Дискусии относно съветските техника, въоръжение и численост

[Kramer]

За уменията, да, прав си. Не може да се слагат кавалерийски командири да речем или такива изобщо без опит, /може би Павлов би бил такова изключение, но го издигат много бързо на ниво фронт/ за командири на механизирани корпуси, нещо новосъздадено, сруктура с над 1000 бр.машини, мотопехота, артилерия, без модерни комуникационни средства и достатъчно логистика.
Катуков примерно, през 41-ва г. е блестящ командир на танкова бригада, през 42-ра е на танков корпус, настъплението по долината на р.Лучеса май в операцията при Ржевск беше, не постига кой-знае какви успехи, но придобива опит. При Курск през 43-та 1 ТА изнася голяма част от отбранителните боеве през юли. След това армията е на острието на главния удар при всички настъпателни операции. До Берлин.

[messire Woland]

Аз не говоря за индивидуалните умения на този или онзи, а за системен проблем. Той присъства не само през 1941ва, но го има и в следващите години. Всяко мобилно съединение, което е по-голямо от дивизия, се управлява много зле, най-често - съвсем неуспешно. Нещата започват да се променят през 1943та, но реално промяната настъпва към края на 1944та.
Под лошо управление имам предвид следното:
а. липса на подготвен персонал (завършил съответно ообучение, имащ подходяща подготовка и/или поне опит);
б. липса на подходящо оборудване - радиостанции в необходимото количество и със съответния обхват, за да могат да се водят мобилни операции;
в. липса на необходимите логистини средства - ако танковите/механизираните корпуси са снабдени добре с танкове и бронирани коли, в тях липсват достатъчно автомобили/камиони, няма достатъчно средства за ремонт и възстановяване на излязла от строя техника (а особено в началния период танковете КВ излизат от строя много често), а пехотата, която е придадена към такива съединения най-често няма необходимата моторизация;
г. няма яснота сред командния състав как се управляват такива операции - като цяло те се управляват от тилови щабове, намиращи се на много километри от района на бойните действия и съответно няма как да се реагира съобразно обстановката;
д. към всичко това трябва да се добави и липсата на разбиране от страна на главното командване (разбирай - Сталин), че всички операции, които изискват съсредоточаване на нещо по-голямо от бригада, искат време за подготовка - разузнаване, снабдяване, съсредоточаване на силите. Повечето съветски провалени операции са провалени от собственото командване, точно по тази причина - не се изчаква съсредоточаване на войските, подготовката им, а се хвърлят на части и съответно биват унищожавани без проблем.

Всички тези проблеми са на системата и не касаят отделните личности. Защото ако гледаме само хората, то ще срещнем всякакви - и опитни командири (Рокосовски, Василевски, Жуков) и такива, които явно си нямат и представа защо са там и какво трябва да правят (Голиков, Мехлис, Ф. Кузнецов, Ворошилов и т.н.).

[gollum]

Съгласен съм с Воланд: проблемът с управляемостта и организацията на по-големите военни "единици" не е личностен, т.е. не става въпрос за добри или лоши качества на командира, а кадрови на средно и донякъде на ниско ниво. Лошо се управляват и стиковат ротите, батальоните и особено полковете и дивизиите. Проблемът се утежнява особено при механизираните обединения (а и съединения), защото в тях се съчетават няколко различни типа подразделения, всяко със своите си особености, които трябва да се организират и управляват заедно.
Проблемът е системен, според мен, в този смисъл, че няма достатъчно време за подготовката и обучението на команден персонал по всичките междинни звена и в рамките на щабовете на дивизионно/корпусно ниво. Това е пряко следствие от рязкото нарастване на въоръжените сили в рамките на изключително кратък период. Но се утежнява допълнително от хроничното изоставане в подготовката.
Умението да се ръководи цялото обединение е отделен въпрос и там също има проблеми. Още един, пак отделен въпрос, е умението да се използват тези обединения ефективно от ръководството на фронтовете, където също има проблеми.
Естественото решение, както сме обсъждали преди години в рамките на този форум, е опростяването на структурата и намаляването на количествата. Това "естествено" се получава със загубата на повечето техника от МК (както и на повечето МК). И е неизбежно с оглед на друго нещо - загуба на кадри - и без това зле обучени и недостатъчни, - пак в хода на същите събития.
Така се стига до танковите бригади, които на практика са самостоятелни танкови батальони. След това нарастват на "корпуси", които са нещо като самостоятелен усилен танков полк, развиващ се в посока "пълноценна танкова дивизия". А докато танковите "армии" започнат да се "получават" както трябва, остава още много време.
Показателно е, че в същото време във Вермахта използват една основна добре отработена структура. Всяко обединение нагоре (корпус, танкова група) не е с твърда структура и по този начин е хем доста по-гъвкаво, хем по-управляемо.
Може да се каже, че в РККА тръгват донякъде по този път с танковите бригади, които стават основна строителна единица на танковите корпуси и армии.

[messire Woland]

Да добавя към предния си пост - дробенето на по-малки части означава, че размахът на операциите, с участието на мобилни части се смалява значително. Тоест, операции, които биха могли да доведат до оперативен пробив на фронта и обкръжение няма как да се провеждат. Затова и в РККА се предприемат единствено операции по изтласкване на Вермахта и едновременно настъпление с малки сили по много направления. Резултатите от тези операции също са ясни - големи загуби в жива сила (тъй като самия пробив на фронтовата линия е най-тежката част от една операция) и практически никаква полза - тъй като мобилните части спират почти веднага, след това, давайки възможност да бъде изградена нова линия, а те самите - обградени (като например при Харковската операция през пролетта на 1942 г.).
Друг проблем е липсата на ешалониране при настъпателните операции. Той пак е следствие от същото това раздробяване на частите и липсата на щаб, който да може да поеме организацията и управлението на големи мобилни съединения.

[messire Woland]

През следващата, 1942 г., нещата продължават в същата посока. През януари имаме вече само 7 танкови дивизии, 76 танкови бригади (плюс още 4 моторизирани, механизирани и т.н.), 8 полка (1 танков, 7 мотоциклетни) 100 танкови батальона и цели 40 дивизиона бронирани влакове. От тях обаче в тила и в резерв са много части - 4 дивизии, 35 бригади, 4 полка и 45 батальона.
През февруари - дивизиите намаляват на 5, бригадите стават 86, полковете си остават 8, батальоните намаляват на 95, а дивизионите бронирани влакове стават 46. От тях в резерв са: 4 дивизии, 31 бригади, 4 полка, 52 батальона.
Тенденцията се запазва някъде до април, когато започва отново създаване на по-големи съединения, но с неголям темп, на фона на по-малките части. Например за май месец има: 11 танкови корпуса, само 2 дивизии, но затова пък 192 танкови и 18 други моторизирани бригади, 7 мотоциклетни полка (вече няма танкови), 69 танкови батальона и 62 дивизиона бронирани влакове. Танковите армии, които се използват в РККА/СА, са базирани на бригади, а не на дивизии и тази тенденция ще се запази до края на войната.

[messire Woland]

По темата и в духа на дискусията: Доклад начальника ГАБТУ Главному военному совету КА о состоянии обеспечения автобронетанковой техникой и имуществом Красной Армии (на руски).

Нещо като резюме: описва се състоянието на бронираните части на РККА, перспективите за развитие и попълване на механизираните корпуси (изводът е, че ще са готови към 1943 г., при положение че промишлеността бъде засилена до дупка).
По отношение на тракторите има голям некомплект, за в случай на война - около 55%, а като се отчетат и негодните машини, той нараства до 70%. Проблемът идва от това, че на тракторите се разчита за придвижването на артилерията, особено за тази на РКГ, като проблемът се задълбочава заради постоянното увеличаване на количеството оръдия и липсата на съпровождащо като количество производство на трактори.
Много сходна е ситуацията с автотранспорта, там недостига, дори и да се изземе всеки един камион от "народното стопанство", пак ще е около 1/3. А между другото, освен за моторизираните части, тези автомобили и камиони са необходими за множество важни дейности - като се започне от транспорта на гориво и боеприпаси и се стигне до ремонтните работилници, които трябва да придружават механизираните корпуси.
Според доклада, наличието на тези подвижни ремонтни работилници е едва 38% от необходимото в армията.
Има проблеми и в ред други области, като например гигантски недостиг на гуми за автотранспорта и проблеми с текущиоте ремонти на техниката (реално те се изпълняват в голяма степен, но това е за мирното време, в случай на война, нещата рязко ще се изменят).

Изводите в доклада също са интересни, затова частично ще ги преведа и сложа тук:
- Да се помоли правителството да задължи промишлеността срочно да увеличи производството на танкове, като за 1942 г. то да достигне: 18 500 танка, а за 1943 г. да бъде: 36 500 танка.
- Да се увеличи производството на трактори с 12 500 броя.
- Да се промени режима на работа в няколко завода (изброяват се) на многосменен (24-часов практически).
- Да се започне производство на високопроходими машини за механизираните войски. (Явно става дума за замяна на съществуващите модели бронирани коли, чиято проходимост е неудовлетворителна - мое и възможно погрешно мнение).
Повечето от останалите точки са за увеличаване на производството на резервни части, за увеличаване на производството на камиони със 70-80% и т.н.
Въобще - интересен документ. Мисля, че и преди сме го споменавали, но не съм имал време да го проуча по-основно.

[zmaj]

Преди известно време бях мернал някъде във форума тема, в която някой беше описал колко ядове са брали германците с Т-34-ките през есента и зимата на 1941 г. Тъй като не успях да я открия, реших да пиша тук.

Като прочетох дискусиите, посветени на съветските и германски танкови съединения, виждам, че общо-взето колосалните съветски загуби се обясняват с неумелото управление на войските, липсата или слабата употреба на радио-връзка, слабата подготовка на съветските танкисти.

Иначе, всеобщото клише е, че Т-34 и КВ са няколко класи над германските си противници, поне до появата на тигрите и пантерите.
Наскоро попаднах на една статия, която донякъде оборва това схващане. В нея са цитирани мнения на съветски танкови асове от онова време, които подробно обясняват плюсовете и минусите на съветските машини и техните германски еквиваленти.

Та, какво ми направи впечатление:
- До лятото на 1943 година Т-34 е ненадежден за дълги преходи; зле измислена скоростна кутия, допотопни трансмисии; няколко класи по-зле направени от германските и англо-американски еквиваленти. чести повреди. По време на бой те са фатални.
- слаба видимост;
-уязвими вериги;
-лоши прибори за мерене. Некачествени лещи и съкло.
-зле е решен проблемът с извеждането на газовете от изстреляните снаряди извън кабината; това води до чести припадъци на пълначите по време на бой;
- слаба или никаква радиовръзка;/непосредствен участник в сражението при Прохоровка твърди, че в един момент една неуправляема маса от стотици танкове се сблъсква с отлично подготвените германски екипажи и търпи колосални загуби; това, което спасява съветските танкисти е близкият бой и огромната численост; той е убеден, че ако германците са упорствали още малко, са имали реални шансове да пробият съветската отбрана./

- ръчно въртене на купола и оръдието;
- почти никакво уплътнение на люка срещу проникване на вода - при дъжд кабината се пълни с вода, ако отгоре няма брезент;
-почти никакви удобства за екипажа;
- Основните плюсове - бронята и дизеловите двигатели. Тези предимства рядко са използвани успешно, тъй като , примерно, трудното управление на танка пречи на повечето механик-водачи да преценят правилно как да позиционират машината си, за да се възползват от силната й предна броня; а дизелът не гори като бензина, но все пак гори, и още как, ако прякото попадение е намерило слабото място на танка.
-Преди войната подготовката на съветските танкисти е изключително добра; обучението е продължавало около 2 години. танкистите са били елит в Червената армия. Това означава, че след първите месеци на войната РККА губи най-добре подготвените си танкови екипажи;
след това са принудени да съкратят обучението до 6 месеца, и събират кандидат-танкисти от "кол и въже";
- по всеобщо мнение , до появата на подобренията през 1943 г. Т-34 е бил по пригоден за поддръжка на пехотата, отколкото за дълбоки клинове в тила на врага.

-до появата на 85 мм оръдие Т-34 няма никакъв шанс срещу тигрите и пантерите, ако не е умело замаскиран.

Излиза, че "революционният" дизайн и двигател не са достатъчни условия за успешни действия дори на тактическо ниво, танк срещу танк. Единственият плюс на Т-34-ките е тяхната масовост и простотата на експлоатация и производство. което не е никак малко. Говорим до 1944 г. След това нещата се променят.

[peterpetroff]

Ще си позволя да коментирам и допълна написаното от теб, въпреки, че не за първи път става въпрос за подобно сравнение във форума.

По първата отметка, услоно да я наречем т.1:
Към казаното от теб бих добавил и доста неграмотното техническо обслужване от страна съветските ремонтните екипи: много машини, подлежащи на ремонт след бойни действия са били изоставени по полетата, без опити за 'вторична грижа' за тях- руснаците са били доста небрежни към това, докато германците са се опитвали да спасяват каквото могат след боя, говорим до лятото на 1944, след това немците просто не са разполагали с толкова време в отстъплението си за да се грижат за повредени машини след бой. Ненавременна подмяна на консумативи- масла, греси, антифризи от страна на руските екипи: предполагам се дължи на доста по-слабата техническа грамотност и нехайство на съветските екипи, на което и се дължат честите повреди при съветските танкове. Изобщо ако правим сравнение между германски и руски служби по техническата поддръжка на машините, и до края на войната руснаците са доста поизостанали в това отношение. И двете страни обаче са имали сериозни логистични проблеми свързани с доставка на резервни части и ГСМ.
По т.3: Веригите са слабо място на всички танкове- било то руски или немски, тук основния въпрос пак опира до техническа поддръжка, навременен ремонт и подмяна. Имам предвид, че танковата еверига е безкрйно проста и елемнтарана, като техническо решение и тук евентуалните разлики биха били породени от използване на по-некачествени материали и лошо качество на труд при изработката.
Т.4: Напълно съм съгласен- тук разликата е от порядъка на делетилетие-две в полза на германците, а това е определящо за срелбата и ефективността на танка като бойна единица.
т.5:само една корекция- таковете нямат кабини, а отделения на вътрешните пространства. Между другото, германските танкове са предлагали несравнио повече комфорт за екипажите си, удобства, които не са никак маловажни при дълги преходи и моменти на сражение, един вид е имало 'грижа за хората', докато при руснаците това изобщо не е загатното като идея и конструктивна мисъл. Презумпцията при германците е, че поставен в максимално комфортни условия и човекът ще оперира и борави по-добре с поверената му техника. При руснаците идеята е, че щом има желание за борба, дали в танка ще бъдат натъпкани хора или добичета- разлика няма- все ще се бият с тази машина.
т.6: Радиовръзката пък е жизненоважна в тактически смисъл, руснаците започват да и обръщат внимание (при това с ленд-лийзни американски апарати) към 1943- дотогава танковите командири са развявали шарени флагчета в бой. Координацията, оперативната ефективност са били почти невъзможни без радиокомуникацията, а немците са стигнали до този извод още преди войната. затова и в тактическо отношение руснаците изостават много. Същото се отнася и 1:1 за авиацията, но това е друг въпрос.
т.7: Да, ръчното въртене е много по-бавно, но безотказно. Все пак автоматиката по онова време не е била на ниво, че да може да се разчита 100% на нея, алтернативно такова въртене е имал всеки немски танк тогава. А ако всичко е работело по елекрическия привод на купола- да, ефективността на танка в бой като реакция се повишава многократно.
т.8: това са несъществени подробности, дренаж на пода има всеки един танк на този свят, нарушава се комфорта, но какво от това, нали машината е в час
т.9: за удобствата на хората или добичетата стана дума по-горе
т.10: При Т-34 не дебелината на бронята не е голяма, а ъглите на наклона и са определящи за добрата и поносимост откъм попадения, летия (гладък)купол също е голямо предимство (виждал ли си наживо купол на Панцер 4?То там са люкове, нитове, какви ли не странични 'израстъци'). За двигателите: да, дизела е предимство, но при акуратна поддръжка, а това го кометирах по-горе, че не е на ниво при руснаците, както и при ниски температури.
т.11: За подготовката на танковите екипажи съото е в пълна сила и за германците- голямите загуби на опитен състав след 1942-ра, необходимостта от бързо производство на нови екипажи, всичко е еднакво. Естествено, като изключим факта, че германците винаги са се опитвали да пъдат педанти по отношение на хората, на които поверяват техниката, но тогава времето и сроковете не са простили и на тях.
Т.12: Т-34 е универсален. Няма задача с която да не може да се справи, есрствено и предвид количесвата на производство, които постига. Няма друг такъв танк или най-малкото, руснаците съумяват да го приложат във всякаква роля и при всякакви обстоятелства- както виждаме не пораженчески
т.13: Не мисля, че Т-34 със 76 мм оръдие е бил за подценяване дори и от Панцер 6.Огромен, тежък и много много мощен и Тигър си е имал слабите места, типични за всеки един танк, а те се разбират и научават най-бързо и лесно... Да различни класове са, но знаем колко тигри е имало по фронтовете и колко Т-34ки! Пантер е прекрасен срден танк, но колко Пантери? Количеството компенсира всичко, немците да са имали Ейбрамси и Леопарди- шансът им е щял да бъде същия, но с малко по-големи загуби от страна на Т-34.

[Гост]

Ето на какво попданах, като посмятах малко данни за огневия залп - за един механизиран корпус на РККА, а именно 1-ви, като данните ги гепих оттук: http://www.history-simulations.net/ww2/mech_corps.html, а за артилерията ползвах други, сходни, надявам се, от темата за каква война се готви РККА, мнение 274.

Може да има някоя неточност в сметките, а на оръдията боекомплектите си ги измислях, приблизително по 200 снаряда за 76 мм. по 1000 за 45 мм., по 100 за 122 и 152 мм. за минометите - по 100 за 50 мм и по 50 за 82 мм, а за танковете взимах от данните из нета за всеки модел. За стрелковото оръжие смятах 20 000 от общия лс. от 36 000, с по 50 патрона на човек.

Ако няма някъде аритметична грешка, защото ме мързи това два пъти да го правя! излиза, че :

ЗАЛП НА БОЕКОМПЛЕКТА – 896 093 кг.
ЕДНОКРАТЕН ЗАЛП НА ЦЯЛОТО СЪЕДИНЕНИЕ – 8553 кг.

или грубо, като имаме предвид таблицата с корпусите и различната численост в тях - около 400-500-900 т. едната величина и около 4-5-9 тона другата.

Мярката е пълната тежест на боеприпаса, патрон или снаряд или мина, не само бойното вещество.

Интересно някой има ли данни за немските съединения отсреща...

[messire Woland]

За Т-34 бях попадал на разни статии, като една от тях беше много подробна и описваше достойнства и недостатъци. За съжаление, не мога да си спомня в коя тема съм я публикувал. Постът на Картаген ми изглежда, като да е сходен с тази статия.
Ще я потърся пак в понеделник, може би съм я запазил другаде.

КГ, тази връзка: http://www.history-simulations.net/w.../mechcorps.htm ще ти свърши по-добра работа. А за разпределението на оръдията по типове имаше в другата тема.
За "залпа" по начало ми се вижда чисто статистически, откъснат от реалността елемент - все пак нали има оръдия с различни калибри и предназначение. Едно са гаубиците, друго - противотанковите и зенитните оръдия. А отделно трябва да се вземе предвид и това, че далекобойността е съвсем различна. В механизираните корпуси има доста миномети, да, но аз поне не съм попадал на данни за използването им. Най-вероятно се е случило нещо, което е попречило и масово не са се използвали.
Освен това, виж кое как се използва. Танковете обикновено ги ползват отделно, а пехотата си върви пеш и участва в други сражения. Артилерията е или с пехотата, или остава в местата, в които е била към началото на войната.
Всичко това според мен обезсмисля всякакви идеи за "тежест на залпа".

[gollum]

КГ125, тежестта на залпа ако въобще има смисъл, изчислявай я в минутен залп, т.е. средна скорострелност * маса на снаряда / куршума / мината (не на целия боеприпас). Безсмислено е да се смята на корпуси, защото ако от съветска старна има постоянни корпусни структури, от немска няма такива. След това, съветските корпуси на хартия имат определена численост и въоръжение - в реалността един с един не си приличат. Да не говорим, че подобен подход изпуска много важни неща. Да речем, в МК, за които няма достатъчно танкове, на екипажите на танкове се дават противотанкови или полеви оръдия. Формално ако смяташ "маса на залпа" това няма да се отрази, защото оръдията са същите калибри. Дори ще се отрази положително - лафетното оръдие има много по-висока средна скорострелност от танковото. На практика обаче тези танкови екипажи нито могат да придвижват, нито да използват ефективно лафетните си оръдия.
Що се отнася до боекомплектите - смятай ги средно по 100 снаряда на оръдие за по-леките и 50-60 за по-тежките. Но е безсмислено да смяташ на тази база.

По темата - Т-34-76 има съществен недостатък - разположението на оръдието и тясната купола. В резултат на това практическата скорострелност на оръдието му е в границите на 2-4 изстрела в минута.
Петърпетроф е прав като цяло за броневата защита на Т-34 спрямо тази на немските линейни машини - превъзхожда ги. Но все пак има и слабости - компоновката води до разположение на люка на механик-водача в челния лист, което отслабва защитата му в не малка степен (особено срещу опитен екипаж и добра оптика). Качеството на бронята също не е за подценяване - за периода на най-голямо напрежение е характерно значително занижаване както на качеството на броневите листове, така и на дебелината им (вместо 45 - 30 мм). Затова и Т-34 от този период (от края на 1941 поне до началото на 1943 г.) не са равни на по-късните или на тези от преди войната.
Допълнително слабо е разположението на резервоарите по бордовете.
Същественото е друго - танковете не се бият сами по себе си, а чрез екипажите си. Но дори и да отчетем това, трябва да си спомним, че се бият в състава на подразделения, които съставят части, които влизат в съединения, които съставят обединения. Важно е как стоят нещата на всяко от тези нива и тази "важност" далеч надхвърля техническите характеристики на конкретната машина. Всеки танк си има слабости и положителни места, важно е да има някакъв баланс и да могат да се произведат "много машини", както и да има достатъчно гориво за да се задвижат. Стига това да е налице, а организацията и доктрината за използване да са добри, това може да компенсира всякакви технически слабости, още повече, че те се отстраняват с времето. Всяка от големите държави-участнички си има своето работно добиче в танковите войски и то е което изнася тежестта на войната. За СССР това е Т-34 със 76 мм оръдие, затов е най-"добрият". За немците това е Pz-Iv с дълго 75 мм оръдие. За САЩ това е "Шърман". И т.н.

[Гост]

Огневият залп си е основен показател за огневата мощ и боеспособността. Не е откъсната величина. Калибрите в случая нямат значение, а теглото на боеприпасите, броят им и броят машини. Тъй като се среща и термин "еднократен залп", "минутен залп", вероятно се мерят различни величини, в т.ч. за по-продължителен период от време и т.н.

Мислех да изчислявам в маса на бойните глави, но е много трудоемко. Трябва да се добави и функцията на скорострелността, да, прав си, за да се види минутния залп, обаче това вече е мноого сложна работа.

Така с боеприпасите също дава изестна идея. Но ми е чудно, защо никъде не се споменава този момент, та това си е основна мярка??!!

Напротив, мисля, че трябва да се мерят величините на съществуващите реално структури от двете страни - така дава най-ясна представа за разположението на силите. Какво, като няма корпуси от немска страна? Каквото има - това е резултатът от военното строителство и предшестващата конфликта организация, изградена от двете страни, това именно би било реалното съотношение на силите.

Дори би трябвало да се сумира целия залп на противостоящите страни ))



А разпределението по видове въоръжение в този МК впечатлява с друго - минометите са много, тежките оръдия, 122 и 152 мм също са много. Това са оръдия за разрушаване на опорни пунктове. 76 мм оръдия са сравнително малко.

Няма данни с колко картечници и огнехвъргачки е разполагала пехотата, но 50 огнеметни танка си е също сериозно щурмово оръжие. Огнеметът е предназначен да прочиства окопи и укрепени места.

[Гост]

Голъм, тези недостатъци на Т34 са в сравнение с какво? Тясната купола съобразно 76 мм оръдие - да, но не е чак толкова тясна. Външните резеровари за мен не са никакъв недостатък. Те са трайно последващо решение във всички модели, увеличаващо ходовия запас.
Проблемът на ранните 34-ки е просто малкото им количество - около 1000, само около 1/4 от целия немски парк

Иначе 34-ката си има поредица от предимства - първият "среден" танк от съвременен тип, идеални ходови качества, наклонена броня, голям боекомплект, добър калибър на оръдието, добро разположение на екипажа - като изключим само този люк на водача, който не е на най-доброто си място точно отпред. Но пък той е част от предния брониран лист..

[zmaj]

Интересно ми е, обаче, дали само с доктрината и устройството на управлението на танковите войски можем да обясним огромното разминаване между брой постигнати победи от германските и съветски асове /при едните те се измерват в максимум 20, а при другите - в стотици унищожени противникови танкове/.

В началото на войната съветските танкисти са били добре подготвени. Във всеки случай не по-зле от германските си колеги. Говорим за управление на машината, за стрелба, познаване до тънкост на тактическите прийоми, правилно техническо обслужване на танка.
Т-34-ките обаче се проявяват само в идеални ситуации: заставаш накрая на горската просека, отстрани няма място за маневриране и разстрелваш в упор идващата германска колона; същото става и в Мценск през 41-ва - уличен бой и засади, без възможност за много маневриране на противника; Иначе, в нормалната ситуация Т-34-ките гърмят като консервени кутии на конвеир;
Кел файда че имат 76 мм оръдие, като мерачите не могат да стрелят с него точно; разчитат повече на скоростта на стрелбата , а не на точността.
Или пък какво като имаш сто Т-34-ки, като след марш на скок от 100 км, половината са неизправни заради повреди в трансмисията.

Същата роля на масов танк би могъл да играе, примерно, БТ или Т-26. Като хвърлиш 100 срещу един германски, все някой ще го нацели.

[Гост]

Не, не е проблема толкова в техниката - техниката си е добра. В цялостната култура е - немците са ясни - прецизни, изпипващи всичко, обучени, спокойни и пр.

Руснаците имат по-късна и по-ниска (не в обиду!) техническа култура, самата им техника, макар да превъзхожда в много отношения немската, не е изпипана, оптиките и прицелите не са на ниво. И подготовката не е била толкова на ниво - ужасяващата комисарска скованост на РККА от началото, репресивния дух, липсата на инициатива. Механик - водачите са били обучавани много кратко време, в съчетание с вечния армейски тормоз, с който се отличава предвоенната РККА, това не ти дава време и атмосфера да "почувстваш" машината, затова и хората се учат от ход...