Съобщение

**messire Woland** · 24-04-2011, 09:13

Аз от кораби не разбирам особено много, но тук ще сложа един кораб (доста по-ранна конструкция, строен 1922-1925 г., но със същия главен калибър. А именно: HMS Nelson, с неговите данни, той ще ми служи като сравнение, донякъде и за цената:
Заложен: 28.12.1922, завършен: 03.09.1925 г.
Водоизместване: 41 250 т.
задвижване, мощност: 45 000 к.с.
Скорост: 23.5 възела (43.5 км/ч)
Въоръжение:
9 × 406 мм (3×3)
12 × 152 мм (6×2)
6 × 120 мм ПВО (6×1)
48 × 2 фунтови ПВО
16 × 40 мм ПВО (4×4)
61 × 20 мм ПВО
Брониране:
356 mm midships
171 mm deck
406 мм кули (чело)
340 мм кули (отстрани)
1 самолет и 1 катапулт
Цена, което е съществено за сравнението, е 7.504 млн британски фунта.

**messire Woland** · 30-04-2011, 15:17

Тъй като темата така или инак ми стана интересна, а е и донякъде показателна за процесите в СССР (индустрия, качество, начин на взимане на решения и т.н.), аз продължих да се ровя за това, какво е станало с въпросните линейни кораби тип "А". На много места срещнах мнения, че корабите не са достроени, защото е липсвал опит за производството на такива кораби, подготвен персонал, проекти и т.н., включително и промишлената инфраструктура, необходима за производството на такива, доста сложни като изпълнение кораби.
Началото на разработката на проект 23 (линкор тип "А"), е през май, 1936 г. При проектирането се опират донякъде на съществуващите вече кораби (линкор тип "Севастопол", това са кораби, построени непосредствено преди началото на Първата световна война), но и на проект на линеен кораб от 1916 г. Първите проблеми идват почти веднага - при първата вълна от репресии в периода 1937-1938 г., биват арестувани множество инженери-корабостроители, включително и началника на конструкторското бюро, заедно с главния отговорник по "проект 23"*1. Поради това проекта се забавя и е окончателно одобрен чак на 13.07.1939 г., т.е. след началото на работите по първия линеен кораб от серията (15.07.1938 г.). Общо в периода 1938-1939 г. се започва строежът на цели 4 кораба от серията, но при съществени недостатъци, от типа на*1:
- нямало е работни чертежи;
- не са били изготвени планове за доставка на материали;
- в някои от корабостроителниците (Ленинград) не е имало кранове, подходящи за строежа на такъв тип кораб.
Затова и работата по корабите напредва с много бавни темпове. Може да се каже, че реалното начало е някъде около второто тримесечие на 1939 г., когато започват да постъпват първите работни чертежи и метал за строежа на кораба. Заради забавянията обстановката допълнително се усложнява, защото започват взаимни обвинения във вредителство (напр. от възглавяващия Наркомата на ВМС Фриновски).
Кои кораби къде се строят. През 1938 г. са започнати:
- "Советский Союз" в балтийския завод в Ленинград, на все още незавършени стапели;
- "Советская Украина" в завод "А. Марти" в Николаев, на все още незавършени стапели;
През 1939/40 г. са започнати:
- "Советская Белоруссия" - на строителен док във все още незвършения завод ¹ 402 в гр. Молотовск;
- "Советская Россия" - на строителен док във все още незвършения завод ¹ 402 в гр. Молотовск;
През 1940 г. се появяват други проблеми. В средата на 1940 г. се оказва, че се налага да се бракуват 70 000 (седемдесет хиляди!) занитвания на линкора "Советская Белоруссия" - заради несъотвестваща (по-некачествена) марка стомана, както и заради ниската квалификация на персонала *2. Всички работи по този линеен кораб се прекратяват и с решение от 21.10.1940 г. се решава строителството на този кораб да се изостави, а материалите да се използват за довършване на "Советская Россия". Пак на тази дата се решава и през следващата година да не се започва строеж на нови линейни кораби.
Основните проблеми, с които строежът на тези кораби се сблъсква в оставащото време до началото на войната са:
- липсата на опит, която липса не позволява даже да се завърши изцяло и проектната документация и съответно работните чертежи (успяват да я завършат само до 69%*2), без които строителството на корабите е невъзможно. Затова има опити част от документацията да се получи по договори с Германия (по-специално разработката на кулите на главния калибър *5)
- ниското качество на бронята. Бронята за корабите е основно от два типа, хомогенна и нехомогенна (циментирана, с по-твъд повърхностен слой). Тези типове броня са много по-скъпи и по-сложни за правене и с тях заводите имат големи проблеми. В преговорите с Германия имат много спорове закупуване на бронева стомана, но в крайна сметка немците (Круп) не се съгласяват и предлагат стомана с по-ниски показатели и не се стига до съглашение*2. Изготвяната от съветските заводи броня най-често не успява да мине изпитанията, като например всичката броня, произведена от Мариуполския завод през 1939 г., или 55% от произведеното за годината е бракувана*2.
- дотук толкова, следва продължение -

Източници:
*1 Капитан 1 ранга В. Краснов, Журнал"Морской сборник ¹5'1990
*2 А. М. Васильев, канд. техн. наук, Судостроение", ¹5'2000г.
*3 В. Ю. Грибовский, Журнал"Судостроение" ¹7'1990
*4 А. В. Платонов, Журнал"Судостроение" ¹7'1990
*5 "1941 год", стр. 27. В списъка за поръчки освен чертежите на тази кула има и други флотски заявки, за кули, артилерия и т.н.

**messire Woland** · 03-05-2011, 11:59

Превод на заявката плюс коментар:
- 381-мм двуоръдейна корабна кула- 6 бр. *1
- Проект за 406-мм триоръдейна корабна кула - чертежи 1 бр. *2
- 149,1-мм триоръдейни корабни кули - 4 бр.
- 105-мм двуоръдейна щитова корабна стабилизираща система - 14 бр.
- 88-мм оръдие от неръждаема стомана - 1 бр.
- Далокомер с базой 1 м - 10 бр.
- Прибор за измерване на диаметри на гладки канали - 5 комплекта
- Глава за правене на нарезите за 406 мм оръдие, с много остриета - 1 бр.
- 8-м перископи за подводници - 3 бр.
- Перископи для подводница с неподвижен окуляр - 1 бр.
- Комбинирани прожекторни установки 90 или 120 см с прожекторни преобразовати - 15 бр.

______________________________________________
*1 Тези кули са предназначени за тежък крайцер по проект 69. По първоначален план е трябвало да бъдат заложени 16 такива кораба в периода 1937-1943 г. Практически обаче СССР няма никакви възможности да строи подобни кораби. Успяват все пак да заложат 2 (на 15.07.1939 г. и 05.11.1939 г.), но не успяват да завършат проектите за тях, затова и кулите за тях са поръчани в Германия (всеки кораб е трябвало да има 3 кули, затова поръчката е за 6).

*2 - тъй като се оказва, че не може да се направят даже и проектните чертежи (така и не ги завършват, преди да изоставят проекта), това е явно поръчка към немски корабостроителни бюра за да бъде изготвен проект за такава кула.

**messire Woland** · 03-05-2011, 13:26

И малко допълнение. Явно по някое време след началото на строежа, са се отказали от схемата три кули с по три 305мм оръдия за главния калибър и са приели, че могат да използват три кули с по две 380 мм оръдия. Тези постоянни промени допълнително показват, че макар и строителството на корабите от проект 69 да е започнато (в две недовършени корабостроителници в Ленинград), то не е имало ясен и точен план какво точно искат да построят и получат накрая.
И нещо като резюме, след като изчетох всичко, което намерих по въпроса за корабостроителните програми от 1936 г. нататък:
Практически, нищо над лек крайцер не е построено, въпреки опитите. Показателно за истинските корабостроителни възможности в СССР е това, че макар и да успяват да строят подводници, миноносци, ескадрени миноносци и леки крайцери, нищо по-голямо така и не построяват, въпреки плановете. Все пак, по план е трябвало да имат 31 (15 по проект 23 и 16 по проект 69) нови капитални кораба, част от които да са готови още през 1941 г. Реалното изпълнение обаче е, че успяват да заложат 4 линейни кораба по проект 23 и 2 тежки крайцера (по класификация са по-скоро линейни крайцери) по проект 69. Така и не докарват нито един от корабите до над 20% готовност, заради липси от всякакъв характер:
- некачествена бронева стомана (например, през 1939 г. бракуват 55% от произведената);
- недостатъчно производство на бронева стомана (не могат да си изпълнят плановете, максималното количество, като включим и бракуваната продукция, е 60% от планираното);
- липса на квалифициран персонал (към началото на проектирането на линейния кораб са арестувани сред останалите и началникът на конструкторското бюро и главният отговорник за проекта), а оттам и в крайна сметка не успяват да изработят изцяло проекта даже и като чертежи;
- самата система налага ограничения, например началникът на "наркомата" (министерството) на ВМС, Фриновски, периодично обвинява във вредителство хора, работещи по проектите, което води до нови вълни от арести;
- неквалифициран персонал на всички нива, например единият от линейните кораби е изоставен, защото се оказва, че 70 000 нитови съединения са изпълнени некачествено и са бракувани;
Още преди войната става ясно, че правенето, даже и само като проект, на такива кораби, не е по силите на все още индустриализиращия се Съветски съюз. Опитват се да намерят палиативни решения, като например да поръчат в Германия да се направят изцяло проектите за кулите и изработката им, както и броневата стомана, заедно с други важни детайли, но тези преговори зациклят и не стигат доникъде, заради нежеланието на немците, също строящи бойни кораби, да осигуряват стомана с нужните на руснаците качества. Оръдието с калибър 406мм явно също не е постижимо за тогавашното индустриално ниво, съдейки по поръчките в Германия. Накрая, преди войната, се стига до около 20% готовност за един от корабите и по-малки проценти за останалите, което на практика значи, че са направени някои детайли по вътрешната конструкция, без бронята или други детайли, като енергетичната установка и т.н. Тоест, практически проектът не е бил изпълним даже и да нямаше война. А след войната се опитват да модернизират и довършат поне тежките крайцери, но предвид сложността на проекта, в крайна сметка се отказват и го изоставят.

**messire Woland** · 03-05-2011, 16:55

По въпроса за строежа на по-малките кораби, няколко цитата:

За проект 20, лидер на ескадрени миноносци, клас "Ташкент".
"В 1935 году уже были реализованы конструкторские и технологические новшества , полученные в порядке техпомощи от итальянской фирмы "Ансальдо" (эсминцы, крейсеры) и германской "Дешимаг" (подводные лодки). В декабре 1935 года Политбюро ЦК ВКГКб) приняло решение о финансировании инотехпомощи в изготовлении лодочных аккумуляторов. В 1935 году начались переговоры с итальянской фирмой "Орландо", закончившиеся заказом в Италии "быстроходного разведчика" - лидера эскадренных миноносцев, получившего название "Ташкент". Предполагалось, что этот лидер станет прототипом для серийной постройки таких кораблей на отечественных верфях." *1
Резюме: "Ташкент", лидер/ескадрен миноносец, строен с "техническа помощ" от италианската фирма "Ансалдо" и немската "Дешмаг".

"Эскизный проект ¹ 20, был разработан инженерами к февралю 1936 года. Заложен 11 января 1937 года в Ливорно на верфи ОТО, спущен 28 ноября 1937 года." *2
Резюме: пак за него, пише, че е заложен през 1937 г. в Ливорно, Италия.

Крейсер «Киров»
Строительство отечественных крейсеров нового типа было начато с закладки 22 сентября 1935 г. легкого крейсера «Киров» на заводе им. Орджоникидзе в Ленинграде. Он строился по модернизированному проекту «Раймондо Монтекукколи». Полный пакет технических документов на крейсер был приобретен советской стороной у итальянской фирмы «Ансальдо» *2
Резюме: строителството на този тип леки крайцери (клас "Киров") се прави по модернизиран проект "Раймондо Монтекуоли" (предстои уточнение). Пълният пакет техническа документация съветската страна е закупила от италианската фирма "Ансалдо".

___________________________________________
*1 - Грибовский В. Ю. "Судостроительная программа на 1922 - 1946 годы"
*2 - ussrfleet.1939-45.ru

**messire Woland** · 03-05-2011, 20:34

Съветски флот

В тази тема ще се постарая да събера това, което има във форума за съветския флот през довоенния период (типове кораби, организация, ...) и за действията му по време на войната.
В началото тук ще дойдат няколко поста от темата "съветска военна техника", а след това ще се допълват с нови информации.

**messire Woland** · 03-05-2011, 21:24

Тук има някакъв анализ на подводния флот по време на войната:
http://www.deol.ru/manclub/war/podlodka.htm (на руски)
Интересни твърдения, но ще трябва да се проверяват.

Продължение на материала за "Проект 69" (тежък крайцер клас "Кронштадт").
За оръдията, намерих тази информация: по първоначалният проект, артилерията на главния калибър е трябвало да бъде 305 мм (оръдие Б-50, 305/50), който обаче така и не е излязъл извън фазата на проект. Артилерийската установка не е съществувала даже и като проект*1. Затова и когато строежът на тези кораби започва (4 месеца, преди проектът им да бъде утвърден), а още няма окончателна идея точно какви оръдия в какви кули ще бъдат сложени на кораба, се обръщат към германците с искане за закупуване на кули за 380 мм артилерия, като намаляват броя оръдия от 9 на 6. С тази промяна се сменя и името на проекта и той става вече "Проект 69-И". Тази промяна обаче влече след себе си цялостно преустройство на кораба, на системата за управление на огъня и т.н. и съответно, за пореден път - пълна преработка на проекта на започнатите да се строят кораби:

Тоест, има ново задание за цялостна преработка на надстройките на кораба, вече с отчитане на новите, закупени от Германия оръдейни кули. *1. Освен това, водоизместването нараства от около 32 870 т.*2, до 39 660 т., което си е увеличение с около 20%.
Накрая, тъй като проект 69 е поначало заложен с идеята да противостои на "Вашингтонските" крайцери от една страна и на кораби от типа "Шарнхорст", от друга, попаднах на интересен анализ, какво всъщност би станало, ако все пак бяха успели да построят такъв кораб преди войната. Анализът е взет от "Крейсеры советского флота" на А. Платонов и аз ще сложа тук само негов кратък (само по-интересните моменти) мой превод на български език.
"Нека сега се замислим над възможността от среща между "Кронщад" или "Дюнкерк", но не от сегашна гледна точка, а от позицията на 30те години. Главното е, че задачите, които са се задавали при създаването на "проект 69" са били или измислени, или въобще неизпълними в реалния живот. Всичко, с което тези кораби биха се занимавали в състава на ескадра, е прерогатив на леките крайцери. Задачата да придадат устойчивост на ескадра, в много рядкия и теоретичен случай, когато тя би могла да се сблъска с крайцер с 203 мм артилерия е толкова частен, че е безсмислено за него да се създава толкова скъп кораб. Друг вариант е този тип кораб да участва в набег срещу крайбрежието на Япония или в Северно море. Обаче пращането на такъв голям и скъп кораб срещу такава мощна морска държава като Япония е абсолютен авантюризъм, но освен това, никой не би пуснал тези кораби в тези райони, даже най-вероятно собственото ръководство, знаейки, че в такъв случай корабът ще бъде неизбежно потопен."
След това в текста се разглежда вероятността на срещата на "Кронщад" с "Шарнхорст" и авторът я смята за изключително малко вероятна. В крайна сметка, особено със замяната на артилерията на 380 мм, този кораб отива вече в раздела изцяло на линейните крайцери, но пак остава проблем, тъй като към мощното въоръжение няма съответната мощна броня и този кораб не би могъл да се бори с чуждите линейни кораби.
А моят краен извод (след прочетеното в няколко описания) е, че практическото му използването е извънредно ограничено, а е твърде скъп, за да се рискува, така че, ако бяха успели да го построят, най-вероятният му боен пост щеше да е някъде в базите, или на Черно море, или в Балтика (т.е. там, където са заложени двата кораба от серията).

________________________________________________
*1 - "Крейсеры советского флота", А. Платонов
*2 - "Крейсера типа "Кронштадт"" // Кап. 1-го ранга В.Краснов, Журнал "Морской Сборник" ¹08-1990

**messire Woland** · 04-05-2011, 12:02

Зачетох се в едно изследване за действията на съветските подводници ("Энциклопедия советских подводных лодок" от А. В. Платонов). Покрай другите неща, попаднах на данни, за действията на съветските подводници в района на Черно море. Темата ми е практически непозната, така че поне за мен всичко за действията им там е ново за мен. Какво ми направи впечатление: съветските подводници са потапяли доста турски транспорти. Събрах данните, за потопените в периода 1941-1943 г. кораби и ето какво излиза:
румънски: 6
турски: 5
италиански: 2
немски: 2
български: 2
други: 8
Забележка 1: вероятно повечето от тези, в категорията "други" са все пак немски или италиански кораби.
Забележка 2: поне два от турските кораби са потопени непосредствено на входа на Босфора.

Добавка (04.май, 16:49): към броя на потопените от подводници (торпедирани) кораби, добавям и останалите потопени и само ударени кораби, разделени по признаци:
- само ударени с торпеда, но непотопени: 11 кораба, от които 2 турски (ударени пак край Босфора), 1 български, останалите - вероятно румънски, немски и италиански;
- потопени на мини, оставени от подводници: 5 кораба, 1 от които български;
- само повредени от мини (пак само заложени от подводници), но непотопени: 2 кораба;
- кораби, потопени от артилерийски огън на подводници: 14 кораба, от които 12 турски (!), а от тях - 2 пак край Босфора.

Лично на мен ми прави впечатление, че минимум 1/3 от потопените кораби са турски, което е странно, предвид това, че Турция все пак е неутрална. Особено пък тия, дето са потопени край Босфора ... така или инак, получава се, че от всички засегнати страни, най-много са потапяни именно турски кораби. Странна работа ...

**messire Woland** · 04-05-2011, 12:49

Това е разпределението на съветския флот към 22.06.1941 г.
Кое съкращение какво значи на български:
КБФ - Балтийски флот (червенознаменен);
ЧФ - Черноморски флот;
СФ - северен флот;
ТОФ - тихоокеански флот;
ЛК - линеен кораб;
КРЛ - лек крайцер;
ЭМ - ескадрен миноносец, тук вероятно влизат и лидерите на ескадрените миноносци;
ПЛ - подводница;
СКР - стражеви кораб;
КЛ - канонерка;
МЗ - минен заградител;
ТЩ - миночистач;
Има отделно информация за речните флотилии, но ще я сложа евентуално по-нататък.

**messire Woland** · 05-05-2011, 15:44

И накрая, един сборен пост за подводниците.
Подводници по типове:
"големи" (от серии "К", "П" и "Д"): 14 бр.
"средни" (от серии "С" и "Щ"): 91 бр.
"малки" (серия "М"): 78 бр.
подводници - минни заградители (серия "Л"): 19 бр.
Излизат 202, от които към 22.06.1941 г. 4 са загубени, а останалите, до 211 (13 бр.) вероятнно са били модели, закупени или построени извън СССР. За 9 от тях това е сигурно:
- 5 малки, тип "АГ", американски;
- 2 минни заградителя, тип "Калев", са британски;
- 2 средни, тип "Ронис", френски;
Възможно е и в действителност все пак да са били не 211, а 207, като в списъка по недоглеждане да са присъствали и вече загубените 4 подводници (Д-1, С-2, Щ-103 и Щ-424). Ако това е така, всичко излиза точно на 100%.

Резултати. Потопени са 124 съда, повредени - 21. Съветските загуби са 100 подводници (9 големи, 50 средни, 33 малки и 8 подводници-минни заградителя).

И накрая, малко информация за разпределението на разходите между подводен и надводен флот, засега без коментар:

Източник: "Энциклопедия советских подводных лодок" от А. В. Платонов

**messire Woland** · 25-05-2011, 14:13

Един документ, за решенията относно флота. Това е последната "предвоенна" корабостроителна програма.

¹ 150. "О ПЛАНЕ ВОЕННОГО СУДОСТРОЕНИЯ НА 1941 г." ¹ 2073-877сс 19 октября 1940 Г.

Сов. секретно
Особой важности
В целях форсирования строительства легких надводных сил ВоенноМорского Флота (легкие крейсера, эскадренные миноносцы, сторожевые корабли) и подводных лодок, особенно типа "Сталинец" и малых двухзальных, Совет народных комиссаров Союза ССР и Центральный Комитет ВКП(б) постановляют:

По строительству линкоров и тяжелых крейсеров

1. Новых закладок линейных кораблей и тяжелых крейсеров на судостроительных заводах Наркомсудпрома не производить.

2. Обязать Наркомсудпром (т.Носенко) из числа строящихся линкоров и тяжелых крейсеров сосредоточить строительство на следующих кораблях:

а) линкор "Советская Россия" на заводе ¹ 402 в Молотовске,

б) тяжелый крейсер "Кронштадт" на заводе ¹ 194 в Ленинграде,

в) тяжелый крейсер "Севастополь" на заводе ¹ 200 в Николаеве.

3. Установить следующие сроки спуска на воду тяжелых крейсеров:

а) тяжелый крейсер "Кронштадт" в III квартале 1942 года,

б) тяжелый крейсер "Севастополь" в III квартале 1942 года,

в) по линкору "Советская Россия" довести соответствующую готовность к началу III квартала 1943 года.

4. Постановить на 1941 год по указанным в п.3 кораблям следующее продвижение технической готовности:

а) по тяжелому крейсеру "Кронштадт" на 18%,

б) по тяжелому крейсеру "Севастополь" на 18%,

в) по линкору "Советская Россия" на 12%.

5. Вопрос о калибре главной артиллерии для тяжелых крейсеров решить не позже середины ноября. \315\

6. Строительство остальных линкоров в 1941 году ограничить и установить для них следующие сроки спуска на воду:

а) линкор "Советский Союз" на заводе ¹ 189 в Ленинграде – июнь 1943 год,

б) линкор "Советская Украина" на заводе ¹ 198 в Николаеве – июнь 1943 год.
7. Строительство линкора "Советская Белоруссия" на заводе ¹ 402 в Молотовске приостановить и металл, выставленный на стапель, разобрать. Взамен разобранного линкора – в 1 кв. 1941 г. заложить в доке 4 эсминца по проекту ¹ 30.

По строительству лидеров эсминцев

8. Новых закладок лидеров эсминцев не производить.

9. Лидер эсминцев ¹ 542, заложенный на заводе ¹ 190, постройкой прекратить.
10. Находящиеся в постройке на заводе ¹ 198 2 лидера эсминцев ¹¹ 357 и 358 строительством продолжать со сдачей одного в III квартале и второго в IV квартале 1942 года.

По строительству легких крейсеров

11. Обязать Наркомсудпром произвести закладку по плану IV квартала 1940 года 2 легких крейсеров по проекту ¹ 68 на заводах ¹¹ 200 и 198 в Николаеве.

В 1941 году заложить еще 4 легких крейсера, из них:

2 крейсера на заводе ¹ 189 в Ленинграде,

1 крейсер на заводе ¹ 194,

1 крейсер на заводе ¹ 199 в Комсомольске.
Всего иметь в постройке в 1941 году 14 легких крейсеров, из них: по проекту ¹ 68 – 11 крейсеров, по проекту ¹ 26 – 2 крейсера и по типу "Л" – 1 крейсер.

По строительству эсминцев

14. Обязать Наркомсудпром дополнительно к строящимся и намеченным по плану к закладке в 1940 г. эскадренным миноносцам по пр. ¹ 30 заложить в IV кв. 1940 г. 4 эсминца на заводе ¹ 200 в Николаеве.

В 1941 году заложить следующее количество эсминцев:

а) на заводе ¹ 190 в Ленинграде – 6 единиц

б) " ¹189 " – 3

в) ¹ 402 в г.Молотовске – 8

г) " ¹ 199 в Комсомольске – 2 "

Всего 19 единиц

По строительству сторожевых кораблей

18. Обязать Наркомсудпром, кроме имеющихся в постройке 9 сторожевых кораблей, произвести в 1941 г. закладку 11 сторожевиков по проекту ¹ 29.

Головной сторожевой корабль на заводе ¹ 190 в Ленинграде сдать в 1941 году.
В 1942 году сдать 11 сторожевых кораблей и остальные 8 сдать в 1943 г.

По строительству тральщиков

19. Строительство быстроходных паровых тральщиков по пр. ¹ 59 на 1941 г. ограничить имеющимися в постройке 20 единицами.

Обязать Наркомсудпром в 1941 году вместо закладки паровых быстроходных тральщиков заложить 7 базовых дизельных тральщиков по пр. ¹ 53-у, со сроком сдачи их в 1942 году. \316\
Из числа 20 строящихся быстроходных тральщиков в 1941 г. сдать 6 единиц, в 1942 г. сдать 12 и в 1943 г. – 2 тральщика.

По строительству подлодок

20. Обязать Наркомсудпром произвести закладку следующего количества подводных лодок в 1941 году:

а) 21 подлодку типа "Сталинец", из них: 2 подлодки на заводе ¹ 196 взамен предполагаемого к закладке сторожевого корабля – ледокола для НКВД. Закладку сторожевика ледокола отменить.

б) 2 подлодки типа "Щука",

в) 13 малых двухзальных подлодок XV серии.

21. Обязать Наркомсудпром в 1941 году сдать НКВМФ следующее количество подлодок:

а) больших подлодок типа "К" XIV серии – 4 единицы

б) больших подлодок типа "Ленинец" XIII сер. – 6

в) средних подлодок типа "Сталинец" IX-бис сер. – 11

г) средних подлодок типа "Щука" Х-бис сер. – 4

д) малых подлодок XII серии (одновальных) – 12

е) малых подлодок XV серии (двухзальных) – 3

22. Снять с Мурманской верфи Наркомрыбпрома постройку 2 подлодок типа "Щука", подлежащих закладке в 1940 – 41 гг., увеличив соответственно заказ НКВМФ по судоремонту на этой верфи.

Председатель Совета
Народных Комиссаров Союза ССР В. Молотов
Секретарь Центрального
Комитета ВКП(б) И.Сталин

АП РФ. Ф.93. Коллекция документов.

Съобщение

Съветски флот

Съветски флот

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment