Какво е станало с остзейските немци?

[Thorn]

Замислих се, че нямам идея какво е станало с остзейските немци? Доколкото знам, до революцията от 1917 са определяли облика на прибалтийските губернии, но не знам нищо за тях от времето на периода на независимост на Литва, Латвия и Естония до 1940, а за периода след войната съм останал с впечатление, че те са само исторически спомен. Имало ли е някакви депортации или принудителни асимилации преди 1940? А след 1945?

[messire Woland]

Не съм 100% сигурен, но мисля, че има обмен на население след анексирането на Прибалтика от СССР. Даже има такива германски комисии, отговарящи за трансфера на фолскдойче обратно в Германия, които частично поне се използват и за шпионаж (според съветското контраразузнаване).
Разбира се, съветите също депортират значителен процент от населението на тези страни преди войната, в рамките на чистките и след това.
Ровенето за тези комисии и процента на преместени етнически германци обаче няма да е много лесно, струва ми се.

[Thorn]

Поразрових се малко, оказа се, че в руската уикипедия е добре обяснено. Първото нещо, което ме изненада, е че немското малцинство, въпреки водещите му позиции в икономика, образование, земевладение и култура е било доста малобройно. Няма и 150 000 души. През 20-те години и трите страни провеждат поземлени реформи, като германските земевладелци губят голяма част от земите си. Засилва се и прибалтийският национализъм, особено в Латвия след фашисткият преврат на Улманис (Улманис действително е бил повлиян от Мусолини, така, че "фашистки" не само плод на съветската пропаганда. Мусолини тогава е бил на мода). През 1939 се сключват договори и спогодби между прибалтийските страни и Германия за изселване на немското население, които Хитлер даже е инициирал. Изселването е било доброзорно, при доста неприятни условия - с принудителна ликвидация на недвижимото имущество и със сериозни ограничения за изнасяне на движимото. Забранено е изнасяне на валута, на латвийски пари над определена дребна сума, машини, автомобили. Забранени са за изнасяне скъпоценности, даже и семейните бижута. След депортацията всички германски училища, преса, културни институти и т. н. са ликвидирани.

Втората вълна е година по-късно, след присъединяването към СССР. Направо си е била депортация, изселвани са и нежелаещите, с 25 кг. багаж на човек (50 кг. на глава на семейство), при това всичко е било организирано с голяма спешност и в кратки срокове. Реално хората е трябвало да изоставят всичко, 25 кг. е един голям куфар. След тази акция в Прибалтика остават само незначителен брой германци, макар, че сред тях има и някои доста известни личности.

Така е сложен край на 800 годишното присъствие на германци на източния бряг на Балтика.

Впрочем това е трагичния тренд на времето. За малко повече от 40 години изчезват огромната част от арменския народ, населяващ източна Анатолия поне от 2000 години, а вероятно и повече, малоазийските гърци, живеещи там от поне 3000 години, судетските немци, населяващи Судетите от 10 век, силезийските, които са там мнозинство вероятно от 15 век, източно пруските, които живеят там от 600 години, източноевропейските евреи, обитаващи тези земи също от около 1000 години, адриатическите италианци, които са били там от римско време и още доста други исторически малцинства.

[messire Woland]

Наистина, просто времената са такива. СССР, след като анексира Балтийските държави, започва чистка (депортация и ликвидация) там на хора по списък (интелигенция, военни, индустриалци и т.н.), а след като в резултат на това се засилва враждебността на местното население, успяват до началото на войната с Германия, да депортират 4% от популацията на Естония и по 2% от тази на Литва и Латвия.

Въобще ХХ век е свидетел на силни размествания на етнческите пластове, "етнически прочиствания" и т.н.

[skorpion1980]

Торн, към изброените, живели векове наред в съответния регион, можеш да добавиш и българите в Северна Добруджа, които са живели там толкова дълго време, а са разменени според Крайовската спогодба за румънските колониалисти в Южна Добруджа. А между другото освен на мястото на избягалите от Южна Добруджа в междувоенния период българи, Румъния заселва там също и доста арумъни от Гърция на мястото на добруджански турци, които през 30те години Ататюрк по двустранно споразумение заселва в опразнени от малоазийските гърци имоти. А такива след гръко-турската обмяна на население не липсват, защото при нея турците от Гърция, при това заедно с немалко помаци, валахиди (гръкоезични мюсюлмани от Егейска Македония и Крит) и албанци са около половин милион срещу милион и половина гърци от Анадола. Съответно Гърция ги заселва и на места, където живеят немалко негръцки елементи, главно българи от Егейска Македония и Западна Тракия, и арумъни от Егейска Македония и Епир. Все пак българите и арумъните в Северна Гърция не изчезват напълно оттам при обмяната на население както става с българите в Северна Добруджа, както и с гърците по Черноморието след спогодбата Моллов - Кафандарис, когато у нас остават единствено гърци, които са влезли в смесени бракове. Но конкретно при Крайовската спогодба имаме размяна на коренно население, живеещо там векове наред, срещу наскоро появили се колониалисти.