Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Автоматичен гранатомет Таубин-Берголцев-Бабурин АГ-2

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Автоматичен гранатомет Таубин-Берголцев-Бабурин АГ-2

    В историята на съветската оръжейна промишленост Яков Григориевич Таубин е известен като човек на много десетилетия изпреварил своето време-под ръководството му е създаден първият в света пехотен автоматичен гранатомет.
    Първата разработка на КБ на Таубин ОКБ-16 в Москва бил 40,8 мм автоматичен гранатомет Таубин-Бабурин АГ-ТБ.
    Гранатомета на Таубин бил страшно оръжие. Темпа на стрелба бил 440-460 изстрела в минута. Отделен е въпроса, че бил захранван от магазин, което ограничавало темпа до 50-60 изстрела в минута. Но Таубин разработвал и вариант с лентово захранване, при което практическата скорострелност достигала теоретичната. Отделно нагряването на цевта било малко, което гарантирало много дълга непрекъсната стрелба. Практическата далекобойност била 1200 метра.Гранатомета имал нарезен ствол който гарантирал нелоша точност. Автоматиката разработена през 1936 работела за сметка на отката на ствола при дълъг ход. Към гранатомета се придвиждали тринога или колесен лафет подобен на този към картечниците Максим. През зимата можело да бъде поставян на ски. Освен това лесно се разглобявал и сглобявал и така ставал лесно преносим от разчета. Първоначално теглото му било 73 кг, но след модернизация теглото било снижено до 45,5 кг, а през 1939 теглото било намалено до 38 кг.
    Още по резултатите от войсковите изпитания през 1937 гранатомета следвало да бъде приет на въоражение. Той имал несъществени и отстраними недостатъци които са характерни за всяко ново оръжие. Но защо той не бил приет на въоражение?Работата е там, че Таубин застанал на пътя на „минометчиците“. Те смятали, че гранатомета застрашава техните 50 мм ротни миномети, а може би и дори 60 мм и 82 мм.Таубин писал в наркомата по въоражението „Отделните работници Доровлев, Богомолов, Булба, Игнатенко през цялата 1937 с помощтта на председателя на Артилерийския комитет Кирилов създаваха атмосфера на шантаж около 40,8 мм гранатомет“.Все пак „минометчиците“ победили и през 22 юни 1938 бил приет на въоражение 50 мм ротен миномет с много конструктивни недостатъци. При това те успели да убедят Арт управлението в фантастическа глупост-гранатомета се изпитвал по програмата за стрелба на минохвъргачки. Естествено миномета не може да води настилна стрелба-за разлика от гранатомета който можел. Но тя не била включена в програмата. При навесната стрелба миномета показал малко по добра точност, освен това бил значително по прост и евтин в производство. Прочее цената била висока най вече, защото пробните серии се изработвали ръчно от висококачествени материали и опитни шлосери, но при масово производство това щяло да се преодолее и цената да се намали. Така било с почти всички нови оръжия. Прочее още при началото на войната 50 мм миномет показал пълната си непригодност и бил снет от въоражение скоропостижно.Таубин е единствения на такъв пост разстрелян за вредителство поради неспазване сроковете по производството на 23 мм авиационно оръдие МП-6.Яков Григориевич Таубин е екзекутиран от НКВД на 28 ми октомври 1941 г в село Барбиш.
    Взето от ФБ страницата на "Военна История", не съм аз автора.

    Оригиналната статия сигурно е това:

    Автоматический гранатомет Таубина АГ-2
    Официальный сайт онлайн казино БЦ гейм - это бонус за регистрацию, бонусы в игровых автоматах и за первые 5 депозитов BCgame Casino.

    Kакто и лош превод на английски: http://tonnel-ufo.ru/eanglish/weapon...aubina-k-2.php



    Удивителна история! Някой дали знае нещо повече за този автоматичен гранатомет, наистина революционен за времето си?
    Как ли биха са променили бойните полета на ВСВ, ако е бил приет на въоръжение и замести малокалибрените минохвъргачки?
    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
    "But I know none, and therefore am no beast."

    (Richard III - William Shakespeare)

    #2
    Доколкото си спомням, имаха сериозен проблем с боепирипасите. Прекалено скъпи, сложни и ненадеждни.


    thorn

    Средновековните църкви в България

    Comment


      #3
      Единственото предимство на гранатомета, е че може да стреля в амбразурите на бункерите.
      Но за тази работа са имали соракапятка в огромни количества.
      За всичко друго минохвъргачката го превъзхожда. Евтина е, евтини боеприпаси и с много лесна за производство. А мината пада почти отвестно в окопите.
      И съдейки по сегашните гранатомети, има и по-голям радиус. Пък и тежи по-малко.
      Сънят е слаб заместител на кофеина!

      Comment


        #4
        И че може да се качи на всякакво возило, да стреля и уцели далеч по-бързо и точно от всяка минохвъргачка. За скорострелност или стрелба по движеща се цел да не говорим. Минохвъргачката е стационарно оръжие.
        "No beast so fierce but knows some touch of pity."
        "But I know none, and therefore am no beast."

        (Richard III - William Shakespeare)

        Comment


          #5
          Както вече казах, единственото му предимство е настилната траектория. Нищо друго.
          Дори в момента гранатометите имат далеч по-малко разпостранение от миномета. И това е лесно обяснимо - задачите които мога да изпълняват са доста ограничени.
          Имали са армия за оборудване с оръжие. Минохвъргачката е по-евтина, по-лесна за производство, а решава повече задачи.
          Ти кое ще приемеш за производство?
          Отделно, че 40 мм граната носи малко взривно вещество.
          Сънят е слаб заместител на кофеина!

          Comment


            #6
            Взривателят се е произвеждал в часовников завод. По-точно в Полет. Щели са да имат големи проблеми с масовото производство.


            thorn

            Средновековните църкви в България

            Comment


              #7
              Аха, видях го това вчера. Моето впечатление ще го изложа по-долу.
              На практика атоматичните гранатомети "заместват" (не напълно, затова и в кавички) големокалибрените картечници - същият клас, сходни възможности (а през ВСВ в пехотата почти не се ползват големокалибрени картечници по обясними причини - тактическа мобилност). Въпросът е какво приложение могат да имат там и тогава? Да, може да се качи на машина, но машините тогава са оборудвани масово с 45 мм оръдия (поне), т.е. по-добро оръжие (по-просто, по-надеждно, поне с ОФ боеприпаси тогава нямат проблеми (с бронебойните нещата са меко казано сложни). А какви предимства има АГ в тази роля? Неефективен срещу каквато и да е бронирана цел, може би малко по-висока ефективност срещу персонал.
              Като пехотно оръжие не виждам къде ще има място на онзи етап. В същия клас е като 45 мм, но с друг профил. Има предимството, че е по-лек, но остават проблемите с боеприпасите.
              Обаче важното е друго: съветската промишленост успява преди войната да произведе голямо количество миномети от двата основни пехотни класа (взводни/ротни). Разбира се, с боеприпасите имат проблеми, но както и да е. И въпреки това каква е реалната картина? Минометите почти не се използват от пехотата (в началния период на войната). И ма ги, но не се ползват. Причината е проста: непознаване, липса на умения и разбиране как да се използват. А минометът е по-просто оръжие за поддръжка и употреба (особено за поддръжка). Т.е. ако бяха предпочели АГ вместо минометите, най-вероятно щяха да имат в пъти по-малко произведени и още по-малко боеприпаси и пак щяха да си седят в обозите.
              Отделен е въпросът, че минометите имат по-голямо приложение, т.е. могат да правят неща, които АГ не могат. А ролята на АГ (макар и с по-ниска ефективност) играят картечниците, чието производство е напълно овладяно. И батальонната/полковата артилерия, която също е общо взето налична.
              Иначе нещата с малокалибрените миномети са интересни: всички ги възприемат и използват през войната в различни варианти. И като цяло изводите са, че минометите са много ефективно пехотно оръжие. Дори немците стигат дотам, че да разчитат основно на комбинацията от картечници и миномети (пехотата по-скоро охранява тези оръжия и използва успехите им). Но те се отказват от леките 50 мм миномети и като цяло ги изваждат от употреба (не напълно, но спират производството) в полза на по-леки късоцевни 81 мм. Т.е. 50 мм мина се "усеща" като не достатъчно мощна. Същото ще е в сила и за 40 мм граната.
              Така че положителната страна на АГ - скорострелността и обсега, - най-вероятно няма да бъдат реално използвани. Скорострелността по-скоро създава проблем с боеприпасите (недостиг) - за същото имат картечници. А там, където има някакъв смисъл, т.е. дистанции 500-1000 метра, не знам дали точността ще е достатъчна, а автоматичната стрелба ще е излишна (по-скоро). За тези дистанции пехотата има други оръжия. А под тях имат и пушечни мортирки, които изстрелват сходни по възможности боеприпаси (но доста по-прости). Мисля че за тогавашните условия за предпочитане е или малко по-сериозен гранатомет, но не автоматичен - в близък диапазон като маса, или неавтоматичен миномет-гранатомет като японския: прост, надежден и лесен за употреба. Би ле много популярен. АГ за тогава е бил твърде изпреварил времето си и не би могъл да направи "революция".

              А и втория проблем с производството на боеприпасите - съветската военна промишленост тогава не се справя добре с производството на далеч по-прости боеприпаси и изпитва големи проблеми. Още една номенклатура, при това, доста сложна, как ще се отрази на нещата?

              Така че разбирам защо не са го приели на въоръжение тогава - имали са основания.
              АГ се конкурира с взводните (50 мм) миномети, но не може да изпълнява същата роля. Припокрива се по възможности с тежките картечници (ротно оръжие), но е доста по-сложен и все още неовладян в армията (за разлика от картечниците) и въвежда нова номенклатура боеприпаси за снабдяване. Има някои предимства пред тях, но има и недостатъци. Същевременно за тази роля, т.е. използване на ръчна граната над обсега, на който може да се метне на ръка, имат пушечни мортирки (по идея на отделение / взвод), с които това оръжие донякъде се припокрива като възможности, при същата ефективност на боеприпаса, но е много по-тежко и сложно.
              Що се отнася до използването извън пехотата, няма никакви особени предимства пред автоматичните оръдия, като същевременно не може да поразява бронетехника. Т.е. няма ясна роля и там.
              Може би би имало смисъл от 80-100 мм безоткатно оръдие или миномет, но не автоматично, ако могат да го докарат достатъчно леко. Но пак ще имат проблеми с това, че е съвсем ново оръжие. Т.е. овладяването в производството и във войската ще е проблем.

              Comment


                #8
                За мен предимствата са очевидни и не е случайно, че днес тези оръжия са изместили малокалибрените минохвъргачки. Т.е. очевидно приложение си има.
                За състоянието на съветската индустрия и армия тогава, разбираемо - то затова казват, че е изпреварил с 30 г. времето си.

                Но бях изненадан, че такава разработка въобще е имало по това време.
                "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                "But I know none, and therefore am no beast."

                (Richard III - William Shakespeare)

                Comment


                  #9
                  За мен предимствата са очевидни и не е случайно, че днес тези оръжия са изместили малокалибрените минохвъргачки. Т.е. очевидно приложение си има.
                  Ъъъ, къде са ги изместили? Защото според каквото съм гледал (може би нещо съм пропуснал) леките миномети (60 мм) все още се произвеждат масово, т.е. явно се и използват масово. Което следва да покаже, че двете оръжия се използват без да се "изместват" взаимно (т.е. заемат различни ниши). То е донякъде логично: 60 мм миномети имат предимство в обсега, минометната си траектория (това е ясно) и по-голяма мощност на боеприпаса (масовите АГ са 30/40 мм) при малко по-голяма маса (т.е. по-ниска малко по-ниска тактическа). Т.е. това са две различни оръжейни системи, които се ползват на различно ниво - трудно могат да се "изместят" една друга: едното е оръжие за директна подкрепа на общо взето взводно (ротно по смисъла на ВСВ) ниво, докато другото е оръжие на същото ниво, но за индиректна огнева поддръжка, като двете общо взето заемат различни ниши като възможности и обсег, не се припокриват. АГ се припокриват като роля с тежките картечници (особено големокалибрените).
                  АГ по-скоро се конкурират, както написах, с големокалибрените картечници - в един и същи "клас" са, така да се каже. И тук си прав, че поне що се отнася до пехотата, АГ имат големи предимства, а недостатъците им не са от особено значение в тази роля. Но през ВСВ е различно. ГК имат предимството в траектория (т.е. по-точни), ефективен обсег и бронебойно действие и недостатък изразяващ се в по-малка маневреност на огъня, по-голяма маса (по-ниска тактическа подвижност) и по-слабо действие срещу персонал / укрепления (малко по-слабо). През ВСВ големокалибрените картечници често са основно оръжие за борба с бронетехника на това ниво, т.е. този недостатък на АГ би бил значителен. Същевременно, за борба с персонал пехотата на същото ниво има други ефективни средства. Сега е различно: ГК почти не се ползват в ролята на средство за борба с бронетехника, защото има много по-ефективни пехотни средства, така че двете системи попадат в кажи-речи една и съща категория, в която АГ излиза значително напред, особено при пехотната употреба. Затова АГ почти изцяло са изместили големокалибрените/тежките картечници от пехотата.
                  Като бордово оръжие (т.е. на машина) АГ не са изместили големокалибрените картечници, по-скоро се използват по равно.
                  Така че ако ще ги сравняваме с друга оръжейна система, с която попадат в една и съща екологична ниша, това са големокалибрените и тежките картечници, не леките миномети. Поне според мен.

                  Comment


                    #10
                    Dinain написа Виж мнение
                    Но бях изненадан, че такава разработка въобще е имало по това време.
                    Не мисля, че е първата разработка.
                    Трябва да потърся, но доколкото помня, още първата световна имат опит за създаване на подобен гранатомет.
                    Сънят е слаб заместител на кофеина!

                    Comment


                      #11
                      Голъм, доколкото знам, малокалибрени те минохвъргачки почти не се използват вече. В израелската армия пехотата се отказа от тях (60мм) преди години, заместват се от подцевни 40мм гранатомети. В бронетанковите войски още го държат, но само с димни и сигнални муниции - използват ги само за това (примерно осветителни мини). В американската армия мисля е същото.
                      Специално за пехотата, става излишно отделни отделения и да войници да мъкнат такова оръжие, като обикновен пехотинец с подцевен гранатомет може да изпълнява почти същото, но и друго.

                      Едрокалибрените (80+ мм), естествено са си към артилерията.
                      "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                      "But I know none, and therefore am no beast."

                      (Richard III - William Shakespeare)

                      Comment


                        #12
                        Че съветските конструкторски бюра са си правили мръсни номера е меко казано. И със смъртоносни последици. Можело е да се получи Сталинска премия, а можело и курорт на Колима, ако не и по-лошо. Така, че ролята на "минометната мафия" вероятно не е само измислица.

                        Но въпросът е, че този ранен предшественик на АГС изглежда прекалено сложен за съветската промишленост от това време. Нека сравним ситуацията с другите автоматични оръжия:

                        7,62 мм картечница - ДС - сложна и ненадеждна.

                        7,62 мм картечница ШКАС - крайно ненадеждна.

                        12,7 мм картечница ДК - ненадеждна.

                        12,7 мм ДШК - оправената ДК - проблеми с производството, дефицитна до края на войната.

                        20 мм ШВАК - ненадеждна.

                        25 мм зенитки - планът е напълно провален.

                        Така, че за мен приемането на този гранатомет като масово въоръжение е било преждевременно. Промишлеността е нямало да се справи. Което не значи, че не е трябвало да продължат да работят по него, да оправят дребните проблеми и т. н., но тук вече е и проблема с "минометчиците" и проблема с отделянето на завод, който да се занимава с това и т. н.

                        Иначе АГСите имат прекрасни противопехотни възможности в които не могат да се заместят с миномети, особено малки.

                        Колкото до сравнението на АГС и големокалибрена картечница, ще цитирам ВИФ - и до ден днешен е спорно кое е за предпочитане да имаш - АГС или Утес. Не е избистрена концепцията.


                        thorn

                        Средновековните църкви в България

                        Comment


                          #13
                          Може би това е специфика на израелската армия - в други армии си се използват все още (да речем, коалиционните сили в Афганистан ги използват, виждал съм снимки; във въоръжените сили на САЩ се използва 60 мм миномет (в пехотата), даже преди няколко години приеха на въоръжение подобрен модел; във въоръжените сили на Великобритания също се използват, както и в ред други европейски държави, да не говорим за такива извън Европа). Да не говорим, че се и произвеждат както миномети, така и боеприпаси за тях (в 60 мм), което говори, че се ползват. Така че това по-скоро е нещо местно и специфично за Израел. То е нормално, както посочих: 30/40 мм АГ имат различни възможности в сравнение с 60 мм миномети, т.е. покриват различни "ниши" и почти не съвпадат по роля.
                          Що се отнася до подцевните гранатомети - те въобще нямат общо с минометите: това си е самостоятелна "линия" на развитие и няма как едното да "заменя" другото (съвсем различен клас и ниво на организация: едното е лично оръжие на ниво група (полуотделение) отделение, другото е поддръжка на ниво взвод/рота (най-често второто)). Подцевните гранатомети заменят пушечните мортирки: сходна роля и боеприпас, подобрени възможности.

                          Comment


                            #14
                            Торн написа
                            Колкото до сравнението на АГС и големокалибрена картечница, ще цитирам ВИФ - и до ден днешен е спорно кое е за предпочитане да имаш - АГС или Утес. Не е избистрена концепцията.
                            Точно това показва, че заемат една и съща ниша. Не напълно - иначе щеше да е едно и също оръжие. Но са много по-близо, отколкото с 60 мм миномети (които все още са си на въоръжение, нищо че АГ ги има отдавна).

                            Торн написа
                            Иначе АГСите имат прекрасни противопехотни възможности в които не могат да се заместят с миномети, особено малки.
                            Никой не ги и замества, нали за това става въпрос. АГС-тата се използват на по-ниско ниво, 60 мм миномети - на следващото. Ако в нещо са в един и същи клас, това е общо взето масата, т.е. тактическата мобилност. Според мен, леките миномети запазват мястото си в "леката" пехота, защото имат роля, която трудно може да се изпълни от друго оръжие със сходни възможности и вероятно това е свързано и с терена, в който се ползва такава пехота.
                            Всички тези оръжия се ползват от десетилетия. Ако някое имаше явно преимущество, досега да е изместило другите, над които има предимства.
                            За мен интересното е, че въпреки мненията за леките миномети от ВСВ (като цяло на тях се гледа като на не много ефективни и се налагат средните), то след войната се разработват нови и това продължава и през Студената война. Не може да се отдаде само на традиционализъм. И продължава и след приемането на въоръжение на автоматични гранатомети (които навлизат май някъде 780-те години масово). Предполагам, че причината е, че новите модели преодоляват недостатъците на леките миномети от ВСВ и си "заделят" своя ниша, макар и по-малка от някогашната.

                            Comment

                            Working...
                            X