Въпроси относно Хитлер и действията му

[messire Woland]

xaoc, излизаш извън рамките на икономическите си знания явно. Виж с какво се е занимавал Херман Гьоринг например, най-вече в началните години на идването на Хитлер на власт.
Хиперинфланцията в Германия разбира се е много тежка, но не унищожава промишлеността, за това даже не трябва и доказателства - това е самоочевиден факт, защото ако беше унищожена, нямаше да има кой след това да построи военната машина. Все пак, основната маса танкове и самолети, с които Германия влиза във войната, са построени след 1933 г. Освен това, може и да греша, но преди време бях чел за връзка между хиперинфлацията и изплащането на репарациите. Както и да е.
Относно териториалните загуби, виж отново, вижда се и във връзката, която си дал. Германия след ПСВ губи няколко провинции. На първо място, полските, на второ - отнетите след войната от 1870 г., плюс още няколко малки. След ВСВ Германия губи значително повече територии и то най-вече такива, населени с германци.
Колониите, както се вижда, не са кой знае каква загуба. Освен това, те са територии, които не могат да останат немски в случай на война. Останалите загуби са сходни с тези на другите основни участници в ПСВ.
Относно загубената техника - за немците в известен смисъл това е и късмет - не им остават като на французите камара стари оръжия, които да предизвикват дилеми след това. А и строежа на въоръжените сили преди войната и ресурсите, хвърлени в него, може и да изглеждат сериозни, но с началото на войната всички страни хвърлят такива усилия за въоръжение и мобилизация на населението, че предвоенните изглеждат незначителни.
За неописуемите национални катастрофи - Русия/СССР преживява такава в много по-голяма степен от Германия и все пак се изправя на крака, нали?

Накрая, за Чърчил - много моля, уважавай познанията на останалите и провери своите. Чърчил стига най-ниската точка в своята политическа кариера точно в междувоенния период. Това са всеизвестни факти, а отгоре на всичкото сме го обсъждали и на форума ... така че, много моля ...

За останалите постижения на Райха, виждам, че четеш руски, в предложените теми и линкове от останалите участници в дискусията, особено в първите постове, имаше точно по този въпрос сведения. Явно е, че не си си направил труда да ги прочетеш. Направи го, или, ако продължаваш да се опитваш да рушиш дискусията с нелепости, ще се проявиш като трол. А с троловете тук разправията е кратка и решителна, повярвай ми. Така че - моля те, виж какво са написали останалите, виж линовете ... попрочети малко по темата и тогава продължи участието си в дискусията. Никой не се е родил научен, всички сме променяли вижданията си и сме развивали знанията си тук ... просто следвай общия път.

[Kramer]

Германия губи много през ПСВ, две мнения няма, окупация на Рейнската област, чао Елзас и Лотринген, колониите.
Чърчил действително е фактор в правителството на Болдуин през втората половина на 20-те. Министър, отговарящ за икономиката и финансите.
По-натам обаче твърденията за работнически контрол в концерните са несериозни. Да, профсъюзно движение, някакви социални придобивки, но съвети с участие на работниците, несериозно.

[xaoc]

Как Хитлер успява да издигне Германия икономически в условията на световна криза и неописуема задлъжнялост от ПСВ?
Има ли някъде описана подробно икономическата му програма, приложена от Шахт, Функ, Тодт и др.?
Как е финансирал Хитлер НСДАП и после - Третия райх? Откъде са идвали парите му?

?

[Обикновен лаик]

едва пред няколко години ФРГ (при това – най-мощната икономически европейска държава!) си изплати репарациите по ПСВ, което доказва колко големи са били те;

Готвил си се ГОДИНИ, казваш? Което несъмнено се доказвало от датата ти на регистрация на форума? Е, добре де, поразени сме...

Да видим сега как изглежда подготовката ти и доколко годни са доказателствата. Най-напред "преди няколко години" не е имало плащания по репарации от ПСВ. Затова, въпреки твоите ГОДИНИ подготовка, сега съм принуден да гадая какво ли си имал предвид и си мисля, че това вероятно е едно събитие от миналата 2010 г., 3 октомври, неделя. Тогава на държатели на германски държавни облигации бяха изплатени около 70 милиона евро. Защо? - както би попитал ти (но, разбира се, с главни букви). Защото през 1953 г. бенефициентите по германските задължения от ПСВ вземат решение да се откажат от една част от репарациите до момента, в който не настъпи обединение на двете Германии. И когато това се случва, на 3 октомври 1990 г. федералното правителство пуска емисия държавни облигации за да разплати това задължение, чиито падеж е точно след 20 години. Затова внушението, че от края на ВСВ до "преди няколко години" най-мощната европейска икономика (да се чуди човек как ли е станала такава без гениалния Хитлер) все е плащала и плащала репарации от ПСВ е напълно манипулативно и невежествено.

Виж сега, Хаос, форматът на дискусия, в която форумът Бойна слава е в позата на изпитвани ученици, на които си подготвил конспект с "повече от сто въпроса" и в която се чудим с от коя от нелепостите, с които щедро ни засипваш, по-напред да се захванем - дали с "инфлацията, унищожаваща паричната маса" , дали с "тристранките, като велико нововъведение в икономическия мениджмънт" или с "демократично живеещите в Райха немски работници" - е някак си твърде абсурден, твърде хаотичен и почти не е смислен.

Затова ти предлагам следното: така и така стана дума за репарации, седни си на задника, подготви се - ама наистина - и представи на БС едно стегнато рефератче за репарациите 1921-1932 г. Колко са, как се очаква да се изплащат, мораториуми, Рур, как се отразява върху тях хиперинфлацията, редукции - ей такива неща чак до Лозана.

Където трябва ще те поправим, където заслужаваш - ще те похвалим, но по-важното е, че това наистина ще бъде занимание с история, а не с вестникарство.

[pnp5q]

1) Как Хитлер успява да издигне Германия икономически в условията на световна криза и неописуема задлъжнялост от ПСВ?
2) Има ли някъде описана подробно икономическата му програма, приложена от Шахт, Функ, Тодт и др.?
3) Как е финансирал Хитлер НСДАП и после - Третия райх? Откъде са идвали парите му?

1) Лично Хитлер ли успява? Например - през януари 1932 година Германия едностранно се отказва да изплаща репарациите. Какъв е приносът на Хитлер или НСДАП към това `съкращение на разходите`?
2) Защо, какво й е на програма Райнхард?
3) В кой период Хитлер лично е финансирал НСДАП или Третия райх и с каква сума?
хаос, една вечер бегъл преглед на уики-статиите по темата ме запозна с такива понятия като държавно-монополен капитализъм, автаркия и с факта, че след прословутата партийна Програма Хитлер НИКОГА повече не е споменал с лоша дума частната собственост, даже тъкмо напротив! При положение, че подпомага едрите монополи за сметка на дребния предприемач и работниците (забранява профсъюзите), що да не му наливат? При положение, че няколко години разработваш въпроса, как може да не си чувал за американското кредитиране на Германия - 5 милиарда долара само от 1924 до 1929 година? И за такива основни фигури в него като Яков Шиф, Ялмар Шахт и братя Варбург? И за съвместното дружество "ИГ Фарбениндустри", чиито акции си се котират в САЩ през цялата ВСВ и държателите им си получават дивидентите? Неслучайно ти подхвърлих тъкмо тези имена, а ти ме прати към някаква еврейска кръв. Прочее, неминуемо възниква необходимостта да ни запознаеш поне със списък на източниците, които си изучавал толкова време, заобикаляйки горната информация.
Ето линкове към моите - все от руското уики:
"Икономическа политика на фашизма", "Икономика на Третия райх", "Програма Райнхард".

[Amazon]

Как Хитлер успява да издигне Германия икономически в условията на световна криза и неописуема задлъжнялост от ПСВ?
Има ли някъде описана подробно икономическата му програма, приложена от Шахт, Функ, Тодт и др.?
Как е финансирал Хитлер НСДАП и после - Третия райх? Откъде са идвали парите му?

Отговорът на този въпрос колкото е труден толкова е и лесен. Достатъчно е да погледнеш източна германия след войната. Въпреки цялата разруха и без планът Маршъл все още е най-богатата и една от най иновативните (след СССР) държави в социалистическият лагер. Ако опростим нещата, причините са че територията е населена от немци със съответните традиции, умения, приемственост и ценностна система. Така че немците успяват да прогресират умерено дори в система специално оптимизирана да убива всякакъв прогрес. Какво те кара да мислиш, че нещо е били по-различно при психопата? Той дори е по-благодатна почва, поради уважението което изпитва към тежките индустриалци и капитализма, като цяло. Просто немците се съвземат въпреки Хитлер (като той има и някакъв положителен моментум в началото, най-вече мотивационен), както и руснаците печелят войната въпреки Сталин, независимо, че 42-43 Сталин се превръща от отрицателен в положителен фактор за кратко, подобно на Хитлер 39-та.

Не съм привърженик на хитлеризма, а търся истината за ВСВ, която още не съм намерил.

Тук, според скромното ми мнение, леко послъга.

[Обикновен лаик]

не е възможно да я няма описана някъде (макар и не с неговия почерк) икономическата му програма (или поне – скелетът ѝ).

Не зная какво точно трябва да се разбира под "скелет на икономическа програма", но ако става въпрос за най-общите виждания на Хитлер за развитието на националната икономика, то те са известни. Той смята, че Германия трябва да се превъоръжи възможно най-бързо и затова трябва да се отхвърлят всякакви икономически програми, които нямат отношение към тази задача. Това е негово последователно убеждение и при желание може да се възприема като "скелет" на икономическа програма, която обслужва ясна и непоколебима политическа цел.

Това означава, че всеки - от най-огромната корпорация до последния индивид в държавата - следва без всякакви колебания да работи за осъществяване на тази национална политика. На германската индустрия Хитлер просто спуска своите поръчки и оставя нейните мениджъри да се оправят както знаят; на Шахт казва да осигури парите - и той го прави, като разширява паричното предлагане за сметка на значителни, но до време контролирани дефицити. И тъй като Хитлер мрази скъпите кредити (но, за Бога, jordani_vt, не защото е кейнсианец, просто ги асоциира с евреите), таванът на лихвеният процент е ограничен до 4.5%.

Предсказуемият резултат е създаването на огромен недостиг в заемните фондове. И тъй като пари, с които този дефицит да бъде покрит просто няма, Шахт решава проблема, като създава серия от фиктивни фирми, които плащат стоките с облигации (станали известни като Mefo, по името на една такава фирма), ползвани вместо валута. Т.е. Mefo не са нищо друго, освен прикрита форма на печатане на пари, с което дефицитът се увеличава, без обаче да бъде отразяван в баланса. Обещанията, че след време тези записи на заповед ще бъдат изплатени в истински пари така и си остават обещания - през 1939 г. има такива Mefo менителници за над десет милиарда райхсмарки.

Естествен е въпросът как съчетанието между контрол на цените (твърдо упражняван от правителството) и грамадно увеличение на паричното предлагане (включително с помощта на псевдопарите Mefo) не довежда до инфлация и взрив на черния пазар? Чрез още по-жесток контрол върху размяната (практикуван и от Брюнинг, но който стремящият се към автархия Хитлер довежда крайност), увеличаване на данъците, при което те се утрояват между 1933-1938 г. и затягане на коланите. Германците не са против - в замяна получават работа, тежък проблем за Германия, особено непосредствено преди идването на Хитлер на власт, когато в един ужасен момент около средата на 1932 г. безработните са близо 44%; близо 6 милиона човека са трайно безработни; а общо към 8 милиона нямат работа, когато Хитлер се оказва начело на държавата.

Описаните - а и много други - мерки (между които и сурови наказания за черен пазар и спекулация) не способстват особено за нарастване на жизнения стандарт, но съкращават бързо безработицата, запазват ниска волатилността и отслабват инфлационния натиск. За това допринасят и ограниченията в потребителския внос и въобще на международната търговия (която е на нивата от около една трета в сравнение с 1929 г.), както и ожесточеният валутен контрол (при което естествено се стига да силно надценяване на райхсмайрката, което допълнително затруднява износа, освен баналния факт, че индустрията, ангажирана с военни производства и регулирана с квоти, просто не предлага достатъчно стоки за износ).

Основната причина, обаче, за бързото възстановяване на Германия от депресията не е в никоя от тези мерки, нито в гениалния начин, по който Шахт манипулира германския бюджет, а още по-малко в тайнствен, неизвестно защо крит до ден днешен хитлеров икономически план.

Основната причина е във вътрешната сила на германската индустрия, която от средата на 19 век показва способност да работи феноменално добре, когато не и пречат с войни и/или политически хаос. Всеки бизнес, във всяка страна, има изискването за стабилен, последователен и предсказуем фискален фон като предварително условие за инвестиране. Във Ваймарска Германия точно това условие не е изпълнено. В противовес Хитлер предлага на бизнеса стабилно правителство, край на политическите машинации и чувство за национална цел. По-голямата част от индустрията не е национализирана (въпреки, че се използва селективна национализация срещу фирми, които не са склонни да изпълняват заповедите на Хитлер), съсловието на германските мениджъри е съхранено и закриляно от произвола на Кафявите ризи и други партийни елементи, дори национализирани банки по времето на Ваймар са върнати на собствениците. И макар че индустрията е регулирана с ред изисквания за използване на ресурса и, конкуренцията е ограничена посредством организация в картели чрез административни комисии, а печалбите и инвестициите контролирани от държавата - това са несравнимо по-благоприятни условия в сравнение с катастрофалната политическа рамка във Ваймарската република.

Вярно, както беше посочено на друго място, част от все по-големите капиталовложения за въоръжение са за сметка и на потребителският дял от националния продукт, който неизменно се съкращава. Затова реалните заплати намаляват, а "демократично живеещите в Райха" са лишени от права - вместо синдикати има казионни ерзац образувания, отменено е правото на стачки, въведени са "трудови книги" и никой не може да напусне работа когато иска, нито да се наеме другаде без съгласието на предишния работодател. Благоустройствените проекти са възложени на военнизирана организация и до голяма степен са в съзвучие с планове за военна готовност, особено строителството на пътища; "народната кола" е пълен провал; а в широко пропагандираното намаляване на безработицата не се минава без манипулации, въпреки че като цяло е реално.

Въпреки това, в средата на 30-те изглежда, че в икономическо отношение Хитлер е създал един брутален и безскрупулен, но иначе сигурен и успешен режим, който освен това е и много-много популярен. С изчерпването на вътрешните ресурси, обаче, пред лицето на все по-големите изисквания на военно-индустриалния комплекс и все по-големият недостиг на средства, трудностите нарастват и само 5-6 години след създаването на режима, острата нужда от финансиране тласкат Германия към война.

[Ламя]

След Версайския договор Германия е лишена от значителна част от своя промишлен потенциал и е била унижена като нация. Огромните репарации в значителна степен подриват икономиката й. Логично е да се зададе въпросът - как става така, че с идването на Хитлер на власт, икономиката и промишлеността на Германия се възражда като Феникс от пепелта?
За да стане това "чудо" отнякъде трябва да дойдат пари, при това много, много пари. Откъде идват те?
Първостепенна роля във финансирането на Хитлер и съратниците му играят още от 20-те години САЩ и Англия, които разглеждат Хитлер като инструмент за спирането на СССР и имперските му амбиции. За да не сме голословни… на първо място главни лостове стават военните дългове на Антантата и тясно свързаните с тях проблеми с германските репарации. След формалното влизане на САЩ в ПСВ, те предоставят на съюзниците си (на първо място Англия и Франция) заеми на стойност $8,8 млрд. Общата сума на сума на военните задължения, включително заемите предоставени от САЩ е повече от $11 млрд. Страните-длъжници се опитват да решат проблемите си за сметка на Германия, прехвърляйки на нея огромната сума и крайно тежки условия на изплащане на репарациите. Това довежда до гигантски дефицит на държавния бюджет на Германия, който е можел да бъде покрит само за сметка на масово печатане на с нищо не обезпечени марки. Резултатът от това е "великата инфлация" от 1923 г., в размер на 578512%, когато един долар е струвал 4,2 ТРИЛИОНА марки. Германските индустриалци започват открито да саботират всички мероприятия по изплащането на репарациите, което провокира френско-белгийската окупация на Рур през януари 1923 г. Точно това чакат САЩ и Англия, които давайки възможност на Франция да затъне в тази авантюра, и доказвайки неспособността й да реши проблема, вземат инициативата в свои ръце. Държавният секретар на САЩ Юз се изказва пределно откровено по този повод: "Трябва да изчакаме Европа да съзрее за приемането на американското предложение". И предложението не закъснява - това е знаменитият план "Даус". Той предвижда двойно намаляване на дължимите репарации и решава въпроса за източника на покритието им. Главната задача, разбира се е обезпечаване на благоприятни условия за американските инвестиции, което би било възможно само при стабилизиране на германската марка. За целта се предвижда предоставяне на заем за Германия в размер на $200 млн., половината от които на банката Морган (това се казва апетит!!!). При това естествено се установява англо-американски контрол над германските плащания, на бюджета, системата на паричното обръщение и в голяма степен на кредитната система на страната. През август 1924 г. старата немска марка е заменена с нова, финансовото положение на Германия се стабилизира, и както пише изследователят Г.Д.Препарт, Ваймарската република е подготвена за "най-живописната икономическа помощ за цялата история, след която ще последва най-горчивата жътва в световната история" - "във финансовите жили на Германия като неудържим поток нахлува американската кръв". Последствията не закъсняват: тъй като ежегодното плащане на репарациите отива за покриване на изплащане на дълговете на съюзниците, получава се т.н. "Ваймарски кръг" - златото, което Германия плаща във вид на военни репарации отива при съюзниците, оттам отива в САЩ, а оттам във вид на "помощи" по плана "Доус" се връща в Германия, която го дава на Англия и Франция. Те на свой ред с него плащат военния си дълг към САЩ. САЩ, облагайки го с нужния процент, отново го пращат в Германия. В крайна сметка в Германия всички живеят в дългове и на всички е ясно, че ако Уолстрийт спре заемите, страната ще банкрутира напълно. И така, всичко е точно - "просто и с вкус"! По-нататък… въпреки, че формално кредитите се дават за обезпечаване на плащанията, всъщност става въпрос за възстановяване на военно-промишления комплекс на страната. Работата е там, че за кредитите немците се разплащат с акции на предприятията си, така че американският капитал започва активно да се намесва в немската икономика. Общата сума на капиталовложенията вложени в германската промишленост между 1924-1929 г. е почти 60 млрд. златни марки (30 млрд. са заеми), а изплатените репарации - 10 млрд марки, при което 70% от финансовите постъпления обезпечават банкерите от САЩ, главно банката на Дж.П.Морган. В резултат още през 1929 г. германската промишленост вече е на второ място в света, но в значителна степен се намира в ръцете на американските финансово-промишлени групировки.
Примерите:
"И.Г.Фарбениндустри", основният доставчик на германската военна машина, финансирал 45% от избирателната кампания на Хитлер през 1930 г., се намира под контрола на Рокфелеровата "Стандарт Ойл", чрез "Дженерал електрик" Морган контролира германската радио и електротехническа промишленост в лицето на АЕГ и "Сименс" (през 1933 г. 30% от акциите на АЕГ принадлежат на "Дженерал електрик"), чрез комуникационната компания ИТТ - 40% от телефонната мрежа на Германия, освен това притежава и 30% от акциите на авиостроителната фирма "Фоке-Вулф". Над "Опел" е установен контрол от "Дженерал моторс", собственост на семейство Дюпон. Хенри Форд контролира 100% акциите на концерна "Фолксваген". През 1926 г. с участието на рокфелеровата банка "Дилън Рид и Ко" възниква вторият по големина след "И.Г.Фарбениндустри" промишлен монопол в Германия - металургичния концерн "Ферейнигте шталверке" (Стоманен тръст) Тисен, Флик, Волф и Феглер и др. Американското сътрудничество с немския военно-промишлен комплекс е толкова интензивно и всепроникващо, че през 1933 г. под контрола на американския финансов капитал се оказват не само ключовите отрасли на германската промишленост, но и такива крупни банки, като "Дойче Банк", "Дрезднер Банк", "Донат Банк" и други. И така, в резюме: към 1939 г. ковачницата за "меча на Германия", взета от нея чрез Версайския договор, е била готова-оставало само са се намери "ковачът". Оказало се, че "ковачът" отдавна бил готов - през цялото това време внимателно го наблюдавали и подпомагали същите, които възстановили военно-промишления комплекс на Германия. "Ковачът" се казвал Адолф Шикългрубер, а за света - Адолф Хитлер.
През 1922 г. в Мюнхен се състояла среща между Хитлер и военният аташе на САЩ в Германия капитан Труман Смит, за която последният е изпратил подробно донесение във Вашингтон (в Управлението на военното разузнаване), в което той дава отлични отзиви за Хитлер. Именно чрез Смит в кръга на познатите на Хитлер бил въведен Ернст Франц Зедвик Ханфштенгл (Пуци), випусник на Харвардския университет, изиграл важна роля във формирането на "бесния" фюрер като политик, оказал му значителна финансова поддръжка и осигурил му познанства и връзки с високопоставени британски дипломати. Хитлер е бил подготвян за голямата политика, но докато в Германия нещата процъфтявали, неговата партия оставала в периферията на обществения живот. Но през септември 1931 г. Англия се отказва от златния стандарт, съзнателно разрушавайки международната платежна система и напълно спирайки крана на "финансовия кислород" на Ваймарската република. Затова пък с НСДАП се случва "финансово чудо": през септември 1930 г. в резултат на крупни пожертвования от Тисен, "И.Г. Фарбениндустри" и Кирдорф партия получава 6,4 млн. гласа, заемайки второ място в Райхстага, след което се активизират щедри дарения от чужбина. На 4 януари 1932 г. се състоява среща между най-големия английски финансист М. Норман с Хитлер и фон Папен, на която е сключено споразумение за финансиране на НСДАП. На тази среща присъстват също и американските политици братя Дълес (това техните биографи не обичат да го споменават). А на 14 януари 1933 г. е срещата на Хитлер с Шрьодер, фон Папен и Кеплер, на която програмата на Хитлер е напълно одобрена. Именно тук окончателно е решен въпросът за предаването на властта на нацистите и на 30 януари Хитлер става райхсканцлер. Отношението на САЩ и Англия към новото правителство е крайно благожелателно. Когато Хитлер отказва да плаща репарациите, което естествено поставя под въпрос изплащането на военните дългове, нито Англия, нито Франция предявяват претенции към него. Точно обратното, след пътуването на новия шеф на Райхсбанк Я.Шахт в САЩ през май 1933 г. и срещата му с президента и най-големите банкери от Уолстрийт, Америка отделя за Германия нови кредити на обща сума $1 млрд. А през юни по време на пътуването си до Лондон и срещата с М.Норман, Шахт издейства английски заем от $2 млрд. и съкращение, а впоследствие прекратяване плащането по старите заеми.

Още много може да се напише по въпроса за "икономическото чудо", но чудеса за съжаление, не стават. Зад всяко такова "чудо" стоят огромни пари и още по-огромни политически и финансови интереси. Това, че впоследствие креатурата "Хитлер" се е обърнала срещу създателите си, е поредната ирония на историята.

[gollum]

След Версайския договор Германия е лишена от значителна част от своя промишлен потенциал и е била унижена като нация. Огромните репарации в значителна степен подриват икономиката й.Логично е да се зададе въпросът - как става така, че с идването на Хитлер на власт, икономиката и промишлеността на Германия се възражда като Феникс от пепелта?

Ъъъ, хъм, Германия се възстановява от ПСВ преди идването на Хитлер на власт - втората половина на 20-те години. Така че ако трябва да търсим "възстановяване" през първата половина на 30-те години, то трябва да е не толкова от последиците от ПСВ, а от тези на кризата. Позволявам си това уточнение не защото е много важно, а защото някак се пропуска, че Германия се възстановява от хиперинфлацията и въобще от икономическата криза, причинена от последиците от ПСВ, преди Голямата депресия, която е "нова" криза от тази гледна точка.
Иначе не е много съществено, просто напомняне.

[jordani_vt]

Темата започна със защита на идеалистическото схващане за историята и (неизбежно?) стигна до материалистическото. Великата личност ли определя хода на събитията или производствените отношения? За мен, поне в случая, и двата шаблона са далеч от истината.

Не е несъществено, че почти целия пост #23 се отнася до времето преди идването на Хитлер на власт - тази част е офтопик. Макар че нищо странно няма в това, че САЩ инвестира в Германия, както и в други европейски държави. Някои наричат това "изкупуване на безценица". Това обвързване на германската икономика, а също и произлизащата от него експортна насоченост, е причнина финансовата криза от 1929 г. да удари най-силно Германия. Няма как да сверя всички факти за 20-те години, но се виждат и очевидни грешки:
- Златото, което се дава, е за емитиране на новата марка, а не за изплащане на репарации.
- Репарациите се плащат с въглища, дървесина и др. суровини.
- Между 1924-1929 г. да се говори за възстановяване на военно-промишления комплекс е малко рано.
- Фолксваген е на немските (нацистки) профсъюзи, не на Форд.
- Опел е американски, но няма военно производство, даже през 1940 спира производство, после е преустроен за части за самолети.

Реално остават два заема от 1933, дадени когато управлява Хитлер, за които е интерсно къде може да се потвърдят. По-горе стана дума, че милитаризацията на германската промишленост е най-усилена след 1936 г. и, че се финансира с 38 млрд. марки дълг. Тези $3 млрд., ако се потвърдят, са около 12 млрд. марки - под 1/3.

[Ламя]

"Не е несъществено, че почти целия пост #23 се отнася до времето преди идването на Хитлер на власт - тази част е офтопик."

Я прочети това:
Как Хитлер успява да издигне Германия икономически в условията на световна криза и неописуема задлъжнялост от ПСВ?
Как е финансирал Хитлер НСДАП и после - Третия райх? Откъде са идвали парите му?

Как е офтопик, че не разбрах? А и за това си има кой да следи тук.

"- Опел е американски, но няма военно производство..."

Че аз къде съм писал, че има?

И така нататък, останалото не ми се коментира.

[messire Woland]

В темата сме сега, няма проблеми. Аз обаче да питам за Опел - няма военно производство къде? Защото през войната произведените камиони са използвани за военни нужди (доста масово), а май имаше данни и за полуверижна машина.

[Ламя]

Камионите "Опел Блитц", всички са ги виждали по филмите, а някои по-възрастни(като мен) и на живо.
Колегата е прав, че камионът не е правен по поръчка на Вермахта, което обаче не значи, че не е използван масово там.
Напротив, използван е и то много. Доста такива са изоставени и в България.
За полугъсеничната машина не знаех, ще я потърся.

[Обикновен лаик]

още от 20-те години САЩ и Англия разглеждат Хитлер като инструмент за спирането на СССР и имперските му амбиции.

Това е твърдението. А това

неговата партия оставала в периферията на обществения живот.

са наблюдаемите факти. Няма ли известно противоречие между едното и другото?

Партия, която през по-голямата част от 20-те е в "периферията на обществения живот" няма как да бъде разглеждана като инструмент за противопоставяне на имперските амбиции на СССР (който, да напомня, през 20-те, разрушен от опустошителните колизии на световната, а след това и на гражданската война, е в крайно жалко състояние и на практика е престанал да бъде европейска сила). Още по-малко тази "първостепенна роля" да представлява приемствена политика на правителствата на САЩ и Англия. Обратната представа е фантасмагория от калибър, на който би завидял дори Суворов-Резун. А аз мисля, че "теориите на заговора" никога не са се радвали на особена популярност в БС и се надявам така да си остане и в бъдеще.

огромната сума и крайно тежки условия на изплащане на репарациите довежда до гигантски дефицит на държавния бюджет на Германия

Не е съвсем така, дори никак не е така. Дефицитът е от преди, репарациите го влошават, но не те са първопричината за него. Нестабилността на германските държавни финанси си е традиционна; още от времената на Бисмарк войните се плащат с кредит, който се ликвидира от награбеното. Схемата е приложена и през ПСВ; този път обаче сметката не излиза. Сред потреса от поражението, Германия се оказва и с планини от дългове в правителствени облигации; количеството книжни пари пък е смайващо. През 1913 г. за да се купи една германска марка са нужни 2.38 долара; през 1918 г. за същото са достатъчни 7 цента. Така инфлацията си е в ход още преди да се е чуло за каквито и да е репарации. Нивата на хиперинфлация е достигнато в 1921 г., когато са и първите плащания. И се дължи не на тях, а на безрасъдния начин, по който дотогава се разширява кредитът и се ускорява печатницата на пари.

Немската валута рухва окончателно през януари 1923 г., когато Рур е окупиран, населението отказва да работи, но правителството поема финансовата отговорност да продължава да плаща заплатите - с парите от печатниците. Към края на ноември дневната емисия вече е 4000 квинтилиона марки, лихвата по кредита - 35% на ден, а тази по депозитите - 18% на година. В настъпилия апокалипсис правителството, едрите земевладелци и индустриалците по магичен начин се оказват без никакви задължения, които са изплатили честно и почтено до стотинка в безполезна хартия, а притежателите на държавни облигации и дребните вложители (а те са милиони) губят всичко. Измамата, с която е осъществено гигантско прехвърляне на богатство, е груба и неприкрита, облажилите се - видни от самолет, но виновни, естествено, се оказват "еврейските спекуланти".

Но положението се променя изумително бързо още преди Хитлер да е излязъл от затвора Ландсберг, където е пратен заради Бирения пуч. Начело на Райхбанката, д-р Ялмар Шахт стабилизира валутата, въвеждайки нова марка, осигурена със злато и конвертируема в чужбина и скоро германската икономика поема в около петгодишен ръст. До голяма степен благодарение на американския инвестиционен капитал, който колегата Ламя така усърдно громи. Така че точно евтиното американско финансиране, от което немската икономика се ползва, за да накара "нещата да процъфтяват", натиква Хитлер и партията му в "периферията на обществения живот" - в пълно противоречие с теорията на Ламя за "първостепенната роля" на САЩ за издигането му. Тъкмо напротив, докато благодарение на външното, основно американско, инвестиране, страната е в спокойни води - Хитлер не вирее.

Но краткотрайният и двусмислен разцвет на Вамайрската република приключва през 1929 г. със сгромолясването на Уолстрийт. И едва когато евтиният американски кредит е безвъзвратно в миналото, Хитлер и партията му получават нов шанс да се измъкнат от "периферията". През 1928 г. нацистите са получили едва два процента и нещо от гласовете на избирателите. През 1929, обаче, с нарастването на напрежението в страната, Хитлер става вече достатъчно популярен, за да бъде поканен за партньор на Алфред Хугенберг и за пръв път да получи достъп до наистина големия финансов бизнес, отървавайки се от вечната липса на пари. Докато икономическите фактори не работят в полза на радикализацията на обществото, митичните заговори на САЩ и Англия не са успели да изведат нацистите до значимо място в политическия живот;обратно - депресията и липсата на финансова подкрепа от същите тези САЩ и Англия, го правят далеч по-успешно.

[Imperial]

В темата сме сега, няма проблеми. Аз обаче да питам за Опел - няма военно производство къде? Защото през войната произведените камиони са използвани за военни нужди (доста масово), а май имаше данни и за полуверижна машина.

Opel Maultier

може и други да има, но в момента това се сещам.