Съветската кавалерия в тила на врага

[Кухулин]

Докато отмарям тук с мемоарите на армейски генерал Щеменко, изведнъж попаднах на следния пасаж, който ме докара до моментен ступор:

"При използването на конницата без средства за усилване тя понасяше много големи загуби, а постигаше твърде ограничени резултати със своите наистина героични набези. В някои случаи дори се налагаше просто да се спасява в тила на противника, като и се доставя овес със самолети, защото кавалерийските съединения не можеха да излязат оттам самостоятелно."

Цитатът е от "Генералният щаб през войната", стр. 62.

ВСВ не ми е точно в центъра на интересите, та може би затова горните редове ми звучат като фентъзи. Пробиви с конница? Овес със самолети? Реално ли е?

[messire Woland]

За овес със самолети не знам (не съм се интересувал за конкретни операции, но не ми се вярва, макар че - кой знае? не е невъзможно), но кавалерия си ползват от началото до края на войната. Например към месец април, 1945 г., в състава на 2ри белоруски фронт има 3 кавалерийски дивизии (5та, 6та и 32ра). Какъв им е бил точно състава не съм търсил, но името все значи нещо.
Но като цяло през войната съветската армия широко използва кавалерия, не само за рейдове по тила на противника и в труднопроходими местности, но и като редови съединения, особено по време на зимните настъпления. През 1941 г. например идеята на кавалерийските корпуси (по 2 дивизии всеки) е да се движат зад механизираните корпуси, осигурявайки тила им, нещо като мотопехота, но в съветски вариант.
От една страна, имат си традиции (а те трудно отшумяват, много от съветските ръководители са бивши участници от гражданската война, където кавалерията има голямо значение), от друга - страната тепърва се индустриализира и кавалерията си има своето място. Разбира се, това че се нарича кавалерийска, не значи, че дивизията е само на коне, през 1941 г. в нея освен 4те кавалерийски, има и танков полк и "бронетанков ескадрон".

[gollum]

Да, съвсем реално е. Конница през ВСВ използват почти всички в една или друга степен, но най-масирано - СССР. Конницата е приемлив начин да дадеш по-голяма мобилност на пехотата (нямаш достатъчно автомобили и особено бронетранспортьори), особено в специфичен терен (да речем, Припятските блата са добър пример). РККА широко и с променлив успех (понякога достатъчно голям) използва кавалерийски бригади и особено дивизии, обединени в кавалерийски корпуси. Вършат не малка работа, особено през зимата, когато специфичните метеорологични условия им позволяват да атакуват изненадващо (има такива моменти в сражнията около Ржев, да речем (съветската операция "Марс")). Грубо казано, конницата по това време използва конете си най-вече за транспорт, а в бой се сражава като пехота. В определени ситуации се ползва и конна атака (нощ, лоша видимост).
Кавалерийските съединения имат значително по-малка огнева мощ от стрелковите, но пък са кажи-речи единственият начин (особено през първи период на войната) да се "добави" пехотна сила към механизираните и танковите корпуси, така че бойната им ефективност да се повиши.
Поради спецификата на използването (вкарване в пробиви заедно с механизирани и танкови сили) те се предполага да действат в тила. Но най-често се стига до отрязване от основните сили, т.е. остават без тиловете си и без снабдителни линии. Тогава конницата има предимството да продължи да се движи (няма нужда от гориво - "горивото за конете се намира по-лесно ) и да преминава през гористи и гористо-блатисти местности.
Аз не бях попадал на снабдяване с авиация, но със сигурност трябва да са го пробвали и в някои случаи да е било успешно.

[Кухулин]

Горе става дума за кавалерия в "чист вид" - без танкове, без артилерия, без нищо.

Контекстът е следния. В края на октомври 1942 г. Сталин обсъжда с ГЩ преобразуването на 4-ти кавалерийски корпус в конна армия. Има три мнения - създаване на конна армия в "чист вид", създаване на конна армия като "конно-механизирано обединение с авиационна поддръжка" и против създаването на конна армия. В крайна сметка не я създават.

Та горния цитат е част от обосновката против създаване на конна армия в "чист вид" с позоваване на миналия опит. Значи, самолетите и пробивите са се случили някъде преди преди октомври 1942 г.

[gollum]

Да, те тогавашните кавалерийски корпуси (различни са от кав-дивизиите от 41-ва) са си чиста конница. Е, имат, разбира се конна артилерия, ПТ оръдия и зенитни средства (но вече нямат бронирани автомобили и танкове), но конните полкове са съставени от кавалерийски ескадрони - конници, въоръжени с картечни пистолети или карабини и саби. Поне един такъв корпус използват край Ржев, т.е. ноември 1942 г. (бързо попада в обкръжение, заедно с едни танков корпус (на Арман струва ми се)). Конница, мисля, използват и при операцията срещу 6-та армия, това пак е края на есента на 1942 г.
Но ако обсъждането е краят на ноември, значи по-скоро е на базата на опита от зимата (съветското контра-настъпление 41-ва и началото на 42-ра) и, вероятно, пролетно-летните действия. И в двете поредици от операции се използва относително "чиста" конница, макар и на бригадно и корпусно ниво (макар че те тези корпуси са си по-скоро дивизии, ама това е отделен въпрос).

Чак в толкова "чист" вид не може да е - особено на това ниво. Хайде, в ескадрона може да няма нищо друго освен конница (и някоя и друга картечница - правят специална амуниция за ръчни картечници). Но в полковете и особено на дивизионно ниво има и поддържащи подразделения - най-вече лека артилерия и миномети. На корпусно и особено на армейско трябва да има доста по-сериозни огневи средства,а без бронетанкови подразделения също няма как да се мине. Иначе това не са никакви съединения(те и в реалността не са) и особено обединения - просто няма как да решават самостоятелни задачи.
Така че ако направят такава "армия", тя ще е по-скоро административна. В реалността отделните кав-бригади (полкове) ще бъдат придавани на механизирани съединения да вършат "пехотна" работа и чисто кавалерийски задачи (патрулиране, разузнаване, прикриване).

[messire Woland]

Зависи на кой фронт е. За Кавказ примерно, имат даже и конни НКВД подразделения, но то си е специфика на региона. Обсъждането на конна армия, още повече чиста конна армия, може (поне на мен така ми се струва), да е плод на отчаяние, значи - някъде през късното лято или есента на 1942 г. Т.е. тъкмо се е случила катастрофата с танковата армия (края на юли-началото на август, мисля на форума някъде сме описвали тази удивителна операция) и вероятно върховния им главнокомандващ се е колебаел.
Чистите конни операции затова пък, имат си и такива успешни или полу-успешни, са от началото на 1942 г. и по време на хаоса от лятото на 1942 г., може да са искали да използват отново кавалерийски корпуси с надеждата "да се върне успеха" от тогава. От началото на 1942 г. имат кавалерийски корпуси, които "засядат" в немския тил и вероятно някой от тях ще да е бил снабдяван по въздуха. Май имаше един корпус, командван от Белов, който е трябвало да действа заедно с десанта бригада (неуспешно организирана операция, която си остава в крайна сметка само конна), но когато съм чел за нея, там нямаше споменаване как са се снабдавали. Предвид това, че е било през зимата - има веротност и да е имало разни такива ... странности.

[gollum]

Мм, Воланд, не мисля че в което и да е от споменатите от теб сражения участва "чиста" конница така, както я описа Кухулин. Кавкорпусите не са такива - дори дивизиите им ен са. Имат си артилерия (малко и лека - предимно полева), малко миномети, ПТ артилерия (45-мм) и някакви зенитни средства. Ясно е, че веднъж озовали се в тила и с отрязани снабдителни линии, достатъчно скоро ще изоставят всякакво тежко въоръжение - едно, че в някаква степен ще ги забавя, второ, че няма да имат боеприпаси за него. Но по същество нито един от тогавашните им "корпуси" (стрелковите също) не е пригден за изпълнение на самостоятелна задача над тактическо ниво.
Разбира се, принудителните рейдове по тиловете (плюс взаимодействие с партизаните) се случват, но те са точно такива - принудителни. Не са планирани и замисляни така.

[gollum]

Да добавим и малко илюстративен материал (поне три от снимките са от операция "Марс"):









----------------------------------------------------------------

Що се отнася до въпроса за конната армия, която е щяла да се формира през 1942 г., можеш да разгледаш тази страница (самият сайт е добър и информативен): материалът е кратък, но се вижда, че конната армия освен 7 КД е щяла да включва и 1 ТБр, 1 МСБр, 3 отделни ТП, 3 отделни ПТП, 1 ОАП, 1 ГМП ("Катюши"), 3 отделни МЗП, 1 ЗП, 4 отделни батальона мотоциклетисти и бронирани автомобили. Определено не става въпрос за "чиста кавалерия". Освен това трябвало да включва и една въздушна бригада (2 ИАП и 2 ЩАП). По щат: 178 танка, 94 бронеавтомобила, 129 БТР, 497 мотоциклета, 18 оръдия (122 и 152 мм), 32 х 76,2 мм полеви оръдия, 24 х 45 мм ПТО, 36 миномета (вероятно 50 мм) и 328 противотанкови пушки. Вижда се, че по възможности това не е реална "армия": огневите й възможности са като на разчетна дивизия (дори по-малки), но по идея би трябвало да има значителна бойна конна сила (7 дивизии поне по 5-6 000 активна сила всяка - над 40 000 души).
В крайна сметка с директива ВГК ¹ 170692 от 20-ти ноември 1942 г. решават вместо това да създадат два гвардейски кавалерийски корпуса.
Пак според този сайт (цитират се документи, така че трябва да е вярно), въпросът е "започнат" с директива от 12-ти ноември и е приключен на 20-ти, т.е. цялата работа трае само осем дни. едва ли реално нещо е започнато за толкова време.
Между другото, това е преди "Уран" и "Марс" да започнат, така че не може да е свързано с опита от тях( и в двете операции се използват кавалерийски корпуси). Вероятно са осъзнали, че няма каква задача да се постави пред подобно обединение, а и така или иначе ще го използват разпарчетосано, така че "корпусите" са за предпочитане.

Иначе като цяло кавалерийските корпуси са ефективни, особено през зимата. Могат да действат зад вражеските линии до седмица и да минават не малки разстояния (100 и дори повече километра) докато са без снабдителна линия. Удобни са за прекъсване на важни снабдителни артерии и други подобни "рейдерски" задачи.

Щатното разписание за кавалерийска дивизия от 1943 г.
Интересно е, че от 5 352 души личен състав само 1 296 (24%) са собствено кавалеристи (ако трябва да сме точни - автоматчици (по тогавашната терминология), които могат при специални условия да атакуват и със саби в конен строй), а останалите са поддържащ и обслужващ персонал, артилеристи, сапьори и прочее. Такава КД има доста впечатляващи огневи възможности (макар и под тези на стрелкова дивизия): 20 х 76,2 мм, 12 х 45 мм ПТО, 36 х 82 мм (мин.), 18 х 120 мм (мин.), 198 картечници, 72 ПТ пушки, 23 средни и 16 леки танка, 3 х БА, 197 автомобила. Т.е. само една такава дивизия има не малка част от огневата сила на предлаганата кавалерийска "армия" и е, все пак, доста по-балансирана. Вярно, няма тежка артилерия, т.е. пак не може да изпълнява по-сериозни офанзивни задачи (пробив), но пък за рейдове по тиловете е доста добре екипирана. Отделен въпрос е, че вече си губи способността за движение по горите и блатата с висока скорост в лоши условия. Но пък самостоятелността й с този автопарк следва да е доста по-голяма.

ПП На сайта има информация и за кавалерийските дивизии и корпуси.

[Kramer]

Алексей Исаев подробно в "Десетте мита за Втората световна война" разглежда кавалерийските корпуси. В края на 1941 те са останали единственото маневрено средство на оперативно ниво. През февруари 1942 техният брой достига 17. След това намалява със създаването на танкови и механизирани корпуси и танковите армии, като в края на войната са 7. Посочени са действията на 1 кк на Белов във втория етап на контранастъплението при Москва, когато в началото на януари 1941 корпусът е вкаран заедно с 33 армия на Ефремов за развитие на успеха. Армията е обкръжена от немците и разбита, докато корпусът преминава към полупартизански действия в тила на врага и чак на 6 юни 1942 година получава заповед да излезе от обкръжение и да се присъедини към своите части, което и прави без особено затруднение.
За 6 кк на Крючков при Ржев се посочва, че след разгромяването на танковия корпус на Арман, кавалеристите преминават през Ржевската дъга от единия край до другия, нанасяйки загуби чрез рейдови бойни действия на противника и излизат от там при своите.
Вместо конни армии се създават в края на войната конно-механизирани групи, в състав кавалерийски и танков или механизиран корпус, където обикновено командир на групата е кавалерист. Тук можем да посочим като пример действията на КМГ на Плиев в Манджурската операция.

[gollum]

За 6 кк на Крючков при Ржев се посочва, че след разгромяването на танковия корпус на Арман, кавалеристите преминават през Ржевската дъга от единия край до другия, нанасяйки загуби чрез рейдови бойни действия на противника и излизат от там при своите.

Да, КК през 42-ра (и края на 41-ва) са изключително мобилни за сметка на това, че почти нямат поддържащи средства. Но това си има и цена: бойната им ефективност е мизерна - реално "стига" за по-малко от два-три дена сериозни боеве. Това добре се вижда в действията на 6-ти КК при Ржев - той губи повече от половината си сила само в рамките на първите два дена от въвеждането си. Така че това, което след това действа зад линията не не никакъв корпус, ами отделни ескадрони с минимална сила и без никакви офанзивни възможности. Някакви особени загуби чрез рейдови действия не нанасят на немците - по-скоро се измъкват по горите.
Ясно е, че танковите корпуси по това време нямат същата възможност да се измъкнат от такава ситуация: стига за ден-два да останат без снабдяване (каквото се случва с корпуса на Арман) и край - трябва да изоставят техниката. А без нея корпусът се свежда до шепа хора с малко пехота (наистина малко), при това, с много ограничена подвижност в дълбокия сняг и по лош терен (гори и замръзнали блата). Конницата има доста по-добра подвижност, а и може да се "издържа" известно време и за сметка на конете.
Въпросът е, че поне в случая с Ржев (операция "Марс") идеята съвсем не е да се използва по този начин 6-ти КК. Това се случва, защото настъплението излиза съвсем неуспешно и двата корпуса са отрязани. "Рейдовете по тиловете" са принудителни: нито един от двата корпуса не успява да се измъкне сам (реално 6-ти КК се е отрязан, защото първоначално се опитват да го използват като сила, която да разчисти пътя до танковия корпус), така че цялата тази работа не е предварително планирана.
За останалите случаи не мога да кажа определено, защото в момента просто не помня, но май никъде идеята не е такава, а се случва, защото в хода на офанзивата силите се изчерпват преди да е постигнат решителен резултат и в хода на немските контраатаки мобилните сили остават отрязани от своите, та се налага да се "въртят" и да търсят начин да се измъкнат (обикновено в значително намален състав и без тежко въоръжение). В този род действия конните части имат предимство пред моторизираните и пехотата.

На практика конницата си остава една добра възможност за получаване на мобилна пехота "евтино", затова се предвижда за действия заедно с моторизираните части и съединения (които през по-голямата част от войната нямат достатъчно собствена пехота). Вероятно в основата на дискусията, с която Кухулин започна темата е стояло колебанието между усилване на конницата в посока да добие реални "пехотни" офанзивни и дефанзивни възможности или да се запази предимството й в мобилността. Защото е ясно, че ако се тръгне в едната посока - засилване на възможностите, трябва да се сбогуват с повишената проходимост и ниското "потребление" (т.е. по-дълго могат да карат без връзка с тиловете).
От друга страна, високо мобилна кавалерийска част, която може да създава сериозни проблеми в немските тилове, няма никакви офанзивни или дефанзивни възможности, за които си струва да се говори: единственото им "оръжие" е изненадата и липсата на сериозна съпротива. Явно в крайна сметка тръгват постепенно в посока на повишаване на възможностите за сметка на собствено "кавалерийската" част. Може би част от причините за това са и високите загуби и трудностите с попълването на конския състав (срещал съм такива намеци). Това добре се вижда в щата на гвардейската кавалерийска дивизия от 43-та: много по-малко кавалерия (но пак внушително количество, ако ги разглеждаме като ерзац мотопехота, възможна добавка към танков корпус), доста повече огневи средства и поддържащи подразделения, сериозен тил, който да снабдява всичко това.
Но заедно с това: тежкото въоръжение се нуждае от пътища за транспортната техника, същото важи и за танковете. Т.е. ако се наложи да се действа "по-старому", т.е. през гори и блата във вражеския тил, всичко това трябва да се изостави и остават по-малко от 2 000 активни конни бойци (и то ако не са понесли сериозни загуби, което най-вероятно ще се е случило, като се има предвид как се използват в настъпление).
Обаче посоката е правилна, поне според мен: вместо да създават отделни "строителни блокчета", които трябва да се комбинират едно с друго, за да имат реални възможности (нещо винаги трудно и сложно за "съединения", които не са сработени и са събрани малко преди операцията за да действат заедно (а често научават за това в последния момент), по-добре да правят самостоятелни съединения, които имат всичко необходимо при себе си. Тези ГКД са стъпка в тази посока.

[Кухулин]

Благодаря много за информативните отговори, горе-долу ми се изясниха нещата.

Само да допълня състоянието на дивизиите непосредствено преди операциите в края на 42-ра (според Щеменко):

Нашите конни корпуси бяха много отслабени. В началото на преследването например 10-а гвардейска кавалерийска дивизия имаше по-малко от две хиляди души, две 76-мм и четири 45-мм оръдия и четири тежки картечници. Девета гвардейска кавалерийска дивизия имаше в строя 2317 души, седем различни оръдия и осем тежки картечници. Малко по-добре бяха в това отношение другите дивизии. А конският състав беше така изтощен, че не можеше да издържи на повече от 20-25 километров преход за денонощие. Разбира се, без танкове и авиация такива дивизии не можеха да изиграят сериозна роля в борбата срещу 1-ва танкова армия на противника и неговия корпус "Ф".

[jordani_vt]

Има и много спомени в http://www.iremember.ru/

http://www.iremember.ru/drugie-voyska/stepenskiy-aleksandr-borisovich.html

http://www.iremember.ru/drugie-voyska/efremov-vladimir-dmitrievich.html

[Кухулин]

Още малко за конницата от Щеменко:

Най-после завърши съсредоточването на войските на Централния фронт и на 26 февруари той също започна настъпление на брянското направление. Както и трябваше да се очаква, противникът оказа упорита и организирана съпротива. 65-а общовойскова и 2-ра танкова армия постигнаха само ограничени успехи. В замяна на това конно-стрелковата група, която настъпваше на левия фланг на фронта в направление на Стародуб, Новозибков, Могилев, се откъсна напред на 100-120 км и излезе към р. Десна северно от Новгород-Северски. По този начин се създаваше сериозна опастност за група армии "Център". За съжаление този успех нямаше нито с какво да се развие, нито с какво да се закрепи.

Пробивът на съветската конница, която действаше със свойствената и дързост, разтревожи сериозно врага. Срещу конно-стрелковата група, която имаше в състава си само две кавалерийски дивизии и три скиорски бригади, бяха вдигнати девет противникови дивизии. Завързаха се яростни боеве, в резултат на които нашите кавалеристи и скиори към 20 март бяха отхвърлени към района на Севск, а на 21 март целият Централен фронт премина към отбрана на линията Мценск, Новосил, Севск, Рилск, като по този начин образува северната страна на известната Курска дъга.

[gollum]

Аз към "деветте противникови дивизии" бих се отнесъл със скептицизъм (ще проверя), защото немската дивизия обикновено по численост и "сила" се равнява на 3-4 съветски (да речем, при "Марс" съветските стрелкови полкове и бригади най-често се сражават с немски батальонни бойни групи).
"Дълбоките рейдове" са резултат от пробив и отрязване на пробилата групировка, което се представя като действия в тила на врага, сякаш такава е била първоначалната идея (а тя е била малко по-различна: съчетание от пробива с пробив на танково-стрелкова групировка, но последния обикновено не се получава). Ясно е, че няма кой "да развие успеха", защото в самите групировки няма почти никакви огневи средства, а е ясно, че няма как сериозни сили да "пробият", за да действат заедно с конницата и скиорите. Те относително лесно могат да влязат в немския тил в зимни условия, но някаква сериозна заплаха (особено пък за цяла група армии) не могат да представляват сами по себе си. Виж, ако можеха да съчетаят голяма операция на няколко фронта (като "Марс" и "Уран") с "дълбок рейд" на конно-скиорски групи, които да прережат пътищата, по които немците движат резервите си и снабдителните линии... но няма как да стане, защото конницата не е чак толкова много, че хем да служи като ерзац-мотопехота, хем да действа самостоятелно в тила.

[messire Woland]

А на мен ми е интересно тия три скиорски бригади дали всъщност са били "скиорски", или се е повторила ситуацията от зимата на 1941/42 г., когато 5 такива батальона "скиори" са реално 5 батальона пехотинци, жители на степите, ски не виждали през живота си и изхвърлили ските по пътя към бойното поле (кой ще ти носи още толкова допълнителен товар, без да вижда полза от него?). Е, вероятно може и да са били, кой знае.