Как се прави банка

[SRH]

През 1917 г. на страната на Русия се бият близо 50 000 чехи, организирани в поделение, наречено Чешки легион. С идването на болшевиките на власт и излизането на съветите от ПСВ тоя легион е трябвало да премине във Франция, където да продължи военните си действия срещу германците. За тая цел чехите е трябвало да минат по пътя на Транссибирската железница от Челябинск до Владивосток или близо 9 300 км, понеже пътят на запад е отразян. И така, храбрите швейковци, се натоварили на 259 влакови композиции и потеглили в благи приказки и добро настроение.

За лош късмет още на гарата в Челябинск някакъв унгарец бил хвърлил нещо по една от композициите, чехите се разстроли и го утрепали. Тоя факт накарал лицето Троцки да заповяда легионът да бъде разоръжен. Чехите обаче представлявали значителна военна сила, която лесно не се подавала на заповеди. Даже станало неприятно за болшевиките - разгневените чехи на практика превзели цялата територия около железницата - Омск, Челябинск, Чита. В тия си действия чехите естествено влезли във взаимодействие с разни бели главатари като Пепеляев, сдружили се също и с полска стрелкова дивизия, действаща около Омск. Чехите се явявали също и най-сериозния съюзник на Колчак.

През юли 1918 г. паднал в чешки ръце и Екатерининбург. Вече се очертала за сефте сериозна заплаха за самата Москва. Но тук чехите рязко намалили темпото, казват, защото в родната Чехия се ковяла независимостта, а това деморализирало юнаците. През 1919 г. Колчак превзел Уфа и Глазов и се виждал плана за обединение на силите с генерал Динекен.

А чехите искали вече вкъщи. Тая разправия определено вече не им била нужна, но нямало много възможности. В крайна сметка те си купуват безпрепятственото стигане до Владивосток. По време на съвместните си действия с Колчак при Казан на 22 юли 1918 г. чехите пленяват 10 вагона със златни кюлчета, иначе принадлежащи на руския император. След мъчителни преговори чехите се съгласяват да заделят по-голямата част от имането за болшевиките срещу безнаказано стигане до Владивосток. И като допълнителен стимул за болшевиките, чехите предават и Колчак заедно с най-приближените му хора. И така до пристанището с легиона стигат 67 730 души, които ги натоварил на около 42 кораба и потеглили.

С връщането си в Чехия, която междувременно обявила независимост, легионерите получили стабилни помощи от държавата. Някои от тях се изявявали като военни, един взел че станал министър-председател (едноокия Ян Сурови), други останали да се подвизават в Китай и Япония. А трети направили Легиобанка

P.S. Жалко за Хашек...

[zmaj]

Интересна и поучителна история През 1947-48 година колко ли от останалите живи ветерани са се псували за извършеното /или недовършеното/ на младини ...

[mitaca]

Интересна и поучителна история През 1947-48 година колко ли от останалите живи ветерани са се псували за извършеното /или недовършеното/ на младини ...

За 48-ма не знам. Но през 68-ма всички чехи са псували (аз съм бил там кат 3 годишно хлапе тогаз, не, не помня от толкоз малък, а по-късно като се върнах, а и баща ми като ми е разправял (щели са да го бият, като българин - една от силите окупирали Чехословакия)).

[HELLCAT]

Сградата на Легиобанката се намира в Praha 1 - Nové Město, Na Poříčí 24. Построена през 1921г., в т. н. стил "рондокубизъм" - архитект Йозеф Гочар, скулптори Ян Щурс, Отто Гутфройнд, витраж - Франтишек Кисела.

[SRH]

Ми, голям зор са видели тия легионери след 45-та. Брояли са ги като белочехи и значи е следвало преследване. Последният легионер е умрял 2001 г. По това време чешкото и словашкото правителства започват да издирват гробовете на белочехите из Сибир, а през 2005 г. им вдигат паметници във Владивосток и Красноярск. Ето го във Владивосток:




А ето го и Легионерския мост в Прага.

[Юлиан Август]

През 1947-48 година колко ли от останалите живи ветерани са се псували за извършеното /или недовършеното/ на младини

И за какво да се псуват- да не би да са имали чак пък такава тежест в събитията, че да променят нещо ? Може би да спестят/причинят на ЧА някоя и друга седмица гонитба из степите на бягащия Колчак...

[zmaj]

Даже станало неприятно за болшевиките - разгневените чехи на практика превзели цялата територия около железницата - Омск, Челябинск, Чита. В тия си действия чехите естествено влезли във взаимодействие с разни бели главатари като Пепеляев, сдружили се също и с полска стрелкова дивизия, действаща около Омск. Чехите се явявали също и най-сериозния съюзник на Колчак.

През юли 1918 г. паднал в чешки ръце и Екатерининбург. Вече се очертала за сефте сериозна заплаха за самата Москва. Но тук чехите рязко намалили темпото, казват, защото в родната Чехия се ковяла независимостта, а това деморализирало юнаците. През 1919 г. Колчак превзел Уфа и Глазов и се виждал плана за обединение на силите с генерал Динекен.

А чехите искали вече вкъщи. Тая разправия определено вече не им била нужна, но нямало много възможности. В крайна сметка те си купуват безпрепятственото стигане до Владивосток. По време на съвместните си действия с Колчак при Казан на 22 юли 1918 г. чехите пленяват 10 вагона със златни кюлчета, иначе принадлежащи на руския император. След мъчителни преговори чехите се съгласяват да заделят по-голямата част от имането за болшевиките срещу безнаказано стигане до Владивосток. И като допълнителен стимул за болшевиките, чехите предават и Колчак заедно с най-приближените му хора. И така до пристанището с легиона стигат 67 730 души, които ги натоварил на около 42 кораба и потеглили.

P.S. Жалко за Хашек...

А, бе, те и белополяците ги вземаха първо за мезе, ама при Варшава им извъртяха номер, та чудо

Доста бъркотия са предизвикали чехите по пътя си към Владивосток. Червената армия през 1918-та и първата половина на 19-та е "разпасана команда".

Друг е въпросът откъде толкова глобално мислене, че да се жертваш и да се набиваш сам между шамарите в една чужда и враждебна страна. Писнало им е да си играят на войници и са решили да се приберат вкъщи.

Далеч съм от мисълта да твърдя, че чешкият корпус би решил изхода на Гражданската война, но общата незаинтересованост /всички са умрени от Световната война , дори интервентите действат вяло/ , помага на червените да се справят с "кризисните" моменти на фронта и да победят в крайна сметка.

[gollum]

Недей така, Юлиане, чешкият корпус е много сериозна сила по това време. За да се увериш провери каква е числеността на сражаващите се. Такова количество мотивирани и организирани люде (а мотавицията и още повече, организацията, са "куцали" често и сред болшевишките, и сред "белите" дивизии, да не говорим за всички останали банди и бандички), при това с военен опит и въоръжение, има голямо значение и това е осъзнавано. Чак "да решат" нещо - едва ли, но да наклонят везните в някоя посока може и да са били достатъчни. Особено при специфичната им позиция спрямо железницата.

[HELLCAT]

Апропо, според някои източници, част от офицерския състав на Сърбо- хърватската дивизия, която се сражава на Добруджанския фронт срещу българсата 3 - та армия, е рекрутиран от чехи - офицери от австро-унгарската армия, преминали на страната на Русия.

[SRH]

Взех си "Рапортът на детектива Яндак" от Ярослав Хашек. Според издателят повечето разкази и фейлетони се публикуват за пръв път на български. Така като чета - има защо Във всички случаи книгата много си струва и заради типичния Хашеков почерк, пък и защото има доста негови свидетелства за драмите около чешкия легион.

Направи ми впечатление това негово писмо от фронта и затова го давам тук:

V
На фронта, 15 август 1917 година

В някои руски издания прочетох съобщение за това, че едва след войната тепърва ще бъдат оценени по достойнство всички заслуги на чешката бригада за действията, които е извършила със своите полкове в дните на руското отстъпление в Източна Галиция.

Ще се опитаме да опишем накратко как в тези времена на пълен хаос чешките войници допринесоха за уравновесяването и задържането на фронта и как, без никакво преувеличение, спасиха прилежащите руски губернии и разбиха на пух и прах набързо съставения план „Макензен".

Днес излиза наяве, че първото разколебаване на руския фронт от 5 юли тази година е имало непосредствена връзка с големите демонстрации на болшевиките в Петроград, които издигнаха лозунги и призиви към войниците на фронта да стачкуват и да напуснат окопите. Това беше някакъв саботаж по време на войната, започнал с това, че хиляди привърженици на болшевизма се самонараняваха, като се прострелваха в пръста, и напускаха позициите. Този мъчителен начин на стачкуване се промени на 5 юли в принудителна стачка по целия руски фронт в Галиция. Полковете, които трябваше да атакуват, бяха насила задържани от други полкове, които бяха оставени в резерв. Проведена беше безконтролна масова агитация сред новопристигналите батальони и най-накрая се стигна до разработения план за доброволно масово напускане на позициите.

И досега не е напълно изяснено кой полк предаде онзи батальон на революционните войски, които разбиха така славно австрийците и немците в Източна Галиция на 18 и 19 юли - а там беше ключът към Лвов. Днес по тези места, където геройски се сражаваха хората, разбиращи какво означава да разбиеш милитаристична Германия и Австрия, прусакът си пее „Wacht am Rhein", а австриецът- „Osterrich, du edles Haus"'. И няма съмнение, че гробовете на нашите момчета в Цецова, на онези, които загинаха в славните дни на нашата победа при Зборов и Красна Липа, днес се проверяват от австрийския фелдфебел от военната комисия, който записва в официалните си документи надписите на гробовете на нашите национални герои.

Когато си спомняме за това, не изпитваме и капка сантименталност. Изпитваме гняв, страшен гняв за онова, което изгубихме по вина на предателите, подкупени със злато.

А на 5 юли австрийците и немците дойдоха да опозорят гробовете на нашите герои в Цецова.

Днес, като мисля за това, не мога да намеря точна дума за понятието, което руските издания нарекоха отстъпление. Дали това беше отстъпление? Или бягство? Нито едното, нито другото. То приличаше на действията на човек, който напуска някакво важно място, оставяйки в сламата да гори свещ, и спокойно се прибира вкъщи. Англичаните наричат това moral insanity.

Ще се намери някъде някой психолог, който ще обясни всичко, което е ставало в душите на онези войници от гвардейските полкове, които си напускаха окопите, които захвърляха пушките си в нивите и отиваха да разграбват складовете в тила за дрехи, захар и махорка, които изхвърляха от мешките си патроните, за да имат място за консерви от оплячкосаните складове в Езерна, Тарнопол и другаде, които зарязаха неохранявани окопите и до един най-спокойно напуснаха доброволно позициите, без да ги е грижа, че на някои участъци от фронта остават техните другари, които след тяхното доброволно напускане ще бъдат обградени от талази от немци и австрийци, а те ще стоят там като самотни островчета, съпротивяващи се на огромното надмощие на врага, напуснати от всички, без надежда за подкрепа. Тези островчета бяха полковете на нашата Първа чешка стрелкова бригада. Те стояха там като бент и отблъскваха атаките на немците. Разчитаха само на себе си. В дните от 5 до 15 юли бяха единствените, които задържаха настъплението на немците. От Осташов-ци при Борка Велка, от Шлахтинци при Грабовка и Текловка чешките щикове възпираха разгръщането на вече споменатия набързо съставен план на немците, които искаха да се възползват от ситуацията и бързо да прехвърлят фронта към пограничните руски губернии, като в същото време заобиколят армията, която беше разположена между Станиславов и Карпатите. Немците искаха да предизвикат паника на Тарнополския фронт.

„За щастие чехите бяха там" - прочетох в едно издание. Колко подвеждащо е във вихъра на войната да разчиташ на щастливата случайност, но още по-подвеждащо за нас беше да разчитаме на това, че на предните фронтови позиции все още има руски части, както стана при Осташовци на 5 юли, първия ден на така нареченото отстъпление, когато някои роти на Първи полк бяха изпратени за „подкрепление" заедно с цялото картечно отделение.

Стигнахме рано сутринта до позициите, слънцето вече започваше да изгрява и тогава стана ясно, че в окопите на предната линия няма нито един „землячок". И до днес не мога да си обясня къде бяха изчезнали всички, явно бяха включени в бройката от 42 000 пленници, за които писаха немските вестници.

Та окопите бяха празни, а след половин час немската артилерия започна да стреля далече зад нас. Нищо не можеше да се направи. Няколко роти от Първи полк заедно с картечарите отстъпиха към село Богдановка, но и там вече стреляха по нас немските картечници. От предните позиции назад до Богдановка има пет версти. През цялото това време не видяхме нито един войник освен няколко „землячоци", които спяха в нивите и чакаха немците да ги приберат. А тук трябваше да имат цели две дивизии! Типична картинка. Така започна денят 5 юли. Ако в този участък защитниците на предната линия се бяха предали доброволно в плен, то на други участъци цяла нощ цели тълпи войници напускаха позициите, захвърляйки пушките си, непозволяващи на нищо да ги спре и отговарящи по един и същ начин, че се прибират вкъщи, че всичко това им е „надоело". При тези обстоятелства на следващия ден положението беше такова, че можеше да се изрази накратко с думите: „Нашата бригада трябваше да пробие". Така се появиха първите тревожни известия, когато чешките сърца се разтрепериха за участта на нашите момчета, за участта на ядрото на нашата армия. И в това нямаше нищо странно. Немците вече атакуваха в района Збараже, а нашите още се държаха при Езерна. Немците обстрелваха Тарнопол, а нашите ги отблъскваха при Шлахтинци. Тарнопол гори, а нашите се бият при Грабовци.

Това са имена, които ще бъдат записани със златни букви в историята на чешката армия, особено в историята на Първи полк, който в тези участъци се беше изправил срещу най-силните немски отделения на Втора армия.

А имената на общините в тарнополския участък ще бъдат записани завинаги с черни букви в историята на онези немски полкове, които срещнаха отпора на щиковете на Първа чешка бригада.

Само Първи полк разби няколко гвардейски полка, които дойдоха от френския фронт.

Планът „Макензен" със светкавичния удар, предизвикването на паника, заобикалянето на карпатската армия и мощното разгръщане напред се разби на пух и прах от нашите щикове. Всеки, който видя нашите контраатаки, съжаляваше, че не сме поне армейски корпус. Тогава немците щяха да побягнат на поразия.

При Грабовка, както разказваха пленените немци, четири атакуващи батальона не направили и крачка напред, защото някой извикал: „Die rotweissen kommen!" (“Червено-белите идват!” Това са цветовете, носени от чешките войници – бел. прев.)

И ето че руските вестници пишат: „За щастие чехите бяха там!" Малко егоистична оценка на нашия непримирим юмрук.

Днес е трудно да се реши на кои места по отстъпващия фронт неотстъпчивостта на нашата Първа бригада достигна върха си, тъй като всички полкове по цялото протежение на големия немски пробив до последния момент задържаха и задържаха огромния натиск на огромното числено надмощие на австрийската и немската армия с такова хладнокръвие, че не само обозът на руските части успя да се спаси, но и, което е по-важно, на артилерията беше дадена възможност да отстъпи навреме, така че на местата, където бяха нашите, не беше загубено нито едно оръдие. Като защитаваше възвишенията край Осташовци, Първи полк даде възможност да бъдат взривени също големите складове на интендантството в Езерна, така че в ръцете на немците там не попадна много плячка, и освен това прикриваше успешно отстъплението на обоза на целия армейски корпус, а Втори и Трети полк не позволиха на дивизиите на немско-австрийската войска да създадат паника в разколебания фронт в посока към Збараже.

Днес немците признават, че това е била една „unverhoffe Offensive” (неочаквана офанзива – бел. прев.) Обаче всеки, който видя връзката между прехвърлянето на техни части от френския на тарнополския фронт и стачката на руската армия в този участък, където болшевиките преобладаваха в полковите комитети, и всеки, който проследи как немците и австрийците разгръщаха операциите си в онези отсечки на фронта, остана с убеждението, че тази „unverhoffe Offensive" всъщност е била общо разработен военен план на немско-австрийския генерален щаб с ленинците. Това, че участието ни на този продаден и предаден участък на фронта не завърши трагично за нашата бригада, се дължи единствено на стратегическите способности на командира на бригадата, на офицерите, командващи полковете, и на всички чешки войници. Е тези сурови дни всички разбираха каква отговорност лежи върху стоманената ограда на нашите щикове и какво огромно морално значение има това за цялата руска армия, когато на „землячоците” се докаже, че немската лавина може да бъде удържана.

Така ние дадохме възможност на големи множества измамени хора, които бяха захвърлили пушките, да започнат да излизат от своята психоза и да се върнат в нормалното си положение, да се спрат и да видят, че там, отпред, стои още някой, който ще възпре нашествието на немците на руска земя.

Говорихме с един човек от тези дезорганизирани маси. Казахме му: „Виждаш ли, ние отидохме да се бием за вашите „землю и волю", а вие си тръгнахте и ни оставихте под напора на тази лавина от немско-австрийски войски, където върху всеки наш полк се нахвърляха по две дивизии".

Той имаше добряшки сини очи, в които се появиха сълзи. „Мы не подумали - каза той и се изчерви като малко дете, което си хванал да върши нещо забранено, - на нас ни казаха, че като си тръгнем от Галиция, ще сключат мир и ние ще можем да се върнем при жените си".

От 5 до 15 юли продължи великолепната борба на нашата бригада с неколкократно по-силния неприятел. Трябваше да защитаваме цяла редица бродове през многобройните галицийски реки и през тези десет дни и нощи да бъдем постоянно на стража, безброй пъти на ден да отблъскваме атаки и пред тази вражеска стихия да разчитаме единствено на себе си. Нямаше кой да ни смени, защото ние прикривахме отстъплението.

Нашите роти отговаряха на всяка атака на немците с редица контраатаки, връщаха се отново славните дни на победата при Зборов, немците бягаха и отново дойде заповед да отстъпим, защото от двете ни страни се отстъпваше без бой с такова лекомислие, на каквото бяха способни толкова гвардейски полкове... Изпълнихме дълга си. Не само че устояхме, но и объркахме из основи плана на гражданина Макензен.

* * *

Днес преосмисляме на спокойствие миналите дни. Щабът на полка е разположен в малък замък, наоколо вековен парк, на места неподдържан и изоставен точно както привилегиите на шляхтата. Удивително стечение на обстоятелствата. Щабът на полка на най-демократичната армия настанен в седалището на аристокрацията... И в тези времена на привидно спокойствие ние, образно казано, точим мечовете си за бъдещи сражения. Всеки чех, когото войната е довела в Русия, е мобилизиран. Водачът на народа професор Масарик си тръгна явно доволен от нас. Видя ядрото на чешката армия, която днес расте като лавина, за да отмъсти в скоро време на немците и австрийците за всичко онова, което изтърпя чешкият народ.

И когато професор Масарик си е тръгвал от тук, сигурно е отнесъл със себе си мисълта, че е видял армията на Непримиримите.

[Хана]

Взех си "Рапортът на детектива Яндак" от Ярослав Хашек. Според издателят повечето разкази и фейлетони се публикуват за пръв път на български. Така като чета - има защо Във всички случаи книгата много си струва и заради типичния Хашеков почерк, пък и защото има доста негови свидетелства за драмите около чешкия легион.

Направи ми впечатление това негово писмо от фронта и затова го давам тук:

А в тази книга ли са фейлетоните от периода, когато е бил в България?

[SRH]

А в тази книга ли са фейлетоните от периода, когато е бил в България?

Не, но има едно стихотворение, в което те споменава за повдигане на духа на Първи полк