владо черноземски

[танкиста от Харков]

:sm186: Всъщност, всички участници във дебата стигнахме до въпрос, който вълнува дълги години изследователите на явлението тероризъм и който, като че ли не е намерил още своя точен отговор! - Каква е същноста на тероризма като явление, оправдани ли са действията на терористите и осъществяват ли се при успешни операции, целите на терористите?!?

Съществен въпрос е, дали се прави разлика между терористична организация и национално-освободително движение?!? Така на базата на заети крайни позиции, нашите национални герои заемат скромно място в редицата на световните терористи!
:rock: При такава позиция Левски, Ботев, Бенковски и мн. др. могат да се наредят до атетаторите от Св. Неделя"! :rock:
Явно тероризмът при определени обстоятелства и насложили се исторически събития има своите обяснения и намира своите корени. Намира и социалната среда, от която да се генерират кадри за изпълнението на конкретните операции! :1087:
С интерес ще приема всякакви мнения дори и най-крайните! :fahr39:

[Sir Gray]

Чудех се дали да оставя темата. Пропаганда няма да се допуска, това е ясно. Спор кой е герой и кой не е малко безсмислен, както знаем. Така че все причини да заключим темата.
Но същевременно личността и събитията са исторически факти, за добро или лошо значими в някаква степен. Така че информация за тях и някакво обсъждане не са съвсем излишни.
Затова реших засега да я оставим, но с предупреждението към всички участници да се въздържат от излияния на лични пристрастия Ако ще се дискутира, нека е неангажиращо и обективно, доколкото е възможно.
А ако се окаже невъзможно - ми ще поправим грешката със заключването

[gollum]

Ъъъ, за тероризма има цяла и доста дълга тема - дали има смисъл и тук да се обсъждат подобин неща?

[von Danitz]

от тази тема няма смисъл, както и от живота на посочения терорист

уупс, сега момент! Много внимателно с това твърдение. Май са необходими някои пояснения. Не че аз съм експерт, но помня времената когато комунистите се изхр... на улицата като чуеха имената на Иван Михайлов, Мелпомена Кърничева, Мара Бунева, Борис Сарафов, Иван Гарванов и Тодор Александров. Тогава имащите власт се отнасяха с особено уважение единствено към Янаки Сандански, един истински вече убиец, започнал според вечно изкривената им представа "партизанското движение", когото те наричаха "първият партизанин". Харесваха, ако го бяха чували и Тодор Паница, също безпринципен трепач, или може би не се изразих правилно, наемен убиец. Но за членовете една партия в това има смисъл, нали?

Но това по отношението на членовете на БКП към македонските дейци. По отношение на въпросните партийни членове към съседна Югославия, споменатите изпадаха в нещо близо до сексуален възторг. Не знам защо, това си беше от лични виждания, официалната линия не беше такава. Това после се прояви и във войните, в които спомената "трайна" държава, основана на принципите на "законността, справедливостта и братството между народите" загина. Там убийци нямаше... и живота и на Югославия, и живота на арканоидите беше смислен?!

Трето, крал Александър, извесетен от стихотворението на дядо Вазов "Па ща си ти?". Това е един мирен човек, водил смислен живот. Преврат, убийства, войни, това за него е непознато.

И накрая, не много любимия и у нас вече македонски въпрос. Може ли един цитат: През 1924 италианският в-к “Амброзиано” пише:

“Македонският въпрос, пренебрегнат и забравен от различни дипломатически канцеларии, игнориран от множество конгреси и конференции е все още жив и дори по-страшен в неговата правдива простота... Европа има една неплатена сметка на македонските чети на свободата и смелостта.”

А Франция създава Югославия. Също имат хората от Вардарско, о пардон, тогава Вардарска бановина, две -три приказки с френската дипломация, особено след Добро поле и влизането на сръбските войски нагоре по Вардар и прекрасния смислен Ньой. Отиди и живей в Македония през 20-те и 30-те години, да видиш колко е мирно и спокойно, и къв смисъл има изобщо. Че рева на майките се е чувал до Кюстендил. А през туй време Георги Димитров измислял като как да станем на няколко нации. И го подгонили македонците. Ми ше го подгонят, и щеше да види той лайпцигски лъв ако го беше гепил Владо Черноземски с безмисления живот.

http://promacedonia.com/ms/ms_index.html

А сега, ако имало контакти с нацистите, а то по-скоро с фашистите от Рим са били тези контакти, то си и пролича по това, че Италия поне си плаща сметките и Ванче имаше къде да отиде дори при променен режим, то не се сърдете на хора, които са постъпвали както Чърчил, един признат демократ:"Ако Хитлер нападне Тартара, аз ще се съюзя с дявола!"

[resavsky]

Между другото другия месец се навършват 100 години от убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов.Сарафов и Гарванов /както и техните убийци Паница и Сандански/ заслужават отделна и много сериозна тема.

[SRH]

Да, предполагам Сър Грей има предвид точно вероятността да почнем да политизираме. И това е много нормално, понеже в голямата си част съвременната политика на България е породена от събитията в първата половина на ХХ век. Обаче областта Македония е само част от общата картина.

Ключът е около водените еднолично от Фердинанд със Сърбия и Гърция преговори за Македония. В тях той признава (за пръв път) за основателни претенциите на съюзниците ни за областта. Като резултат сръбските войски се настаняват в западна Македония, а гърците заемат позиции в Беломорска Тракия и южна Македония. Да, Сърбия и Гърция водят преговори за областта още от 1909 г., но нашата сила не е била продадена по -най-добър начин. А компенсация за тези отстъпки щели да бъдат новите земи от Турция. Но след бляскавите успехи на армията ни започват и трудностите. Примирието с Турция се протака от съюзниците ни, което още повече изчерпва бойния ни ресурс. Но Фердинанд е самоуверен - започва Междусъюзническата война. След катастрофата политиците обвиняват военните за недостатъчно изчерпателни доклади за боеспособност и обратното - военните обвиняват политиците в недалновидност.

Резултатът е ясен - икономически и духовен срив. На тая основа появата на комунистите е съвсем лесно обяснима, неофициалната власт на ВМРО в Македония, репресиите на всеки срещу всеки. Това в крайна сметка докарва нещата дотам, че и днес да имаме силни нагласи за факторите в живота на страната тогава, тъй като е минало твърде малко време от тия събития. Това е някаква латентна гражданска война, противопоставяне, което вече е шлифовано.

[von Danitz]

Наричат го "фрактура в обществото", испанците са се напатили от това. Но при нас двете части на счупената кост гледат в две посоки и не щат да срастнат. Това са две истории, два нацианални пантеона, два морални кодекса. Всичко трябва да е прави да не се допуска, а веднъж допуснато, трябва да се лекува с десетилетия.

[fingolfin]

Малко ще се отклоня от досега разискваните въпроси и ще обърна малко внимание на "клипа"(ако мога така да го нарека).
Вижда се че единият кавалерист(някой си полковник беше, забравих му името) удря Черноземски и по нататък като че ли тълпата се втурва и го линчува. Обаче към 1.19 мин се вижда как мъж с револвер в ръка се отдалечава Кой е той ?

[танкиста от Харков]

Вероятно е полицай?!? :fahr39:

[Николай]

Ключът е около водените еднолично от Фердинанд със Сърбия и Гърция преговори за Македония. В тях той признава (за пръв път) за основателни претенциите на съюзниците ни за областта. Като резултат сръбските войски се настаняват в западна Македония, а гърците заемат позиции в Беломорска Тракия и южна Македония. Но Фердинанд е самоуверен - започва Междусъюзническата война. След катастрофата политиците обвиняват военните за недостатъчно изчерпателни доклади за боеспособност и обратното - военните обвиняват политиците в недалновидност.

Преговорите са водени изцяло от тогавашното българско правителство на Гешов-Данев. И Междусъюзническата война я започва не Фердинанд, а българското Главно командване в лицето на генерал Савов, с негласното одобрение на министър-председателя Стоян Данев. Фердинанд като главнокомандващ, разбира се, си носи своята част от вината.
За преговорите виж "Балканския съюз" на Гешов и "Балканските войни" на Андрея Тошев. За 16 юни - официалното издание на ГЩ на БА от 1941 г.- "Войната между България и другите балкански държави". А особено материалите на Парламентарната анкетна комисия - в частност т. ²² и приложенията към него - изд. през 1918 г.

[SRH]

Да, все прехвърляне на отговорности. Това е доста интересно и подробно описва нещата до Междусъюзническата война. Фердинанд е всичко друго, но не и жертвен агнец на проруския Иван Ев. Гешов. Всъщност той е поставен, заради арбитъра на евентуалните спорове...