Битката при езерото Хасан
Битката при езерото Хасан или още известна като инцидента от Чанфуен представлява опит от страна на японската армия в Манчукуо (марионетна държава, сателит на Япония ) да превземе територии, принадлежащи на Съветския съюз. Това става заради убеждението че съветските погранични власти са променили маркировките по общата граница, санкционирани от договора от Пекин, сключен между императорска Русия и Китай ( династия Кин ) .
Обстановка
Напрежението между СССР и императорска Япония се повишава около 1937 г., когато инцидентът на моста Марко Поло води до избухването на втората Китайско-японска война. Общата граница на СССР с Манчукуо е сцена на няколко гранични инцидента, провокирани и започнати от японските сили, пребиваващи в Манджурия . Друга причина за тях се оказва и постоянното недоверие на двете страни, борещи се за влияние в разединен Китай .
Бойни действия
Конфликтът избухва на 15 юли 1928 г., когато японският аташе в Москва поставя искане да бъдат изтеглени съветските погранични власти от възвишенията Безименая и Заозерна намиращи се на запад от езерото Хасан, недалеч от Владивосток. Искането бива отхвърлено от съветските власти.
Първата японска атака на 29 юли бива отблъсната успешно, но на 31 юли съветските войски се налага да отстъпят. 19- та японска дивизия заедно с някои подкрепления от Манчукуо се натъкват на 39 – ти стрелкови корпус под командването на ген. Щерн ( корпусът включва 32-ра, 29-та и 40-та стрелкови дивизии, както и 2-ра механизирана бригада) . Един от японските командващи по време на битката бил полковник Котоку Сато, командир на 75-ти пехотен полк. Неговите сили изтласкали съветските войски от хълма по време на нощен пробив, който по късно се превръща в образец за нападение над укрепени позиции.
Известно е още че в атаката от японска страна са участвали леки и среднотежки танкове, които биват засечени от руските танкови и артилерийски контраатаки. През 1933 г. японците проектират и построяват „Ринджи Соко Решша” ( специален брониран влак). Той пренасял хиляди японски войници от и извън бойното поле, показвайки на западните сили че Япония е наясно и може да използва западните методи за транспорт на пехота на дълги разстояния.
Под командването на отговорния за далекоизточния фронт, маршал Васили Блюхер съветските сили отблъскват японските войски извън съветска територия след няколко стълкновения от 2 до 9 август. На 10 август японският министър председател, който бил в САЩ помолил за мир и военните действия биват прекратени на 11 август.
Резултат
Японските военни си вземат поука от случилото се, но в последствие отново се сблъскват със съветските войски по време на по-мащабната битка при Халхин-Гол, част от Съветско-японската погранична война от 1939 г.
Отговорен за съветските жертви и загуби става маршал Васили Блюхер, който по-късно е арестуван и екзекутиран по обвинения че е предател и шпионин за японците.
Битката при езерото Хасан или още известна като инцидента от Чанфуен представлява опит от страна на японската армия в Манчукуо (марионетна държава, сателит на Япония ) да превземе територии, принадлежащи на Съветския съюз. Това става заради убеждението че съветските погранични власти са променили маркировките по общата граница, санкционирани от договора от Пекин, сключен между императорска Русия и Китай ( династия Кин ) .
Обстановка
Напрежението между СССР и императорска Япония се повишава около 1937 г., когато инцидентът на моста Марко Поло води до избухването на втората Китайско-японска война. Общата граница на СССР с Манчукуо е сцена на няколко гранични инцидента, провокирани и започнати от японските сили, пребиваващи в Манджурия . Друга причина за тях се оказва и постоянното недоверие на двете страни, борещи се за влияние в разединен Китай .
Бойни действия
Конфликтът избухва на 15 юли 1928 г., когато японският аташе в Москва поставя искане да бъдат изтеглени съветските погранични власти от възвишенията Безименая и Заозерна намиращи се на запад от езерото Хасан, недалеч от Владивосток. Искането бива отхвърлено от съветските власти.
Първата японска атака на 29 юли бива отблъсната успешно, но на 31 юли съветските войски се налага да отстъпят. 19- та японска дивизия заедно с някои подкрепления от Манчукуо се натъкват на 39 – ти стрелкови корпус под командването на ген. Щерн ( корпусът включва 32-ра, 29-та и 40-та стрелкови дивизии, както и 2-ра механизирана бригада) . Един от японските командващи по време на битката бил полковник Котоку Сато, командир на 75-ти пехотен полк. Неговите сили изтласкали съветските войски от хълма по време на нощен пробив, който по късно се превръща в образец за нападение над укрепени позиции.
Известно е още че в атаката от японска страна са участвали леки и среднотежки танкове, които биват засечени от руските танкови и артилерийски контраатаки. През 1933 г. японците проектират и построяват „Ринджи Соко Решша” ( специален брониран влак). Той пренасял хиляди японски войници от и извън бойното поле, показвайки на западните сили че Япония е наясно и може да използва западните методи за транспорт на пехота на дълги разстояния.
Под командването на отговорния за далекоизточния фронт, маршал Васили Блюхер съветските сили отблъскват японските войски извън съветска територия след няколко стълкновения от 2 до 9 август. На 10 август японският министър председател, който бил в САЩ помолил за мир и военните действия биват прекратени на 11 август.
Резултат
Японските военни си вземат поука от случилото се, но в последствие отново се сблъскват със съветските войски по време на по-мащабната битка при Халхин-Гол, част от Съветско-японската погранична война от 1939 г.
Отговорен за съветските жертви и загуби става маршал Васили Блюхер, който по-късно е арестуван и екзекутиран по обвинения че е предател и шпионин за японците.
Comment