Следвоенният период (периода между двете световни войни)

[ISTORIK]

Мисля, че за следвоенния период не сме писали...

Именно през него става подготовката на държавите, участнички в следващата (втора) световна война.
Нека видим, как се е отразила Първата световна война върху съзнанието на хората, които са я преживели.
Можеше ли да се избегне Втората световна война или тя беше неизбежна?
Нали познаването на историята трябва да ни помогне да избягваме пътищата, които водят към война...

Можем да поразсъждаваме над тeзи и други въпроси...

[von Danitz]

Интересна тема, разбира се.
Определено Втората световна война е можело и е трябвало да бъде избегната. За това е трябвало да бъде поставена солидна база при мирните договори, известни като Версайска система. Томове са изписани по въпроса, но най-главното се състои във вкарването на Германия, Унгария, Австрия и България в единна система за запазване на мира.
Неизолирането на Русия, била тя съветска или не.
Спирането на играта на империализъм на новите държави като Югославия и Полша,и на малок по-старите, но вечно глладни Италия, Япония и Румъния.

Ако Германия не беше унижена, а след това окуражавана да се превъоръжи, за да спира Съветската заплаха, ако в Русия беше подкрепено Временното правителство или последвало Републиканско, про-западно правителство, ако в Източна Европа не беше окуражаван национализма, ако не се сблъскваха остро интересите на Япония и Щатите, което доведе до разпадането на англо-японския съюз, безусловно, световна война , каквато я знаем, нямаше да има.
Много акота се събират, но главният въпрос е, кой да осъшществи тази политика. Великобритания не би искала, Франция не би могла. Остават Съединените щати. Но Европа не им е интересна в този период. Това е на първо време,което ми хрумва.

[vlady_gerasimov]

Може би трябва да вземем под предвид 14те точки на Уилсън. Ако той бе успял да наложи идеята си, да създаде ОН такова, каквото трябва да бъде, националната гордост на много страни нямаше да бъде накърнена. Обидният начин по който съглашенските сили отказват да комуникират с правителството на Ленин, или пък фактът, че Версайската система от договори се провежда по изключително несправедлив начин спрямо победените, забраната на Австрия да се нарича Немска Австрия и още много други (почти всички условия поставени в Версайския, Ньойския, Севърския, Сенжерменския и Трианонския са обидни :evil: ) неизменно натрупват много напрежение. Но Франция не е забравила Френско-Пруската война, и в никой случай не е готова да подмине тази златна възможност не само да си върне на Германия, но отново да се върне начело на политическата сцена на влиянието. Твърде много интереси са замесени, твърде много територия може да бъде разпределена по угоден на победителките начин за да приемат система, като тази на Уилсън. Американския президент не успява даже да убеди сънародниците си и конгреса в ползата от ОН, та какво остава за лакомите Франция и Англия.

Няколко "ако"-та, и можеше да се дори и избегне ВСВ, макар че аз лично мисля, че тя щеше да се случи, ако ще и членките на Тройния Съюз да бяха сложени на пиадестал. Историята винаги намира начин да се случи. А и Хитлер едва ли при каквито и да е обстоятелства щеше да си остане прост, посредствен художник със леки наклонности към агресията...

[von Danitz]

Има и едно друго нещо, не остава само у Хитлер впечатлението, че Първата световна е загубена неочаквано от германците. Повечето германци са били с впечатлението, че се справят добре. Ако не била продоволствената криза, щели са да издържат, си мислели тогава. Дори британците имат планове за война през 1919. Малко набързо германците приключват войната. Правилно, заради революцията, но когато Людендорф докладва, че няма смисъл, Германците са взели Кавказ, плюс Украйна и Крим и са в Баку. Но пък са сами. Може би единственият им съюзник тогава е току що създадената Финландия.

[vlady_gerasimov]

Абсолютно съм съгласен! Да не говорим, че преди началото на войната, в Германия националисткия романтизъм достига дори фанатизъм. Хората помнят изхода от Френско-Пруската Война, и това окрилява мислите им, издигайки тогаващният военен елит на пиадестал. Хорат си представят лесна, неизбежна и славна победа, която само да утвърди Германия като несъмнен лидер в икономическо отношение. А и да не забравяме, че Германците стигат много далеч, и чак през 1917 започва окончателното им падение. То става толкова бързо, че хората дори не разбират как се стига до там, и негодуват. Избухват и революции и т.н.

[Dinain]

ОТ: Много често се спекулира с "еди-кои си помнели Френско-пруската". Не знам откъде е тръгнал този мит, вероятно има и основа в историята, но с времето се раздува като балон. Господа, между тия две войни има почти 50 години, половин век! Които се е сражавал в първата, по време на втората е вече старец или мъртъв; друг е въпроса за колективната памет на народите. Но така или иначе не е здравословно да се преучеличава...

[albireo]

Въобще не се преувеличава и ни най-малко не се спекулира! Реваншът е основна линия, същностно определящата логика в крайна сметка страстта в политиката (и външна и вътрешна) на Третата република. Не става въпрос за колективна памет, а за настоящето на тогавашното френско общество, за обществено умонастроение. Вземи прочети ако искаш началото на мемоарите на де Гол. Цяло едно поколение е възпитано от тези, които се сражават и са победени във Френско-Пруската. "Строшеният меч на Франция, предначертан да се изкове наново", "Предателят Базен" и т.н.
Хех, сега съм отворил "Илюстрована история на френската армия 1795-1885" на Eduard Detaille и Jules Richard. Ще ти цитирам как завършва:

Should it be concluded that France is ready for war?
No. A nation is never ready the day before. It must be prepared constantly and without relaxation to await the morrow with confidence and resolution...
.....Thus it is necessary that we become again a victorious people so as to take up again our good, old-fashioned Gallic sense and our proverbial French generosity.
It is in fact a Gaul who said: "Vae Victis!". It is true that he was a conqueror and that he spoke of conquered Romans. Today we have applied these words to ourselves too often. We must have the engraved on the metal casings of the Lebel rifle. In putting them on his rifle, each soldier, each Frenchman would think of the outcome that awaits him if he does not shoot his enemy first.

Книгата е писана 1885.

[gollum]

Аз бих те допълнил, Албирео, че става въпрос и за нещо, което може да бъде наречено и "колетивна памет". Вярно, че това е въпрос, който сме зачевали многократно и ти май не си привърженик точно на този тип понятия, но мисля че по същността на явлението и двамата имаме сходни възгледи. Национализмът ражда подобен тип "обща памет" и ту си е част от явлението като информационен обект. Така че спокойно можем да говорим за този род "обременяващи цяло общество колективни спомени" като за идеологическо явление, което се самоподхранва, използвайки ума и енергията на по-активната част от хората в обществото.

ПП Въобще, не бива към тези въпроси да се подхожд за от гледна точка на мащаба на инвидиуалното съществуване, в крайна сметка и днес сме свидетели как огромно множество хора се "обиждат" или въобще реагират по начин, който донякъде невярно бихме определили като "първосигнален", за събития или явления, които дори са легендарни, да не говорим за такива, за които те нямат лични спомени (нито те, нито близките им или предците им).

[albireo]

Така че спокойно можем да говорим за този род "обреневяащи цяло общество колективни спомени" като за идеологическо явление, което се самоподхранва, използвайки ума и енергията на по-активната част от хората в обществото.

Съгласен. Напълно приемам.

[Dinain]

Така че спокойно можем да говорим за този род "обременяващи цяло общество колективни спомени" като за идеологическо явление, което се самоподхранва

Предполагам че имах предвид нещо такова. Да не се приема "помненето" като буквално помнене от очевидци, живи хора.

[vlady_gerasimov]

Разбира се, че не става дума за жив спомен от войната. Но все пак, след нея Германия несъмнено е най-напред сред европейските държави, що се отнася до икономика. Франция изплаща репарации на стойност (ако не се лъжа, сега нямам време да търся точната цифра) 6 млн. златни франка, който отиват директно за развитието на немската икономика, при това без да броим парите, идващи от данъкоплатците. Това косвено засяга следващото поколение, което израства с мисълта за Германската икономическа мощ, също и със спомените на бащите и дядовците си за бойната слава, извоювана във Френско-Пруската война. Изобщо, поставяйки се на мястото на немец в надвечерието на ПСВ, аз си представям неговата убеденост в бъдещия успех. Националното самочуствие е много високо - пак казвам - косвено последствие от Френско-Пруската война. Влиянието на тогавашния военен елит и милитаристкото настроение също играе голяма роля.

[gollum]

Съгласен съм с теб, vlady_gerasimov. Бих си позволил да допълня, че Германия в това отношение не е уникална (изключение вреоятно е единствено РУската империя) сред държавите, започнали конфликта през 1914 г. Навсякъде царува увереността в победата, националния подем и представата, че всичко ще е свършило "още преди да окапят листата на дърветата", естествено, с победа. Виновна за това настроение в някаква степен е и предствата, господстваща в умовете преди Голямата война, че на този етап на обществено-икономическо развитие (пак има хубав паралел с темата на Ханс ) продължителните войни са невъзможни. Макар че един неопиянен поглед доколкот е бил възможен вероятно би разкрил, че тази всеобща увереност в победата, съчетана с формирането на образа на противника като "нецивилизован звяр" (не е първият конфликт, в който се използва пропагандата и въобще информационните средства като своего рода оръжие, но определено е един от първите, в които това има огромно значение и позволява да се създаде господстващо мотивиращо насторение в целия социум), неизменно ще доведе до затягането на конфликта.

[ISTORIK]

Възникват мрачни прогнози за бъдещето на човечеството, свързани с развитието на техниката и с новите открития, които могат да бъдат използвани по време на война. Двете световни войни разрушават мита, че техническият прогрес носи само положителни последици за човечеството.

Надеждата, че ПСВ ще реши противоречията между воюващите държави и техните национални проблеми, не се оправдава. Победените са разочаровани и искат реванш. Фронтовото поколение (по-скоро - фронтовите поколения) - оцелелите участници във войната - не прегръща идеите за мир. То отстоява идеи като краен национализъм, величие на нацията, чистота на расата и на нацията, необходимост от реванш.

Последиците от ПСВ са икономически, демографски, политически, социални и морално-психологически.

Според Уинстън Чърчил, "Мирните конференции след войната - Парижката и Вашингтонската - уж в името на мира, разчистват пътя към нова световна война."

[TzarSamuil]

Мисля, че освен всичко друго, икономическата криза от 1929-1933 също оказва значително влияние и е основна предпоставка за ВСВ.

[gollum]

Възможно е, TzarSamuil, но аз все пак бих се въздържал от това да я включа сред основните предпоставки, защото ако си поставим един мислен експеримент, при който изключим резултата от ПСВ (и създадената в резултат на това междунационална структура на отношения) и оставим само кризата, то лесно ще се убедим, че тя не води неизбежно към нова световна война. Надявам се, че не греша, но към началото на ВСВ основните икономически и социални последици от Голямата криза вече са преодолени.
Срещал съм мнения, чийто автори виждат в кризата удобна среда, която ражда особения тип авторитарни харизматични "вождове" или може би не толкова "ражда", колкото дава подходяща среда за изява и развитие. Вероятно в това има нещо вярно, но от друга страна упоменатите по-горе последици от ПСВ са достатъчно благоприятни в това отношение. А и (може някому да се види странно) наличието на авторитарен вожд и съответна държавна структура в никакъв случай не води автоматично до нарастване на напрежението, а още по-малко до глобализиране на всеки военен конфликт.
За мен това е по-скоро спомагателен фактор, който впрочем би могъл да изиграе и положително влияние при други обстоятелства.