Големите битки през ПСВ

[gollum]

Никога не съм срещал подобно изказване.

[Док Холидей]

И Гудериан, и Ромел имат много известни изказвания, отдавна превърнали се в афоризми - тях даже ги има из форума. Съмнявам се да е Ромел, ако трябва да избирам то би бил Гудериан според мен. от друга страна Гудериан е новатор и танковете са само част от плана му за маневрена война. Това би било изхвърляне. Някой си го е съчинил според мен. Ако се окаже истина - супер.

[Николай]

Честно казано, срещал съм това изказване и преди. Мисля, че беше във вестникарска статия, вече не си спомням къде. Приписваше се на Гудериан. Не мисля, че винаги трябва да търсим нечие чуждо признание на нашите си национални герои.

[Nick]

Битката при Тутракан

Предварително се извинявам, че текстът не е на български, но обещавам да го преведа като се поосвободя малко. Засега нека четат тези, които знаят английски. Материалът е написан с много добро чувство към нас, българите. Общо 24 страници, в три части, PDF формат.

[Shelenberg]

Първият ден при река Сом

На 1 юли 1916 г. започнала битката при р.Сом, описана от един историк като "най-черния кръвопролитен ден в историята на Британската империя". Половината армия от 120 000 души била избита. Един от всеки шест човека бил убит. Още планът за провеждане на операцията показвал, че няма шанс да се постигнат предвидените цели, което прави смъртта на десетки хиляди души още по-безсмислена.

Зарът бил хвърлен на конференцията в Чантили, в началото на декември 1915 г., когато четирите велики сили във войната (Англия, Франция, Русия и Италия) решили да предприемат офанзива на три фронта: Западния, Източния и Италианския. Това решение било победа на ген. Джоузеф - Жак Жофре, френския главнокомандващ, който прекратил галиполската кампания от 1915 г. като маловажно събитие, отклоняващо се от основните усилия, които трябвало да са на запад.

Англичаните и французите имали числено превъзходство по западния фронт със своите 139 дивизии срещу немските 117 дивизии. Но понеже британската армия се увеличавала, офанзивата била насрочена за август, когато щели да дойдат още 19 дивизии, командвани от Киченер. Отначало 25 британски дивизии трябвало да нападнат на север от р. Сом, а 40 френски дивизии на юг.

Всичко се променило, щом германците атакували французите при Вердюн през февруари 1916 г. Следващите няколко месеца всичките дивизии били подкрепяни от двете страни на фронта, дълъг 5 мили. На молбата за помощ на Жофре, Хайг се съгласил да увеличи дела на британците на фронтовата линия, както и да предложи офанзива при р.Сом да бъде в края на юни.

Тези промени разколебали Хайг относно предстоящата битка. Неговите неопитни войски щели да поемат тежестта на атаката с 13 дивизии на фронтова линия от 17 мили. Френските ветерани пък трябвало да се придвижат с 11 дивизии на фронтова линия само от 8 мили. Хайг докладвал на командирите си през май, че победа през 1916 г. била невъзможна. Офанзивата имала още три цели: да освободи от напрежението французите във Вердюн, отблъскващи немските дивизии; да тушира силата на немците; да постави британците на позиции, от които да нанесат решителен удар през 1917 г.

Тежестта на атаката щяла да се поеме от IV- та армия, командвана от генерал-лейтенант Хенри Роулисън, разположена северно от французите. Основното нападение трябвало да се извърши от 9 дивизии на фронт от 10 мили, от Монтабан на юг до река Анкре, приток на Сом. Същевременно още 3 дивизии от IV- та армия щели да укрепят левия им фланг северно от река Анкре. Още по на север 2 дивизии от III-та армия, командвана от генерал-лейтенант Едмънд Аленби, щели да се опитат да елиминират немския клин в Гомекорт. Междувременно французите щели да атакуват сектора южно от Монтабан.

Генерал-лейтенант Хюберт Гоф и неговата резервна армия от 3 кавалерийски дивизии щяла да мине през пробива и да превземе град Бапаум, на девет мили зад вражеските позиции, преди да завие на север в откритото поле. Пехотата на Роулисън щяла да изблъска немците в същата посока, докато французите щели да укрепят десния фланг на пробива и пресекат немското подкрепление, пристигащо на юг.

Било решено атаката да започне сутринта на 29 юни. Принципът да се атакува по-рано призори бил пренебрегнат в полза на добрата артелерийска видимост. В атаката щели да участват 18 пехотни дивизии, всяка с по 13 батальона (един от които сапьорски), както и дивизионните войски като: артилерия, инженерни войски, медицински и транспортни служби и т.н. Немците имали само 6 дивизии на британския сектор. Повече от половината в атакуващите войски били новобранци, които още нямали бойно кръщене.

Призори на 24 юни, когато започнало бомбардирането, англичаните разполагали с 1500 оръдия, гаубици и минохвъргачки. През тази седмица били изстреляни повече гранати и снаряди от колкото през цялата първа година на войната.

Бомбардировката обаче била безнадежно неподходяща. "Нашата армия, установявайки местоположението на картечните постове, трябваше да ги разруши, а после с оръдията да унищожи телените мрежи", написал капитан Джеймс Маршал-Корнуел, разузнавач на Хайг. "За съжаление времето се развали. Имаше мъгла и ситен дъждец. Видимостта на артилерията беше крайно затруднена. Те нито разрушиха картечните постове, нито унищожиха мрежата."

Призори на 28 юни валяло вече от два дни. Притеснени, че калната земя ще затрудни пехотата, било решено атаката да се отложи за няколко дни. Смятало се, че така оръдията ще имат повече време, за да унищожат бодливата тел. Темпът от огневата стрелба бил намален, за да се икономисат снарядите за повече време.

Сутринта на 1 юли, бомбардирайки предната немска линия в продължение на час, оръдията замлъкнали, тъй като стрелците започнали да коригират мерниците си. Но преди да открият огън по втората немска линия, в британските окопи изсвирили сирени и 66 000 бойци започнали да се придвижват през пробивите (които били срязани в телената им мрежа), към ничия земя.

Войниците падали покосени като стръкчета трева от насочените срещу тях картечници. "Всички падаха надолу, спомня си един редник. Виждах ги да падат един след друг, повлечени от оръжията. Един офицер падна едновременно с войника зад него. След минута пристигна друга вълна. Немците вече ги очакваха и тази вълна не стигна по-далече от другите."

Тези които пресекли ничията земя, още трябвало да се борят с бодливата тел. Късметлиите открили телената мрежа напълно унищожена. Но повечето се изправили пред непокътната телена мрежа, защитавана от немците. В търсене на пробив, те били хванати в капан и застреляни от артилеристите. "Виждах как нашите предни редици се сгърчваха - забелязал един редник. - Те бяха убивани, като се държаха за телената мрежа, надупчени на решето от куршумите."

Най-голямата трагедия се случила в сектора, покрит от 34-та дивизия на новата армия. Получавайки заповед да превземе разрушеното село Ла Бусил, дивизионният командир наредил трите бригади да настъпят едновременно. Това означавало едната от тях да тръгне от линията за артилерийска подръжка в тила. Войниците били обстрелвани с картечници, докато се изкачвали по склона на собствената си фронтова линия. Малцина се добрали до целта и даже атакували немските окопи. Бригадата била разбита. Един от батальоните изгубил 600 войници, друг - 500. Бригадирът и двама батальонни командири били ранени, а третият убит. "От военна гледна точка атаката не постигнала нищо, написал военният историк Джон Кийгън. Повечето британци лежели мъртви още преди започването на битката."

Обаче не всички били разгромени. Четерите дивизии от дясното крило на армията на Роулисън, атакувайки редом с французите, завзели всичките немски фронтови окопи. Същия успех постигнали и водещите батальони от 36-а дивизия в Типевал. Победа спечелила и 56-а лондонска дивизия, при участието си в диверсионната атака на III-та армия в Гомекорт. Все пак съседната 46-а северна дивизия се сблъскала с твърд отпор и малките групи, завзели част от немските окопи, били прочистени от терена.

Резултата от началото на битката били разочароващи. Нито едно от петте села, които трябвало да пленят, не паднало в плен. От 66 000 души, които участвали в атаката, половината загинали.

Но новините стигали до тила толкова бавно, че нямало как да се спрат следващите атаки, предприемани от другите батальони. Те били съставяни допълнително и не били добре организирани. В резултат на това по-голямата част от тях били засечени, още преди дори да стигнат до немските окопи. Дошло време 1-ви кралски полк, единственият канадски полк, да атакува. Той загубил 684 души при нападението си срещу Бомон-Хамел, северно от река Анкре.

До обяд британците хвърлили в боя около 100 000 пехотинци, но победите им били незначителни в сравнение със загубите, които претърпели. От тринадесетте атакуващи дивизии само една постигнала набелязаните си цели. Напредвайки редом с французите, тя пленила разрушеното село Монтабан. После не север в Типвал, ълстерменският батальон от 36-а дивизия завзел немския редут, но бил отблъснат при втората бойна линия. Навсякъде другаде дивизиите претърпели поражение, като повечето предишни британски победи били заличени от немските контраатаки. Британските жертви били повече от 50 000 души.

Следобеда били предприети няколко атаки, но без никакъв успех. Две изключения били атаката на 7-а дивизия срещу Мамец и постигането на набелязаните цели вдясно от Мамец от съседната 18-а източна дивизия. Тези победи увеличили постиженията на британското дясно крило до фронт от 3 мили. Тъй като французите също постигнали целите си, превземайки фронт от 3 мили, между Монтабан и река Сом, англичаните и французите владеели 6 мили от немския фронт.

На север единствената победа, която била постигната била в Типвал, където ълстерменският британски батальон бил изгонен от немския редут обратно при първоначалния немски фронт. Трябвали още три месеца и много човешки жертви, докато британците си върнат този редут обратно.

Англичаните през нощта си направили равносметка: били пленили две укрепени села и се придвижили напред, завземайки част от фронта на немците от три мили. Не направили пробив при втората немска линия. Загубили 57 470 души - половината от участвалите в битката. Това било повече, отколкото загубите в Кримската, Бурската и Корейската война, взети заедно. Немците загубили 8200 души.

Следващата сутрин атаката продължила. Но този път участвали само 3 дивизии. Битката приключила през ноември 1916 г. Британците и канадците изгубили 420 000 души, а французите - около 200 000 души, докато немските жертви били приблизително 680 000 души. Никой не направил пробив. Единствено фронтовата линия се придвижила шест мили навътре по дългия двадесет мили немски фронт. Немската защита била по-силна от всякога.

Битката при Сом била загубена, преди да започне. За решителна победа се изисквало голямо количество и всякакви армейски сили. Задачата при река Сом била невъзможна, защото битката зависела от ефективността на артилерийския огън. Когато бомбардировката не унищожила вражеската телена мрежа и дълбоките окопи, немците имали време да разположат допълнителни войски на предните си линии, преди британците да ги приближат. Единственият шанс за атакуващите била изненадата, въпреки че се придвижвали по светло, с пълно бойно снаряжение и със скорост от две мили в час. Често те оставали незащитени от огневия артилерийски вал.

"Стратегически, писал А. Дж. П. Тейлър, битката при река Сом била нечувано поражение. Доброволците останали без ентусиазъм. Те загубили вяра в каузата, в командирите си и във всичко, освен в бойните си другари. Войната била кауза без цел. Тя се водела заради самата себе си и се превърнала в състезание за издръжливост".

[plamen_starbov]

След Първата световна война Гърция за кратко окупира Петричко. От Сандански
съм. Затова ви питам - тогавашното село Свети врач било ли е окупирано и на какво се дължи това?

[HELLCAT]

Не. В периода 22 - 30 октомври 1925г. 6 - та гръцка дивизия окупира селата Кулата, Чучолигово, Марино поле, Ново Ходжово, Долно Спанчево, Пиперица, Лехово, Тополница, Маринокостиново и Картечно ( Дрангово).

[plamen_starbov]

Благодаря!

[Гост]

След Първата световна война Гърция за кратко окупира Петричко. От Сандански
съм. Затова ви питам - тогавашното село Свети врач било ли е окупирано и на какво се дължи това?

Не е било, защото гърците са спрени близо до границата, от части на малката тогава бълг.армия, ВМРО и главно с успешна и бърза дипломация.

Виж тука, интересно е:

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7509

Предварително се извинявам, че текстът не е на български, но обещавам да го преведа като се поосвободя малко. Засега нека четат тези, които знаят английски.

Благодарности!!!

[plamen_starbov]

И аз благодаря!

[HELLCAT]

В днешното предаване на Божидар Димитров по БНТ беше на тема "1916г. - Освобождаването на Добруджа" с гост полк. Йотов. Йотов разказа една история, която бях слушал в юношеските години - внезапната атака на Конната дивизия срещу румънска част, когато румънците се строявали за физзарядка. Частта била поголовно изклана, заради което срещу ген .Колев било отправено обвинение за извършване на военно престъпление - употреба на оръжие срещу невъоръжени войници. Но никъде в литературата не съм срещнал отразяване на подобен епизод. Знаете нещо за този случай ?

[Emden]

Има и друг епизод - при форсирането на Дунав, когато нашата артилерия обстрелва спасяващите се с плуване румънци, различни източници споменават ок. 5000 жертви. В архива на прадядо ми, който е участвал в ПСВ има снимка на дунавския бряг, виждат се и трупове, но е отбелязал, че повечето са се издавили.
А що се отнася изобщо до темата "военни престъпления", то много често важи правилото vae victis и вината се приписва на губещата страна.

Ще опитам да закача снимка на изграждането на потонните мостове на Дунав от 1916, май според плана от Плес е задача на австрийците

[HELLCAT]

Имате ли представа какви са разликите между опълченски полк и маршеви полк и допълняваща дружина ?

[dibo]

Имате ли представа какви са разликите между опълченски полк и маршеви полк и допълняваща дружина ?

Опълченски полк - съставен от хора, които не са подлежали по принцип на военна служба, но са мобилизирани за защитата на страната.

Маршеви полк - също и маршева команда - също и допълняваща дружина - тилови части, служат за попълване на загубите на фронтовите части.

[Sturmpionier]

Има и друг епизод - при форсирането на Дунав, когато нашата артилерия обстрелва спасяващите се с плуване румънци, различни източници споменават ок. 5000 жертви. В архива на прадядо ми, който е участвал в ПСВ има снимка на дунавския бряг, виждат се и трупове, но е отбелязал, че повечето са се издавили.

Да има такова нещо капитанът от арт. Филипов нарежда да се обстрелват
спасяващите се с гемии румънски войници от Тутракан.От обстрела избухват пожари и в отсрещния румънски град Олтения.Иначе загиналите румънци са наистина много.