Промени в структурата и състава на пехотните дивизии между двете войни.

[Panzerjaeger]

Какви са промените в структурата и състава на пехотните дивизии между двете войни? Сравнения между армиите на различните държави...

Попаднах на тази таблица...



Основната тенденция е към намаляване на живата сила за сметка на насищането с технически средства за усилване на нападателната и отбранителната й мощ. Например, има тенденция на намаляване на броя на батальоните в пех. дивизия от 12 на 9.

Количеството на полевата артилерия остава същото, за сметка на тежката артилерия, минохвъргачките и малокалибрената артилерия. Количеството на артилерията в пех. дивизии след ПСВ нараства в германската армия с 2,2 пъти, във френската 3 пъти, а в руската 1,7 пъти.

Огневата мощ на германската пех. дивизия в сравнение с 1918 г. нараства 2 пъти. Но насищането с артилерия започва да достига предела в който това започва да се отразява в управлението и маневрирането на дивизията. Решението е в създаването на моторизирани дивизии....

[gollum]

Темата е интересна, но е съществено да се знае спрямо каква отчетна точка се "мери". Ако вземеш за основа организационните таблици от началото на ПСВ, то разликата ще е огромна. Ако гледаш края - не особено голяма (на първо време, т.е. до тридесетте години (дори до "късните" 30).

Вероятно следва нещата да се разделят, т.е. да се проследят отделно еволюцията в пехотното въоръжение (и организацията на пехотата), промените в артилерията (полкова/дивизионна, появата на батальонна и дори ротна), промените в тила и логистиката.
Главната промяна е в организацията на пехотата и тя се "случва" на най-ниско ниво и оттам се отразява нагоре: намаляване на броя на стрелците, увеличаване (значително) на количеството поддържащо въоръжение (тежко пехотно оръжие), т.е. по-малко стрелци, повече специалисти, по-голяма огнева мощ срещу по-малко жива сила (която при това е по-разпръсната). Тези две тенденции логично се усилват една друга. Главната промяна е в увеличаването на броя на ръчните картечници и (към средата и края на 30-те години) в масовото навлизане на леки, средни и впоследствие тежки миномети, които постепенно "заемат" цялата ниша на пехотната артилерия (на взводно/ротно, батальонно, а впоследствие 40-те години) и полково ниво).
На по-високо ниво, както си отбелязал, започва опростяване на командната структура, т.е. намаляване на количеството батальони (но не навсякъде - не малко държави влизат във ВСВ, като все още имат в армията си отделни "квадратни" дивизии) и намаляване на броя полкове (реално и двете: редуцира се един полк, т.е. три батальона (обаче тези тенденции се виждат още през ПСВ) и, което е по-важно, премахване на бригадното ниво (отново - не навсякъде и сравнително бавно), което усложнява значително управлението и самата командна структура, плюс раздува щата. Т.е. от две бригади, всяка с два пехотни полка, плюс кавалерийска бригада (при някои държави) към три полка директно подчинени на дивизионния щаб и кавалерийски елемент на по-ниско ниво (самостоятелен батальон). За сметка на това се добавят различни поддържащи и обслужващи самостоятелни батальони (противотанков, сапьорен, зенитен и прочее) - пак към дивизионния щаб. Опростяването на командната структура отразява промените в тактиката.
Естествено, този процес не е нито едновременен, нито протича бързо и навсякъде. Да речем, в немските моторизирани войски бригадната структура се запазва на много места (макар и повече ка то административно звено). От друга страна, в италианката армия експериментират с "линейни" дивизии, които имат само по два пехотни полка (6 пехотни батальона).
обаче всичко това следва да се развие в дълбочина и с пряко сравнение (т.е. ще трябва да се порови за повече данни).

Основната тенденция е към намаляване на живата сила за сметка на насищането с технически средства за усилване на нападателната и отбранителната й мощ. Например, има тенденция на намаляване на броя на батальоните в пех. дивизия от 12 на 9.

Не е точно така. Една "квадратна" дивизия от ПСВ (съвсем примерна) най-вероятно ще има две пехотни бригади, всяка с по два пехотни полка, т.е. 12 пехотни батальона, плюс един артилерийски полк (два или три артилерийски дивизиона (батальона)), плюс един кавалерийски полк (няколко ескадрона, но за целите на сравнението нека приемем, че има три батальонни формации). Т.е. без логистичните и тиловите подразделения, такава пехотна дивизия може да има около 12 + 3 + 3 или 18 бойни батальонни формации.
Една "нова" "триъгълна" пехотна дивизия ще има три пехотни полка по три батальона (9 пехотни батальона), плюс артилерийски полк (3-4 дивизиона), плюс един разузнавателен батальон, плюс сапьорен батальон, плюс противотанков дивизион, плюс зенитен дивизион, плюс (в много случаи) картечен батальон (който реално е "разпределен" по пехотните полкове. Т.е. 17-18 бойни батальонни формации. Естествено, ако вземеш дивизиите преди ПСВ, то ще намериш и такива с 2 пехотни бригади, кавалерийска бригада и артилерийска бригада (осем бойни полка), обаче тези "чудовища" бързо се доказват като неуправляеми, та настъпват промени (изключение са дивизиите на малките държави, но там се отразява липса на корпусното ниво).
Разлика почти няма, освен в типовете - по-малко "чиста" пехота (но и "чистата" пехота е различно екипирана и с различно "съдържание" на стрелци спрямо поддържащо въоръжение, да не говорим, че постепенно се намалява и числения състав, макар и не много). Като персонал особена разлика няма, някои ПСВ-дивизии дори са с по-малък състав (особено при големите държави, които използват корпусно ниво).


Няма смисъл директно да сравняваш количества въоръжения без това да се съпоставя с организационната структура (т.е. къде са).

Количеството на полевата артилерия остава същото, за сметка на тежката артилерия, минохвъргачките и малокалибрената артилерия. Количеството на артилерията в пех. дивизии след ПСВ нараства в германската армия с 2,2 пъти, във френската 3 пъти, а в руската 1,7 пъти.

Тук зависи какво вкарваш в категорията "полева артилерия". артилерията на дивизията може да се разпределя по функция или по организация. Ако под "полева артилерия" разбираме оръдията, които се използват основно за директна огнева поддръжка, то тенденцията е те да намаляват, като някъде дори и изчезват като категория (появяват се специализирани техни вариации в отделни формации). За сметка на това, в артилерийския полк все повече "натежават" (до степен някъде въобще да ги изместят) гаубиците, които преди това са повече на корпусно ниво (особено ако сравняваме с началото на ПСВ).
Минохвъргачките нарастват многократно на всички нива, защото реално изместват полевите оръдия от техните роли (като някъде това не става много бързо - има междуцарствие, в което властва пехотната артилерия - специализиран тип полеви оръдия). Общата тенденция - особено като се отчетат минометите и зенитните средства е количеството артилерия да нараства - това се отнася въобще за количеството поддържащи оръжия спрямо "чиста" пехота.

Но насищането с артилерия започва да достига предела в който това започва да се отразява в управлението и маневрирането на дивизията. Решението е в създаването на моторизирани дивизии....

Това не го разбрах. Как по-точно моторизацията решава проблема с "насищане с артилерия"? Моторизираната пехотна дивизия на практика почти по нищо не се отличава от немоторизираната, освен по включването на допълнителни транспортни подразделения (горе-долу еквивалент на допълнителен полк). Естествено, в началния етап (недостатъчно моторизирани средства) това често се отразява в практическо намаляване на количеството бойни подразделения, но това е краткотрайно решение (търсят се и други пътища с различни експерименти с леки и облекчени моторизирани съединения).
Аз не мисля, че между войните се наблюдава някакъв проблем с "пренасищане с артилерия". Дори в РККА в един момент решават да въведат два артилерийски полка в пехотните дивизии. Във френската армия също има подобна организация (два артилерийски полка - лек и тежък).

Танковите съединения са отделен случай, но той не идва като средство за решаване на "проблема с пренасищане с артилерия".

[Panzerjaeger]

Това не го разбрах. Как по-точно моторизацията решава проблема с "насищане с артилерия"? Моторизираната пехотна дивизия на практика почти по нищо не се отличава от немоторизираната, освен по включването на допълнителни транспортни подразделения (горе-долу еквивалент на допълнителен полк). Естествено, в началния етап (недостатъчно моторизирани средства) това често се отразява в практическо намаляване на количеството бойни подразделения, но това е краткотрайно решение (търсят се и други пътища с различни експерименти с леки и облекчени моторизирани съединения).
Аз не мисля, че между войните се наблюдава някакъв проблем с "пренасищане с артилерия". Дори в РККА в един момент решават да въведат два артилерийски полка в пехотните дивизии. Във френската армия също има подобна организация (два артилерийски полка - лек и тежък).

О, аз цитирам статия на военен специалист от ноември 1939 г. Неговата констатация за "пренасищането с артилерия" на германската пехотна дивизия идва от опита почерпан от Полската кампания. По-нататък в статията се обяснява, че по своята подвижност и маневреност германската пехотна дивизия не е била в състояние успешно да си взаимодейства с ВВС и механизираните съединения. Затова още преди септември 1939 година се създават тези моторизирани дивизии и те оправдават създаването си по постигнатите резултати в Германо-полската война. Сигурно нещата през 1939 г. са изглеждали по-различно (а вероятно и необективно), отколкото всичко написано и обобщено след 1945 г.

[gollum]

Можеш ли да цитираш целия текст дословно, че ми е интересно какво точно пише? Разбира се, стига да е на разбирам (за мен) език, т.е. английски, руски? Работата е там, че тези моторизирани дивизии по нищо (по отношение на артилерията) не се отличават от пехотните - говорим за "управление" (както си написал в първия пост). Естествено, че подвижността на дивизията е недостатъчна, за да си взаимодейства с танковите дивизии, затова и се създава моторизираната пехотна дивизия, но това няма общо с артилерията (тя и без никаква артилерия не би имала достатъчна подвижност, за да действа съвместно с танковите дивизии в оперативен план).
Взаимодействието с ВВС въобще не го разбрах и какво общо има това с това каква точно е дивизията? Това е въпрос на наличие на обучени офицери за свръзка с тактическата авиация. Затова ми е интересно да видя какво точно пише (стига да мога да го разбера - немски не знам). В краен случай може и на немски (ще се възползвам от съмнителните услуги на гугъл преводача ).

[Panzerjaeger]

Прокарва се идеята, че насищането на германската пехотна дивизия с артилерия е достигнало предела, след преминаването на който това ще се отрази върху управлението и маневрирането на дивизията. Като възможно решение е създавнето на тези моторизирани пех. дивизии.

Интересна е и съпоставката между броя на противотанковите оръдия в британската и в немската пех. дивизии. Оказва се, че в британската има 176 противотанкови оръдия, за разлика от 103 в германската. От съпоставката със САЩ пък следва, че пехотната й дивизия е с два пъти по-силна огнева мощ от германската и френската. А малкото количество противотанкови оръдия в американската пех. дивизия се е считало (тогава: през 1939 г.), че ще се компенсира с въвеждането на картечни батальони и противотанкови картечници.

[gollum]

Може би не съм бил достатъчно ясен, но нещо като източник (идеално плюс текста) може ли?

Що се отнася до данните за различните дивизии (без да са привързани към конкретна година и щат), нещо малко странни ми се виждат (меко казано). Просто за пример, по щат в немската ПД към въпросния момент има 4*3 х 37 мм (противотанкова рота) във всеки от трите пехотни полка, плюс отделен противотанков дивизион (3 такива роти, т.е. 36 х 37 мм), плюс (ако правилно си спомням, нямам източник под ръка) още 3 х 37 мм в разузнавателния батальон. Т.е. общо 75 х 37 мм ПТ оръдия. Малко далеч (с 28) от цитираните "103 противотанкови оръдия". Същото се отнася и до британската пехотна (моторизирана) дивизия, която не разполага със "176 ПТ оръдия", а по-скоро някъде около 75 ПТ оръдия (т.е. колкото в немската ПД, но в малко по-различна организация). Във френската ПД са дори по-малко (нямам данни под ръка в момента).
А как точно сащианската ПД е "два пъти по-силна по огнева мощ" от немската ПД хич не ми е ясно.

Прокарва се идеята, че насищането на германската пехотна дивизия с артилерия е достигнало предела, след преминаването на който това ще се отрази върху управлението и маневрирането на дивизията. Като възможно решение е създавнето на тези моторизирани пех. дивизии.

В това би имало някакъв смисъл ако организационната структура на МПД се различаваше (по нещо) от тази на ПД по отношение на артилерията. Но не. Затова ми е интересно какви доводи са посочени и кога/къде/от кого се правят тези предположения (изводи). Щото поне от това, което аз знам, причините са други - нужно е пехотно съединение, което да има достатъчна оперативна подвижност, че да може да действа заедно с танковите. артилерията няма нищо общо (още повече, че след това продължават да насищат ПД с огневи средства).

[Panzerjaeger]

[Imperial]

Попаднах на това между другото, не е съвсем за тази тема, но засега ще го пусна тук.

ENHANCING COMBAT EFFECTIVENESS - THE EVOLUTION OF THE UNITED STATES ARMY INFANTRY RIFLE SQUAD SINCE THE END OF WORLD WAR II

http://www.dtic.mil/cgi-bin/GetTRDoc?AD=ADA407058

[Panzerjaeger]

Предолагам, (мога само да гадая дали е така) че авторът на статията има предвид използването на полуверижните машини тип Hanomag като по-ефективни от обикновените колесни артилерийски влекачи за бързото транспортиране на артилерията. Знаем, че те освен за транспортиране на пехотата са се използвали за буксировка на оръдия в това число и тежки.

[gollum]

Хъм, това е статия в трета страна на база кой какво чул и видял. Не бих я приемал като нещо повече, освен свидетелство как са си представяли военните нещата в трета страна (у нас). За радост, сега имаме достъп до далеч по-пълни данни и можем да си представим организационната и доктринална еволюция много по-добре .

За транспортните средства: да, това е същността на моторизацията (повишаване на тактическата (в някаква степен) и на оперативната подвижност), но не се отразява на управляемостта положително (обаче не видях в текста на статията да става въпрос за управляемостта - там си се говори за подвижност). От друга страна, макар частичната моторизация (логистичните и артилерийските елементи) да е нещо добро само по себе си, в Германия я "жертват" при чисто пехотните съединения (до определена степен, не напълно) без чак такива последици: скоростта на движение на пехотинеца си остава основен ограничаващ фактор. Частичната моторизация на артилерията повишава донякъде огневите възможности (по-бързо се придвижват артилерийските подразделения, по-бързо заемат позиция / сменят позиция). Но въпросът е, че частичната моторизация не решава проблема за взаимодействието с изцяло моторизираните съединения, въпреки мнението на автора на статията. И, разбира се, не се отразява никак на взаимодействието с ВВС.

[Panzerjaeger]

Разбира се, че проблемът с взаимодействието на "обикновената" германска пехотна дивизия с моторизираните съединения не е решен нито преди войната, нито по-късно. Все пак за разлика от американската пехотна дивизия 3/4 от транспорта на германската става на конска тяга.

[Panzerjaeger]

А както знаем още преди ВСВ всички части и поделения в американската пехотна дивизия с изключение на пех. роти са моторизирани. Предполагам, въпрос на икономически възможности.

[gollum]

Разбира се, че проблемът с взаимодействието на "обикновената" германска пехотна дивизия с моторизираните съединения не е решен нито преди войната, нито по-късно. Все пак за разлика от американската пехотна дивизия 3/4 от транспорта на германската става на конска тяга.

Не съм сигурен, че това реално се възприема като проблем. Първо, немската промишленост не е в състояние (никоя не би била, между другото) да снабди такова количество съединения с нужния транспорт дори за частична моторизация, какво остава за пълна. Второ, банално няма да има достатъчно гориво. Както отбелязах, това не се и възприема като необходимост (да оставим, че е невъзможно). Необходимо е друго: пехотни съединения, които да могат да действат заедно с танковите в рамките на моторизираните (реално мото-механизирани) корпуси и армии. А това е отделен тип пехотно съединение - МПД, - което е създадено още преди войната, на базата на пълна моторизация на обикновена пехотна дивизия. Но нямат достатъчно, затова през войната в рамките на мобилните корпуси действат и немоторизирани ПД.
ПД са предназначени да действат в рамките на немоторизирани корпуси и армии, където проблем не съществува - всички съединения и части имат сходна подвижност. Естествено, би било по-добре от доктринална гледна точка всички съединения да са моторизирани, но това е невъзможно, както отбелязах по-горе.

Ако погледнем армията на САЩ, то тя има съвсем различни задачи, а и количествено е многократно по-малка. Това на фона на доста по-мощна автомобилна промишленост, плюс много по-добро снабдяване и запаси на гориво. Нищо чудно, че в армията на САЩ частично моторизираната пехота е стандарт до степен това да не се афишира специално, т.е. ПД са частично моторизирани по-принцип. Същото, до голяма степен по същите причини, важи и за армията на Великобритания: пак малка армия, с ограничени задачи пред себе си, която може да се осигури както с транспорт, така и с гориво. Трудно може да се прави сравнение между тези ограничени армии и армията на континентална държава, като Германия или СССР. Различни задачи, различни възможности, различни мащаби.
И все пак, дори частично моторизираната дивизия не е "достатъчно моторизирана" за да действа безпроблемно заедно с изцяло моторизирана.

Съвсем отделно стоят логистичните съображения за една изцяло моторизирана армия.

А както знаем още преди ВСВ всички части и поделения в американската пехотна дивизия с изключение на пех. роти са моторизирани.

Същото е в сила и за британската армия. Вече обясних защо. Причината не е за по-доброто взаимодействие с танковите дивизии.