Каква е причината за грохването на Ваймар?

[Гост]

Надявам се да не е дебатирано и дъвкано досега.
Интересно ми е да отворим една дискусия по тоя въпрос,тъй като определено ще е интересна.Най-вече от историческа и от политоложка-гледна точка.
По въпроса има доста писания, доста противоречиви мнения.В основни линии очевидно причината за този колапс на политическата система и за отнасянето и от вихрушката на хитлеризма е комплексна и не може да се каже че причината е само една или само няколко,и вероятно иде реч за съвкупност от фактори,които по лошо стечение на обстоятелствата са се случили на неправилното място в неправилното време.
На първо място се спрягат икономическите проблеми.
Добре-на все пак да хвърлим един бърз поглед върху икономическто състояние на страната през целия "бел-епок".Първо-има 2 изразени вълни на инфлация и хипер-криза-соц-революциите и краха от войната-те оказват своето влияние в основни линии до 1923.И 1929-1930-Световната икономическа криза.
Но факта си е факт-периода в който НСДАП идва на власт вече тези неща са били на път да се тушират,страната е била тръгнала към измъкване от икономическото блато.От друга страна-точно в тия най-тежките периоди с най-яката инфлация и безработица социалдемакратите бият НСДАП с десетократни резултати.
Версай-ами ако Версай е бил причината,то съответно все си мисля че НСДАП би спечелила доста по-рано.В крайна сметка тогава вече са минали близо 15 години от договора,направени са икономически компромиси от страна на победителите,макар и малки.
Или казано с думи прости-примката около шията,наречена "Версай" е взела малко по малко да се отхлабва.
Слабите места в конституцията-чл.48 и мощните права на райхс-президента,ами такива ги има във всяка конституция.Един добър кандидат-диктатор винаги ще си намери слаби места и вратички,а още повече че личност,като Хитлер,при подкрепата,която е имал,паравоенните формирования зад гърба му е можел спокойно да установи доктатурата си и по по-груб начин след като веднъж е избран.
Наследяването на Райхс-президента от канцлера също не е довод при положение ,че 1934 диктатурата според мене вече е напълно изградена с тихото съгласие или против волята на Хинденбург-няма значение.
Ролята на отделните личности също ми се вижда някакси преувеличена-
от една страна-Папен и Лудвиг Каас определено подпомагат издигането на Хитлер до поста,а втория и началната стабилизация на режима,но според мене-ролята им е по-скоро слаба вспомагателна,но не и някаква основна предпоставка.
Едрите индустриалци-също е спорно-е да наистина подкрепят,но републиката си е определено нестабилна,още преди да започнат да подкрепят партията и Хитлер.
Замислям се и над други причини,които вече ми се виждат доста по-значителни.Най-вече народопсихологията на немците,все още съществуващите спомени,макар и бледи от режима преди Ваймар и бленуването по "твърдата ръка",неразбирането на демокрацията като политическа система и свързаната с нея ценностна система.
И не на последно място-отчаянието и страха от болшевизма.
От друга страна пък не може да не направи впечатление на всеки който е гледал "Триумфа на волята",че все пак филма е сниман 6 месеца след идването на НСДАП на власт,а за тоя кратък срок е изградена и изкристализирала една идеално стройна и стегната диктатура.
Нещо за което болшевиките не могат да мечтааят и 5 години след докопването им до властта.Като гледа човек филма,има едно странно усещане,че просто тази диктатура си е паднала на мястото,си е влязла като в калъп във едно място от историята предназначено точно за нея и я е чакало,си е била нещо неизбежно и едва ли не доста сериозна част от обществото я е чакало тая диктатура с отворени обятия.
Просто не ми се вижда възможно изграждането на такава стройна диктатура в рамките на 6 месеца,без някаква сериозна подкрепа от обществените настроения.
Малии,колко много съм изписал....

[albireo]

По форумни стандарти не е чак толкова много писането . Усещам накъде биете - към въпроса за немската политическа култура, или по-скоро вашата интерпретация засяга нещата малко по-отдълбоко. Че едва ли не немската култура сама по себе си, немският светоглед, сякаш телеологично водят до нацизма, който е предопределен. Има един философ Лукач, който общо взето твърди подобно нещо.
Разбира се не си и помислям да твърдя, че подобно явление е обяснимо без някаква сериозна обществена подкрепа, както сте писал, но смятам, че нещата които пишете в последния абзац са малко крайни.
Трябва по-сериозно да се вгледаме във фактори като Версай, като икономическата ситуация, като политическата култура ако щеш и на Прусия от 19в., към формите на политическо действие в Кайзеровия райх и да разгледаме Ваймарска Германия в контекста на тогавашните за Европа културни умонастроения за да можем да дадем някакви смислени отговори.

[Гост]

Не, не бия точно на там,просто са ми интересни разни тези за тъй наречения в политологията "Ваймарски синдром".То,като немска политическа култура-по-скоро имаш в предвид,каквото и аз-"по-скоро липсата на каквато и да било политическа култура у немците" или поне във вида във който я разбираме сега съгласно ценностите на съвременната демокрация.Бия и към едни други тези,които се тиражират,че поначало едно общество,което няма демократична култура и традиции и страда от ударите на сериозна икономическа криза влиза във подобни диктатури и изродени форми на национализма и то не в момента на кризата,а след първоначалното окопитване и стъпване на крака след кризата.
Че причните в основни линии са свързани със народопсихологията на дадената нация,отчаянието и бавните темпове на икономическото развитие,но не и липсата им.А защо не и към тезите за "Ваймарския синдром",който се развивал във България,но се опитвам се да разглеждам нещата от политоложка и историческа гледна точка,не от политическа,защото политческите дебати не са ми по вкуса-ще се яви патетичен поддръжник на някой партия тука из форума и ще стане кавга.
А и просто се чудя на темповете с които е изградена диктатурата за 6 месеца до една ужасаяваща степен на завършеност-едва ли има друга толкова бързо изкристализирала диктатура.За 2-3месеца са забранени и последните партии,оформило се е вече на 6тия месец типичното срастване на партия и държава.
Същевременно бият на очи доста неща-никаква или крайно мижава съпротива срещу диктатурата,почти никакви протести.Преди да ги забранят в последните избори 30% е електоралната мощ на комунистите-един доста немалък процент.И същевременно тия хора не излизат на никакъв по-сериозен протест,една църква не натъпкват с експлозиви дето се вика,като нашите тука.
При реални 30% електорат по-скоро Германия би изпаднала в гражданска война при опита на Хитлер за налагане на диктатура,а всичко това не се случва-дори напротив-диктатурата масово е посрещната,къде топло,къде като даденост,къде без емиции,но не и на нож.
Ей такива неща са ми чудни.

[gollum]

Първо, добре дошъл на форума, Божилов .

Темата, съгласен съм, е колкото интересна, толкова и сложна, а това, от своя страна, поставя твърде сериозни изисквания към познанията и възможностите на участниците в нея. Аз се съмнявам, че отговарям на второто и знам, че не притежавам достатъчно от първото в този конкретен случай, затова ще огранича ролята си до заинтересован наблюдател и надявам се, коментатор (когато споменатите недостатъци ми позволят това). За сега ще се огранича до една критическа бележка в духа на изказването на Албирео.
Божилов, струва ми се, че някак твърде прибързано изредихте и почти отхвърлихте цял комплекс от икономически, социални и идеологически кандидатки за съпричинители на споменатото историческо явление само въз основа на липсата на явна синхронност с явлението. Критиката ми е породена от това донякъде опростено хронологично търсене, което, струва ми се, не отговаря на сложността на проявите на подобни явления във времето. Можем да разглеждаме дадено общество, неговата държавност и културния му "отпечатък" (клонящ към, да ми прости Албирео, добре познатите ИО ) като много сложни динамични системи с огромна вътрешна инерция, което подказва не само, че кумулативното съчетание на няколко независими или относително несвързани един с друг процеси може да причини внезапна промяна в състоянието (нещо, което отбелязахте и вие, Божилов), но и друго нещо - често е необходимо натрупване, т.е. може да мине достатъчно много време преди влиянието на даден "причинител" да доведе до промяна и това да стане когато наглед той вече е отслабнал и незначителен. Т.е. само по себе си отбелязването, че даден резултат се появява далеч след пика на определено явление не означава непременно липса на връзка.
В този смисъл аз лично си мисля, че една от основните причини за това, което се случва все пак е ПСВ и нейното отражение в мисленето, което кщато нейна дълга сянка се простира далеч след края й. Естествено, в това се съчетават множество явления от преди Голямата война, но за мен тя довежда до една, в известен смисъл "патологична" форма на национализъм (и по-общо на възглед върух държавата и обществото), които се случват далеч не само в Германия, а в почти всички достатъчно развити държави, преживели войната (и заедно с това и създадени след нея, т.е. наследили тези качества).
Конкретните форми на явлението са различни, но имат достатъчно много сходни черти (впрочем, сега се сещам, че това май донякъде го засегнахме в една тема върху фашизма и национал-социализма, не знам дали ще успея да я намеря), за да търсим зараждането им в глобално явление. За тези "локални различия" (често достатъчно големи, впрочем) и развитието им в различна "съдба", образно казано, "отговорност" носят различните местни условия и особености и вероятно едно от тях в случая с Германия е упоменатата "политическа култура" на населението и обществото (впрочем, същото явление, според мен, изиграва голяма роля и в развитието и съдбата на СССР).

[gollum]

Ще си позволя да приведа към темата един интересен, според мен, текст, на който попаднах преди време и който в достатъчна степен е свързан с нея:

По времето на Вилхелм ²² в Германия националистическите традиции вече побеждаваха. Общогерманският съюз и други организации се превърнаха в средство за оказване на влияние не само върху общественото мнение, но и върху самото имперско правителство, така че нито то, нито парламента бяха в състояние да вземат самостоятелно решения. Тези организации и идеите, които те представляваха, пищно разцъфтяха из цяла Германия, особено в промишлено развитата и буржоазна западна част, в по-малка степен в селскостопанските източни юнкерски територии. Те в някаква степен са предшественици на национал-социализма; подобно на него те се бореха за "наддържавни" пълномощия и нямаха понятие от дипломация, компромиси или сътрудничество между народите на различни държави. По своята природа те нямаха нищо общо със Запада.
(...)
За германската катастрофа (ВСВ) има не само политически и военни причини, но и психологически. В резултат на икономическия упадък през следвоенния период (след ПСВ) с характерната за него постоянно нарастваща безработица и заплаха от разпадане на промишлеността хитлеровското движение получи грандиозен импулс. Хитлер обеща на всички коренни подобрения и, получавайки властта, изглеждаше сякаш е изпълнил обещанията си.

Преодоляването на кризата (от 1929-1930 г.) с помощта на икономически мерки обезпечи подходяща почва за растеж на национализма. След поражението във войната (ПСВ) подобна националистическа политика изглежда сама по себе си съмнителна. Това, че не се удаде тя да бъде обуздана тогава (след войната - ПСВ) показва отсъствие на политическа чувствителност и разбиране. Германската национална партия се намираше под контрола на Гутенберг, едър капиталист. Той, сам по себе си, в очите на капиталистическата и да фанатизъм националистическата средна класа олицетворяваше отказът от стария пруски консерватизъм, настроения които Гутенберг бе сплотил чрез своя "Харцбургски фронт". Идеята да се помоген на "малкия" човек и тази помощ да се изпълни с националистически чувства, се оказа извънредно плодотворна, защото по онова време отговаряше на желанията на мнозинството от хората.
Тази идея използав Хитлер във вънтрешнополитческата си борба и склони народа на своя страна. Вярно, че не му се удаде да получи мнозинството от гласове на свободните избори преди да дойде на власт, но можем да предположим, че в крайна сметка той би постигнал и това, използвайки съответната пропаганда, която рекламира неговите реални или мними успехи.

Сливането на националистическите и социалистически принципи бе оригинална, но неподходяща база за философия в нейното тардиционно разбиране като светоглед. За хората, чиито духовен живот не е основан на религия, политическите движения лесно придобиват полурелигиозен характер. Национал-социалистите се стремяха да заменят традиционната религия с псевдофилософия. В предходните десетилетия влиянието на Ницше бе много голямо, макар и неговата философия да изглеждаше твърде неразбираема за обикновения гражданин, който по-скоро би приел галещата самочувствието идея за своята класова изключителност. При това нормалната гордост в социалното й значение се отхвърля и се заменя от митическата тероия за произхода, която е разбираема за всекиго, защото превръща немците в "народ от господари".

За всяка диктатура са характерно отсъствието на вътрешнополитическа борба и укрепване на собствената власт. Спокойствието във вътрешнополитическия живот напълно удовлетворяваше немският гражданин, който по този начин се освобождаваше от каквато и да е отговорност за взетите решения. Настана златното време на политическото единство с конкретни и октровенно поставени цели - или поне така изглеждаше. Отначало най-разумните хора, които разбираха недостатъците на твърдата диктатура бяха склонни да отдадат на нея предпочитанията си в сравнение с парламентарната неразбория, характерна за схоластичната Ваймарската конституция с нейните избори на принципа на пропорционалното представителство. Те говореха за "попаднал в буря кораб, чийто рулеви със здрава ръка е поел руля".

Изглеждаше сякаш успехите на Хитлер свидетелстват в полза на неговите идеи и разбирания. Той действително разреши най-сложния за Европа проблем - ликвидира безработицата. Той построи добри пътища и оживи икономиката, започвайки производство на въоръжения, строителство на казарми и овъзобновявайки наборната военна служба. Никой не разясняваше на населението, че по-голямата част от неговата програма включваше непродуктивен труд, резултатите от който не можеха да увеличат благосъстоянието на страната, защото не можеха да се изнасят на световния пазар. А икономиката на държавата е в състояние да оцелее само когато заменя равностойно или благоприятно износ за внос. Изглеждаше сякаш нараства покупателната способност на държавата, защото тя печаташе пари, които можеха да се изразходват. Това доведе до появата на нова класа от потребители и осигури подем на вътрешния пазар. Но какво щеше да се случи когато всички пътища са завършени и превоъръжаването на армията с ново въоръжение и екипировка завършат? Ако Хитлер от самото начало не е осъзнавал лъжливостта на совята икономическа политика, то с времето той, разбира се, разбра това. Половин година преди началото на войната той се обърна към събралото се в сданието на "Кролл-опера" армейско ръководство и обясни, че народ без пространство, т.е. който няма достатъчни средства за съществуване, трябва да завладява нови земи и пазари, а нито едното, нито другото могат да се получат с мирни средства.

(от глава 8 "Причините за поражението на Германия"
от книгата на Фридо фон Зенгер "Нито страх, нито надежда"
източник
превода (от руския език на превода) съм го направил набързо и е малко свободен, та се извинявам за неточностите в него)

[von Danitz]

Не , тук едва ли има какво да се добави, но това е по-скоро около генезиса на германския националсоциализъм и връзката му с войната.

Въпросът около Ваймар, обаче както аз го разбирам, е мъртво роден ли е този "демократичен режим". Изиграва ли някаква положителна роля в обществен смисъл или напротив закопава "Германския път" към светлото бъдеще?
Играе ли Първата световна война социална роля в германското общество, идват ли на дневен ред нови идеи за германското бъдещe, свързани с нови прослойки.

Германия в началото на ХХ век е огромна, страшна сила, самодоволна, "обречена на успех", водеща във всяко отношение, предизвикваща завист и комплоти срещу себе си. В 1919 тя е унизена, парцалива и несигурна какво всъщност иска.

Каква е ролята на Ваймарската конституция и представителите на тази система за промяната и в каква посока? Говоря за 20-те години! Положението се променя, ясно е че демокрацията губи почва, но как да има почва като никой не я иска. Не става дума за корупционни скандали или неотговорност, а за слоеве които виждат в нея своя интерес.

Иначе какво, 2-те войни ги свързваме, а примирието между тях, просто броим за поемане на дъх.

[byzantiner]

Днес четях нещо и се натикнах за първи път (признавам си) на името на един немски историк Фриц Фишер във връзка с неговата Griff nach der Weltmacht: Die Kriegzielpolitik des kaiserlichen Deutschland 1914-1918. Поинтересувах се от него. Ударих един Гугъл и намерих в уикипедия (хъ, къде другаде..) нещо интересно за него, което ми напомни за тази тема, която прочетох вчера. Та ето какво пише:


By 1961, Fischer, who had risen to the rank of full professor at the University of Hamburg, rocked the history profession with his first postwar book, Griff nach der Weltmacht: Die Kriegzielpolitik des kaiserlichen Deutschland 1914-1918 (published in English as Germany's Aims in the First World War), in which he argued that Germany had deliberately instigated the First World War in an attempt to become a world power. For most Germans at this time, it was acceptable to believe that Germany had caused World War Two, but not World War One, which was still widely regarded as a war forced upon Germany. Fischer was the first German historian to publish documents showing that the German chancellor Dr. Theobald von Bethmann Hollweg had developed plans in 1914 to annex all of Belgium, part of France and most of European Russia. Furthermore, Fischer suggested that there was continuity in German foreign policy aims from 1900 to the Second World War, implying therefore that Germany was indeed responsible for both world wars. These ideas were expanded in his later books Krieg der Illusionen (War of Illusions), Bündnis der Eliten (From Kaiserreich to Third Reich) and Hitler war kein Betriebsunfall (Hitler Was No Chance Accident).

Fischer was the first German historian to champion the negative version of the "Sonderweg" or "special path"' interpretation of German history, which holds that the way German culture and society developed from the Reformation onwards (or from a later time, such as the establishment of the German Reich of 1871) inexorably culminated in the Third Reich. In Fischer's view, while 19th century German society moved forwards economically and industrially, it did not do so politically. For Fischer, German foreign policy before 1914 was largely motivated by the efforts of the reactionary German elite to distract the public from casting their votes for the Social Democrats and to make Germany the world's greatest power at the expense of France, Britain, and Russia. Furthermore, the same German elite that caused World War One also caused the failure of the Weimar Republic and ushered in the Third Reich. This traditional German elite, in Fischer's analysis, was dominated by an irrational racist, imperialist, and capitalist ideology that was no different from the beliefs of the Nazis. For this reason, Fischer called Bethmann-Hollweg the "Hitler of 1914".

А ето тука и критиката на неговите тези:

Criticisms

Fischer caused a deep controversy with his books, particularly in West Germany. His arguments sparked so much anger that his publisher's office in Hamburg was firebombed. His works inspired other historians, such as Gerhard Ritter, to write books and articles in direct response to his war-aims thesis.

Some critics contend that Fischer placed Germany outside the proper historical context. Germany was not uniquely aggressive amongst European nations of the early 20th century, a time when Darwinian ideals of struggle were popular throughout European governing circles. Fischer's timetable has also been criticized as inaccurate. Hollweg's "September Programme", outlining German war aims, was not produced until after the war had begun and was still going well for Germany. At the same time, other powers had been harboring similarly grandiose plans.

After Fischer's death in 1999 it was revealed [1] that he had deceived the public about his affiliation with the Nazi regime, which he denied to have been a follower of. After the First World War he had in fact been a member of a right-wing extremist paramilitary Freikorps for some years, the "Bund Oberland". In 1933 he joined the SA, in 1937 he joined the NSDAP

__________________________________________________ ____________

За тези, които не знаят английски, накратко:

Въпросният Фишер твърди, че Германия и нейните желания да стане "световна сила" са предизвикали Първата Световна война. Такъв извод се вади от грандиозния план, според документи, които авторът публикувал, на Theobald von Bethmann Hollweg, според който план се предвиждал анекс на Белгия, част от Франция и по-голямата част от европейска Русия. С това твърдение той оспорвал теориите, че цялото развитие на германската култура от Реформацията насам неизбежно и страшно е кулминирало в появата на Третия райх. Според него появата на ПСВ била широко детерминирана от немския реакционен елит, който с дествията си целял да отклони евентуалните гласовете за Социалдемократите и да превърне Германия в най-великата световна сила. Що се отнася до критиката към неговата теория - поне от описаното, на мен ми се струва най-състоятелно твърдението, че всъщност и други участници във ПСВ са правили подобни грандиозни планове. Едва ли фактът, че в началото на 90-те станало ясно, че бил участник в еди-кое си подразделение на националсоциалистите, в случая има значение за научното му твърдение.

[Пилот]

Нямам много време, затова няма да мога да прведа текста - писах го за домашно миналия срок - описвам проблемите на Ваймарската република (резюме на български ще сложа другиден ако има желаещи).

The Failure of the Weimar Republic

The end of World War I brought major changes to Europe’s political map. One of them was that the old German Empire, the Second Reich disappeared. Its successor was the newly created and smaller Weimar Republic. Yet, the new state was doomed from its formation. It was built on the weak foundations of economic and political instability. Strong leaders managed to grant a short-term stability, yet their practices and the new constitution only facilitated future radical movements.
The economic situation at the formation of the Weimar Republic was unstable and constantly deteriorated, preventing the appearance of a stable government. The first problem for Germany’s industry was that it was split into pieces. Huge parts of the former empire were cut away (Versailles). France received Alsace-Lorraine, and parts of Germany went into the newly created Polish state (Versailles). The colonies, providing raw materials to the empire in the past, were also distributed among the victors (Versailles). Furthermore, the reparations required by the Allies were beyond Germany’s abilities to pay (Versailles). They soon drained the economy and by 1923 Germany stopped paying reparations (Weimar). As a result, France attacked and occupied the Ruhr valley, the major industry and coal producing center of Germany (Weimar). The state’s economy was devastated by this blow and the government had to start printing money in order to pay to the workers (Weimar). The consequences soon followed, and hyperinflation occurred. The cost of the Papiermark had fallen a trillion times compared to the dollar (Weimar). With the aid of the American Dawes Plan, the foreign minister Gustav Stresemann managed to stabilize the situation and begin an economic recovery (Weimar). Yet, with the occurrence of the Great Depression in 1929, all development was lost and Germany was plagued once again by economic uncertainty (Weimar). Under such conditions, no government could hold people’s support for long intervals of time.
Another weakness of the Weimar Republic was its constitution. The Reich President had been given numerous rights and had too much power concentrated in his hands (Reich). He was able to appoint or dismiss the Chancellor or any minister with the approval of the Reichstag (Reich). All foreign policy, including the appointment of ambassadors, was in the hands of the Reich President (Reich). Also, he had supreme command over the armed forces and could use them, according to Article 48 of the Weimar Constitution: “[If he thinks] public safety is seriously threatened or disturbed, the Reich President may take the measures necessary to reestablish law and order, if necessary using armed force” (Reich). The armed forces could be used in the same manner when a province broke the constitution (Reich). Another part of Article 48 allowed the Reich President to suspend civil rights, including individual liberty, privacy of communications, freedom of speech, public assemblies, and private property (Reich). As a result, any ruling party with majority in the Reichstag and with a Reich President could easily assume total control over the state.
As the economic situation deteriorated, more and more people were impoverished and became desperate. Consequently, radical parties like the Communist and the Nazi gained support. The Communists were against the war and after Germany’s defeat could only increase their popularity. In order to boost its support, the Communist Party, or KPD, created its own militia called Rotfrontkämpferbund on 18 July 1924 (Rotfrontkämpferbund).While the KPD spread its power, people on the opposite end of the political spectrum also gained popularity (Encarta). Hitler, his radical views, and his party, NSDAP, or National Socialist German Workers' Party, received increasing support in the beginning of the 1920s (Encarta). He also created a militia organization called SA, or stormtroopers in 1921 (Sturmabteilung). Thus, by the middle of the decade, there were two major militias that had no connection to the government and acted on their own behalf. This fact could only increase instability and spark revolutions.
Revolts disturbed the Weimar Republic throughout its life. The first to strike were the Communists. Months after the end of the disastrous First World War, they had gained enough popularity and tried to start a revolution in Berlin in the beginning of 1919 (Bloodhounds). Then, another Communist uprising occurred in Munich in the summer of the same year (Weimar). Both of the rebellions were crushed by the government’s Freikorps, a volunteer force coming from the former army (Bloodhounds). Similar rebellions occurred in 1920 in the Ruhr Valley and in 1921 in Hamburg (Weimar). The extreme left movements were not the only ones fighting against the republic – Hitler and his newly formed party, NSDAP, also appeared in Germany’s political life (Beer Hall). In 1923 they attempted to overthrow the local Bavarian government stationed in Munich (Beer Hall). The coup failed, yet it proved to be a propaganda victory for Hitler, as he was virtually unknown before (Beer Hall). Although unsuccessful, the left-wing and right-wing revolutions in the 1920s only destabilized the government and radical movements gained popularity.
A major mistake of the Weimar Republic was its use of paramilitary formations to crush rebellions. This force was the Freikorps, a militia formed from former members of assault teams in World War I (Bloodhounds). It proved to be an effective unit and quickly defeated the communist rebels in 1919 (Bloodhounds). Yet, it was also a force outside the government and could easily turn against it. An example for such actions was the failed Kapp Putch that was staged by Freikorps officers in Berlin on 13 March 1920 (Weimar). Also, the Feikorps served as a nest for anticommunists and people with radical right ideas (Spartacus). Some of these members became Nazi sympathizers and joined Hitler’s party (Freikorps). Such people were Rudolf Hess, who later became deputy fuehrer, Wilhelm Canaris, chief of the military intelligence in Nazi Germany, Heinrich Himmler, the SS leader, and Reinhard Heydrich, the infamous SS general (Freikorps). As a result, the formation of the Freiekorps gave only short term stability and merely amplified the future power of the Nazi party.
Another fatal flaw of the Weimar Republic was that in times of crisis, it was held in one piece only by a few strong personalities. Perhaps the most important one was Friedrich Ebert, the Weimar Republic’s first Reich President, being in office from 1919 to 1925 (Ebert). He managed to crush revolutionary movements in Germany with decisive actions. For example, used force to dislodge any rebellions as these in Munich and Berlin (Weimar). At the same time, his policy was to prevent a revolution by making social reforms. Ebert’s government introduced an 8 hour work day, labor reforms, and social welfare relief (Weimar). He also tried to divert support from communists by creating a program for demobilized workers (Weimar). As a result, no revolution was able to spread throughout Germany. With Ebert’s death a new leader appeared in Germany and this was Gustav Stresemann. He was Germany’s foreign minister from 1923 till his death in 1929 (Gustav). Unlike Ebert, Stresemann’s main goal was to improve the economic situation in the Weimar Republic. He managed to achieve this by introducing a banking reform in order to stop hyperinflation and introduced a new currency – the Rentmark, which changed the previous Papiermark at a rate of one to one trillion (Weimar). He also strongly opposed the printing of new money, the reason for previous inflation surges (Weimar). Finally, Stresemann negotiated with the Allies and implemented the Dawes Plan, which eased the tempo at which Germany paid reparations (Gustav). All these measures managed to improve the economic situation in the Weimar Republic. Furthermore, Stresemann improved Germany’s international relations by signing neutrality treaty with the Soviet Union and entering the League of Nations (Gustav). Yet, with the death of the strong Stresemann in 1929, the Weimar Republic plunged into greater political chaos than ever before (Weimar). In just three years, from 1930 to January 1933 four Chancellors appeared: Brüning, Papen, Schleicher, and finally Hitler (Weimar). Thus, the disappearance of strong personalities like those of Ebert and Stresemann proved that without a true leader, the Weimar Republic could not survive the political chaos.
In spite of all its failures, the Weimar Republic had a few successes. The most important one was that it managed to stop revolutions and radical changes for 14 years. At times, it was on the verge of collapse, as happened during the early days of 1919, yet the decisive actions of Ebert prevented the appearance of a communist Germany (Weimar). Also, early attempts for extreme right-wing elements to seize power were unsuccessful, like the Kapp and the Bier Hall Putch. Thus, the actions of the early leaders of the Weimar Republic granted short term political stability for the country. A second success was that Germany managed to improve economically, mainly thanks to Gustav Stresemann’s efforts. Yet, this achievement was shadowed by the Great Depression that occurred just after Stresemann’s death.
The short life of the Weimar Republic illustrates the numerous flaws that plagued Germany after the First World War. The country was ravaged by an economic crisis caused by the Versailles Treaty and the impossible to pay reparations. The resulting poverty turned people towards radical left and right wing movements, which resulted in political instability and attempts for revolutions. Germany’s constitution itself had weaknesses, which made the appearance of dictators even easier. Finally, the death of strong leaders only caused additional chaos and confusion. Yet, at the background of so many flaws, the Weimar Republic had an important achievement – it created short term stability in Germany.


***Това в скобите е така нареченото paranthetical citation, тук ни карат да го ползваме.

[albireo]

Днес четях нещо...

Мда...има такова течение в немската историография. След Фишер това е т.н. "Bielefeld School" - Ханс Улрих Велер. Въпросите, които Божилов повдига тук са били предмет на дебат, който си има и име - Historikerstreit.

А иначе си спомних за една тема, където с Голъм малко спекулирахме и си почесахме езиците /по-конкретно пост #25-втората част/ относно някой неща, които може би имат връзка с повдигнатите въпроси тук. Накратко смятам, че начинът, по който се случва обединението на Германия предпоставя нестабилност в международните отношения на континента в дългосрочен план, а това пък прави Германия агресивна. И от друга страна във вътрешнополитически план предпоставя и способства за оформянето на такава политическа система, която поради това, че не разполага със системи за отчетност и контрол, е дебалансирана, съответно предполага нестабилност и тенденции, които най-общо можем да кажем, че са авторитарни. В подкрепа да припомня как бива управлявана Германия през 1918 г., а също и онази забележка (май беше на Айнщайн) изречена по време на ПСВ, че ако Германия спечели войната то животът в Кайзеровия райх, ще стане съвсем нетърпим.

Всичко това го казвам с цел да се вгледаме малко по-назад в корените на проблема. Една книга по темата, която си взех наскоро, но още не съм разгърнал сериозно - The coming of the Third Reich на Richard Evans, започва с фразата Is it wrong to begin with Bismarck?

А в контекста на това, което Голъм е написал за патологичния национализъм у някои страни след ПСВ се сещам за една интересна забележка на Стефан Попов, според който ПСВ всъщност я печелят утвърдените, вече установените от дълго време нации, а реалните губещи са младите, не дотам завършили оформянето на своя собствен национален облик нации - Германия, Италия, Русия, Япония...

[gollum]

Е, мисля и в други теми сме обсъждали тези неща - особено що се отнася до ПСВ и времето преди нея. Засега бих си позволил принципната критика, че виждането за Третия Райх като предопределен от ставането на германската държава във втората половина на Х²Х век, ми се вижда твърде детерминистично и намирисващо на марксизъм в това отношение. В моето разбиране историята е много по-гъвкава система. Един достатъчно подробен поглед към началото на ПСВ лесно би показал, че войната не се дължи на един-единствен играч и селдователно агресивността на Германия може да бъде само един от причинителите, но по никакъв начин единствения или дори само основния. По същият начин може да се каже, че развитието на нещата през първата четвърт на ХХ век и особено Голямата война предопределят появата на патологични форми на национализъм, но макар проявите натова явление да се забелязват във всяка една европейска държава (а и в някои неевропейски), то съвсем не навсякъде с неизбежност водят до възникване на тип държава, по-късно определена като "тоталитарна" (донякъде неточно, според мен) и в още по-малка степен непременно водят до нова голяма война. Тук забележката на Даниц, според мен, е много на място - не можем да приемем, че ВСВ е неизбежно следствие на ПСВ, защото това би означавало да зачеркнем с лека ръка всичко случило се в двете десетилетия между войните, а то съвсем не е незначително и малко, нито толкоз предопределено в случването си.

[kemalist]

Според мен основната,генералната причина за краха на Ваймар e ''бомбата'' заложена в Парижкия мирен договор т.е. тоталната несправедливост на този договор,който няма как да не породи реваншистките настроения,които Хитлер както всички знаем уползотворява!

[albireo]

Е, мисля и в други теми сме обсъждали тези неща - особено що се отнася до ПСВ и времето преди нея. Засега бих си позволил принципната критика, че виждането за Третия Райх като предопределен от ставането на германската държава във втората половина на Х²Х век, ми се вижда твърде детерминистично и намирисващо на марксизъм в това отношение.

Откъде в това, което написах аз, видя такова нещо не знам...
След като в постове #1, # 2 и пост # 3 беше засегната ролята на определни фактори, не е ли нормално за да се опитаме да разберем и анализизраме тези фактори, да се вгледаме в дадени обществени процеси в миналото?
И по-обхватно да задам въпроса - ако се вглеждаме във втората половина на 19в., когато правим анализ на Германия 33-45г. в какво има смисъл (с оглед целите на нашия анализ) да се вглеждаме? И ако намерим нещо там, то какво ни казва? В каква степен можем да го ползваме и наличието му предопределеност ли ще означава? А дали можем да си позволим да игнорираме втората половина на 19в., ако сме се заели с Германия 1933-1945г. ?
Всъщност къде е предпоределеността в това, което съм писал?
Все пак това, което посочих са предпоставки за наличието на авторитарна политическа култура + предпоставки за външнополитическа агресивност. Това съвсем не е еднозначно с "възникване и утвърждаване на нацизъм". Именно и най-малкото заради забележката на Даниц.
А защо се занимавам с тези неща? Както посочих в началото защото Божилов, съзнателно или не, ги засегна още с въвеждането на темата.

[gollum]

Приемам критиката ти, Албирео. Вече малко съм позабравил перипетиите на тази дискусия, но поглеждам отново и, хъм, да, естествено, че можеш да търсиш произволно назад и политическата култура има огромно значение, а тя е такава поради развитието на германските държавици през вековете и заедно с това заради начина, по който става обединението им, а и по който след това се развива държавата. Така че се съгласявам с теб, Албирео, немската политическа култура и особености се дължат на развитието на държавата през Х²Х и първата половина на ХХ век. Даже ако погледнеш какво съм цитирал и написал след това ( ), ще видиш, че започвам да мисля, че това, което се случва през 30-те и 40-те години (във вътрешно политически план) е пряко следстиве от вътрешното развитие на германия (и национализма) от края на Х²Х век до края на ПСВ. единстевното, за което се колебая е доколко патологията се дължи на развитието и завършека на войната или е залегнала в самата посока на развитие на национализма като общестевно движение от преди това, а войната и завършека й се явява катализатор на процеса. По-скоро е нещо по средата, т.е. завършекът на войната не е само катализатор, но и условие, което оформящ фактор.

Сега предлагам да оставим принципната критика към подхода към историята (от която се състои последния ти пост, Албирео) настрана - признавам, че моя забележка е причина за това отклонение. Ако трябва, да я разглеждаме в нарочна тема, още повече, че такива теми за философия на историята се нароиха напоследък. Аз ще изложа накратко малко разхвърляните си в предния пост твърдения и предлагам, да коментираме конкретно:

1. ПСВ не е причинена от "агресивноста на Германия", а е следствие от комплекс фактори, в който собствено Германия е само едната страна, макар и важна. Самата война, в моето виждане, започва поради куп недоразумения, съчетани с тромавост и от друга страна, с известно желание за военно разрешение на външнополитически проблеми у почти всички играчи. Т.е. всяка държава (с изключение на Руската империя и вероятно на Османската империя) има своите съществени причини да търси венно разрешение.

2. Национализмът, достигнал бързо своето бурно "пладне", неизбежно започва да поражда патологични форми във всички Европейски държави още преди ПСВ. Войната става катализатор на явлението и което е интересно - то се развива у всички - и победители и победени.

3. Патологичният национализъм, обаче, макар и да се появява навсякъде, същевременно се развива уникално във всички държави. Само в някои той води до промяна в държавното устроство и създаване на авторитарни или така наречените "тоталитарни" държави, като при това навсякъде те са много различни.

4. Разликата в пътя на развитие на патологичния национализъм се дължи на местните особености във всяка държава и в много по-малка степен на съдбата на държавата в ПСВ. В тази връзка развитието на национализма и самата държава през Х²Х век играе основна роля (тук се съгласявам с теб, Албирео).