Да поразсъждаваме

[CHK]

Явно съюза между Британия и Германия е бил немислим през ПСВ. Другият потенциален съюзник за мен е бил Русия. Един съюз между двете империи би ги направил доста могъщи и би дал шанс на Германия да стовари цялата си мощ върху Франция, а и да използва природните ресурси на империята на Романови. Не са ли сгрешили немците, съюзявайки се с Австро- Унгария вместо с Руската империя? И дали един такъв съюз би довел до различен финал на ПСВ?

[messire Woland]

За съжаление този съюз (Германия - Русия) би бил възможен само при наличието на някой мислещ политик от класата на Бисмарк.
Вилхелм II (доста посредствен монарх между другото), както и преобладаващото мнозинство от германците се чувстват много по-близки културно (и езиково) с австрийците, т.е., този съюз е по-скоро ппродукт на сентиментите на средния германец, а не на здравия смисъл и държавните интереси. Затова и трябва политик, който би се погрижил за интересите на нацията си, а не би се предал на чувствата си
Ситуацията всъщност е много интересна - съюзът с Русия е много изгоден и за Франция и за Великобритания и за Германия. Е, в крайна сметка побеждава британско-френската дипломация както знаем.

[CHK]

Дам, след него Германия има един посредствен монарх като Вилхелм Втори , който контролира политиката и проваля Германия.

Иначе има само един плюс за съюза с Австрия- австрийците са немци. Но историята е доказала, сантиментите носят провали.

[Glenn Miller]

И Фюрерът в "Моята борба" подлага на жестока критика решението на Кайзера да се обвърже с Австро-Унгария като пагубно за Райха.

[vlady_gerasimov]

Да не забравяме, че съюзът Германия - Русия би срещнал една огромна пречка. След като дори и Германия и Австрия имат проблем с комуникацията и синхронизацията на военните части, то какво остава за Русия? Нима ще могат ефективно да изпълняват планове? А и плановете се объркват...

[камера обскура 12]

Според мен, ябълката на раздора отново се оказва Източния въпрос и по специално съдбата на Турция и проливите. Германците искат съюз с турция, за да се противопостанят успешно на англичание и французите поне в средиземноморието, а това гарантира, че Цариград остава турски - нещо, с което русия не се съгласява никога.
Апропо, дори при Галиполската операция, Русия реагира остро на онгло-френския десант, опасявайки се, че ако влязата в Стамбул съглашенски войски, този град никога няма да бъде руски, както е обещано на Русия при евентуална война. То и за това активно натискат българите да се включат на страната на Антантата. След неуспеха на операцията, руснаците са заинтересовани България да е неутрална, защото, ако Б-я влез за Антантата - това означава отстъпки от Сърбия, която отказва и заплашва със сепаративен мир, а ако България влезе на страната на Централните сили - знаем какво става. Като прибавим към това и вр оденият дипломатически талант, който притежават руснаците няма какво да се чудим от случилото се в последствие. :tdown

[TzarSamuil]

Ами не знам, но ми се струва че един съюз между Германия и Русия през 1914 би изтраял колкото "съюза" през 1939.Твърде са дълбоки противоречията между двете държави на този етап.
А Австро-Унгария така или иначе не е равноправен съюзник на Германия.До колкото знам немския капитал почти изцяло е подчинил Австрия и последната се явява като един вид икономически полусателит.

[Parabellum]

Ами не знам, но ми се струва че един съюз между Германия и Русия през 1914 би изтраял колкото "съюза" през 1939..

Определено би изтраял доста дълго. Да не забравяме все пак, че голяма част от руската аристокрация е с немски корени. :nod:

[tonev]

хм, не забравяте ли че има съюз между германия и русия /т.н. съюз на тримата императори/, и именно разпадането му е една от стъпките към 1 -та световна война? без това разпадане войната е немислима. франция няма какво да предложи на русия, а британската империя защо би се месила? тоест, война не може да има. е може би сърбия щеше да загази но това е съвсем друга тема...

[albireo]

Определено би изтраял доста дълго. Да не забравяме все пак, че голяма част от руската аристокрация е с немски корени. :nod:

И доста голяма част от нея пък е говорела само руски и е била православна
Но съюза би изтраял доста дълго ако Германия не отблъсваше Русия сама. Това вече сме го обсъждали някъде другаде. Но е факт, че Германия сама настройва Русия с/у себе си - след Берлинския конгрес и особено с военните си планове при наследниците на Молтке и търсенето на "решение на Изток"
Това за Дунавската Монархия - икономически полусателит просто не е вярно.

[tonev]

Но съюза би изтраял доста дълго ако Германия не отблъсваше Русия сама. ... Но е факт, че Германия сама настройва Русия с/у себе си - след Берлинския конгрес и особено с военните си планове при наследниците на Молтке и търсенето на "решение на Изток"

абсолютно.
едно не ми е ясно какво са мислели всички, че ще спечелят, че да си струва риска да искат война, толкова отчаяно?

[gollum]

Може би не е съвсем точно да се смята, че "всички отчаяно са искали ПСВ", аз поне се скланям по-скоро към варианта "никой не е искал, но въпреки това се е случило", като под "никой" посочвам по-скоро групата държавници/дипломати. Сред не малка част от населението, заслепени от националната идеология, цари романтическа представа за войната, което обаче съвсем не може да се каже за хората, заемащи ръководни позиции (е, поне за тази част от тях, които са повече професионалисти, отколкото наследствени управници ).

[albireo]

Но същевременно мнозинството от професионалните военни също не по-малко са желаели войната, обладани при това от един офанзивно-оптимистичен плам, който много лесно кореспондира и се взаимоподхранва с романтичните представи за като цяло. За мен от чисто военна гледна точка това е едно от най-фрапантните неща в предвоенната ситуация. Въпреки натрупаният опит от 6 войни в последните 50-70 год. военните доктрини на всички от страните масово залагат на офанзивните действия вкл. и на ниско тактическо ниво. Огромните загуби в жива сила, кланницата в която се превръщат бойните полета през ПСВ се случват именно заради това...

[von Danitz]

За мен войната избухва, точно така , както евентуално би избухнала ядрена война през 80-те години. Една сутрин са се събудили във война и вече нищо не е можело да спре гибелните последствия. "Копчето е натиснато". Военните механизми на държавите, мобилизациите и плановете им за разгръщане и настъпление, подобно на плановете за изненадващ ядрен удар, разбира се не за 20 минути , а примерно за 20 дни тръгват. Политиците няма какво да кажат. Гледат. Като се стига до окопното затъване след Първия Ипър, или "Ипърското избиване на младенците", в което германските младежи ръка за ръка,буквално, са се хвърляли в окопите на англичаните, с песен на уста, а пък британците стреляли толкова плътно, че германците решили че всеки има картечница, нещата се променят. Е тогава пак идва ред на политиците. Мирни предложения има през цялата война, сондажи. Австрия почти е на път да приключи успешно мирни преговори с Италия след Капорето. Само бързата намеса на Лойд Джордж и Клемансо и най-вече войските им, оправят нещата за Антантата. А хората... те какво, кой ги пита. "Апокалипто" -гледат жертвите и вярват, че победата ще дойде, а феллдмаршал Хинденбург, Фош, Хейг, Керенски, съответно ще влезе на бял кон в Париж, Берлин съответно.

[gollum]

Да, за военните съм съгласен с теб, Албирео. И наистина това, което се е наблюдавало тогава е малко странно - рядко военното "съсловие" е много въудушевено от идеята за война. Впрочем, сигурно някаква роля изиграва натрупването на множество фактори изкривяващи реалната преценка (куп иновации, които взаимно си оказват кумулативен ефект, при това в различни сфери, така че не могат да се обхванат изцяло от погледа на професионалистите), а и военните също са част от нацията и съответно подвластни на идеологията. А и "авторитетите" тогава твърдят, че продължителна и кръвопролитна война е невъзможна.