразя.
                      Образно казано, до ПСВ (а реално по-скоро до решителната фаза на индустриалната епоха, т.е. малко по-рано), основните загуби на всяка една въоръжена сила в рамките на кампания, са дело на фактори, действащи извън бойното поле: болести, глад, дезертьорство и подобни. Що се отнася до загубите, давани в сражение, то те в основната му фаза са винаги относително малки - твърде трудно е да убиеш или раниш човек, когато разполагаш основно с ръкопашни оръжия или пък несигурни метателни такива, а войниците отсреща са въоръжени със същото. Големите загуби в този случай са плод на една от две ситуации: обкръжение на част от силите или, като пишеха някъде, ускорено напредване в посока към тила.
                      В първата ситуация на противникът е отнета възможността да отстъпи и е възможно да бъдат съсредоточени силите срещу него така, че да му бъдат нанесени много големи щети (не малка част от тях ще са дело на блъскане и стъпкване, т.е. не понесени пряко от противника), като често тези щети могат да бъдат нанесени и след като обкръжените сили се предадат.
                      Втората ситуация (която е и по-честа, според мен) се случва, когато силите на едната страна загубят присъствие на духа или бъдат другояче дезорганизирани, в резултат на което започнат да отстъпват неорганизирано или дори панически да бягат. Това вероятно е единствената фаза на сражението, при която е възможно пряко да се нанесат огромни загуби на противника при минимални собствени. Причината е проста: за разлика от стандартните ситуации, воините са загубили всякакв организация и на практика не се защитават (освен в отделни случаи), обърнали гърба си към нападателите. В такава ситуация сражението се превръща в клане, стига нападателите да са достатъчон бързи, за да настигнат бягащите.
                      Но ще се съгласиш, предполагам, че тези две ситуации са колкото специфични, толкова и редки. Те свидетелстват за едно нещо: сражение, в което е постигнат решителен резултат. Често това може да окаже и сходно влияние върху цялата война. Сраженията с решителен резултат, обаче, са рядкост, дори изключение, а не правило.
                      Вторият фактор е времето: полевите сражения почти винаги траят един ден - рядко се възобновяват на следващия. Т.е. целите загуби се събират в един ден.
                      Ако се върнем към обсъжданото сражение от ПСВ, ще видим, че то трае много дни поред, в които се дават големи загуби и че тези щети са нанесени без дори да мирише на решителен резултат - нямаме обкръжение или бягство, често дори едните войници не виждат другите и въпреки това загиват от огъня на противника. Не става въпрос просто за загуби на ден, а и за други фактори.
                      Бих могъл накратко да опиша тези фактори (в раздела има една тема за тактически и оперативни фактори, където съм се опитал да ги опиша не толкова кратко ), то тези чудовищни загуби се дават, защото основният фактор в сражението става артилерията - огромно количество дула от всякакъв калибър бълват стотици хиляди снаряди, гранати и мини, а целта им са голямо количество мъже, съсредоточени на относително малки площи. Артилеристите обслужват оръдията си, изстрелват нормирани количества боеприпаси в предварително зададен ритъм, по цели, които никога не виждат пряко, т.е. имаме модерна заводска ситуация като работа на конвейер: доставяне, изстрелване, доставяне, изсктрелване. Снарядите падат анонимни сред войници, които не могат да се защитят по никакъв начин с оръжие - могат само да се крият. Единствените, които могат да отговорят са собствените артилеристи и понякога - авиацията. Пешите и конни воини от основни герои на войната се превръщат в статисти: за съжаление, все още съвсем необходими за "пълнеж" между двете линии артилерийски позиции. Но ролята им е повече от пасивна, макар всячески да се опитват да обърнат нещата.
                      Торн спомена картечници и е истина, че те участват в зловещия оркестър на войната със своето кресчендо, подкрепени от стотици километри бодлива тел и беглия пукот на магазинните винтовки. Но основният фактор и главния глас в тази явно органова творба (идва ми на ум Бах) се пада на артилерията от всякакви калибри и типове от мощни басове, до пронизителни високи трели - от окопните бомбомети, през полевите оръдия (при които все пак някакъв контакт с противника е възможен), до главните гласове - тежката артилерия. Този футуристичен концерт променя твърде много неща и има на какво човек да се ужасява - не толкова на сухата статистика загинали за един ден - на която може с труд да се намерят няколко подобия в миналото, - колкото на машинния ритъм (така радващ футуристите) на войната, която гладко и равно като на конвейер, поглъща хора и средства до степен, в която основният военен фактор стават не хората, стрелящи и умиращи на бойното поле или дори консумиращи планини от снаряди зад него, а работниците, в совите предприятие, които изработват всичко това само за да бъде доставено и изхабено на фронта, те, които са помирисвали желязо и барут само докато сглобяват боеприпаси или оръжия се оказват най-съществени: колко суровини ще могат да се изкопаят, колко да се преработят, колко оръдия и най-вече снаряди, гранати и мини да се произведат и доставят до бойните линии. Истинска зловеща часовникарска или адска машина, котяо сее парчета метал в полята и погребва гигантски количества стомана и експлозиви в морето, създавайки подобия на естествените бариери, но за противниковия флот - в нея хората са само част от механизма, необходими за да го създадат и обслужватн, но по никакъв начин не влизащи в него в качеството на цел или целеполагане.
                      Така ми звучат на мен нещата, изразени донякъде патетично и литературно. Поне на Западния фронт е така, макар че това са фактори, присъстващи повече или по-малко навсякъде.

                      Comment


                        Прекрасно описание, почти имам чувството и за кое сражение говориш, Голъме. Но сраженията през Първата световна война, макар, че могат да се типизират в няколко основни подтипа, все пак са доста разнообразни.

                        Това, което ми хрумва най-общо са:

                        - Фронтални атаки на тесен фронт- например, атаките на французи и англичани през 1915, Артуа - Шампан
                        - Срещни сражения - началния, маневрен период на запад и почти до май 1915 на изток
                        Фронтални атаки през 1915-1917 на изток, на понякога доста разгърнат , широк фронт, класиката са Горлице-Тарнув и четвъртата Галицийска битка (Брусиловската офанзива)
                        - Сражения на изтощаване - 1916
                        -Операции с ограничена цел - например повечето от битките през 1917
                        - Настъпления на широк фронт, настъпление на германците през 1918 и съюзническата контратака, съюзниците в Македония.

                        По всяка от тези категории може много да се говори, защото те са със специфични дължини, дълбочини на операциите, привлечени сили, тактика, и стратегически са планирани различно. Да не забравяме е някои специфики като например планиската война в Кавказ и Алпите и партизанските дествия в Камерун и Танганийка.

                        Само си представете през колко вида бой и сражения са преминали през епохата. Накрая генералите започват да мислят свръх-сложно, да планират с месеци, операции за по няколко квадратни км, на слабо-пресечен терен. Това се отразява и после, след войната. Може би само най-мислещите, необременени умове са прозряли, че маневрата не е компрометирана.

                        Comment


                          Съгласен съм с теб, Даниц, ПСВ е много повече от това, което съм описал и разнообразието е много голямо - дори и от моите доста по-ограничени познания за периода това се вижда. Описанието беше донякъде емоционално и на конкретна ситуация (макар че и там нещата не са толкова еднозначни): след края на маневрения период. Но в интерес на истината, такава ще остане в съзнанието на хората Голямата война за доста време - нещо средно между възторжените дитирамби на футуристите за времето на машините и едно мрачно антиутопочни и напълно дехуманизирано гледище към ужаса на механичната смърт в нейната чиста форма (във всеки случай, романтизма, идеализма, а дори и мрачно-носталгичните нотки изчезват постепенно, а в някои случаи и доста бързо) Цялото описание имаше за цел едно нещо: до подчертае защо това сражение е определяно като ужасно и че причината не се крие в числото 30 000 души за един ден. И какви са разликите със сраженията от предходните исторически времена (макар че и те ще е неправилно по принцип да се обединяват в едно, след като съдържат подобно разнообразие от форми и съдържания). Не съм се опитвал да изчерпя разнообразието в едно донякъде поетично обобщение .

                          Comment


                            "На Западния фронт нищо ново" е показателно, разбирам те. Кал, окопи, смрад...човешки вълни, разрязвани от попадения на тежки снаряди, в капани от телени мрежи - едно гадно изобретение на американските фермери. Но извън мефистофелската картина, офицерите се опитват да мислят. Интелектуалците спират до там в анализа си и съответно се опитват да се спасят от този ад, като спрат войната. Офицерите се опитват да я спечелят, по този път те пак се опитват да спасят цивилизация, човешки живот и здрав разум, но приемат, че войната е неизбежна и неотменима. Може да са малко по напред в анализа си, както показва съвременността.

                            Основното е преминаването от "дух-движение" в разбирането на военните в една по-разгъната формула "подготовка-огнева мощ-движение". Пехотата, ударната основа, изпатила от картечниците, постепенно се опитва да се превърне от ударна сила, в нещо като ударно-огнева сила. Появяват се специалистите сред самата пехота - минометчици, бомбометчици - не се смейте, старите гранати на гренадирите, отново влизат в действие, именно срещу картечарите, картечарите, най-псуваните от всички, огнеметчици и дори хора с лопати и артилеристи, вече пехотни обаче. Батальоните намаляват, но огнево се засилват близо четири пъти. Пехотата, въпреки новите оръжия - авиация, танкове, е най-променилата облика си част от армиите. Тя е направо неузнаваема през 1918 година.

                            А самото сражение или операцията се изменя в дълбочина и широчина. ИОсобената чувствителност за фланговете, тази хипноза на 1914, през 1918 се превръща в мания по резервите и ешалоните.

                            Comment


                              О, да, пехотата се специализира, променя, разнообразява (но не предимно като униформи и названия, както се е случвало и по-рано), превъоръжава, приема в състава си артилеристи и какви ли не други специалисти на все по-ниско ниво - като тенденцията към нарастване на огневата мощ при намаляване на числения състав продължава и след ПСВ. Лекарството за артилерията и картечниците+бодлива тел се намира още през ПСВ, но това го осъзнават само военните и то далеч не всички (тук си казва думата и разликата във военните реалности - това, което е най-наситено на Западния фронт е съвсем различно другаде). Уж изчезналия маньовър се завръща триумфално и ще се окаже, че окопните реалности от ПСВ се завръщат рядко по-късно. Но в едно сражението се е променило, благодарение на огневата мощ: все по-рядко това е сражение очи в очи с противника и все повече стрелба в посоката от която предполагаш, че те обстрелват, за да принудиш противника да залегне и също да стреля на общо основание, без да се прицелва. Както и да е, темата е за ПСВ, а всичко тръгна от едно малко отклонение с въпроса на Сатавахан.

                              Comment


                                На български френските реки имат по едно "а" отзад, по традиция, Гарона, Сена, Марна, Сома. За последната и битката при нея сме говорили, реакцията е след 40-50 години и тогава числата са били чудовищтни. Не че при Кана не е било пак ступор за римляните. Но примерно, след 20-30 години като излезат числата примерно за битките 2003 при американската операция в Ирак, числата пак ще са смразяващи. Поне за едната страна. Представям си иракските журналисти кво ще заключат.

                                Comment

                                Working...
                                X